Последният доклад на ООН за IPCC разглежда как изменението на климата се отразява на водата на нашата планета и установява, че са в ход покачване на морското равнище, унищожаване на местообитанията на животните и опасни бури – и всички те са отрицателно взаимнозависими.
[Снимка: НАСА / Център за космически полети на Годард, andrej67 / iStock, Per Bjørkum / Unsplash, johnnorth / iStock]
Всяка година, когато хората отделят милиарди метрични тона CO2 в атмосферата, почти една трета от емисиите се озовават в океана, променяйки химичния баланс на водата. И тъй както климатът се променя, океанът също поглъща почти цялата допълнителна топлина на Земята, топи се ледът, което причинява покачване на морското равнище и което прави водата неподходяща за морски живот и променя времето на планетата. Нов доклад на IPCC, експертния отдел на ООН, който изучава промените в климата, излага точно за какво става въпрос и какви са резултатите за океана и за хората, които за всичко разчитат на океана, пряко или косвено.
„Това, което заключава този доклад, е, че ще бъдем ударени по много начини“, казва Марк Спалдинг, старши морски учен за The Nature Conservancy, една от организациите, допринесли за доклада. Поредицата от потенциални бедствия от променящия се океан е ужасяваща: Тъй като затоплящата се вода топи ледени покривки в Гренландия и Антарктида, нивото на морето се повишава всяка година, което поставя стотици милиони хора, които живеят в ниско разположените крайбрежни райони, на риск от наводнение. По-топлият океан предизвиква урагани. Морските топлинни вълни могат да стимулират разтежа на токсичните водорасли и да затворят риболова. Тъй като водата абсорбира CO2, тя става по-кисела, което представлява друга заплаха за кораловите рифове.
„И всички тези въздействия могат да се изострят взаимно – кораловите рифове например „играят ролята на морска стена“, казва Спалдинг. „Те седят на брега като бариера и разбиват вълните, преди вълните да стигнат до сушата.“ Когато бурите се усилват, тази естествена защита се губи.
За морските екосистеми тези заплахи се натрупват на фона на други човешки въздействия. „Голяма част от другите щети, които причиняваме на местообитанията, влошават заплахата от изменението на климата“, казва той. „Ние прекаляваме с улова на риба, повреждаме кораловите рифове, замърсяваме водата. Тази идея, за вредите, които хората добавят към проблема, се появява доста ясно в този доклад.
Обратната страна на това е, че можем да направим нещо по въпроса. Ако успеем да намалим някои от тези паралелни проблеми, можем поне да си купим известно време, за да се справим с частта от изменението на климата.
“Nature Conservancy например работи по проекти за възстановяване на коралови рифове и други морски екосистеми, както в един проект на Карибите, който създава застрахователна полица за коралови рифове; хотелите в района плащат премия всеки месец, така че ако се стигне до буря, финансирането може незабавно да се използва за възстановяване на рифовете в защита на хотелите. Други проекти са възстановяването на мангровите гори-те са крайбрежна екосистема, която е уникално добра при изсмукване на въглерод от въздуха.
Най-голямата промяна, която трябва да се случи, разбира се, е преминаване към икономика с нулеви въглеродни емисии. „Какво ще стане, зависи от решенията, които вземаме сега и през следващите няколко години“, казва Спалдинг. „Следваме ли обичайния си бизнес път? Или наистина го променяме и се стремим към [затопляне само с] 1,5 градуса?” Разликата между ограничаването на глобалното затопляне само с 1,5 градуса по Целзий, вместо с 2 градуса, може да звучи малка. Но всъщност е огромна.
„Това е стряскащо различно между едното и другото. При сценария с най-ниски емисии все още говорим за само един метър повишаване на морското равнище за няколко стотин години. А при сценарий с високи емисии говорим за няколко метра повишаване на морското равнище, което честно казано е „падане на завесата“ за цели нации – дори заможни нации и градове, които са на брега. “
Adele Peters (Адел Питърс)
fastcompany.com