Франция се ангажира да защити екологично 30% от територията си до 2022 г.

 

Френското министерство на екологичния преход представи във вторник новата си национална стратегия (new national protected areas strategy) за защитени зони, която има за цел да защити 30% от френските територии до 2022 г. Изпълнението на такава цел не би трябвало да бъде много трудно, тъй като 29,5% от сухоземната площ на Франция и 23,5% от нейните морски зони вече са защитени.

Истинското предизвикателство пред правителството обаче ще бъде постигането на целта от 10% за районите, които ще получат т. нар. „силна защита“. Стратегията на Франция вече беше спомената в понеделник по време на срещата на върха „Една планета“, проведена в Елисейския дворец и на която присъстваха няколко държавни глави, както и бизнес и финансови участници.

„Действията на Франция в полза на биологичното разнообразие са част от нейните международни и европейски ангажименти“, се казва в съобщение на правителството за пресата (press release).

2021 г. обещава да бъде ключова за биоразнообразието, като Световният конгрес по опазване на биоразнообразието трябва да се проведе в Марсилия през септември, а Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие – по-известна като COP15 за биологичното разнообразие,  е предвидена за октомври в Кунмин, Китай.

 

Люси Дюбоа-Лорш (Lucie Duboua-Lorsch)

EURACTIV.fr

Нова Зеландия обявява извънредна ситуация заради климатичните промени

 

Джасинда Ардерн нарича изменението на климата „едно от най-големите предизвикателства на нашето време“ и обещава правителството да сведе въглеродните си емисии до нула до 2025 г.

 

 

Джасинда Ардерн обяви „извънредна ситуация в областта на климата“ в Нова Зеландия – видео

 

Нова Зеландия обяви извънредна ситуация по отношение на изменението на климата и се ангажира правителството да сведе въглеродните си емисии до нула до 2025 г. Предложение, внесено в парламента в сряда, признава „опустошителното въздействие, което летливото и екстремно време ще окаже върху Нова Зеландия и благосъстоянието на новозеландците, върху нашите първични индустрии, наличието на вода и общественото здраве чрез наводнения, повишаване на морското равнище и горски пожари“ .

Тридесет и две други държави официално признаха световната криза, като обявиха извънредна климатична ситуация. В предложението се признава „тревожната тенденция в намаляването на видовете и глобалното биологично разнообразие“, включително намаляването на местното биоразнообразие в Нова Зеландия.

Обявяването на извънредна ситуация в областта на климата беше подкрепено от Партията на зелените и Партията на Маорите, а се противопоставиха представителите на Националната и Законната партии. В изказване в парламента след въвеждането му Ардерн заяви, че страната трябва да „действа спешно“. „Тази декларация е признание за следващото поколение. Признание за тежестта, която те ще поемат, ако не разберем това и не предприемем действия сега “, каза тя. „От нас зависи да се уверим, че демонстрираме план за действие и повод за надежда.“

Ардерн заяви, че от правителствения сектор ще се изисква да купува само електрически или хибридни превозни средства, автопаркът ще бъде намален с течение на времето с 20% и всички 200 котли на въглища, използвани в сградите на обществената служба, ще бъдат премахнати. Предложението също така призовава за признаване на „значителния напредък в преодоляването на предизвикателството“ от страната чрез подписване на Парижкото споразумение и приемане на Закона за нулев въглерод от 2019 г., който задължава Нова Зеландия да намали емисиите.

Това законодателство – което създава Комисия за изменение на климата, натоварена със задачата да изведе страната към нетни нулеви емисии до 2050 г. – направи Нова Зеландия една от малкото страни, които имат целта за нулеви емисии, залегнала в закона. Експертите обаче твърдят, че страната изостава от необходимите промени.

Липсата на действия беше „смущаваща“ и стана „несъстоятелна“, каза миналата седмица професорът по политически науки от Университета в Кентърбъри Бронуин Хейуърд. „Иронията е, че дори при [президента] Тръмп САЩ ще са направили по-добри намаления на глава от населението, отколкото ние.“

Робърт Маклаклан, професор по приложна математика в Университета Маси, казва, че на Нова Зеландия тепърва й предстои да направи намаляване на емисиите. От 43 индустриализирани страни Нова Зеландия е сред 12-те, които са забелязали увеличаване на нетните емисии между 1990 и 2018 г. Това е истината, въпреки силните изявления на премиера, като например това, при приемането на Закона за нулев въглерод през ноември миналата година: „[Нова Зеландия е] от дясната страна на историята. Абсолютно вярвам и продължавам да отстоявам твърдението, че изменението на климата е най-голямото предизвикателство на нашето време.“

В декларацията от сряда се казва още, че правителството ще „демонстрира възможностите на  другите сектори на икономиката, като намали емисиите на правителството и стане правителство с нулеви емисии до 2025 г.“

Но опозиционните партии определиха този ход като рекламен трик, като лидерът на Националната партия Джудит Колинс го нарече „сигнал за добродетелта“.

„Смятаме, че е много добре да се обяви извънредна ситуация, но няма подходящ план за това как да се справим с нея“, каза Колинс пред Радио Нова Зеландия. Като пример тя посочи правителствения парк от над 15 000 автомобила, от които само около 10% са електрически.

Нова Зеландия допринася само с 0,17% от глобалните емисии, но това е високо за нейния размер, което я поставя на 17-то място от 32 държави в ОИСР. Нетните емисии са се увеличили с 60% през последните две десетилетия. Най-големият източник на емисии на CO2 в страната е автомобилният транспорт, но повечето парникови газове произтичат от селското стопанство. Обещанията на Нова Зеландия в международен план се смятат за по-малко от необходимото и второто правителство на лейбъристите тепърва ще въведе политики за намаляване на въглерода, които биха поставили страната на път да постигне целите си за нулеви емисии.

Phil Taylor (Фил Тейлър) в Окланд

theguardian.com

Снимка:laprensalatina.com

Партньорска среща по напредъка на проекта RedMarLitter

 

 

Поредна партньорска среща бе организирана на 30 ноември 2020. Първоначално бе планирано събитието да се състои в Румъния, но поради ситуацията с КОВИД-19, бе взето решение да се проведе онлайн, чрез платформата Webex.

По време на събитието 14 –те участника обсъждаха напредъкът по проекта, изпълнените дейности през втората година на проекта, както и възможностите за популяризиране на проекта. Разисквани бяха също начините, по които посочените дейности сe повияват от пандемията. Дискутирани бяха и възможностите за осигуряване на устойчивост на проекта, както и организирането на Финалната конференция, която следва да бъде адресирана към основните заинтересовани страни, но и да не бъде ограничена само до участието на представители на академичните среди.

Срещата  бе открита от Ралука Трандафир – доктор на науките, доцент, заместник-ректор на  Университета в Констанца,отговарящ за разработването и прилагането на финансовата стратегия и за проекти от европейски фондове, Национален координатор.

„Някои аспекти по отношение на биологичното разнообразие на румънското черноморско крайбрежие“ представи Самаргиу Мануела, доктор на науките, професор в Университета на Констанца.

След нея доклади изнесоха също Михаела Кандеа от НПО-Mare Nostrum и Анка  Георге от същата неправителствена организация.

Работната сесия на срещата включи Преглед на действията, сроковете и резултатите от проекта Red Mar Litter”, в който участие взеха:

  • Фондация Via Pontica
  • Община Бургас
  • Университет „Овидий“ в Констанца
  • Тбилиски държавен университет (Джавакашвили)

След това партньорите обсъдиха задълбочено актуализация на плана за управление на проекти, административни и финансови въпроси, план и програмиране на работата, която остава да се извърши и други бъдещи действия

Готова ли е България да въведе данък върху пластмасата?

 

Планирано е налогът да е в размер на 0.80 евро на килограм

От началото на следващата година ще бъда въведен нов общ данък за страните-членки върху нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки, които държавите-членки ще плащат в бюджета на ЕС. Планирано е налогът да е в размер на 0.80 евро на килограм. Новият източник на приход за бюджета на ЕС беше одобрен на заседанието на Съвета на Европа, проведено през юли 2020, съгласно постигнатото споразумение по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“.

Към момента т. нар. данък пластмаса е всъщност собствен принос на базата на нерециклирани пластмасови опаковки, коментира пред 3e-news Цветанка Тодорова, председател на Българска асоциация „Полимери“. Собственият принос ще се поеме от националния бюджет, поне в началото и се надяваме да не се налагат допълнителни такси върху производителите на опаковки в България, допълни тя.

На този етап не е ясно на базата на какви данни ще се изчислява този собствен ресурс, предупреди Тодорова. По нейните думи остава отворен и въпросът доколко са достоверни тези данни, при положение, че в България няма истинска статистика за количеството нерециклирани пластмасови опаковки.

Мотивите за приемането са, че в съответствие с Европейската стратегия за пластмаси, бюджетът на Съюза може да допринесе за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки. Собственият ресурс, който се основава на национален принос, пропорционален на количеството отпадъци от пластмасови опаковки, които не се рециклират във всяка държава-членка, ще предостави стимул за намаляване на потреблението на пластмаси за еднократна употреба, насърчаване рециклиране и стимулиране на кръговата икономика.

В същото време държавите-членки ще бъдат свободни да предприемат най-подходящите мерки за постигането на тези цели в съответствие с принципа на субсидиарност.

За да се избегне прекомерно регресивно въздействие върху националните вноски, към вноските трябва да се прилага механизъм за корекция с годишно намаление на общата сума на държавите-членки с брутния национален доход /БНД/ на глава от населението през 2017 г. под средния за ЕС. Намалението би трябвало съответства на 3,8 кг нерециклирани пластмасови опаковки, умножени по населението през 2017 г. на съответните държави-членки.

Целта е всички страни членки да достигнат максимална степен на рециклиране на отпадъците от опаковки. В момента индивидуалната вноска на всяка страна в бюджета на ЕС отива в общата кошница. Това не е решение за иновациите и за стимулиране на рециклирането, подчерта Тодорова.

dir.bg

Фото: fdiforum.net

Зелената инфраструктура предлага много ползи от екосистемните услуги в гъсто населените райони, показва проучване в Амстердам

 

Ново проучване моделира екосистемни услуги на местно ниво в подкрепа на градското планиране в Амстердам, Холандия. Изследователите оценяват как екосистемните услуги могат да се променят в града, след като е разработена зелена инфраструктура (ЗИ) – естествена и полуестествена,  характеризираща както паркове, така и зелени покриви. Чрез идентифициране на ключовите фактори, които генерират стойност за жителите, подходът може да помогне на планиращите да оптимизират зелената инфраструктура и да информират за нейната важност лицата, вземащи решения, инвеститорите и жителите.

ЗИ в почвата, растителността и водите (като последната понякога се нарича „синя инфраструктура“) предоставя на хората ценни екосистемни услуги. Такива структури могат да смекчат замърсяването и екстремните метеорологични условия – дърветата, например, абсорбират въглероден диоксид, осигуряват сянка и поглъщат проливен дъжд, както и осигуряват възможности за отдих и водят до увеличаване на стойността на имотите. Необходими са обаче инструменти, за да се оцени как най-добре да се включи ЗИ в градското развитие, казват изследователите зад базираното в Амстердам проучване. Тъй като 850-хилядното население на града ще се увеличи с прогнозните 70 000 до 2025 г., необходимото развитие на „сивата“ инфраструктура (застроени и павирани площи) ще се конкурира за ресурси, което прави все по-важно да се оправдае стойността и значението на ЗИ, отбелязват изследователите.

В подкрепа на планирането и комуникацията относно ЗИ, изследването прилага подход, наречен Модел на естествения капитал, за количествено определяне и картографиране на социално-икономическите ползи от екосистемните услуги. Амстердам изпълнява своя пространствен план за Импулс за Зелено Качество (Green Quality Impulse-KwaliteitsImpuls Groen) за разширяване и подобряване на географския индекс на града до 2025 г., в съответствие с целите за преход в устойчива, устойчива на климата и социално привлекателна градска среда. Изследователите прилагат модела на естествения капитал в три сценария, свързани с този план, всеки от които улавя различни потенциални нива на промяна в географския индекс, и сравняват ползите с референтен сценарий (който не предвижда увеличаване на зелената инфраструктура).

Трите сценария са „Зелени квартали“ (прогнозира значително увеличение на растителността чрез преобразуване на паркоместа и създаване на зелени покриви); „Зелена мрежа“ (която предвижда укрепени екологични местообитания и пътеки за отдих за колоездене, туризъм и др., главно чрез засаждане на повече дървета); и „Градски паркове“ (който планира съществуващите паркове да бъдат подобрени с по-нататъшна растителност и създаване на нови паркове).

За да разработят тези сценарии, изследователите се консултираха с местните власти относно планираните промени и работиха с фирма за градски дизайн, за да предвидят къде ще се намира ЗИ, като се вземат предвид прогнозираните промени в жилищната инфраструктура. След това бяха оценени шест вида ползи за всеки сценарий: качество на въздуха, физическа активност, стойност на имота, градско охлаждане, здраве в града и съхранение на вода.

Според модела най-голямото общо увеличение на ползите от екосистемните услуги е установено в сценария на зелените квартали, въпреки че той има най-ниското нетно разширяване на растителната покривка (249 хектара (ха)) и дървесната растителност. Това се дължи на приложението на зелените квартали, които обикновено се намират в гъсто населени, застроени райони, където повече хора могат да получат ползи за здравето и физическата активност. Тези обезщетения се оценяват на 22 милиона евро годишно (6 милиона евро от намалена смъртност; 3 милиона евро от намалени разходи за здраве; и 13 милиона евро от намалени разходи за труд – поради фактори като намален брой отсъствия, повишена производителност и по-малко посещения на граждани при общопрактикуващ лекар).

Сценарият на зелената мрежа разкрива най-високото подобрение на качеството на въздуха (намаляване на нивата на прахови частици (PM10) с 8 100 килограма годишно – чрез увеличаване на дървесната покривка, запазваща замърсяването, с 454 ха) и съхранението на вода (поради способността на растителността да попивапри дъжд), което намалява разходите за пречистване на водата). Това довежда до ползи за здравето и икономиката на стойност съответно 0,4 милиона евро и 1,1 милиона евро годишно.

Сценарият за градските паркове донася най-големи ползи от охлаждането поради увеличената дървесна покривка (258 ха), което намалява ефекта на градския топлинен остров с 0,04 ° C. Като цяло обаче това довежда до относително ниски стойностни увеличения на ползите.

Допълнителни семинари разкриха, че градостроителите се интересуват по-малко от икономическата стойност, генерирана от ЗИ, отколкото от социално-икономическото благосъстояние. Тъй като обаче липсата на информираност за такива ползи може да доведе до превръщането на градската природа в сградна инфраструктура, изследователите отбелязват необходимостта от икономически аргумент за инвестиране в ЗИ.

Изследователите не успяват да изчислят точните разходи за моделирания ЗИ, но признават, че може да бъде най-скъпо да се въведе ЗИ в гъсто населени райони, където има малки или никакви градини, което представлява компромис в сценария, даващ най-големи ползи (зелени квартали). Те също така признават, че моделът подлежи на опростяване, например като се използва само един индикатор- за подобряване на качеството на въздуха (намаляване на праховите частици) и не се вземат предвид сложностите като ефекта на уличните дървета, улавящи замърсяването. Въпреки това, той предоставя полезен инструмент за оценка на ползите от Амстердамския Импулс за Зелено Качество, твърдят те, предоставяйки подробна информация за това как различните стратегии могат да повлияят на предоставянето на екосистемни услуги и позволяват на планиращите да оптимизират и популяризират предоставянето на екосистемни услуги чрез ЗИ.

ec.europa.eu

 

 

Фондация Виа Понтика представи Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм “Вая” на форум, организиран от Федерация Зелени Балкани

 

В рамките на проект BioLearn Федерация Зелени Балкани организира семинар на тема: „Тълкуване на специфични знания за местните общности в защитени зони: Опит в областта на проекта BioLearn“. Поради преобладаващата епидемиологична ситуация срещата се проведе на 19 и 20 ноември 2020 г. чрез телеконференция, и в нея участваха изтъкнати учени, преподаватели и експерти в различни области, свързани с управлението и опазването на околната среда и отпадъците, НПО и др.

Проектът „BioLearn BSB142 -Екологично съзнание и поведение за спиране на замърсяването в значими влажни зони на Черноморския басейн” е насочен към ограничаване на замърсяването на влажните зони чрез образователни, информационни и обучителни дейности. Във фокуса попадат ключови влажни зони от крайбрежието на Турция, Гърция, Грузия, Украйна и не на последно място България. Разположени на миграционни пътища или места за зимуване на редки и защитени водолюбиви птици, тези водни обекти са ключови за опазването на птиците. В същото време често тези места са заплашени от замърсяване от различен тип в резултат на човешка дейност. В тази връзка правителствени и неправителствени организации от изброените страни обединяват усилията си за справяне с този мащабен проблем, за чието решаване са нужни продължителни и координирани усилия.

Основната цел на семинара бе да се обмени информация, опит и знания относно текущото състояние на влажните зони, както и начините за популяризиране стойността и значението на биологичното разнообразие и разбиране на проблемите на опазването на околната среда чрез информация и образование.

Форумът бе на английски език, но хора с други езици в мрежата също бяха добре дошли.

По време на първия ден бяха изнесени доклади от известни учени и еколози за състоянието, проблемите и бъдещето на редица Рамсарски места и защитени зони на „Натура-2000“, като Поморийското езеро, Пода, Атанасовското езеро и Екопарк за биологично разнообразие и алтернативен туризъм „Вая“-България, Еврос  Делта-Гърция, Дунавската делта-Украйна.

Основателят и ръководител на Фондация Виа Понтика Ина Агафонова в своя доклад представи подобряването на капацитета за опазване на околната среда, устойчивото използване и управление на общите природни ресурси чрез инвестиционни дейности в езерото Вая и създаването на туристически обект за устойчиво развитие на туризма в региона, а именно Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм “Вая” .

Фондация Виа Понтика, като НПО координатор на Програмата за комуникация, изграждане на капацитет, обучение, публичност и повишаване на осведомеността на Рамсарската комвенция (The Ramsar Convention’s Programme on communication, capacity building, education, participation and awareness (CEPA), организира редица събития през годината. При работата си със заитересованите страни, екипът на Екопарка се води от текущата програма (2016-2024 г). Тя е разработена във връзка с четвъртия стратегически план на Конвенцията. Насърчаването на екосистемните функции и услуги и подпомагането на договарящите страни с висококачествени насоки за разумно управление на влажните зони са от основно значение за Рамсарската конвенция. Конвенцията разглежда комуникацията, изграждането на капацитет, образованието, участието и осведомеността като важни инструменти в подкрепа на изпълнението на стратегическия план.

Докладите предизвикаха жив интерес и редица участници направиха изказвания с коментари, задаваха въпроси и се чуха мненията на представители на частния сектор и други заинтересовани страни.

Вторият ден бе посветен на презентации от всички партньори в проекта относно обучението на млади хора и организиране на кампании за повишаване на обществената осведоменост.

Семинарът завърши с обсъждане на работата по изготвянето на Наръчника за най-добри образователни и обучителни практики.

Екопарк ВАЯ – Представяне 2020, като инструмент на ПРОГРАМАТА RAMSAR CEPA

Фондация Виа Понтика представи проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ на форум на Националната рибарска мрежа

 

Бургас бе домакин на  работна среща на Националната Рибарска Мрежа с представители на науката на тема „Синя икономика и Сини иновации“. Форумът се проведе на 19.11.2020 г. от 10:00 часа в Експозиционен център „Флора“.

Целите на работната среща бяха:

–  Да се представи дейността на българската научна общност, местните инициативни рибарски групи, неправителствените организации, общините и други заинтересовани страни, в областта на Синята икономика и Сините иновации;

–  Да се обменят знания, опит и добри практики за проекти и инициативи в областта на Синята икономика и Сините иновации, реализирани на национално и европейско ниво;

-Да се обсъдят възможностите за бъдещи съвместни инициативи и засилване на сътрудничеството между заинтересованите страни – представители на науката, публичния, стопанския и нестопанския сектор.

 

nacionalna-ribarska-mreja

Събитието се реализира с подкрепата на Европейския фонд за морско дело и рибарство и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

Работната среща бе открита от Стоян Котов – директор на дирекция „Морско дело и рибарство“ към Министерство на земеделието, храните и горите, което е Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

По време на форума водещи учени и експерти представиха свои научни изследвания и иновативни разработки в областта на синята икономика. Специално участие онлайн взе проф. д-р Милен Балтов – съпредседател на Работната група на заинтересованите страни за Стратегическия дневен ред за иновации и развитие в Черно море към ГД „Изследвания и иновации“ на Европейската комисия.

 

nacionalna-ribarska-mreja

 

Експертите от Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа разкриха възможностите за финансиране на проекти за научни изследвания и иновации в областта на Синята икономика, както и добри европейски практики в областта. Местна инициативна рибарска група „Несебър-Месемврия“ взе участие във форума с фотоизложба на тема „Живот сред рибарските мрежи – Несебър 2020“.

 

nacionalna-ribarska-mreja

 

В рамките на втория тематичен панел от работната среща, която включваше представяне на проекти и иновативни разработки с участие на български университети, неправителствени организации и местни инициативни рибарски групи, взе участие и представител на Фондация Виа Понтика.

 

nacionalna-ribarska-mreja

 

„Всички партньори по проект BSB552/RedMarLitter „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “, се обединяват около схващането, че ключов фактор за осъществяването на стратегии като „Синя икономика“ и „Син растеж“ е осигуряване на знания, законова стабилност и сигурност за опазването на моретата и океаните чрез намаляване на замърсяването от реките, които се вливат в тях, корабоплаването и земните източници, както и мерки за предотвратяване и контрол на атмосферното замърсяване. Тези усилия трябва да се съчетаят максимално с насърчаване на сътрудничеството  между  крайбрежните държави“ заяви основателят и ръководител на Фондация Виа Понтика Ина Агафонова в своя доклад „Чисто Черно море – надеждата и бъдещето на морската икономика“. Той бе изслушан с голямо внимание, защото постави остро проблемите и бариерите пред развитието на Синята икономика.

 

nacionalna-ribarska-mreja

 

В рамките на последния тематичен панел бяха проведени интерактивни сесии за обсъждане на актуални въпроси, свързани с бъдещото развитие на Синята икономика и търсенето на решения за засилване на сътрудничеството между науката, бизнеса, публичния и неправителствения сектор за разработване на Сини иновации.

 

nacionalna-ribarska-mreja

Черно море се нуждае от вдъхновената ни работа- международна онлайн конференция

 

Събитието бе организиранo от Министерството на околната среда и водите и в него участваха представители на Черноморската комисия, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, държавната и местната власт, учени и еколози.

Тазгодишното издание на конференцията бе под мотото „Заедно за по-синьо Черно море“. Нейната цел бе да подпомогне целенасоченото и устойчиво развитие на Черноморския регион, като се отчита, че извършеното до момента в рамките на Общия дневен ред на Черно море, както и на други политически, икономически и екологични формати, е добра основа за надграждане и постигане на балансирано опазване на Черно море и икономическото развитие на региона.

Местоположението на Бургас има геостратегическо значение, което обуславя развитието на града като регионален, национален и международен център в икономическо, логистично, културно и социално отношение. Наличието на влажни зони в непосредствена близост до морето с изключително биоразнообразие допринася за уникалния облик на града. Бургас има и ключова роля за установяването на международни партньорства с градове от другите черноморски държави и за провеждането на европейската политика за икономическо развитие на региона.

Вярвам, че Черно море се нуждае от вдъхновената ни работа, за да опазим чувствителната му екосистема и да гарантираме устойчиво развитие на крайбрежните райони. Пред участниците в международна онлайн конференция, организирана от МОСВ и посветена на утрешния Международен ден на Черно море, представих законодателната рамка за опазване на морската среда, която продължаваме да усъвършенстваме и надграждаме“, информира бургаският депутат Ивелина Василева.

Председателката на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание обяви още: „Очакваме в парламента да бъдат представени за разглеждане промените, свързани с новия европейски законодателен пакет за намаляване на отпадъците и пластмасата за еднократна употреба, който трябва да влезе в сила от средата на следващата година и е много важен за уязвим воден басейн като Черно море. Очакваме и новия Национален план за управление на отпадъците за периода до 2028 г., както и националната Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика.“

Доброто взаимодействие между институциите и регионалното сътрудничество ще имат още по-голямо значение за Черно море в новия програмен период, особено в контекста на предизвикателствата, пред които сме изправени – антропогенния натиск, Зелената сделка и преходът към кръгова икономика, последствията от промените в климата и пандемията.

Международният ден на Черно море (31 октомври) отбелязва годишнината от подписването през 1996 г. на международно ниво на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Планът е във връзка с Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (т. нар. Букурещка конвенция) подписана през 1992 г. от шестте черноморски държави – България, Грузия, Русия, Румъния, Турция и Украйна.

Отбелязването му цели да обърне общественото внимание към проблемите на морето и начините за неговото опазване. Поради своята специфика Черно море е една от най-уязвимите морски екосистеми в света. За да бъдат запазени неговата жизненост и ресурси все по-неотложна става нуждата интензивните човешки дейности в морето да бъдат много внимателно преценени и по-щадящо прилагани.

По материали на burgas.bg и flagman.bg

 

Над 200 000 тона пластмаса попадат в Средиземно море всяка година – доклад на IUCN

 

Нов доклад на IUCN (Международният съюз за опазване на природата) установява, че приблизително 229 000 тона пластмаса попадат в Средиземно море всяка година, което се равнява на над 500 транспортни контейнера всеки ден. Ако не се вземат значителни мерки за справяне с лошо управляваните отпадъци, основният източник на изтичане, това ще се удвои поне до 2040 г.
Въз основа на компилация от данни от полеви проучвания и използвайки методологията за отпечатък на морски пластмаси на IUCN (IUCN marine plastic footprint methodology), докладът Mare Plasticum: The Mediterranean (Пластмасово море: Средиземно море), разработен в партньорство с Environmental Action, оценява потоците от пластмаси от 33 страни около Средиземноморския басейн.
Той установява, че макропластмасите, получени от неправилно управлявани отпадъци, съставляват 94% от общото изтичане на пластмаса. Веднъж попаднала в морето, пластмасата се утаява най-вече във седиментите под формата на микропластмаси (частици, по-малки от 5 мм). Докладът изчислява, че в Средиземно море са се натрупали повече от един милион тона пластмаса.

Замърсяването с пластмаса може да причини дългосрочни щети на сухоземните и морските екосистеми и биологичното разнообразие. Морските животни могат да се заплитат или да поглъщат пластмасови отпадъци и в крайна сметка да умрат от изтощение и глад. Освен това пластмасовите отпадъци отделят в околната среда химически вещества като омекотители или забавители на горенето, които могат да навредят както на екосистемите, така и на човешкото здраве, особено в полузатворено море като Средиземно море. Както става ясно от доклада, настоящите и планираните мерки не са достатъчни, за да намалят изтичането на пластмаса и да предотвратят тези въздействия, казва Мина Епс(Minna Epps), директор на морската програма на IUCN -Global Marine and Polar Program.

Според доклада Египет (около 74 000 тона / година), Италия (34 000 тона / година) и Турция (24 000 тона / година) са страните с най-висок процент на изтичане на пластмаса в Средиземно море, главно поради големи количества лошо управлявани отпадъци и големи крайбрежни популации. На глава от населението, обаче, Черна гора (8 кг / година / човек), Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония (всяка, от които допринася с около 3 кг / година / човек) имат най-високите нива на изтичане.

Правителствата, частният сектор, изследователските институции и други индустрии и потребители трябва да работят съвместно за препроектиране на процесите и веригите за доставки, да инвестират в иновации и да приемат устойчиви модели на потребление и подобрени практики за управление на отпадъците, за да затворят пластмасовия кран“, казва Антонио Троя(Antonio Troya), ръководител на Центъра за средиземноморско сътрудничество на IUCN-Centre for Mediterranean Cooperation.

Подобряването на управлението на отпадъците, започва със събирането на отпадъци, което има най-голям потенциал да намали изтичането на пластмаса с течение на времето, според доклада. В него се твърди, че повече от 50 000 тона изтичане на пластмаса в Средиземно море би могло да бъде избегнато всяка година, ако управлението на отпадъците се подобри до световните стандарти за най-добри практики само в топ 100 от допринасящите за замърсяването градове. Освен това докладът подчертава, че забраните могат да бъдат ефективни интервенции, ако се прилагат широко – например, според него глобалната забрана на пластмасовите торбички около морето допълнително ще намали изтичането на пластмаса с около 50 000 тона годишно.

Замърсяването с пластмаса е вредно за морската дива природа, напр. чрез заплитане или чрез причиняване на глад при поглъщане. Смята се също, че се натрупва в хранителната мрежа с потенциално отрицателно въздействие върху човешкото здраве.

Този доклад е част от поредица публикации по програмата IUCN’s Close the Plastic Tap. Изданието е подкрепено от Фондация Mava.

Публикацията е достъпна тук.

За повече информация, моля свържете се с:

Lourdes Lázaro, IUCN Center for Mediterranean Cooperation, [email protected], Tel. +34.952.028.430 Ext. 308; Mobile: +34 609729780

www.iucn.org

Забранени и опасни пестициди в европейската храна

Акценти от доклада на PAN Europe

 

AN Europe извърши проучванеinvestigation, за да установи дали пестицидите, забранени в ЕС [съгласно 1107/2009 и законодателството на PIC1], се откриват в храни, продавани на пазара на ЕС, като се използват официалните данни за мониторинг на остатъците от пестициди в храните.- EU official food pesticide residue monitoring data.

 

Акценти:

74 пестицида – които са забранени за употреба в ЕС поради опасения за здравето и околната среда – са открити като остатъци в 5811 проби от храни (6,2% от всички тествани проби), като повечето са растителни продукти (75,2%).

Екзотични плодове, продавани в Европа, като гуава (85%), годжи бери (55%), хлебни плодове (42%) и черемоя (40%) са на върха в списъка, заедно с чайове (37%), пипер на зърна (29 %) и листа от кориандър (25%).

Най-често се открива силно токсичният фунгицид карбендазим, мутагенно вещество, също токсично за репродукцията (1596 проби), това са повече проби, отколкото някои от разрешените фунгициди! Открити са и други пестициди, силно токсични за пчелите или водните организми, като хлорфенапир, фенбутатин-оксид и фенпропатрин. Нашият анализ показва, че наличието на остатъци от такива пестициди в определени храни всъщност е законно.

Голям брой различни пестициди, забранени в ЕС, е открит в храни, идващи от Китай (30), Индия (25), Тайланд (23), Бразилия (13), Виетнам (14) и Мароко (12) и други.

Неотдавнашно проучване на Public Eye и Greenpeace Unearthed разкри, че 41 забранени пестицида са били обявени за износ от ЕС през 2018 г., предимно от 7 държави. Нашето проучване показва, че поне 22 от тях са се върнали в ЕС, тъй като са били открити в храни, консумирани на европейския пазар, а 19 от тях са били открити главно във вносни храни.

 

Съгласно стратегията Farm to Fork Strategy, ЕС се ангажира да определи търговска политика, която подкрепя европейски екологичен преход и в същото време насърчава глобален преход към устойчиви системи за хранително-вкусова промишленост. Ангелики Лисимачу, служител по научната политика в PAN Europe, казва: „Въздействието на опасните пестициди върху човешкото здраве и биологичното разнообразие е глобално и ЕС трябва да поеме водеща роля в спирането на подкрепата за всякакви практики, които застрашават човешкото здраве и биологичното разнообразие“.

Освен това, „като първа стъпка ЕС трябва да спре производството и продажбите на забранени пестициди и да приеме подход с нулева толерантност към такива остатъци в храните. Освен това трябва спешно да се обърне внимание на пестицидните смеси в храните. По-важното е, че всичко това трябва да се случи заедно с развитието и насърчаването на селскостопански практики и алтернативи на употребата на пестициди, които работят заедно с природата и насърчават биологичното разнообразие, вместо да го унищожават „.

Контакти:


PAN Europe
Angeliki Lysimachou, +32 496 39 29 30, [email protected]

 

Прикачени файлове:

PDF icon Press Communication banned pesticides in EU food.pdf

PDF icon Technical_Residues of Hazardous Pesticides in EU food_Final.pdf

PDF icon Report_Banned pesticides in EU food_Final.pdf