Черната каня е голяма мишеловна граблива птица от семейството на ястребите.
Описание
Дължина на тялото: 61 – 72 см. Размах на крилата: 140 – 165 см
Половете са сходни, въпреки че мъжкият е малко по-малък и по-малко агресивен (това е случаят при повечето грабливи птици).
Гръбното оперение е кафяво, но главата и шията са по-бледи. Петното зад окото изглежда по-тъмно. Външните махови пера са черни, имат тъмни напречни ивици и са изпъстрени в основата. Долните части на тялото са бледокафяви, стават по-светли към клюна. Перата на тялото имат тъмни валове, приличащи на ивици. Восъчното месесто покритие в горната част над клюна и отвора му са жълти, но клюнът е черен. Краката са жълти, а ноктите са черни. Издават отличителен писклив звук, като свирка, последван от бързо хленчещо обаждане.
Мъжките и женските имат едно и също оперение, но женските са по-дълги от мъжките и имат малко по-голям размах на крилата.Най-характерните белези са клиновидно врязаната сива опашка и светлите „прозорци“ от долната страна на крилата. При разперена опашка врязването е по-слабо изразено и опашката изглежда равно отсечена.
Събират се на групи по време на хранене, скитане, почивка и миграция.
Разпространение и местообитание
Вид на Стария свят с широко разпространение в Европа, Азия, Африка, о. Мадагаскар, Австралия и Индо-Малайския архипелаг. Европейската популация е относително малка – под 100 000 двойки, при значителен спад през 1970–1990 г., като отрицателната тенденция продължава в по-голямата част от Европа.
В България е гнездещо-прелетнен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В миналото е бил сравнително често срещан около реките Дунав, Марица и др., както и по Черноморието. През размножителния сезон е най-често по по р. Дунав и притоците му, поречието на реките Марица, Тунджа и техните притоци, Сакар, Дервенски възвишения. По време на скитания и миграции е навсякъде из страната, но по-значима е миграцията по Черноморското крайбрежие.
Обитава равнинни и хълмисти райони на страната, без планинската зона над 1000 м н. в. Има предпочитание към места в близост до влажни зони, дори при засилен антропогенен натиск. На юг често може да се срещне в близост до човешки поселения. Животът ѝ е по принцип свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от водните басейни.
В някои градове в Африка и близкия Изток е обичайна част от градския пейзаж, ровейки кофите с боклук и крадейки месо редом с враните и други подобни птици.
Повечето от подвидовете, особено по-северните, са прелетни. Европейските популации най-често зимуват в Африка, където се срещат с местните раси и подвидове. Пролетната миграция е през март-май, а есенната – през август-октомври.
Хранене
Полифаг, храни се с мърша, често отнема плячката на други птици, лови насекоми и дребни гръбначни животни, улавя умрели риби по повърхността на водата, често се храни с изхвърлен от хората боклук. Понякога улавя млади птици, жаби или други по-слаби животни.
Гнездене
Моногамни птици. Отглеждат едно люпило годишно. Гнезди поединично или в разредени колонии до 30 двойки. Гнездо — в короната на някое подходящо яко дърво, на средата на височината му, в близост до вода. Изплетено от сравнително големи клонки. Често окупира гнезда на чапли и се включва в колонии на други видове.
Яйца – 2-3 (рядко 4) броя. Мътене — трае 30-34 дни и участват и двамата родители. Малките напускат гнездото на около 50 дневна възраст.
Природозащитен статус
На територията на България е рядък и защитен от закона вид. В Червената книга на Република България.
Международен статус: IUCN – незастрашен (IUCN 3.1); ECS-spec 3, уязвим; ДП-І, БеК-ІІ, CITES-II, БоК-ІІ.
