Червени ангъчи намериха нов дом в екорезерват “Бургаско езеро”

На 10 август 2017 г. на територията на екорезерват “Бургаско езеро” бяха освободени осем червени ангъча, отгледани от пухово оперение до зряла възраст в Спасителния център за диви животни на “Зелени Балкани” в гр. Стара Загора.

Червеният ангъч (Tadorna ferruginea) е една от застрашените птици в България и е включен в Червената книга още през 1985 г. Тази красива птица от семейство патицови ходи добре по земя, плува добре, но рядко се гмурка. Лети бързо, полетът й е шумен и издава звук подобен на „анг, анг“, откъдето носи името си.

 

 

Червеният ангъч предпочита широки и открити местности. Населява различни типове водни басейни, но предпочита предимно откритите и без много подводна растителност. Често се среща и в соленоводни басейни. Избягва гористите местности.

Затова и специалистите от Спасителния център на “Зелени Балкани”, които бяха отгледали с много любов осемте млади червени ангъча, търсейки нов дом на пернатите, избраха екорезерват “Бургаско езеро”, стопанисван от Фондация „Виа Понтика“.

 

 

Бургаското езеро е разположено на миграционния път Виа Понтика. Фондация „Виа Понтика“ поддържа откритата водна площ и бреговете на тази влажна зона с изключителна грижа, защото тази ценна за хората екосистема е от много голямо значение за размножаването, храненето и почивката на повече от 350 вида птици, както и за рибните запаси на страната ни. Фондацията има за цел да превърне това приветливо и красиво място за отмора и в модел на приятелско пространство за птиците.

Изборът на специалистите от Спасителния център на „Зелени Балкани“ се оказа отличен. Още при освобождаването им младите птици се почувстваха напълно у дома си, а някои от тях, даже направиха първия си полет над мястото и впоследствие се присъединиха към останалите във водата.

Вижте ги на снимките и видеото по-долу:

 

 

 

 

 

 

 

Ротари клубовете полудяха по опазването на дивата природа

Всеки ден видовете на планетата изчезват.

И зад всеки вид, който изчезва, стоят загубата на местообитания, бракониерството, човешката дейност и изменението на климата.

От малкия западен опосум до могъщия африкански слон ротарианците в Австралия, Нова Зеландия и Югозападен Тихи океан заемат своето място в борбата за запазване и защита на нашия естествен свят.

Ето един поглед върху някои от тези ротариански проекти за дивата природа.

 

Нов подслон за белите кенгура

 

Ротари клубът в Бордертаун, Южна Австралия, наскоро построи убежища за известното стадо от бяло кенгуру в Bordertown Wildlife Park.

Бялото  кенгуру,наричано още roos (рууз) имаше нужда от подслон, но паркът не можеше да си позволи работници – нещо, което ротарианският клуб в Бордертаун с удоволствие осигури.

Руузите  обаче игнорираха ламаринените убежища,които те направиха. „Беше твърде шумно, когато валеше“, казва членът на клуба Тревър Бътлър. Решението: използване на местните хлебни храсти за нови подслони.

„Група ротарианци отидохме в имот в Уайлокуа с много храсти, отрязахме ги и ги натоварихме на големи ремаркета – каза Бътлър. „След това построихме модел и трябваше да се научим как да го изграждаме правилно. Това беше учебен модел, тъй като преди това не бяхме правили нещо подобно.“

 

Членовете на Ротари клуба в Бордертаун, Южна Австралия, построиха подслон за тълпата от бяло кенгуру в Bordertown Wildlife Park, за да ги защитят.

 

„И след всичкото това усилие не беше сигурно, че белите кенгура ще харесат новата си „мебелировка“.

Въпреки това, не след дълго,в един студен, мокър ден, Тревър погледнал към подслоните и какво да види – разбира се, всички били сгушени в двата нови подслона – и нямало никой в ламаринените убежища.

Ротари клубът планира да построи допълнителни заслони.

 

Грижа за болногледачите на животни

 

Ротари клубът в Бурагун, Западна Австралия, спонсорира серия от семинари “ болногледачи в грижа за животните“ в Native ARC – център за спасяване и рехабилитация на местни диви животни, който приема повече от 3000 ранени, болни или осиротели животни всяка година. „Ако не се грижим за доброволците, не можем да се грижим и за животните“, казва местният мениджър на Native ARC, Дийн Хъксли.

През годините Дийн става все по-загрижен от липсата на информираност за лицата, полагащи грижи, които имат вероятност да развият проблеми с психичното здраве. Ветеринарите са четири пъти по-склонни към самоубийство от другата част на населението.

Ветеринарят Зю Ууа Боски е посетил досега два уъркшопа за получаване на умения за справяне с дългите дни, когато много страдащи животни са заспали.

„Сега разбирам повече за признаците, които да търся у себе си,у приятелите си и другите ветеринари – казва Боски за тежкото чувство на състрадание,което съсипва. „Грижата за животните е нещо чудесно и безкористно, но то също иска своя данък.“

 

Защита на националното богатство на Нова Зеландия

 

С повече от една на всеки три вида птици в Нова Зеландия, която е изложени на риск сега, това е състезание срещу времето, за да се предотврати изчезването завинаги на огромен брой видове.

Проектът „Централен енергиен тръст за възстановяване на диви бази“, насочен към опазването на националните съкровища, като например кивито и др. вече е в ход благодарение участието на Ротари.

Ротари клубовете са изиграли значителна и важна роля от самото начало. Скот Брус от ротарианския клуб в Милсън, Нова Зеландия, е основател на проекта и финансиращ лидер, а Родни Уонг от Ротари клуб в Ауапуни, Нова Зеландия, е работил като консултант по проекта.

Ротари клубовете в Милсън и Ауапуни осигуряват началното финансиране от 10 000 щатски долара и подкрепят благополучното създаване на благотворително дружество, което да увеличи средствата. Около 38 000 щ. долара са дарени в брой от Ротари клубовете, а усилията за набиране на средства от страна на Ротари са довели до дарения в натура в размер на 330 000 долара.

Връзките и доверието към  Ротари също спомагат да се осигурят хората,имащи точното познание за проекта, като изпълнителните директори и висшите ръководители на ключовите организации. Сега са събрани вече малко над 5,84 милиона щ. долара за финансирането на строителството и експлоатацията на съоръжението.

 

Един пингвин, с изпъната човка, се възстановява в рехабилитационния басейн след голяма травма на долната й част.

 

Кутии за гнезда осигуряват дом

 

Изчистването на земите и търсенето на дърва за огрев в цялата страна е довело до отстраняването на много лежащи дървета с кухини, което представлява сериозен проблем за различни застрашени местни видове, които използват тези кухини за подслон и за отглеждане на малките.

Тъй като са необходими поне 100 години,за да се развият подходящи кухини в новопосадените дървета, ротарианският проект за кутии за гнезда (ROBIN) предвижда поставянето на гнездови кутии като заместители в храсталаците.

След повече от 25 години Ротари клубовете са направили повече от 5 000 гнездови кутии.

Освен това клубовете са изпратили специално проектирани гнездови кутии на Острова на кенгурото, допринасяйки за опазването на застрашеното лъскаво черно какаду. Клубовете също са спомогнали за запазването на австралийски пигмейски опосум, западен пигмейски опосум, многоцветен лори и дори за прилепите на Гулд.

ROBIN също е отпуснал значителни стипендии на осем хонорувани лица и докторанти за провеждане на изследователски проекти, свързани със съхранението на местните птици и бозайници.

 

Гнездовите кутии осигуряват алтернативен дом за местните видове птици, които да отглеждат малките си при наличието на все по-голямо обезлесяване

 

Слонове- пигмеи на остров Борнео

 

По време на посещението на Центъра за рехабилитация на орангутани в Сепилок, Борнео, Нова Зеландия, ротарианката Деби Мейр се влюбва в чифт ситно къдрави, осиротели преди дни, пигмейни слонове. Бебетата се оказват сами, защото майките им се разхождали в една палмова плантация да търсят храна и били убити.

Обезлесяването, намаляването на ареалите и източниците на храна, както и бракониерството са намалили популацията на слоновете до едва 1500 диви слонове по света.

С бебетата, които консумират средно по 100 литра мляко на ден, Деби закупува колкото се може повече местно мляко на прах за тях. Веднага пристигат още осиротели слонове, което я подтиква към по-нататъшни действия.

„Не искам бъдещите поколения да гледат тези диви животни само на видео“, казва тя. Деби и нейните колеги спасители основават Ротарианската група за действие за застрашени видове (RAGES).

Групата одобрява четири проекта, насочени към подпомагане на някои от най-застрашените животни на нашата планета: носорози, горили, орангутани, африкански и пигмейски слонове.

RAGES изгражда партньорства с организации и бизнесфирми от цял свят. Също така включва младежи чрез конкурси за оцветяване на малките ученици и програми за проследяване на животните за големите ученици от гимназията. „Това е Ротари,която се развива, за да се научи по-младото поколение, как, защо, къде и кога да направи разликата“, заяви Деби.

 

Деби Мейр и осиротелите пигмейски слонове

 

Спасяването на вомбати

 

Ротари клубовете помагат на  бързо изчезващите косматите нощни вомбати в Rocklily Wombats- убежище за дивата природа в Северозападния шелф на Австралия.

Съществуват около 230 северни косматоноси вомбати, останали на планетата. Южните вомбати с космати носове са само няколко малки групички, а обикновеният вомбат вече не е обикновен. Загубата на хабитати и конкуренцията за храна с добитъка и дивите видове представляват големи предизвикателства.

Освен че помагат за ремонт на имуществото, клубовете също така доставят комплекти за борба с манга- смъртоносна болест, причинена от акари. Акариите се впиват под кожата, причинявайки непрекъснато драскане и чесане на вомбата, докато загинат от болезнена и протрахирана смърт.

Клубовете също са разработили програма за връщане на осиротели вомбати в дивата природа.

„Много е важно да не третираме спасяваните като домашни любимци, макар че, разбира се, се влюбвате“, казва Диана Бисет, която ръководи програмата. „Те трябва да се научат да се притесняват от неща като хора и кучета за собствената си безопасност. В противен случай ги обучавате да се провалят.

Заедно с изискването за огромно количество време и усилия, спасяването също е скъпо, със специалното мляко, необходимо за бебетата, ветеринарните сметки и други разходи, натрупвани в хиляди долари всеки месец.

„Количеството работа пред Бисет – да става по всяко време на денонощието, за да нахрани бебетата, да шофира часове наред, за да ги събира и безкрайната имотна поддръжка – това е невероятно“, каза ротарианецът Ян Скот. „Радваме се, че Ротари може да им подаде ръка в грижите за нашите специални местни животни“.

 

 

 

BPA (Бисфенол-А) е добър, ако пренебрегнете повечето проучвания за него

 

Бисфенол-А (BPA) е или безвреден химикал, който е чудесен за направата на пластмаса, или един от най-опасните проблеми на съвременното общество. Зависи кого питаш.

BPA е в състава на много видове пластмаси и епоксидни смоли, които облицоват повечето алуминиеви кутии, както и термични хартии. /Термичната хартия е специална фина хартия, покрита с химикал (често съдържащ BPA), която променя цвета си при излагане на топлина. Използва се в термични принтери и особено в евтини или леки устройства, като например тотализатори, касови апарати и терминали за кредитни карти-бел. на преводача/.

Бисфенол-А е ендокринен разрушител, който наподобява естрогена-хормон, който е особено важен при сексуалното развитие и това е фактът, който тревожи много хора. Newsweek разговаря с около 20 учени, лидери в областта на изследванията на BPA, като мнозинството твърди, че е вероятно (макар и не сигурно), химическото вещество да играе роля в развитието  на здравни проблеми като затлъстяване, диабет, проблеми с фертилитета и репродуктивните органи , податливост към различни видове рак и когнитивни / поведенчески дефицити като ADHD(Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност).

„В изследванията има твърде много данни … отново и отново …, за да се игнорира и да се предположи, че BPA няма ефект върху хората“, казва Гейл Принс, физиолог от Университета на Илинойс в Чикаго.

Но пластмасовата индустрия, финансираните от нея изследователи и, най-важното, много регулаторни агенции – включително Администрацията по храните и лекарствата в САЩ (FDA) и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), заявяват, че BPA е безопасен за хората на нивата, на които са изложени хората.

„BPA, използван в опаковането на храни, не представлява риск за здравето на потребителите“, казва говорителят на FDA Тереза Айзенман. Катрин Сан Джон, заедно с американската група American Chemistry Council (Американски съвет по химия), казва, че BPA е безопасен и се позовава на твърдения, направени от FDA и EFSA, за подкрепа. Джон Рост, председател на North American Metal Packaging Alliance  (Северноамерикански алианс за метални опаковки), заявява категорично, че в BPA няма нищо за притеснение, добавяйки: „Аз го сервирам на петте си деца всеки ден“.

Рискове при фетуса

BPA за първи път е синтезиран през 1891 г. от руски химик и изследван за използване като изкуствен естроген през 30-те години на миналия век, когато се установява, че имитира въздействието на този хормон върху човешкото тяло. Две десетилетия по-късно производителите започнаха да го използват, за да произвеждат пластмаси, по-специално поликарбонат, и естрогенните му свойства най-често се пренебрегват.

BPA е сравнително евтин за получаване и много ефективен за направата на структурно здрави пластмаси, от които се произвеждат издръжливи и често прозрачни продукти, които се противопоставят на разпадането при нагряване или охлаждане. И е страхотен за предотвратяване на  корозия в кутиите. „Около 75% от консервите в Северна Америка са облицовани с BPA“, казва Рост. „И до голяма степен благодарение на смоли с BPA, не е имало нито един случай на смъртоносна болест, предизвикана директно от американските консервни кутии след от 37 години насам, защото веществото предотвратява корозията и разрушаването на метала“, твърди той.

Използването на BPA продължава да расте през последните няколко десетилетия. От 2012 г. досега са произведени 10 милиарда паунда от материала, с обща пазарна стойност за 2013 г., надхвърляща 13 милиарда долара. Пазарът се очаква да се увеличава с около 5% годишно в близко бъдеще. Всеки ден производството и продажбата на BPA води до десетки милиони долари.

Но учените предполагат, че това може да бъде компенсирано от голяма, скрита цена: неговото въздействие върху човешкото здраве. Към днешна дата има около 1000 проучвания върху BPA за животни и по-голямата част от тях показват, че причинява или е свързан с много здравословни проблеми- от промени в плодовитостта, повишен риск от ракови заболявания и сърдечно-съдови проблеми до увреждане развитието на мозъка, казва Фредерик Фом Саал, дългогодишен изследовател на продукта в Университета на Мисури-Колумбия.

„Има само проучвания върху животни, защото би било неетично да се дават екстремно високи дози на хората“, казва Ана Сото, ендокринолог в Университета Туфтс. Докато тестването върху животни може да бъде добро начало за разбиране как химикалът може да повлияе върху човешкото тяло, такива тестове не са убедителни. Поради тази причина учените са провели около 100 човешки епидемиологични изследвания, за да разгледат моделите на здраве и болести в реалния живот. Те също показват корелация между експозицията на BPA и гореспоменатите заболявания.

Учените са особено обезпокоени от експозицията върху развиващия се плод и бебетата. Когато мозъкът на плода започне да се развива, той е най-уязвим за ендокринните разрушители като BPA, показват проучванията. А проучванията върху животни предполагат, че ранното излагане на BPA има значително въздействие върху мозъка и другите органи. Извършени са и някои епидемиологични изследвания. Епидемиологът на Брауновия университет, Джоузеф Браун, например, показа връзката между ранното детство, свързано с BPA и по-късни поведенчески проблеми.

По-голямата част от изследванията върху животни досега са включвали големи дози- количества много по-големи, отколкото смятаме, че повечето хора срещат. Но ние наистина не знаем.

То е в кръвта ви!

Няколко дузини проучвания през последните пет години са открили средни нива на BPA в кръвта в ниския диапазон, около 1 милиардна част (ppb- части на милиард). „Много от негативните последици за здравето в проучванията върху животни са показали, че се проявяват на тези нива“, казва Лаура Вандънбърг, която проучва ендокринните нарушения в Университета в Масачузетс, Амхърст. Но установените методи за тестване на токсичността на веществата – степента, до която могат да навредят на човешкото тяло – предполагат, че токсичното въздействие е повече или по-малко пропорционално на погълнатото количество. Ендокринните разрушители като BPA, които действат като хормони, „не играят според правилата“, казва Патриша Хънт, генетик от Университета в Уошингтън. Хормоните могат да имат много различни ефекти при ниски и високи нива. Естрогенно химично вещество може да индуцира растежа на клетките при ниски нива, но да ги инхибира например при високи концентрации. Регулаторните агенции са започнали да го признават, но все пак „продължават да разчитат на стандартните токсикологични тестове“, казва Хънт.

FDA твърди, че проучванията показват, че експозицията в ниския обхват на ppb трябва да бъде извънредна, в резултат на това, което Айзенман от FDA нарича „добре познат проблем на замърсяването“, който възниква по време на събирането на кръвни проби. BPA се намира също в праха и всички учени се съгласяват, че е много трудно да се избегне замърсяване при тестване на това химично вещество. Но не е невъзможно. Много изследователи казват, че шепа лаборатории са създали протоколи за контрол на замърсяването. Едно изследване по метода на кръгов тест през 2014 г., когато кръвта с известни концентрации на BPA беше тествана в различни институции, установи, че три лаборатории са идентифицирали и измерили проби с много ниски нива на BPA, докато една лаборатория не е успяла, казва Ванденберг. Документът също така установява, че лабораториите за предотвратяване на замърсяването могат и сега да го проследяват, добавя тя.

Както се съобщава в края на 2014 г. от Фом Саал и колега в списание Molecular and Cellular Endocrinology (Молекулярна и клетъчна ендокринология), девет проучвания, които използват методи за избягване на замърсяване (като тестване на фоновите нива на химичното вещество), откриват серумните нива на BPA в близост или над 1 ppb.

Джъстин Тийгардън, изследовател в Pacific Northwest National Laboratory (Национална лаборатория на северозападната част на Тихия океан), публикува изследване миналия месец, проследяващо влиянието на консумирането на супа, съдържаща шест пъти приемливия дневен прием на FDA (което е пет микрограма на килограм телесно тегло, според Айзенман). 10-те тествани мъже завършиха с кръвни концентрации на BPA от около 0,1 ppb, 10 пъти по-ниски от нивата, открити в прегледа на Фом Саал. Тийгардън казва, че по-голямата част от хората вероятно имат нива на BPA в кръвта много по-ниски от това, тъй като тестваните са били изложени на „хиляди пъти „повече BPA, отколкото повечето хора са изложени“.

Но на изследването на Тийгардън за стандартна експозиция може да липсва ключов елемент: нехранителни източници. BPA може да получите в кръвния поток и от работа с касови бележки, например. И когато химикалът попадне в тялото по този начин, казва Фом Саал, той заобикаля черния дроб, който обикновено обезврежда голямо количество от погълнатия BPA. Това води до значителни нива на химичното вещество в кръвния поток, показва проучване на JAMA за 2014 г., публикувано в Journal of the American Medical Association(Списание на Американската медицинска асоциация). Фом Саал твърди, че FDA, EFSA и други регулаторни агенции все още не са обърнали внимание- и дори не признават, че тези източници на експозиция на BPA допринасят за концентрацията му в кръвта.

Тийгардън не е съгласен, обаче, да заеме същата основна позиция като FDA: нивата на кръвта, съобщени от Фом Саал и другите са грешни, поради замърсяване. Струва си обаче да се отбележи, че проучването на Тийгардън беше финансирано от Американския съвет по химия – търговска група, която представлява компании, които произвеждат химикали като BPA. Съветът финансира и други проучвания за BPA и всички заключиха, че химикалът няма вредни ефекти. Един анализ от 2006 г., направен от Фом Саал и Уейд Уелшън показва, че 11 от 11 проучвания, финансирани от индустрията, заключават, че BPA няма значителни въздействия, докато 109 от 119 проучвания, които не са финансирани от индустрията (92%), са открили ефекти от BPA.

„Това е озадачаващо, когато видите такива несъответствия – няма смисъл от научна гледна точка“, казва Андреа Гор, професор по фармакология и токсикология в Тексаския университет в Остин и главен редактор на списание Endocrinology (Ендокринология). Д-р Цаба Лерант, лекар и изследовател от Училището по медицина в Йейл, чиито изследвания са показали, че BPA намалява броя на синапсите (връзките между мозъчните клетки) в мозъка на маймуните, е по-директен: „Изследвания, финансирани от индустрията, не са надеждни“.

През юни 2014 г. FDA потвърди, че BPA е безопасен по начина, по който в момента се използва от производителите на пластмаси. Но агенцията също така отхвърли, като незначещи нищо, голямото мнозинство от проучванията за безопасност на BPA, които нейните собствени учени прегледаха в подготовката за това официално становище. Според FDA, например, всички 48 епидемиологични изследвания са „безполезни“ за извършената от агенцията оценка на риска – формален процес, който се ангажира да реши дали даден химикал е безопасен за човешкото здраве или не.

В някои случаи бележките на рецензентите не съвпадат със зашеметяващото твърдение на FDA, че няма какво да се види тук. Например, проучващите пишат за едно изследване от 2013 г. „Тези данни подкрепят правдоподобните взаимоотношения между нивата на BPA в урината и затлъстяването“. За друг документ, касаещ хиперактивността, те казват, че „трябва да се разглежда като част от все повече появяващи се изследвания, намиращи връзка между експозиция  на BPA и поведение. „Но нито едно от тези заключения за намерени връзки не се споменава в заключението, че BPA е безопасна.

„Мисля, че има силно влияние от химическата промишленост и нейните лобисти – имат пари и време“, казва Гор, добавяйки, че изследователите имат много малко от двете. През 2013 г. например, Американският съвет по химия е изразходвал повече от 11 млн. долара за разходи за лобиране, според Центъра за реагираща политика. Промишлените групи също са финансирали, а в някои случаи са покровителствали изследвания, проведени от правителствени учени. Едно от разследванията от 2008 г. в милуоксия вестник „Сентинел“ установи, че „правителствен доклад, който твърди, че бисфенол-А е безопасен, е написан предимно от хора от пластмасовата промишленост и други с финансов дял в спорния химикал“.

Химическата игра „Удари къртицата

/ „Удари къртицата“ е аркадна игра, в която играчите използват дървен чук,за да ударят играчки- къртици, които се появяват на случаен принцип,за да се върнат обратно в дупките си-бел на преводача/.

Въпреки продължаващата подкрепа на FDA за BPA, химическото вещество вече се заменя на пазара поради опасенията на потребителите с вещества като бисфенол-S, които се държат по подобен начин и в някои отношения дори могат да бъдат по-лоши. Това често се случва, когато компаниите установят, че веществото, което използват, може да е вредно или да бъде избягвано от потребителите и трябва да намерят публично приемливо заместване, нещо, което Браун нарича „игра на химически удар“.

Има многобройни примери, в които индустрията се е опитала да зароди съмнения, за да запази на пазара продукти, за които има доказателства и за които разумно бихте заключили, че може да не са безопасни, казва д-р Филип Гранджан, изследовател и лекар в Харвард. Лобирането от страна на химическите компании позволява да се използват такива продукти в бензина в продължение на десетилетия по-дълго, отколкото е необходимо и това поврежда развиващите се мозъци на хиляди деца, казва той.

Казусът не е толкова ясен с BPA, поради несъответствия и несигурност в данните, казва Хедър Патсаул, ендокринолог и биолог в Държавния университет в Северна Каролина. „Ние наистина не разбираме как тези неща ни засягат на ниски нива и какво означава това през целия живот“, добавя тя.

Но повечето изследователи смятат, че има достатъчно „писано на стената“, както посочва и Фом Саал, за да се приемат по-строги правила, поне докато BPA се проучи по-задълбочено. „Трябва да действате или не“, казва Сото, въпреки несигурността. „Мисля, че имаме достатъчно доказателства, ако сме отговорни-да действаме.“

Douglas Main

Фондация „Виа Понтика“ поддържа канала между езерото „Вая“ и Черно море с доброволчески труд

 

Бургаското езеро „Вая“ е разположено на миграционния път Виа Понтика. Управлението на тръстиковите масиви по бреговете на тази влажна зона с изключително ценна за хората екосистема е от много голямо значение за запазването на открита водна площ, необходима за храненето и почивката на 245-те вида птици и за запазване на рибните запаси на водоема.

 

 

Езерото „Вая“ е най-голямото естествено езеро в България  и представлява плитководно бракично крайбрежно езеро – открит лиман със слаба връзка с морето и с водолюбива растителност по бреговете. Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част граничи с промишлените и жилищните квартали на града. Свързано е с морето чрез канал с шлюз, почистването на който в последните години е едно от най-важните предизвикателства, които стоят пред нормалното функциониране на езерото. Каналът осъществява така жизненоважната прясна вода от морето, а с нея хранителни вещества и свободното предвижване на риба и други морски обитатели в иначе предимно сладководното езеро.

 

 

Фондация „Виа Понтика“ вече повече от 4 месеца поддържа канала, свързващ езерото с морето с доброволчески труд и с безвъзмездно предоставяне на лодка за косене на камъш. Коритото се почиства от прекалено разраслите се тръстика и папур. Това позволява нормален обмен на водите на езерото, което дължи слабата си соленост, важна за правилното функциониране на тази екосистема, на пряката връзка с морето.

 

 

Почистеният канал позволява на гребците от местния клуб да тренират, а на бургаските граждани добра възможност да се наслаждават на възможност за разходка с лодка и за наблюдение на птиците директно от водите на езерото.

Шведската революция в рециклирането

Шведите рециклират почти 100% от битовите си отпадъци. Те дори трябва да внасят отпадъци, за да имат нещо, което да гори, да превръща отпадъците в енергия. Истинска революция в рециклирането.

 

Към нулеви отпадъци

 

Не би ли било чудесно, ако домакинските отпадъци не се пропиляват? Ако всеки един от отпадъците се превърне в нещо друго – нови продукти, суровини, газ или поне топлина?

Швеция  почти го е постигнала. Повече от 99% от всички битови отпадъци се рециклират по един или друг начин. Това означава, че през последните десетилетия страната е извършила  революция в рециклирането, като се има предвид, че през 1975 г само 38% от битовите отпадъци са били рециклирани. (вж. графиката).

Днес станциите за рециклиране обикновено не са на повече от 300 метра от всеки жилищен район. Повечето шведи разделят всички рециклируеми отпадъци в домовете си и ги депозират в специални контейнери в жилищните блокове или ги пускат в рециклиращата станция. Малко други нации събират по-малко  боклук.

 

 

Увеличаване на рециклирането

 

Weine Wiqvist, изпълнителен директор на шведската асоциация за управление и рециклиране на отпадъците (Avfall Sverige), все още смята, че шведите могат да направят повече, като се има предвид, че около половината от всички битови отпадъци се изгарят, т.е. той обяснява, че повторното използване на материали или продукти означава да се използва по-малко енергия, за да се създаде продукт, отколкото да се изгори и да се направи друг от нулата.

„Опитваме се „да се движим нагоре по стълбата за отпадъци“ -така наричаме процеса от изгарянето до рециклирането на материали, като насърчаваме рециклирането и работим с властите“, казва той.

Междувременно шведските домакинства продължават да разделят своите вестници, пластмаса, метал, стъкло, електрически уреди, електрически крушки и батерии. Много общини също така насърчават потребителите да отделят и хранителните отпадъци. И всичко това се използва повторно, рециклира или компостира.

Вестниците се превръщат в хартия, бутилките се използват повторно или се разтопяват в нови предмети, пластмасовите контейнери стават пластмасови суровини. Храната се компостира и става обогатител на почвата или източник на биогаз чрез сложен химичен процес. Боклукчийските камиони често се движат с рециклирана електрическа енергия или биогаз.

Замърсената вода се пречиства до степен, да стане питейна. Специални камиони за боклук обикалят градовете и събират електроника и опасни отпадъци като химикали. Фармацевтите приемат остатъчни лекарства. Шведите занасят по-големите си отпадъци, като използвани телевизори или счупени мебели, до центровете за рециклиране в покрайнините на градовете.

 

Отпадъци за енергия

 

Да разгледаме по-отблизо 50 процента от битовите отпадъци, които се изгарят, за да се произвежда енергия в инсталациите за изгаряне. Отпадъците са сравнително евтино гориво и Швеция с течение на времето е развила голям капацитет и умения за ефективно и рентабилно третиране на отпадъците. През 2014 г. Швеция дори внесе 2.7 милиона тона отпадъци от други страни.

Оставащата пепел съставлява 15% от теглото преди изгаряне. От пепелта металите се отделят и рециклират, а останалите, като порцелан и плочки, които не горят, се пресяват, за да се извлече чакъл, който се използва при пътното строителство. Около 1% все още остава и се депозира в сметища.

Димът от инсталациите за изгаряне се състои от 99,9% нетоксичен въглероден диоксид и вода, но все пак се филтрира през сухи филтри и вода. Сухият филтър се депозира. Утайката от замърсената филтърна вода се използва за запълване на изоставени мини.

В Швеция изгарянето на отпадъци за производство на енергия е безспорно, но в други страни – като САЩ – това е много дискутирана тема.

 

Да се справим по-добре

 

Hans Wrådhe от Шведската агенция за опазване на околната среда (Naturvårdsverket) смята да предложи по-висок налог върху събирането на отпадъци.

„Това ще повиши осведомеността на всички за проблема“, казва той.

Заедно с държавните агенции и корпорации Wrådhe разработва план за действие за предотвратяване образуването на отпадъци, включително как да се насърчат производителите да произвеждат продукти, които имат по-дълъг живот. Агенцията също така предлага намаляванеане на данъчните такси и приспадане на разходите за някои ремонти.

„Спонсорираните от правителството реклами за това как да се избегне разхищаването на храни също могат да помогнат“, казва той. „И по-малко токсични вещества, използвани в производството, ще означава по-малко продукти, които изискват скъпо третиране на отпадъците от тях“.

 

Фирмите се присъединяват към усилията

Някои шведски компании доброволно се включиха в борбата. Например, H & M е започнала да приема дрехи от клиенти в замяна на талони за отстъпки в инициатива, наречена „Garment Collecting“.

Компанията Optibag е разработила машина, която може да отделя цветни отпадъчни торби една от друга. Хората хвърлят храна в зелена торбичка, хартия в червено, и стъкло или метал в друга. Веднъж в завода за рециклиране, Optibag сортира торбите автоматично. По този начин станциите за сортиране на отпадъците могат да бъдат елиминирани.

Южният шведски град Хелсингборг дори монтира обществени контейнери за отпадъци с високоговорители, изпълняващи приятна музика – всичко това в името на рециклирането.

Обратно към изпълнителния директор Wiqvist на шведската асоциация за управление и рециклиране на отпадъците, който смята, че перфекционизмът при рециклирането е възможен, идея,към която си струва да се стремим.

“ Нулеви отпадъци „- това е нашият лозунг“, казва той. „Бихме предпочели да се генерират по-малко отпадъци и всички отпадъци, които се генерират, да се рециклират по някакъв начин. Съвършенството никога не може да се случи, но със сигурност е една завладяваща идея.

 

Източник:sweden.se

The Swedish recycling revolution

 

5 юни- Световен ден на околната среда

 

 

„Без здравословна среда не можем да сложим край на бедността или да изградим просперитет. Ние всички имаме роля в защитата на единствения си дом: можем да използваме по-малко пластмаси, да караме по-малко, да разхищаваме по-малко храна и да се учим взаимно.“ – Генерален секретар на ООН Антонио Гутерис.

 

Това е  най-значимият и известен глобален ден за положителна промяна на околната среда,който се отбелязва  всяка година на 5 юни.

Световният ден на околната среда е провъзгласен на 27-та сесия на Общото събрание на ООН в Стокхолм, Швеция (Резолюция № A/RES/2994 (XXVII) от 15 декември 1972 г. На този форум е приета декларация за околната среда, представляваща първия международен договор за принципите на екологична защита на Земята.

Именно тогава, на 27-та сесия на Общото събрание на ООН е създадена нова организация в рамките на ООН – Програма на ООН за околната среда (ЮНЕП). Именно под егидата на ЮНЕП ежегодно се отбелязва този ден. Всяка година на този ден се присъжда основната награда на ООН в областта на околната среда и развитието – Глобал-500, на държавни, политически и обществени дейци, допринесли с дейността си за опазването на околната среда.

Човекът е същество и създател на своята среда, което му дава физическа грижа и му дава възможност за интелектуален, морален, социален и духовен растеж. В дългата и мъчителна еволюция на човешката раса на тази планета се постига етап, когато чрез бързото ускоряване на науката и технологиите човекът придобива силата да трансформира своята среда по безброй начини и в безпрецедентен мащаб.

Организацията на обединените нации, осъзнавайки, че опазването и подобряването на човешката среда е основен въпрос, който засяга благоденствието на народите и икономическото развитие в целия свят, определено на 5 юни за Световен ден на околната среда. Празникът на този ден ни дава възможност да разширим основата за просветено мнение и отговорно поведение от страна на отделни лица, предприятия и общности за опазването и подобряването на околната среда. Откакто започна празнуването на този ден през 1974 г., той се превърна в глобална платформа за обществено общуване, която се популяризира в целия свят.
„Свързване на хората с природата“

Всеки Световен ден на околната среда е организиран по тема, която фокусира вниманието върху особено належаща екологична загриженост. Темата за 2017 г. „Свързване на хората с природата“ ни подтиква да стигнем навън и в природата, да оценяваме красотата и да мислим за това как сме част от природата и колко тясно зависим от нея. Той ни предизвиква да откриваме забавни и вълнуващи начини да изживеем и поддържаме тази жизненоважна връзка.

Милиарди хора от селските райони по цял свят прекарват всеки работен ден „свързани с природата“ и ценят напълно своята зависимост от природните водоизточници и как природата осигурява прехраната ни под формата на плодородна почва. Те са сред първите, които страдат, когато екосистемите са застрашени от замърсяване, изменение на климата или свръхексплоатация.

Подаръците на природата често са трудно оценявани в парично отношение. Подобно на чистия въздух, те често се приемат за даденост, поне докато станат оскъдни. Икономистите обаче разработват начини за измерване  в парични средства,които достигат мулти-трилиони в долари на многобройните т. нар. „екосистемни услуги“ от населението, като се започне от опрашването на  плодовите дървета и се стигне до отдиха, здравето и духовните ползи от едно изкачване на планината.

Канада, приемащата държава

Всеки Световен ден на околната среда има различна световна приемаща държава, където се провеждат официалните тържества. Тази година това е Канада.

Нейното богато и забележително природно наследство е източник на гордост и идентичност за канадците. Големите природни ресурси също така подкрепят икономическия просперитет на страната – чрез туризъм, както и чрез устойчива употреба – и здравето и благополучието на своите 36 милиона жители.

Световният ден на околната среда е важна част от тържествата на Канада за 150-ия рожден ден на страната. Като част от тържествата, през 2017 г. Канада предлага безплатни пропуски за националните си паркове.

Канадският премиер Джъстин Трюдо кара каяк по река Ниагара, за да отбележи Световния ден на околната среда.

Бърдуотчъри се събират в Оркни, за да зърнат американски кос

Бърдуотчъри (хора, които наблюдават птиците в естествената им среда като хоби) наемат чартърни самолети до остров Норт Роналдсай, с цел да забележат първия червенокрил американски кос, регистриран някога в Европа.

Александра Топинг

1 май 2017 г

Това е малка кафява птица без особени отличителни белези и незабележима за нетренираните очи. Но този червенокрил американски кос,забелязан на отдалечения остров в Оркни (Оркни е архипелаг в северна Шотландия от 20 обитаеми  и 50 съвсем малки острова) принуждава птичите любители да чартират самолети, да препускат през нощта и да хващат фериботи с надеждата да го видят.

Повече от 15 самолета са кацнали на Северен Роналдсай през последните два дни и десетки бърдуотчъри са пристигнали с лодка, тъй като се е разпространила новината, че първият червенокрил американски кос, регистриран някога във Великобритания – и всъщност в Европа – е кацнал на този далечен шотландски преден пост.

Странстващата птица, която експертите смятат, че е пристигнала от обичайното си местообитание в Северна Америка на автостоп на трансатлантически кораб, бе забелязана за първи път в събота.

Оттогава самолети се наемат от летище Къркуул от наблюдатели,пристигнали с други самолети,идващи по въздушни трасета от цялото Обединено кралство,за да летят до Оркни. Бърдуотчъри от Девън, Бристол, Лондон и Йоркшир са взели самолети, влакове или са шофирали в продължение на 12 часа, преди да се качат на борда на ферибота, с надеждата да отметнат посетителя в списъците си с трофеи

Птицата е забелязана в събота от Саймън Дейвис, главен помощник- наблюдател в North Ronaldsay Bird Observatory.

Дейвис казва, че е извършвал рутинно преброяване на гнездящи и мигриращи птици, когато чул звуци, които не разпознавал.

„Аз не осъзнах отначало какво беше това, но след това направо паднах“ ,сподели той.

Невероятно е, всеки наблюдател мечтае да види някога първата птица от даден вид в Обединеното кралство – и ако е първата в Европа, още по-добре.“

Обсерваторията е залята с повиквания, докато новината довежда  много посетители на иначе тихия остров.

„Пуснах туит за новините и стана лудница-имахме девет самолета на острова в неделя и четири или пет днес“, каза Дейвис.“Това е невероятно вълнуващо и любителите искат да видят тези много редки птици със собствените си очи и и са готови да платят много пари, за да го направят“.

Сред първите посетители е Джеймс Ханлон, автор на UK500: „Наблюдение на птици в скоростната лента“.Той взел самолет с още трима от Нотингамшир, след като чул новините.

„Степента на рядкото разпространение на тази птица е това, което прави толкова вълнуващо наблюдението.“, каза той.“Ние не знаем точно откъде е дошла, но мястото и начинът, по който се държи- всичко това предполага, че е дива птица“.

Ханлон съобщи, че телефонът му е „полудял“, тъй като новината се е разпространила мълниеносно и той е резервирал полета без колебание. „Това струваше повече от средната тарифа, но не ви казвам колко, защото жена ми може да го прочете“, каза той.

Ханлон познава и няколко ентусиасти,които са пътували 12 часа, за да стигнат до Оркни, за да вземат ферибот за острова, докато други са резервирали еднопосочен самолетен билет, за да стигнат там и не са сигурни как ще се приберат вкъщи. Но всичко си заслужава, настоява той.

„Трудно е да се обясни как се чувстваш (когато я виждаш). Виждането на рядка птица е особено преживяване,а да станеш свидетел на появяването на много рядка птица е невероятно нещо“, каза още Ханлон.

Мъжкият червенокрил американски кос е с черно оперение, червени рамене и жълто петно на крилете.Женската е тъмнокафява и между нас казано,по-скоро незабележима.

Как птицата е пристигнала в Роналдсай е мистерия, но експертите казват, че тя може да е уловила правилните ветрове или да е изминала една част от пътя на кораб.“Възможно е това да е било на кораб в северната част на Атлантическия океан, а когато е видял земя, той е скочил“, каза Андре Фарра от РСПБ. „Ние сме също в приемащия край на реактивната струя, така че е възможно той да е бил уловен в буря, да е ударен от струята и да се озове тук – никой не знае.“

Въпреки че Северен Роналдсай е „ужасно място“, за да стигнеш до него, Фарар заяви, че очаква много наблюдатели на птици да направят пътуването. „Червенокрил американски кос -това е ден,отбелязан с червени букви за бърдуотчърите“, каза той. – И никой не знае колко дълго ще остане наоколо. Може да е 20 минути, може да са няколко седмици – един Господ знае

Той каза, че неотдавна в Шотландия е имало наблюдение на гъбичка отшелник, също от Северна Америка, което увеличава шансовете, червенокрилият кос да е също дива птица.

Местообитанията на червенокрилия американски кос са от Аляска и Нюфаундленд на юг до Флорида, Мексиканския залив, Мексико и Гватемала, с изолирани популации в Западен Ел Салвадор, Северозападен Хондурас и Северозападна Коста Рика.

Той е много разпространен в Северна и Централна Америка – с популация от милиони, а целият брой на размножителните двойки в Северна и Централна Америка вероятно е над 250 милиона в пиковите години.

Джош Джоунс от Birdguides каза, че е добър знак, че червенокрилият американски кос е оцелял трети ден на Северен Роналдсай.

„При тези условия със запалени наблюдатели и клюкари, които преследват редки птици и фактът,че червенокрилият американски кос не е бил виждан в Обединеното кралство, става много привлекателно да го търсиш“, каза той.

Но птица, която е далече от обичайния курс, едва ли щеше да си намери пътя за вкъщи“, добави Джоунс.

„Тази птица е ценна, но съдбата й вероятно не е щастлива“, каза той.“Тези птици скитници са безстрашни, имат кратък, но вълнуващ живот и дават много удоволствие на хората по пътя си.“

1 април е международният ден на птиците

 

Международният ден на птиците се празнува по целия свят от 1906 г. Решението за обявяването му за специална дата е прието на 6 декември 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици. Това е една от първите природозащитни дати в международния календар от глобални събития, чрез която хората заявяват своята загриженост за опазването и съхранението на дивата природа на планетата ни.

 

 

България е на второ място в Европа по многообразие на видове птици, а тяхното опознаване е най-вълнуващо и запомнящо се сред местообитанията им. 70% от всички видове птици в Европа могат да се видят и у нас – 409 вида. 14 от тях са световно застрашени. От 38 вида грабливи птици, които населяват Европа, 36 се срещат у нас.

 

 

Над българското Черноморско крайбрежие минава вторият по значимост миграционен път в Европа – Виа Понтика– една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа.

 

 

Край Бургаското езеро гнездят 254 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. Особено многобройни са пеликаноподобните, гъскоподобните, щъркелоподобни и чапловите птици. Бургаското езеро е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия и розовия пеликан, малкия корморан. Като мигриращ вид в района е установен и световно застрашеният ливаден дърдавец.

 

 

Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от черноморската популация на тръноопашатата потапница. През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан и червеногуша гъска. Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящия тук малък воден бик.То осигурява подходящи местообитания за 89 вида птици, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение I на Директива 79/409 на ЕС.

 

 

На нашето Черноморие  се намира защитената местност „Пода“, която е мястото с най-много птици на квадратен километър – 269 вида на 1 кв. км.

 


Национален парк „Централен Балкан” е дом за 220 вида птици, от които 123 вида се срещат през размножителния период.  Заради птичето си богатство и стабилния природозащитен статус  през 1997 г. цялата територия на Парка е обявена за Орнитологично важно място.

 

 

„Централен Балкан” е с приоритетно значение за опазването на застрашени видове с европейска природозащитна значимосте (SPEC) – 56 вида, а 121 вида са оценени в Червения списък на IUCN. В Бонската конвенция, отговаряща за опазването на мигриращите видове животни, попадат 29 вида. От обитателите на Парка в Червената книга на България са включени 40 вида, а 120 вида са защитени по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

 

Thames Water е глобена 20 милиона паунда за разлив на канални води

 

Thames Water е глобена с рекордните 20 милиона британски паунда след изливане на близо 1,5 милиарда литра непречистени канални води в река Темза.
Компанията призна за замърсяването на водите и други нарушения на канализационните съоръжения в Бъкингамшир и Оксфордшир.
Риби и птици са загинали вследствие на разливи през 2013 г. и 2014 година.
20,3 милиона паунда е най-голямата санкция за екологична катастрофа, предизвикана от водни съоръжения.
Съдия Франсис Шеридън заяви, че мащабът на проблема е такъв, че той трябва да е бил известен на най-висшите кадри в управлението на Thames Water.
Той каза в Ейлсбъри Краун Корт, че не е възможно всички индивидуални мениджъри сами да вземат едно и също решение-да работят помпите на половин ниво и определи това решение като „шокиращо и позорно състояние на нещата“.
Съдията добави: „За това не трябва да бъде по-евтино (наказанието за) провинението, в сравнение с вземането на подходящите предпазни мерки.“
Разливите са настъпили в четири пречиствателни съоръжения на Thames Water Utilities Ltd : в Ейлсбъри, Дидкот, Хенли и Литл Марлоу, както и в голямата канализационна помпена система в Литълмор в Оксфорд.
Стотици риби са били убити и каналните води са се излели в природни резервати, а памперси и други отпадъци навлезли в Темза и съседната река Таме.
Шахтите също прелели и се появили мухи „дракон флай“.
Увреждане на околната среда е била причинено в крайречните градове Хенли и Марлоу.

 

Директорът на фирмата Ричард Айлард каза: „Ние се провалихме в нашата отговорност към околната среда и много ни боли и лично, и професионално, защото нас ни е грижа.“
„Ние също така се провалихме в нашата отговорност към нашите клиенти, които ни плащат, за да осигуряваме тези основни обществени услуги винаги и всеки ден, а не само отвреме навреме и се извиняваме за всички тези пропуски.“
Съдия Шеридън заяви, че компанията има „история в неспазването “ и че мениджърите са игнорирали предупрежденията за „рискове, идентифицирани от служители и други граждани“.
Персоналът записва „провал в очакване да се случи“, каза той.
Робърт Дейвис, от Агенцията по околна среда, го нарече едно от най-лошите замърсявания,на които той е бил свидетел.
Той добави: „Не можех да повярвам това, което виждах Реката беше видимо замърсена от единия бряг до другия с канализационни води и отпадъци… Мъртва риба, плаваща по нея и мръсотия, додето вижда окото. Беше наистина тъжно да се види такава красива река, толкова силно замърсена.“
Главният изпълнителен директор на Thames Water Стив Робъртсън заяви, че дълбоко съжалява за разливите, но настоя, че нещата в компанията са се подобрили, тъй като тя е увеличила броя на персонала в ключови места.
„Ние разбираме нашите огромни отговорности за околната среда, поучихме се от тези сериозни събития и ще продължаваме да инвестираме в размер на около 20 милиона седмично за непрекъснато подобряване на услугите ни за нашите клиенти и за околната среда.“
Компанията разполага с 21 дни, за да плати глобата.
Предишната най-голямата глоба, постановена от съд е 2 милиона паунда, дадена на Southern Water през декември, след като отпадни води се заустват в морето край Маргейт.
Aн Броснан, главен прокурор на Агенцията по околна среда, заяви: „Thames Water е абсолютно небрежна към опасностите за околната среда, създадени от нестабилното състояние на неговите съоражения.
„Нашето разследване разкри, че си имаме работа с един модел на безпрецедентни инциденти на замърсяване, които биха могли да бъдат избегнати, ако Thames Water е била открита и честна с Агенцията по околна среда, според изискването за компаниите от водната индустрия.“

 


Коментарът на Джереми Стерн от BBC News в Ейлсбъри Краун Корт: „Това е най-голямата глоба за Thames Water или за която и да е британска водна компания, която някога е била издавана. Въпреки това не е изненада.
Глобите за тези видове престъпления се покачват, тъй като нови насоки са въведени в Англия и Уелс през 2014 година.
Също така съдия Франсис Шеридан каза неведнъж по време на този процес, че иска да изпрати съобщение до акционерите, че замърсяване в този мащаб не е приемливо.
Въпреки това, тези суми са една малка част от годишните приходи на компанията.Thames Water прави оперативна печалба от около 2 милиона паунда всеки ден.
Луиз Боу, главен изпълнителен директор на River Thame Conservation Trust, заяви: „Ние сме шокирани след като размера на трагичните събития от 2013 г. бяха разкрити в съда. Беше много по-лошо, отколкото си мислехме и обяснява как се случиха разрушителните щети на реките и околностите им.
„Лошото качество на отпадъчните води,които са били пуснати намалява кислорода във водата. Рибата и другите водни животни на дивата природа са се борили да оцелеят и цялата екосистема може да бъде увредена в продължение на много години.Някои големи риби, които са били убити, не могат да бъде заместени и видове като голям зрял кефал и бабушка просто са изчезнали.“

 


Rоуз О’Нийл, мениджър по политиката за водите в WWF, заяви, че е „не изолиран случай“.
Тя добави: „Има около 15000 канализационни преливници в Англия, освобождаващи непречистени отпадъчни води в нашите реки.Този случай подчертава необходимостта водните компании да инвестират в решения, които включват целия местен водосбор,зелената инфраструктура и устойчиви системи за отводняване. Те просто не могат да продължават да третират нашите реки като тяхно сметище.“

IFOAM EU – Европейска доброволческа служба

Уважаеми членове,

IFOAM EU търси мотивирани хора (на възраст 18-30) от Австрия, България *, Германия, Полша и Испания, за да прекарат една година в нашия офис в Брюксел като част от проект за European Voluntary Service (EVS)  /Европейска доброволческа служба (ЕДС)/. Доброволците ще започнат да работят с нас през юни 2017 г. Моля, имайте предвид, обаче, че финансирането за българския доброволец не е обезпечен все още и се дължи на проблем в процес на контактуване със съответните национални органи. Ние ще знаем със сигурност в началото на април, дали ще бъдем в състояние да бъдем  домакин на доброволец от България, но ние сме много оптимистичнонастроени, че това ще бъде възможно.
Ние ще бъдем благодарни, ако разпространите посланието чрез вашите мрежи и насърчите подходящи кандидати да участват!
Те могат да направят това чрез попълване на формуляра за кандидатстване-the application form  и да го изпратят на employment [@] ifoam-eu.org преди 19 март 2017 г. Моля, имайте предвид, че ние можем да  разглеждаме заявления само от кандидати, които пребивават законно в Австрия, България, Германия, Полша и Испания.Настаняването ще бъде осигурено и доброволците ще получат билет за обществен транспорт в Брюксел , квоти за храна, както и джобни пари.

Програмата ЕДС е Европейска доброволческа служба ,която дава възможност на младите европейци  уникалната възможност да дадат своя личен принос чрез пълно работно време за доброволчески дейности в чужбина за срок от 1 година. Младите доброволци могат да развият нови умения и, следователно, да се подобри тяхното личностно, образователно и професионално развитие. Повече информация за ЕДС е предоставена на уебсайта на Еразъм +.
* Моля, имайте предвид, че за доброволеца от България, финансирането все още е предмет на одобрение на безвъзмездни средства от програмата ЕДС -моля, свържете с нас, ако имате някакви допълнителни въпроси относно този въпрос.

This project is funded by the European Union under Erasmus+

 

Best regards,

Josefine Johansson ZuazuPhone: +32 (0)2 734 21 71
Operations and Projects ManagerFax: +32 (0) 2 735 73 81

Skype: ifoameujosefine

www.ifoam-eu.org