Bird Life International смята,че програмата „Важни региони за птиците и биоразнообразието “ (ВРПБ) е добре обхваната в Европа от НАТУРА 2000, но има потенциал за разширяване на мрежата.
Покритието на „Важни региони за птиците и биоразнообразието” (ВРПБ) чрез Специални Защитени Зони (СЗЗ) за птици в ЕС е било оценено в едно ново проучване. Като цяло, 66% от мрежата на ВРПБ е обхваната от СЗЗ. Но няма СЗЗ ,които да покриват 23% от местообитанията на 435 вида птици в ЕС, както и 25% от местообитанията на бозайници, влечуги и земноводни.
Директивата за птиците на Европейския съюз (ЕС) е един от най-дълго установените инструменти в областта на опазване на птиците в Европа и има за цел да защити застрашените диви, често мигриращи, видове птици, които се срещат естествено в ЕС.Част от тази защита включва определянето на ключови обекти като Специални Защитени Зони. СЗЗ са част от мрежата на НАТУРА 2000 от защитени обекти, заедно с Специални Зони за Опазване (СЗО) на видовете и местообитанията, определени в рамките на Директивата за местообитанията. Доброто изпълнение и управление на Натура 2000 е ключова част от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и изборът на обекти е процес на сътрудничество между Европейската комисия (ЕК) и държавите-членки.
BirdLife International е най-голямата организация в света за опазване на природата и обединява 120 партньори от цял свят.Тя работи от 1970 г. насам за идентифицирането и защитата на над 12000 местообитания, които са от голямо значение за опазване на птиците по света; именно това е програмата „Важни региони за птиците и биоразнообразието „( ВРПБ). В Европа се използват 20 критерии за идентифициране на ВРПБ със световно, европейско и само за ЕС значение, като те са подбрани специално, за да се определят като като Специални Защитени Зони (СЗЗ).
Изследователите са разгледали редица проучвания, които подкрепят ефективността на Директивата за птиците и СЗЗ ,но и други, които показват, че сегашните СЗЗ обхващат недостатъчно всички видове в ЕС.Те също така потвърждават, че през 2014 г. ЕК е получила мандат да изготви „проверка на годността“ на директивите за птиците и местообитанията, като част от програмата за „Нормативна Уредба за Годност и Ефективност” (НУГЕ), която има за цел да опрости законодателството на ЕС.В светлината на международните споразумения, като например Стратегическа цел 11 от Айчинското споразумение за биоразнообразието, се очаква защитените зони да бъдат разширени, а изследователите да идентифицират най-подходящите райони за включване в разширена СЗЗ мрежа, за да се увеличи ефективно обхвата на видовете.
Това проучване анализира обхвата на припокриване между сухоземните „Специални Защитени Зони“(СЗЗ) и „Важни региони за птиците и биоразнообразието „(ВРПБ) във връзка с разпределението на птици, бозайници, влечуги и земноводни (тъй като птиците са показали, че са ефективни показатели за по-широко биологичното разнообразие). Информация за разпределение на видовете е получена от разпределителните модели за 435 вида птици (включително 181 вида от Анекс I на Директивата за птиците), 179 вида бозайници, 138 вида влечуги и 85 вида земноводни. Моделите включват използваните местообитания, експертни познания и разпространението на видовете за изработването на карти с висока резолюция (300 м) за разпределението на всеки вид. След това разпределението на видовете в СЗЗ и ВРПР може да бъде сравнено чрез покритието за различни групи и видове, както и за видовете в различните категории на Червения списък на IUCN относно застрашеността. Изследователите също така оценяват и незащитената земна повърхност, която може да бъде добавена към защитената мрежа, въз основа на поява на видове и местоположението на настоящите СЗЗ и ВРПР.
Проучването установява, че 3 307 „Важни региони за птиците и биоразнообразието „( ВРПБ) покриват 634 725 кв.км или 14,5% от ЕС, а 4 876 Специални Защитени Зони (СЗЗ) покриват 534 006 кв. км или 12.5% от ЕС. Общо 418 108кв. км земя на ЕС е обхваната от ВРПБ както и СЗЗ, с 20,3% от ВРПБ съвпадащи почти напълно (над 98%) с рамките на СЗЗ. Като цяло, 66% от мрежата ВРПБ е обхваната от СЗЗ. СЗЗ покриват средно 23% (почти 25% за ВРПБ) на разпространението на видовете птици и 25% (почти 28% за ВРПБ) на разпространението на бозайници, влечуги и земноводни в рамките на ЕС. В съчетание, мрежите СЗЗ и ВРПБ обхващат 17,3% от територията на ЕС и средно 27,5% от разпространението на видовете птици в ЕС.
Използването на пространствени инструменти за обозначаване на защитените зони за опазване става все по-чести. Това изследване показва, че в ЕС сухоземната мрежа от СЗЗ като цяло обхваща ВРПБ добре. Изследователите също така са установили, че ВРПБ покрива разпределението на относително голям брой от бозайници, влечуги и земноводни, подкрепящо идеята, че птиците са полезни проксита за опазването на други видове. Констатирано е също, че разпределението на застрашените видове е малко по-добре обхванато от СЗЗ в сравнение с незастрашените видове. Това може да се дължи отчасти на факта, че застрашени видове, които имат по-малки диапазони, са по-добре обхванати от мрежата. На практика, изследователите казват, че защитените територии са ефективен инструмент за опазване на тези видове, като се има предвид, че широкообхватните видове, като прелетните птици, се нуждаят от повече ландшафтно-мащабни подходи.
Изследователите също така са идентифицирали потенциалните възможности за разширяване на мрежата. Добавянето само на 4,5% от площта на ЕС към земите,обхванати от СЗЗ мрежа (за да отговори на изискването на Стратегическа цел 11 от Айчинското споразумение за биоразнообразието и да защити 17% от земята) ще увеличи двойно терените на разпространение на птиците от 22,9% до 40,4%. Това разширение ще доведе и до увеличаване на покритието на бозайници, влечуги и земноводни с до 43%. Най-добрите места за тази експанзия са концентрирани предимно в южните части на ЕС и в близост до северните и източните му граници.
Изследователите отбелязват, че не само моделиращите подходи, като този, използван в това изследване, трябва да формират основата за оценка ефективността на мрежата от СЗЗ. Други показатели, като например оценките на популациите на отделните видове също трябва да се имат предвид. Разпределението на видовете, което е в основата на това проучване, е също обект на грешка, ако видовете са били изчезнали от даден район в резултат на лов, борба с инвазивни видове или загуба на местообитания.
Като цяло, изследователите казват, че мрежата от защитени зони, съотнесена към ВРПБ, се явява добро покритие за разпределението на видовете, включително и за тези видове, които не са птици и които не са били първоначалната цел на изследването. Малки допълнения към СЗЗ мрежата биха могли да доведат до големи увеличения на покритието на видовете, но изборът на място трябва да се базира на строга научна основа, казват изследователите.