Video made by avibirds team
Други названия на розовив пеликан са бабуш, баба, несит, голям бял пеликан.
Описание
Розовият пеликан е голяма птица с дължина 140 -180 см и размах на крилете 226 -360 см. Има огромен клюн, заемащ 28,9 до 47,1 см от тази дължина. Възрастните мъжки тежат от 9 до 15 кг. Женските са значително по-леки, с тегло от 5,4 до 9 кг. Масивният клюн с жълта торбичка при мъжките е по- дълъг и минава в низходяща дъга, за разлика от по-късия, изправен клюн на женската. Костите на огромния клюн, както и на целия скелет, имат множество кухинки, пълни с въздух. Това ги прави леки, без да намалява здравината им. Полетните пера са черни. Малките пилета са сиви. Розовият пеликан се различава от къдроглавия по белотата на своята перушина, голото розово петно около очите и розовите крака. В началото на размножителния период е с нежно розово оперение.
Розовите пеликани са обикновено мълчаливи. В колониите обаче те проявяват един вид боботене. Летят във V-формация или крива линия, често на голяма височина.
Разпространение и местообитание
Розовият пеликан е прелетна птица, която се среща от Югоизточна Европа до Азия. Обитава относително големи, топли, плитки, слабосоленоводни, алкални или солени езера, лагуни, блата, широки реки, делти, устия и брегове на вътрешни морета. Над 50% от розовите пеликани живеят в делтата на река Дунав. Многобройна популация има също в Уолфиш Бей, Намибия. Европейските пеликани зимуват в Северна Африка. Популации със заседнал начин на живот се срещат целогодишно в Африка- на юг от пустинята и главно около сладководни и алкални езера и крайбрежните зони на речни устия. Това са птици, които се срещат най-вече в низините, но в Източна Африка и Непал могат да бъде намерени на височина до 1372 м.
В България розовият пеликан се среща в езерата край Бургас и резервата „Сребърна“, където има малка колония. Пеликаните пристигат на река Дунав в края на март или началото на април и си тръгват от септември до края на ноември.
Хранене
Диетата на розовия пеликан се състои основно от риба. Пеликаните се хранят рано сутрин и могат да летят над 100 км в търсене на храна, която улавят в джоба на големия си клюн, докато плячката им плува на повърхността. Подобно на къдроглавите пеликани и розовите се групират и подгонват рибите към брега, където могат да ги уловят по-лесно в плитките води. Шаранът е предпочитаната храна в Европа, кефалът – в Китай, а Aphanius dispar (вид шаран) – в Индия. В Африка се хранят най-често с цихлиди, включително и много видове от рода Haplochromis и Tilapia genera. Освен риба и ракообразни розовият пеликан яде и попови лъжички, дори костенурки. По време на глад пеликаните ядат също чайки и патета. Ято пеликани, отглеждани в Сейнт Джеймс Парк, Лондон, от време на време яде местните гълъби, въпреки че са добре нахранени. Пеликаните също така грабят и от плячката на други птици.
Гнездене
Сезонът за размножаване започва през април или май в умерените зони, в Африка е през цялата година, а в Индия- от февруари до април. Гнездото е голямо и се намира върху туфи тръстика или малки островчета, често в близост до гнездата на други видове. В Европа гнездовият период настъпва между април и юни. Женската снася от две до четири яйца, като инкубацията трае от 29 до 36 дни. Малките са отглеждани от двамата родители. Пилетата са голи, когато се излюпят, но бързо им пониква черно-кафява перушина. Малките започват да летят след 65-75 дни.
Природозащитен статус
Розовият пеликан е един от видовете, за които се прилага Споразумението за опазване на афро-евразийските мигриращи водолюбиви птици (AEWA). Той е класифициран като „незастрашен” в Червения списък IUCN и е в списъка на анексите I и II на Конвенцията за мигриращите видове. Той е и в списъка на Приложение II на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и техните естествени местообитания и приложение I на Директивата за птиците на ЕС.
В България розовият пеликан е защитен вид, обявен е за изключително рядък и е включен в Червената книга. Това означава, че щом бъде установено гнездово находище в страната, то трябва да бъде обявено като защитена природна територия с най-строг режим на охрана.
