Описание
На големина е колкото полското врабче, а телосложението е тънко, изящно и стройно. Дължината на тялото е 13 – 15 cм, а размахът на крилата – 20 – 23 cм. Теглото обикновено е 16–25 г, но може да достигне до 31 г за птиците, които се готвят да мигрират.
Оперението му е сиво-кафяво, а в долната страна на тялото – по-светло, белезникаво. Мъжките имат характерно черно теме, а при женските и младите индивиди то е ръждивокафяво. Маховите и рулеви пера са сиви. Опашката е тъмно сива, с маслинено оцветяване до външния ръб на всяко перо. Клюнът и дългите крака са сиви, а ирисът е червеникавокафяв.
Случва се да лети за кратко като колибри, след което каца, а понякога се приучва да виси и надолу с главата като синигерите.
Песента е мелодична и ясна с характерни леко меланхолични звуци, напомнящи флейта. Основно пеят мъжките и много рядко женските. Сигналът за тревога е рязък и отсечен, напомнящ звука „чек-чек-чек…“ Песента на мъжкия е богато музикално звучене, често завършващо със силно крещендо, което се издава на интервали до 30 секунди. Песента се повтаря за около две минути и половина, с кратка пауза преди всяко повторение. Голямото черноглаво коприварче от време на време имитира песента на други птици, най-често копираните са градинското коприварче и обикновения славей.
Разпространение и местообитание
Голямото черноглаво коприварче е разпространено в Северозападна Африка, Предна Азия, Западен Сибир, Атлантическото крайбрежие до долината на река Об, Мала Азия и Кавказ. Среща се в цяла Европа, с изключение на северните части на Скандинавския полуостров. В Норвегия ареалът му достига до 69° северна ширина, в европейската част на Русия – до 63-тия паралел, а в долината на река Об – до 64°. Общият брой на голямото черноглаво коприварче се изчислява на около 10 милиона индивида, като Европа се обитава от 75 – 94% от всички птици.
Голямото черноглаво коприварче се среща както в равнините, така и в планинските райони до 1700 м надморска височина. Обитава паркове и градини в населени места, крайречни гори и редки и богати на гъст подлес широколистни гори. Европейските форми показват ясно предпочитание към смърчови гори. Предпочита влажните райони и често се среща край водоеми.
В България долита през април и отлита през октомври. Среща се в цялата страна, с изключение на обезлесените земеделски райони на Тракийската низина, Дунавската равнина и Добруджа.
Като цяло видът зимува в южните части на Пиренейския полуостров, Средиземноморието и Северна Африка до екватора. Много рядко се среща и на юг от Сахара. Пролетната миграция започва през март, а есенната – през септември и октомври. През последните години се забелязва, че все повече птици остават да зимуват в Европа. Птиците от северните и източните страни на континента са напълно мигриращи. По време на прелет една птица може да се задържи средно между 4 – 8 дни на едно място, преди да продължи пътя си. Птиците от всички възрасти и от двата пола мигрират заедно.
Хранене
Птицата предпочита да се храни и да пее от короната на дърветата, кацнала на до 20 метра височина и най-често набавя храната си именно там. Събира я по тънките клонки и листата на дървета, по храстовия подраст, а понякога и по тревата.
През гнездовия сезон се храни с различни насекоми – бръмбари, главно от семействата Хоботници и Листоядни, гъгрица, мухи, комари, личинки, мекотели, както и пеперуди и техните гъсеници. През останалото време консумира плодове – офика, бъз, череша, орлов нокът, малини, къпини, боровинки и други. Птицата спомага за разпространението на тези растения, тъй като семената им не се преработват в стомаха й.
Голямото черноглаво коприварче се храни главно с насекоми по време на размножителния период, след това преминава към плодове в края на лятото, като промяната се предизвиква от вътрешен биологичен ритъм. Когато мигрантите пристигнат на техните територии, те първоначално вземат плодове, цветен прашец и нектар, ако няма достатъчно насекоми, а след това скоро преминават към предпочитаната от тях диета. Те обират главно плячка от листа и клонки, но понякога могат да висят, да пикират или да се хранят на земята. Голямото черноглаво коприварче яде широк спектър от безгръбначни плячки, въпреки че листните въшки са особено важни в началото на сезона, а мухи, бръмбари и гъсеници също се поемат в голям брой. Малките охлюви се поглъщат цели, тъй като черупката е източник на калций за яйцата на птиците.
Пиленцата се хранят предимно с мекотели насекоми и плодове само ако безгръбначните са оскъдни. През юли диетата все повече преминава към плодове. Протеинът, необходим за снасянето на яйца и за растежа на пилетата, се заменя с плодова захар, която помага на птиците да се угояват за миграция. Листни въшки все още се приемат, докато са на разположение, тъй като те често съдържат захари от растителния сок, с който се хранят. Голямото черноглаво коприварче яде широка гама от малки плодове и почиства всички семена на плодовете, преди да консумира пулпата.
Гнездене
В ареала на гнездене първи пристигат мъжките птици, които веднага заемат подходяща по големина територия. Обичайно това е терен с площ от 0,2 до 0,9 ха за една двойка. Веднага след пристигането си самецът започва интензивно да пее, за да привлече самка. В песента му се редуват тихи звуци, които се чуват само от близко разстояние, и звънки силни трели. Коприварчето е добър певец и през пролетта песните му се чуват от сутрин до вечер.
Голямото черноглаво коприварче започва да прави гнездо 10 – 20 дни след пристигането си. Изгражда го върху малки широколистни и иглолистни дървета, както и по храсти в подлеса. Понякога гнездата се срещат и по клоните на високи дървета, но в тези случаи те са разположени далеч от стъблото, в периферната част на короната. Намират се на височина около 1 – 2 метра от земята. По него работят и двете птици в продължение на 5 – 6 дни. То има формата на ажурна чаша със заоблени ръбове и е изградено от треви, коренчета, лико, мъхове и лишеи. Застлано е с малки перца, косми и тънки, спретнато подредени сухи стебла. В някои страни, видът често гнезди в близост до черния кос и обикновената чинка. Разстоянието между две съседни гнезда обикновено е между 70 и 100 метра.
В края на април или началото на май женската снася от 4 до 6 светлокафяви или мръсно бели яйца, изпъстрени с размити ръждиви и кафяви петна. Двете птици ги мътят на смени в продължение на 11 – 12 дни. В първите дни след излюпването на птиченцата, женската почти непрекъснато ги загрява, дори и в хубаво време, но след 2 – 3 дни започва да помага на мъжкия в храненето им. Малките напускат гнездото 14 дни след излюпването си, но родителите, главно майката, продължават да ги хранят още десетина дни.
На една година птиците стават полово зрели. Голямото черноглаво коприварче имат две поколения годишно – първото през април, а второто през юли. При второто снесените яйца са по-малко. При провалено първо люпило е възможно единият от родители да напусне двойката и територията ѝ, но най-често двамата родители остават заедно за второто люпило.
Природозащитен статус
Ареалът на разпространение на голямото черноглаво коприварче е изключително обширен. Освен това броят на птиците бавно се увеличава и размерът на популацията е изключително голям. Това отдалечава птицата от прага на уязвимост и според критериите за обхват и брой на птиците видът се смята за незастрашен.
