Други названия на къдроглавия пеликан са бабуш, къдроглав бабуш и баба.
Описание
Къдроглавият пеликан е една от най-големите птици с дължина 160 – 183 cм, размах на крилата 290 – 345 cм и тегло от 7,25 – 15,0 кг. Различава се от своя събрат – розовия пеликан, по къдравите си пера по тила, от където идва и името му, сивите крака и сребристо-бялото до сиво (а не чисто бяло) оперение. През зимата възрастните къдроглави пеликани сменят цвета си от сребристо-сив на кремав или кафяво-сивкав. Недостигналите зрялост птици са сиви и не разполагат с розово петно на главата като при младите бели пеликани. Мъжкият е със същия цвят като женската. Костите на огромния клюн и на целия скелет имат множество кухинки, пълни с въздух, което ги прави леки, без да намалява здравината им. Под долната си челюст пеликаните имат огромна кожна торба, в която поместват уловената риба. През брачния период долната част на клюна и прилежащата му коженa торба стават оранжево-червени, а горната част- жълта, което прави птиците още по-красиви и привлекателни. През зимата клюнът е леко мътно жълт. Клюнът е от 36 до 45 см дълъг и е вторият по големина за всички птици след австралийския пеликан (Pelecanus conspicillatus).
Подобно на повечето пеликани къдроглавият пеликан е често мълчалив, въпреки че по време на размножителния период може да бъде чут да издава широк кръг от дълбоки гърлени вокализации, включително лаене, съскане и грухтене.
Разпространение и местообитание
Къдроглавите пеликани обитават крайбрежията на големи водни басейни, богати на риба, както и реки и езера от Югоизточна Европа до Индия и Китай. Гнездят на Балканския полуостров, по източното крайбрежие на Черно море, крайбрежията на Азовско, Каспийско и Аралско море, Балхашкото езеро, Казахстан, Монголия, Северен Китай. Срещат се и в България – в биосферен резерват Сребърна, но Бургаските езера са едни от най-важните за вида по време на зимуване и миграция. Тогава там може да се наблюдават струпвания от няколко стотин до над хиляда индивида. Гнездящо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид в България, къдроглавият пеликан пътува на кратки разстояния. През зимата той отлита за Нил. Напуска своя ареал на гнездене в края на август и се връща през март.
Хранене
Къдроглавият пеликан се храни изключително с риба, като се нуждае от около 1200 грама риба на ден. Социален, къдроглавият пеликан има много силен стаден инстинкт. Той използва колективна риболовна техника: група птици подгонват рибата към брега, където тя се лови по-лесно в плитки води. От време на време пеликанът може да не изяде незабавно рибата, а да я съхрани в своята торбичка и да запази плячката си за по-късна консумация.
Гнездене
Къдроглавият пеликан гнезди в езера и блата с обширни и труднодостъпни тръстикови масиви, обикновено от началото на февруари. При търсене на храна възрастните птици се отдалечават на 20 – 30 км от гнездовите колонии. Гнездото е купчина трева, тръстика, пръчки и пера, обикновено около 1 м дълбоко и 63 см в диаметър. Най-често от края на март до началото на май женската снася две яйца, които и двамата партньори се редуват да мътят за 30 – 34 дни. Пилетата се раждат голи, но скоро отдолу им поникват бели пера. Малките започват да летят след около 85 дни през юли – август и стават независими на 100-ния до 105-ия ден. Полова зрялост получaват на три до четиригодишна възраст.
Природозащитен статус
Къдроглавият пеликан е защитен вид от 1962 г. Той е включен в Червената книга на застрашените видове от 1985 г. Къдроглавият пеликан е един от видовете, за които се прилага Споразумението за опазване на афро-евразийските мигриращи водолюбиви птици (AEWA). Предприети са усилия за опазване на вида, особено в Европа. Въпреки че обикновено гнездят на земята, къдроглавите пеликани гнездят и върху платформи, поставени с цел насърчаване на размножаването им в Турция, Гърция, България и Румъния. Създадени са и плотове над водни басейни в Гърция и България, както и някои електропроводи са маркирани или демонтирани в зони в непосредствена близост до колонии на пеликани. В Азия също са предприети мерки за опазването им, но там е много по-висок процентът на бракониерство, стрелба и унищожаване на местообитанията, което прави и усилията за опазването им много по-трудни.