Миниатюрните пластмасови частици, носени от вятъра, са по-голям източник на замърсяване на океана от реките, твърдят учени
Трафик по магистрала. Средната автомобилна гума губи 4 кг през живота си, според Андреас Щол от Норвежкия институт за въздушни изследвания. Снимка: Руи Виеира/ПA
Пренасяните от вятъра микропластмаси са по-голям източник на замърсяване на световния океан от отпадъците от вливащите се реки, установи проучване на специалисти от Норвежкия институт за изследване на въздуха.
Изследването е концентрирано върху частиците, отделяни от автомобилните гуми и спирачните дискове при износването им. То установява, че всяка година се отделят 550 000 тона частици, по-малки от 0,01 мм и почти половината от тях отиват в океана. Над 80 000 тона, пренесени от вятъра, падат върху покрити с лед и сняг територии и вероятно допринасят за топенето, тъй като тъмните частици абсорбират слънчевата светлина.
Микропластмасите са замърсили цялата планета – от арктическия сняг и алпийските почви до дълбините на океана. Частиците може да съдържат токсични химикали и вредни микроби и е доказано, че вредят на морските обитатели. Хората ги поглъщат с водата и храната и ги вдишват, но ефектът върху човешкия организъм още не е изследван.
Предишни изследвания предполагаха, че микропластичните частици могат да бъдат разнесени от вятъра по целия свят, но новото проучване е първото, което оценява ефекта. Учените се концентрирали върху финия прах произлизащ от гуми и спирачки, тъй като има повече данни за това, как се пробразуват в миниатюрни пластмасови частици, за разлика от данните за други източници, като пластмасови бутилки и опаковки например.
„Пътищата са значим източник на микрочастици пластмаса за отдалечените райони, в това число и за океаните“, казва ръководителят на изследването Андреас Щол от Норвежкия институт за изследване на въздуха. Той твърди, че автомобилната гума губи средно около 4 кг от теглото си, докато е в употреба. „Това е огромно количество пластмаса в сравнение например с дрехите, чиито фибри често биват откривани в реките. Но от дрехата си няма да загубите около килограм във вид на частици пластмаса“, казва ученият.
Досега на въздушното пренасяне на частиците не е обръщано особено внимание, защото за да се пренесат по този начин, те трябва да са наистина малки и е трудно да бъдат идентифицирани като пластмаси. „Най-малките частици вероятно са най-важни от гледна точка на здравето и екологичните последици, защото можем да ги вдишваме и вероятно могат да проникват и в кръвоносната система“, казва ученият.
Изследването, публикувано в списанието Nature Communications, използва два метода за оценка на количеството фини частици, произхождащи от гуми и спирачки. След това екипът използва добре установени модели на атмосферната циркулация, за да оцени как те се разнасят по целия свят.
Щол признава значителните несигурности в данните, като например колко бързо частиците падат на земята при дъжд. Изследването предполага, че най-фините частици могат да останат във въздуха един месец. Но той е уверен, че изводите от изследванетo са на прав път. Следващата стъпка е да се ускори разработването на техники за измерване на фините частици, така че да могат да се проверяват реални проби от цял свят.
Деони Алън от Университета на Стратклайд в Шотландия, който не е част от изследователския екип, казва: „Това много добре проведено проучване показва, че има много вредни последици от микропластмаса, идваща от източници, за които повечето хора дори не са се сещали. Това е един от първите документи за моделиране на пренос на дълги разстояния и показва докъде могат да се придвижват тези замърсители и колко важна е атмосферата в част от цикъла на замърсяване с пластмаса.“
Ерик ван Себиле, от Утрехтския университет в Холандия, казва: „Проучването показва колко взаимосвързани са девствените отдалечени райони с това, което правим в нашите градове и по нашите пътища.“ Себиле проучва микропластичните потоци в океаните и планира да работи със групата на Щол за разработване на глобална картина на замърсяването с пластмаса, което ще помогне да се определи как най-добре да се справим с проблема.
„Трябва да сме загрижени“, каза той. „Все още не знаем наистина каква е цялата вреда от всички тези миниатюрните пластмасови частици, но принципът на предпазливост гласи, че трябва да бъдем внимателни и да търсим безопасност за тези неща.
Щол казва, че проблемът със замърсяването от гумите и спирачките вероятно ще се влоши, преди да стане по-добър, тъй като електрическите автомобили стават по-чести: „Електрическите автомобили обикновено са по-тежки от автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Това означава повече износване на гумите и спирачките.“
Намаляването на микропластичното замърсяване от превозните средства ще е трудно, твърди също той: „Производителите ще трябва да реагират по някакъв начин, ако това наистина стане голям проблем.“ Междувременно Щол казва, че хората трябва да намалят употребата на пластмаси, когато могат да направят това и да осигурят рециклирането на използваните такива.
theguardian.com