Най-дълбоката точка на Земята е силно замърсена с пластмаса, установиха учените, доказвайки колко обширно е замърсен светът.
Учените изследвали дълбините на Марианската падина в западната част на Тихия океан, близо до дълбочината Чалънджър (Предизвикател), най-ниското място на планетата. Те открили най-високите нива на микропластика, открити в океаните, в сравнение с проучвания на други места в Тихия, Атлантическия и Арктическия океани.
„Изкуствените пластмаси са замърсили най-отдалечените и най-дълбоките места на планетата“, казват китайските изследователи. „Зоната на хадала (hadal – най-дълбокият регион на океана) е вероятно една от най-големите мивки за микропластични отпадъци на Земята, с неизвестни, но потенциално вредни въздействия върху тази крехка екосистема.“
Други неотдавнашни проучвания показаха обхвата на човешкото въздействие, като това в Марианската падина с „необичайни“ нива на замърсители (“extraordinary” levels of pollutants), както и намерената пластмаса в стомасите на дълбоководните същества (plastic being found in stomachs). Микропластмасите също са открити в швейцарските планини, чешмяната вода и човешките изпражнения- Swiss mountains, tap water , human faeces.
Всяка година в океаните се изливат много милиони тонове пластмаса, но къде отива всичко това замърсяване, не е добре известно. Изследователите от Института за дълбоководни науки и инженерство в Хайнан събрали проби от дънни води и седименти от 2 500 м до 11 000 м под морското равнище. За сравнение, Еверест е на 8,850 метра над морското равнище.
Анализът, публикуван в списанието Geochemical Perspectives Letters, установява, че концентрацията на микропластмасите се увеличава със спускането на пробните места надолу. В дъното те достигат максимума от 2 200 частици/литър в седимента и 13 частици/литър във водата.
Изследователите твърдят, че микропластмасите в падината вероятно идват от индустриализираните страни в Източна Азия, включително Китай и Япония. Падината е тясна, V-образна бездна и затова улавя потъващите частици. Земетресенията са относително често срещани тук и те могат да помогнат за разклащане на утайките в падината, заявиха изследователите.
Повечето от микропластмасите са влакна с дължина от няколко милиметра, най-вероятно от дрехи, бутилки, опаковки и риболовни съоръжения. Полиестерът е най-често срещаната пластмаса в седиментите, а полиетилен терефталат, използван за бутилки и дрехи, е най-често срещаният във водните проби.
Доказано е, че микропластмасите увреждат морския живот, който вече е доста поразен от свръхулов и изменението на климата. Изследователите казват: “ Спешна необходимост има от по-нататъшна работа за оценка на въздействието на микропластмасите върху крехките екосистеми на хадала.“
Damian Carrington Редактор по околна среда
The Guardian