Други названия: европейска нощна чапла, нощен гарван.
Описание
Нощната чапла е мигрираща птица от семейство Чаплови
Дължината на тялото на нощната чапла достига до 65 см, а размахът на крилата ѝ – до 112 см.Тегло: 730-1015 г. Дълголетие- 21 години
Оперението е трицветно. Долната страна на врата, гърдите, челото и бузите са бели. Гърбът и горната страна на главата са черни с метален блясък, а останалата част от тялото е сива или сиво-охрена. През размножителния период от тила израстват две дълги лентовидни пера, които през останалите сезони липсват. Има сравнително къси крака с дълги нокти и червени очи. Няма полов диморфизъм.
Горната част на тялото на младите индивиди е тъмнокафява, с ръждиви надлъжни черти и многобройни бели капковидни петна, по които се различава от големия воден бик. Долната част е белезникава с кафяви ивици по гърдите.
Птицата е активна през нощта. Това налага сравнително често да използва и планиращ полет, към който се оказва сравнително добре приспособена. Летателният ѝ апарат е с по-висока пластичност, в сравнение с други видове чапли с нейната големина.
Нощната чапла обикновено живее на големи колонии, достигащи до 2 500 птици. В гнездовите колонии и при миграция издава характерния звук „коак-коак-коак“ с кратки паузи.
Разпространение и местообитание
Широко разпространен вид, среща се на всички континенти освен Австралия и Антарктида. Космополитен вид, който гнезди в Азия, Африка, Централна и Южна Америка, Европа (Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Австрия, Полша, Унгария, Хърватско, Молдова, Украйна, Южна Русия).
Зимува в Африка, Южна Азия.
Обитава заблатени места или територии с висока дървесна растителност, естествени и изкуствени водоеми и речни разливи, като често гнезди съвместно с гривестата и малката бяла чапла. През пролетта и есента се среща и по оризища, рибарници и микроязовири.
В България – гнездещо-прелетен, преминаващ и рядко зимуващ вид. Както в миналото, така и сега гнезди по Дунавското и Черноморско крайбрежие, много по-рядко във вътрешността на страната до около 400 м н. в.
Хранене
Храни се предимно с животни – риби, водни охлюви, ракообразни, насекоми, жаби, гущери, гризачи и други малки водни и наземни животни. Храната си търси през нощта.
Гнездене
Гнезди по Дунавското и Черноморското крайбрежие. Гнезди предимно в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в труднодостъпни тръстикови масиви или по върби и тополи. Понякога заема и готови гнезда на други птици. През април женската снася 3-5 светлосини яйца, които двете птици мътят на смени в продължение на 20-25 дни. На десетия ден малките се изправят на краката си, а няколко дни по-късно започват да се движат из растителността. Научават се да летят едва на 40-дневна възраст.
Природозащитен статус
В България: уязвим VU [A2+B1(bii)]; ЗБР-ІІ, ІІІ; Червена Книга на Република България; международен: БеК-ІІ; ДП-І; ECS-spec 3, намалял. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Част от гнездовите колонии са в границите на защитени територии.
