Описание
Проблясък в електриково синьо – това е всичко, което повечето хора успяват да съзрат от земеродното рибарче, което си е спечелило множество фанатични почитатели. В умерените области на планетата, където птиците обикновено са с по-невзрачно оперение, рибарчето заслепява с блясъка си – за разлика от своя братовчед, американското ивичесто рибарче. Няма начин да не го забележите, когато разсича въздуха подобно на тюркоазен снаряд.
Дължина на тялото:16 см. Тегло: 35 г. Размах на крилата: 26 см. Дължина на човката 4 см. Тегло: 30-45 г. Продължителност на живота: 15 г.
Горната страна на главата на мъжкия е тъмнозелена с напречни сини ивици. „Бузите“ са ръждиви, а зад тях има бяло петно. Гърбът, кръстът и опашката са сини. Гърдите и коремът – ръждиви. Крилата са тъмнозелени със сини капковидни петна. Гръбната страна на женската е със зеленикав оттенък, коремната страна е по-светла, а долната половина на клюна или само основата му е червена.
Младите екземпляри имат по-светло оперение без метален блясък и перата по гърдите са с кафяв оттенък.Човката на земеродното рибарче е истински харпун и прилича на човката на чапла. Краката са мънички и служат единствено за кацане по клоните или за да се залавя за пясъка при прокопаване на убежище. Главата е твърде голяма, а опашката е много къса.
Лети ниско над водата, като маха бързо с крила и издава тънък писклив звук. Често стои кацнало неподвижно на клонче, надвесено ниско над водата или по камъните.
Разпространение и местообитание
Широко разпространено е в цяла Евразия и Северна Африка. Този вид обикновено пребивава в зони, където климатът е мек през цялата година и зимува в южните части на районите за гнездене, но малка част от птиците мигрира от областите с продължително замръзване през зимата на юг, като пресича Средиземноморието и отива в Африка или пътува през планините на Малайзия до Югоизточна Азия.Среща се и в България.
Земеродното рибарче обича необитаеми,чисти, бавно течащи потоци,реки и езера с развита растителност и храсти с надвиснали клони наоколо.Идеални за него са ронливите речни брегове, в които птицата може да изкопае гнездо с човката си. Гнездото трябва да е разположено достатъчно високо, за да остане незасегнато в случай на прииждане на вода и достатъчно ниско, за да осуети достъпа на лисици, змии и други нападатели, които се опитват да се доберат до него отгоре.
Хранене
Земеродното рибарче се храни предимно с дребни бели риби, лещанки, кротушки, червеноперки, тришипи бодливки, речни главочи. Последните два вида са основната част от храната му. Младите пъстърви, налими и ларви на насекоми заемат второстепенно място. Несмилаемите части от храната се изхвърлят под формата на топчета. Те застилат гнездото, в което женската ще сне¬се яйцата си.
Рибарчето е обвинявано несправедливо за щетите, за които е отговорен човекът — замърсяване на водите и прекомерен риболов. Установено е, че земеродното рибарче не е причина за изчезването на нито един вид риба в реките, където живее. При това то не лови само един вид, а много видове риби. Освен това се храни и с безгръбначни животни. Едно люпило от 7 малки поглъща приблизително 1000 рибки по време на престоя си в гнездото. Така всяко птиче от начална маса 3 г нараства до 30 г, когато излита от гнездото. На 17-дневна възраст, когато апетитът им е най-голям, малките получават около 24 рибки на ден.
Гнездене
Най-голям враг на земеродното рибарче е заледяването. В районите с умерен климат прекарва живота си край бреговете на една и съща река или на група блата. В Северна Европа обаче често е принудено да бяга от студа, тъй като ледът му пречи да намира храна и то може да загине. Всяка двойка птици заема район от няколко километра по течението на реката и не позволява на събратята си да навлизат там по време на гнезденето. В края на зимата започват битките между мъжките птици съперници по границите на заетите райони от всеки мъжки. Противниците се преследват взаимно, заплашват се, падат вкопчени един в друг във водата и всеки се опитва да удави другия. Този, който пръв изгуби сили в тази ожесточена борба, напуска местността. Сбиванията престават, когато всички двойки се установят и самотните птици отлетят.
Гнездото си прави в дупки по бреговете на реки. Дупката е дълга от 30 cм до 1 метър и на края завършва с широка гнездова камера без постелка. По-късно дупката се покрива с дебел слой от хранителни останки и мирише неприятно. Снася 4 – 8 кръгли бели яйца, които родителите мътят 21 дни. Малките напускат гнездото след 18 дни. Земеродното рибарче отглежда две поколения годишно.
Природозащитен статус
Защитен вид от Закона за биологичното разнообразие.