Други названия: обикновена дива патица, зеленоглавка или пловка
Описание
Зеленоглавата дива патица е средно голям вид водолюбива птица. Дълга е 50–65 cм – от които тялото представлява около две трети – има размах на крилата 81–98 cм и тежи 0,7–1,6 к. Сред стандартните измервания хордата на крилото е 25,7 до 30,6 см, клюнът- 4,4 до 6,1 см, а тарзусът – 4,1 до 4,8 см.
Силно изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм. И мъжките, и женските птици имат на крилата си виолетово петно, обкръжено с черно и бяло, наречено огледало. Това е характерен белег, по който птицата може да се разпознае в полет.
Размножаващата се мъжка патица е с лъскава бутилково-зелена глава и бяла яка, която отграничава главата от лилаво оцветените кафяви гърди, сиво-кафяви крила и бледосив корем. Задната част на мъжкия е черна, с оградени с бял цвят тъмни пера на опашката. Клюнът на мъжката птица е жълтеникаво-оранжев, наклонен с черно, а този на женската обикновено е по-тъмен и варира от черно до петнисто оранжево и кафяво. Женската патица е предимно пъстра, като всяко отделно перо показва рязък контраст от светло- до много тъмнокафяво оцветяване, има бузи, вежди, гърло и шия с по-тъмна корона и ивица на очите Както мъжките, така и женските патици имат отчетливи преливащи се пурпурно-сини пера от огледала, оградени с бяло, които са забележими по време на полет или в покой, но временно се отделят по време на годишното лятно линеене.
При излюпването оперението на патето е жълто от долната страна и на лицето (с ивици около очите) и черно на гърба (с някои жълти петна) чак до горната и задната част на главата. Краката и клюнът му също са черни. С наближаването на месец, оперението на патенцето започва да става по-тъмно, прилича по-скоро на женската, макар и по-изпъстрено и краката му губят тъмносивото си оцветяване.
Между три и четири месечна възраст младата птица най-накрая може да започва да лети, тъй като крилата й са напълно развити за полет (което може да бъде потвърдено от вида на лилавите перушинени пера). Скоро клюнът му губи тъмносивия си цвят и накрая полът му може да бъде различен визуално по три фактора: 1) клюнът е жълт при мъжките, но черен и оранжев при женските; 2) гръдните пера са червеникаво-кафяви при мъжките, но кафяви при женските; и 3) при мъжките, централното перо на опашката (перуновото перо) е навито, апри женските, централното перо на опашката е изправено.
През последния период на зрялост, водещ до зряла възраст (на възраст 6–10 месеца), оперението на женските остава същото, докато оперението на мъжките постепенно се променя до характерните си цветове. Тази промяна в оперението се отнася и за възрастни мъжки патици когато преминават и излизат от неразмножаващото се оперение в началото и в края на летния период на линеене.
Възрастта на зрялост за зеленоглавите патици е четиринадесет месеца, а средната продължителност на живота е три години, но те могат да доживеят до двадесет.
Във вътрешността на човката има рогови пластинки, които улесняват подбора на храната. Краката са снабдени с плавателна ципа и служат като весла. Силно изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм.
Лятно време възрастните птици линеят. През юни мъжките се събират на ята в обширни блата и езера с висока тръстика, къдет почти изведнъж окапват всичките им опашни и крилни пера. За около половин месец губят способността си да летят. През това време се крият и трудно могат да бъдат намерени, докато не им израстне лятното оперение, което по цвят прилича на женското, но мъжките имат жълто-зелена човка.
Лети и излита шумно, гласът и е тих, подобен на този на домашните патици.
Разпространение и местообитание
Холоарктичен вид. Гнезди в Европа, Азия и Северна Америка, южна Гренландия и северна Африка, среща се и в България. Аклиматизирана е в Австралия и Нова Зеландия.В южните части на ареала си е постоянен вид.
В България се среща през цялата година, но е най-многобройна по време на прелетите и през зимата. Тук зимуват средно около 100 000 патици. Най-често се среща в равнинните части на страната, край р. Дунав и по Черноморското крайбрежие. Понася близостта на човека. Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в Европа и в България.
Обитава разнообразни влажни зони, разливи на реки, сладководни, бракични и солени водоеми. Изисква наличие на гъста крайбрежна растителност, където може да гнезди и да се укрива по време на линеенето. Избягва бързотечащи води. Предпочитат се дълбочини на водата под 0,9 метра, като птиците избягват зони с дълбочина повече от няколко метра. Те са привлечени от водни басейни с водна растителност.
Зеленоглавата патица е повече или по-малко прелетна птица в зависимост от страната, в която живее. Повечето птици от Северна Европа отлитат през есента за западната и южната част на . В средата на юли младите птици се пръсват във всички посоки, а мъжките извършват полет към водните басейни, където подновяват оперението си.
Хранене
Храната й се състои от плодове и от семена на тръстика, тревисти плаващи водни растения, пача трева, житни растения, дъбови и букови жълъди, луковици и зелени части на растения (водна леща, връхчета на тревисти растения, филизи и пъпки). Към тази растителна храна добавя дребни животни и ларви на насекоми. Тъй като всички те са доста дребни, зеленоглавата дива патица поглъща огромен брой от тях. В стомаха на една птица са били намерени 17 902 семена на лобода, на друга птица — 1100 мекотели, а на трета — 500 ларви на комари!
Зеленоглавата дива патица се храни предимно вечер, нощем и рано сутрин. Ако водният басейн, където почиват, не им предлага достатъчно храна, патиците отлитат на малки групи и се разпръсват по нивите, ливадите или край гората. На разсъмване отново се връщат по местата за почивка.
Гнездене
Зеленоглавата дива патица бива както полигамна, така и моногамна, често се образуват устойчиви двойки още през зимата, като това не води до разпадане на ятото. Понякога двойките се задържат и по-няколко години. Пролетта мъжките птици често се бият, опитвайки се да завоюват други женски и да пазят територията си.
Гнездото си построява добре скрито сред гъсто обраслите крайбрежни участъци, често под някой храст. Известни са случаи когато гнезди и на дървета, използва стари гнезда на врани, чапли или по-широки дупки. В строежа му мъжките птици не вземат участие. То е застлано със сухи растения, листа, трева и пух, който после се използва за да покрива и топли яйцата докато женската отсъства.
Гнездовият период е от края на март до края на юни. Тя снася ежедневно по едно яйце. Броя на яйцата е от 4 до 18, най-често 9 – 13. Теглото им е около 50 гр. Те са бели с лек зеленикав оттенък, който впоследствие изчезва. Мъти 26 дни. Малките се излюпват достатъчно развити и могат да се тичат, плуват, гмуркат и хранят самостоятелно след броени часове. Малките обичат и умеят да се гмуркат много добре, за разлика от възрастните птици, които го правят рядко и неохотно. Когато навършат месец и половина, спират да писукат и започват да крякат, като възрастните. На двумесечна възраст започват да се учат да летят. Вследствие на голямото количество неприятели (хищници, човек) 3/4 от малките не оцеляват до достигане на полова зрялост.
Природозащитен статус
Незастрашен.
Зеленоглавата патица е основен ловен обект през зимната част на ловния сезон (разрешена за лов от 01.09 до 31.01) по поречията на р.Марица и р.Дунав и наред с гъските по краибрежието на Черно море. Ловът им е най-успешен привечер, когато ятата са принудени да кацат за къпане.
