Други названия на тундровия лебед са малък (американски) лебед и малък поен лебед.
Описание
Тундровият лебед е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Прилича на пойния лебед, но е по-дребен като тежи между 4,5 и 8,2 кг, има дължина на тялото 120-150 см, и размах на крилете около 190-225 см. Няма изразен полов диморфизъм. Оперението му е чисто бяло като в основата на клюна си има по едно жълто петно от всяка страна, подобно на пойния лебед, но по-малко, също така шията му е по-дебела и изглежда по-къса.
Разпространение и местообитание
Тундровият лебед е широко разпространен в Азия и Европа, включително и в България, където е рядък зимуващ вид. След 1989 г. зимува редовно в малка численост предимно по Черноморското крайбрежие. За района на Бургаските езера показва тенденция за увеличаване на зимуващата популация.
Гнезди в тундрата на Северна Америка, Североизточна Европа и Сибир.
Обитава постоянни вътрешни и крайбрежни водоеми с различна соленост, морски плитчини, заливи и протоци, приливно-отливни блата, заблатени низини, орни земи, пасища, сезонно наводнявани ниви, ливади.
Тундровият лебед е прелетна птица, която зимува в крайбрежните низини на Северна Европа и Източна Азия на юг до Тайван. Малка популация с неизвестен произход зимува по южното крайбрежие на Каспийско море в Иран. По време на миграции рядко се среща в Монголия и във вътрешността на Северен Китай.
Хранене
Тундровият лебед се храни главно с подводните части на растения, рядко семена или животинска храна, която попада случайно с растенията.
Гнездене
Тундровият лебед е моногамна птица, при която половата зрялост настъпва на 2-3 годишна възраст. Прави гнездо на земята, в близост до вода, като снася 1–7 бели яйца. Мътят и двамата родители в продължение на 30–32 дни. Малките се излюпват втората половина на юли, достатъчно развити, за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Двамата родители се грижат заедно за малките.
Природозащитен статус
Според Международния съюз за защита на природата тундровият лебед е слабо засегнат вид, но в България е включен в Червената книга като критично застрашен. Езерата Дуранкулак, Шабла, Поморийско, Атанасовско, Вая и местността Пода със залива Форос са обявени за Рамсарски места.