Друго название: малък дъждосвирец
Описание
Дължина на тялото: 16-18 cм. Размах на крилете: 43-45 cм. Тегло:40-60 г. Дълголетие:10 години.
Има слабо изразен полов диморфизъм. Мъжкият отгоре е кафяв, а отдолу — бял. На челото и край окото има черно петно, темето е керемиденокафяво, а гушата е с прекъсната черна огърлица. При женските и младите петната по главата и огърлицата са кафяви. При всички възрасти краката са черни, рядко кафяви.
Издава звуци: „пюиит-пюиит“.
Разпространение и местообитание
Космополитен вид. В Европа обитава крайбрежията на Атлантическия океан, Северно, Средиземно, Черно и Каспийско море. Малобройни вътрешноконтинентални популации има в Испания, Източна Австрия, Унгария и Войводина.
Обитава плажове, пясъчни коси, острови и дюни, както и крайбрежни бракични или солени лагуни и места за солодобив.
В България е гнездещо-прелетен и преминаващ вид и може да се наблюдава предимно по Черноморското крайбрежие – езерата Атанасовско, Бургаско, Мандренско, Поморийско, Варненско, Шабленско и Дуранкулашко, блатото Алепу, както и по пясъчните ивици пред тях.
Хранене
Храни се с насекоми, дребни миди, дъждовни червеи, водорасли.
Гнездене
Гнезди самостоятелно и в рехави колонии. Строежът на гнездото е част от брачните игри и започва от края на март. Строителният материал- сухи стъбла на солянката, мидени черупки, пера, изсъхнала кал и др., събира в близост до гнездото. Пълното мътило e от 3 яйца, рядко 4 или 2, които снася в началото на април. Първите малки се излюпват в средата на май, а нелетящи млади се срещат до края на август.
Природозащитен статус
Защитен, включен в ЧКБ като критично застрашен вид.