Thames Water е глобена 20 милиона паунда за разлив на канални води

 

Thames Water е глобена с рекордните 20 милиона британски паунда след изливане на близо 1,5 милиарда литра непречистени канални води в река Темза.
Компанията призна за замърсяването на водите и други нарушения на канализационните съоръжения в Бъкингамшир и Оксфордшир.
Риби и птици са загинали вследствие на разливи през 2013 г. и 2014 година.
20,3 милиона паунда е най-голямата санкция за екологична катастрофа, предизвикана от водни съоръжения.
Съдия Франсис Шеридън заяви, че мащабът на проблема е такъв, че той трябва да е бил известен на най-висшите кадри в управлението на Thames Water.
Той каза в Ейлсбъри Краун Корт, че не е възможно всички индивидуални мениджъри сами да вземат едно и също решение-да работят помпите на половин ниво и определи това решение като „шокиращо и позорно състояние на нещата“.
Съдията добави: „За това не трябва да бъде по-евтино (наказанието за) провинението, в сравнение с вземането на подходящите предпазни мерки.“
Разливите са настъпили в четири пречиствателни съоръжения на Thames Water Utilities Ltd : в Ейлсбъри, Дидкот, Хенли и Литл Марлоу, както и в голямата канализационна помпена система в Литълмор в Оксфорд.
Стотици риби са били убити и каналните води са се излели в природни резервати, а памперси и други отпадъци навлезли в Темза и съседната река Таме.
Шахтите също прелели и се появили мухи „дракон флай“.
Увреждане на околната среда е била причинено в крайречните градове Хенли и Марлоу.

 

Директорът на фирмата Ричард Айлард каза: „Ние се провалихме в нашата отговорност към околната среда и много ни боли и лично, и професионално, защото нас ни е грижа.“
„Ние също така се провалихме в нашата отговорност към нашите клиенти, които ни плащат, за да осигуряваме тези основни обществени услуги винаги и всеки ден, а не само отвреме навреме и се извиняваме за всички тези пропуски.“
Съдия Шеридън заяви, че компанията има „история в неспазването “ и че мениджърите са игнорирали предупрежденията за „рискове, идентифицирани от служители и други граждани“.
Персоналът записва „провал в очакване да се случи“, каза той.
Робърт Дейвис, от Агенцията по околна среда, го нарече едно от най-лошите замърсявания,на които той е бил свидетел.
Той добави: „Не можех да повярвам това, което виждах Реката беше видимо замърсена от единия бряг до другия с канализационни води и отпадъци… Мъртва риба, плаваща по нея и мръсотия, додето вижда окото. Беше наистина тъжно да се види такава красива река, толкова силно замърсена.“
Главният изпълнителен директор на Thames Water Стив Робъртсън заяви, че дълбоко съжалява за разливите, но настоя, че нещата в компанията са се подобрили, тъй като тя е увеличила броя на персонала в ключови места.
„Ние разбираме нашите огромни отговорности за околната среда, поучихме се от тези сериозни събития и ще продължаваме да инвестираме в размер на около 20 милиона седмично за непрекъснато подобряване на услугите ни за нашите клиенти и за околната среда.“
Компанията разполага с 21 дни, за да плати глобата.
Предишната най-голямата глоба, постановена от съд е 2 милиона паунда, дадена на Southern Water през декември, след като отпадни води се заустват в морето край Маргейт.
Aн Броснан, главен прокурор на Агенцията по околна среда, заяви: „Thames Water е абсолютно небрежна към опасностите за околната среда, създадени от нестабилното състояние на неговите съоражения.
„Нашето разследване разкри, че си имаме работа с един модел на безпрецедентни инциденти на замърсяване, които биха могли да бъдат избегнати, ако Thames Water е била открита и честна с Агенцията по околна среда, според изискването за компаниите от водната индустрия.“

 


Коментарът на Джереми Стерн от BBC News в Ейлсбъри Краун Корт: „Това е най-голямата глоба за Thames Water или за която и да е британска водна компания, която някога е била издавана. Въпреки това не е изненада.
Глобите за тези видове престъпления се покачват, тъй като нови насоки са въведени в Англия и Уелс през 2014 година.
Също така съдия Франсис Шеридан каза неведнъж по време на този процес, че иска да изпрати съобщение до акционерите, че замърсяване в този мащаб не е приемливо.
Въпреки това, тези суми са една малка част от годишните приходи на компанията.Thames Water прави оперативна печалба от около 2 милиона паунда всеки ден.
Луиз Боу, главен изпълнителен директор на River Thame Conservation Trust, заяви: „Ние сме шокирани след като размера на трагичните събития от 2013 г. бяха разкрити в съда. Беше много по-лошо, отколкото си мислехме и обяснява как се случиха разрушителните щети на реките и околностите им.
„Лошото качество на отпадъчните води,които са били пуснати намалява кислорода във водата. Рибата и другите водни животни на дивата природа са се борили да оцелеят и цялата екосистема може да бъде увредена в продължение на много години.Някои големи риби, които са били убити, не могат да бъде заместени и видове като голям зрял кефал и бабушка просто са изчезнали.“

 


Rоуз О’Нийл, мениджър по политиката за водите в WWF, заяви, че е „не изолиран случай“.
Тя добави: „Има около 15000 канализационни преливници в Англия, освобождаващи непречистени отпадъчни води в нашите реки.Този случай подчертава необходимостта водните компании да инвестират в решения, които включват целия местен водосбор,зелената инфраструктура и устойчиви системи за отводняване. Те просто не могат да продължават да третират нашите реки като тяхно сметище.“

IFOAM EU – Европейска доброволческа служба

Уважаеми членове,

IFOAM EU търси мотивирани хора (на възраст 18-30) от Австрия, България *, Германия, Полша и Испания, за да прекарат една година в нашия офис в Брюксел като част от проект за European Voluntary Service (EVS)  /Европейска доброволческа служба (ЕДС)/. Доброволците ще започнат да работят с нас през юни 2017 г. Моля, имайте предвид, обаче, че финансирането за българския доброволец не е обезпечен все още и се дължи на проблем в процес на контактуване със съответните национални органи. Ние ще знаем със сигурност в началото на април, дали ще бъдем в състояние да бъдем  домакин на доброволец от България, но ние сме много оптимистичнонастроени, че това ще бъде възможно.
Ние ще бъдем благодарни, ако разпространите посланието чрез вашите мрежи и насърчите подходящи кандидати да участват!
Те могат да направят това чрез попълване на формуляра за кандидатстване-the application form  и да го изпратят на employment [@] ifoam-eu.org преди 19 март 2017 г. Моля, имайте предвид, че ние можем да  разглеждаме заявления само от кандидати, които пребивават законно в Австрия, България, Германия, Полша и Испания.Настаняването ще бъде осигурено и доброволците ще получат билет за обществен транспорт в Брюксел , квоти за храна, както и джобни пари.

Програмата ЕДС е Европейска доброволческа служба ,която дава възможност на младите европейци  уникалната възможност да дадат своя личен принос чрез пълно работно време за доброволчески дейности в чужбина за срок от 1 година. Младите доброволци могат да развият нови умения и, следователно, да се подобри тяхното личностно, образователно и професионално развитие. Повече информация за ЕДС е предоставена на уебсайта на Еразъм +.
* Моля, имайте предвид, че за доброволеца от България, финансирането все още е предмет на одобрение на безвъзмездни средства от програмата ЕДС -моля, свържете с нас, ако имате някакви допълнителни въпроси относно този въпрос.

This project is funded by the European Union under Erasmus+

 

Best regards,

Josefine Johansson ZuazuPhone: +32 (0)2 734 21 71
Operations and Projects ManagerFax: +32 (0) 2 735 73 81

Skype: ifoameujosefine

www.ifoam-eu.org

50% от биологичните видове на Земята могат да изчезнат до края на 2100 г.

 

 

Биолози предупредиха, че половината от всички биологични видове на планетата могат да изчезнат до края на столетието, пише „Гардиън“.

Сега един на пет биологични вида на Земята е изправен пред изчезване, като тази тенденция ще нарасне до 50% до края на столетието, ако не бъдат предприети незабавни действия.

Такава е мрачната прогноза на водещи световни биолози, еколози и икономисти, които ще се съберат в понеделник на среща, на която трябва да определят необходимите социални и икономически промени, за да спасят биосферата на планетата.

Живата тъкан на света се изплъзва между пръстите ни без да покажем признак, че ни е грижа„, обявиха организаторите на конференцията „Биологично изчезване“, провеждана тази седмица във Ватикана.

Учените отбелязват, че по медиите се алармира, че тигрите и носорозите са заплашени да изчезнат, но малко внимание се отделя на много други застрашени биологични видове.

Но тези животни и растения предоставят необходимата храна и лекарства на човечеството. Те прочистват водата и въздуха, докато абсорбират въглеродните емисии от автомобилите и фабриките, а също така възстановяват почвата и носят на хората естетично вдъхновение.

Богатите западни държави източват ресурсите на планетата и унищожават екосистемите с безпрецедентна скорост„, предупреди биологът Пол Ехрлих от Станфордския университет в Калифорния.

Искаме да изградим магистрали през „Серенгети“ (голям национален парк в Танзания – б.р.), за да се сдобием с по-редки минерали за нашите мобилни телефони. Ние разграбваме цялата риба от морето, унищожаваме кораловите рифове и замърсяваме атмосферата с въглероден диоксид. Предизвикваме голямо изтребление. Въпросът е: Как можем да го спрем„, продължи той.

Срещата утре е една от няколкото организирани от Ватикана по екологични въпроси, разглеждани от папа Франциск като спешен проблем за Католическата църква.

Икономистът сър Партха Дасгупта от Кеймбриджкия университет, един от организаторите на конференцията, изтъкна, че трябва да се разрешат проблемите, застрашаващи живота на планетата.

Но не всички приемат позитивно организираната от Ватикана конференция. Много консервативни католици са против и дори призовават папата да не говори на събитието.

Има петиция с 11 000 подписа папата да не участва на мероприятието, но Франциск на този етап е категоричен и няма да промени позицията си.

Европейска комисия:Наука за околната среда

 

Bird Life International  смята,че програмата „Важни региони за птиците и биоразнообразието “  (ВРПБ)  е  добре обхваната в Европа от НАТУРА 2000, но има потенциал за разширяване на мрежата.

Покритието на „Важни региони за птиците и биоразнообразието”  (ВРПБ) чрез  Специални Защитени Зони (СЗЗ) за птици в ЕС е било оценено в едно ново проучване. Като цяло, 66% от мрежата  на ВРПБ е обхваната от СЗЗ. Но няма СЗЗ ,които да покриват  23% от местообитанията  на 435 вида птици в ЕС, както и 25% от местообитанията на бозайници, влечуги и земноводни.

Директивата за птиците  на Европейския съюз (ЕС) е един от най-дълго установените инструменти в областта на опазване на птиците в Европа и има за цел да защити застрашените диви, често мигриращи, видове птици, които се срещат естествено в ЕС.Част от тази защита включва определянето на ключови обекти като Специални Защитени Зони. СЗЗ са част от  мрежата на НАТУРА 2000 от защитени обекти, заедно с Специални Зони за Опазване (СЗО) на видовете и местообитанията, определени в рамките на Директивата за местообитанията. Доброто изпълнение и управление на Натура 2000 е ключова част от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и изборът на обекти е процес на сътрудничество между Европейската комисия (ЕК) и държавите-членки.

BirdLife International е най-голямата организация  в света за опазване на природата и обединява 120 партньори от цял свят.Тя  работи от 1970 г. насам за идентифицирането и защитата на над 12000 местообитания, които са от голямо значение за опазване на птиците по света; именно  това е  програмата „Важни региони за птиците и биоразнообразието „( ВРПБ). В Европа се използват 20 критерии за идентифициране на ВРПБ със световно, европейско и само за ЕС значение, като те са подбрани специално, за да се определят като  като Специални Защитени Зони (СЗЗ).

Изследователите са разгледали редица проучвания, които подкрепят ефективността на Директивата за птиците и СЗЗ ,но и други, които показват, че сегашните СЗЗ обхващат недостатъчно всички видове в ЕС.Те също така потвърждават, че през 2014 г. ЕК е получила  мандат да изготви „проверка на годността“ на директивите за птиците и местообитанията, като част от програмата за „Нормативна  Уредба за Годност и  Ефективност” (НУГЕ), която има за цел да опрости законодателството на ЕС.В светлината на международните споразумения, като например  Стратегическа цел 11  от  Айчинското споразумение за биоразнообразието, се очаква защитените зони да бъдат разширени, а изследователите да идентифицират  най-подходящите райони за включване в разширена СЗЗ мрежа, за да се увеличи ефективно обхвата на видовете.

Това проучване анализира обхвата на припокриване между сухоземните „Специални Защитени Зони“(СЗЗ) и „Важни региони за птиците и биоразнообразието „(ВРПБ) във връзка с разпределението на птици, бозайници, влечуги и земноводни (тъй като птиците са показали, че са ефективни показатели за по-широко биологичното разнообразие). Информация за разпределение на видовете е получена от разпределителните модели за 435 вида птици (включително 181 вида от Анекс I на Директивата за птиците), 179 вида бозайници, 138 вида влечуги и 85 вида земноводни. Моделите включват използваните местообитания, експертни познания и разпространението на видовете за изработването на карти с висока резолюция (300 м) за разпределението на всеки вид. След  това разпределението на видовете в СЗЗ и ВРПР може да бъде сравнено чрез покритието за различни групи и видове, както и за видовете в различните категории на Червения списък на IUCN относно застрашеността. Изследователите също така оценяват и незащитената земна повърхност, която може да бъде добавена към защитената мрежа, въз основа на поява на видове и местоположението на настоящите СЗЗ и ВРПР.

Проучването установява, че 3 307 „Важни региони за птиците и биоразнообразието „( ВРПБ)  покриват 634 725 кв.км или 14,5% от ЕС, а 4 876 Специални Защитени Зони (СЗЗ) покриват 534 006 кв. км  или 12.5% от ЕС. Общо 418 108кв. км земя на ЕС е обхваната от ВРПБ както и СЗЗ, с 20,3% от ВРПБ съвпадащи почти напълно (над 98%) с рамките на СЗЗ. Като цяло, 66% от мрежата ВРПБ е обхваната от СЗЗ. СЗЗ покриват средно 23% (почти 25% за ВРПБ) на разпространението на видовете птици и 25% (почти 28% за ВРПБ) на разпространението на бозайници, влечуги и земноводни в рамките на ЕС. В съчетание, мрежите СЗЗ и ВРПБ обхващат 17,3% от територията на ЕС и средно 27,5% от разпространението на видовете птици в ЕС.

Използването на пространствени инструменти за обозначаване на защитените зони за опазване става все по-чести. Това изследване показва, че в ЕС сухоземната мрежа от СЗЗ като цяло обхваща ВРПБ добре. Изследователите също така са установили, че ВРПБ покрива разпределението на относително голям брой от бозайници, влечуги и земноводни, подкрепящо идеята, че птиците са полезни проксита за опазването на други видове. Констатирано е също, че разпределението на застрашените видове е малко по-добре обхванато от СЗЗ в сравнение с незастрашените видове. Това може да се дължи отчасти на факта, че застрашени видове, които имат по-малки диапазони, са по-добре обхванати от мрежата. На практика, изследователите казват, че защитените територии са ефективен инструмент за опазване на тези видове, като се има предвид, че  широкообхватните видове, като прелетните птици, се нуждаят от повече ландшафтно-мащабни подходи.

Изследователите също така са идентифицирали потенциалните възможности за разширяване на мрежата. Добавянето само на 4,5% от площта на ЕС към земите,обхванати от  СЗЗ мрежа (за да отговори на изискването на Стратегическа цел 11  от  Айчинското споразумение за биоразнообразието и да защити 17% от земята) ще увеличи двойно терените на разпространение на птиците от 22,9% до 40,4%. Това разширение ще доведе и до увеличаване на покритието на бозайници, влечуги и земноводни с до 43%. Най-добрите места за тази експанзия са концентрирани предимно в южните части на ЕС и в близост до северните и източните му граници.

Изследователите отбелязват, че не само моделиращите подходи, като този, използван в това изследване, трябва да формират основата за оценка ефективността на мрежата от СЗЗ. Други показатели, като например оценките на популациите на отделните видове също трябва да се имат предвид. Разпределението на видовете, което е в основата на това проучване, е също обект на грешка, ако видовете са били изчезнали от даден район в резултат на лов, борба с инвазивни видове или загуба на местообитания.

Като цяло, изследователите казват, че мрежата от защитени зони, съотнесена към ВРПБ, се явява добро покритие за разпределението на видовете, включително и за тези видове, които не са птици и които не са били първоначалната цел на изследването. Малки допълнения към СЗЗ мрежата биха могли да доведат до големи увеличения на покритието на видовете, но изборът на място трябва да се базира на строга научна основа, казват изследователите.

 

Не се поддавайте на зова на това сладко създание!

От Шон Хюрел

Какво трябва да направите, когато видите едно бебе пиленце на земята? Трудно е да се устои на изкушението да го спасите. Често хората се намесват, когато в действителност, в  повечето случаи, пиленцата трябва да бъдат оставени на мира.

Нашият проект Spring Alive в този сезон има за цел повишаване информираността на децата и възрастните хора по темата в цяла Европа, Централна Азия и Африка с девиза  „Не вземайте пиленцата с вас“.

 

Само, безпомощно, малко, измръзнало, непохватно и пухкаво … Виждаме все още неможещо да лети пиленце на земята в нашата градина и сърцето ни се свива. Как се е стигнало до тук? Къде са родителите му? Сираче ли е? Или е паднало от гнездото? Дали е контузено? То писука и може би това е призив за помощ? Ние сме обхванати от непреодолимо желание: Аз трябва да го спася… Аз трябва да направя нещо …

 

Спрете се. Помислете.Влизането в съприкосновение с това същество ли е най-доброто поведение в тази ситуация? Между действията <мога> и  <правя> има голяма разлика в биоопазването; понякога нашата готовност да се намесим може да бъде вредна, особено когато нашата преценка е помрачена от „сладък фактор“. Вие може да имате най-добри намерения, но да вземете едно пиленце с вас може да е неподходящо действие- то е намеса в  природата и дори може да влоши ситуацията на пиленцето.

 

Природата е груба понякога. Едно нещо, което трябва да запомните е, че само тридесет процента от младите пойни птици, естествено изправени пред трудности, оцеляват през първата си година. Но  това е естествен отбор- стратегия, при която най-силните оцеляват и в околната среда ще има достатъчно ресурси за тях. И домашното отглеждане на една птица не е лесно. Може би си мислите, че ще се получи невероятна история за грижи, привързаност и преданост -в много редки случаи е така – но знайте,че ако  вземете (често пъти незаконно)  дива птица като „домашен любимец“ и евентуално повторно я пуснете на свобода в природата, птицата не е научена на основни умения за оцеляване от своите родители.

 

И така, какво трябва да направите? Тук ще дадем базови познания, а за повече информация и за допълнителни въпроси, моля, вижте линковете по-долу  или се свържете с местната си  организация за рехабилитация на животни и птици.

 

Първо трябва да се определи дали пилето е видимо ранено. То може да бъде тромаво или дори да не е в състояние да ходи, ако е много малко, но това е напълно естествено. В много редки случаи, може да има кървене или други видими травми- в този случай най-доброто нещо ,което можете да направите, е да се обадите на местния рехабилитатор за дивата природа или на ветеринарен лекар.

 

Често към природозащитните организации по света, включително и към BirdLife Partners, се обръщат с молба за помощ хора с наранено животно или „изоставено“ пиленце, но в повечето случаи е трябвало да отидат на друго място и да не отнемат жизненоважно време и разходи на природозащитниците,които биха могли да ги вложат в други неща, например като защитата на местообитание за много видове. Вие не отивате при зъболекар, ако детето ви си е прехапало  езика.

Нека си го кажем направо: пилето, което сте намерили, е малко вероятно да бъде от критично застрашен вид; и дори ако е застрашен вид, и еколозите се радват да ви помогнат, те имат различни умения.

 

Правете разлика между „новоизлюпено пиле“, „голишарче“ и „новооперена птичка „! Ако птицата е невредима и се окаже, че е новооперена птичка, това означава, че естествено е напуснала гнездото, има къси, подобни на възрастните индивиди, пера, но все още се храни от родителите си. Тя може да стои на земята или да подскача наоколо, но не може да лети. Въпреки това, родителите й вероятно са наблизо, събират храна или я наблюдават,без тя да може да ги види. Изваждането на новооперена птица от дивата природа намалява шансовете й  за оцеляване.

 

Така че, може би е най-добре да се отдръпнете … Вашето присъствие дори може да стане причина, родителите на пиленцето да спрат да го хранят. Ако обаче, младата птица е на опасно място, като близо до път или в опасност от нападение на домашен любимец котка, в краен случай можете да преместите пилето на няколко метра от опасността, но така че все още да е на разстояние, на което родителите му могат да го чуят. Дръжте котките в къщи,докато трае периодът, през който  малките се учат да летят.

 

Ако птичето е новоизлюпено (очите му все още не са отворени) или голишарче (отворени очи, някои пера са мъхести и / или изглеждат като тръби, защото все още предстои да пробият защитните си обвивки), ако е здраво (понякога родителите умишлено изхвърлят пилета, които са болни или умиращи, така че да могат да се концентрират върху храненето на здравите пилета) и ако можете да видите гнездото, от което идва,то трябва да го върнете обратно. Ако не намирате гнездото или ако е паднало, трябва да изградите едно импровизирано гнездо чрез окачване на малка пореста кошница, пълна с суха трева на едно дърво и да поставите пилето там. Родителите ще се върнат, за да се грижат за него. Ако не се върнат в рамките на два часа или не можете бързо да направите импровизирано гнездо, трябва да се обадите на местния експерт- рехабилитатор за дивата природа и да следвате съветите му.

 

„Ако аз го пипна, родителите му ще ме помиришат и ще се откажат от пиленцето“ – за повече митове и въпроси, вижте по-долу:

 

Helping birds – the RSPB (BirdLife in the UK)

Последвайте Spring Alive on Facebook,  YouTube and Flickr!

Един бърз отговор

Нещата,обаче, са различни за един от мигриращите видове, включени в проекта Spring Alive. Черният бързолет се нуждае от високо място, от което да излита, така че ако видите този вид на земята и не е наранен – той може просто да е заседнал. Така че в този случай, най-доброто нещо,което можете да направите, е да го вземете и просто да го поставите на висок прозорец,за да полети. В този случай, местна организация за птици може да ви помогне,за да  оцени ситуацията. Пилетата на селската лястовица политат директно от гнездото си, така че никога не трябва да се намират на земята.

 

В повечето случаи обаче, хората бъркат новооперена птичка  с голишарче,което се нуждае от подкрепа, или вземат в къщи голишарче, което те могат да върнат в гнездото му или да направят ново импровизирано гнездо. Това е толкова често срещана грешка, че мрежата от  екипи на Spring Alive в цяла Евразия и Африка ще предава тази  информация на учители, ученици, деца и родители, както и ще продължава да разпространява знания за миграцията на птиците и опазването им.

 

 

За Spring Alive

 

Spring Alive е международен проект, организиран от BirdLife International, световна организация за защита на птиците. Кампанията има за цел да помогне на европейските, азиатските и африканските деца, техните семейства, приятели и учители, да чуят, да се занимават и да предприемат действия за опазване на птиците  и природата, както и да разберат необходимостта от международно опазване на мигриращите видове. Ключов  елемент в работата на Spring Alive е сайта www.springalive.net  с участници от 55 страни в Европа, Азия и Африка. Всички граждани, но специално децата и семействата, са насърчавани да наблюдават и съобщават за пристигането на 5 мигриращи видове птици всяка година: бял щъркел, селска лястовица, бързолет, кукувица и евразийски пчелояд.

 

Финансиране: Целият проект не би било възможно без голямата подкрепа на Фонда за Европа и Африка на Mitsubishi Corporation (MCFEA), основен спонсорна  Spring Alive. Целта на MCFEA е да насърчава оценяването и опазването на флората и фауната, с акцент върху застрашените видове.

Благодарим на нашия конкурсен спонсор Opticron за предоставянето на бинокли за награди.

Stichting BirdLife Europe благодари  за финансовата подкрепа на Европейската комисия. Цялото съдържание и становища, изразени в тази страница са само тези на Stichting BirdLife Europe.

Защо влажните зони са важни?

По повод отбелязвания на днешна дата – 02 февруари – Световен ден на влажните зони, публикуваме статията „Защо влажните зони са важни?“ на Wetlands International. Фондация Виа Понтика е член на световната организация, която работи в посока възстановяване и опазване на влажните зони по цял свят.

Влажните зони обхващат малък процент от повърхността на земята, но те са важни системи – те са артериите и вените на ландшафта. Те са богати на различни видове на флората и фауната и от жизненоважно значение за човешкия живот. Те действат като водоизточници и пречистватели. Те защитават нашите брегове. Те са най-големият природен резервоар за въглерод на планетата. Те са от решаващо значение за селското стопанство и рибарството. Един свят без влажните зони е свят без вода.

Влажните зони са източник на:

проспериращо благоденствие.
Влажните зони често са двигателите на местните икономики. Чрез мъдро използване на влажните зони и разнообразяване на възможностите за поминък на местните общности е възможно да се обърне тенденцията на загуба на влажните зони, бедността и неравенството.

достатъчно чиста вода.
Търсенето на вода нараства с повече от два пъти по-голяма скорост от тази на нарастване на населението. Конкуренцията между вода за човешка консумация, селско стопанство и енергетика се засилва. Чрез подобряване обмена на водата и възстановяване на влажните зони водните запаси могат да бъдат защитени.

пълноценна храна.
Чрез регулиране на водата и земеделските практики във влажните зони и включването им в селскостопанските ландшафти, може да се осигури дългосрочна продоволствена сигурност и засилване на биоразнообразието.

защита от бедствия.
Въздействията на природни и причинени от човека бедствия се увеличават поради изменението на климата, недобре планираното строителство и разрушаването на околната среда. 90% от бедствията са свързани с водата, но ако се даде заден ход на загубата и увредата на влажните зони, това може да бъде част от решението на проблема.

съхранение на въглерод.
Влажните зони са сред най-добрите складове на Земята за въглерод. Чрез опазване и възстановяване на влажните зони можем да намалим вредните въглеродните емисии и да увеличим способността ни за адаптиране към изменението на климата, като същевременно се подобри биологичното разнообразие, сигурността на водоснабдяването и благосъстоянието на хората.

разнообразна и красива природа.
Влажните зони подкрепят изобилието и уникалността на природната среда, но сладководното биологично разнообразие намалява драстично от 1970 г. насам. Спешно необходими са съгласувани действия от страна на отделните лица, групите на гражданското общество, правителствата и частния сектор,за да се обърне тази тенденция.

Каналът на Вая ще бъде почистен с европейски пари

Каналът, който свързва езерото „Вая“ и Черно море ще бъде почистен и възстановен с пари по европейски проект, спечелен от Областна администрация. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 394 000 евро по програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция. Областна администрация ще си партнира с каймакамството в Енез.

През изминалите две години каналът постоянно наводняваше района, заради обилните валежи. Така се стигна до проект, разработен от експертите в администрацията. Със съдействието на община Бургас той е вече спечелен.

Резултатите, които се очакват са опазване на околната среда и устойчиво използване на природни ресурси не само в регионален аспект. Предвидените дейности ще доведат пряко до подобряване на екологичните условия в територии с международно значение (езерата Вая и Гала), с мерки включващи почистване и укрепване.

Къде се намира каналът на Вая?

За да стигнете до канала, свързващ езерото Вая с Черно море е нужно веднага след светофара на канала по главен път Бургас–Созопол да отбиете вдясно до първия далекопровод и да спрете,за да видите богатството на Вая. Гледката към голямото езеро е приятна, защото на фона се вижда и модерният град. През различните сезони от тази точка можете да наблюдавате различни видове птици.

Папагалът Жако изчезва от тропическите гори на Африка

Папагал Жако

От Алекс Дейл, 08 Декември 2016

Тази статия е публикувана за първи път в Червения списък на издаваното от BirdLife списание.

Когато екип от изследователи пътува из Гана за провеждане преброяване на сивите папагали ( Жако) Psittacus Erithacus, той открива много ясно изразено различие в познанията на поколенията.

„По-възрастните хора, които анкетирахме помнят сивия папагал добре“, казва Стюарт Марсден, професор по опазване на екологията в Манчестърския Metropolitan University и един от ръководителите на изследването.
„Видът използвал големите дървета, за да нощува и са се събирали хиляди птици. Те (по-възрастните хора) помнят, че сивите папагали са били нещо обикновено около селата, като вредители, които ядат плодовете им. Да живеш заедно със сив папагал е било признак на това, да си ганаец.“

Но времената се менят. „Това, което е обезпокоително е как някои от младите хора в Гана, които интервюирахме, дори не знаеха или не се интересуваха от папагалите Жако“, казва Марсден. „След като стигнете до определена възраст, хората дори не са чували за Жако. Това е същото като със състоянието на оризарката в Ява. Сивият папагал трябва да бъде националната птица на Гана. Вместо това, той изчезва“

Въпреки че много млади ганайци не са могли да наблюдават сив папагал, шансовете ви са добри, ако някога  влезете  в магазин за домашни любимци. Може дори да кацне на ръката ви или да проведете разговор с него. Папагалът Жако е интелигентна, общителна птица и отличен имитатор на човешкия глас. Тези качества правят Жако един скъп любимец; той се е превърнал в една от най-популярните домашни птици в Европа, Северна Америка и Близкия изток. Но тази популярност е на ужасна цена.

Папагали Жако
Сивите папагали се събират на групи в дивата природа. © Рето Кустер

Всяка година бракониери събират десетки хиляди Жако от тропическите гори на Африка, за да отговорят на международното търсене – практика, която се проявява в цялата си гама и е в ход в продължение на десетилетия. Точният метод, използван за улавяне на птицата, варира според региона, но обикновено включва катерене по високите дървета, където предпочитат да гнездят и отглеждат малките си. Бракониерите вземат малките директно от гнездото. На други места те се възползват от социалната природа на птиците и хвърлят мрежи над тях, когато сивите папагали се събират на групи при пиене на вода или хранене с минерални соли.

Какъв ефект оказват тези мащабни улавяния върху популацията на сивия папагал на континента е лесно да си представим, но е трудно да се определи количествено.
На първо място, като една от най-незаконно трафикираните птици в света, е трудно да се знае точно колко птици са били извадени от дивата природа всяка година. Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) съобщи, че вносът от засегнатите страни е в размер на 847 525 птици между 1980-2014, но истинската цифра е вероятно повече от един милион. Официалните  данни не са повлияни от това, че диво уловените сиви папагали, противно на техния популярен образ като лесно опитомяващи се птици- компаньони, са изключително чувствителни към пипането с ръка и огромен брой от заловените птици умират от стрес. Като пример, в края на 1990 и началото на 2000 г. Камерун съобщава годишна квота от 10 000 птици заловени в дивата природа само в тази
страна. Но научните изследвания показват, че най-малко 90% от уловените птици загиват преди да стигнат до летището. Това означава, че истинската цифра на уловените Жако в Камерун всяка година е по-близо до 100 000.

Има и друга пречка за определяне статута на заплаха за сивия папагал. Сравнително  лесно е да се проследи тенденцията в популацията на една птица, която е ендемична в малка област или остров, но територията на сивия папагал обхваща почти три милиона  кв. км – от Кот д’Ивоар и Гана в Западна Африка, през басейна на река Конго до Уганда и Кения на изток. Видът е с много променлива величина на популацията в целия му обхват, което  прави трудно определяема опасността, на която той наистина е подложен.
„В Гана спадът в популацията на сивите папагали е бил опустошителен. Но в други части, като Габон, тя най-вероятно все още е доста многобройна „, казва Марсден. „Колкото се отива по-на запад от центъра на басейна на река Конго, толкова по-големи стават проблемите.“

Ловци на папагали
По време на проучването изследователите се срещнаха с местни ловци. (© Nat Annorbah)

Проблемът се усложнява, тъй като много малко се знае исторически за големината на популацията на сивия папагал. Въпреки че сивите папагали са били улавяни в Африка още в края на 19-ти век, а има и местните приказки, които разказват за техния забележим спад, без осезаеми изходни исторически данни за сравнение с актуалните тенденции за броя на птиците, става трудно правилно да се формулира истинската степен на проблема. Въпреки това, в стремежа си да определи състоянието на сивия папагал, Марсден  изважда  късмет. „Открихме доклад от Готлиб Дандликер, консултант  на CITES, който е направил отлично проучване за търговията и екологията на вида в Гана в началото на 1990. Той включва показатели, които биха могли да се повтарят и днес – такива като проучвания  на убежищата и проценти на срещащите се.” Откриването на този непубликуван, но технически щателен доклад, предоставя уникална възможност да се измери степента на спад в Гана през последните 20-25 години. „Този вид данни е нещо, което отсъства за толкова много видове в света“, казва Марсден. „Ако повече хора създават тези бази данни за всички птици днес, ние ще им благодарим толкова много след 50 години.“

Дандликер пътува из Гана 24 дни, в периода между декември 1991 г. и януари 1992 г. и идентифицира 60 убежища  на Жако или терени, на някои от които се събират стотици птици.
Това проучване е проведено по време, когато Гана се хвали с приблизителна популация на сив папагал от 30 000-80 000 птици – цифра, която вероятно е вече сянка на броя на птиците от само няколко десетилетия преди това, когато папагалът е в изобилие. Проектът за проследяване, който бе съвместно контролиран от Марсден и д-р Натаниел Анорба, двамата от Манчестърския Metropolitan University и д-р Найджъл Колар от BirdLife International е опит да се възпроизведе изследването на Дандликер възможно най-точно.

Екипът  успява  да посети 42 от 60-те убежища, идентифицирани от Дандликер. Неговите открития, или по-скоро липсата на такива, разказват историята на драматичен спад. Не са намерени активни убежища и места, които през 1992 г. са били убежища на 700-1200 Жако. Спадът на сивите папагали в Гана със сигурност е повече от 90%, а дори може да достига 99%.
Данните дават за първи път количествени доказателства за унищожителния ефект, който десетилетия бракониерство и търговия са имали върху популациите на сивия папагал. Въоръжен с тази информация, екипът е в състояние да определи, че пониженията в броя на птицата са достигнали прага, след  който видът ще бъде  категоризиран като застрашен.

Сивият папагал Тимне е от наскоро признатите видове, който до 2012 г. е бил смятан за подвид на Жако. Той също е определен като застрашен, тъй като е изправен пред същите заплахи. Тъй като Тимне има много по-малък обхват и е концентриран в страни като Сиера Леоне и Либерия, които са били опустошени от войната и Ебола, Марсден смята, че Тимне трябва да бъде във фокуса на бъдещите изследвания. „Аз бих поставил Тимне далеч над Жако по отношение на риска от изчезване“, казва Марсден. „Това е разумно само за няколко места, като например гората Гола в Либерия. Ние трябва да преценим в кои области има жизнеспособни популации.“
Новодекларираният статут на гората Гола като Национален парк би трябвало да направи много, за да се осигури бъдещето на тази крепост на Тимне. Марсден отбелязва, че в Гана има забележими промени на ландшафта, спрямо този описан през 1992 г. от Дандликер.
„При нормално застрашена птица, първо се търси промяна в земеползването“, казва Марсден. „Но веднага след като търговията се намеси, лесно е да се забрави ролята му  по отношение  промените в местообитанията. Да, търговията е опустошителна. Но в същото време и много от горската покривка е изчезнала напълно.“

Сивите папагали предпочитат високи дървета за нощуване и гнездене, а много от тях са изчезнали от Гана напълно. Причината е смесица от политика за горите и закон, който казва, че големите дървета остават собственост на правителството, дори ако са върху земи частна собственост. Така че земеделските производители отрязвали големите дървета, за да не идват дърводобивните фирми и да нанасят щети. „Дори и да не е имало търговия, загубата на дърветата е щяла да предизвика спад, така или иначе“, казва Марсден „Но това е една сложна ситуация. Проблемите, пред които са изправени видовете изглежда са различни във всяка страна. “

Папагал Жако
Обезлесяването и бракониерството са довели до това, за първи път сивият папагал да бъде категоризиран като застрашен вид (Публичен домейн)

В Кения например, видът сега отсъства от много гори, където преди е бил обикновено явление. В гората Какамега, която сега приютява най-голямата популация на страната, вероятно има останали по-малко от десет зрели сиви папагали. Видът се справя по-добре в басейна на река Конго, но с хилядите птици, които се събират като в капан годишно в региона, популацията може да намалее и там. Вече се съобщава,че големите ята, които преди това са се събирали около столицата на ДР Конго, Киншаса, сега са изчезнали.
В отговор на гореизложеното страните-членки на CITES вече са гласували да се повиши защитата на двата вида сиви папагали – Жако и Тимне до възможно най-високото ниво, което забранява всички видове международна търговия. Въпреки това, Марсден чувства, че това няма да успее да спре намаляването на сивите папагали: „Ние не можем просто да кажем, че тъй като CITES забрани търговията, всичко ще бъде наред. Освен това контролът над търговията е далеч от ефективен в много части на своя диапазон „.
В отговор, Ghana Wildlife Society в Гана (GWS, местен партньор на BirdLife) се опитва да ангажира властите, за да се предпази останалата малка популация на Жако. „Нашето намерение е да се работи за предотвратяване на всяка непочтена търговия, да  се наказват дилърите и да се ангажира обществеността за опазване на оставащите местообитания“, казва Яфет Робъртс, изследващ координатор на GWS.

За сега, природозащитните организации трябва да продължат да работят за запазването на останалите „крепости” на тези видове в селските райони на Африка. Въпреки това, Марсден завършва нашата дискусия с изненадваща истрия за устойчивостта на сивия папагал: видът сега е започнал  да се появява в оживени градове като Кампала и Акра. Ще бъде иронично и може би малко трагично, ако бъдещите поколения ганайци знаят Жако само като градска птица.

Новите информационни бюлетини за всички 11121 вида птици, оценени в Червения списък и актуализирани за 2016 могат да бъдат намерени в http://datazone.birdlife.org/species/search. За таблица в Excel, съдържаща пълен списък 2016 на контролния лист и още един списък за всички промени след 2015 г., моля посетете  http://datazone.birdlife.org/species/taxonomy и изтеглете ZIP файл.

Какво е решението на замърсяването на въздуха?

Какво е решението на замърсяването на въздуха?

От Ирене Лоренцо (www.birdlife.org), 25 октомври 2016

Наскоро Световната здравна организация (СЗО) обяви шокиращата новина: вече 92% от населението на света диша замърсен въздух. Подобно на канарчето в мината, дивите птици са винаги първите, които го забелязават.

Преди няколко дни Световната здравна организация пусна и свое най-подробно, актуално проучване на глобалното замърсяване и резултатите спират дъха: над 90% от населението живее в места, където замърсяването на въздуха превишава безопасните граници.

Съобщава се, че три милиона души умират всяка година в резултат на вредното действие на малките частици – твърди и течни вещества, които се суспендират във въздуха, който дишаме и са там като резултат от широк спектър човешки или изкуствени източници, автомобилните газове и електроцентралите. Продължителното излагане на въздействието на тези частици е свързано с редица заболявания на дихателните пътища. Предвид доказания ефект върху хората, ние се питаме, как това се отразява на птиците?

През 2013 г. птици започнаха да падат от небето в Сингапур заради смога, който се е образувал в резултат на горски пожари. Множество изследвания показват, че птиците реагират на промените в околната среда, преди хората да могат дори да ги забележат. Ето защо птиците са ценни показатели за здравето на нашата околна среда. Всеки, който е запознат с историята на канарчето в мината знае, че когато птиците започват да изчезват, има нещо лошо във въздуха.

Доказано е, че замърсявания от различен тип имат отрицателно въздействие върху птиците. Всички сме запознати с ефектите на нефтените разливи, пластмасовите отпадъци, пестицидите и другите водно-пренасяни замърсители, които могат лесно да сеят опустошение във влажните зони и крайбрежните местообитания. Въпреки това, когато става въпрос за невидими във въздуха замърсители, ефектите са много по-трудни за проследяване.

Но това, което може лесно да бъде изследвано, са валежите и техните въздействия върху околната среда. Замърсяването не се отнася само за въздуха, който дишаме. Токсични изпарения, идващи от колите, битовото отопление, електроцентралите, фабриките и селското стопанство – всичко това замърсява атмосферата със серни и азотни съединения. След изминаване на дълги разстояния, тези съединения падат като киселинен дъжд, който е съпричастен за спада на популацията на няколко вида птици в индустриализираните страни като САЩ и Великобритания. Дори когато има строги закони за околната среда, както в източните райони на Северна Америка, киселинният дъжд е все още един въпрос, който е свързан със спада на популацията на застрашени видове, като например дрозда на Бикнел.

От особено значение са „устойчивите органични замърсители“: промишлени химикали, остатъци от пестициди като ДДТ и нежелани странични продукти, като например диоксини. Тези съединения се просмукват във въздуха, както и във водата, а след това се натрупват в мастните тъкани на дивите животни и са причина за репродуктивни дисфункции, деформации и вродени дефекти, наред с други здравни проблеми. В крайна сметка те са причината за многобройния спад на популацията на различни видове корморани в САЩ и африканския морски орел в Зимбабве.

В заключение: СЗО предложи набор от решения за справяне с кризата със замърсяването на въздуха: устойчив транспорт, подобряване на управлението на отпадъците и увеличаване използването на възобновяеми енергийни източници. Това ново изследване ни напомня, че повечето от източниците, които причиняват замърсяване на въздуха са също двигатели на изменението на климата. Това е мястото, където нашите решения за природата са доста полезни. Нашите най-добри препоръки за справяне с изменението на климата също ще подобрят качеството на въздуха за хората и за птиците; запазването на изкопаемите горива в земята и осигуряването на прехода към възобновяеми източници трябва да се случи, колкото е възможно по-бързо.

След Закона за чист въздух от 1956 г. във Великобритания, има съобщения за няколко вида птици, които са били изчезнали от Лондон, но са се върнали след прочистването на въздуха: от папуняк до копринарка. Това идва да покаже, че никога не е твърде късно, за да се изчисти проблема: когато въздухът е годен да се диша отново, птиците ще бъдат първите, които ще ни уведомят.

(Превод: Елка Тодорова)

За първи път в историята седем застрашени видa пчели ще бъдат под защита

пчела

Никога не вали, но по малко тече. Миналат а седмица бе съобщено, че Агенцията на САЩ за защита на рибата и дивеча(US Fish and Wildlife Service) обмисля включване на пчелите в списъка по Закона за застрашени видове за първи път. Сега изглежда, че старата черно-кафява пчела е бита на финалната линия, като други седем вида пчели, които се срещат само в Хавай, тази седмица бяха официално пуснати в списъка, както е препоръчано от Xerces Society(международна, неправителствена организация, която защитава дивата природа чрез запазване на безгръбначни и техните местообитания).

Въпросните пчели са жълти и са единствените местни видове пчели на Хавай.

Бележка на преводача: Медоносната пчела (Apis melifera) се подразделя на два типа: черни или кафяви и жълти пчели.Към първия тип се отнасят черните или кафявите пчели разпространени в Централна Европа, Великобритания, Северна Африка, Америка и на Мадагаскар; към втория- италианските (жълтипчели), които били пренесени в САЩ и други страни от Централна и Северна Америка.

От един вид насекомо, съществувало много преди европейците да пресекат океана, сега по островите има 63 вида жълти пчели. При липсата на други пчели, с които да се конкурират, живеещите на архипелага жълти пчели са еволюирали така че да използват всички островни местообитания,започвайки от бреговете и свършвайки с високопланинските пустини ,без да пропускат различните видове гори между тях. Но тази изолация и специализация ги прави изключително уязвими.

От 63 оригинални вида, девет не са виждани през последната година и се смята,че са изчезнали, докато седем вида са достатъчно заплашени, за да са в списъка на застрашените от изчезване.

Заплахите, пред които са изправени трудолюбивите малки насекоми са разнообразни, но много от тях се отнасят до хората, които променят нативната растителност, на която пчелите разчитат.

Увеличаването на горските пожари, съчетано с въвеждането на неместни растения, е променило местообитанията, говеда и кози променят пасищата, и дори въвеждането на земните червеи е изместило нативния баланс на хранителните вещества в горите.

Жълтите пчели почти изцяло се хранят с местни растения, така че когато те са засегнати и намаляват, пчелите чувстват ефектите. Не само това, но и въвеждането на мравки също е оказало отрицателно въздействие, тъй като те не само се хранят с пчелите, но са и конкуренти за нектара.

Всички тези фактори са оказали своето влияние върху видовете, нещо, което Xerces Society се опитва да документира. В действителност, на организацията са й били необходими 10 години изследвания и провеждане на кампании,за да получат най-накрая пчелите федерална защита.

Докато нещата не изглеждат добре за седемте вида пчели (а не за всички видове пчели, както съобщават някои сайтове), то не всички новини са лоши. Увеличението на научните изследвания доведе до откритието на нови 11 вида жълти пчели само в последните 15 години. Така или иначе, необходимо е да бъде гарантирана по-голяма защита на уникалната флора и фауна на Хавай, за да не се уврежда тя допълнително от човешка намеса.