Друго название на червената чапла е ръждива чапла.
Описание
Червената чапла напомня по външен вид много на сродната й сива чапла, но е по-дребна и в ръждиви тонове. Дължината на тялото й е 80-90 см, размахът на крилете е около 140-145 см, а теглото й е 600-1400 г. Има слабо изразен полов диморфизъм, а оперението й е в преобладаващо сиви и ръждиви тонове. Червената чапла лети с тежки махове и сгъната шия. Дълголетието й е 25 години.
Ръждивата чапла е мълчалива птица, като в полет викът й напомня този на сивата чапла, но е по-писклив. Когато е заплашена, подобно на някои други видове чапли, заема особена маскировъчна стойка с опъната нагоре шия и човка. Между папура и тръстиката, застанала в тази стойка, става много трудно забележима.
Разпространение и местообитание
Червената чапла е индо-африкански вид, който гнезди на Пиренейския полуостров, във Франция, Германия, Италия, Балканския полуостров, Русия, Казахстан, Индустан, Индокитай, Индонезия, Мозамбик, Ангола, Мадагаскар. В Европа прекарва само размножителния си период. Долита април и през септември отлита да зимува в Египет, Арабския полуостров, Африка на юг от Сахара, Мадагаскар, Индустан, Югоизточна Азия.
Червената чапла обитава открити, предимно сладководни басейни с гъста блатна растителност от тръстика и папур, крайречни равнинни дъбови гори, най-често в места до 300 м н.в., като навсякъде е в непосредствена близост до обширни водоеми.
В България е гнездящо-прелетен вид, като през последните години гнезди основно в блата и езера по Дунавското и Черноморското крайбрежие (езерата Вая, Атанасовско, Сребърна, Дуранкулашко, блатото Алепу, местността Пода), в Софийското поле и на места по поречието на реките Марица, Тунджа и Струма.
Хранене
Червената чапла се храни предимно с риба, която дори да е значително едра на пръв поглед, лесно бива погълната. Също така яде и змии, мишки, насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни, крастави и други жаби, способни да отделят отровен секрет.
Подобно на сивата чапла, когато ловува, се движи бавно и замръзва, дебнейки плячката си, но както често се случва с близкородствени видове, те заемат различни хранителни ниши и нямат конкуренция.
Гнездене
Червената чапла ядко гнезди самостоятелно, най-често образува колонии. Построява гнездото си често върху папур или по-здрава тръстика, на височина понякога до 2 м. Изненадващо е да се види как крехкият папур издържа сравнително голямото и тежко гнездо заедно с цялата фамилия птици в него. Много рядко прави гнездото си на дървета, като по изключение може да бъде и на височината на гнездото на сивата чапла. Строят го и двамата родители, като по време на строежа и мътенето изпълняват многобройни и сложни ритуали. Ако гнездото се развали по време на мътенето или отглеждането на малките, го поправят. Първоначално гнездото има вдлъбната форма, като към края на отглеждането на малките става вече плоска. Червената чапла снася 3-8 яйца, дълги около 55 мм и светло сини на цвят. Мътенето трае 24-28 дни и се извършва и от двамата родители. Започва веднага след снасянето на първото яйце. Малките напускат гнездото на около 45-50 дневна възраст. Родителите им носят храна в гушата си. За да си поискат храната, малките хващат човката на родителя и я дърпат към тях. Може да изглежда, че се бият, но всъщност това е един много свойствен ритуал при чаплите.
Природозащитен статус
Според Международния съюз за защита на природата червената чапла е слабо засегнат вид, но в България е включена в Червената книга като застрашена.