Друго название на блестящия ибис е черен ибис.
Описание
Дължина на тялото на блестящия ибис е 55 – 66 см, размахът на крилата е 88 – 105 см, а теглото му е 500-800 г. Оперението му е тъмно, пурпурно-кафяво със зелен метален отблясък по крилата. През есента и зимата възрастните имат светли точки по главата и шията. Клюнът е дълъг и извит надолу. Дълголетието му е 20 години.
Разпространение и местообитание
Блестящият ибис гнезди в Южна Европа, Азия, Африка, Централна Америка, Филипинските острови, островите Целебес и Ява, Австралия. Обитава сладководни езера и блата с обширни тръстикови масиви, заливни и дъбови гори, рибарници и рибовъдни стопанства, язовири и микроязовири, водоеми с богати на органични вещества води.
В България блестящият ибис е гнездящо-прелетен и преминаващ вид и гнезди предимно по дунавските острови и блата, а по време на прелет може да бъде видян по черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната. От средата на XIX в. гнезди с малки прекъсвания гнезди в Белене, Сребърна и Бургаските езера. Отделни двойки гнездят периодично и във вътрешността на страната.
Блестящият ибис зимува в Африка, като пролетната миграция е през март-април, а есенната – от август до октомври.
Хранене
Блестящият ибис се храни с насекоми, водни безгръбначни и жаби като храната му се променя в зависимост от сезона. Той обича и червеи, ракообразни, понякога риба, гущери и малки змии.
Гнездене
Блестящият ибис гнезди сред тръстиката или по дървета, образува колонии, често заедно с корморани, чапли и лопатарки. Снася 3 – 4 яйца като има едно поколение годишно през периода май-август.
Природозащитен статус
Според Международния съюз за защита на природата блестящият ибис е слабо засегнат вид, но в България е включен в Червената книга като критично застрашен и е защитен от 1962 г .