Кръговата икономика обикновено се възприема като прогресивна алтернатива на нашата разточителна линейна икономика, където суровините се използват за производство на продукти, които захранват днешния необуздан потребителски глад и след това се изхвърлят.
Идеята за кръговата икономика е избухнала едва през 80-те години на миналия век, но това не означава, че практиките в основата на кръговата икономика, като например ремонтирането, рециклирането, обновяването или пренасочването, са еднакво нови. Всички тези стратегии имат за цел да поддържат материалите в употреба – било като обекти или като сурови компоненти – толкова дълго, колкото е възможно. И всички те едва ли са революционни.
Пренасочването на предмети и материали може да е толкова старо, колкото и самата употреба на инструменти. По времето на палеолита, по-малки кремъчни инструменти са направени от стари брадви. Хората в периода на неолита не са имали никакъв проблем да използват повторно стоящи камъни, за да построят своите гробници, каквито са наблюдавани в Локмариакер във Франция. Дори керамиката, изработена от глина и поради това достъпна в изобилие, често се е рециклирала. Старата керамика често се разтривала на прах и се използвала в глината за нови съдове. На Минойския Крит този керамичен прах, известен като грог, също е бил използван за производство на кал, от която са построени къщите.
На един терен в Унгария от бронзовата епоха, където разкопаваме земята, редовно намираме вретена от счупени съдове. Големите камъни на това място представляват интерпретативна дилема поради непрекъснатата им повторна употреба и пренасочване от шлифовъчен камък до наковалня и от опора на врата до стена. Всъщност до 20-ти век ремонти, повторна употреба и пренасочване са били обичайните начини за справяне с материалната култура. Доминирането на разточителната линейна икономика е истинска историческа аномалия по отношение на използването на ресурсите.
Но трябва да внимаваме да не попаднем в капана на „благородния дивак“. Нашите предци не са били екологични светии. Те са замърсявали околностите си чрез минно дело, изгаряли са цели гори и също са създавали огромни количества отпадъци. Само погледнете Монте Тестаччо, голям изкуствен хълм в Рим, изцяло направен от счупени амфори.
Когато нещата са в изобилие, хората лесно приемат разточително и експлоататорско отношение. Но в по-голямата част от миналото повечето неща не са били в изобилие и така е била приета основната практика на кръговата икономика. Това не се е случило поради идеологическа мотивация, а по необходимост.
Праисторическо рециклиране
Археолозите обикновено не използват терминологията на кръговата икономика и описват горните примери просто като повторна употреба. Това може отчасти да обясни защо дълбоките корени на основните практики на кръговата икономика не се обсъждат по-широко. Същото важи и за рециклирането.
Когато се възприеме много широко определение за рециклиране (като се мисли за него, например като използване на предходно изхвърлени артефакти), произходът на тази практика може да бъде проследен чак от времето на палеолита. Но нека се съсредоточим върху разбирането за рециклирането, както се използва днес. Това е практика, при която отпадъците (употребявани обекти) се превръщат напълно в суровина за нови продукти.
Тази практика на пълна трансформация влиза в репертоара на човешкото поведение много по-рано, отколкото си мислите. Тя става основна практика на една икономика още от бронзовата епоха.
От около 2500 г. пр.н.е., праисторическите хора започват да съчетават мед и калай редовно, правейки метал, известен като бронз. Масовото използване на този изкуствен материал довел до значителни промени. Обществата се преориентирали икономически, защото правенето на бронз означавало преместване на материали на дълги разстояния. Свързването на източниците с крайните потребители довело до засилване на търговията. Поради тези причини бронзовата епоха се счита за формираща епоха във формирането на Европа, в която сме свидетели на появата на общоевропейски мрежи за обмен и мащабна търговия.
Бронзът също карал хората да мислят по нов начин. Процесът на металообработване се различава значително от други, по-ранни занаяти. Дърводобивът и каменното резбарство включват отстраняването на материал, поради което те са известни като редукционни технологии. Междувременно козметиката, тъкането и керамиката са добавъчни технологии. Бронзът е различен в това, че е трансформираща технология. Суровината се стопява до течно състояние и се излива в матрица. Калъпите са били първите проекти, документиращи дизайна на предмет, който трябва да бъде произведен – и възпроизведен. Това може да не звучи много вълнуващо за нас сега, но за праисторическите хора, участващи в това, трябва да е бил един основополагащ начин за работа с материали.
Само си представете, ако се счупи каменна брадва, бихте могли да пренастроите парчетата, но няма да можете да ги преработите отново като брадва. За разлика от това, ако вашата бронзова брадва се счупи, можете да я претопите и да произведете отново същата брадва със същото качество. Рециклирането, като основна икономическа практика, е изобретено през бронзовата епоха.
Кръгови икономики
Бронзът не е първият метал, използван по такъв начин; началото на употребата на метали започва с чистата мед, която се набива във форма. Но само в началото на бронзовата епоха рециклирането започва да се извършва в голям мащаб.
От средата на бронзовата епоха, в цяла Европа, бронзът е бил рециклиран. Ние знаем това, защото археолозите са анализирали металния състав на стотици предмети, показващ изчерпването на някои елементи, в резултат на честото рециклиране. Освен това, „старият“ метал е бил търгуван. Корабокрушение, открито край бреговете на Дувър, носи голямо количество френски бронзови предмети, датирани до 1100 г. пр. Хр., предназначени за рециклиране в Обединеното кралство.
Като политически термин бихме искали да запазим кръговата икономика в настоящето, но практиките, които са част от нея, отдавна са част от човешкото съществуване. В това отношение бронзовата епоха може да се разглежда като първи пример за кръгова икономика на практика. Бронзът е бил основен материал за този период и неговата икономика се върти около рециклирането. Признайте това и ние започваме да виждаме, че не кръговата икономика е нова. По-скоро линейната и разточителна икономика е аномалията.
Красотата на всичко това е, че можем да използваме миналото за добро. Основните ценности на кръговата икономика се коренят в нашето минало и по този начин, те могат да помогнат за оформянето и вдъхновяването за модерна изработка, която по принцип трябва да се върти около устойчивостта и дълготрайността.
Майкъл Куйперс – Доцент в Институт за история на науката „Макс Планк“
heritagedaily.com