Описание
Кокилобегачът е едра птица с контрастно черно-бяла оперение, тънък, прав клюн и както подсказва името му – с непропорционално дълги, червени крака. В природата само фламингото има по-дълги крака като съотношение с размера на тялото му.Дължина на тялото на кокилобегача достига 33-36 cм, а размахът на крилата – 75 cм. Има слабо изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкият е с черно теме и черна задна част на шията, които през зимата са бели. Женската е като мъжкия в зимно оперение. При младите главата и гърбът са сиви. Издават звуци- многократно повтарящо се „кик-кик“.
Разпространение и местообитание
Космополитен вид е, с петнисто разпространение, най-вече в тропиците и субтропиците. Обитава Америка, Галапагоските и Антилските острови, Африка, о. Мадагаскар, Балеарските, Хавайските, Филипинските и Зонските острови, както и Нова Гвинея, Австралия и Нова Зеландия.
Среща се и в България във влажните зони по Черноморието, най-вече в солените Атанасовско и Поморийско езеро, Тракийската низина, влажните зони по поречието на р. Дунав и др. Гнездещо-прелетен вид. В миналото е мътил по Дунавското крайбрежие и близките блата, край София и черноморските езера. През 80-те години остава да гнезди само в Бургаските езера.
Обитава блата, мочурища, крайбрежни бракични и солени лагуни, рибарници, места за солодобив, райони за съхраняване на отпадъчни води, микроязовири, плитки езера и водоеми с различна соленост.
Северните популации на този вид между август и ноември мигрират на юг, за да презимуват и се връщат към техните гнездови територии между март и април.Някои популации се преместват към бреговете на океана през зимата,а тези, които са в по-топлите райони обикновено са местни или с малък обсег на придвижване.
В България се среща целогодишно, като през зимата остават само единични птици и то не всяка година. Първите пролетни мигранти долитат в началото на март. Есента, основната част от птиците отлитат през август и началото на септември
Хранене
Тези птици събират храната си от пясъка или я ловят в плитчините на водоемите. Основно се хранят с насекоми и ракообразни. Кокилобегачът обича да крачи с дългите си, като кокили червени крака в плитките води на солените езера. С клюна си той сондира калното дъно на езерото. Така търси и намира любимите си солнични рачета, ларви на насекоми и какавиди.
Гнездене
Гнезди в колонии и самостоятелно, понякога в малки групи със саблеклюни. Мястото на гнездото е голо място на земята в близост до вода. Строежът на гнездата е след средата на април. Яйца (3–4) снася в края на април. Малките се излюпват към края на май.
Природозащитен статус
В България:застрашен вид, защитен по ЗБР, включен е в ЧКБ (1985). Повечето от местата, където гнезди, са обявени за защитени територии и там се провежда мониторинг.
Международен: БeK-II, БoK-II, ДП-I.
