2 февруари 2018 – Световен ден на влажните зони

 

Тема: Влажни зони за устойчиво градско развитие

 

Световният ден на влажните зони се отбелязва всяка година на 2 февруари. Този ден бележи приемането на Конвенцията за влажните зони на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар, на брега на Каспийско море.

Във връзка с отпразнуването на това ежегодно събитие, фондация Виа Понтика организира за учениците от среден курс на обучение няколко мероприятия,на които всички желаещи са добре дошли! Ще има много забавни дейности, като можете да научите повече за влажните зони, за растенията и животните, които разчитат на тях.

Място на провеждане на събитието са аулите на  Бургаския свободен университет.

Ето пълните подробности за програмата на събитието:

 

СВЕТОВЕН ДЕН НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ

Влажни зони за устойчиво градско развитие

ПРОГРАМА

Дата: 02.02.2018 г. /петък/

Начало/край: 14.00 – 16.00 ч.

Място на провеждане на събитието: Бургаски свободен университет

Брой ученици: около 60 (4, 5, 11 клас)

 

13:45 – 14:00 Посрещане на гости и участници

14:00 – 14:10 Откриване на събитието, обявяване на гостите: – от организатори на събитието Кратък анонс от ученик, относно участието в събитието: – нашата мотивация за участие

14:10 – 14:40 Обявяване на инициативи, свързани със събитието и кратка програма

 Конкурси на тема – обявени предварително и класирани участници:

  1. Конкурс на тема: „Маскот (талисман) на екорезерват Бургаско езеро“ – под формата на слоган и рисунка с размер А-3
  2. Есе на тема „Моята зелена Планета – ценна земя на влажните зони“ – темата на есето се обявява предварително, оценява се от учител и от организаторите и най-добрите три се представят пред аудиторията от авторите – ученици

 

14:40 – 15:00 Водещ на тренинга – кратко представяне на програмата и организация на участниците по групи. Децата се разделят на групи и се задават темите за участие в АРТ-събитие. Всяка група се ориентира в предварително указано пространство, на което са поставени работни материали. Всяка група бързо избира водещ/говорител на групата, който се насочва към водещите за участие в жребий – избор на тема. Към групите има прикрепени наблюдаващи от по-големите ученици, които проследяват процеса и помагат на участниците.  Лидерите на групи теглят жребий (чрез водещия) за тема на участието си. Водещият отправя покана към гостите за присъединяване към избрана от тях група за включване в творческия процес. 15:00 След запознаване с темите се дава начален час за старт и се обявява времето за работа от 30-40 мин. 

 

 

15:40 – 15:50 Водещ: След изтичане на обявеното време всяка група от място представя проекта си. Необходимо е говорителят на групата да покаже и представи слогана на проекта. Гостите разглеждат творческите проекти, фотографират, а КОМИСИЯ оценява проектите.  Време 10 мин.

15:50 – 16:00 Водещият дава думата на Председателя на комисията, който да обяви резултата от класирането на творческите проекти. Обявяват се награди. Награждаване. 

16:00 Финални думи от организаторите.

N.B. Във времето от 30 мин. за работа на групите ще бъде предоставена кафе-пауза за гостите и възможност за разговори и запознанства.   

 

 

 

Освободен е млад розов пеликан край езерото „Вая“ след двумесечно успешно лечение

 

Екипът на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани, една организация, работеща много активно за опазването на биоразнообразието и дивата природа в България, отново се показа от най-добрата си страна. Вчера спасителите освободиха млад розов пеликан край Бургаското езеро „Вая“, който е постъпил при тях с два счупени крака.

Когато е донесен в Спасителния център за диви животни в гр. Стара Загора розовият пеликан е с два счупени крака на няколко места и изключително слаб. Но ветеринарните лекари-доброволци започват денонощни грижи за наранената птица. Поставени са специални шини на краката на пеликана, а тъй като е млад, не му липсва апетит и това помага за стабилизирането, а после и за оздравяването му.

Доброволците от центъра в Стара Загора се доказаха за пореден път като едни от най-добрите специалисти по спасяването на диви животни и птици.

И ето, че благодарение на тях и приятелите им от Фондация „Виа Понтика“, които правят проучвания и се грижат за птиците на Бургаското езеро „Вая“, младият розов пеликан има вече постоянен дом там!

 

 

Престижен форум по повод Международния ден на Черно море

 

На 31 октомври отбелязваме Международният ден на Черно море. Датата съвпада с двадесет и първата годишнина от подписването на Стратегическия план за Черно море, който е символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му. В него са заложени дългосрочни цели за качеството на черноморската екосистема, конкретни мерки за намаляване на замърсяването, подобряване на управлението на живите ресурси, насърчаване на човешкото развитие по начин, който не компрометира околната среда и предприемане на стъпки за финансиране на екологични проекти.

 

По този повод Бургас беше домакин на престижен форум на високо ниво, който събра заедно изпълнителната и местната власт и широката публика. Той се проведе в ескпозиционен център „Флора“ и бе организиран от Министерството на околната среда и водите и Община Бургас.

Във форума участваха представители на Черноморската комисия и на страните от Черноморския басейн – Румъния, Грузия, Русия, Украйна, Турция, посланици, както и кметове на черноморски общини. Димитър Николов – кмет на Община Бургас, Лиляна Павлова – министър за българското председателство на Съвета на ЕС 2018, Ивелина Василева –  председател на Парламентарната комисия по околна среда и водите и Атанаска Николова – заместник – министър на околната среда и водите взеха участие в срещата на високо ниво.

Фондация “Виа Понтика” участва с презентация на своя иновативен проект, в който се обединява устойчив бизнес с дейности по опазване на околната среда.

 

 

На форума- олицетворение на ангажимента на правителството и Община Бургас за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на Черно море бяха връчени и годишните награди на международния секретариат към Черноморската комисия на личности от различни държави за приноса им за опазването на Черно море.

 

Още една птица на свобода

Днес екип на Спасителния център за диви животни в Стара Загора  освободи поредната птица, спасена от него – розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), в идеалния за убежище на водоплаващи птици Екорезерват „Бургаско езеро“. Вижте на снимките по-долу как един млад пеликан намери свободата си и вече плува във водите на езерото Вая край Бургас.

 

 

 

 

Коста Рика иска да стане първата страна в света, елиминирала пластмасата за еднократна употреба

Коста Рика иска да стане първата страна в света, която да постигне всеобхватна национална стратегия за премахване на пластмасите за еднократна употреба от 2021 г.

Централноамериканската държава възнамерява да замени тези прахоснически, пълнещи океана елементи, като пластмасови торбички, сламки, бъркачки за кафе, контейнери и пластмасови прибори с биоразградими или водоразтворими алтернативи или продукти, изработени от възобновяеми материали (предполага се, от растителен произход).

Инициативата се ръководи от министерствата на здравеопазването, околната среда и енергетиката в Коста Рика с подкрепата на Програмата на ООН за развитие (ПРООН),местните власти, гражданското общество и различни групи от частния сектор.

Правителството на Коста Рика обяви амбициозния план на страната на 5 юни, Световния ден на околната среда.

„Да бъдем страна без пластмаси за еднократна употреба е нашата мантра и нашата мисия“, се казва в съвместно изявление на министъра на околната среда и енергетиката Едгар Гутиерес, министъра на здравеопазването Мария Естер Анчиа и Алис Шакелфорд, представител на ПРООН за Коста Рика.

„Това няма да стане лесно и правителството не може да го направи само“, се казва в изявлението. „За да насърчим тези промени, ние се нуждаем от всички сектори – публични и частни – да се ангажират с действия за заместване на пластмасата за еднократна употреба чрез пет стратегически действия: общински стимули, политики и институционални насоки за доставчиците; замяна на пластмасови изделия за еднократна употреба; научноизследователска и развойна дейност и инвестиции в стратегически инициативи „.

„Ние също се нуждаем от лидерските умения и участието на всички: жени, мъже, момчета и момичета“, се казва в изявлението.

Коста Рика се очертава като световен лидер в областта на околната среда с често срещаните си 100% възобновяеми енергийни източници и с целта си от 2021 г. да стане въглеродно неутрална – краен срок, определен преди десетилетие.

Обаче длъжностните лица посочват в изявлението си, че все още има възможност впечатляващият екологичен рекорд на Коста Рика да бъде подобрен.

„Въпреки че страната е пример за света, като се справя с обезлесяването и удвоява горското си покритие от 26% през 1984 г. до над 52% тази година, днес една пета от 4 000 тона твърди отпадъци, произвеждани ежедневно, не се събират и завършват като част от пейзажа на Коста Рика, а също така замърсяват реки и плажове „, обясняват те.

„Пластмасите за еднократна употреба са проблем не само за Коста Рика, но и за целия свят“, добавят те. „Смята се, че ако моделът на потребление продължава, до 2050 г. в нашите океани ще има повече пластмаса, отколкото риба, измерени на тегло. Поради тази причина предприехме това предизвикателство, за да превърнем Коста Рика в зона без пластмаси за еднократна употреба.“

„Това е печелившо за всички: Коста Рика, хората и планетата.“

ecowatch.com

Червени ангъчи намериха нов дом в екорезерват “Бургаско езеро”

На 10 август 2017 г. на територията на екорезерват “Бургаско езеро” бяха освободени осем червени ангъча, отгледани от пухово оперение до зряла възраст в Спасителния център за диви животни на “Зелени Балкани” в гр. Стара Загора.

Червеният ангъч (Tadorna ferruginea) е една от застрашените птици в България и е включен в Червената книга още през 1985 г. Тази красива птица от семейство патицови ходи добре по земя, плува добре, но рядко се гмурка. Лети бързо, полетът й е шумен и издава звук подобен на „анг, анг“, откъдето носи името си.

 

 

Червеният ангъч предпочита широки и открити местности. Населява различни типове водни басейни, но предпочита предимно откритите и без много подводна растителност. Често се среща и в соленоводни басейни. Избягва гористите местности.

Затова и специалистите от Спасителния център на “Зелени Балкани”, които бяха отгледали с много любов осемте млади червени ангъча, търсейки нов дом на пернатите, избраха екорезерват “Бургаско езеро”, стопанисван от Фондация „Виа Понтика“.

 

 

Бургаското езеро е разположено на миграционния път Виа Понтика. Фондация „Виа Понтика“ поддържа откритата водна площ и бреговете на тази влажна зона с изключителна грижа, защото тази ценна за хората екосистема е от много голямо значение за размножаването, храненето и почивката на повече от 350 вида птици, както и за рибните запаси на страната ни. Фондацията има за цел да превърне това приветливо и красиво място за отмора и в модел на приятелско пространство за птиците.

Изборът на специалистите от Спасителния център на „Зелени Балкани“ се оказа отличен. Още при освобождаването им младите птици се почувстваха напълно у дома си, а някои от тях, даже направиха първия си полет над мястото и впоследствие се присъединиха към останалите във водата.

Вижте ги на снимките и видеото по-долу:

 

 

 

 

 

 

 

Ротари клубовете полудяха по опазването на дивата природа

Всеки ден видовете на планетата изчезват.

И зад всеки вид, който изчезва, стоят загубата на местообитания, бракониерството, човешката дейност и изменението на климата.

От малкия западен опосум до могъщия африкански слон ротарианците в Австралия, Нова Зеландия и Югозападен Тихи океан заемат своето място в борбата за запазване и защита на нашия естествен свят.

Ето един поглед върху някои от тези ротариански проекти за дивата природа.

 

Нов подслон за белите кенгура

 

Ротари клубът в Бордертаун, Южна Австралия, наскоро построи убежища за известното стадо от бяло кенгуру в Bordertown Wildlife Park.

Бялото  кенгуру,наричано още roos (рууз) имаше нужда от подслон, но паркът не можеше да си позволи работници – нещо, което ротарианският клуб в Бордертаун с удоволствие осигури.

Руузите  обаче игнорираха ламаринените убежища,които те направиха. „Беше твърде шумно, когато валеше“, казва членът на клуба Тревър Бътлър. Решението: използване на местните хлебни храсти за нови подслони.

„Група ротарианци отидохме в имот в Уайлокуа с много храсти, отрязахме ги и ги натоварихме на големи ремаркета – каза Бътлър. „След това построихме модел и трябваше да се научим как да го изграждаме правилно. Това беше учебен модел, тъй като преди това не бяхме правили нещо подобно.“

 

Членовете на Ротари клуба в Бордертаун, Южна Австралия, построиха подслон за тълпата от бяло кенгуру в Bordertown Wildlife Park, за да ги защитят.

 

„И след всичкото това усилие не беше сигурно, че белите кенгура ще харесат новата си „мебелировка“.

Въпреки това, не след дълго,в един студен, мокър ден, Тревър погледнал към подслоните и какво да види – разбира се, всички били сгушени в двата нови подслона – и нямало никой в ламаринените убежища.

Ротари клубът планира да построи допълнителни заслони.

 

Грижа за болногледачите на животни

 

Ротари клубът в Бурагун, Западна Австралия, спонсорира серия от семинари “ болногледачи в грижа за животните“ в Native ARC – център за спасяване и рехабилитация на местни диви животни, който приема повече от 3000 ранени, болни или осиротели животни всяка година. „Ако не се грижим за доброволците, не можем да се грижим и за животните“, казва местният мениджър на Native ARC, Дийн Хъксли.

През годините Дийн става все по-загрижен от липсата на информираност за лицата, полагащи грижи, които имат вероятност да развият проблеми с психичното здраве. Ветеринарите са четири пъти по-склонни към самоубийство от другата част на населението.

Ветеринарят Зю Ууа Боски е посетил досега два уъркшопа за получаване на умения за справяне с дългите дни, когато много страдащи животни са заспали.

„Сега разбирам повече за признаците, които да търся у себе си,у приятелите си и другите ветеринари – казва Боски за тежкото чувство на състрадание,което съсипва. „Грижата за животните е нещо чудесно и безкористно, но то също иска своя данък.“

 

Защита на националното богатство на Нова Зеландия

 

С повече от една на всеки три вида птици в Нова Зеландия, която е изложени на риск сега, това е състезание срещу времето, за да се предотврати изчезването завинаги на огромен брой видове.

Проектът „Централен енергиен тръст за възстановяване на диви бази“, насочен към опазването на националните съкровища, като например кивито и др. вече е в ход благодарение участието на Ротари.

Ротари клубовете са изиграли значителна и важна роля от самото начало. Скот Брус от ротарианския клуб в Милсън, Нова Зеландия, е основател на проекта и финансиращ лидер, а Родни Уонг от Ротари клуб в Ауапуни, Нова Зеландия, е работил като консултант по проекта.

Ротари клубовете в Милсън и Ауапуни осигуряват началното финансиране от 10 000 щатски долара и подкрепят благополучното създаване на благотворително дружество, което да увеличи средствата. Около 38 000 щ. долара са дарени в брой от Ротари клубовете, а усилията за набиране на средства от страна на Ротари са довели до дарения в натура в размер на 330 000 долара.

Връзките и доверието към  Ротари също спомагат да се осигурят хората,имащи точното познание за проекта, като изпълнителните директори и висшите ръководители на ключовите организации. Сега са събрани вече малко над 5,84 милиона щ. долара за финансирането на строителството и експлоатацията на съоръжението.

 

Един пингвин, с изпъната човка, се възстановява в рехабилитационния басейн след голяма травма на долната й част.

 

Кутии за гнезда осигуряват дом

 

Изчистването на земите и търсенето на дърва за огрев в цялата страна е довело до отстраняването на много лежащи дървета с кухини, което представлява сериозен проблем за различни застрашени местни видове, които използват тези кухини за подслон и за отглеждане на малките.

Тъй като са необходими поне 100 години,за да се развият подходящи кухини в новопосадените дървета, ротарианският проект за кутии за гнезда (ROBIN) предвижда поставянето на гнездови кутии като заместители в храсталаците.

След повече от 25 години Ротари клубовете са направили повече от 5 000 гнездови кутии.

Освен това клубовете са изпратили специално проектирани гнездови кутии на Острова на кенгурото, допринасяйки за опазването на застрашеното лъскаво черно какаду. Клубовете също са спомогнали за запазването на австралийски пигмейски опосум, западен пигмейски опосум, многоцветен лори и дори за прилепите на Гулд.

ROBIN също е отпуснал значителни стипендии на осем хонорувани лица и докторанти за провеждане на изследователски проекти, свързани със съхранението на местните птици и бозайници.

 

Гнездовите кутии осигуряват алтернативен дом за местните видове птици, които да отглеждат малките си при наличието на все по-голямо обезлесяване

 

Слонове- пигмеи на остров Борнео

 

По време на посещението на Центъра за рехабилитация на орангутани в Сепилок, Борнео, Нова Зеландия, ротарианката Деби Мейр се влюбва в чифт ситно къдрави, осиротели преди дни, пигмейни слонове. Бебетата се оказват сами, защото майките им се разхождали в една палмова плантация да търсят храна и били убити.

Обезлесяването, намаляването на ареалите и източниците на храна, както и бракониерството са намалили популацията на слоновете до едва 1500 диви слонове по света.

С бебетата, които консумират средно по 100 литра мляко на ден, Деби закупува колкото се може повече местно мляко на прах за тях. Веднага пристигат още осиротели слонове, което я подтиква към по-нататъшни действия.

„Не искам бъдещите поколения да гледат тези диви животни само на видео“, казва тя. Деби и нейните колеги спасители основават Ротарианската група за действие за застрашени видове (RAGES).

Групата одобрява четири проекта, насочени към подпомагане на някои от най-застрашените животни на нашата планета: носорози, горили, орангутани, африкански и пигмейски слонове.

RAGES изгражда партньорства с организации и бизнесфирми от цял свят. Също така включва младежи чрез конкурси за оцветяване на малките ученици и програми за проследяване на животните за големите ученици от гимназията. „Това е Ротари,която се развива, за да се научи по-младото поколение, как, защо, къде и кога да направи разликата“, заяви Деби.

 

Деби Мейр и осиротелите пигмейски слонове

 

Спасяването на вомбати

 

Ротари клубовете помагат на  бързо изчезващите косматите нощни вомбати в Rocklily Wombats- убежище за дивата природа в Северозападния шелф на Австралия.

Съществуват около 230 северни косматоноси вомбати, останали на планетата. Южните вомбати с космати носове са само няколко малки групички, а обикновеният вомбат вече не е обикновен. Загубата на хабитати и конкуренцията за храна с добитъка и дивите видове представляват големи предизвикателства.

Освен че помагат за ремонт на имуществото, клубовете също така доставят комплекти за борба с манга- смъртоносна болест, причинена от акари. Акариите се впиват под кожата, причинявайки непрекъснато драскане и чесане на вомбата, докато загинат от болезнена и протрахирана смърт.

Клубовете също са разработили програма за връщане на осиротели вомбати в дивата природа.

„Много е важно да не третираме спасяваните като домашни любимци, макар че, разбира се, се влюбвате“, казва Диана Бисет, която ръководи програмата. „Те трябва да се научат да се притесняват от неща като хора и кучета за собствената си безопасност. В противен случай ги обучавате да се провалят.

Заедно с изискването за огромно количество време и усилия, спасяването също е скъпо, със специалното мляко, необходимо за бебетата, ветеринарните сметки и други разходи, натрупвани в хиляди долари всеки месец.

„Количеството работа пред Бисет – да става по всяко време на денонощието, за да нахрани бебетата, да шофира часове наред, за да ги събира и безкрайната имотна поддръжка – това е невероятно“, каза ротарианецът Ян Скот. „Радваме се, че Ротари може да им подаде ръка в грижите за нашите специални местни животни“.

 

 

 

BPA (Бисфенол-А) е добър, ако пренебрегнете повечето проучвания за него

 

Бисфенол-А (BPA) е или безвреден химикал, който е чудесен за направата на пластмаса, или един от най-опасните проблеми на съвременното общество. Зависи кого питаш.

BPA е в състава на много видове пластмаси и епоксидни смоли, които облицоват повечето алуминиеви кутии, както и термични хартии. /Термичната хартия е специална фина хартия, покрита с химикал (често съдържащ BPA), която променя цвета си при излагане на топлина. Използва се в термични принтери и особено в евтини или леки устройства, като например тотализатори, касови апарати и терминали за кредитни карти-бел. на преводача/.

Бисфенол-А е ендокринен разрушител, който наподобява естрогена-хормон, който е особено важен при сексуалното развитие и това е фактът, който тревожи много хора. Newsweek разговаря с около 20 учени, лидери в областта на изследванията на BPA, като мнозинството твърди, че е вероятно (макар и не сигурно), химическото вещество да играе роля в развитието  на здравни проблеми като затлъстяване, диабет, проблеми с фертилитета и репродуктивните органи , податливост към различни видове рак и когнитивни / поведенчески дефицити като ADHD(Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност).

„В изследванията има твърде много данни … отново и отново …, за да се игнорира и да се предположи, че BPA няма ефект върху хората“, казва Гейл Принс, физиолог от Университета на Илинойс в Чикаго.

Но пластмасовата индустрия, финансираните от нея изследователи и, най-важното, много регулаторни агенции – включително Администрацията по храните и лекарствата в САЩ (FDA) и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), заявяват, че BPA е безопасен за хората на нивата, на които са изложени хората.

„BPA, използван в опаковането на храни, не представлява риск за здравето на потребителите“, казва говорителят на FDA Тереза Айзенман. Катрин Сан Джон, заедно с американската група American Chemistry Council (Американски съвет по химия), казва, че BPA е безопасен и се позовава на твърдения, направени от FDA и EFSA, за подкрепа. Джон Рост, председател на North American Metal Packaging Alliance  (Северноамерикански алианс за метални опаковки), заявява категорично, че в BPA няма нищо за притеснение, добавяйки: „Аз го сервирам на петте си деца всеки ден“.

Рискове при фетуса

BPA за първи път е синтезиран през 1891 г. от руски химик и изследван за използване като изкуствен естроген през 30-те години на миналия век, когато се установява, че имитира въздействието на този хормон върху човешкото тяло. Две десетилетия по-късно производителите започнаха да го използват, за да произвеждат пластмаси, по-специално поликарбонат, и естрогенните му свойства най-често се пренебрегват.

BPA е сравнително евтин за получаване и много ефективен за направата на структурно здрави пластмаси, от които се произвеждат издръжливи и често прозрачни продукти, които се противопоставят на разпадането при нагряване или охлаждане. И е страхотен за предотвратяване на  корозия в кутиите. „Около 75% от консервите в Северна Америка са облицовани с BPA“, казва Рост. „И до голяма степен благодарение на смоли с BPA, не е имало нито един случай на смъртоносна болест, предизвикана директно от американските консервни кутии след от 37 години насам, защото веществото предотвратява корозията и разрушаването на метала“, твърди той.

Използването на BPA продължава да расте през последните няколко десетилетия. От 2012 г. досега са произведени 10 милиарда паунда от материала, с обща пазарна стойност за 2013 г., надхвърляща 13 милиарда долара. Пазарът се очаква да се увеличава с около 5% годишно в близко бъдеще. Всеки ден производството и продажбата на BPA води до десетки милиони долари.

Но учените предполагат, че това може да бъде компенсирано от голяма, скрита цена: неговото въздействие върху човешкото здраве. Към днешна дата има около 1000 проучвания върху BPA за животни и по-голямата част от тях показват, че причинява или е свързан с много здравословни проблеми- от промени в плодовитостта, повишен риск от ракови заболявания и сърдечно-съдови проблеми до увреждане развитието на мозъка, казва Фредерик Фом Саал, дългогодишен изследовател на продукта в Университета на Мисури-Колумбия.

„Има само проучвания върху животни, защото би било неетично да се дават екстремно високи дози на хората“, казва Ана Сото, ендокринолог в Университета Туфтс. Докато тестването върху животни може да бъде добро начало за разбиране как химикалът може да повлияе върху човешкото тяло, такива тестове не са убедителни. Поради тази причина учените са провели около 100 човешки епидемиологични изследвания, за да разгледат моделите на здраве и болести в реалния живот. Те също показват корелация между експозицията на BPA и гореспоменатите заболявания.

Учените са особено обезпокоени от експозицията върху развиващия се плод и бебетата. Когато мозъкът на плода започне да се развива, той е най-уязвим за ендокринните разрушители като BPA, показват проучванията. А проучванията върху животни предполагат, че ранното излагане на BPA има значително въздействие върху мозъка и другите органи. Извършени са и някои епидемиологични изследвания. Епидемиологът на Брауновия университет, Джоузеф Браун, например, показа връзката между ранното детство, свързано с BPA и по-късни поведенчески проблеми.

По-голямата част от изследванията върху животни досега са включвали големи дози- количества много по-големи, отколкото смятаме, че повечето хора срещат. Но ние наистина не знаем.

То е в кръвта ви!

Няколко дузини проучвания през последните пет години са открили средни нива на BPA в кръвта в ниския диапазон, около 1 милиардна част (ppb- части на милиард). „Много от негативните последици за здравето в проучванията върху животни са показали, че се проявяват на тези нива“, казва Лаура Вандънбърг, която проучва ендокринните нарушения в Университета в Масачузетс, Амхърст. Но установените методи за тестване на токсичността на веществата – степента, до която могат да навредят на човешкото тяло – предполагат, че токсичното въздействие е повече или по-малко пропорционално на погълнатото количество. Ендокринните разрушители като BPA, които действат като хормони, „не играят според правилата“, казва Патриша Хънт, генетик от Университета в Уошингтън. Хормоните могат да имат много различни ефекти при ниски и високи нива. Естрогенно химично вещество може да индуцира растежа на клетките при ниски нива, но да ги инхибира например при високи концентрации. Регулаторните агенции са започнали да го признават, но все пак „продължават да разчитат на стандартните токсикологични тестове“, казва Хънт.

FDA твърди, че проучванията показват, че експозицията в ниския обхват на ppb трябва да бъде извънредна, в резултат на това, което Айзенман от FDA нарича „добре познат проблем на замърсяването“, който възниква по време на събирането на кръвни проби. BPA се намира също в праха и всички учени се съгласяват, че е много трудно да се избегне замърсяване при тестване на това химично вещество. Но не е невъзможно. Много изследователи казват, че шепа лаборатории са създали протоколи за контрол на замърсяването. Едно изследване по метода на кръгов тест през 2014 г., когато кръвта с известни концентрации на BPA беше тествана в различни институции, установи, че три лаборатории са идентифицирали и измерили проби с много ниски нива на BPA, докато една лаборатория не е успяла, казва Ванденберг. Документът също така установява, че лабораториите за предотвратяване на замърсяването могат и сега да го проследяват, добавя тя.

Както се съобщава в края на 2014 г. от Фом Саал и колега в списание Molecular and Cellular Endocrinology (Молекулярна и клетъчна ендокринология), девет проучвания, които използват методи за избягване на замърсяване (като тестване на фоновите нива на химичното вещество), откриват серумните нива на BPA в близост или над 1 ppb.

Джъстин Тийгардън, изследовател в Pacific Northwest National Laboratory (Национална лаборатория на северозападната част на Тихия океан), публикува изследване миналия месец, проследяващо влиянието на консумирането на супа, съдържаща шест пъти приемливия дневен прием на FDA (което е пет микрограма на килограм телесно тегло, според Айзенман). 10-те тествани мъже завършиха с кръвни концентрации на BPA от около 0,1 ppb, 10 пъти по-ниски от нивата, открити в прегледа на Фом Саал. Тийгардън казва, че по-голямата част от хората вероятно имат нива на BPA в кръвта много по-ниски от това, тъй като тестваните са били изложени на „хиляди пъти „повече BPA, отколкото повечето хора са изложени“.

Но на изследването на Тийгардън за стандартна експозиция може да липсва ключов елемент: нехранителни източници. BPA може да получите в кръвния поток и от работа с касови бележки, например. И когато химикалът попадне в тялото по този начин, казва Фом Саал, той заобикаля черния дроб, който обикновено обезврежда голямо количество от погълнатия BPA. Това води до значителни нива на химичното вещество в кръвния поток, показва проучване на JAMA за 2014 г., публикувано в Journal of the American Medical Association(Списание на Американската медицинска асоциация). Фом Саал твърди, че FDA, EFSA и други регулаторни агенции все още не са обърнали внимание- и дори не признават, че тези източници на експозиция на BPA допринасят за концентрацията му в кръвта.

Тийгардън не е съгласен, обаче, да заеме същата основна позиция като FDA: нивата на кръвта, съобщени от Фом Саал и другите са грешни, поради замърсяване. Струва си обаче да се отбележи, че проучването на Тийгардън беше финансирано от Американския съвет по химия – търговска група, която представлява компании, които произвеждат химикали като BPA. Съветът финансира и други проучвания за BPA и всички заключиха, че химикалът няма вредни ефекти. Един анализ от 2006 г., направен от Фом Саал и Уейд Уелшън показва, че 11 от 11 проучвания, финансирани от индустрията, заключават, че BPA няма значителни въздействия, докато 109 от 119 проучвания, които не са финансирани от индустрията (92%), са открили ефекти от BPA.

„Това е озадачаващо, когато видите такива несъответствия – няма смисъл от научна гледна точка“, казва Андреа Гор, професор по фармакология и токсикология в Тексаския университет в Остин и главен редактор на списание Endocrinology (Ендокринология). Д-р Цаба Лерант, лекар и изследовател от Училището по медицина в Йейл, чиито изследвания са показали, че BPA намалява броя на синапсите (връзките между мозъчните клетки) в мозъка на маймуните, е по-директен: „Изследвания, финансирани от индустрията, не са надеждни“.

През юни 2014 г. FDA потвърди, че BPA е безопасен по начина, по който в момента се използва от производителите на пластмаси. Но агенцията също така отхвърли, като незначещи нищо, голямото мнозинство от проучванията за безопасност на BPA, които нейните собствени учени прегледаха в подготовката за това официално становище. Според FDA, например, всички 48 епидемиологични изследвания са „безполезни“ за извършената от агенцията оценка на риска – формален процес, който се ангажира да реши дали даден химикал е безопасен за човешкото здраве или не.

В някои случаи бележките на рецензентите не съвпадат със зашеметяващото твърдение на FDA, че няма какво да се види тук. Например, проучващите пишат за едно изследване от 2013 г. „Тези данни подкрепят правдоподобните взаимоотношения между нивата на BPA в урината и затлъстяването“. За друг документ, касаещ хиперактивността, те казват, че „трябва да се разглежда като част от все повече появяващи се изследвания, намиращи връзка между експозиция  на BPA и поведение. „Но нито едно от тези заключения за намерени връзки не се споменава в заключението, че BPA е безопасна.

„Мисля, че има силно влияние от химическата промишленост и нейните лобисти – имат пари и време“, казва Гор, добавяйки, че изследователите имат много малко от двете. През 2013 г. например, Американският съвет по химия е изразходвал повече от 11 млн. долара за разходи за лобиране, според Центъра за реагираща политика. Промишлените групи също са финансирали, а в някои случаи са покровителствали изследвания, проведени от правителствени учени. Едно от разследванията от 2008 г. в милуоксия вестник „Сентинел“ установи, че „правителствен доклад, който твърди, че бисфенол-А е безопасен, е написан предимно от хора от пластмасовата промишленост и други с финансов дял в спорния химикал“.

Химическата игра „Удари къртицата

/ „Удари къртицата“ е аркадна игра, в която играчите използват дървен чук,за да ударят играчки- къртици, които се появяват на случаен принцип,за да се върнат обратно в дупките си-бел на преводача/.

Въпреки продължаващата подкрепа на FDA за BPA, химическото вещество вече се заменя на пазара поради опасенията на потребителите с вещества като бисфенол-S, които се държат по подобен начин и в някои отношения дори могат да бъдат по-лоши. Това често се случва, когато компаниите установят, че веществото, което използват, може да е вредно или да бъде избягвано от потребителите и трябва да намерят публично приемливо заместване, нещо, което Браун нарича „игра на химически удар“.

Има многобройни примери, в които индустрията се е опитала да зароди съмнения, за да запази на пазара продукти, за които има доказателства и за които разумно бихте заключили, че може да не са безопасни, казва д-р Филип Гранджан, изследовател и лекар в Харвард. Лобирането от страна на химическите компании позволява да се използват такива продукти в бензина в продължение на десетилетия по-дълго, отколкото е необходимо и това поврежда развиващите се мозъци на хиляди деца, казва той.

Казусът не е толкова ясен с BPA, поради несъответствия и несигурност в данните, казва Хедър Патсаул, ендокринолог и биолог в Държавния университет в Северна Каролина. „Ние наистина не разбираме как тези неща ни засягат на ниски нива и какво означава това през целия живот“, добавя тя.

Но повечето изследователи смятат, че има достатъчно „писано на стената“, както посочва и Фом Саал, за да се приемат по-строги правила, поне докато BPA се проучи по-задълбочено. „Трябва да действате или не“, казва Сото, въпреки несигурността. „Мисля, че имаме достатъчно доказателства, ако сме отговорни-да действаме.“

Douglas Main

Фондация „Виа Понтика“ поддържа канала между езерото „Вая“ и Черно море с доброволчески труд

 

Бургаското езеро „Вая“ е разположено на миграционния път Виа Понтика. Управлението на тръстиковите масиви по бреговете на тази влажна зона с изключително ценна за хората екосистема е от много голямо значение за запазването на открита водна площ, необходима за храненето и почивката на 245-те вида птици и за запазване на рибните запаси на водоема.

 

 

Езерото „Вая“ е най-голямото естествено езеро в България  и представлява плитководно бракично крайбрежно езеро – открит лиман със слаба връзка с морето и с водолюбива растителност по бреговете. Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част граничи с промишлените и жилищните квартали на града. Свързано е с морето чрез канал с шлюз, почистването на който в последните години е едно от най-важните предизвикателства, които стоят пред нормалното функциониране на езерото. Каналът осъществява така жизненоважната прясна вода от морето, а с нея хранителни вещества и свободното предвижване на риба и други морски обитатели в иначе предимно сладководното езеро.

 

 

Фондация „Виа Понтика“ вече повече от 4 месеца поддържа канала, свързващ езерото с морето с доброволчески труд и с безвъзмездно предоставяне на лодка за косене на камъш. Коритото се почиства от прекалено разраслите се тръстика и папур. Това позволява нормален обмен на водите на езерото, което дължи слабата си соленост, важна за правилното функциониране на тази екосистема, на пряката връзка с морето.

 

 

Почистеният канал позволява на гребците от местния клуб да тренират, а на бургаските граждани добра възможност да се наслаждават на възможност за разходка с лодка и за наблюдение на птиците директно от водите на езерото.

Шведската революция в рециклирането

Шведите рециклират почти 100% от битовите си отпадъци. Те дори трябва да внасят отпадъци, за да имат нещо, което да гори, да превръща отпадъците в енергия. Истинска революция в рециклирането.

 

Към нулеви отпадъци

 

Не би ли било чудесно, ако домакинските отпадъци не се пропиляват? Ако всеки един от отпадъците се превърне в нещо друго – нови продукти, суровини, газ или поне топлина?

Швеция  почти го е постигнала. Повече от 99% от всички битови отпадъци се рециклират по един или друг начин. Това означава, че през последните десетилетия страната е извършила  революция в рециклирането, като се има предвид, че през 1975 г само 38% от битовите отпадъци са били рециклирани. (вж. графиката).

Днес станциите за рециклиране обикновено не са на повече от 300 метра от всеки жилищен район. Повечето шведи разделят всички рециклируеми отпадъци в домовете си и ги депозират в специални контейнери в жилищните блокове или ги пускат в рециклиращата станция. Малко други нации събират по-малко  боклук.

 

 

Увеличаване на рециклирането

 

Weine Wiqvist, изпълнителен директор на шведската асоциация за управление и рециклиране на отпадъците (Avfall Sverige), все още смята, че шведите могат да направят повече, като се има предвид, че около половината от всички битови отпадъци се изгарят, т.е. той обяснява, че повторното използване на материали или продукти означава да се използва по-малко енергия, за да се създаде продукт, отколкото да се изгори и да се направи друг от нулата.

„Опитваме се „да се движим нагоре по стълбата за отпадъци“ -така наричаме процеса от изгарянето до рециклирането на материали, като насърчаваме рециклирането и работим с властите“, казва той.

Междувременно шведските домакинства продължават да разделят своите вестници, пластмаса, метал, стъкло, електрически уреди, електрически крушки и батерии. Много общини също така насърчават потребителите да отделят и хранителните отпадъци. И всичко това се използва повторно, рециклира или компостира.

Вестниците се превръщат в хартия, бутилките се използват повторно или се разтопяват в нови предмети, пластмасовите контейнери стават пластмасови суровини. Храната се компостира и става обогатител на почвата или източник на биогаз чрез сложен химичен процес. Боклукчийските камиони често се движат с рециклирана електрическа енергия или биогаз.

Замърсената вода се пречиства до степен, да стане питейна. Специални камиони за боклук обикалят градовете и събират електроника и опасни отпадъци като химикали. Фармацевтите приемат остатъчни лекарства. Шведите занасят по-големите си отпадъци, като използвани телевизори или счупени мебели, до центровете за рециклиране в покрайнините на градовете.

 

Отпадъци за енергия

 

Да разгледаме по-отблизо 50 процента от битовите отпадъци, които се изгарят, за да се произвежда енергия в инсталациите за изгаряне. Отпадъците са сравнително евтино гориво и Швеция с течение на времето е развила голям капацитет и умения за ефективно и рентабилно третиране на отпадъците. През 2014 г. Швеция дори внесе 2.7 милиона тона отпадъци от други страни.

Оставащата пепел съставлява 15% от теглото преди изгаряне. От пепелта металите се отделят и рециклират, а останалите, като порцелан и плочки, които не горят, се пресяват, за да се извлече чакъл, който се използва при пътното строителство. Около 1% все още остава и се депозира в сметища.

Димът от инсталациите за изгаряне се състои от 99,9% нетоксичен въглероден диоксид и вода, но все пак се филтрира през сухи филтри и вода. Сухият филтър се депозира. Утайката от замърсената филтърна вода се използва за запълване на изоставени мини.

В Швеция изгарянето на отпадъци за производство на енергия е безспорно, но в други страни – като САЩ – това е много дискутирана тема.

 

Да се справим по-добре

 

Hans Wrådhe от Шведската агенция за опазване на околната среда (Naturvårdsverket) смята да предложи по-висок налог върху събирането на отпадъци.

„Това ще повиши осведомеността на всички за проблема“, казва той.

Заедно с държавните агенции и корпорации Wrådhe разработва план за действие за предотвратяване образуването на отпадъци, включително как да се насърчат производителите да произвеждат продукти, които имат по-дълъг живот. Агенцията също така предлага намаляванеане на данъчните такси и приспадане на разходите за някои ремонти.

„Спонсорираните от правителството реклами за това как да се избегне разхищаването на храни също могат да помогнат“, казва той. „И по-малко токсични вещества, използвани в производството, ще означава по-малко продукти, които изискват скъпо третиране на отпадъците от тях“.

 

Фирмите се присъединяват към усилията

Някои шведски компании доброволно се включиха в борбата. Например, H & M е започнала да приема дрехи от клиенти в замяна на талони за отстъпки в инициатива, наречена „Garment Collecting“.

Компанията Optibag е разработила машина, която може да отделя цветни отпадъчни торби една от друга. Хората хвърлят храна в зелена торбичка, хартия в червено, и стъкло или метал в друга. Веднъж в завода за рециклиране, Optibag сортира торбите автоматично. По този начин станциите за сортиране на отпадъците могат да бъдат елиминирани.

Южният шведски град Хелсингборг дори монтира обществени контейнери за отпадъци с високоговорители, изпълняващи приятна музика – всичко това в името на рециклирането.

Обратно към изпълнителния директор Wiqvist на шведската асоциация за управление и рециклиране на отпадъците, който смята, че перфекционизмът при рециклирането е възможен, идея,към която си струва да се стремим.

“ Нулеви отпадъци „- това е нашият лозунг“, казва той. „Бихме предпочели да се генерират по-малко отпадъци и всички отпадъци, които се генерират, да се рециклират по някакъв начин. Съвършенството никога не може да се случи, но със сигурност е една завладяваща идея.

 

Източник:sweden.se

The Swedish recycling revolution