Описание
Лопатарката е птица от семейство Ибисови, като достига дължина до 1 метър, размахът на крилете й е 115 – 135 см, а теглото й е около 1200-1700 г. Окраската й е бяла, краката са черни. Клюнът е характерен, дълъг с лопатовидно разширение на върха. Младите имат черни върхове на крилата. В полет вратът е изправен, за разлика от този на чаплите. Дълголетието й е 28 години.
Разпространение и местообитание
Лопатарката обитава плитки и обширни езера и блата, речни разливи в равнини и низини, устия на реки. След размножителния период обитава и разнообразни влажни зони, включително свръхсолени водоеми. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки. Гнезди в Испания, Холандия, Унгария, страните на Балканския полуостров, Украйна, Русия, Азербайджан, Казахстан, Китай, Индустан, Шри Ланка, Египет, Етиопия. Зимува по крайбрежията на Африка, Индустан, Шри Ланка, Китай.
В България лопатарката е гнездящо-прелетен и преминаващ вид, като по изключение може и да зимува. Най-много гнездящи птици има в Бургаска и Плевенска област, като се среща и в блата в Софийско, Самоковско.
Хранене
Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения.
Гнездене
Лопатарките живеят на колонии от 6 до 160 птици, гнездят в смесени колонии, разположени в тръстикови масиви или на бели тополи и бели върби, на клони ниско над водата. Лопатарката снася от април до юли по 3–4 (до 7) яйца, които и двамата родители мътят в продължение на 21-25 дни. Малките имат дебел и мек клюн, който се превръща в характерния за този вид чак след 5 – 6 седмици. Започват да летят около 49-тия ден след излюпването и достигат полова зрялост на 3–4 години.
Природозащитен статус
Според Международния съюз за защита на природата лопатарката е слабо засегнат вид, но в България е включен в Червената книга като критично застрашена.