Документ, публикуван от Seas At Risk, предупреждава за катастрофалните последици за околната среда от нов бум на минното дело, като същевременно показва, как може да бъде предотвратено то. Отварянето на повече мини на сушата и изтласкването на минната индустрия в крехки екосистеми като дълбокото море за стимулиране на икономическия растеж не е реалистичен път напред. Конкретни алтернативи на този модел вече съществуват и могат да направят копаенето ненужно.
„Освобождаване от мините – план за 2050 г. за свят без мини на сушата и в дълбоките морета“- ‘‘Breaking Free From Mining – A 2050 blueprint for a world without mining on land and in the deep sea’ показва стъпките, необходими за отдалечаване от модели, които влошават екологичните и климатични кризи, и преминаване към по-устойчиво общество, оборудвано за справяне с тях и освобождаване от зависимостта му от крайни ресурси.
Копаенето е една от най-замърсяващите индустрии в света и допринася за изменението на климата. Производството на седем метала (желязо, алуминий, мед, цинк, олово, никел и манган) е причина за 7% от всички емисии на парникови газове и основна причина за загубата на биологично разнообразие, нарушенията на човешките права, политическата нестабилност и принудителните измествания към Глобален юг (Глобален юг е термин, който често се използва за идентифициране на страни с по-ниски доходи от едната страна на така нареченото глобално разделение Север-Юг, а от другата страна са страните от Глобалния север (често приравнявани на развитите страни).
Тъй като кризата с околната среда и климата се засилват, така необходимият преход към неутрална към въглерода икономика се фокусира най-вече върху технологиите и иновациите, като широкомащабното внедряване на инфраструктура за възобновяема енергия, електрически превозни средства и цифровизация. Разчитането обаче само на прехода към „зелена икономика“, без да се отдалечава от прекомерното потребление и парадигмата на безкрайния икономически растеж изисква огромни количества метали и минерали за батерии, електронни устройства или енергийна инфраструктура.
„Технологиите и иновациите са важна част от решението на продължаващото влошаване на климата и биологичното разнообразие. Но ние се нуждаем и от много по-дълбоки социални и икономически промени “, казва Ан Дом (Ann Dom), старши съветник по политиките в Seas At Risk, „и това включва формиране на различен разказ за устойчиво бъдеще“.
Без него очакваният ръст в търсенето на метали би довел до отварянето на повече мини на сушата и добива на ресурси в нови граници като дълбокото море, екосистемата, която поддържа целия живот на Земята. Планират се стотици нови мини в цяла Европа, докато няколко европейски държави понастоящем притежават лицензи за проучване на дълбоководни минни дейности в международни води и биха могли да започнат минни операции още през 2023 г.
„Освен ако не постигнем промяна“, обяснява Моника Вербек, изпълнителен директор в Seas At Risk, „металите са на път да се превърнат във изкопаемите горива на 21 век“.
Документът излага алтернативни пътища към различно общество и икономика, насочвайки читателя към 2050 г. и свят, в който сме се отдалечили от прекомерната експлоатация на природните ресурси, където добивът на първични метали е отминал, морето е защитено от разрушаване на екосистемата.
Използвайки подход, основан на науката и фактите, статията определя 2020 г. като повратна точка за добива и началото на прехода към общество след растеж. В него се обсъждат съществуващи и възникващи алтернативи – включително краят на планирано излизане от употреба и нарастване на ремонта, повторната употреба и преработката на стоки; преминаване към разпределено производство на енергия; и системи за мобилност, по-малко зависими от частни автомобили, наред с много други – и как те трябва да станат инструмент за фундаментална трансформация към общество, основано на нуждите, а не на растежа, благосъстоянието и използването на ресурси в рамките на нашата планета.
Принасянето в жертва на цели екосистеми на сушата и в дълбоките морета, за да подхрани нов бурен добив, не само ще влоши планетарната криза, но е и ненужно, както се вижда от фактическия алтернативен разказ, представен в статията. Докато работим към свят без изкопаеми горива, можем да си представим и такъв без добив.
Относно Seas At Risk (Морета в риск)
Seas At Risk е сдружение на екологични организации от цяла Европа, които работят заедно, за да гарантират, че животът в нашите морета и океани е изобилен, разнообразен, устойчив на климата и незастрашен от човешки дейности. Неговата мисия е да популяризира амбициозни политики за морска защита на европейско и международно ниво. С над 30 членове, представляващи по-голямата част от европейските държави, Seas At Risk говори от името на милиони граждани, които се грижат сериозно за здравето и благосъстоянието на моретата и океаните.
Тази статия първоначално е публикувана на Seas-At-Risk.org и е препубликувана като част от редакционно партньорство със Earth.Org.
Изображение: EO фотограф Ноел Гевара (Noel Guevara)
earth.org