Описание

Проблясък в електриково синьо – това е всичко, което повечето хора успяват да съзрат от земеродното рибарче, което си е спечелило множество фанатични почитатели. В умерените области на планетата, където птиците обикновено са с по-невзрачно оперение, рибарчето заслепява с блясъка си – за разлика от своя братовчед, американското ивичесто рибарче. Няма начин да не го забележите, когато разсича въздуха подобно на тюркоазен снаряд.

Дължина на тялото:16 см. Тегло: 35 г. Размах на крилата: 26 см. Дължина на човката 4 см. Тегло: 30-45 г. Продължителност на живота: 15 г.

Горната страна на главата на мъжкия е тъмнозелена с напречни сини ивици. „Бузите“ са ръждиви, а зад тях има бяло петно. Гърбът, кръстът и опашката са сини. Гърдите и коремът – ръждиви. Крилата са тъмнозелени със сини капковидни петна. Гръбната страна на женската е със зеленикав оттенък, коремната страна е по-светла, а долната половина на клюна или само основата му е червена.

Младите екземпляри имат по-светло оперение без метален блясък и перата по гърдите са с кафяв оттенък.Човката на земеродното рибарче е истински харпун и прилича на човката на чапла. Краката са мънички и служат единствено за кацане по клоните или за да се залавя за пясъка при прокопаване на убежище. Главата е твърде голяма, а опашката е много къса.

Лети ниско над водата, като маха бързо с крила и издава тънък писклив звук. Често стои кацнало неподвижно на клонче, надвесено ниско над водата или по камъните.

Разпространение и местообитание

Широко  разпространено е в цяла Евразия и Северна Африка. Този вид обикновено пребивава в зони, където климатът е мек през цялата година и зимува в южните части на районите за гнездене, но малка част от птиците мигрира от областите с продължително замръзване през зимата на юг, като пресича Средиземноморието и отива  в  Африка или пътува през планините на Малайзия до Югоизточна Азия.Среща се и в България.

Земеродното рибарче обича необитаеми,чисти, бавно течащи потоци,реки и езера с  развита растителност  и храсти с надвиснали клони  наоколо.Идеални за него са ронливите речни брегове, в които птицата може да изкопае гнездо с човката си. Гнездото трябва да е разположено достатъчно високо, за да остане незасегнато в случай на прииждане на вода и достатъчно ниско, за да осуети достъпа на лисици, змии и други нападатели, които се опитват да се доберат до него отгоре.

Хранене

Земеродното  рибарче се храни предимно с дребни бели риби, лещанки, кротушки, червеноперки, тришипи бодливки, речни главочи. Последните два вида са основната част от храната му. Младите пъстърви, налими и ларви на насекоми заемат второстепенно място. Несмилаемите части от храната се изхвърлят под формата на топчета. Те застилат гнездото, в което женската ще сне¬се яйцата си.

Рибарчето е обвинявано несправедливо за щетите, за които е отговорен човекът — замърсяване на водите и прекомерен риболов. Установено е, че земеродното рибарче не е причина за изчезването на нито един вид риба в реките, където живее. При това то не лови само един вид, а много видове риби. Освен това се храни и с безгръбначни животни. Едно люпило от 7 малки поглъща приблизително 1000 рибки по време на престоя си в гнездото. Така всяко птиче от начална маса 3 г нараства до 30 г, когато излита от гнездото. На 17-дневна възраст, когато апетитът им е най-голям, малките получават около 24 рибки на ден.

Гнездене

Най-голям враг на земеродното рибарче е заледяването. В районите с умерен климат прекарва живота си край бреговете на една и съща река или на група блата. В Северна Европа обаче често е принудено да бяга от студа, тъй като ледът му пречи да намира храна и то може да загине. Всяка двойка птици заема район от няколко километра по течението на реката и не позволява на събратята си да навлизат там по време на гнезденето. В края на зимата започват битките между мъжките птици съперници по границите на заетите райони от всеки мъжки. Противниците се преследват взаимно, заплашват се, падат вкопчени един в друг във водата и всеки се опитва да удави другия. Този, който пръв изгуби сили в тази ожесточена борба, напуска местността. Сбиванията престават, когато всички двойки се установят и самотните птици отлетят.

Гнездото си прави в дупки по бреговете на реки. Дупката е дълга от 30 cм до 1 метър и на края завършва с широка гнездова камера без постелка. По-късно дупката се покрива с дебел слой от хранителни останки и мирише неприятно. Снася 4 – 8 кръгли бели яйца, които родителите мътят 21 дни. Малките напускат гнездото след 18 дни. Земеродното рибарче отглежда две поколения годишно.

Природозащитен статус

Защитен вид от Закона за биологичното разнообразие.

 

 

 

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)