Яйцата на птиците във Високата Арктика съдържат химически добавки, използвани в пластмасите
Учените предупреждават за въздействието на пластмасовото замърсяване в най-девствените кътчета на планетата след откриването на химически добавки в яйцата на птиците във Високата Арктика.
Яйцата, снесени от полярни буревестници на остров Принц Леополд в канадската част на Арктика, са показали положителен резултат за фталати, които нарушават действието на хормоните, и които са семейство от химикали, които се добавят към пластмасите, за да бъдат гъвкави. Това е първият път, в който тези химикали са били открити в яйца на птици в Арктика.
Смята се, че замърсителите са се разтворили от пластмасови отпадъци, които птиците са погълнали, докато ловят риба, сепия и скариди в Ланкастър Саунд на входа на Северозападния проход. Птиците прекарват по-голямата част от живота си в хранене в морето, връщайки се към гнездата си само, за да се размножават.
Полярните буревестници имат мазна течност в стомасите си, която изстрелват чрез повръщане по нашественици, които застрашават гнездата им. Учените смятат, че фталатите са намерили път в течността и оттам са преминали в кръвообращението и яйцата, които женските са снесли.
Дженифър Провенчър (Jennifer Provencher) от Канадската служба за дивата природа изтъква, че е тревожно да се откриват тези пластмасови добавки в яйцата на птиците в такава девствена от човешко присъствие околна среда. Полярните буревестници в Арктика имат тенденция да се натъкват на далеч по-малко пластмаса от други птици.
Тестовете на Провенчър са показали, че майките са предали смесица от замърсители на неродените си пилета.
„Това е наистина трагично“, подчертала тя на среща на Американската асоциация за развитие на науката във Вашингтон, добавяйки: „Тази птица, от самото начало на своето развитие, ще има тези замърсители вътре в себе си.“
Дженифър Провенчър анализира жълтъка и албумина на яйца на полярни буревестници, събрани на остров Принц Леополд, и установява, че тестът е положителен за фталати. Химикалите разрушават хормоните или ендокринната система и са свързани с вродени дефекти, проблеми с плодовитостта и множество метаболитни заболявания. Много фталати са забранени в детските играчки заради тези рискове.
Необходими са повече усилия, за да се потвърди дали добавките причиняват вреда. „Ние знаем, че тези химикали често са ендокринни разрушители и знаем, че те могат да прекъснат хормоналното развитие и да причинят деформации. Но дали те действително причиняват вреда на яйцата, е нещо, което не знаем – каза Провенчер.
По-нататъшни тестове откриват следи от други пластмасови замърсители в яйцата на полярни буревестници и трипръсти чайки, събрани от същите места за гнездене. Яйцата от двете птици са били положителни за SDPAs и BZT-UVs, които се добавят към пластмасите, за да ги предпазят съответно от деградация и загуба на цвета при слънчева светлина.
Сега учените смятат да търсят пластмасови замърсители в яйцата и на други популации от птици, които поглъщат повече пластмасови отпадъци. „Трябва да разгледаме дали те поглъщат същите химикали, дали имат по-високи нива на тези химикали или поглъщат и други, допълнителни химикали“, казва Провенчер. „Откритието, че поне някои от тези замърсители навлизат в яйцата, наистина отваря вратата за много други въпроси, които трябва да си задаваме в областите с по-високи концентрации на пластмаса.“
Полярните буревестници са големи птици, подобни на албатрос, които се носят ниско над вълните в търсене на храна. Повече от половин милион двойки гнездят на скалите на Великобритания, като повечето са на шотландското крайбрежие и северните острови.
„Тъй като полярните буревестници могат да живеят 40 години и повече, птиците са били изложени на значителните пластмасови отпадъци в моретата само за няколко поколения. Това означава, че птиците не са имали време да се адаптират към променящата се среда“, казва Провенчер.
Алекс Бонд (Alex Bond), биолог, който изучава морските птици и морските отпадъци в Природонаучния музей в Лондон, казва: „Това е още един пример за често невидимите въздействия, които пластмасите могат да имат върху дивата природа. Може да не е достатъчно, за да доведе до смъртност, но със сигурност не е нещо положително и в комбинация с натиска от други замърсители – от пластмаси и от плячката на птиците – допринася за увеличените заплахи, пред които са изправени много от морските птици в света.“
Линдси Додс (Lyndsey Dodds), ръководител на британската морска политика във WWF, казва: „Нашата култура на изхвърляне на отпадъци във водата задушава естествения свят с пластмаса, като задушава океаните и вреди на дивата природа; 90% от морските птици в света имат парченца пластмаса в стомаха си и сега чуваме, че дори техните яйца не са имунизирани от пластичната чума. Трябва да предприемем спешни действия в световен мащаб и у дома, за да елиминираме пластмасата от природата до 2030 г. “
Иън Семпл (Ian Sample)
The Guardian