Кръгово настъпление срещу пластмасите

Повече от 100 партньори от публичния и частния сектор, чиято дейност е по цялата верига на пластмасите, подписаха в Брюксел декларацията Circular Plastics Alliance – Declaration на Алианса за кръгова употреба на пластмасите, който насърчава  доброволните действия в подкрепа на един добре работещ пазар на рециклирани пластмаси в ЕС.

Целта е до 2025 г. по 10 милиона тона рециклирана пластмаса ежегодно да се използват за производството на нови продукти в Европа. Така се разкрива възможността ЕС да се превърне в световен лидер в рециклираните пластмаси – фактор за съхраняване на околната среда, нови работни места и запазване на конкурентоспособността.

В декларацията, която подписват малки и средни предприятия, големи корпорации, сдружения на бизнеса, стандартизатори, научноизследователски организации и местни и национални органи, се призовава за преминаване към нулеви пластмасови отпадъци в природата и към нулево депониране на пластмаси. В нея са предвидени конкретни действия за постигане на целта:

– подобряване на проектните решения на пластмасовите изделия, така че да бъдат годни за

рециклиране и използване на повече рециклирани пластмаси;

– идентифициране на местата с неоползотворен потенциал за по-активно събиране, сортиране

и рециклиране на пластмасови отпадъци в целия ЕС и на тези с недостиг на инвестиции;

– разработване на програма за научноизследователска и развойна дейност в областта на

кръговата употреба на пластмасите;

– изграждане на прозрачна и надеждна система за следене на потоците пластмасови отпадъци в ЕС.

Сдруженията на бизнеса и фирмите също се призовават да представят ангажименти за използване или производство на повече рециклирана пластмаса.

 

Резервите

Потенциалът за рециклиране на пластмасови отпадъци в ЕС все още е до голяма степен неоползотворен, особено в сравнение с други материали, като хартия, стъкло или метал. От събираните ежегодно в Европа 27 милиона тона пластмасови отпадъци по-малко от една трета достига заводите за рециклиране. Поради това през 2016 г. в Европа са продадени под 4 милиона тона рециклирани пластмаси, което е едва 8% от пазара на пластмаси в ЕС.

Алиансът за кръгова употреба на пластмасите се ангажира да спомогне за разширяването на пазара на рециклирани пластмаси в ЕС с повече от 15%.

Алиансът за кръгова употреба на пластмасите определя като приоритетни пет теми:

  1. събиране и сортиране на пластмасовите отпадъци;
  2. проектни решения, позволяващи рециклиране;
  3. съдържание на рециклирана пластмаса в продуктите;
  4. НИРД и инвестиции, включително химическо рециклиране;
  5. мониторинг на рециклираните пластмаси в ЕС.

economynews.bg

 

Първи ocтрoви от боклук са открити в Черно море

 

 

Първи ocтрoви oт бoклуци ca зaбeлязaни дa плaвaт из Чeрнo мoрe. Нaхoдкaтa e уникaлнa и притecнитeлнa, тъй кaтo дoceгa пoдoбни oбрaзувaния ce зaбeлязвaхa ocнoвнo в ширините нa гoлeмитe oкeaни, пишe в. „Тeлeгрaф“, базирайки се на публикации в руски сайтове.

Гигaнтcкoтo cтрупвaнe нa боклуци във вoдaтa билo видянo oт групa руcки учeни, излeзли в мoрeтo дa брoят пoпулaциятa нa дeлфини, cъoбщават oт Института по екология и еволюция „A.Н. Северцов“ на Руската академия на науките. Експедицията е използвала двумоторен летящ кораб La 8 – осемместен самолет-амфибия, на борда на който се е провеждал мониторинга на делфините в морето от 18 до 26 септември 2019.

„450 пъти учените забелязаха острови от боклук – големи и малки. Плaвaхa, кaктo oпaкoвки, тaкa и oтдeлни плacтмacoви кoнcтрукции, фрaгмeнти oт мрeжи и шaмaндури. Чecтo бoклуцитe бяхa кoнцeнтрирaни нa oгрoмни пeтнa, нaд кoитo caмoлeтът лeтeшe някoлкo минути“, oтбeлязвa ръкoвoдитeлят нa нaучнaтa групa нa прoeктa „Пoлeти c дeлфини“ инж. Димитрий Глaзoв, водещ изследовател на Института по екология и еволюция „A.Н. Северцов“ на Руската академия на науките.

Cпoрeд учени oт БAН бoклуцитe, oфoрмили ocтрoвите,  нaй-вeрoятнo ca дoшли пo р. Дунaв, кoятo e ocнoвният изтoчник нa зaмърcявaнe зa Чeрнo мoрe.

Нa втoрo мяcтo e кoрaбният трaфик, кoйтo cъщo гeнeрирa бoклуци, a тaкивa мoгaт дa ce видят пo мaршрутa нa мнoгo плaвaтeлни cъдoвe.

Източници:

meduzata.com

interfax.ru

 

Иновативна база данни за замърсяването на Черно море

 

На 25 септември 2019 г. в експозиционен център „Флора“ в гр. Бургас беше представена иновативна онлайн платформа, която предоставя данни за теченията в Черно море и замърсяването с твърди отпадъци. Платформата е разработена така, че в нея да могат да бъдат добавяни данни както от научни организации, така и от отделни граждани, които са установили процеси на замърсяване. Системата позволява проследяване на замърсяването с твърди отпадъци по един по-пълноценен и достъпен начин и ще подпомогне както научните изследвания в областта, така и доброволческата дейност по почистване.

 

 

Платформата е разработена от екипа по проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (BSB552 RedMarLitter), в който водещият партньор Фондация «Виа Понтика» си партнира с община Бургас и два университета – «Овидиус» от Констанца, Румъния и Държавния университет на Тбилиси, Грузия и обхваща данни от трите държави. Впоследствие се очаква тя да бъде допълнена и с данни от другите държави от Черноморския басейн.

 

 

Проектът се изпълнява по приоритет 2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци“ на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“. А представянето на онлайн платформата стана под шапката на втората мониторингова среща по проект BSB552 RedMarLitter, която се проведе в периода 24 – 26 септември 2019 г.

 

 

В допълнение към текущите проектни дейности, представители на всички заинтересовани групи имаха възможност да участват в мониторингова кампания. В съответствие с интерактивния ни подход, на 25 септември 2019 г., от 10 ч. на плаж северно от Бургаските солници и в сътрудничество с Военноморската академия „Н.Й. Вапцаров“,беше демонстрирана работа на терен и презентация на техники и методи на провеждане на кампания за мониторинг.

 

 

Акцент на текущата среща бяха откритите дискусии с експерти и партньори, които срещаха мнения и обратна връзка при обмена на знания относно напредъка на планираните дейности и представянето на създадената компютърна платформа за мониторинг на морските отпадъци. На дневен ред вече е изпълнението на актуализирания план за работа и интеграция на иновативни методики. Участието на външни изпълнители, регионални експерти, местни и академични институции беше високо оценено от екипа на всички партньори на RedMarLitter.

Ужасяващ доклад: Океанът е в по-голяма опасност, отколкото мислехме

Последният доклад на ООН за IPCC разглежда как изменението на климата се отразява на водата на нашата планета и установява, че са в ход покачване на морското равнище, унищожаване на местообитанията на животните и опасни бури – и всички те са отрицателно взаимнозависими.

 

[Снимка: НАСА / Център за космически полети на Годард, andrej67 / iStock, Per Bjørkum / Unsplash, johnnorth / iStock]

 

Всяка година, когато хората отделят милиарди метрични тона CO2 в атмосферата, почти една трета от емисиите се озовават в океана, променяйки химичния баланс на водата. И тъй както климатът се променя, океанът също поглъща почти цялата допълнителна топлина на Земята, топи се ледът, което причинява покачване на морското равнище и което прави водата неподходяща за морски живот и променя времето на планетата. Нов доклад на IPCC, експертния отдел на ООН, който изучава промените в климата, излага точно за какво става въпрос и какви са резултатите за океана и за хората, които за всичко разчитат на океана, пряко или косвено.

„Това, което заключава този доклад, е, че ще бъдем ударени по много начини“, казва Марк Спалдинг, старши морски учен за The Nature Conservancy, една от организациите, допринесли за доклада. Поредицата от потенциални бедствия от променящия се океан е ужасяваща: Тъй като затоплящата се вода топи ледени покривки в Гренландия и Антарктида, нивото на морето се повишава всяка година, което поставя стотици милиони хора, които живеят в ниско разположените крайбрежни райони, на риск от наводнение. По-топлият океан предизвиква урагани. Морските топлинни вълни могат да стимулират разтежа на токсичните водорасли и да затворят риболова. Тъй като водата абсорбира CO2, тя става по-кисела, което представлява друга заплаха за кораловите рифове.

„И всички тези въздействия могат да се изострят взаимно – кораловите рифове например „играят ролята на морска стена“, казва Спалдинг. „Те седят на брега като бариера и разбиват вълните, преди вълните да стигнат до сушата.“ Когато бурите се усилват, тази естествена защита се губи.

За морските екосистеми тези заплахи се натрупват на фона на други човешки въздействия. „Голяма част от другите щети, които причиняваме на местообитанията, влошават заплахата от изменението на климата“, казва той. „Ние прекаляваме с улова на риба, повреждаме кораловите рифове, замърсяваме водата. Тази идея, за вредите, които хората добавят към проблема, се появява доста ясно в този доклад.

Обратната страна на това е, че можем да направим нещо по въпроса. Ако успеем да намалим някои от тези паралелни проблеми, можем поне да си купим известно време, за да се справим с частта от изменението на климата.

“Nature Conservancy например работи по проекти за възстановяване на коралови рифове и други морски екосистеми, както в един проект на Карибите, който създава застрахователна полица за коралови рифове; хотелите в района плащат премия всеки месец, така че ако се стигне до буря, финансирането може незабавно да се използва за възстановяване на рифовете в защита на хотелите. Други проекти са възстановяването на мангровите гори-те са крайбрежна екосистема, която е уникално добра при изсмукване на въглерод от въздуха.

Най-голямата промяна, която трябва да се случи, разбира се, е преминаване към икономика с нулеви въглеродни емисии. „Какво ще стане, зависи от решенията, които вземаме сега и през следващите няколко години“, казва Спалдинг. „Следваме ли обичайния си бизнес път? Или наистина го променяме и се стремим към [затопляне само с] 1,5 градуса?” Разликата между ограничаването на глобалното затопляне само с 1,5 градуса по Целзий, вместо с 2 градуса, може да звучи малка. Но всъщност е огромна.

„Това е стряскащо различно между едното и другото. При сценария с най-ниски емисии все още говорим за само един метър повишаване на морското равнище за няколко стотин години. А при сценарий с високи емисии говорим за няколко метра повишаване на морското равнище, което честно казано е „падане на завесата“ за цели нации – дори заможни нации и градове, които са на брега. “

 

Adele Peters (Адел Питърс)

fastcompany.com

 

ИНОВАТИВНА БАЗА ДАННИ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ С ТВЪРДИ ОТПАДЪЦИ ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА В БУРГАС

На 25 септември 2019 г. в експозиционен център „Флора“ в гр. Бургас ще бъде представена иновативна онлайн платформа, която предоставя данни за теченията на Черно море и замърсяването с твърди отпадъци. Платформата е разработена така, че в нея да могат да бъдат добавяни данни както от научни организации, така и от отделни граждани, които са наблюдавали отпадъци. Системата ще позволи проследяване на замърсяването с твърди отпадъци по един по-пълен и достъпен начин и ще подпомогне както научните изследвания в областта, така и доброволческата дейност по почистване на Черно море.  Платформата е разработена от екипа по проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (BSB552 RedMarLitter), в който водещият партньор Фондация «Виа Понтика» си партнира с община Бургас и два университета – «Овидиус» от Констанца, Румъния и Държавния университет на Тбилиси, Грузия и обхваща данни от трите държави. Впоследствие се очаква тя да бъде допълнена и с данни от другите държави от Черноморския басейн.

Представянето на онлайн базата данни е част от втората мониторингова среща по проект BSB552 RedMarLitter, която ще се проведе в периода 24-26 септември 2019 г.

Проектът се изпълнява по приоритет 2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци“ на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“.

В допълнение към текущите процедури по проекта, заинтересованите групи и подизпълнителите, ангажирани в проект RedMarLitter ще имат възможност да се включат в мониторингова кампания. В синхрон с досегашния нестандартен подход на 25 септември 2019 от 10 часа на плажа северно от Бургаски солници, съвместно с Висше военноморско училище, ВВМУ-Варна ще бъде демонстрирана работа на терен и презентация на техники и методи на провеждане на кампания за мониторинг. Мероприятието ще продължи с презентационен панел в Експозиционен център „Флора“, Бургас, където в отворени дискусии експерти и партньори ще имат възможност да обменят знания във връзка с напредъка по заложените дейности и представяне на създадената компютърно моделирана платформа за следене на морски отпадъци.

 

Данни за връзка за допълнителна информация:

Ана Янчева

Координатор на проекта

моб.тел: +359 899 840 138

e-mail: [email protected]

 

 

В Париж ще изградят най-голямата покривна зеленчукова градина в света

 

 

Френската компания за иновации в градски култури Agropolis, планира да изгради най-голямата покривна градина в света. Стопанството ще се появи на покрива на изложбения център Porte de Versailles в покрайнините на френската столица. Предвидено е да произвежда до 30 вида плодове и зеленчуци.

Всички продукти във фермата трябва да се отглеждат без пестициди, по модела на вертикалното земеделие – наричан още аеропоника . Това има две предимства: не само ограничава източниците на замърсители, тъй като растенията не растат директно в почвата, но също така позволява много ефективно управление на дъждовните води. Площта на съоръжението ще бъде 14 хиляди квадратни метра. Отглежданите продукти ще се продават в ресторант с капацитет 300 души, който също ще бъде изграден на покрива на сградата, съобщава Fertilizer Daily.

Проектът се осъществява като част от стартиралата през 2014 г. програма Parisculteurs, според която до 2020 г. зеленчуци, цветя и билки трябва да се появят на 100 хектара покриви на изоставени сгради в различни райони на града. Планирано е една трета от тази площ да бъдат селскостопански култури.

Потенциалните потребители на тези култури ще бъдат по-голямата част от жителите на Париж, обясни авторът на проекта Паскал Харди. Също така във фермата ще се провеждат образователни турове и други събития, освен това ще се  отдават под наем малки парцели. Този проект трябва да бъде интегриран в нов модел на местна икономика, като един от начините за драстично ограничаване на въглеродното въздействие.

Компанията Agripolis е позната на пазара от няколко десетилетия. През това време тя е построила няколко летищни ферми и висящи градини в най-добрите хотели по света.

Александър Попов

agrozona.bg

 

 

СЗО призовава за повече изследвания на микропластиците и за борба с пластмасовото замърсяване

 

 

Пластмасите са широко разпространени в ежедневието. Около 8 милиона метрични тона пластмаса годишно се изхвърлят в океана. Веднъж попаднали във водата, каквото не се изхвърли от вълните на брега, в по-голямата си част се разбива на миниатюрни частици. Най-малките частици – тези, които са по-малки от 5 милиметра – се наричат микропластика. Според данните, световните океани съдържат около 236 000 тона микропластика. Някои отломки биват разнасяни от водите, други потъват в зависимост от собствената им плътност, а трети биват погълнати от риби и ракообразни, които пък стават храна за други животни, включително птици и хора.

За момента ефектът върху човешкото здраве е сравнително неизследвана територия, но специалистите се притесняват, че пластмасата може да съдържа високи концентрации на замърсители като полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди. Въпреки че експерименти не са провеждани върху хора, тези върху животни показват, че микрочастиците са способни да проникнат в кръвта на засегнатото същество, лимфната система и може би черния дроб, като същевременно се събират в червата и носят потенциално вредни последици за органите и хормоналната регулация.

Световната здравна организация следи и анализира постъпващите доказателства и на 22 август 2019 г. излезе със съобщение за новините, което гласи следното:


Днес Световната здравна организация (СЗО) призовава за допълнителна оценка на микропластиката в околната среда и нейното потенциално въздействие върху човешкото здраве след публикуването на анализ на настоящите изследвания, свързани с микропластиката в питейната вода. Организацията също така призовава за намаляване на замърсяването с пластмаса, за да се възползва околната среда и да се намали излагането на хора.

„Спешно трябва да знаем повече за въздействието на микропластиците върху здравето, защото те са навсякъде – включително и в нашата питейна вода“, казва д-р Мария Нейра, директор, отдел „Обществено здраве, околна среда и социални детерминанти на здравето“ към СЗО. „Въз основа на ограничената информация, с която разполагаме, микропластиците в питейна вода изглежда не представляват риск за здравето на сегашните нива. Но трябва да разберем повече. Трябва също да спрем увеличаването на замърсяването с пластмаса в световен мащаб.“

Според анализа ( analysis), който обобщава най-новите знания за микропластиката в питейна вода, няма вероятност микропластиците, по-големи от 150 микрометра, да бъдат абсорбирани в човешкото тяло и поемането на по-малки частици се очаква да бъде ограничено. Абсорбцията и разпределението на много малки микропластични частици, включително в обхвата на наноразмери, обаче могат да бъдат по-високи, въпреки че данните са изключително ограничени.

Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се получи по-точна оценка на експозицията на микропластиката и нейното потенциално въздействие върху човешкото здраве. Те включват разработване на стандартни методи за измерване на микропластичните частици във вода; повече проучвания за източниците и появата на микропластици в сладка вода; и ефикасността на различни процеси на лечение.

СЗО препоръчва на доставчиците на питейна вода и регулаторите да дават приоритет на премахването на микробни патогени и химикали, които са известни рискове за човешкото здраве, като тези, причиняващи смъртоносни диарични заболявания. Това има двойно предимство: системите за пречистване на отпадни води и питейна вода, които третират съдържанието на фекалиите и химикалите, също са ефективни за отстраняване на микропластиката.

Пречистването на отпадни води може да премахне повече от 90% от микропластиците от отпадъчните води, като най-голямото отстраняване идва от третично пречистване, като филтриране. Конвенционалното пречистване на питейна вода може да премахне частици, по-малки от микрометър. Понастоящем значителна част от населението в световен мащаб не се възползва от адекватно пречистване на водата и канализацията. Чрез решаване на проблема с излагането на хора на фекално замърсена вода, общностите могат едновременно да се справят с проблемите, свързани с микропластиката.

Тук може да изтеглите доклада на СЗО за 2019 г. :

Downloads

 

Искате ли да победим изменението на климата? Засадете 1 трилион дървета!

Общата територия на Земята, включително свободните площи по света и настоящите горски райони, които могат да бъдат засадени с дървета

 

Искате ли да помогнете за спасяването на света от изменението на климата? Вземете  малко семена или разсад и започнете да засаждате дървета, тъй като утре няма!

Един трилион новозасадени дървета могат да спасят планетата от парниковия ефект, обявиха швейцарски учени. Те са изчислили, че новите дървета за десетилетия ще могат да погълнат почти 830 милиарда тона въглероден диоксид от атмосферата. Такива новозасадени дървета биха могли да намалят въглерода (част от въглеродния диоксид на парниковите газове) от атмосферата с близо 25%, като го сведат до нива, които не се наблюдавани от близо 100 години, казват учените. Ползата ще е бърза, защото дърветата пречистват въздуха най-добре, когато са млади, твърдят в специална статия в списание «Сайънс»  еколози от Федералния технологичен институт в Цюрих.

Учените отправят апел към всички екоактивисти и  протестиращи срещу климатичните промени по света да спасят планетата, като започнат да садят дървета.

„Всички знаехме, че възстановяването на горите може да играе роля в борбата с изменението на климата, но нямахме научно разбиране за това какво въздействие може да окаже това“, се казва в изявлението на един от старши сътрудниците на изследването Томас Кроутер, доцент по екология в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих ( ETH Цюрих).

Ако свободните площи по света, които сумарно са колкото територията на САЩ, бъдат засадени с дървета, те биха уловили две трети от произведените от човека парникови емисии. Дори при съществуващите градове и обработваеми площи, има 9 милиона квадратни километра свободно пространство, на което могат да бъдат засадени поне 1 трилион дървета, уточняват швейцарските еколози.

„Всяко друго решение срещу климатичните промени би изисквало всички да променим поведението си, или някакво решение от политици, които могат да вярват или да не вярват в климатичните промени, или пък научно откритие, каквото още не е направено – каза Том Краутър от екипа. – Това е най-евтиното – хиляди пъти“, а и най-ефективното.

„Ще отнеме десетилетия, докато новите гори пораснат и постигнат този потенциал“, допълва Кроутер. „Жизненоважно е да защитаваме горите, които съществуват днес, да изпълняваме другите климатични решения и да продължим постепенно да премахваме изкопаемите горива от нашите икономики, за да избегнем опасните климатични промени“.

Швейцарските еколози са първите, изчислили колко дървета може да има на Земята, къде е възможно да бъдат отглеждани те и колко въглерод могат да погълнат. Учените са използвали Гугъл Ърт, за да установят къде могат да бъдат засадени повече дървета. Така установили, че шестте държави с най-много свободна площ за засаждане на дървета са Русия, САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и Китай.

Проучването показва къде в света могат да се засаждат тези дървета и колко въглерод могат да усвоят. (Дърветата вземат въглероден диоксид от атмосферата и го използват в процес, наречен фотосинтеза, който им позволява да растат, като в крайна сметка складират този въглерод в листата си и други части.) Русия има най-много пространство – 583 000 квадратни мили (1,5 милиона квадратни км) , следвана от САЩ – 397 700 квадратни мили (1 милион квадратни километра), са установили изследователите. Следващите топ претенденти са Канада с 302 700 квадратни мили (784 000 квадратни км), Австралия с 223 900 квадратни мили (578 900 квадратни км), Бразилия с 191 900 квадратни мили (497 000 квадратни км) и Китай със 155 200 квадратни мили (402 000 квадратни км) на разположение за нови зелени засаждения.

Засаждането на дървета в тези региони би увеличило покритата част от Земята с гори с една трета, без това да се отразява на земята, която хората използват в градовете и в селското стопанство. След като тези дървета пораснат, те могат да усвоят 225 милиарда тона (205 милиарда метрични тона) въглерод, или около две трети от 330 милиарда тона (300 милиарда метрични тона) въглерод, който хората са отделили в атмосферата след започването на индустриалната революция.

Според ръководителя на изследването Жан-Франсоа Бастен има място поне за още един трилион, а може би и трилион и половина. Сега на планетата ни има три трилиона дървета.

Създадената от еколози карта показва и кои дървета са най-подходящите.

Изследването е публикувано онлайн на 4 юли в списание Science.

Live Science

 

Сбогом, пластмаса! Индонезийци са измислили страхотни екологични биоразградими торбички

 

Компания в Индонезия е създала найлонова торбичка, толкова екологична, че можете да я изядете.

Тя е направена от маниока, зеленчуковият корен, който е основен в хранителния режим на много от хората в Африка, Латинска Америка и Азия, но който може да се използва и в производството.

Компанията, Avani Eco със седалище в Бали е създала торбичка, за която казват, че изглежда като пластмаса, но е напълно разградима и компостируема.

Освен това се разтваря във вода, така че ако животните я изядат, няма да им причини вреда. Казват, че всъщност е толкова безопасна, че хората дори биха могли да я погълнат.

 

 

Огън върху лед

Пожарите в Арктика това лято са с безпрецедентни размери, продължителност и сила и са опасни заради ефекта на снежната топка, който съзадават

Северният полярен кръг е имагинерната линия, която разделя сравнително комфортната за хората зона от ледения арктически свят. Отвъд нея няма пингвини, но има бели мечки, глетчери, айсберги и много студ. Поне така си го представяхме доскоро. Днес огромни територии на и отвъд тази въображаема линия са обхванати от стотици съвсем не въображаеми пожари. Те са с огромен обхват и свирепа интензивност и бушуват вече месец в Сибир, Гренландия, Аляска и Северозападна Канада, опасвайки Арктика с огнен пръстен. Токсичната димна пелена се стеле от Урал на изток до Ванкувър и Сиатъл на запад и е видима от Космоса.

Горските пожари не са необичайни през лятото дори в тези северни региони. Този път обаче те са с безпрецедентни размери, продължителност и сила, казва Марк Парингтън, експерт по горски пожари към Системата за наблюдение на атмосферата „Коперник“ (CAMS). В последните години температурите в целия пояс около Северния ледовит океан се покачват много по-бързо, отколкото средното за планетата, и причиняват засушавания. Сухата земя е по-уязвима за пожари, обикновено вследствие на светкавици. Рекордните жеги и силните ветрове в последния месец пък са подхранили огнищата до страховитите им мащаби, обяснява експертът, цитиран от BBC.

В Аляска, където през юни бяха измерени 32 градуса по Целзий, има над сто пожара, някои с размер на 100 000 футболни игрища. В Канада само един от пожарите бе достигнал площ колкото Люксембург. Пожари и в Гренландия ускоряват топенето на ледовете, което и без това тази година се случва с безпрецедентно темпо заради горещите вълни.

 

Най-мащабно и опасно обаче е положението в Сибир, където стотици по-малки и по-големи огнища горят на територия с размерите на Белгия. В няколко области, включително в третия по големина град в Русия – Новосибирск, бе обявено извънредно положение, след като въздухът се изпълни с токсичен дим и сажди. Наложи се обаче местното население да привлече медийното внимание и да инициира подписки, преди това да се случи. Със значително закъснение президентът Владимир Путин изпрати и армията да помага на пожарните служби и местните хора. Предвид мащабите и трудния достъп в тези отдалечени райони обаче ефектът от човешките усилия е ограничен. Обливането с вода от самолети е опасно заради дима и не е особено ефективно в тези гъсти, никога непрочиствани гори, пълни със суха дървесина. По-ефективно е правенето на просеки с булдозери като буфер пред огъня. Но силните пламъци успяват и да ги прескочат.

Ако сушата продължи, пожарите може да бушуват и до октомври, когато ще завали дъжд или сняг. Резултатът ще е унищожаване на милиони и милиони хектари вековни борови гори.

Извън преките щети за земята, хората и икономиките мащабните пожари са особено опасни заради ефекта на снежната топка. Според оценките на CAMS от юни досега те са изхвърлили в атмосферата рекордните почти 80 мегатона въглероден диоксид – повече, отколкото създава Швеция за цяла година. В същото време са унищожени огромни площи с гори и растителност, на които разчитаме за абсорбацията му. Така емисиите ще бъдат в нетен плюс и ще допринесат за допълнителното повишаване на температурите. А това ускорява топенето на ледовете и води до още климатични аномалии.

И така, добре дошли в новия свят. В него Европа се пече в сахарски жеги, Арктика гори, Гренландия се топи… И това, изглежда, ще бъде новата нормалност.

capital.bg