През последния четвърт век конференции на ООН за климата, натоварени със задачата да спасят човечеството от самото себе си, бяха смятани за хаотичен провал (Копенхаген през 2009 г.), друга, за зашеметяващ успех (Париж през 2015 г.), а останалите се озоваха някъде по средата.
Тази година COP26 вдъхнови всички тези реакции наведнъж.
Шведската активистка Грета Тунберг, която ръководешв 100 000 -ден марш по улиците на Глазгоу, Шотландия, отхвърли двуседмичната среща като „фестивал на зеленото измиване (на ръцете)“.
Но всеотдайни експерти на арената на преговорите приветстваха солидния – дори исторически – напредък в преодоляването на екзистенциалната заплаха от глобалното затопляне.
По-често наблюдателите се колебаеха между одобрение и критика, надежда и отчаяние.
„Пактът за климата от Глазгоу е повече, отколкото очаквахме, но по-малко, отколкото се надявахме“, казва Дан Мичъл, ръководител на климатичните опасности в британското метеорологично бюро.
Измерването на ефикасността на мерките, обявени на срещата на върха COP26, до голяма степен зависи от критерия, използван за тяхното измерване.
В сравнение с това, което беше преди, първият призив от 196 държави за намаляване на енергията от въглища или обещанието за удвояване на финансовата помощ всяка година – до приблизително 40 милиарда долара – за да могат бедните нации да се подготвят за въздействието върху климата, са огромни стъпки напред .
Също така и разпоредбата, задължаваща държавите да обмислят поставянето на по-амбициозни цели за намаляване на въглеродното замърсяване всяка година, а не веднъж на всеки пет години.
Но всички тези трудно спечелени печалби на COP26 намаляват по значимост, когато се подреждат срещу твърдата наука.
Изходната лента на Глазгоу
Непрекъснатата каскада през 2021 г. от смъртоносни наводнения, горещи вълни и горски пожари в четири континента, в съчетание с все по-подробни прогнози, не оставят никакво съмнение, че надхвърлянето на ограничението за затопляне от 1,5 градуса по Целзий, предвидено в Парижкото споразумение, ще тласне Земята в червената зона.
„Като оптимист през целия си живот, виждам резултата от Глазгоу по-скоро, като наполовина пълен, отколкото наполовина празен“, каза Алдън Майер, старши анализатор в мозъчния тръст за климата и енергията E3G.
„Но атмосферата реагира на емисиите – а не на решенията на COP – и предстои много работа, за да се превърне силната реторика тук в реалност.
Тази година също беше част 1 от първия цялостен синтез на науката за климата от седем години на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (IPCC).
Установено е, почти сигурно, че глобалното затопляне ще премине 1.5°C, вероятно в рамките на десетилетие. Междувременно нивата на океана се покачват по-бързо от очакваното и ще го правят в продължение на векове.
А горите, почвата и океаните – които поглъщат повече от половината от въглеродното замърсяване на човечеството – показват признаци на насищане.
След това съществува заплахата от „преломни точки“, които биха могли да доведат до това, че вечната замръзнала земя ще отдели огромни количества въглероден диоксид и метан, басейнът на Амазонка ще се трансформира в савани, а стопяването на ледените покривки, ще отдели достатъчно маса вода, за да се потопят градове и делти, където живеят стотици милиони души.
„Не се заблуждавайте, все още сме на пътя към ада“, каза Дейв Рей, ръководител на Института по изменението на климата към Университета в Единбург.
„Но Глазгоу поне създаде изходно платно.“
Постоянна разбиваща история
Част 2 от доклада на IPCC за въздействията върху климата, видян изключително от AFP преди публикуването му през февруари 2022 г., разкрива още една огромна разлика между малките стъпки на COP26 и това, което е необходимо в дългосрочен план.
Подпомагането на уязвимите нации да се справят с мултиплициращия ефект от глобалното затопляне върху екстремните метеорологични условия скоро може да изисква трилиони долари годишно, а не десетките милиарди, поставени на масата на COP26, става ясно от черновата версия на доклада.
„Разходите за адаптация са значително по-високи от очакваните по-рано, което води до нарастваща „пропаст във финансирането на адаптацията“, се казва в резюме на доклада от 4000 страници.
Неуспехът на богатите нации да предоставят 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се страни, още повече затруднява да си представим откъде ще дойдат тези трилиони.
Глазгоу отбеляза прехода от изясняване на правилата за Парижкия договор от 2015 г. към прилагане на неговите разпоредби.
Но за разлика от последствията от други големи COP, климатичната криза ще остане в центъра и тази постоянна разбиваща история скоро няма да се оттегли на заден план.
Как ще се развие тази сага ще зависи много от четирите големи емисии в света, които са колективно отговорни за 60% от световното замърсяване с въглерод.
Съединените щати и Европейският съюз обещаха въглероден неутралност до 2050 г. и наскоро поставиха по-амбициозни цели за намаляване на емисиите за 2030 г., но отказаха да създадат фонд, поискан от повече от 130 развиващи се страни, за да помогнат за плащането на вече нанесените щети по климата.
Всички сектори, всички държави
Китай и Индия — които представляват 38% от глобалните емисии през 2021 г. и увеличават процента си— устояха на натиска да обещаят да се отклонят от изкопаемите горива.
Пекин категорично отказва да направи това, което според учените е изпълнимо и необходимо, за да остане под 2° C: пикът на емисиите им е много по-рано от 2030 г.
Ако обаче климатичната политика остане в затруднение, глобалният капитал вече се влива в това, което някои наричат най-мащабната икономическа трансформация в човешката история.
В Глазгоу бившият губернатор на Bank of England Марк Карни се похвали, че близо 500 банки, застрахователи и мениджъри на активи на стойност 130 трилиона долара са готови да финансират действия в областта на климата.
„Ако трябваше да трансформираме само един сектор или да преместим една страна от изкопаемите горива, щяхме да го направим отдавна“, коментира Кристиана Фигерес, която оглавяваше конвенцията на ООН за климата, когато беше сключена Парижката сделка.
„Но всички сектори на глобалната икономика трябва да бъдат декарбонизирани и всички страни трябва да преминат към чисти технологии.
Откъде може да потекат част от тези пари – и кой може да бъде пропуснат – също е в центъра на вниманието, като големи инвестиционни сделки са обявени за Южна Африка, а други са в процес на подготовка за нововъзникващи икономики като Индонезия и Виетнам.
Но има малък стимул за частния капитал да помогне на най-бедните и най-уязвими от климата страни да се справят с опустошенията на климата и да укрепят своята защита.
„Не можем просто да чакаме стимулите на отворения пазар да намерят своя път, трябва да определим цените на въглерода в световен мащаб, трябва да поставим научно обосновани цели, които да се превърнат в закони за климата“, каза Йохан Рокстром, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.
japantimes.co.jp