Система, предназначена да намали замърсяването на пластмаса в Тихия океан, все още не води до резултати след няколко месеца в морето.
Системата за почистване на океана Cleanup System 001, U-образна плаваща бариера, създадена от организацията The Ocean Cleanup, пристигна в централната част на Северния Тих океан при Големия тихоокеански боклук през октомври. Но системата не успява да задържа пластмасата, съобщи организацията във вторник.
Устройството е с дължина 2000 фута и 10 футова пола, която виси под него под водата. То отплава от Сан Франциско през септември, с цел почистване на половината от Големия тихоокеански боклук за 5 години.
Океанските сборища на боклуци се образуват от въртящи се океански течения, наречени „спирали“, които изхвърлят морски отломки (отпадъци, риболовни съоръжения и пластмаси) на едно място, според Националната океанска и атмосферна администрация. Има няколко сборища на боклуци в океаните- две от тях са в Тихия океан.
Този, известен като Големият тихоокеански боклук, се намира между Хаваите и Калифорния и е с площ около два пъти по-голяма от Тексас или три пъти по-голяма от Калифорния.
Основателят на The Ocean Cleanup, Боян Слат, заяви пред CNN по-рано тази година, че Големият тихоокеански боклук съдържа около 1,8 трилиона парчета пластмаса, тежащи около 80 000 тона.
Джош Дюбоа, шеф на комуникациите в „Океаното почистване“, каза пред CNN през септември, че се очаква системата да е в състояние да събира 50 тона пластмаса от океана всяка година.
По време на брифинг във вторник организацията заяви, че системата концентрира пластмасата, но не е в състояние да я задържи.
„В крайна сметка, единственият начин наистина да видим как работи системата беше да я поставим в средата, за която е предназначена“, казаха от организацията, като заявиха, че работят за идентифициране на причината. Един от възможните проблеми е, че системата не се движи достатъчно бързо.
„Изглежда, че системата понякога пътува по-бавно от пластмасата, което осигурява на уловената пластмаса възможността отново да напусне системата.“
Организацията също така каза, че системата, която те наричат Уилсън, създава ефект на електрически ток, като взаимодейства с водата, което води до това, малки частици пластмаса, да се движат и натрупват около системата.
Тя също така е забелязала, че системата създава вълни, които вероятно предотвратяват навлизането на пластмаса в устието на устройството.
„Ще продължим да тестваме и наблюдаваме системата, докато не се почувстваме уверени, че трябва да направим някакви промени и ако е необходимо, те ще бъдат приложени на по-късен етап“, каза организацията. „Убедени сме, че тези тестове ще ни дадат повече за текущото състояние на Уилсън, което ще ни позволи скоро да направим системата за почистване напълно оперативна“.
Някои критици поставиха под съмнение амбициозната система за очистване на океана, дори преди да стигне до Големия тихоокеански боклук. Мириам Голдщайн, директор на океанската политика в Центъра за американски прогрес, каза, че разполагането на устройство с такъв размер ще създаде собствена среда, а морският живот ще расте върху него или под него.
Голдщайн също постави под въпрос усилията за събиране на пластмаса в средата на океана, вместо на първо място да се съсредоточат усилията върху спирането на отпадъците да достигат океана.
Гизела Креспо и Дейвид Уилямс, CNN