Група от неправителствени организации отправиха свои препоръки до експертите на държавите-членки, участващи в преговорите за Закона за мониторинг на почвите (СМЛ). Фондация „Виа Понтика“ изцяло подкрепя тези виждания и цели да допринесе за постигането на амбициозна и ефективна позиция, която може да постави почвите на път към възстановяване до 2030 година.
Този документ има за цел да подкрепи текущите дискусии, като признава, че предложението на Комисията липсва някои ключови елементи, а позицията на Европейския парламент от 10 април е тревожно слаба. Вярваме, че Съветът има възможността да договори по-амбициозна и ефективна позиция, която ще доведе до дългосрочни положителни промени в състоянието на почвите в Европейския съюз.
Изчислено е, че 60-70% от почвите в ЕС са нездравословни, което е критична ситуация предвид значението на здравите почвени екосистеми за справяне с много от днешните предизвикателства. Предложението на Комисията за СМЛ има за цел „непрекъснато подобряване на здравето на почвите в Съюза с оглед постигане на здрави почви до 2050 г.“, но липсват обвързващи правни цели, които да гарантират своевременното постигане на тази цел. Ние препоръчваме включването на дългосрочни и междинни обвързващи цели, които да насочват усилията на държавите-членки и да следят техния напредък.
Принципът „всички или никой“, предложен от Комисията, представлява строг подход и дава ограничена информация за общото здраве на почвите. По-пълна и точна система би отразила различните състояния на здравето на почвите, като например категоризацията в пет класа на екологичен статус, предложена от Европейския парламент.
Директивата трябва да изисква от Комисията да установи обвързващи прагове за почвени дескриптори в целия ЕС. Ако това не е възможно, държавите-членки трябва да прилагат съществуващи научнообосновани прагове и методи, като се консултират със научни комитети.
За да се улови капацитетът на почвите като система за поддържане на живота, е необходимо да се въведе дефиниция за биоразнообразие на почвите и техните функции. Това ще включва допълнителни дескриптори и задължително наблюдение и оценка на биоразнообразието на почвите от всички държави-членки.
За справяне с проблема със замърсяването на почвите, СМЛ трябва да включи изчерпателен списък на замърсителите, които трябва да бъдат наблюдавани и оценени, като пестициди, тежки метали, микропластмаси и други.
Член 10 трябва да остане в своята цялост и да бъде подкрепен с ясен график за прилагане на устойчиви практики за управление на почвите и премахване на практики, които имат негативно въздействие върху здравето на почвите. Европейският парламент значително отслаби този член, затова е от съществено значение Съветът да заеме силна позиция.
Комисията предложи важни разпоредби за участие на обществеността и достъп до информация, които трябва да бъдат запазени и подобрени от Съвета. Те включват процедури за информиране на обществеността и включване на засегнатите и уязвими групи.
Принципът „замърсителят плаща“ е ключов за политиката на ЕС в областта на околната среда. СМЛ трябва ясно да подчертае този принцип, като включи механизми за неговото прилагане и задължения за финансови гаранции за покриване на разходите за замърсяване.
Фондация „Виа Понтика“ настоява Съветът да приеме амбициозна и ефективна позиция относно Закона за мониторинг на почвите, която да осигури здрави почви и устойчиво управление на околната среда за бъдещите поколения.
