Повече от 80% от морското замърсяване с пластмасови отпадъци идва от Азия
Докато държави като Великобритания и Чили се опитват да забранят използването на пластмасови продукти в редица сектори на икономиката, над 80% от неконтролируемото замърсяване с пластмаси в световния океан произтича от Азия. Държавите от Югоизточна Азия, които направиха сериозен икономически бум през последните години, са сред най-големите виновници – поради остра липса на политическа воля и технически капацитет, да не се борят с голямото количество синтетични отпадъци, което произвеждат, пише Nikkei Asian Review. Изданието отбелязва, че светът се нуждае от международно координирани мерки за контрол на пластмасовите отпадъци, идващи в океаните от Азия.
Състоянието на световния океан
Пластмасовите отпадъци в световния океан се увеличават в момент, в който по-голямата част от Западния свят предприема мерки да намали зависимостта си от пластмасови продукти за еднократно ползване. В същото време технологиите за безопасно изхвърляне и унищожаване на пластмасови отпадъци се използват все повече и повече в Запада, но не са широко разпространени в Азия.
На световно ниво се изхвърлят над 13 млн. тона пластмаса в морската среда годишно, като над 80% от нея произлизат от Азия, а щетите върху морската среда се оценяват на над 13 млрд. долара.
Новините за пълни с найлонови пликчета китове, открити мъртви на някой плаж, се превръщат във все по-зачестяващ медиен рефрен. В същото време фондация „Елън Макартър“ прогнозира, че до 2050 г. няма да е останала морска птица, която да не е погълнала някаква форма на пластмаса през живота си. Същият доклад предвижда, че до 2060 г. в световните океани ще плават повече пластмасови отпадъци отколкото морски живот. Най-опасни за морския живот са 640 хил. тона синтетични рибарски мрежи, изгубени или изхвърлени в океаните всяка година.
Големите замърсители
Според доклад на Океанската консерватория Индонезия, Китай, Филипините, Тайланд и Виетнам изхвърлят повече абсолютно количество пластмасови отпадъци в световния океан от всички останали замърсители, взети заедно. Това се дължи и на факта, че от 10-те най-замърсяващи реки в света 8 са в Азия.
Повишената консумация, която върви ръка за ръка с непрестанния икономически възход в държавите – членки на АСЕАН, и Китай, бързо изпреварва ограничените и некоординирани опити за справяне с произведените отпадъци. Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) наскоро обяви, че влиза в борбата с пластмасовите отпадъци, като по този начин призна, че до този момент нищо не е било свършено от държавните администрации в региона.
Липса на капацитет
Отпадъците, произвеждани в тези държави, често няма къде да бъдат изхвърлени. Обикновено се разчита на нискотехнологични опити за справяне с боклука на местна основа. По консервативни сметки Тайланд не успява да се справи с над една трета от 27-те млн. тона общи отпадъци годишно, голяма част от които са неразградими. Честа гледка в страните от Югоизточна Азия са огромни бунища оставени под открито небе, така че боклукът да бъде отнесен в океана от мусоните и честите свлачища.
Такива планини от боклук и пластмаса има и в непосредствена близост до „райски“ туристически кътчета като плажа Нгапали в Мианмар. Луксозните курорти в Югоизточна Азия са едни от най-големите замърсители с пластмаса, но пък са ключови за икономическия растеж на региона.
Според официалната статистика Индонезия използва над 10 млрд. найлонови пликчета на година, докато Сингапур употребява над 2.2 млн пластмасови сламки всеки ден. Друг проблем е, че световната технологична революция води до огромни количества синтетични отпадъци, които много азиатски държави активно внасят с надеждата доходоносно да ги оползотворят и рециклират. Всъщност тези купчини тежка пластмаса често приключват в океана.
Пътят напред
Въпреки плашещите данни азиатските държави всъщност консумират по-малко пластмаса от Запада на човек от населението. Важната разлика обаче е, че Западът има политическия и технически капитал по-безопасно да изхвърля или рециклира пластмасата. Огромното население на Индия от 1.3 млрд. души например, дори при сравнително ниски нива на консумация на пластмаса на човек от населението, е един от ненадминатите замърсители с пластмаса.
Светът се нуждае от проактивни политически споразумения спрямо борбата с пластмасовите отпадъци в Азия, тъй като морските течения не познават политически граници. В същото време понижението на зависимостта от пластмаса трябва да върви ръка за ръка с инвестиция на сериозен капитал в преработващи станции и модерни пещи за синтетични продукти.
DOMINIC FAULDER, асоцииран редактор
Nikkei Asian Review
Допълнителни източници: Еруида Маулиа от Джакарта, Розмари Маранди и Кен Коянаги от Мумбай, Клиф Вензон от Манила, Гуен Робинсън от Банкок, Джустина Лий от Сингапур и СК Тан от Куала Лумпур.