Микропластмасите идват от различни източници, като тези пластмасови влакна от синтетичен текстил- AdobeStock
Атлантическият океан съдържа между 12–21 милиона тона микропластични отпадъци, много по-високи стойности от предварително определените, съобщава ново проучване, публикувано в Nature Communications.
Учените направиха оценка на изобилието от полиетилен, полипропилен и полистирен, трите най-разпространени пластмаси, употребявани за опаковки на стоки, които заедно съставляват над половината от глобалните пластмасови отпадъци до дълбочина от 200 метра. Изследователите количествено определиха замърсяването в проби, събрани на 12 места по протежение на 10 000 км, посока север-юг, от Атлантическия океан, простиращи се от Саутхемптън до Фолклендските острови.
Оценката на екологичните щети и тези за околната среда, причинени от натрупване на микропластика, е възпрепятствана от липсата на стабилни системни количествени оценки, за натрупването, особено в отдалечени места като океаните.
Терминът микропластика се използва за описание на малки парчета пластмаса, обикновено с дължина по-малка от пет милиметра, които могат да бъде изключително вредни за океанския и водния живот. Те идват от най-различни източници, включително разграждането на по-големи парчета пластмаса, микрочастици, намиращи се в продукти за лична хигиена, пластмасови пелети, използвани в промишленото производство и пластмасови влакна, използвани в синтетичен текстил, като найлон.
„Имахме тази фантастична възможност да се присъединим към годишната експедиция на Meridional Transect в Южния Атлантически океан“, казва д-р Кациарина Паборцава(Katsiaryna Pabortsava) от Националния център по океанография в Саутхемптън и съавтор на статията на Forbes. „Целият смисъл на експедицията е да събира биогеохимични данни за това как работят океаните, как се променят нивата на въглеродния двуокис и т.н.“
На всяко от местата се вземат проби от три дълбочини под повърхността на океана: на 10 метра, на 10-30 метра под смесения слой на океана и още 100 метра под средната проба (обща дълбочина 200 метра). Пластмасите са анализирани до разделителна способност от 25 микромилиметра (една хилядна част от милиметъра). В близкия повърхностен океан са открити до 7000 микропластични частици от тези три типа полимер (с размери 32–651 микромилиметра) на кубичен метър морска вода.
Въз основа на тенденциите за генериране на пластмасови отпадъци от 1950–2015 г. (като например изследванията на Роланд Гейер и Джена Джамбек) и приемайки, че Атлантическият океан последователно получава част от глобалните пластмасови отпадъци в продължение на 65 години, изследователите изчисляват, че вносът на пластмаса към атлантическите води и седименти е бил 17–47 милиона тона. Когато намерената микропластична маса от трите проби се сравни с предварително изчислените запаси от морска пластмаса, се установява, че общата маса на материала в момента балансира около или дори може да надвишава прогнозирания внос на пластмаса в Атлантическия океан след 1950 г.
„Предишни документи са разгледали крайбрежните райони на около 40 километра от брега и до голяма степен са се базирали на битовите отпадъци. Но ако мислите за всички източници на пластмаса, има много повече от битови отпадъци. Така че към това, което е изхвърлено в морето, по принцип не се разглежда например, внесеното от ветровете в океана. Това също не е било взето предвид “, каза Паборцава.
Това не е първият път, когато учените достигат до извода, че проблемът е много по-лош, отколкото се смяташе досега. Малко преди това учени прецедиха води край бреговете на Обединеното кралство и САЩ, използвайки мрежи с по-малък размер на дупките от тези, които обикновено се използват за филтриране на микропластмаса и откриха, че количеството на частиците е много по-голямо от очакваното. Концентрациите могат да надхвърлят 3700 частици на кубически метър, това е повече от броя на зоопланктона, който бихте намерили.
Микропластичното замърсяване е засегнало цялата планета, открито е както в арктическия сняг, така и в дълбините на океаните. Частиците могат да съдържат токсични химикали и патологични микроби и се знае, че вредят на много морски същества. Също така е известно, че хората ги консумират чрез храна и вода, и дори чрез вдишване.
Ново проучване на пет различни вида храна от морски обитатели разкрива следи от пластмаса във всяка тествана проба. Изследователи от университета в Куинсланд закупили сурови проби от популярна морска храна от местен пазар в Бризбейн, включително 10 стриди, 10 тигрови скариди, 10 калмара, пет сини раци и 10 сардини. Намерени са следи от пластмасово замърсяване във всяка проба, като най-високото съдържание е в сардините, според изследването.
Освен това микропластмасовите и нанопластмасовите частици вече могат да бъдат открити в човешките органи за първи път в резултат на най-нова техника. Не е ясно обаче дали те имат потенциално въздействие върху човешкото здраве -това все още не е напълно изяснено.
Scott Snowden (Скот Сноудън)
forbes.com