Друго название: степна ветрушка
Описание
Белошипата ветрушка е вид малък сокол, много близък с керкенеза (който е наричан и черношипа ветрушка), но е по-дребен. Дължина- 32 см. Размахът на крилете му достига 58-73 cм. Тегло-140-210 г. Дълголетие: 6 години.
Клюнът на белошипата ветрушка е къс и извит в основата. Дългите заострени криле и дългата опашка, завършват с широка черна лента. Мъжките и женските птици са доста различни. Мъжкият има кафяв гръб с ръждивосиви криле без петна по тях. Качулката, покриваща главата, врата, гърба и опашката му, е синьо-сива. Коремът е кремаво розов, с малки кафяви ивици. Ирисите са ярко жълти, докато краката са жълто-оранжеви. Женските имат кафяви гръб и глава, контрастиращи с бледото коремче. Младите са подобни на женските и имат светли нокти.
Разпространение и местообитание
Туркестанско-медитерански прелетен вид. Гнезди локално в Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия Изток, Южна Русия, Кавказ, Централна Азия на изток до Китай и зимува на юг от Сахара. Предпочита топли, добре огрени от слънцето открити площи, обрасли с трева, храсти и немного дървета, скали и крайречни стари дървета.
В България- гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Мигрира в неизвестна численост над цялата страна, след 2000 г. – предимно по Черноморието. От дружеството „Зелени Балкани“ работят вече повече от пет години по проект за завръщането на вида в България. По време на работата бе открита една нова колония на белошипи ветрушки в базата на Лукойл в Бургас, която поддържа числеността си в размер на 4 до 6 двойки.
Хранене
Храни се предимно с насекоми-едри скакалци, но лови също така дребни гущери и змии. Когато ловува, понякога застава неподвижно във въздуха, трептейки с криле, което ѝ позволява да оглежда и следи района достатъчно време, за да се покажат скрилите се за момент или останали неподвижни по друга причина жертви. Обикновено не се отдалечава много от колонията си.
Гнездене
Белошипите ветрушки често гнездят в урбанизирани територии, тъй като те предоставят места за гнездене и нивото за заплаха от хищничество в гнездото е ниско, а и обикновено са заобиколени от земеделски територии или открити необработвани пасища, осигуряващи хранителен ресурс. Ето защо видът в голяма степен зависи от човешката дейност не само по отношение на местата за хранене, но също и заради наличието на места за гнездене. Гнезди на колонии, които остават задружни често пъти в продължение на много години. Предпочита да гнезди в дупки, пукнатини и скали, на различни типове терен, скалист, горист или нерядко в градовете и села, където има подходящи сгради. Мъти най-често през май-юни. Снася 4-5 яйца с дължина около 35 мм, а самото мътене трае около 28 дни. Малките напускат гнездото след 26-28 дни.
Природозащитен статус
На територията на България е много рядък вид и е защитен по ЗБР.
https://twitter.com/i/status/1403619685892071428