Други названия на тръноопашатата потапница са белоглава потапница (патица, потапка), белоглавка, тръноопашата патица.

Описание

Тръноопашатата  потапница тежи между 500 и 900 гр. Има късо и набито тяло с дължина 43–48 см, шията й е къса и дебела. Крилете й са несъразмерно малки и къси, размахът им достига 62-70 см. Човката е масивна, удебелена в основата и с ярък гълъбовосин цвят. Има изразен полов диморфизъм.

В размножителнo оперение мъжкият е с бяла глава с черна шапка и голяма синя човка с подутина в основата. Има гъста черна яка. Тялото е ярко червено, по-пясъчно червеникаво отстрани и отгоре. Заострената опашка е със сиво-кафяв цвят, често разположена косо. Възрастните женски са със сиво-кафяво тяло, бледа глава с тъмна качулка, ивица на бузата, тъмна човка с по-леко изразена подутина в основата.

Тръноопашатата потапница е отличен плувец като може да измине от 30 до 40 метра под вода. Винаги каца и излита от водата. Когато прави това, тя изпълнява характерно засилване, тичайки по водната повърхност. На суша е непохватна и излиза много рядко.

Разпространение и местообитание

Тя е палеарктичен вид с фрагментиран гнездови ареал от Югозападна Европа и Североизточна Африка до Централна Азия и Китай. Зимува на Балканския полуостров и в страните от Югозападна Азия където се събират всичките представители на вида.

Местообитанията й са изолирани и отдалечени едно от друго- обширни сладководни водоеми, крайбрежни бракични и солени лагуни, морски заливи, лимани, изкуствени водоеми. Предпочита соленоводни басейни, обрасли с водна растителност и тръстика.

В България зимуващ и мигриращ вид като се среща главно по Черноморското крайбрежие. От 1991 г. е установено увеличение на числеността във влажните зони около Бургас, където сега се концентрира значителна част от световната популация на вида (до 12%). Най-многобройна е в ез. Вая.

Хранене

Тя е потайна птица, която се храни в сумрак призори и привечер. Храната й е от смесен произход, дребни ракообразни, насекоми, мекотели, водни растения, семена, водорасли. Докато се храни, се гмурка за продължително време.

Гнездене

Тръноопашатата потапница е моногамна птица. Размножаването й започва през април с излюпване най-вече през юни и юли. Гнезди в близост до соленоводни езера, гнездото приготвя от различни изсъхнали растения и тръстика. Гнездото винаги е така устроено, че мътещата птица да може директно да скочи от него във водата и да се гмурне. Понякога използва изоставени гнезда на други видове. Също така има случаи, когато гнезди и в колонии на чайки. Гнездото е покрито с пух. Снася от 5 до 15 яйца, които разполага често на етажи. Женските птици  могат да сненсат повторно, ако първото люпило се изгуби. Яйцата са едри, с размери 66 х 50 мм и маса до около 100 г, черупката е груба, пореста и дебела. Пресните са със синкав цвят, а замътените с жълтеникав. Женската мъти сама около 25 дни. Малките започват да летят след около два, два и половина месеца.

Природозащитен статус

Тръноопашатата потапница е застрашен вид в световни мащаби, смята се за изчезнал вид от началото на века в много европейски страни и поради това се класифицира като застрашена. Според Европейската регионална оценка е със застрашен статус (EN), а според ЕС27-регионалната оценка е уязвима (VU), защото малката популация се колебае леко или е стабилна. В България включена в Червената книга на застрашените видове. Европейската популация се оценява на 250-610 двойки, което се равнява на 500-1,200 зрели индивиди. Популацията в ЕС27 се оценява на 120-320 двойки, което се равнява на 240-640 зрели индивиди.

 

 

 

 

 

 

 

 

Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala)