Конвенцията за влажните зони, наречена Рамсарската конвенция, е междуправителствен договор, който осигурява рамката за национални действия и международно сътрудничество за опазване и разумно използване на влажните зони и техните ресурси. Конвенцията е приета в иранския град Рамсар през 1971 г. и влезе в сила през 1975 г. Оттогава почти 90% от държавите-членки на ООН от всички географски региони в света са се присъединили към „договарящите се страни“.
Ние извличаме много ползи от екосистемите на влажните зони, но повечето хора не признават жизненоважната стойност на влажните зони за поддържането на нашия живот. Повече от един милиард души по света живеят директно от влажните зони, но около 64% от световните влажни зони са изчезнали през миналия век.
За да се противодейства на тази тревожна загуба, влажните зони и тяхната жизненоважна роля за човечеството спешно се нуждаят от поддръжка. Трябва да се въведе стратегическо и целенасочено информиране и защита.
Програмата на Рамсарската конвенция за комуникация, изграждане на капацитет, образование, участие и повишаване на осведомеността (CEPA) беше приета чрез резолюция XII.9 на COP12 през 2015 г. Тя отмени по-рано одобрените резолюции на CEPA през 1999, 2002 и 2008.
Административните органи на Рамсар са ключовите изпълнители на програмата. Техните национални координационни центрове (National Focal Points ) работят с координационните центрове на CEPA (CEPA Focal Points), НПО кординатори, Рамсарски регионални инициативи (Ramsar Regional Initiatives) и други организации на гражданското общество и посетителските центрове за влажни зони.
Конвенцията влезе в сила в България на 24 януари 1976 г. Понастоящем в страната има 11 обекта, определени като влажни зони с международно значение.
Избирането на Виа Понтика за НПО организация, част от Националния координационен център на CEPA в България, е признание за международния авторитет на Фондацията, но и голяма отговорност. В Националните координационни центрове на CEPA влизат признати експерти в областта на комуникацията, развитието на капацитета, образованието, участието и осведомеността и включват една правителствена организация и една неправителствена. Заедно те водят разработването и изпълнението на национални и местни програми и планове на CEPA за влажните зони.