Други названия: червен килифар, ръждив килифар, казарка
Описание
Червеният ангъч е сравнително едра птица. Дължина на тялото: 64 см Размах на крилете: 130 см. Мъжките са с ръждивожълта глава и предна част на шията, тъмноръждив врат с тесен черен пръстен. Горната страна на тялото е ръждивочервена. Маховите пера, опашката, човката и краката са черни. Женските са подобни на мъжките, без черен пръстен в основата на врата, като цяло оперението на главата им е по-светло, отстрани са почти бели.Теглото на червения ангъч варира между 1,2 и 1,6 кг. Ходи добре по земя, плува добре, но рядко се гмурка. Лети бързo, полетът е шумен и издава звук подобен на „анг, анг“, откъдето носи името си.
Разпространение и местообитание
Палеоксерен вид. Основният му ареал се простира от Югоизточна Европа (Балканите, Черноморието), Украйна, Турция на изток през Централна и Източна Азия до Китай и Монголия; на север достига района на ез. Байкал, а на юг – до Иран, Ирак, Тибет. Малка популация има в Северозападна Африка (Алжир, Мароко) и в планинските части на Етиопия.
Местообитания: езера, рибарници и язовири с открита водна площ в открити степни и селскостопански площи. Често се храни по полето далеч от водата.
В България е гнездещо-прелетен и преминаващ, по изключение зимуващ вид и се среща главно в малки водоеми във вътрешността на Добруджа и по Черноморието. Около половината от гнездящите двойки обитават откритите терени на Североизточна България.Гнезди и в района около Бургас-езерото Вая.
Хранене
Червеният ангъч се храни с храна, както от животински, така и от растителен произход. Търси храната си на сушата или във водата. На пролет се храни предимно с покълнали растения и семена, лятото преминава на насекоми и дребни безгръбначни, а есента навестява селскостопанските площи и преминава на зърнени култури, при липса на такива продължава да се храни с дребни безгръбначни, но прибавя към диетата си и водни растения.
Гнездене
По-голяма част от времето червеният ангъч се държи по двойки. Гнездото обикновено се намира далеч от водоемите на около 2–5 км, но не е рядкост и на 10 км. Подобно на белия ангъч предпочита да строи гнездото си в дупки в земята, използвайки изоставени от язовци и лисици дупки; също така гнезди и в дупки по дърветата, понякога на височина 10 м. Описани са случаи, когато е гнездил и на покриви на сгради.
Моногамна птица, водеща роля в голяма степен има женската, която избира мъжкаря по време на сватбения период. Женската снася между 7 и 18 яйца, най-често около 14, които са с цвят на слонова кост. Мъти яйцата около 28-29 дни и когато малките се излюпят в края на май, се отглеждат поравно и от двамата родители.
Природозащитен статус
Рядък за България вид включен в Червената книга на застрашените видове.
