На 22 март държавите-членки на ЕС се срещат отново, за да обсъдят пълната забрана на най-широко използваните в света пестициди – неоникотиноиди. Това е решаващ шанс да защитим нашите опрашители(пчелите-б.пр.), деца и култури и да преосмислим цялата ни хранителна система, пише Дейв Гулсън*.
Хората се нуждаят от пчелите. Почти една трета от хранителните ни продукти ще изчезнат без работата на домашните пчели, дивите пчели и други опрашители. Същественото значение на тези насекоми както за природните екосистеми, така и за оцеляването ни не може да бъде надценено.
Много правителства настояват, че нашите стандарти за защита на нашите опрашители са доста високи. Но тъй като учените, които са прекарали десетилетия в изучаването на крехката връзка между насекоми, околна среда и култури, от която зависи оцеляването на всички ни, ние не се съгласяваме.
Много популации на диви опрашители са претърпели сериозни спадове, като някои видове сега са изчезнали в световен мащаб. Въпреки че причините за тези спадове са сложни, включващи загуба на местообитания и разпространение на неместни болести, излагането на въздействието на пестициди се очертава като много вероятно да е значим фактор.
По-специално, съществуват много и все по-обширни научни изследвания върху неоникотиноидните инсектициди, които доказват, че те имат редица вредни ефекти върху пчелите, като директно ги убиват, нарушават навигацията, намаляват плодовитостта и потискат имунната им система.
В резултат на нарастващи доказателства, които свързват неоникотиноидите с намаляването на пчелите, през 2012 г. Европейската комисия възложи един преглед на научните изследвания. Издаден през януари 2013 г., той заключава, че трите най-широко използвани неоникотиноиди (имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин) представляват „неприемлив риск“ за пчелите.
В резултат на това Европейската комисия предложи забрана за използването на тези три съединения върху цъфтящи култури, посещавани от пчелите. Въпреки тежкото лобиране от страна на пестицидната промишленост, която прогнозира големи загуби на култури, ако това се случи, тази частична забрана влезе в сила през декември 2013 г. В европейски мащаб забраната изглежда не е имала измеримо въздействие върху добивите на култури.
Оттогава насам се натрупват допълнителни доказателства за риска, който тези пестициди представляват за пчелите. Новият доклад на Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) потвърди още веднъж, че почти всички текущи употреби на неоникотиноидни инсектициди представляват сериозен риск за пчелите.
Публикуван миналия месец, след две години проучване на над 1500 доклади от цял свят, подробна оценка на 588 научни експеримента от научната литература и с по-широк обхват, той потвърждава вредата от неоникотиноидите както за дивите, така и за домашните пчели.
Това е в съответствие с редица други прегледи на тази тема, публикувани от независими учени през последната година, както и с Доклад на Консултативния съвет на Европейската академия на науките от 2015 г. Стана ясно, че неоникотиноидите не само представляват риск за пчелите, когато се използват за цъфтящи култури; те остават в почвата много дълго след като третираните култури изчезнат, като замърсяват последващите култури, както и дивите цветя в полето.
Този доклад със сигурност укрепва намеренията за по-нататъшни ограничения върху употребата на неоникотиноиди в Европа – и извън нея. Държавите-членки на ЕС, САЩ и Канада, които преразглеждат начините за справяне с тези пестициди, вече имат отговорността да ограничават допълнително тези химикали. Освен това бихме могли да твърдим, че е необходимо и основно преосмисляне на земеделските методи.
През последните 60 години сме свидетели на въртележката на пестицидите, като се пускат постоянно нови поколения пестициди и след десетилетие те са забранени, когато се установи, че предизвикват екологичните щети. Всеки път, когато се заменят с нещо ново, всяка нова група химикали носи нови и неочаквани проблеми. Имайки предвид нашата интелигентност, е учудващо, че ние, хората, можем да продължаваме да правим същата грешка отново и отново.
Неотдавнашно проучване от германските природни резервати установи 76% спад в общата биомаса на летящи насекоми през 27-те години до 2016 г. Може би е съвпадение, че този период съвпада почти точно с приемането от страна на земеделските стопани на неоникотиноидни инсектициди (чието използване нараства постоянно от 1994 г. насам ), но изобщо не може да има никакво съмнение, че разпръскването на пестициди върху земеделските площи играе основна роля в стимулирането на тези отклонения при насекомите.
Ако загубим насекоми, губим не само нашите опрашители, но и основната храна за безброй птици, прилепи, влечуги, риби и земноводни. Екосистемите на нашата Земя ще се сринат. Със сигурност е време да се измъкнем от пестицидите и да разработим устойчиви начини за изхранване на света. Нуждаем се от глобални ограничения върху използването на неоникотиноиди сега и трябва да сме сигурни, че няма да ги заменим с нещо също толкова вредно.
Не е необходимо да търсим алтернативи. Изследванията през миналия месец показват, че има възможни интегрирани техники за управление на вредителите, които опазват околната среда и портфейлите на фермерите. Конвенционалните земеделски производители вече успешно се занимават със селско стопанство без неология. И биологичното земеделие произвежда средно 80% от добива.
С малко намаление на хранителните отпадъци (понастоящем с 35%) и консумацията на червено месо, то може лесно да захранва света. Дребните системи за агролесовъдство и пермакултура предлагат по-високи добиви от конвенционалното земеделие. Съществуват далеч по-добри начини за хранене на света, отколкото огромни моноблокове от култури, многократно третирани със смеси от пестициди.
От Дейв Гулсън*
EURACTIV
*Дейв Гулсън е професор в Университета в Съсекс. Неговата статия, беше одобрена от редица учени от ЕС:
Проф д-р Рандолф Мензел, катедра Биология, Фрай Университет Берлин, Берлин, Германия
Д-р Кристина Ботиас, Отдел за екологична интеграция, Биологическа станция Донана, Севиля, Испания.
Д-р Кристофър Н. Конъли, асоцииран директор на Център за промяна на околната среда и човешката устойчивост, Медицински колеж, Университет Дънди, Дънди, Великобритания.
Проф. Д-р Ж. Волфганг Вагеле, директор на Музей за зоологически проучвания „Александър Кониг“, Институт за биоразнообразие на животните в Лайбниц, Бон, Германия.
Проф. Д-р Жероен П. ван дер Слуиж, Институт за устойчиво развитие на Коперник, Университет Утрехт, Холандия и Университета в Берген, Норвегия.
Д-р Джейн Щут, старши преподавател, Училище за природни науки, Тринити Колеж Дъблин, Ирландия.
Проф. Д-р Ханс де Кроон, професор по екология на растенията и директор на Института по изследване на водите и влажните зони, Университет Радбоуд Ниймеген, Холандия.
Проф. Д-р Риен Аерст, професор по системна екология, Свободен университет в Амстердам, Холандия.
Проф. Д-р Франк Беренде, професор по ориентиране, екология на растенията и опазване на природата, Университет Вагенинген, Холандия.
Проф. Д-р инж. Пол Струйк, Център за анализ на културни системи, Университет Вагенинген, Холандия.
Д-р Симон Тоши, Отдел по биологични науки, Катедра по екология, поведение и еволюция, Калифорнийски университет в Сан Диего, САЩ и Департамент за селскостопански и хранителни науки (DISTAL), Алма Матер Студиорум – университет в Болоня, Италия.