Video made by avibirds team
Други названия на червеногушата гъска са: червеношия гъска, казарка, кавказка патка.
Описание
Червеногушата гъска е рядък, изключително красив с цветното си оперение вид, средно голяма птица, която тежи между 1058 и 1650 г. Дължина на тялото й е 55 см, а размахът на крилете й е 116-135 см. При червеногушата гъска няма изразен полов диморфизъм. Оперението на червеногушата гъска я прави лесно разпознаваема по червения, черния и бял цвят. При възрастните предната област на гръдната кост, горната част на главата и шията са черни. Между очите и клюна има бяло овално петно. Шията и гърдите са червеникаво-кафяви. Гръдният кош е отделен от останалата част на тялото с тънка бяла ивица, като отстрани минава широка бяла лента. Коремът и перушината й са бели, а краката и късият клюн са черни. Новородените птиченца са тъмно кафяви отгоре и бели отдолу. Дълголетие й е 15 години.
Разпространение и местообитание
Червеногушата гъска е най -дребната дива гъска, разпространена в северните части на Европа и Азия. Това е палеарктичен вид, който гнезди в тундрата и лесотундрата на полуостровите Ямал, Гидан и Таймир в Русия, а зимува по черноморското крайбрежие на Украйна, Румъния и България. Обитава крайбрежни лагуни, сладководни езера, крайбрежните морски зони, зимни посеви от зърненo-пшенични култури и др.
Почти цялата световна популация на вида, която наброява около 50 000 птици, прекарва зимата в Добруджа и може да се наблюдава в България и Румъния от ноември до март. През октомври –ноември може да се види и в Свищовско-Беленската низина. При по-големи застудявания отделни ята посещават Бургаските езера, както и някои водоеми във вътрешността на страната.
В България червеногушата гъска нощува във водата- обикновено в средата на езера, разположени на не повече от 50 км от местата й за хранене. В периоди на силна ловна преса и при спокойни води, тя нощува и в морето. Когато езерата са замръзнали, птиците нощуват на леда.
Червеногушата гъска е мигриращ вид. За да стигне до западното крайбрежие на Черно море, тя прелита около 6000 км през Северен Казахстан и Южна Русия. По време на миграцията си, те често стават жертва на ловци и са обезпокоявани по местата си за почивка и хранене. Когато птиците прекарват твърде дълго време летейки в търсене на по-спокойни територии, те се изтощават и нямат възможност да натрупат необходимите енергийни запаси, за да се върнат към Сибир. В Сибир те често стават жертви на полярни лисици и др хищници.
Хранене
Червеногушата гъска се храни предимно с растителна храна- треви, семена, царевични и пшенични зърна, листа от пшеница. В България и Румъния, където основно зимува, тя се храни в земеделски площи, засети със зимна пшеница и ечемик, и в стърнища с ожъната царевица.
Гнездене
Червеногушата гъска е моногамна птица. Тя образува малки разредени колонии около гнезда на грабливи птици, като гнезди на земята. Снася 4-6 яйца, които мъти само женската, като има само едно поколение годишно. Когато малките се излюпят, те са достатъчно развити и могат да се придвижват и хранят самостоятелно.
Природозащитен статус
Според Международния съюз за защита на природата червеногушата гъска е уязвим вид, като в България също е включена в Червената книга като уязвима. Птицата и местообитанията й са защитени по Закона за биологичното разнообразие. В периода 2010-2015г. стартира проект, финансиран по програма LIFE+ на Европейския съюз – „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска в България”. Проектът се осъществява в партньорство с Тръста за водолюбивите птици и влажните зони (Великобритания), Кралското дружество за защита на птиците (Великобритания), Ловно-рибарско дружество – Шабла и земеделска кооперация „Кирилови ООД“.
