Глобалното затопляне свива времевите прозорци за размножаване на птиците, потенциално застрашава видовете

Северните обикновени калугерици се размножават по-рано и за по-кратък период от време, отколкото преди 40 години. Майк Лейн (Mike Lane) / Minden Pictures

За размножаването на птиците, времето е всичко. Повечето видове имат просто тесен времеви прозорец, за да получат необходимата им храна за отглеждане на разплода – след като пукне пролет и преди други видове птици да се появят внезапно и да се конкурират. Ново проучване предполага, че със затоплянето на климата, птиците не само се размножават по-рано, но и прозорците им за размножаване се свиват – някои само до 4 – 5 дни. Това може да доведе до засилена конкуренция за храна, която може да застраши много птичи популации.

Обикновено птиците се размножават, когато времето даде знак за началото на пролетта, така че пилетата им се излюпват, когато храната им, растения и насекоми, е най-обилна. Но глобалното затопляне накара много видове да се размножават по-рано през годината; този ефект е особено забележим при по-високите ширини, където температурите се повишават по-бързо, отколкото в близост до екватора. Малко проучвания обаче са изследвали как изменението на климата влияе върху продължителността на размножителните прозорци, което предполага проследяване отблизо на броя на родените пилета всяка година, както и общите тенденции в популацията.

За да разберете как продължителността на размножителните периоди се е променила във времето, екип, ръководен от Мария Хелфорс (Maria Hällfors), еколог от Хелзинкския университет, анализира обширен набор от данни от любители орнитолози, координирани от Финландския природонаучен музей.

Наборът от данни се простира от 1975 до 2017 г. и включва гнездови записи на 73 вида и повече от 820 000 птици на площ от 1000 квадратни километра във северните гори на Финландия. Всяка година обучените доброволци поставят уникално номерирани пръстени около краката на новоизлюпените пиленца, за да проследят движението и оцеляването им. Тъй като пилетата трябваше да достигнат определен размер, за да получат пръстен, изследователите успяват да използват времето за маркиране, за да разберат, кога всяко пиле се е излюпило – и следователно, кога се появява разплод.

Средно началото и края на размножителните периоди се случват по-рано през годината, съобщават Хелфорс и колегите й в Proceedings of the National Academy of Sciences. И при това, краят се измества назад по-бързо от началото, което води до среден прозорец за размножаване, който е с 1,7 дни по-кратък през 2017 г., отколкото през 1975 г. През същия период средната температура във Финландия се е повишила с 0,8 ° C, което предполага, че много видове птици активно реагират на променящите се температури, казва Хелфорс.

За видовете е добре, ако могат да следват оптималните условия, тъй като климатът се променя“, казва тя. Въпреки това, по-късите разплодни прозорци означават, че повече птици се размножават по-рано през сезона – рисково време за оцеляване на пилетата, особено ако времето стане внезапно студено. Освен това, тъй като много видове от късния сезон изместват развъдните си прозорци нагоре, това би могло да означава по-голяма конкуренция за храни и места за гнездене, оставяйки някои пилета гладни. Въпреки че изследователите не са успели да определят общите тенденции в популациите от тези набори от данни, Хелфорс очаква тези промени да имат голямо влияние върху броя на птиците, като някои видове изпреварват други.

Люсина Халупка (Lucyna Halupka), еколог от университета във Вроцлав, нарича изследването „много важен документ“, защото е едно от малкото, които измерват продължителността на размножителния период. За две десетилетия, според нея, много учени, изучаващи птиците и изменението на климата, са разгледали само най-ранните и средните размножителни периоди или средни периоди за мътене на конкретни групи птици. Въпреки това тя предупреждава, че тъй като изследването е ограничено до Финландия, откритията могат да не се прилагат универсално; бъдещите проучвания трябва да проучат как се движат размножителните сезони в други региони, където ефектът от изменението на климата е различен. Те също трябва да се опитат да определят как изместването на развъдните прозорци влияе върху размера на популацията, казва тя.

За Хелфорс новите открития илюстрират силата на дългосрочното събиране на данни. „Представете си орнитолозите, биещи тревога за птиците през 70-те години на миналия век“, казва тя. „Те вероятно не биха могли да си представят, че техните данни ще бъдат използвани през 2020 г., за да се разгледат промените в климата.“ Освен това са ценно допълнение към други текущи изследвания за изменението на климата, казва биологът по опазване на околната среда Стюарт Бътчарт(Stuart Butchart) от BirdLife International. „Това е още едно проучване, което показва, че цели общности от видове вече са показали съществени реакции на изменението на климата през последните десетилетия.“

Шарлот Хартли-Charlotte Hartley

sciencemag.org

 

Фондация Виа Понтика се включи активно в кампания по почистване на влажните зони около Бургас

 

На 17.07.2020 г. екипът на Фондация Виа Понтика взе участие в кампания по почистване в района на езерото Вая, квартал Горно Езерово и други влажни зони около град Бургас. Кампанията се осъществява в рамките на проект „Съвместни трансгранични инициативи за намаляване на отпадъци в Егейско и Черно море (Seas without waste), финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег – ИПП България-Турция 2014-2020. 

Проектът има за цел да допринесе за ефективността на предприетите от властите мерки за решаване на проблема с морските отпадъци, като общо предизвикателство в опазването на околната среда на Черно и Егейско море.

Основните дейности включват почистване и премахване на сметището в района на канала „Вая“ край Бургас. Предвидени са и редица кампании, насочени към почистване на морските отпадъци и повишена ангажираност на обществото към проблемите, свързани със защитата на морето от замърсяване и подобряване на околната среда.

В рамките на проекта ще бъдат представени добрите практики за управление на отпадъците от влажни зони и намаление на морските отпадъци, различни системи за събиране на отпадъци в Европейския Съюз и България, законодателните мерки и прилагането на законодателството.

В синхрон с работата на Фондация Виа Понтика по проекта „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “, приоритет  2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на  морските отпадъци“ по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ и като част от изграденото сътрудничество на местно институционално ниво, екипът на Фондацията подкрепя партньорите от Областна управа Бургас и с удоволствие ще се включи в предстоящите инициативи посветени на редуциране на морските отпадъци и почистване на влажните зони около Бургас и замърсените места по южното Черноморие.

Автомобилните гуми са основен източник на океанското замърсяване с микропластмаса – проучване

Миниатюрните пластмасови частици, носени от вятъра, са по-голям източник на замърсяване на океана от реките, твърдят учени

Трафик по магистрала. Средната автомобилна гума губи 4 кг през живота си, според Андреас Щол от Норвежкия институт за въздушни изследвания. Снимка: Руи Виеира/ПA

Пренасяните от вятъра микропластмаси са по-голям източник на замърсяване на световния океан от отпадъците от вливащите се реки, установи проучване на специалисти от Норвежкия институт за изследване на въздуха.

Изследването е концентрирано върху частиците, отделяни от автомобилните гуми и спирачните дискове при износването им. То установява, че всяка година се отделят 550 000 тона частици, по-малки от 0,01 мм и почти половината от тях отиват в океана. Над 80 000 тона, пренесени от вятъра, падат върху покрити с лед и сняг територии и вероятно допринасят за топенето, тъй като тъмните частици абсорбират слънчевата светлина.

Микропластмасите са замърсили цялата планета – от арктическия сняг и алпийските почви до дълбините на океана. Частиците може да съдържат токсични химикали и вредни микроби и е доказано, че вредят на морските обитатели. Хората ги поглъщат с водата и храната и ги вдишват, но ефектът върху човешкия организъм още не е изследван.

Предишни изследвания предполагаха, че микропластичните частици могат да бъдат разнесени от вятъра по целия свят, но новото проучване е първото, което оценява ефекта. Учените се концентрирали върху финия прах произлизащ от гуми и спирачки, тъй като има повече данни за това, как се пробразуват в миниатюрни пластмасови частици, за разлика от данните за други източници, като пластмасови бутилки и опаковки например.

„Пътищата са значим източник на микрочастици пластмаса за отдалечените райони, в това число и за океаните“, казва ръководителят на изследването Андреас Щол от Норвежкия институт за изследване на въздуха. Той твърди, че автомобилната гума губи средно около 4 кг от теглото си, докато е в употреба. „Това е огромно количество пластмаса в сравнение например с дрехите, чиито фибри често биват откривани в реките. Но от дрехата си няма да загубите около килограм във вид на частици пластмаса“, казва ученият.

Досега на въздушното пренасяне на частиците не е обръщано особено внимание, защото за да се пренесат по този начин, те трябва да са наистина малки и е трудно да бъдат идентифицирани като пластмаси. „Най-малките частици вероятно са най-важни от гледна точка на здравето и екологичните последици, защото можем да ги вдишваме и вероятно могат да проникват и в кръвоносната система“, казва ученият.

Изследването, публикувано в списанието Nature Communications, използва два метода за оценка на количеството фини частици, произхождащи от гуми и спирачки. След това екипът използва добре установени модели на атмосферната циркулация, за да оцени как те се разнасят по целия свят.

Щол признава значителните несигурности в данните, като например колко бързо частиците падат на земята при дъжд. Изследването предполага, че най-фините частици могат да останат във въздуха един месец. Но той е уверен, че изводите от изследванетo са на прав път. Следващата стъпка е да се ускори разработването на техники за измерване на фините частици, така че да могат да се проверяват реални проби от цял свят.

Деони Алън от Университета на Стратклайд в Шотландия, който не е част от изследователския екип, казва: „Това много добре проведено проучване показва, че има много вредни последици от микропластмаса, идваща от източници, за които повечето хора дори не са се сещали. Това е един от първите документи за моделиране на пренос на дълги разстояния и показва докъде могат да се придвижват тези замърсители и колко важна е атмосферата в част от цикъла на замърсяване с пластмаса.“

Ерик ван Себиле, от Утрехтския университет в Холандия, казва: „Проучването показва колко взаимосвързани са девствените отдалечени райони с това, което правим в нашите градове и по нашите пътища.“ Себиле проучва микропластичните потоци в океаните и планира да работи със групата на Щол за разработване на глобална картина на замърсяването с пластмаса, което ще помогне да се определи как най-добре да се справим с проблема.
„Трябва да сме загрижени“, каза той. „Все още не знаем наистина каква е цялата вреда от всички тези миниатюрните пластмасови частици, но принципът на предпазливост гласи, че трябва да бъдем внимателни и да търсим безопасност за тези неща.

Щол казва, че проблемът със замърсяването от гумите и спирачките вероятно ще се влоши, преди да стане по-добър, тъй като електрическите автомобили стават по-чести: „Електрическите автомобили обикновено са по-тежки от автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Това означава повече износване на гумите и спирачките.“

Намаляването на микропластичното замърсяване от превозните средства ще е трудно, твърди също той: „Производителите ще трябва да реагират по някакъв начин, ако това наистина стане голям проблем.“ Междувременно Щол казва, че хората трябва да намалят употребата на пластмаси, когато могат да направят това и да осигурят рециклирането на използваните такива.

theguardian.com

Компютърен модел на движението на плаващите отпадъци в Черно море бе представен на форум в Поморие

 

Екипът на Фондация „Виа Понтика“ взе участие в работна среща на заинтересованите страни на тема „Замърсяване на Поморийско езеро с отпадъци, организирана по проект „Екологично съзнание и поведение за спиране на замърсяването в значими влажни зони на Черноморския басейн (BioLEARN)”, финансиран от Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн 2014-2020“ (ENI CBC Joint Operational Programme BLACK SEA BASIN 2014-2020)“. Събитието се проведе на 30 юни от 10:00 часа в НЧ“Светлина“, град Поморие.

Основна цел на срещата бе запознаване и включване на заинтересованите страни и обществеността в търсенето на решение за проблема със замърсяване с отпадъци на значими влажни зони на Черноморски басейн. Работната среща даде възможност за ангажиране широката аудитория и управленските институции в подкрепа на научните изследвания, насочени към намаляване на замърсяването на крайбрежните влажни зони с отпадъци.

На срещата опит и данни обмениха експерти от различни сфери, свързани с управлението и опазването на околната среда и отпадъците, морския транспорт, рибарството, науката, неправителствени и природозащитни организации, граждани, студенти и др.

Координатор проекти на Фондация Виа Понтика, Ана Янчева, съвместно с професор доктор Мирослав Цветков и доц. д-р Даниела Тонева представиха идентифицирани горещи точки и работа в прогрес по компютърно моделираната карта към база данни на проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ BSB552 RedMarLitter.

Предстоят нова среща и мобилна изложба, заложени като част от дейностите по проекта.

 

Фондация Виа Понтика и Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“ насочиха фокуса към близостта с природата

 

Фондация Виа Понтика и Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“ се включиха в представяне на мобилна изложба посветена на зелените пространства на Бургас. 300 снимки участваха във фотоконкурса „Бургас в унисон с природата“, който беше организиран от читалище „Изгрев“, по повод 2020 – Европейска година на „по-зелените” градове и в рамките на третото издание на „Изгрев парк фест“.

 

 

Компетентно жури избра най – добрите 30 снимки, които са отпечатани на платна и могат да бъдат видени в мобилна изложба. От тях най – добрите 6 са определени за победители в конкурса.

 

 

На 5 юни, когато бе Световния ден на околната среда се състоя откриването на фотоекспозицията  в парк „Изгрев“, а през целия месец публиката има възможност да я разгледа в десет открити пространства на бургаските комплекси, представена от местните читалища, активни участници в Изгрев парк фест.

 

 

Фондация Виа Понтика и Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“ се включиха активно в представянето на мобилната изложба посветена на зелените пространства в кв. Долно Езерово на град Бургас. Събитието се състоя в Народно читалище „Просвета 1927“.

 

 

Благодарим на организаторите за поканата и се радваме, че така добре се вписахме в представената тематика – „Бургас в унисон с природата“. Радвахме се на засилен интерес от млади почитатели на природата и биоразнообразието в региона. И по този начин всеки от нас, осъзнал отговорността си, се превръща в посланик към „по-зелено“ бъдеще.

 

 

 

Фондация Виа Понтика отличи участници в IV-тата Национална екологична конференция

Част от участниците в конференцията

На 12.06.2020 от 17:30 на открита сцена „Охлюва“ в Морската градина, Бургас, се състоя връчване на награди, сертификати и грамоти на участниците в IV-тата Национална екологична конференция „Да мислим екологично за бъдещето“- 2020.

Независимо от усложнената обстановка, свързана с карантината за Ковид-19, академичният колектив на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ не се отказа от своите научни изяви. Катедра „Екология и опазване на околната среда“ в университета реши да замени  реалното провеждане на своята станала вече традиционна научна конференция на тема  „Да мислим екологично за бъдещето“ с виртуално. Тя се проведе изцяло онлайн в периода  1-3 май 2020. Всички заинтересувани можеха да  следят протичането  й  онлайн през YouTube.com.

В конференцията се даде възможност за научна изява не само на университетски преподаватели и специалисти с екологични компетенции, но и на ученици и студенти.

Участниците имаха възможност да представят реферати и научни съобщения относно най-актуалната екопроблематика  на съвременния свят по следните тематични направления:

  • Ролята на сътрудничеството в опазването околната среда;
  • Устойчиви и екологично чисти технологии;
  • Алтернативните енергийни източници за намаляване на зависимостта от          изкопаеми горива;
  • Биогорива;
  • Метеорология и хидрология
  • Спътников мониторинг върху околната среда;
  • Защитени територии;
  • Биологично разнообразие;
  • Екологичен мониторинг;
  • Мониторинг на храните;
  • Управление на екологичните проекти;
  • Екология на селското стопанство и промишлеността;
  • Екотуризъм и екологичното въздействие на туризма;
  • Управление и рециклиране на отпадъци;
  • Обработка на отпадъците (заводи, сметища).

Академични преподаватели, студенти, учители, ученици, експерти и гости взеха дейно участие в онлайн конференцията. Най-добрите работи бяха отличени  с награди, сертификати и грамоти.

За завършващите средно образование ученици грамотата е равностойна на отлично представяне (оценка Отличен 6) на предварителен кандидатстудентски изпит по общообразователен предмет. С посочената оценка учениците, подготвили отличените работи, могат да участват в класирането за специалностите „Екология и опазване на околната среда“ (редовно или задочно обучение) или „Екология и екологичен мениджмънт“ (редовно обучение).

Фондация Виа Понтика също бе поканена да вземе участие в IV-тата Национална екологична конференция и прие поканата с благодарност към организаторите.

Фондация Виа Понтика отличи Йоана Христова и Йолина Радославова, възпитаници на АЕГ „Гео Милев“- Бургас, за тяхната презентация посветена на популацията на червеногушата гъска. Момичетата получиха и специални рекламни бутилки и ваучери за посещение на Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“, където ще посетят бърдуочинг беседа.

 

Вижте отличената работа на Йоана Христова и Йолина Радославова: Червеногушата гъска_

 

 

Фондация Виа Понтика подкрепя гражданското участие в управлението на местно ниво

 

Част от екипа на Фондация Виа Понтика взе дейно участие в кръгла маса за представяне резултатите от анализите и проучванията по проект „Прилагане на модели и политики за насърчаване на гражданското участие за отговорно, споделено и динамично управление на местно ниво“.

Събитието посветено на подобряване взаимодействието между местната власт и гражданското общество при разработване на политики на местно ниво се проведе на 10.06.2020 г. от 09:00 часа в сградата на Галерия „Георги Баев“ , град Бургас.

Проявата се организира в рамките на проект „Прилагане на модели и политики за насърчаване на гражданското участие за отговорно, споделено и динамично управление на местно ниво“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020, който се изпълнява от Сдружение на Общините от Югоизточен Регион.

 

 

Представители на широката общественост и различни неправителствени организации присъстваха на форума. Модератор беше доц. д-р Харалан Александров, който е ангажиран като външен експерт в рамките на проекта.

Сред най-интересните заключения от извършения анализ са предпочитанието за неформална форма на общуване между гражданските организации и общината, както и все по-големите очаквания спрямо ангажимента на общинската администрация към всички предстоящи местни инициативи. В допълнение беше представен и Правилник за предоставяне на средства от общинския бюджет за съфинансиране на неправителствени организации.

Допълнителна информация за проекта, докладите и списък с неправителствени организации в областите Бургас, Стара Загора, Сливен и Ямбол, можете да намерите на следния линк:

https://www.burgas.bg/bg/info/eventdetails/1131/42773

 

Днес е Световният ден на океаните

Нашият океан е нашето бъдеще!

Когато мислим за рисковете за общественото здраве,не може да не мислим за океаните. Все по-често откриваме, че здравето на океаните е тясно обвързано с нашето здраве. Някои могат да бъдат изненадани да прочетат, че организмите, открити на екстремни дълбочини, се използват за ускоряване на изследвания на COVID-19 и вероятно още повече, да научат, че именно околната среда може да даде решение на човечеството.

Това е една от множеството причини, поради които трябва да празнуваме Световния ден на океаните: да напомняме на всички за основната роля на океаните в ежедневието. Те са белите дробове на нашата планета, осигуряващи по-голямата част от кислорода, който дишаме. Целта на Деня е да информира обществеността за въздействието на човешките действия върху океана, да развие световно движение на гражданите за опазване на океана и да мобилизира и обедини световното население по проект за устойчиво управление на световните океани. Те са основен източник на храна и лекарства и критична част от биосферата. В крайна сметка е ден да отпразнуваме заедно красотата, богатството и обещанието на океана.

За да участвате може да намерите повече информация за Международния ден, като посетите уебсайта на Световния ден на океаните на ООН-unworldoceansday.org.

Докато предизвикателствата пред океана продължават да нарастват, нараства и нуждата от нови решения и хора, които да ги управляват.

За тази цел темата на Световния ден на ООН за океани 2020 г. е „Иновации за устойчив океан“. Иновациите – свързани с въвеждането на нови методи, идеи или продукти – са динамичен термин, който в основата си е изпълнен с надежда.

Празникът на Световния ден на океаните на ООН тази година ще се проведе като виртуално събитие, създадено в партньорство с Oceanic Global.

Събитието ще хвърли светлина върху иновации от цял свят в нуждаещите се области, иновации, които са както обещаващи, така и доказани, такива, които внушават оптимизъм, и такива, които демонстрират способност за ефективно мащабиране. То също така ще предостави платформа за мислещи лидери с разнообразен произход, които прокарват нови пътеки напред за здравето на нашия океан и нашата планета.

Програмата на деня и следващите събития, провеждани през Световната седмица на океана (седмицата от 8 до 15 юни 2020 г.), ще разглежда иновациите в различни категории, включително технология, системна инфраструктура, управление на ресурсите, потребителски продукти, финанси и научно проучване – и ще очертае как тези иновации могат да бъдат да бъдат приложени, какво е тяхното потенциално въздействие и необходимите ресурси за превръщането им в дълготрайни решения.

Тази година темата е особено актуална във връзка с Десетилетието на ООН за науката за устойчиво развитие на океана, което ще продължи от 2021 до 2030 г. Десетилетието ще засили международното сътрудничество за разработване на научните изследвания и иновативните технологии, които могат да свържат науката за океана с нуждите на обществото.

Значението на Океаните

Знаете ли, че?

Океаните служат като най-големият източник на протеини в света с повече от 3 милиарда души, зависещи от океаните като основен източник на протеини.
Над три милиарда души зависят от морското и крайбрежното биоразнообразие за прехраната си.
Океаните абсорбират около 30% от въглеродния диоксид, произведен от хората, буферирайки въздействието на глобалното затопляне.

Присъединете се към генералния секретар на ООН, експерти и известни личности в това онлайн събитие на 8 юни от 10 до 17 ч. И вижте и други събития по света.

 

Полезни връзки:

 

За Световния ден на океаните тази година нараства глобалното движение, което призовава световните лидери да защитят 30% от нашата синя планета до 2030 г. Тази критична нужда се нарича 30×30. Чрез опазването на поне 30% от нашия океан чрез мрежа от силно защитени зони можем да помогнем и да осигурим здрав дом за всички!

Sign the Petition

 

Застрашени видове в Европа – данни и факти (инфографика)

 

Почти изчезналият иберийски рис (Lynx pardinus), стоящ на скала в Испания

 

Европейският съюз се ангажира с опазването на биоразнообразието в Европа. Научете за видовете на Стария континент, които са застрашени от изчезване.

Застрашените видове са растения или животни, които са на прага да изчезнат. Най-честата причина за това е загубата или влошаването на условията, в които те живеят, но влияние може да имат и замърсяването на околната среда, измененията в климата или разпространението на други видове, които смущават начина им на живот. Наличието на много и разнообразни видове е важно за процъфтяването на екосистемите и на хората.

Европейският съюз иска да подобри и съхрани биоразнообразието. В резолюция от януари Парламентът призова за амбициозна стратегия за биоразнообразието до 2030 г., която да предложи мерки срещу основните причини за изчезването на видове и да наложи обвързващи цели за ЕС като цяло и за отделните държави членки. Европейската комисия представи стратегията на 20 май.

 

Застрашените видове в Европа

 

Международният съюз за защита на природата е съставил Червен списък на застрашените видове в Европа, за да бъде привлечено вниманието към тях и да бъдат взети мерки за опазването им. Инициативата е финансирана от ЕС.

1 677 вида  ; Поне 1 677 от около 15 000 вида, подложени на оценка, са заплашени от изчезване в Европа, показват данните на Международния съюз за защита на природата.

Сред застрашените видове в Европа в най-голяма опасност са охлювите, мидите и рибите.

Около половината от типичните за Европа видове дървета също са застрашени, включително конският кестен. В категорията на застрашените попадат и една пета от земноводните и влечугите.

Полярната лисица, европейската норка, средиземноморският тюлен монах, северо-атлантическият гладък кит и полярната мечка са сред най-застрашените бозайници в Европа.

Видовете, които опрашват растенията, също намаляват. Около 10% от видовете пчели и пеперуди са заплашени.

 

Застрашени видове в Европа

 

Изчезнали видове в Европа

 

Международният съюз за защита на природата посочва 36 животински или растителни вида, които са изчезнали в Европа към 2015 г. Сред тях са някои сладководни риби, сладководното мекотело Graecoanatolica macedonica, което е обитавало Дойранското езеро, и Viola cryana, вид теменужка.

От бозайниците в Европа са изчезнали вид дългороги говеда (Bos taurus primigenius) и безопашати зайци от Сардиния (Prolagus sardus).

Необходими са още проучвания за точна оценка на състоянието на много видове, особено на пчелите, морските бозайници и рибите.

europarl.europa.eu

Инспектори на ИАРА отново установиха нерегламентиран риболов в езерото Вая

 

 

Инспектори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в Бургас си спретнаха луда гонка с бракониери в езерото „Вая“. Служителите спипаха трима мъже с 8 броя мрежи, пълни с шаран.

Сцената се разиграла около 19 часа, когато инспекторите и доброволните сътрудници получили сигнал за нерегламентиран риболов. Те се насочили към посоченото в сигнала място. Пристигайки на местонарушеието, инспекторите забелязват лодка с три лица, които залагат мрежи във водоема.

Докато пуснат патрулната лодка униформените, нарушителите забелязват контролните органи на ИАРА и веднага се впускат във водата. След кратка гонка успяват да избягат и се укриват в гориста местност около езерото.

От водите на Вая са извадени 8 бр. мрежи с обща дължина 400 м. с улов в тях на риба от вида шаран. Рибата, 12 кг, е върната обратно във водата, а мрежите са иззети с констативен протокол срещу неизвестен нарушител.

 

 

Престъпни действия са констатирани също при съвместна акция от екипи на „РК“ Бургас и служители от Обща администрация на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със съдействието на ОД на МВР – град Бургас на 12 май т.г. По време на проверка с патрулна лодка, започнала в 05:00 часа сутринта и продължила до 08:30 часа, инспекторите забелязали поставени в работно положение хрилни мрежи, в които се съдържал улов на шаран и извършители, които побягнали и напуснали мястото.

Иззети са 5 броя пластмасови лодки, една гумена такава и мрежи с дължина 1550 метра. Рибата е тежала общо 25 килограма и е била върната обратно във водния басейн.

Акциите са част от мащабна кампания срещу нерегламентиран улов на риба и бракониерски набези. Наблюденията за спазване правилата за отговорен риболов и опазване на рибния ресурс продължават. Всички граждани, които са забелязали нередност, могат да подадат сигнал на телефон 112.

ИАРА изказва благодарност на участниците в акцията, както и на служителите на МВР за съдействието и проявения професионализъм.