Полетя пеликанът, който бе прострелян от бракониери (Фото и видео репортажи)

 

Днес в Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“, който се намира на 15 километра от Бургас, бяха пуснати в естествена среда над 40 птици – големи белочели гъски, зеленоглави патици, както и един розов пеликан. Птиците са пострадали при бракониерство. Излекувани са в Спасителния център за диви животни в Стара Загора и със съдействието на Фондация „Виа Понтика“ днес полетяха отново на свобода.

 

 

„Избрахме да пуснем птиците тук, защото този резерват е едно уникално място, от тук минава миграционният път Виа Понтика и има огромна численост от птици през цялата година“, посочи д-р Руско Петров, оперативен управител на Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“. Нашите рехабилитирани пациенти, които са маркирани, много бързо се смесиха с дивите обитатели на резервата.

 

 

Ана Янчева е управител на Екопарка, който работи съвместно със Зелени Балкани и клиниката в Стара Загора, където се лекуват пострадали животни. В екопарка помагат на птиците след тяхното излекуване и им дават възможност да се адаптират в естествената си среда.

 

 

Розовият пеликан, който е на възраст около една година, беше прострелян с няколко сачми, една от които сериозно повреди крака на птицата. Освен него, във водите на езерото Вая се възстановяват белочели и зеленоглави патици, които също бяха пуснати на вода. Техните крила са били подрязани от бракониери. Сега, те се захранват и до няколко дни се очаква да има подобрение в състоянието им.

 

 

Ана Янчева пояснява: “Ако има санкции, бракониерите няма да си позволяват да нараняват животните. Но има и друг проблем. Това е непознаването на видовете. Нашата задача е, да ги показваме по-често и хората, те да имат познанието, че това е защитен вид и не би трябвало да го нараняват. Много животни са пострадали заради неразбиране.“

 

 

Христина Клисурова от Зелени балкани е един от хората, които се грижеха за простреляният розов пеликан. Тя е доволна, че той вече е на свобода и си спомня, колко тежко е било състоянието на птицата в началото. Тя сподели: „Птицата беше почти безпомощна. След направения преглед беше взето решение счупеното крило да остане в покой. Не бяха извадени и сачмите, защото това щеше да е по-опасно за птицата. Сачмата, с която пеликанът беше уцелен в областта на корема, също се локализира. И така, след един месец възстановяване и лечение, пеликанът е свободен“.

 

 

Този случай завърши щастливо, но какво е бъдещето на птиците, които зимуват или живеят целогодишно във водоемите край Бургас? Оказва се, че до голяма степен то зависи и от всеки човек, който се докосва до дивата природа.

Видео от събитието може да видите ТУК:

Ето и фотoрепортаж от събитието:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източници: Actualno.com и БТА

Видео – Тодор Ставрев

Фото-  Ваня Янчева

За да не измрат пчелите: баварците взеха нещата в свои ръце

 

 

Повече биоземеделие, по-големи тревни площи, по-малко пестициди: над 1 милион баварци подкрепиха проектозакон за по-голямо биоразнообразие. Селските стопани обаче казват, че това било гавра с тях. Така ли е?

„Това е сензационен успех, повратен момент в опазването на природата и биологичните видове“, казва Норберт Шефер от баварското Сдружение за защита на птиците. Инициативата „Всенародно допитване за биологичното разнообразие – спасете пчелите“, която се подкрепя от неговата организация, накара над 10% от баварските избиратели да се включат в подписката за подкрепа на проектозакон, подкрепящ биологичното разнообразие в Бавария.

Законопроектът си поставя амбициозни цели, някои от които дори разтревожиха селските стопани. Предвидено е на 30% от площите в бъдеще да се развива биологично земеделие, в момента то заема дял от само 10%. Става дума също и за създаването на нови местообитания за животни, за оставянето на по-голяма площ за тревни ивици и храсти между нивите, за по-късното косене на ливадите, за използването на по-малко химически препарати.

И всичките тези мерки – с цел да се спре измирането на насекомите. В някои региони на Бавария популациите от пеперуди например са намалели радикално – с до 90%, твърдят инициаторите на допитването. А броят на птиците е намалял наполовина през последните 30 години.

Гавра със селските стопани?

Не е изненадващо, че Съюзът на селските стопани в Мюнхен реагира с раздразнение. Ставало дума за „отнемане на собственост“ и „гавра със селските стопани“. Конфликтът между жителите на града и селото не е нов, но напоследък той става все по-ожесточен: използването на глифозат, масовото животновъдство, използването на антибиотици, кастрирането на прасенцата – това са само някои от проблемите, по които се спори. Жертва почти винаги са селските стопани. С право? И да, и не.

От една страна проблемите на селското стопанство не са приоритетни, защото едва 1,4% от трудещите се работят в аграрния сектор. В същото време тези въпроси засягат живота на всички хора. Селските стопани произвеждат нашата храна, а от това как работят зависи и състоянието на околната ни среда. Над 80% от площите в Германия са заети от ниви и гори. А кой носи отговорност за начина, по който се обработват земите? Само селските стопани?

Селското стопанство е силно регулирано – всеки грам тор, всяко зрънце за посев, всяко животно подлежи на документиране и регистрация. А и огромните финансови субсидии от ЕС налагат своя отпечатък на начина, по който се произвежда продукцията. С други думи: селските стопани далеч не са напълно независими в работата си. Те зависят от решенията на политиката, а в крайна сметка и от поведението на потребителите.

Катастрофалните последици от регулациите

Резултатът от цялото това държавно регулиране е просто катастрофален – особено за околната среда. Броят на насекомите в Германия е намалял със 76% през последните 30 години, се казва в изследване на германски, британски и холандски учени. И в други държави положението не е по-добро.

„Измирането на насекомите е придобило шокиращи размери“, казва съавторът на изследването Франсиско Санчес-Байо в интервю пред в. „Гардиън“. „Ако нещата продължават така, след 100 години няма да има изобщо никакви насекоми“, казва той още. Виновник за това е най-вече индустриализираното селско стопанство.

В Брюксел в момента обсъждат селскостопанската политика от 2020 г. нататък. Има шанс да се избегнат големите грешки от миналото. А дали няма да се стигне и до революция, която да започне от Бавария?

Вотът на гражданите е ясен и политиката сега ще трябва да се съобрази с него. А може би Бавария няма да остане единствената германска провинция, чиито избиратели активно се застъпват за биологичното разнообразие. „Тази сутрин вече ми се обадиха от три други провинции за съвет“, казва Норберт Шефер от баварското Сдружение за защита на птиците.

dw.com

Фестивал на приложните изкуства и екологията по случай световния ден на влажните зони

 

 

За да отбележи Световния ден на влажните зони, Фондация Виа Понтика проведе редица образователни програми за деца и ученици под формата на арт събития. В партньорство с училищното ръководство на ОУ “Александър Георгиев – Коджакафалията“ на 08.02.2019 г се състоя за втора поредна година „Арт Ивент“ –фестивал на приложните изкуства и екологията.

 

 

На събитието присъстваха проф. д-р Севдалина Турманова, заместник областен управител и регионален представител на Българска академия на науките за Бургас и областта, Милена Ярмова, главен експерт в РИОСВ Бургас, доц. д-р Светла Далакчиева, главен уредник в Природо-научен музей Бургас и Михаил Ненов, директор на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“.

 

 

Под мотото „Влажни зони и климатичните промени“ чрез интерактивен подход подрастващите научиха нови неща за изследванията на околната среда и изменението на климата в района на Бургаските влажни зони и неблагоприятните последици от това изменение.

 

 

С изграждането на тематични арт инсталации под звуците на музика и конкурсни задачи, посветени на опазването на Бургаските влажни зони, над 50 деца от пети и шести клас се запознаха с редките и застрашени видове и техните характерни местообитания край езерото Вая.

 

 

В решаването на актуалните екологични предизвикателства учениците проявиха критично мислене и имаха много оригинални творчески  идеи.

 

 

Разбира се, накрая всички получиха образователни листовки, екологични чанти за пазар, а най-креативните творби бяха отличени със специални награди.

 

 

 

 

 

Кръгова икономика: древните популации са въвели идеята за рециклиране на отпадъци

 

Кръговата икономика обикновено се възприема като прогресивна алтернатива на нашата разточителна линейна икономика, където суровините се използват за производство на продукти, които захранват днешния необуздан потребителски глад и след това се изхвърлят.

Идеята за кръговата икономика е избухнала едва през 80-те години на миналия век, но това не означава, че практиките в основата на кръговата икономика, като например ремонтирането, рециклирането, обновяването или пренасочването, са еднакво нови. Всички тези стратегии имат за цел да поддържат материалите в употреба – било като обекти или като сурови компоненти – толкова дълго, колкото е възможно. И всички те едва ли са революционни.

Пренасочването на предмети и материали може да е толкова старо, колкото и самата употреба на инструменти. По времето на палеолита, по-малки кремъчни инструменти са направени от стари брадви. Хората в периода на неолита не са имали никакъв проблем да използват повторно стоящи камъни, за да построят своите гробници, каквито са наблюдавани в Локмариакер във Франция. Дори керамиката, изработена от глина и поради това достъпна в изобилие, често се е рециклирала. Старата керамика често се разтривала на прах и се използвала в глината за нови съдове. На Минойския Крит този керамичен прах, известен като грог, също е бил използван за производство на кал, от която са построени къщите.

На един терен в Унгария от бронзовата епоха, където разкопаваме земята, редовно намираме вретена от счупени съдове. Големите камъни на това място представляват интерпретативна дилема поради непрекъснатата им повторна употреба и пренасочване от шлифовъчен камък до наковалня и от опора на врата до стена. Всъщност до 20-ти век ремонти, повторна употреба и пренасочване са били обичайните начини за справяне с материалната култура. Доминирането на разточителната линейна икономика е истинска историческа аномалия по отношение на използването на ресурсите.

Но трябва да внимаваме да не попаднем в капана на „благородния дивак“. Нашите предци не са били екологични светии. Те са замърсявали околностите си чрез минно дело, изгаряли са цели гори и също са създавали огромни количества отпадъци. Само погледнете Монте Тестаччо, голям изкуствен хълм в Рим, изцяло направен от счупени амфори.

Когато нещата са в изобилие, хората лесно приемат разточително и експлоататорско отношение. Но в по-голямата част от миналото повечето неща не са били в изобилие и така е била приета основната практика на кръговата икономика. Това не се е случило поради идеологическа мотивация, а по необходимост.

 

Праисторическо рециклиране

Археолозите обикновено не използват терминологията на кръговата икономика и описват горните примери просто като повторна употреба. Това може отчасти да обясни защо дълбоките корени на основните практики на кръговата икономика не се обсъждат по-широко. Същото важи и за рециклирането.

Когато се възприеме много широко определение за рециклиране (като се мисли за него, например като използване на предходно изхвърлени артефакти), произходът на тази практика може да бъде проследен чак от времето на палеолита. Но нека се съсредоточим върху разбирането за рециклирането, както се използва днес. Това е практика, при която отпадъците (употребявани обекти) се превръщат напълно в суровина за нови продукти.

Тази практика на пълна трансформация влиза в репертоара на човешкото поведение много по-рано, отколкото си мислите. Тя става основна практика на една икономика още от бронзовата епоха.

От около 2500 г. пр.н.е., праисторическите хора започват да съчетават мед и калай редовно, правейки метал, известен като бронз. Масовото използване на този изкуствен материал довел до значителни промени. Обществата се преориентирали икономически, защото правенето на бронз означавало преместване на материали на дълги разстояния. Свързването на източниците с крайните потребители довело до засилване на търговията. Поради тези причини бронзовата епоха се счита за формираща епоха във формирането на Европа, в която сме свидетели на появата на общоевропейски мрежи за обмен и мащабна търговия.

Бронзът също карал хората да мислят по нов начин. Процесът на металообработване се различава значително от други, по-ранни занаяти. Дърводобивът и каменното резбарство включват отстраняването на материал, поради което те са известни като редукционни технологии. Междувременно козметиката, тъкането и керамиката са добавъчни технологии. Бронзът е различен в това, че е трансформираща технология. Суровината се стопява до течно състояние и се излива в матрица. Калъпите са били първите проекти, документиращи дизайна на предмет, който трябва да бъде произведен – и възпроизведен. Това може да не звучи много вълнуващо за нас сега, но за праисторическите хора, участващи в това, трябва да е бил един основополагащ начин за работа с материали.

Само си представете, ако се счупи каменна брадва, бихте могли да пренастроите парчетата, но няма да можете да ги преработите отново като брадва. За разлика от това, ако вашата бронзова брадва се счупи, можете да я претопите и да произведете отново същата брадва със същото качество. Рециклирането, като основна икономическа практика, е изобретено през бронзовата епоха.

Кръгови икономики

Бронзът не е първият метал, използван по такъв начин; началото на употребата на метали започва с чистата мед, която се набива във форма. Но само в началото на бронзовата епоха рециклирането започва да се извършва в голям мащаб.

От средата на бронзовата епоха, в цяла Европа, бронзът е бил рециклиран. Ние знаем това, защото археолозите са анализирали металния състав на стотици предмети, показващ изчерпването на някои елементи, в резултат на честото рециклиране. Освен това, „старият“ метал е бил търгуван. Корабокрушение, открито край бреговете на Дувър, носи голямо количество френски бронзови предмети, датирани до 1100 г. пр. Хр., предназначени за рециклиране в Обединеното кралство.

Като политически термин бихме искали да запазим кръговата икономика в настоящето, но практиките, които са част от нея, отдавна са част от човешкото съществуване. В това отношение бронзовата епоха може да се разглежда като първи пример за кръгова икономика на практика. Бронзът е бил основен материал за този период и неговата икономика се върти около рециклирането. Признайте това и ние започваме да виждаме, че не кръговата икономика е нова. По-скоро линейната и разточителна икономика е аномалията.

Красотата на всичко това е, че можем да използваме миналото за добро. Основните ценности на кръговата икономика се коренят в нашето минало и по този начин, те могат да помогнат за оформянето и вдъхновяването за модерна изработка, която по принцип трябва да се върти около устойчивостта и дълготрайността.

Майкъл Куйперс – Доцент в Институт за история на науката „Макс Планк“

heritagedaily.com

 

 

 

Ученици от Бургас отбелязаха Световния ден на влажните зони

 

Фондация Виа Понтика съвместно с Природонаучен музей Бургас и ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“ реализираха образователна програма  „Академия за еко детективи” с цел отбелязване Световния ден на влажните зони и повишаване на информираността за значението им сред младото поколение. Основното послание на тазгодишния Световен ден на влажните зони е Влажните зони намаляват вредните влияния от промените в климата“.

На мероприятието присъстваха  г-жа Руска Бояджиева, зам. кмет по европейски политики и околна среда и д-р Георги Митев, директор ОДБХ Бургас.

 

 

Мултимедийни презентации и беседа запознаха учениците с изследванията на околната среда и изменението на климата в района на Бургаските влажни зони, както и огромното значение на влажните зони за живота на Земята. Участниците научиха интересни факти за дивите растения, птици и животни, за водното богатство и уникалните забележителности на Черноморския регион.

 

 

Експертите разказаха за значението на жизненоважните функции на влажните зони – намаляване на наводненията, източник на питейна вода, подобряване качеството на водите, както и природните решения срещу климатичните промени. Честотата на природните бедствия се увеличава и по-голямата част от тях са свързани с водите. Поради климатичните промени се очаква дори засилване на тази негативна тенденция в бъдеще. В същото време голяма част от обществото и особено младото поколение,  не е достатъчно запозната с ролята на влажните зони и това доколко те ни предпазват. Често на влажните зони се гледа като на запустели терени, които трябва да бъдат усвоявани за различни други ползвания. По преценка на учените най-малко 64% от влажните зони в световен мащаб са изчезнали от 1990 г. досега.

 

 

В открития урок бяха представени мерките, които Община Бургас предприема за подпомагането, опазването и насърчаването на устойчивото ползване на Бургаските влажни зони. Подчертано бе, че всички ние можем да допринесем за обръщане на загубата на влажни зони, така че да продължим да се възползваме от благата, които предоставят на природата и хората.

 

 

В следващия етап на „Академията“ учениците взеха участие в образователни игри  на тема влажни зони. Te oтговаряха на въпроси, свързани с ключови понятия и видове влажни зони, както и за влажните зони в Бургас и региона.

 

 

Включването на интерактивни игри като „Кутията на мистериите“ и „Намирането на органичното решение“  бе не само забавно и развиващо социалните умения, но и наистина чудесен инструмент за насърчаване творчеството и критичното мислене в решаването на актуални екологични предизвикателства и предизвика истински мозъчен щурм и надпревара.

 

 

Учениците от еко клуб „Капитан Планета“ разпознаваха водолюбиви птици в музея и решаваха кръстословици със „супа от букви“. Други намираха обяснение  на загадки, свързани с природата и нейното опазване и наблюдаваха интересна музейна презентация, посветена на Бургаските влажни зони. Смях, шеги и закачки допълниха преживяването.

 

 

В синхрон с концепцията всички деца получиха листовки с информация за влажните зони и практични сувенири като платнени торбички за пазар и алуминиеви бутилки за вода.

 

 

Накрая всички стигнаха до извода, че никога не е късно да поемеш отговорност за собствените си действия и тържествено си обещаха, че вече няма да си купуват пластмасови бутилки за вода, ще се откажат от найлоновите торбички в магазина и ще си изключват зарядните устройства преди да излязат от вкъщи – по нещо мъничко, но всеки ден с грижа към природата. Така, както тя се грижи за нас, така и ние да се погрижим за нея. И сега ние имаме решенията и просто се нуждаем от волята и действието.

 

Марките с 4 от най-красивите видове водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие са пуснати в употреба

 

Едни от най-красивите птици, срещащи се по българското Черноморие са изобразени на серия от четири пощенски марки, която днес, 01.02.2019 г., бе валидирана от председателя на Съюза на българските филателисти Спас Панчев в сградата на Централното управление на „Български пощи“ ЕАД.  В кратката церемония взеха участие също: Ина Агафонова, създател на Фондация Виа Понтика, която е инициатор за създаването на марките,  Айлин Хасан – главен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата“ и младата художничка Наталия Алексиева, илюстрирала марките с 4 от най-красивите видове водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие – розов пеликан, голям гмурец, малка бяла чапла и малък корморан. С поставянето на печата за пускане в употреба, те ще станат част от колекциите на филателистите и ще украсява писмата, които изпращаме до своите близки и приятели.

 

 

Датата 01.02.2019  не е избрана случайно. Тя идва в навечерието на Световния ден на влажните зони – 02 февруари, който Фондация „Виа Понтика“ ще отбележи, освен с валидирането на серията пощенски марки, и с три събития в гр. Бургас, за които можете да научите повече на страницата на фондация viapontica.org и на страницата на инициативата worldwetlandsday.org

 

 

Влажните зони са бъдещето ни! Основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: опазване на климата, водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергиен източник, дивеч, транспорт, други продукти, включително лечебни растения, отдих и туризъм.

Мотото на отбелязването на Световния ден на влажните зони тази година е: „Да  повишим информираността за значението на влажните зони в опазването на климата“.

Не е необходимо просперитетът на човечеството да е за сметка на Земята, затова Фондация „Виа Понтика“ има за цел да обърне процеса на загуба на биологично разнообразие и рушенето на екосистеми и сведе до минимум най-силните отрицателни въздействия, упражнявани върху природата в едни от най-важните и значими за България влажни зони- Бургаските.

 

 

Бургаският езерен комплекс е основен пункт по миграционния път „Виа Понтика“ – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. Тук птиците традиционно спират да почиват, а някои и остават да зимуват и гнездят. В района на езерата са установени 254 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение, като 9 от тях са световно застрашени, а застрашени в Европа са 95 вида.

С инициирането на издаването и пускането в употреба на тази серия от четири марки, Фондация Виа Понтика цели да популяризира богатството от биологично разнообразие, което все още имаме, да промени отношението на хората към защитените територии и видове, за да има чиста природа и за поколенията след нас. И както казва Бан Ки-мун – бивш генерален секретар на ООН: „Въпреки, че индивидуалните стъпки изглеждат малки на фона на глобалните заплахи и тенденции, обединяването на усилията на милиарди хора в обща цел, може да направи значими промени“.

 

 

Планета без пластмаса в пет лесни стъпки

Представете си планета без пластмаса. Едно бъдеще без огромни острови от отпадъци, носещи се през величествените океани на Земята. Възможен свят, където по дърветата няма найлонови торбички вместо плод и листа, a животните не поглъщат разпилените от вятъра пластмасови продукти, които мислят за храна.

Бъдещето започва от днес. И от нас. С малки крачки към голямата цел. Първите стъпки дори може да са върху сърф и да ви отведат на екологично приключение по цялото протежение на българското Черноморие от Дуранкулак до Резово.

Точно това се случи през 2018 г., когато сърфистите Илияна Стоилова и Йоан Колев в партньорство с Kaufland България се понесоха по вълната на бъдещето. Те започнаха с попътен вятър уиндсърф борбата си с пластмасата. Тогава ви разказахме за тяхното предизвикателство Wind2WindChallenge, което ги провокира да изминат над 300 километра по вода, за да привлекат вниманието към замърсяването на Черно море с пластмаса.

Пластмасата обаче не е само в морето – тя е навсякъде около нас. Kaufland, Илияна и Йоан създадоха видео с практични съвета за ограничаване на пластмасата при пазаруване. Защото голямата промяна не се случва изведнъж, започва постепенно и от основни неща. Вълната към екологично чисто и красиво бъдеще се засилва от ежедневното ни поведение. Не всеки кара сърф, но всеки минава през магазина. И именно там, макар и с малки стъпки, вече може да започне битка с пластмасата

Ето ги и полезните пет начина за по-малко пластмасата при пазаруване:

1: Без пликче за плодове и зеленчуци – етикет директно върху тях или собствена торбичка за дребните

2: Напитки в стъклени бутилки

3: Продукти с картонени, хартиени и метални опаковки

4: Торбичка за прясно изпечен хляб

5: На касата торбичка за многократна употреба или рециклируема

По време на Wind2WindChallenge Илияна и Йоан бяха придружавани от морски биолози на борда на моторна лодка с портативна апаратура, които изследваха на място проби морска вода, за да установят нивата на чистота, състоянието на морската екосистема и нейната биологична активност.

„Това е още една малка, но необходима стъпка към решаване на проблема“, коментира д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, който работи в Лабораторията за морска екология и е един от двамата морски биолози, които съпровождаха сърфистите по време на предизвикателството. Ръководеното от него изследване, което продължи седмица след предизвикателството, потвърди очакванията, че най-често наблюдаваните отпадъци в морето са пластмасовите. Според редица съвременни изследвания, те най-трудно се разграждат.

Данните сочат, че 85% от всички морски отпадъци в българската акватория са от пластмаса. Според прогнози 70% от морските отпадъци се утаяват на дъното, 15% остават да плават в морския стълб или на морската повърхност, а 15% стигат до крайбрежието.

През лятото основните замърсители на плажовете са предмети, оставени или изхвърлени от туристи – фасове, пластмасови чаши и опаковки. През пролетта и есента големият проблем са пластмасовите капачки, които са сравнително леки и лесно се пренасят от морето.

Предизвикателството и данните от проучването сочат ясно посоката – борба с пластмасата.

За това работят и от Kaufland вече няколко години. Още от 2013 г. компанията се отказва от микропластмасата при производството на собствени козметични, санитарни и хигиенни марки продукти, както и перилни и почистващи препарати.

Планът е до 2025-а да намали пластмасата с най-малко 20%, а пластмасовите опаковки на собствените марки продукти да са 100% рециклируеми. До края на 2019-а  целенасочено няма да се предлагат определени пластмасови стоки, а само техни устойчиви алтернативи.

Вълната на бъдещето започва от пазаруването в магазина и може да ни отведе на приключение в морето. Морето, което заедно можем да направим отново чисто и свободно. И идеално за сърф.

webcafe.bg

Простреляха розов пеликан с ловна пушка край Бургас

 

Розов пеликан е прострелян с ловна пушка край Бургас. Птицата  е открита от екип на „Зелени Балкани“ по време на среднозимното преброяване на птиците  миналата седмица, информира вестник „Дневник“. Ранената птица  е откарана за лечение в Спасителен център в Стара Загора.
Ветеринарните лекари от центъра съобщават, че крилете на птицата, както и тялото ѝ, са засегнати от сачмите на въздушна пушка. Младият пеликан е и със счупано стъпало. Все още не е ясно какви са пораженията върху вътрешните органи.

Ветеринарно – медицинският факултет при Тракийския университет е помогнал с безплатна рентгенография и консултация от доц. Галина Симеонова, за да може птицата да полети отново на свобода – въпреки че няма сигурност дали ще успее.

 

Розовият пеликан не е ловен обект и е защитен от българския Закон за биологичното разнообразие като част от ценната европейска природа, защитавана от мрежата „Натура 2000“ .

Статутът му е „изчезнал“ според Червената книга на България, в която се уточнява, че той е преминаващ и много рядко зимуващ в нашата страна, а по време на миграцията се среща предимно по Черноморското крайбрежие.

Видът е разпространен в делтата на Волга и на Дунав, езерата Манич, Манич-Гудило и Преспа и има обща численост от около 4000 двойки за цяла Европа.

“Зелен” японски вестник – веднъж прочетен разцъфтява като мини градина

 

Какво правите след като прочетете сутрешния си вестник (ако все още си купувате такъв, разбира се)?

В Япония го… засаждат!

Всъщност така наречената “растителна хартия” не е нещо ново. Технологията – рециклирана хартия + семенца трева или цветя, е позната от няколко години, но за първи път влиза в масово производство и употреба.

Първият зелен вестник

Пионерът е един от най-големите японски ежедневници -毎日新聞 (The Mainichi Shimbunsha), или „Майничи Шимбун”.

Наскоро издателите му пуснаха в продажба 4 милиона екземпляра и… бяха поразени от търсенето и положителните реакции на хората.

Как се градинарства със зелен вестни?

Огромният успех на инициативата се дължи донякъде и на лесния (и красив) начин, който дава на читателите на ежедневници да се превърнат в градинари.

Достатъчно е да накъсат прочетеното издание, да го заровят в саксии или градините си и от време на време да го поливат. Резултатът (и удовлетворението) скоро са на лице.

 

 

Зеленият японски вестник и децата

Екологично отговорното поведение е лесно и приятно като… игра. Японският ежедневник, отпечатан на растителна хартия е ярко доказателство: достигнал до всички основни училища в страната, той бързо се превърнал в любимо занимание.

Учениците чели, засаждали, а после седмица след седмица се любували на все по-уханния резултат на любознателността си…

Вижте видео:

 THE MAINICHI NEWSPAPERS

 

jasmin.bg

Валидиране на серия пощенски марки по случай Деня на влажните зони, 02 февруари 2019 г.

 

 

На 01.02.2019 г. в 11:00 часа, в сградата на Централното управление на „Български пощи“ ЕАД  в гр. София, ще се състои валидиране на серия от четири пощенски марки на тема „Виа Понтика – пътят на птиците“, илюстриращи 4 от най-красивите видове водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие – розов пеликан, голям гмурец, малка бяла чапла и малък корморан.

Датата 01.02.2018  не е избрана случайно. Тя идва в навечерието на Световния ден на влажните зони – 02 февруари, който ден Фондация „Виа Понтика“ ще отбележи, освен с валидирането на серията пощенски марки, и с три събития в гр. Бургас, за които можете да научите повече на страницата на фондация viapontica.org и на страницата на инициативата worldwetlandsday.org

Инициативата за създаването на марките е на Фондация Виа Понтика, чийто ангажимент към биологичното разнообразие и опазването на планетата е споделен с множество държавни и неправителствени организации. На събитието са поканени представители на МОСВ, ИАОС, РИОСВ, Община Бургас, Съюза на българските филателисти, както и авторитетни организации, работещи в сферата на опазването на околната среда, биоразнообразието и орнитологията.

 

 

Влажните зони са бъдещето ни! Основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: опазване на климата, водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергиен източник, дивеч, транспорт, други продукти, включително лечебни растения, отдих и туризъм. Целта на отбелязването на Световния ден на влажните зони тази година е да се повиши информираността за значението на влажните зони в опазването на климата.

Едни от най-важните и значими за България влажни зони са Бургаските. Те са и основно място за  дейността на Фондация Виа Понтика. Бургаският езерен комплекс е основен пункт по миграционния път „Виа Понтика“ – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. Тук птиците традиционно спират да почиват, а някои и остават да зимуват и гнездят. В района на езерата са установени 254 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение, като 9 от тях са световно застрашени, а застрашени в Европа са 95 вида.

С инициирането на издаването и пускането в употреба на тази серия от четири марки, Фондация Виа Понтика цели да популяризира богатството от биологично разнообразие, което все още имаме, да промени отношението на хората към защитените територии и видове, за да има чиста природа за поколенията след нас.