Честване една година от Конференцията за океана на ООН

 

Активен участник, доброволно ангажиран с подкрепата на Цел 14 на ООН за устойчиво развитие (SDG 14 ) – „Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“,  Фондация Виа Понтика отбелязва една година от Конференцията на ООН, проведена в седалището на ООН през юни 2017 г., която събра повече от 4000 участници от правителства, мрежата на ООН, редица междуправителствени организации, НПО, академичните среди, научната общност и частния сектор.

Конференцията доведе до редица амбициозни резултати, включително приемането на декларацията „Нашият океан, нашето бъдеще: покана за действие“, резюмета на съпредседателите на седемте партньорски диалога, проведени по време на конференцията и над 1400 доброволни ангажименти направени в подкрепа на SDG 14 -„Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“ от различни заинтересовани страни.

Както се съобщава в изданията на бюлетина „Ocean Action Newsletter“, от юни миналата година досега се състояха много важни събития, свързани със SDG 14, включително:

-назначаване на специален пратеник на генералния секретар на ООН за океана г-н Петер Томпсон;

-стартиране на девет нови Общности за проследяване океанските действия на доброволно ангажираните по SDG 14;

-обявяване Десетилетие на ООН относно науката за устойчиво развитие на океана от Общото събрание на ООН;

-решение на Общото събрание да свика междуправителствена конференция относно международен правно обвързващ инструмент по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в области извън националната юрисдикция (Междуправителствена конференция на BBNJ).

Всяко участие в доброволните ангажименти, като това на Фондация Виа Понтика, следващо Конференцията  на ООН „Нашият океан, нашето бъдеще: покана за действие“, е насочено към една или няколко от задачите на Цел 14 на ООН за устойчиво развитие (SDG 14), които често имат положително въздействие върху други цели, включително например SDG 3 за добро здраве и благосъстояние и SDG13 за действия в областта на климата.

Виа Понтика в подкрепа на каузата „Да спасим синьото сърце на Европа“

 

Фондация Виа Понтика, съвместно с Община Бургас се включи в инициативата на Американския бранд „Патагония“ и  множество неправителствени организации за опазване на последните свободно течащи реки в Европа.

Снощи бургазлии и гости на града изгледаха заедно филма „Синьо сърце“ на открита сцена „Охлюва“, Морско казино Бургас. Локацията, разбира се, не бе подбрана случайно. Прожекцията бе част от световната кампания „Да спасим синьото сърце на Европа“, стартирала през 2012г.

Виж тук:Листовка, Постер  Трейлър: https://youtu.be/LadlBg9bmfg

Разпространението на филма „Синьо сърце“ започна на 28 Април 2018. Световната премиера се състоя в Босна и Херцеговина, последвана от прожекции на Балканския полуостров и повечето големи градове по цял свят.

Според последните проучвания Балканите са обособени като единствения регион в Европа, където все още процентът на недокоснати от човека реки е голям. Около 30% от тях имат напълно естествен характер. „Синьо сърце“  проследява усилията на местни жители за консервация в сблъсък с интересите на енергийни лобита в Европа и финансиращите ги банки.

Филмът документира битката за опазване на aлбанската река Вьоса (на албански: Vjosë или Vjosa), най-голямата дива река в Европа; усилията да бъде спасен застрашения балкански рис в Македония, както и борбата на жените от Крушчица, Босна и Херцеговина, които протестират ден и нощ, за да спасят единствения източник на питейна вода за местното население.

На прожекцията присъстваха представители на Община Бургас, Катедра „Екология и Опазване на Околната среда“ към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, редица неправителствени организации и будни граждани. През време на спонтанно родената дискусия, цялата публика се обедини около идеята за обща снимка, която да изпратим на смелите жени в с. Крушчица.

Ето това е пример как се защитават смислени каузи, не с арогантност, а с аргументирани доводи и съпричастност.

 

Световен ден на околната среда 5 юни

 

„По време на Световния ден на околната среда посланието е просто: отхвърлете пластмаса за еднократна употреба, отхвърлете това, което не можете да използвате отново, заедно можем да очертаем пътя към по-чист и зелен свят“. – Генерален секретар Антонио Гутерис-

Secretary-General, António Guterres

 

Хората са едновременно същества и обекти на околната среда, което им дава физическа подкрепа и им дава възможност за интелектуален, морален, социален и духовен растеж. В дългата и мъчителна еволюция на човешката раса на тази планета е постигната степен, когато чрез бързото ускоряване на науката и технологиите хората са придобили силата да трансформират своята среда по безброй начини и в безпрецедентен мащаб.

Организацията на обединените нации, осъзнавайки, че опазването и подобряването на човешката среда е основен въпрос, който засяга благосъстоянието на хората и икономическото развитие в целия свят, определи 5 юни за Световен ден на околната среда. Празникът на този ден ни дава възможност да разширим основата за просветено мнение и отговорно поведение на индивидите, предприятията и общностите за запазване и подобряване на околната среда. Откакто започна през 1974 г., той се превърна в глобална платформа за световно общуване, широко отпразнуван в повече от 100 страни.

„Да победим замърсяването с пластмаси“

Всеки Световен ден на околната среда е организиран по тема, която насочва вниманието към особено належаща екологична загриженост. Темата за 2018 г., „Beat Plastic Pollution“, е призив за действие за всички нас да се съберем, за да се борим с едно от големите екологични предизвикателства на нашето време. Темата ни кани да обмислим как можем да направим промени в нашето ежедневие, за да намалим тежкото натоварване на пластичното замърсяване на нашите природни места, дивата природа и нашето собствено здраве. Докато пластмасата има много ценни приложения, ние сме станали прекалено зависими от пластмаси за еднократна употреба или за еднократна употреба – с тежки последствия за околната среда.

Научете повече за тазгодишната тема-

this year’s theme.

Този Световен ден на околната среда ООН „Околна среда“ призовава фирми и групи от гражданското общество да предприемат конкретни действия за преодоляване на замърсяването с пластмаси. Нека да помогнем за почистването на околната среда. Можете да регистрирате активността си

register your #BeatPlasticPollution activity.

Индия, страната домакин

Всеки Световен ден на околната среда има различна световна страна домакин, където се провеждат официалните тържества. Тази година това е Индия. Прочетете повече за приемащата държава-the host country.

 

#CleanSeas Break Up PSA: „Не съм аз, ти си.“

Околната среда и целите на устойчивото развитие


Програмата за устойчиво развитие за 2030 г. заявява нашата решимост „да осигурим трайна защита на планетата и нейните природни ресурси“. По-специално целите 14 и 15 се съсредоточават върху защитата под вода и върху земните екосистеми, както и върху устойчиво използване на морските и сухоземните ресурси.

un.org

 

Редки птици са в риск от отравяне с олово от куршуми

Популацията на кафявоглавата потапница е намаляла драматично във Великобритания през последните 30 години

Предупреждение на експертна група гласи, че до 400 000 диви птици годишно могат да страдат от отравяне с олово

Няколко редки вида птици, включително и кафявоглавата потапница (срещаща се в Бургаското езеро Вая, на територията на България е защитен вид, включен в Червената книга -б.на пр.), класифицирани като „уязвими“ са застрашени от оловно отравяне, свързано със стрелба, се казва в нов доклад.

Броят на обикновените риби и патици, изложени на риск от глобално изчезване, намаля значително през последните 30 години, което отчасти се дължи на факта, че те изяждат някои от 5 000 тона оловни топчета, изхвърлени в селските райони от хора, според групата Lead Ammunition Group (LAG –група по оловните боеприпаси).

Други видове, засегнати от отравяне с олово са сивата яребица, която също е включена в „червения списък“ на RSPB за застрашени видове, златният орел, обикновеният мишелов и червеният кайт, пише LAG.

Предупреждението е в основен нов доклад на LAG – експертна група, създадена от правителството на Великобритания през 2010 г., според която до 400 000 диви птици годишно могат да страдат от отравяне с олово,което причинява до 100 000 смъртни случая. Последните изследвания, цитирани в доклада, показват, че оловото може да бъде токсично на по-ниски нива, отколкото се смяташе досега.

Повече от 600 000 души ловуват във Великобритания всяка година, част от една индустрия на стойност около 2 млрд. паунда. Те обикновено използват оловни куршуми, за да отстрелват птици, практика, известна като wildfowling (уайлдфоулинг;wildfowl- пернат дивеч). Изстрелът се разпръсква, когато напусне барабана на оръжието, а голямата част пада на земята. Птиците ядат оловния куршум, като го вземат погрешно за чакъл, с който техните воденички смилат храната.

В доклада се казва, че нови изследвания показват, че птиците, ранени от оловен куршум, също страдат от оловно отравяне. Чрез използване на стоманени куршуми, свързаните със стрелба индустрии могат да спестят до 16 млн. паунда годишно, сочат данни от изследванията.

„Замяната на всички оловни амуниции със сигурност ще бъде по-ефективна, по-евтина и по-опростена“, каза Джон Суифт, председател на LAG, който добавя, че Forest Enterprise Scotland – Горско предприятие Шотландия, вече е започнало да използва боеприпаси без олово за бързо унищожаване растящата популация от елени.

„Това гарантира, че значителна част от еленовото месо ще се предлага на пазара без олово“, каза Суифт. „Forest Enterprise Scotland използва това и го намери за напълно задоволително. Има хора, които казват, че е по-добре от оловни амуниции“

 

Златен орел, друг вид, изложен на риск от оловно отравяне, в национален парк Cairngorms, Шотландия

 

Някои стрелци не харесват стоманените куршуми, тъй като имат по-кратък обхват и не могат да бъдат използвани в по-старите модели пушки, но Суифт, бивш главен изпълнителен директор на Британската асоциация за стрелба и опазване (BASC), заяви, че най-сериозните стрелци имат повече от едно оръжие, „Има значителни ползи от това да бъдеш ангажиран конструктивно“, каза той. „Не мога да разбера защо светът на стрелбата е толкова устойчив на промяна. Много хора осъзнават, че това е въпрос, по който светът на стрелбата изостава.“

 

LAG беше създадена от Defra and the Food Standards Agency – Министерство на околната среда, храните и селските въпроси и Агенцията по хранителни стандарти, за да съветва правителството относно въздействието на оловото върху дивата природа. Тя съобщава през 2015 г., че около 10 000 деца са израснали в домакинства, които ядат дивеч, убит с оловни амуниции, излагайки ги на риск от увреждане на мозъка. Но членовете на LAG от организациите, които подкрепят стрелбата, подадоха оставка преди да бъде публикуван докладът, заявявайки, че не се основава на солидни научни доказателства.

Правителството отговори на доклада, като отхвърли съобщението на тогавашния секретар по околната среда Лиз Тръс в деня, когато Тереза Мей влезе на Даунинг стрийт, като заяви, че докладът „не показва, че въздействието на оловните боеприпаси е достатъчно значимо, за да оправдае промяната на текущата политика „.

Оттогава има значителни движения извън Обединеното кралство, за да се забранят оръжията с олово. Европейската агенция по химикалите се консултира относно плановете за постепенно премахване на оловните боеприпаси във всички влажни зони в ЕС с решение на Европейската комисия, което ще се проведе следващата година.

Ръководителят на комуникациите на  „Тръстът на дивите птици и влажните зони“, Питър Морис, приветства доклада, заявявайки, че е имало „голям глобален консенсус и политически импулс за прекратяване на отравянето на дивата природа.

Той добави: „Бихме искали Обединеното кралство да постигне този международен ентусиазъм, за да се изчисти провинцията, а части от стрелковата индустрия вече прегръщат тази идея. Темата за оловните боеприпаси беше по някакъв начин разтегната от про- и анти-скучни дебати, като някои от двете страни погрешно тълкуваха деликатни страни на спорта. Но по ирония на съдбата, без олово той ще бъде благоприятен за всички. Това би довело до по-здрави и повече живи диви птици и по-здравословно месо от дивеч.“

Говорителят на BASC- Британска асоциация за стрелба и опазване, Гари Дуоан оспорва новия доклад на LAG, заявявайки, че действа като „напълно лобистки“. „Обединеното кралство предприе действия за защита на уязвимите видове чрез законодателни мерки за използването на оловни куршуми за диви птици и над влажните зони“, каза той. „В Обединеното кралство съществуват правила за оловните боеприпаси, специално предназначени да защитят споменатите видове“.

Той добавя, че последните оценки показват, че общата популация на кафявоглавата потапница във Великобритания се е увеличила повече от два пъти през 2017 г., въпреки че през последните 25 години броят й е намалял с 67%.

 

Джеймс Тапър

theguardian.com

Държавите-членки на ЕС подкрепят почти пълната забрана на неоникотиноидите

Загрижеността за здравето на пчелите и други опрашители накара ЕС да настоява за пълна забрана

 

Ние, членовете на Фондация Виа Понтика, с гордост съобщаваме,че нашите усилия и тези на множество международни организации и НПО, подкрепили писмото на „Грийнпийс“ до председателя на ЕК Юнкер, в което се призовава за пълната забрана на неоникотиноидните, се увенчаха с успех!

Днес държавите-членки  на ЕС гласуваха в полза на почти пълната забрана на употребата на неоникотиноидните инсектициди в ЕС.

Научните изследвания отдавна свързват използването им с упадъка на медоносните пчели, дивите пчели и други опрашители.

Този ход представлява значително разширяване на съществуващите ограничения в сила от 2013 г. насам.

Производителите на инсектициди и някои фермерски групи се противопоставиха на този ход, заявявайки, че науката остава несигурна.

Неоникотиноидите са най-широко използваният клас инсектициди в света, но опасенията за влиянието им върху пчелите са подсилени от многобройни научни изследвания, включително резултатите от така наречените „реални светове“, публикувани миналата година.

Смяна на мнението

През 2013 г. Европейският съюз избра частична забрана за употребата на трите химикала от този клас: имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам.

Ограниченията се прилагат за култури, включително царевица, пшеница, ечемик, овес и маслодайна рапица. Новият съгласуван регламент на Комисията отива много по-далеч, което означава, че почти всички видове употреби на химикалите на открито ще бъдат забранени.

Гласуването по предложението беше отлагано няколко пъти, защото страните бяха разделени в движение. Въпреки това,  на петъчната сесия бе гласувано с квалифицирано мнозинство в полза на забраната.

 

Активисти реагират с радост по улиците на Брюксел на решението

 

Действието е предизвикано от неотдавнашен доклад на Европейския орган за безопасност на храните (Efsa), който установи, че неоникотиноидите представляват заплаха за много видове пчели, независимо къде и как се използват във външната среда.

„Комисията е предложила тези мерки преди месеци, въз основа на научните становища на Европейския орган за безопасност на храните“, каза комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Витенис Андриукаитис.

„Здравето на пчелите остава от първостепенно значение за мен, тъй като засяга биоразнообразието, производството на храни и околната среда“.

Друг ключов елемент, който помогна да се прокара гласуването, беше смяната на мнението на Обединеното кралство относно използването на тези инсектициди. Секретарят по въпросите на околната среда Михаел Говей обяви миналата ноември, че сега Великобритания ще подкрепи допълнителни ограничения.

„Мисля, че това е помогнало на динамиката“, каза Франциска Ахтерберг от „Грийнпийс“ пред BBC News.

„Смятам фактът, че Великобритания даде подкрепа, за добър сигнал и за тях, че не могат да изостават отзад.“

 

Новата забрана предвижда ограничения, които се отнасят до култури като захарно цвекло

 

Земеделските производители ще могат свободно да използват неоникотиноиди в оранжерии в ЕС, въпреки че някои екологични групи имат резерви относно изтичането на химикали във водоснабдяването. Други неоникотиноиди, включително тиаклоприд и сулфоксофлор, ще продължат да бъдат изключени от забраната.

Екипите по околната среда приветстваха забраната. Почти пет милиона души по света са подписали петиции, призоваващи за удължаване на ограниченията.

„Забраната на тези токсични пестициди е фар на надеждата за пчелите“, казва Антония Стаати, от Авааз.
„Накрая нашите правителства слушат своите граждани, научните доказателства и фермерите, които знаят, че пчелите не могат да живеят с тези химикали и ние не можем да живеем без пчели.

Няма полза за пчелите

Много земеделски производители са недоволни от увеличаването на ограниченията, заявявайки, че не вярват, че те са оправдани на научна основа и че съществуващата частична забрана не е дала резултати.

„Комисията не е успяла да установи, че тези ограничения са предоставили измерими ползи за пчелите“, каза Крис Хартфилд от Националния съюз на фермерите (НФУ) във Великобритания.

„Това беше голям въпрос за нас и ако не сме сигурни, че могат да донесат измерими ползи, защо правим това?“

Новият регламент ще бъде приет през следващите седмици и ще бъде в сила до края на годината. Някои земеделски производители смятат, че това ще има значително въздействие върху видовете култури, отглеждани на континента.

„Иронията на настоящите ограничения е, че тя доведе до намаляването на маслодайната рапица, която се отглежда в Обединеното кралство и това се отразява в цяла Европа“, каза Хартфилд.

 

Използването на неоникотиноиди върху маслодайна рапица е забранено от 2013 г. насам

 

Ние няма да намалим потреблението на този продукт; ние просто ще го внасяме отвън в  Европа, където често се третира с неоникотиноиди. Очаквам това да продължи.

Някои активисти смятат, че с разширената забрана започва нова ера за фермерите в ЕС, и вече нуждите на околната среда ще се възприемат като по-важни от производството.

„Това е значителен индикатор, че се нуждаем от различна форма на земеделие в Европа, която да е в синхрон с природата, а не против нея“, каза Сандра Бел от Friends of the Earth.

„Забраната на неоникотиноидите може да бъде наистина важна стъпка към по-общия въпрос за употребата на пестициди и вредата, която нанасят на нашата околна среда“.

 

Мат Макграт

Кореспондент за околната среда

BBC News

Съвместна декларация: Позволете на рибата да мигрира!

 

Животните по целия свят летят, плуват, ходят или се движат в усилието си да намерят места за разплод, храна или просто по-гостоприемeн климат. Често невидими, но от голямо значение за функционирането на сладководните екосистеми, мигрират рибите и използват реките като естествени магистрали. Но повечето от тях са блокирани. Приблизително 1.3 милиона препятствия в Европа затрудняват рибата и много други видове сладководни видове от тяхната естествена миграция. Представете си небето, изпълнено с мрежи, които не позволяват на птиците да пътуват до и от зимните си зони.

По време на Световния ден на миграцията на рибитеWorld Fish Migration Day– 17 организации, сред които Wetlands International – European Association, направиха съвместна декларация за определяне на действия за отблокиране пътят на рибите:

Активирайте миграцията на рибата!
Премахнете старите и излезли от употреба язовири от реките!
Намалете броя на препятствията (1,3 милиона), които блокират пътищата за миграция в цяла Европа!
Реконструирайте съществуващите водноелектрически централи и помпени станции,като добавите най-съвременна рибна защита и рибни проходи!
Спрете да давате разрешения за строеж на нови малки водноелектрически централи (по-малко от 1 kW)!

Много мигриращи риби са критично застрашени или локално изчезнали. Време е за всеобхватен подход, който да взема под внимание всички антропогенни въздействия при ефективното прилагане на Рамковата директива на ЕС за водите и Директивата за местообитанията и Регламента за запасите от змиорки, за да спасим нашето природно наследство, култура, традиции и да опазим водното биологично разнообразие.

Като член на Wetlands International, Фондация Виа Понтика подкрепя изцяло декларацията!

Изтеглете пълната декларация по-долу:

JointStatement_WFMD_2018

europe.wetlands.org

Масово измиране на пчели в Плевенско

 

През последните два дни в плевенските села Биволаре и Божурица пчелите измират масово. За това сигнализират местните пчелари и жители.

Пчеларите са категорични, че измирането на пчелите се дължи на нерегламентираното третиране на земеделски площи с пестициди, които убиват пчелите.

По думите на местните до сега никога не е имало подобно масово измиране, те открили пчелите мъртви пред кошерите. Засегнати са всичките 2 000 пчелни семейства, допълват хората.

По случай оплакванията е образувана комисия от експерти от няколко ведомства. Комисията е изпратена от Областната дирекция по земеделието, за да установи причината за масовото измиране на пчелите, съобщи БНТ.

Световния ден на Земята е под надслов „Свят без замърсяване с пластмаси“

 

Денят на Земята – 22 април, е нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 192 държави, насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Събитието е изключително мащабно, като само за 2018 г. ще бъде отразено с над 2,5 милиарда „зелени“ инициативи по целия свят.

Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят. Ето нейното послание за темата на 2018 г.:


ТЕМА НА КАМПАНИЯТА ЗА ЧЕСТВАНЕ НА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ЗЕМЯТА ЗА 2018 ГОДИНА:
„СВЯТ БЕЗ ЗАМЪРСЯВАНЕ С ПЛАСТМАСИ“

От отравяне и нарушаване на морската среда до негативно влияние върху човешките хормони, от замърсяване на плажовете до натрупване в каналите и депата – всичко това в резултат от драстичното нарастване на количествата изхвърляни пластмаси, което заплашва оцеляването на нашата планета.

В отговор, кампанията за Деня на Земята 2018  г. ще се фокусира върху цялостната промяна на човешката нагласа и поведение относно пластмасите, като целта е иницииране на дейности за значително намаляване на замърсяването с пластмаси.

  • Стратегическият  подход за ограничаване на замърсяването с пластмаси ще доведе до:
  • Подкрепа за приемането на глобална рамка за регулиране на замърсяването с пластмаси
  • Повишаване на знанията и мобилизиране на гражданите по целия свят да настояват за  действия от страна от правителствата и корпорациите за контрол и намаляване на замърсяването с пластмаси
  • Информиране и активизиране, за да поемат гражданите лична отговорност и активно да участват в инициативите за намаляване, предотвратяване, повторно използване и рециклиране на пластмасовите отпадъци
  • Съвместна работа с университети, учители и ученици за намаляване, предотвратяване, повторно използване и рециклиране на отпадъците от пластмаса
  • Съвместна работа с други организации и комуникационни мрежи, което да превърне кампанията за Деня на Земята 2018 в платформа за намаляване и предотвратяване на замърсяването с пластмасови отпадъци, като се разработят общи подходи за прилагане и се изградят партньорства
  • Насърчаване на работата на общностите и местните власти за справяне с проблема от замърсяването с пластмаси
  • Възможности за журналистите по целия свят да проследяват развитието на проблема и намирането на решения.

Кампанията за Деня на земята 2018 и информационната й мрежа ще бъдат платформа, използвана като двигател в навечерието на предстоящата 50-годишнина на Деня на земята през 2020 г. Тя ще информира за проблема, ще работи с ключови личности и организации, за да се изгради свят на високо образовани потребители от всички възрасти, които добре разбират екологичните, климатичните и здравни последици от използването на пластмасите.

Ще бъдат ангажирани и активизирани глобалните мрежи от неправителствени, местни и младежки организации, учебни центрове, кметове, духовни лидери, художници и спортисти, ученици и учители от началното и средното образование.

Ще бъдат организирани събития на всички континенти по света за изграждане на самосъзнание, което активизира гражданите да се присъединят към кампаниите за намаляване и предотвратяване на замърсяването с пластмасовите отпадъци и за опазване на околната среда.

Така ще се използва силата на инициативата за Деня на земята, за да се повдигне въпроса за замърсяването с пластмаси в глобалния дневен ред, и за вдъхновяване и реализиране на ефективни действия за намаляване и контролиране на замърсяването с пластмасови отпадъци.

Подпиши End Plastic Pollution Petition

Обещай: to reduce your use of plastic

Изпрати твоите идеи или предложения на  [email protected]

 

 

earthday.org

 

 

 

 

Европарламентът иска повече рециклиране на битови отпадъци, сметищата да са изключение

Цел:

  • рециклиране на битови отпадъци: 44% днес, 55% до 2025 г., 65% до 2035 г.
  • депониране- не повече от 10% до 2035 г.;
  • отделно събиране на текстилните и опасните отпадъци.

Европейският парламент одобри амбициозни цели за рециклиране в нов законодателен текст за отпадъците и кръговата икономика, приет в сряда, предаде пресслужбата на институцията.

Подобренията в процеса на управление на отпадъците ще донесат ползи за околната среда, климата и човешкото здраве, но не само това, посочват евродепутатите. Четирите предложени законодателни акта са част от промяна в политиката на ЕС за преминаване към кръгова икономика – система, при която стойността на продуктите, материалите и ресурсите остава в икономиката възможно най-дълго време.

До 2025 г. поне 55% от битовите отпадъци (от домакинствата и бизнеса) трябва да бъдат рециклирани, гласи текстът, както е договорен със Съвета на министрите. Този дял ще се увеличи до 60% до 2030 г. и до 65% до 2035 г. 65% от материалите за опаковки трябва да бъдат рециклирани до 2025 г., а 70% – до 2030 г. Предвидени са отделни цели за различните видове опаковъчни материали като хартия и картон, пластмаса, стъкло, метал и дърво. България е рециклирала 32% от отпадъците през 2016 г.

 

Сметищата да станат изключение

 

Предложението за законодателен акт ограничава дела от битови отпадъци, който може да бъде депониран в сметища, до максимум 10% до 2035 г. Частта от отпадъците в България, която е изхвърлена на сметища през 2016 г., е 64%.

 

Текстилните продукти и опасните отпадъци от домакинствата ще трябва да бъдат събирани разделно до 2025 г. До 2024 г. биоразградимите отпадъци ще трябва да бъдат събирани разделно или да бъдат рециклирани като компост в домашни условия.

 

Намаляване на хранителните отпадъци с 50%

 

В съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие държавите членки трябва да се опитват да намалят хранителните отпадъци с 30% до 2025 г. и с 50% до 2030 г. За да се предотврати изхвърлянето на храни, страните трябва да осигурят стимули за събирането на непродадени храни и тяхното безопасно преразпределение. Осведомеността на потребителите за значението на датите на етикетите „Използвай до“ и „Най-добър до“ също трябва да се подобри, смятат евродепутатите.

 

Текстът се връща в Съвета за формално одобрение преди публикуването му в Официален вестник на ЕС, официалния протокол на всички правни актове на ЕС.

 

Какво е кръговата икономика

Кръговата икономика предполага намаляването на отпадъците до минимум, както и повторното използване, поправката, преустройството и рециклирането на съществуващите материали и продукти.

 

Преминаването към една по-силна кръгова икономика ще намали натиска върху околната среда, ще увеличи сигурността на доставките на суровини, ще повиши конкурентоспособността, иновациите и растежа, както и ще създаде работни места, допълва Европарламентът.

Европейски парламент-European Parliament

Прессъобщения
Пленарна сесия

europarl.europa.eu

Има ли живот след пластмасата? Нови изобретения обещават по-чист свят

 

Тъй като враждебността към пластмасовите отпадъци расте, индустрията заменя и преработва продукти за еднократна употреба – от рециклируеми бутилки до биоразградими опаковки

Не минава и ден без нова антипластмасова инициатива: холандският супермаркет с нови свободни от пластмаса пътеки; жителите на Бали, които обикалят острова,събирайки боклуци и се обявяват против пластмасата в пликчетата за чай – и дори против тази в Лего. И това беше само тази седмица.

Но можем ли – или трябва ли ние – да се стремим изцяло да преминем отвъд пластмасите? Какви са алтернативите на един материал, който доминира опаковката в продължение на 70 години? Обещаващи нови технологии се стремят към внимание, но пластмасата е толкова повсеместна и толкова полезна, че няма как просто да изчезне.

Роб Опсомер, ръководител на системни инициативи във Фондация „Елън МакАртър“, смята, че 50% от пластмасовите опаковки могат да бъдат рециклирани, ако те са по-добре проектирани, а 20% – чрез схеми за повторно използване. Въпреки това около 30% от пластмасите се нуждаят от основно преосмисляне, за да не стигнат до сметището.

Това  е настроение, което набира темпо между малки фирми, лаборатории, корпоративни гиганти и индивидуални новатори, които изследват всеки аспект от пластичния проблем, от дизайна на продукта до сложните нови биоразградими биопластики.

Нови материали

Сред изследващите алтернативи на традиционните пластмаси е Jeffrey Catchmark-Джефри Катчмарк, професор по земеделско и биологично инженерство в Университета на Пен, който изследва потенциала на естествено срещащи се полимери.

Сред успехите на екипа са водонепропускливите покрития, направени от целулоза и хитозан – последният материал, получен чрез обработка на черупките от ракообразни. Не само, че тези покрития могат да се компостират и разграждат в околната среда, но предлагат и други предимства, тъй като те също действат като лепила, което прави рециклираните продукти още по-добре от девствените опаковки.

„Всъщност [водоустойчивото покритие] е напълно съвместимо с процесите, които рециклиращите производители използват за обработка на хартиената маса, за да я подготвят за следващия продукт, който ще произведат“, казва Катчмарк.

Известната в Израел Tipa-Типа е една от компаниите за опаковане, които се фокусират върху биопластиката и разработва свои собствени гъвкави опаковки.

Докато компанията признава, че продуктите им са по-скъпи от традиционните пластмаси, новият материал може да се справи с един от големите проблеми на пластмасовите обвивки- полиетиленовите оранжерии, които се използват за вашите домати. „Тази пластмаса не може да се рециклира, защото това са три различни пластмаси“, казва Mark Miodownik-Марк Миодоуник, професор по материали и общество в университетския колеж в Лондон.

Типа твърди, че нейният материал – произведен от комбинация от биологични и синтетични материали – се разпада бързо в компостер в дома, за разлика от повечето така наречени компостируеми пластмаси, които се разграждат само в промишлени съоръжения за третиране.

„Представете си, че всички гъвкави опаковки ще бъдат третирани и ще се държат по същия начин като органичните отпадъци“, казва Daphna Nissenbaum-Дафна Нисенбаум, главен изпълнителен директор на „Типа“. „Това, което предлагаме, е решение за опаковане, което от една страна е подобно на обикновената пластмаса и ни носи същите ползи като пластмасата, но от друга страна е напълно компостируемо“

Въпреки това, Миодоник е предпазлив, като отбелязва, че при извличане на компости, изходните материали трябва да бъдат устойчиви или казано по-друг начин, да се използва изобилие от отпадъчни материали като отработено масло например, докато рециклирането означава, че ресурсите могат да се използват отново и отново.

Въпреки това гъвкавите опаковки на Tipa досега бяха приети от бизнеса, включително Snack-Snact и модната дизайнерка Stella McCartney-Стела Маккартни.

Други, междувременно, са прегърнали златен дресинг: целулоза. Изработен от растителен полимер, целофанът е опаковката, която ни привлича с идеята да „виждаме това, което купуваме“, но в крайна сметка се узурпира от по-евтини такива, изработени от пластмаса, с множество привлекателни свойства. Сега някои от марки, включително Quality Street на Nestlé-Нестле, се връщат, като използват целулозни опаковки на базираната във Великобритания фирма Futamura -Футамура.

 

 

Andy Sweetman-Анди Суийтмен от Футамура заяви, че неговата гама NatureFlex е изработена от устойчиви суровини и може да бъде комбинирана в промишлеността или вкъщи. И докато токсичният химически въглероден дисулфид все още се използва в производството, сега той се връща обратно в системата, като се справя с проблемите на околната среда.
Опаковките от водорасли обещават друга алтернатива за сашетата и опаковките.

Базираната в Джакарта фирма Evoware -Евоуаре твърди, че са налице както продукти с високо качество, така и продукти, предназначени за опаковане, като се фокусира върху използването им в хранително-вкусовата промишленост, красотата, бижутата и електронните индустрии. Една от възможните употреби, отбелязват те, е да се пакетират подправки за мигновена юфка, като сашетата се разпадат в горещата вода.

Опаковките, базирани на морски водорасли, дори са били разработени за разграждане във вода, като базираната в Лондон старт-ъп фирма Skipping Rocks Lab-Скипинг Рок Лаб разработва Ooho: 100% от растения и водорасли, биоразградими за 4-6 седмици, точно като парче плодове, годни за консумация, могат да бъдат ароматизирани и оцветени, свежи (срок на годност от няколко дни), 5 пъти по-малко CO₂, 9 пъти по-малко енергия срещу PET.

 

https://youtu.be/YDtOlIKvDQo

Сред другите желаещи да покажат, че опаковката им може да бъде изядена, е Peggy Tomasula-Пеги Томасула от американското министерство на земеделието, чийто екип е използвал протеини от мляко, за да произвежда опаковки, за които се твърди, че са по-добри от пластмасовите при запазването на кислорода.

Подобрен дизайн на продукта

От чаши за кафе до опаковки за напитки и кутии за сок, решенията се разпространяват. Голяма част от компаниите свалят от употреба чаши за кафе за еднократна употреба и предлагат като алтернатива за многократна употреба и много кафенета вече предлагат отстъпки за използването им.

 

 

Други преработват дизайна на продукти за еднократна употреба, като Triocup-Tриокуп – хартиената чаша за кафе се сгъва на върха, премахвайки нуждата от пластмасов капак. Съоснователят на Триокуп Tom Chan -Том Чан заяви, че крайната цел е и премахването на пластмасовата облицовка, което прави съда компостиращ или рециклируем.

Базираната във Великобритания FrugalPac-ФрюгалПак, също се опитва да се справи с опаковките за напитки, с лесни за рециклиране кутии сок и чаши за кафе, като твърди,че те „могат да се рециклират в която и да е фабрика за хартия в Обединеното кралство“. Вместо да използва хартия с плътно свързан пластмасов слой, чашата се изработва от рециклирана хартия, която лесно се разтваря във фабриката, а водонепроницаемата пластмасова облицовка се освобождава и може да бъде извадена или отстранена от филтрите.

„Трябва да направим така, че потребителите да рециклират тези продукти много по-лесно и начинът да го направите е да преосмислите дизайна, за да отидат в съществуващите потоци за рециклиране“, казва Martin Myerscough-Мартин Майерску, основател на компанията, добавяйки, че в крайна сметка екипът иска да замени и пластмасовата облицовка.

Обратно към основите

Новите материали отнемат време, за да се развият, и наложителното предизвикателство пред супермаркетите да въвеждат свободни от пластмаса пътеки или да излязат от пластмаса, означава, че някои се обръщат към съществуващи алтернативи.

Исландия обеща, че артикулите при тях ще бъдат със свободни от пластмаса опаковки от 2023 г., и ще се използват “ опаковки, съдържащи хартия и целулоза, заедно с хартиени торби“.

Tesco-Теско, което е определило за постигане на целите си 2025 г., е намалило количеството на пластмасата в някои от опаковките си – включително месни тави, както и много рекламираната многообещаваща схема за връщане на депозити.
Пластмасовите бутилки за вода – въплъщение на пластмасови отпадъци за еднократна употреба – вече са заменени на места, включително в Лондонската зоологическа градина, която сега използва рециклируеми алуминиеви кутии.

 

 

Въпреки че все още са контейнери за еднократна употреба, консервните кутии се рециклират с по-висока скорост от пластмасовите бутилки и всяки от тях е до голяма степен изработена от рециклиран метал. „Алуминият е най-неограничаващият се материал за рециклиране на пазара – стига да рециклирате, може да се върне като друг продукт, понякога само за шест седмици“, казва съоснователят на CanO Water-КанO Уотър, Ariel Booker-Ариел Буукър. „Повечето пластмаси се смачкват, но не могат да се оформят в друга пластмасова бутилка.“ Докато контейнерите за многократна употреба, ако използват пластмасов капак, той се отделят по време на процеса на рециклиране, допълва той.

Новатори са също така: M&S-M & С, която вече има 90% рециклируема опаковка и е сред онези, които искат да намерят нови видове черна пластмаса за готовите си ястия, тъй като боите в текущите опаковки означават, че не могат да бъдат сортирани с помощта на съществуващите технологии и обикновено завършват в депото за отпадъци.

Дрехи

Докато по-рано идеята, че мекият плат за джемпърите може да се направи от рециклирана пластмаса, се е считала за екологично чиста, последните разкрития за степента на замърсяване с микрочастици от синтетични влакна, за което по-голямата част от съвременните дрехи са виновници, е довело до обратен завой.

Традиционните текстилни изделия, включително вълна, памук, коноп и лен са алтернативи, но това не е попречило на новите компании да се появяват с нови подходи. Сред тях е Ананас-Анам, който произвежда естествени влакна от листа от ананаси, докато Бионикс прави влакна от рециклирана океанска пластмаса и ги обвива или ги смесва с естествени влакна.
Има дори нова алтернатива на кожата, направена от странични продукти на лозаро-винарската промишленост.
В обобщение, няма недостиг на обещаваща технология в процес на подготовка. Но пластмасата просто е прекалено добра в работата си, за да бъде напълно отхвърлена скоро.
„Пластмасите са се появили, защото те отговарят на много от нашите нужди като хора и не мисля, че ще се върнем обратно“, казва Миодоник.

Nicola Davis

@NicolaKSDavis

theguardian.com