Други названия на малката белочела гъска са цигла, циганка, гъляк.
Описание
Малката белочела гъска тежи между 1.6 и 2.5 кг. Дължина на тялото й е 66 cм, размахът на крилете е около 115-135 см. При нея няма изразен полов диморфизъм, но има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с голямо бяло петно на челото, което достига задния край на окото, като гърдите им са с черни препаски. При младите петното на челото и препаските липсват. При всички възрасти има жълт кръг около окото.
Разпространение и местообитание
Малката белочела гъска е монотипен палеарктичен вид с гнездови ареал от Скандинавския полуостров до полуостровите Ямал, Таймир и Чукотка. Световната популация е 28 000–30 000 птици, а европейската e само 30–50 двойки. Зимува в Източна Азия, Мала Азия, около Каспийско и Черно море, в Унгария и на Балканите.
В България е установена в Добруджа, по Черноморското (Бургаските езера и край Варна) и Дунавското крайбрежие. През есенно-зимния период се среща на ята в обработваемите площи и обширни водоеми, понякога с голямата белочела гъска.
Хранене
Малката белочела гъска се храни основно с растения- трева, мъх, семена, както и с посеви от зимна пшеница и остатъци от царевични зърна.
Гнездене
Малката белочела гъска е моногамна птица, която строи гнездото си направо на земята, често скрито под някой храст. Снася 4–5 бледокремави яйца с размери 76 х 49 мм и средна маса от 100 г. Мъти само женската в продължение на 25–28 дни. Малките се излюпват достатъчно развити, за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.
Природозащитен статус
Според Международния съюз за защита на природата малката белочела гъска е уязвим вид, а в България е включена в Червената книга като критично застрашена.