Ново проучване моделира екосистемни услуги на местно ниво в подкрепа на градското планиране в Амстердам, Холандия. Изследователите оценяват как екосистемните услуги могат да се променят в града, след като е разработена зелена инфраструктура (ЗИ) – естествена и полуестествена, характеризираща както паркове, така и зелени покриви. Чрез идентифициране на ключовите фактори, които генерират стойност за жителите, подходът може да помогне на планиращите да оптимизират зелената инфраструктура и да информират за нейната важност лицата, вземащи решения, инвеститорите и жителите.
ЗИ в почвата, растителността и водите (като последната понякога се нарича „синя инфраструктура“) предоставя на хората ценни екосистемни услуги. Такива структури могат да смекчат замърсяването и екстремните метеорологични условия – дърветата, например, абсорбират въглероден диоксид, осигуряват сянка и поглъщат проливен дъжд, както и осигуряват възможности за отдих и водят до увеличаване на стойността на имотите. Необходими са обаче инструменти, за да се оцени как най-добре да се включи ЗИ в градското развитие, казват изследователите зад базираното в Амстердам проучване. Тъй като 850-хилядното население на града ще се увеличи с прогнозните 70 000 до 2025 г., необходимото развитие на „сивата“ инфраструктура (застроени и павирани площи) ще се конкурира за ресурси, което прави все по-важно да се оправдае стойността и значението на ЗИ, отбелязват изследователите.
В подкрепа на планирането и комуникацията относно ЗИ, изследването прилага подход, наречен Модел на естествения капитал, за количествено определяне и картографиране на социално-икономическите ползи от екосистемните услуги. Амстердам изпълнява своя пространствен план за Импулс за Зелено Качество (Green Quality Impulse-KwaliteitsImpuls Groen) за разширяване и подобряване на географския индекс на града до 2025 г., в съответствие с целите за преход в устойчива, устойчива на климата и социално привлекателна градска среда. Изследователите прилагат модела на естествения капитал в три сценария, свързани с този план, всеки от които улавя различни потенциални нива на промяна в географския индекс, и сравняват ползите с референтен сценарий (който не предвижда увеличаване на зелената инфраструктура).
Трите сценария са „Зелени квартали“ (прогнозира значително увеличение на растителността чрез преобразуване на паркоместа и създаване на зелени покриви); „Зелена мрежа“ (която предвижда укрепени екологични местообитания и пътеки за отдих за колоездене, туризъм и др., главно чрез засаждане на повече дървета); и „Градски паркове“ (който планира съществуващите паркове да бъдат подобрени с по-нататъшна растителност и създаване на нови паркове).
За да разработят тези сценарии, изследователите се консултираха с местните власти относно планираните промени и работиха с фирма за градски дизайн, за да предвидят къде ще се намира ЗИ, като се вземат предвид прогнозираните промени в жилищната инфраструктура. След това бяха оценени шест вида ползи за всеки сценарий: качество на въздуха, физическа активност, стойност на имота, градско охлаждане, здраве в града и съхранение на вода.
Според модела най-голямото общо увеличение на ползите от екосистемните услуги е установено в сценария на зелените квартали, въпреки че той има най-ниското нетно разширяване на растителната покривка (249 хектара (ха)) и дървесната растителност. Това се дължи на приложението на зелените квартали, които обикновено се намират в гъсто населени, застроени райони, където повече хора могат да получат ползи за здравето и физическата активност. Тези обезщетения се оценяват на 22 милиона евро годишно (6 милиона евро от намалена смъртност; 3 милиона евро от намалени разходи за здраве; и 13 милиона евро от намалени разходи за труд – поради фактори като намален брой отсъствия, повишена производителност и по-малко посещения на граждани при общопрактикуващ лекар).
Сценарият на зелената мрежа разкрива най-високото подобрение на качеството на въздуха (намаляване на нивата на прахови частици (PM10) с 8 100 килограма годишно – чрез увеличаване на дървесната покривка, запазваща замърсяването, с 454 ха) и съхранението на вода (поради способността на растителността да попивапри дъжд), което намалява разходите за пречистване на водата). Това довежда до ползи за здравето и икономиката на стойност съответно 0,4 милиона евро и 1,1 милиона евро годишно.
Сценарият за градските паркове донася най-големи ползи от охлаждането поради увеличената дървесна покривка (258 ха), което намалява ефекта на градския топлинен остров с 0,04 ° C. Като цяло обаче това довежда до относително ниски стойностни увеличения на ползите.
Допълнителни семинари разкриха, че градостроителите се интересуват по-малко от икономическата стойност, генерирана от ЗИ, отколкото от социално-икономическото благосъстояние. Тъй като обаче липсата на информираност за такива ползи може да доведе до превръщането на градската природа в сградна инфраструктура, изследователите отбелязват необходимостта от икономически аргумент за инвестиране в ЗИ.
Изследователите не успяват да изчислят точните разходи за моделирания ЗИ, но признават, че може да бъде най-скъпо да се въведе ЗИ в гъсто населени райони, където има малки или никакви градини, което представлява компромис в сценария, даващ най-големи ползи (зелени квартали). Те също така признават, че моделът подлежи на опростяване, например като се използва само един индикатор- за подобряване на качеството на въздуха (намаляване на праховите частици) и не се вземат предвид сложностите като ефекта на уличните дървета, улавящи замърсяването. Въпреки това, той предоставя полезен инструмент за оценка на ползите от Амстердамския Импулс за Зелено Качество, твърдят те, предоставяйки подробна информация за това как различните стратегии могат да повлияят на предоставянето на екосистемни услуги и позволяват на планиращите да оптимизират и популяризират предоставянето на екосистемни услуги чрез ЗИ.