Световния ден на Земята е под надслов „Свят без замърсяване с пластмаси“

 

Денят на Земята – 22 април, е нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 192 държави, насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Събитието е изключително мащабно, като само за 2018 г. ще бъде отразено с над 2,5 милиарда „зелени“ инициативи по целия свят.

Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят. Ето нейното послание за темата на 2018 г.:


ТЕМА НА КАМПАНИЯТА ЗА ЧЕСТВАНЕ НА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ЗЕМЯТА ЗА 2018 ГОДИНА:
„СВЯТ БЕЗ ЗАМЪРСЯВАНЕ С ПЛАСТМАСИ“

От отравяне и нарушаване на морската среда до негативно влияние върху човешките хормони, от замърсяване на плажовете до натрупване в каналите и депата – всичко това в резултат от драстичното нарастване на количествата изхвърляни пластмаси, което заплашва оцеляването на нашата планета.

В отговор, кампанията за Деня на Земята 2018  г. ще се фокусира върху цялостната промяна на човешката нагласа и поведение относно пластмасите, като целта е иницииране на дейности за значително намаляване на замърсяването с пластмаси.

  • Стратегическият  подход за ограничаване на замърсяването с пластмаси ще доведе до:
  • Подкрепа за приемането на глобална рамка за регулиране на замърсяването с пластмаси
  • Повишаване на знанията и мобилизиране на гражданите по целия свят да настояват за  действия от страна от правителствата и корпорациите за контрол и намаляване на замърсяването с пластмаси
  • Информиране и активизиране, за да поемат гражданите лична отговорност и активно да участват в инициативите за намаляване, предотвратяване, повторно използване и рециклиране на пластмасовите отпадъци
  • Съвместна работа с университети, учители и ученици за намаляване, предотвратяване, повторно използване и рециклиране на отпадъците от пластмаса
  • Съвместна работа с други организации и комуникационни мрежи, което да превърне кампанията за Деня на Земята 2018 в платформа за намаляване и предотвратяване на замърсяването с пластмасови отпадъци, като се разработят общи подходи за прилагане и се изградят партньорства
  • Насърчаване на работата на общностите и местните власти за справяне с проблема от замърсяването с пластмаси
  • Възможности за журналистите по целия свят да проследяват развитието на проблема и намирането на решения.

Кампанията за Деня на земята 2018 и информационната й мрежа ще бъдат платформа, използвана като двигател в навечерието на предстоящата 50-годишнина на Деня на земята през 2020 г. Тя ще информира за проблема, ще работи с ключови личности и организации, за да се изгради свят на високо образовани потребители от всички възрасти, които добре разбират екологичните, климатичните и здравни последици от използването на пластмасите.

Ще бъдат ангажирани и активизирани глобалните мрежи от неправителствени, местни и младежки организации, учебни центрове, кметове, духовни лидери, художници и спортисти, ученици и учители от началното и средното образование.

Ще бъдат организирани събития на всички континенти по света за изграждане на самосъзнание, което активизира гражданите да се присъединят към кампаниите за намаляване и предотвратяване на замърсяването с пластмасовите отпадъци и за опазване на околната среда.

Така ще се използва силата на инициативата за Деня на земята, за да се повдигне въпроса за замърсяването с пластмаси в глобалния дневен ред, и за вдъхновяване и реализиране на ефективни действия за намаляване и контролиране на замърсяването с пластмасови отпадъци.

Подпиши End Plastic Pollution Petition

Обещай: to reduce your use of plastic

Изпрати твоите идеи или предложения на  [email protected]

 

 

earthday.org

 

 

 

 

Европарламентът иска повече рециклиране на битови отпадъци, сметищата да са изключение

Цел:

  • рециклиране на битови отпадъци: 44% днес, 55% до 2025 г., 65% до 2035 г.
  • депониране- не повече от 10% до 2035 г.;
  • отделно събиране на текстилните и опасните отпадъци.

Европейският парламент одобри амбициозни цели за рециклиране в нов законодателен текст за отпадъците и кръговата икономика, приет в сряда, предаде пресслужбата на институцията.

Подобренията в процеса на управление на отпадъците ще донесат ползи за околната среда, климата и човешкото здраве, но не само това, посочват евродепутатите. Четирите предложени законодателни акта са част от промяна в политиката на ЕС за преминаване към кръгова икономика – система, при която стойността на продуктите, материалите и ресурсите остава в икономиката възможно най-дълго време.

До 2025 г. поне 55% от битовите отпадъци (от домакинствата и бизнеса) трябва да бъдат рециклирани, гласи текстът, както е договорен със Съвета на министрите. Този дял ще се увеличи до 60% до 2030 г. и до 65% до 2035 г. 65% от материалите за опаковки трябва да бъдат рециклирани до 2025 г., а 70% – до 2030 г. Предвидени са отделни цели за различните видове опаковъчни материали като хартия и картон, пластмаса, стъкло, метал и дърво. България е рециклирала 32% от отпадъците през 2016 г.

 

Сметищата да станат изключение

 

Предложението за законодателен акт ограничава дела от битови отпадъци, който може да бъде депониран в сметища, до максимум 10% до 2035 г. Частта от отпадъците в България, която е изхвърлена на сметища през 2016 г., е 64%.

 

Текстилните продукти и опасните отпадъци от домакинствата ще трябва да бъдат събирани разделно до 2025 г. До 2024 г. биоразградимите отпадъци ще трябва да бъдат събирани разделно или да бъдат рециклирани като компост в домашни условия.

 

Намаляване на хранителните отпадъци с 50%

 

В съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие държавите членки трябва да се опитват да намалят хранителните отпадъци с 30% до 2025 г. и с 50% до 2030 г. За да се предотврати изхвърлянето на храни, страните трябва да осигурят стимули за събирането на непродадени храни и тяхното безопасно преразпределение. Осведомеността на потребителите за значението на датите на етикетите „Използвай до“ и „Най-добър до“ също трябва да се подобри, смятат евродепутатите.

 

Текстът се връща в Съвета за формално одобрение преди публикуването му в Официален вестник на ЕС, официалния протокол на всички правни актове на ЕС.

 

Какво е кръговата икономика

Кръговата икономика предполага намаляването на отпадъците до минимум, както и повторното използване, поправката, преустройството и рециклирането на съществуващите материали и продукти.

 

Преминаването към една по-силна кръгова икономика ще намали натиска върху околната среда, ще увеличи сигурността на доставките на суровини, ще повиши конкурентоспособността, иновациите и растежа, както и ще създаде работни места, допълва Европарламентът.

Европейски парламент-European Parliament

Прессъобщения
Пленарна сесия

europarl.europa.eu

Има ли живот след пластмасата? Нови изобретения обещават по-чист свят

 

Тъй като враждебността към пластмасовите отпадъци расте, индустрията заменя и преработва продукти за еднократна употреба – от рециклируеми бутилки до биоразградими опаковки

Не минава и ден без нова антипластмасова инициатива: холандският супермаркет с нови свободни от пластмаса пътеки; жителите на Бали, които обикалят острова,събирайки боклуци и се обявяват против пластмасата в пликчетата за чай – и дори против тази в Лего. И това беше само тази седмица.

Но можем ли – или трябва ли ние – да се стремим изцяло да преминем отвъд пластмасите? Какви са алтернативите на един материал, който доминира опаковката в продължение на 70 години? Обещаващи нови технологии се стремят към внимание, но пластмасата е толкова повсеместна и толкова полезна, че няма как просто да изчезне.

Роб Опсомер, ръководител на системни инициативи във Фондация „Елън МакАртър“, смята, че 50% от пластмасовите опаковки могат да бъдат рециклирани, ако те са по-добре проектирани, а 20% – чрез схеми за повторно използване. Въпреки това около 30% от пластмасите се нуждаят от основно преосмисляне, за да не стигнат до сметището.

Това  е настроение, което набира темпо между малки фирми, лаборатории, корпоративни гиганти и индивидуални новатори, които изследват всеки аспект от пластичния проблем, от дизайна на продукта до сложните нови биоразградими биопластики.

Нови материали

Сред изследващите алтернативи на традиционните пластмаси е Jeffrey Catchmark-Джефри Катчмарк, професор по земеделско и биологично инженерство в Университета на Пен, който изследва потенциала на естествено срещащи се полимери.

Сред успехите на екипа са водонепропускливите покрития, направени от целулоза и хитозан – последният материал, получен чрез обработка на черупките от ракообразни. Не само, че тези покрития могат да се компостират и разграждат в околната среда, но предлагат и други предимства, тъй като те също действат като лепила, което прави рециклираните продукти още по-добре от девствените опаковки.

„Всъщност [водоустойчивото покритие] е напълно съвместимо с процесите, които рециклиращите производители използват за обработка на хартиената маса, за да я подготвят за следващия продукт, който ще произведат“, казва Катчмарк.

Известната в Израел Tipa-Типа е една от компаниите за опаковане, които се фокусират върху биопластиката и разработва свои собствени гъвкави опаковки.

Докато компанията признава, че продуктите им са по-скъпи от традиционните пластмаси, новият материал може да се справи с един от големите проблеми на пластмасовите обвивки- полиетиленовите оранжерии, които се използват за вашите домати. „Тази пластмаса не може да се рециклира, защото това са три различни пластмаси“, казва Mark Miodownik-Марк Миодоуник, професор по материали и общество в университетския колеж в Лондон.

Типа твърди, че нейният материал – произведен от комбинация от биологични и синтетични материали – се разпада бързо в компостер в дома, за разлика от повечето така наречени компостируеми пластмаси, които се разграждат само в промишлени съоръжения за третиране.

„Представете си, че всички гъвкави опаковки ще бъдат третирани и ще се държат по същия начин като органичните отпадъци“, казва Daphna Nissenbaum-Дафна Нисенбаум, главен изпълнителен директор на „Типа“. „Това, което предлагаме, е решение за опаковане, което от една страна е подобно на обикновената пластмаса и ни носи същите ползи като пластмасата, но от друга страна е напълно компостируемо“

Въпреки това, Миодоник е предпазлив, като отбелязва, че при извличане на компости, изходните материали трябва да бъдат устойчиви или казано по-друг начин, да се използва изобилие от отпадъчни материали като отработено масло например, докато рециклирането означава, че ресурсите могат да се използват отново и отново.

Въпреки това гъвкавите опаковки на Tipa досега бяха приети от бизнеса, включително Snack-Snact и модната дизайнерка Stella McCartney-Стела Маккартни.

Други, междувременно, са прегърнали златен дресинг: целулоза. Изработен от растителен полимер, целофанът е опаковката, която ни привлича с идеята да „виждаме това, което купуваме“, но в крайна сметка се узурпира от по-евтини такива, изработени от пластмаса, с множество привлекателни свойства. Сега някои от марки, включително Quality Street на Nestlé-Нестле, се връщат, като използват целулозни опаковки на базираната във Великобритания фирма Futamura -Футамура.

 

 

Andy Sweetman-Анди Суийтмен от Футамура заяви, че неговата гама NatureFlex е изработена от устойчиви суровини и може да бъде комбинирана в промишлеността или вкъщи. И докато токсичният химически въглероден дисулфид все още се използва в производството, сега той се връща обратно в системата, като се справя с проблемите на околната среда.
Опаковките от водорасли обещават друга алтернатива за сашетата и опаковките.

Базираната в Джакарта фирма Evoware -Евоуаре твърди, че са налице както продукти с високо качество, така и продукти, предназначени за опаковане, като се фокусира върху използването им в хранително-вкусовата промишленост, красотата, бижутата и електронните индустрии. Една от възможните употреби, отбелязват те, е да се пакетират подправки за мигновена юфка, като сашетата се разпадат в горещата вода.

Опаковките, базирани на морски водорасли, дори са били разработени за разграждане във вода, като базираната в Лондон старт-ъп фирма Skipping Rocks Lab-Скипинг Рок Лаб разработва Ooho: 100% от растения и водорасли, биоразградими за 4-6 седмици, точно като парче плодове, годни за консумация, могат да бъдат ароматизирани и оцветени, свежи (срок на годност от няколко дни), 5 пъти по-малко CO₂, 9 пъти по-малко енергия срещу PET.

 

https://youtu.be/YDtOlIKvDQo

Сред другите желаещи да покажат, че опаковката им може да бъде изядена, е Peggy Tomasula-Пеги Томасула от американското министерство на земеделието, чийто екип е използвал протеини от мляко, за да произвежда опаковки, за които се твърди, че са по-добри от пластмасовите при запазването на кислорода.

Подобрен дизайн на продукта

От чаши за кафе до опаковки за напитки и кутии за сок, решенията се разпространяват. Голяма част от компаниите свалят от употреба чаши за кафе за еднократна употреба и предлагат като алтернатива за многократна употреба и много кафенета вече предлагат отстъпки за използването им.

 

 

Други преработват дизайна на продукти за еднократна употреба, като Triocup-Tриокуп – хартиената чаша за кафе се сгъва на върха, премахвайки нуждата от пластмасов капак. Съоснователят на Триокуп Tom Chan -Том Чан заяви, че крайната цел е и премахването на пластмасовата облицовка, което прави съда компостиращ или рециклируем.

Базираната във Великобритания FrugalPac-ФрюгалПак, също се опитва да се справи с опаковките за напитки, с лесни за рециклиране кутии сок и чаши за кафе, като твърди,че те „могат да се рециклират в която и да е фабрика за хартия в Обединеното кралство“. Вместо да използва хартия с плътно свързан пластмасов слой, чашата се изработва от рециклирана хартия, която лесно се разтваря във фабриката, а водонепроницаемата пластмасова облицовка се освобождава и може да бъде извадена или отстранена от филтрите.

„Трябва да направим така, че потребителите да рециклират тези продукти много по-лесно и начинът да го направите е да преосмислите дизайна, за да отидат в съществуващите потоци за рециклиране“, казва Martin Myerscough-Мартин Майерску, основател на компанията, добавяйки, че в крайна сметка екипът иска да замени и пластмасовата облицовка.

Обратно към основите

Новите материали отнемат време, за да се развият, и наложителното предизвикателство пред супермаркетите да въвеждат свободни от пластмаса пътеки или да излязат от пластмаса, означава, че някои се обръщат към съществуващи алтернативи.

Исландия обеща, че артикулите при тях ще бъдат със свободни от пластмаса опаковки от 2023 г., и ще се използват “ опаковки, съдържащи хартия и целулоза, заедно с хартиени торби“.

Tesco-Теско, което е определило за постигане на целите си 2025 г., е намалило количеството на пластмасата в някои от опаковките си – включително месни тави, както и много рекламираната многообещаваща схема за връщане на депозити.
Пластмасовите бутилки за вода – въплъщение на пластмасови отпадъци за еднократна употреба – вече са заменени на места, включително в Лондонската зоологическа градина, която сега използва рециклируеми алуминиеви кутии.

 

 

Въпреки че все още са контейнери за еднократна употреба, консервните кутии се рециклират с по-висока скорост от пластмасовите бутилки и всяки от тях е до голяма степен изработена от рециклиран метал. „Алуминият е най-неограничаващият се материал за рециклиране на пазара – стига да рециклирате, може да се върне като друг продукт, понякога само за шест седмици“, казва съоснователят на CanO Water-КанO Уотър, Ariel Booker-Ариел Буукър. „Повечето пластмаси се смачкват, но не могат да се оформят в друга пластмасова бутилка.“ Докато контейнерите за многократна употреба, ако използват пластмасов капак, той се отделят по време на процеса на рециклиране, допълва той.

Новатори са също така: M&S-M & С, която вече има 90% рециклируема опаковка и е сред онези, които искат да намерят нови видове черна пластмаса за готовите си ястия, тъй като боите в текущите опаковки означават, че не могат да бъдат сортирани с помощта на съществуващите технологии и обикновено завършват в депото за отпадъци.

Дрехи

Докато по-рано идеята, че мекият плат за джемпърите може да се направи от рециклирана пластмаса, се е считала за екологично чиста, последните разкрития за степента на замърсяване с микрочастици от синтетични влакна, за което по-голямата част от съвременните дрехи са виновници, е довело до обратен завой.

Традиционните текстилни изделия, включително вълна, памук, коноп и лен са алтернативи, но това не е попречило на новите компании да се появяват с нови подходи. Сред тях е Ананас-Анам, който произвежда естествени влакна от листа от ананаси, докато Бионикс прави влакна от рециклирана океанска пластмаса и ги обвива или ги смесва с естествени влакна.
Има дори нова алтернатива на кожата, направена от странични продукти на лозаро-винарската промишленост.
В обобщение, няма недостиг на обещаваща технология в процес на подготовка. Но пластмасата просто е прекалено добра в работата си, за да бъде напълно отхвърлена скоро.
„Пластмасите са се появили, защото те отговарят на много от нашите нужди като хора и не мисля, че ще се върнем обратно“, казва Миодоник.

Nicola Davis

@NicolaKSDavis

theguardian.com

1 април е международният ден на птиците

 

Международният ден на птиците се празнува по целия свят от 1906 г. Решението за обявяването му за специална дата е прието на 6 декември 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици. Това е една от първите природозащитни дати в международния календар от глобални събития, чрез която хората заявяват своята загриженост за опазването и съхранението на дивата природа на планетата ни.

 

 

България е на второ място в Европа по многообразие на видове птици, а тяхното опознаване е най-вълнуващо и запомнящо се сред местообитанията им. 70% от всички видове птици в Европа могат да се видят и у нас – 409 вида. 14 от тях са световно застрашени. От 38 вида грабливи птици, които населяват Европа, 36 се срещат у нас.

 

 

Над българското Черноморско крайбрежие минава вторият по значимост миграционен път в Европа – Виа Понтика– една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа.

 

 

Край Бургаското езеро гнездят 254 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. Особено многобройни са пеликаноподобните, гъскоподобните, щъркелоподобни и чапловите птици. Бургаското езеро е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия и розовия пеликан, малкия корморан. Като мигриращ вид в района е установен и световно застрашеният ливаден дърдавец.

 

 

Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от черноморската популация на тръноопашатата потапница. През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан и червеногуша гъска. Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящия тук малък воден бик.То осигурява подходящи местообитания за 89 вида птици, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение I на Директива 79/409 на ЕС.

 

 

На нашето Черноморие  се намира защитената местност „Пода“, която е мястото с най-много птици на квадратен километър – 269 вида на 1 кв. км.

 


Национален парк „Централен Балкан” е дом за 220 вида птици, от които 123 вида се срещат през размножителния период.  Заради птичето си богатство и стабилния природозащитен статус  през 1997 г. цялата територия на Парка е обявена за Орнитологично важно място.

 

 

„Централен Балкан” е с приоритетно значение за опазването на застрашени видове с европейска природозащитна значимосте (SPEC) – 56 вида, а 121 вида са оценени в Червения списък на IUCN. В Бонската конвенция, отговаряща за опазването на мигриращите видове животни, попадат 29 вида. От обитателите на Парка в Червената книга на България са включени 40 вида, а 120 вида са защитени по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

 

Виа Понтика подкрепи писмо от НПО до председателя на ЕК Юнкер, в което се призовава за забрана на неоникотиноидните пестициди

Над 50 неправителствени организации писаха до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, призовавайки го да се забрани употребата на неоникотиноидните пестициди незабавно.

Виа Понтика подкрепи писмото на „Грийнпийс“, подписано от множество международни организации и НПО до председателя на Европейската комисия за вземане на окончателно решение за пълна забрана на употребата на открито на  неоникотиноидите въз основа на  научните доказателства, показващи, че неоникотиноидите вредят на опрашителите, в т.ч. медоносните пчели, дивите пчели и други насекоми, които играят важна роля за нашата храна и земеделската продукция. ¾ от земеделските култури, продавани на световния пазар, зависят от тях в някаква степен. Въпреки това, тези толкова важни насекоми са в беда.

В отговор на повишаващия се обем научни доказателства, през 2013 г. Европейският съюз прие частична забрана на 3 неоникотиноида (имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам), както и на друг инсектицид – фипронил. ЕС ограничи няколко от употребите, които Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) потвърди, че са опасни за пчелите. Въпреки това, EFSA също признава, че няма достатъчно задоволителни научни данни, за да се оценят определени употреби и влияния върху опрашители, различни от медоносните пчели.

От тогава, изследователската общност, водена от загрижеността на обществото и политиците, показва още по-голям интерес към факторите, допринасящи за кризата с опрашителите, включително влиянието на специфични пестициди.

„Грийнпийс“ даде задача на една от водещите научни институции в областта, Университетът в Съсекс в Обединеното кралство, да проведе обширен преглед на всички научни публикации от 2013-та година насам, които изучават въздействието на неоникотиноидните инсектициди върху опрашителите и околната среда.

Докладът потвърждава рисковете, идентифицирани от EFSA през 2013-та година и показва появата на допълнителни рискове за опрашителите. Ново изследване показва в точност, че вредата върху пчелите нараства не само от третираните растения, но и от замърсени диви растения, които не са третирани с неоникотиноиди. Последните данни също показват, че неоникотиноидите са навсякъде в нашата околна среда, замърсявайки водата, почвата и естествената растителност. Доказателствата показват, че те представляват сериозни рискове за много видове диви животни, различни от пчелите, включително пеперуди, бръмбари и водни насекоми, с възможен домино ефект в цялата хранителна верига.

Трите неоникотиноида, които вече са предмет на частични забрани, имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, би трябвало да бъдат забранени изцяло. Всички пестициди трябва да бъдат внимателно изследвани за въздействието им върху пчелите преди да се взимат регулаторни решения за тяхната употреба.

Ето и мотивираното писмо на „Грийнпийс“ от 16 март 2018 до Председателя на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, който  на 29 март 2017 каза пред журналистите Саймън Маркс и Джулия Паравичини от вестник „Политико“, че: „Аз съм човекът на пчелите“, добавяйки, че въпреки че е алергичен към пчелите, „искам да ги защитя“.

LET_President Juncker_Ban neonicotinoids without further delay 2018.03.16

Превод на български:

До Жан-Клод Юнкер

Председател на Европейската комисия

Рю дьо ла Лоа

1049 Брюксел

Белгия

16 март 2018 г.

 

Относно: Забрана на неоникотиноидите без повече отлагане

 

Уважаеми господин председател Юнкер,

Зам.-комисар Андрюкаитис,

Генерален секретар Селмайър,

 

През март 2017 г. Вашата комисия представи един план за разширяване на съществуващите ограничения за три неоникотиноидни инсектициди (имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам), поради рисковете, които представляват за пчелите.. Приветствахме тези предложения за забрана на всяко използване на открито като „страхотни новини за пчелите„.

Сега, една година по-късно, държавите-членки все още не са гласували по тези предложения. Планираното гласуване през декември бе отменено, след като много делегации заявиха, че искат да чакат нова научна оценка от EFSA (Европейски орган за безопасност на храните-ЕОБХ).

ЕОБХ публикува тази оценка на 28 февруари. Тя потвърждава, че трите химикала заплашват домашните и дивите пчели и че ограниченията, наложени през 2013 г., са недостатъчни за контролиране на тези рискове. Говорител на Комисията призна , че докладът на ЕОБХ е „укрепване на научната основа за предложението на Комисията за забрана за използване на трите неоникотиноида на открито“.

Въпреки това, наскоро публикуваният дневен ред за следващото заседание на Постоянния комитет по фитофармацевтичните продукти на 22-23 март показва, че службите на Комисията не са планирали да внесат предложенията за гласуване. Дори не е обсъждано планирането в дневния ред на предложенията.

По-скоро, службите предпочитат да обсъждат най-новите доклади на ЕОБХ.

Една година след представянето на предложенията и с осем доклада на ЕОБХ, които показват, че настоящите ограничения на ЕС са недостатъчни за контролиране на риска, няма повече причини за това изчакване. Научните доказателства показват, че запазването на тези инсектициди на пазара е незаконосъобразно.

Като председател на Европейската комисия, ние с уважение ви молим да използвате Вашата власт, за да сте сигурни, че тези пестициди ще бъдат забранени без по-нататъшно забавяне, в съответствие с разпоредбите на ЕС

Настояваме Вие да внесете най-накрая тези предложения за гласуване на заседанието на Постоянния комитет на 22-23 март. Единадесет държави-членки на ЕС вече ги подкрепят, включително Франция, Великобритания, Хърватия, Словения, Люксембург и Малта. След като се планира гласуването, вероятно е да има подкрепа и от повече държави.

Пчелите и другите опрашители остават в опасност в Европа. Докато пестицидите са един от много виновни фактори за това, елиминирането на тези химикали от околната среда е една важна, постижима и ефективна първа стъпка за опазване на тяхното здраве и важната им роля,която играят в нашите природни екосистеми.

Ние разчитаме на Вас да бъдете „приятел на пчелите“, какъвто Вие твърдите, че  сте.

Искрено Ваш,

Йорго Рес,

Директор на Европейското звено на Грийнпийс

Също от името на:

Международни организации:

Avaaz

Apiservices – International Beekeeping Development

BeeLife – European Beekeeping Coordination

Compassion in World Farming

European Environmental Bureau

European Professional Beekeeping Association

Friends of the Earth

Gemeinschaft der europäischen Buckfastimker

Slow Food

Earth Thrive

Pesticide Action Network Europe

Women Engage for a Common Future

 

Национални, регионални и местни организации:

 Apicultural Research Education Center. Greece

Asociación Española de Apicultores, Spain

Aurelia Stiftung, Germany

Bayrischer Bienenzüchter-Verband, Germany

Bee Garden, Spain

BUND, Germany

Bijenstichting, Netherlands

Bioland, Germany

Bio-Lëtzebuerg Vereenegung fir Bio-Landwirtschaft, Luxembourg

Campact, Germany

Cari, Belgium

Deutscher Berufs und Erwebs Imker Bund, Germany

ECOCITY, Greece

Ecological Council, Denmark

Ecologistas en Acción, Spain

Europe and We, Bulgaria

Federation of Irish Beekeeping Associations, Ireland

Fédération SEPANSO Aquitaine, France

Fondazione Italiana per la Ricerca in Agricoltura Biologica e Biodinamica, Italy

Fundación Amigos de las Abejas, Spain

German Panel of Demeter Beekeepers, Germany

Global 2000, Austria

La Colmena Feliz, Spain

Latvian Fund for Nature, Latvia

Mellifera, Germany

Meng Landwirtschaft, Luxembourg

Mouvement Écologique, Luxembourg natur&ëmwelt, Luxembourg

Association for Organic Beekeeping, Bulgaria

Pestizid Aktions-Netzwerk, Germany

Pollinis, France

Proyecto Gran Simio, Spain

RedMontañas, Spain

ROMAPIS – Romanian Federation of Beekeeping Associations

Som fir d’Erhalen an d’ Entwécklung vun der Diversitéit, Luxembourg

SOS Faim. Luxembourg

SOS polinizadores, Spain

Syndicat National de l’Apiculture, France

The Pollinators, Netherlands

Via Pontica Foundation, Bulgaria

Umweltinstitut München, Germany

UNIÓ DE LLAURADORS. Spain

Union Nationale de l’Apiculture Française ; France

Unione Nazionale Associazioni Apicoltori Italiani, Italy

Wild Bee, Switzerland

Vilde bier, Denmark

Приложение: Общ преглед на докладите на EFSA от 2013 г. насам.

 

EFSA докладва за риска от три неоникотиноидни пестициди за пчелите:

EFSA, 2018, Peer review of the pesticide risk assessment for bees for the active substance imidacloprid considering the uses as seed treatments and granules

EFSA, 2018, Peer review of the pesticide risk assessment for bees for the active substance clothianidin considering the uses as seed treatments and granules

EFSA, 2018, Peer review of the pesticide risk assessment for bees for the active substance thiamethoxam considering the uses as seed treatments and granules

EFSA, 2016, Peer review of the pesticide risk assessment for the active substance imidacloprid in light of confirmatory data submitted,

EFSA, 2016, Peer reviews of the pesticide risk assessment for the active substance clothianidin in light of confirmatory data submitted.

EFSA, 2015, Conclusions on the peer review of the pesticide risk assessment for bees for the active substances imidacloprid considering all uses other than seed treatments and granules

EFSA, 2015, Conclusions on the peer review of the pesticide risk assessment for bees for the active substances clothianidin considering all uses other than seed treatments and granules

EFSA, 2015, Conclusion on the peer review of the pesticide risk assessment for bees for the active substance thiamethoxam considering all uses other than seed treatments and granules

 

Време е да се сложи край на въртележката около пестицидите

 

На 22 март държавите-членки на ЕС се срещат отново, за да обсъдят пълната забрана на най-широко използваните в света пестициди – неоникотиноиди. Това е решаващ шанс да защитим нашите опрашители(пчелите-б.пр.), деца и култури и да преосмислим цялата ни хранителна система, пише Дейв Гулсън*.

Хората се нуждаят от пчелите. Почти една трета от хранителните ни продукти ще изчезнат без работата на домашните пчели, дивите пчели и други опрашители. Същественото значение на тези насекоми както за природните екосистеми, така и за оцеляването ни не може да бъде надценено.

Много правителства настояват, че нашите стандарти за защита на нашите опрашители са доста високи. Но тъй като учените, които са прекарали десетилетия в изучаването на крехката връзка между насекоми, околна среда и култури, от която зависи оцеляването на всички ни, ние не се съгласяваме.

Много популации на диви опрашители са претърпели сериозни спадове, като някои видове сега са изчезнали в световен мащаб. Въпреки че причините за тези спадове са сложни, включващи загуба на местообитания и разпространение на неместни болести, излагането на въздействието на пестициди се очертава като много вероятно да е значим фактор.

По-специално, съществуват много и все по-обширни научни изследвания върху неоникотиноидните инсектициди, които доказват, че те имат редица вредни ефекти върху пчелите, като директно ги убиват, нарушават навигацията, намаляват плодовитостта и потискат имунната им система.

В резултат на нарастващи доказателства, които свързват неоникотиноидите с намаляването на пчелите, през 2012 г. Европейската комисия възложи един преглед на научните изследвания. Издаден през януари 2013 г., той заключава, че трите най-широко използвани неоникотиноиди (имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин) представляват „неприемлив риск“ за пчелите.

В резултат на това Европейската комисия предложи забрана за използването на тези три съединения върху цъфтящи култури, посещавани от пчелите. Въпреки тежкото лобиране от страна на пестицидната промишленост, която прогнозира големи загуби на култури, ако това се  случи, тази частична забрана влезе в сила през декември 2013 г. В европейски мащаб забраната изглежда не е имала измеримо въздействие върху добивите на култури.

Оттогава насам се натрупват допълнителни доказателства за риска, който тези пестициди представляват за пчелите. Новият доклад на Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) потвърди още веднъж, че почти всички текущи употреби на неоникотиноидни инсектициди представляват сериозен риск за пчелите.

Публикуван миналия месец, след две години проучване на над 1500 доклади от цял свят, подробна оценка на 588 научни експеримента от научната литература и с по-широк обхват, той потвърждава вредата от неоникотиноидите както за дивите, така и за домашните пчели.

Това е в съответствие с редица други прегледи на тази тема, публикувани от независими учени през последната година, както и с Доклад на Консултативния съвет на Европейската академия на науките от 2015 г. Стана ясно, че неоникотиноидите не само представляват риск за пчелите, когато се използват за цъфтящи култури; те остават в почвата много дълго след като третираните култури изчезнат, като замърсяват последващите култури, както и дивите цветя в полето.

Този доклад със сигурност укрепва намеренията за по-нататъшни ограничения върху употребата на неоникотиноиди в Европа – и извън нея. Държавите-членки на ЕС, САЩ и Канада, които преразглеждат начините за справяне с тези пестициди, вече имат отговорността да ограничават допълнително тези химикали. Освен това бихме могли да твърдим, че е необходимо и основно преосмисляне на земеделските методи.

През последните 60 години сме свидетели на въртележката на пестицидите, като се пускат постоянно нови поколения пестициди  и след десетилетие те са забранени, когато се установи, че предизвикват екологичните щети. Всеки път, когато се заменят с нещо ново, всяка нова група химикали носи нови и неочаквани проблеми. Имайки предвид нашата интелигентност, е учудващо, че ние, хората, можем да продължаваме да правим същата грешка отново и отново.

Неотдавнашно проучване от германските природни резервати установи 76% спад в общата биомаса на летящи насекоми през 27-те години до 2016 г. Може би е съвпадение, че този период съвпада почти точно с приемането от страна на земеделските стопани на неоникотиноидни инсектициди (чието използване нараства постоянно от 1994 г. насам ), но изобщо не може да има никакво съмнение, че разпръскването на пестициди върху земеделските площи играе основна роля в стимулирането на тези отклонения при насекомите.

Ако загубим насекоми, губим не само нашите опрашители, но и основната храна за безброй птици, прилепи, влечуги, риби и земноводни. Екосистемите на нашата Земя ще се сринат. Със сигурност е време да се измъкнем от пестицидите и да разработим устойчиви начини за изхранване на света. Нуждаем се от глобални ограничения върху използването на неоникотиноиди сега и трябва да сме сигурни, че няма да ги заменим с нещо също толкова вредно.

Не е необходимо да търсим алтернативи. Изследванията през миналия месец показват, че има възможни интегрирани техники за управление на вредителите, които опазват околната среда и портфейлите на фермерите. Конвенционалните земеделски производители вече успешно се занимават със селско стопанство без неология. И биологичното земеделие произвежда средно 80% от добива.

С малко намаление на хранителните отпадъци (понастоящем с 35%) и консумацията на червено месо, то може лесно да захранва света. Дребните системи за агролесовъдство и пермакултура предлагат по-високи добиви от конвенционалното земеделие. Съществуват далеч по-добри начини за хранене на света, отколкото огромни моноблокове от култури, многократно третирани със смеси от пестициди.

 

От Дейв Гулсън*

EURACTIV

 

*Дейв Гулсън е професор в Университета в Съсекс. Неговата статия, беше одобрена от редица учени от ЕС:

Проф д-р Рандолф Мензел, катедра Биология, Фрай Университет Берлин, Берлин, Германия

Д-р Кристина Ботиас, Отдел за екологична интеграция, Биологическа станция Донана, Севиля, Испания.

Д-р Кристофър Н. Конъли, асоцииран директор на Център за промяна на околната среда и човешката устойчивост, Медицински колеж, Университет Дънди, Дънди, Великобритания.

Проф. Д-р Ж. Волфганг Вагеле, директор на Музей за зоологически проучвания „Александър Кониг“, Институт за биоразнообразие на животните в Лайбниц, Бон, Германия.

Проф. Д-р Жероен П. ван дер Слуиж, Институт за устойчиво развитие на Коперник, Университет Утрехт, Холандия и Университета в Берген, Норвегия.

Д-р Джейн Щут, старши преподавател, Училище за природни науки, Тринити Колеж Дъблин, Ирландия.

Проф. Д-р Ханс де Кроон, професор по екология на растенията и директор на Института по изследване на водите и влажните зони, Университет Радбоуд Ниймеген, Холандия.

Проф. Д-р Риен Аерст, професор по системна екология, Свободен университет в Амстердам, Холандия.

Проф. Д-р Франк Беренде, професор по ориентиране, екология на растенията и опазване на природата, Университет Вагенинген, Холандия.

Проф. Д-р инж. Пол Струйк, Център за анализ на културни системи, Университет Вагенинген, Холандия.

Д-р Симон Тоши, Отдел по биологични науки, Катедра по екология, поведение и еволюция, Калифорнийски университет в Сан Диего, САЩ и Департамент за селскостопански и хранителни науки (DISTAL), Алма Матер Студиорум – университет в Болоня, Италия.

Виа Понтика е определена за НПО Координатор на CEPA по Рамсарската конвенция за 2018-2020 г.

 

 

Конвенцията за влажните зони, наречена Рамсарската конвенция, е междуправителствен договор, който осигурява рамката за национални действия и международно сътрудничество за опазване и разумно използване на влажните зони и техните ресурси. Конвенцията е приета в иранския град Рамсар през 1971 г. и влезе в сила през 1975 г. Оттогава почти 90% от държавите-членки на ООН от всички географски региони в света са се присъединили към „договарящите се страни“.

Ние извличаме много ползи от екосистемите на влажните зони, но повечето хора не признават жизненоважната стойност на влажните зони за поддържането на нашия живот. Повече от един милиард души по света живеят директно от влажните зони, но около 64% от световните влажни зони са изчезнали през миналия век.

За да се противодейства на тази тревожна загуба, влажните зони и тяхната жизненоважна роля за човечеството спешно се нуждаят от поддръжка. Трябва да се въведе стратегическо и целенасочено информиране и защита.

Програмата на Рамсарската конвенция за комуникация, изграждане на капацитет, образование, участие и повишаване на осведомеността (CEPA) беше приета чрез резолюция XII.9 на COP12 през 2015 г. Тя отмени по-рано одобрените резолюции на CEPA през 1999, 2002 и 2008.

Административните органи на Рамсар са ключовите изпълнители на програмата. Техните национални координационни центрове (National Focal Points ) работят с координационните центрове на CEPA (CEPA Focal Points), НПО кординатори, Рамсарски регионални инициативи (Ramsar Regional Initiatives) и други организации на гражданското общество и посетителските центрове за влажни зони.

Конвенцията влезе в сила в България на 24 януари 1976 г. Понастоящем в страната има 11 обекта, определени като влажни зони с международно значение.

Избирането на Виа Понтика за НПО организация, част от Националния координационен център на CEPA в България, е признание за международния авторитет на Фондацията, но и голяма отговорност. В Националните координационни центрове на CEPA влизат признати експерти в областта на комуникацията, развитието на капацитета, образованието, участието и осведомеността и включват една правителствена организация и една неправителствена. Заедно те водят разработването и изпълнението на национални и местни програми и планове на CEPA за влажните зони.

Едно събитие в Бургас в защита на влажните зони

 

 

Влажните зони обхващат малък процент от повърхността на земята, но са важни системи – те са артериите и вените на ландшафта. Те са богати на различни видове флора и фауна и са от жизненоважно значение за човешкия живот. Те действат като водоизточници и пречистватели. Те защитават нашите брегове. Те са най-големият природен резервоар за въглерод на планетата. Те са от решаващо значение за селското стопанство и рибарството. Един свят без влажните зони е свят без вода.

 

 

На 09.02.2018 г . Фондация “Виа Понтика”, в партньорство с Община Бургас, проведе събитие, посветено на СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ под надслов „Влажни зони за устойчиво градско развитие“ (тема за 2018 г.), което се състоя в атриума на Бургаски свободен университет с любезното съдействие на неговото академично ръководство. В събитието взеха участие над 60 ученици от  5, 6, 11 и 12 клас на СУ „Константин Петканов“- гр. Бургас, които бяха организирани и подготвени от г-жа Даринка Иванова, директор на училището, както и от преподаватели по различни учебни предмети.

 

 

На събитието присъстваха  представители на партньора Община  Бургас, в лицето на заместник-кмета, г-жа Руска Бояджиева и районни кметове, зам.-областният управител проф. Севдалина Турманова, проф. Галя Христозова – ректор на БСУ,  представители на  академичното ръководство на университета, експерти от РИОСВ, ИАРА и др.

Проф. Христозова и проф. Турманова поднесоха приветствия към участниците.

 

 

По време на събитието се проведе конкурс за есе, конкурс за избор на талисман (маскот) на защитена местност „Бургаско езеро“, както и мини-тренинг, посветен на градските влажни зони и техния принос за устойчивото градско развитие.

 

 

Участниците в мини-тренинга бяха разделени на седем групи, като всяка от тях работеше по различна интерактивна арт-задача:

Група 1. Проект на билборд: професии на бъдещето „Зелени работни места“

 

 

Група 2. Проект на „Еко-сграда на бъдещето“ – групова рисунка, колаж – триизмерен

 

 

Група 3. Проект-птици и животни на влажните зони: арт-техника „Приказен свят на растения и животни от влажните зони“

 

 

Група 4. Проект „Машина на времето“ – машина за влажна енергия  – скулптура от хартия

 

 

Група 5. Проект мандала: „Зелената влажна планета на бъдещето“ – модел на значка на Световния ден на влажните зони

 

 

Група 6. Проект: дизайн на дреха: „Модерното облекло на човека – защитник на влажните зони“

 

 

Група 7. Проект на текст за песен: „Влажните зони – защо да ги пазим”

 

 

Накрая на авторите на отличените есета и проекти за маскот  Фондация „Виа Понтика“ раздаде предметни награди, както и ваучери от книжарница „Хеликон“, а за иновативните проекти децата получиха групови награди.

 

21-ви Европейски форум по екоиновации

 

21-ят Европейски форум за екоиновации  се провежда в София на 5-6 февруари 2018 г. Това събитие се организира съвместно от Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия и Министерството на околната среда и водите на Република България.

Представител на Фондация Виа Понтика на 21-я Европейски форум за екоиновации е Председателят и основател на Виа Понтика г-жа Ина Агафонова.

Форумът разглежда екологични иновационни решения за подобряване на качеството на въздуха. Той събира компании и публични органи, които вече са успели да разработят и внедрят ефективни нови технологии или иновативни модели на бизнес и управление с онези, които търсят такива решения и практики.

По-специално  се  обръща внимание  на  замърсяването  на  въздуха,  произтичащо  от използването на различни източници на електрическа енергия,  транспорта  и  селското  стопанство.  Акцент  в  дискусиите  се поставя също и върху осигуряването на финансиране за екологични иновационни решения.

Чистият въздух е от съществено значение за здравословния живот. През последните десетилетия е  постигнат  голям  напредък  за намаляване  на  замърсяването  на  въздуха  в  Европа,  но  е необходимо да се направи повече, тъй като лошото качество на въздуха остава водеща причина за  преждевременна  смърт  в  Европейския  съюз;  а  икономическите  разходи,  свързани  със замърсяването на въздуха възлизат на над 20 милиарда евро годишно.

Европейската комисия се ангажира да работи в областта на качеството на въздуха и да намали замърсяването на въздуха до нива, които не представляват риск за човешкото здраве и околната среда. Справянето със замърсяването на въздуха обаче е сложно и системно предизвикателство, което изисква съгласувани действия между обществените участници и икономическите сектори. Усилията, предприети от правителствата, градовете и бизнеса за прилагане на директивите за качеството  на  атмосферния  въздух  все  още  могат  да  бъдат  значително  засилени  чрез използването  на  нови  иновационни  решения,  като  модерни  технологии  за  отопление  на домакинствата, изпълнение на стратегически планове за градска мобилност или новаторски начини за намаляване на замърсяването от земеделските практики.

За да подкрепим това, трябва да продължим да стимулираме екологичните иновации в тази област,  така  че  да  бъдат  създадени,  по-достъпни,  приложими  и  икономически ефективни продукти, услуги и модели, които да бъдат тествани и широко разпространени в европейските страни.

Важно съобщение

Поради удължаване на грипната ваканция в Бургас, датата на Арт –събитието, което трябваше да се проведе на 02/02/18 с участието на ученици и студенти е сменена с 09/02/18. Промяна в програмата няма. Мястото и часът остават същите.