Описание
Дължина на тялото: 42 – 46 см. Размах на крилата: 77 – 80 см. Тегло от 250 до 400 г. Дълголетие:25 г.
Саблеклюнът е доста грациозна, бърза и елегантна птица, с черни и бели пера. Има дълга шия, високият му тънък клюн, обърнат нагоре, е подходящ за начина, по който се храни. Оперението е преобладаващо бяло. Главата и върховете на крилата са черни, на гърба и горната част на крилата има надлъжни черни ивици. Краката са сравнително дълги, светлосини на цвят. Понякога женската птица има около окото лек кръг в бяло.
Крясъците, които издава, са нервни и звучни – „клюит“или „клип“.
Разпространение и местообитание
Саблеклюнът е разпространен в Централна и Южна Европа, Африка, Западна Азия, Северна Америка и Австралия. Зимува в Африка, Южна Азия, Балканския полуостров и по крайбрежията на Средиземно и Каспийско море.Северните популации мигрират на юг между август и октомври и се връщат за размножаване между март и май.
Саблеклюнът обитава солени, бракични или сладководни водоеми, засолени терени, пясъчни коси, рибарници, изкуствени водоеми, речни устия поливни площи и наводнени равнини в безводни области. Най-важната характеристика на местообитанията за разплод са високата соленост и нивото на водата, което през лятото постепенно се понижава и излага допълнителни места за хранене. Рядко се появява край вътрешните сладководни езера и реки.
В България саблеклюнът долита през март и отлита през септември и октомври. Среща се предимно в Атанасовското езеро, Поморийското езеро, защитена местност „Пода“, Шабленската тузла и други влажни зони по Черноморието,но по време на миграционния период може да бъде намерен и край вътрешните водоеми на страната. Отделни индивиди остават у нас и през зимата.
Хранене
Храната на саблеклюна се състои предимно от водни безгръбначни с дължина между 4 и 15 cм, включително водни насекоми, малки бръмбари, мушици, ларви на мухи, ракообразни, червеи и мекотели, които събира по тинестото дъно на разливите. Понякога се храни и с дребни рибки и растителни остатъци, семената и малки корени. Когато търси храна потапя във водата главата, шията и предната част на тялото си. Активен е при зазоряване и привечер, но също така може да се храни и на лунна светлина.
Гнездене
Саблеклюнът живее на колонии, обикновено между 10 и 70 двойки. При миграции и през зимата се срещат на ята в разнообразни влажни зони. За нощуване се събират в големи ята от няколко хиляди индивида.
При образуване на гнездовата двойка мъжкият токува. Гнездото може да бъде разположено на различни места, включително върху голия пясък, засъхнала кал, къса трева, суха растителност, отломки и отпадъци. То представлява ямичка, застлана с трева и водни растения. Саблеклюнът гнезди на големи колонии, като разстоянието между две съседни гнезда обикновено е около един метър, но може да бъде и 20 – 30 см. Женската снася 3 – 4 яйца в охрен цвят, изпъстрени с чернокафяви и сивкави петна. Двете птици ги мътят заедно на смени в продължение на 22 – 24 дни. При опасност двете възрастни птици се преструват на ранени и постепенно се отдалечават от гнездото. В това време малките се притаяват до земята или се скриват между блатните растения.
Природозащитен статус
Според Червената книга на България видът се смята за застрашен.
