Пойна птица от семейство Дроздови. В България е една от най-често срещаните птици.
Описание
Представителите на вида са с дължина от около 23,5 до 29 cm, имат дълга опашка и тежат 80 – 125 грама. Възрастният мъжки е с лъскаво черно оперение, чернокафеникави крака, оранжево околоочие и оранжев клюн. Клюнът потъмнява до известна степен през зимата.
Възрастната женска е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите.
Младият екземпляр е подобен на женския, но бледите петънца покриват и по-горните му части. Най-малките също имат пъстри гърди. Младите птици варират в оттенъците на кафявото, а по-тъмните от тях са вероятно мъжки. През първата си година младият мъжки е с тъмен клюн и по-блед околоочен кръг.
Най-дългата известна продължителност на живота на европейски кос в дивата природа е 21,8 години, но средната продължителност на живота е 2,4 години. Не се отглежда в плен.
Силно социализирана птица. Поради плашливостта си предпочита да живее на ята.
Разпространение и местообитание
Европейският кос (Turdus merula) е разположен предимно в цялото източно полукълбо в Палеарктическия регион. Среща се в цяла Европа, но се намира и на запад до източния бряг на Китай и на север до северното крайбрежие на Швеция, в зависимост от сезона. Среща се и по северния край на Африка и по цялото крайбрежие на Исландия. Птицата е представена и в австралийския регион по югоизточния край на Австралия и Нова Зеландия.
По време на размножителния период тази птица се среща предимно на изток до Полша, на север до Швеция и на запад до Екатеринбург, Русия. Среща се и в югоизточния край на Китай и южна Индия по време на размножителния период. По време на неразмножителния сезон той се среща предимно в Европа, но може да се намери и на изток до западната част на Китай.
С нарастващата урбанизация миграцията става все по-рядка. Много от косовете остават в районите си през целия пролетен и летен сезон, за да се размножават. Има по-голяма концентрация на европейски косове, открити в Южна и Централна Европа, в сравнение със северните и източните популации в Европа.
В България – почти навсякъде, където успее да намери храна и подходящи условия за гнездене и размножаване. Из поля, лозя, зърнени насаждения, паркове, градини и др. В България косът е постоянна птица. През зимата птиците от по-високите планински части се спускат в низините и равнините и се придържат в районите на населените места. През лятото се изкачват и над 2000 м.
Хранене
Храни се с червеи, насекоми и други безгръбначни, които намира по земята, като шумно разравя опадалите листа. През есента и зимата яде и плодове. Обитава гори, паркове и градини с богат подлес от храсти от морското равнище до горната граница на гората.Храни се със зърната на почти всички полски растения. Напада масово всякакви насаждения от овощни, зеленчукови и зърнени храни. Ако в близост има високи дървета, ятото се установява на тях и ако няма опасност налита и изкълвава всичко. Предпочита по-дребните зърна и плодове — пшеница, ечемик, ръж, череши, вишни, джанки, сливи. Особено предпочитание има към гроздето и нанася бързи и големи опустошения на лозята — особено след узряване на гроздовете.
Плаши се от хора в движение. Косът в днешно време се е приспособил към класическото старо плашило с шапка и ветреещите се ръкави, поради което се ползват други методи за сплашване, напр. силен, рязък пукот на ударени една в друга дъски. Опъването на мрежи над лозите по редовете е добро решение, но е доста трудоемко и скъпо. Останалите насаждения остават без защита, ако при тях няма непрекъснато човек.
Гнездене
Косът е моногамен вид и една двойка обикновено остава заедно до края на живота на единия от партньорите. Размножаването започва през март. Женската строи чашковидно гнездо от клонки, мъх, сено и листа, измазано отвътре с кал. Тя снася 3 – 5 (обикновено 4) синкаво-зелени яйца, изпъстрени с червеникаво-кафяви петънца, по-силно изразени откъм широкия край, с размери 2,9 х 2,1 cm. Женската мъти 12 – 14 дни.
Малките се излюпват напълно безпомощни, голи и слепи. Двамата родители ги хранят в продължение на около 2 седмици, след което те могат да напуснат гнездото. Родителите продължават да хранят малките до 3 седмици след напускане на гнездото. Често женската мъти 2 пъти за един сезон, като използва същото гнездо.
Повечето птици, включително косата, са алтрикални и се нуждаят от родителски грижи за оцеляване след излюпването. Гнездата обикновено се строят от женската. Както мъжките, така и женските косове допринасят за осигуряването на храна, като земни червеи, за излюпващите се, но женската е единственият пол, който инкубира яйцата.
Природозащитен статус
Незастрашен вид.
