Описание
Дължината на черночелата сврачка варира от 19-21 cм. Размах на крилата: 30 см. Гърбът и темето на сврачката са сиви, челото и презочната ивица са черни, крилете също са черни с бяло петно в основата на първостепенните махови крила.
При младите гърбът и главата имат щрихи, а челото е сиво, подобно на срещащата се и през зимата по-едра сива сврачка (Lanius excubitor). От нея се отличава и по това, че в кацнало положение крилата достигат и покриват основата на черната опашка, скривайки надопашката. Поради късата крилна проекция при сивата сврачка крилата не достигат до опашката и сивата надопашка се вижда. Черната маска минаваща над очите също я различават от сивата сврачка.
Двата пола на черночелата сврачка се различават по тегло и размер. Мъжките са по -колоритни, докато женските са по-еднообразни в цветове. Женските могат да се различат от мъжките по цвета на перата им – горната част на крилото е оцветено в по-черно, а долната част в тъмно кафяво.
Младите птици са подобни на възрастните, но като цяло са по-кафяви. Липсват сивият гръб и надопашка, които вместо това са бледокафяви и слабо решетъчни, а долните части са бели и кремави, без никакво розово.
Всички птици имат кафяво-черен клюн, с по-бледа основа до долната челюст, кафяви ириси и черни крака и стъпала.
Полетът на черночелата сврачка е нисък и донякъде вълнообразен и понякога се плъзга с разтворени крила. В края на полета се устремява нагоре, за да се приземи в търсене на нова ловна плячка. След това обръща глава от една страна на друга, търсейки плячката. Когато е на земята, тя скача, но обикновено остава там достатъчно дълго, за да вземе дадена храна. Подобно на други свирки, когато се развълнува, развява опашката си и я движи нагоре – надолу или настрани. Тя е побойник, защитава гнездото си с енергия и ще прогони даже по-големите птици.
Разпространение и местообитание
Дребна пойна птица,която прекарва лятото в Южна и Централна Европа и Западна Азия. Тя гнезди в южната част на Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Италия, бивша Югославия, Албания, Гърция, Румъния, България и Южна Русия. В Азия се размножава в Близкия изток, като разширява своя обхват, до Източна Турция и Иран. Тя е скитник до по-северните части на Европа, обикновено през пролетта или есента. Страни, в които е била видяна включват Швеция, Финландия, Дания, Великобритания, Холандия, Белгия и Северна Франция.
През лятото сврачката обитава открити местности, краищата на обработваеми площи, места с храсталаци или с разпръснати храсти и дървета, градини, гори и крайпътни дървета. През зимата обикновено е намирана в храсталаци и сред бодливи дървета.
Среща се и в България от април до септември в ниските части на страната, по-многочислена в Дунавската равнина, Добруджа и Югоизточна България
Черночелата сврачка зимува в южните части на Африка, в областта на пустинята Калахари. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.
Хранене
Храни се основно с бръмбари, пеперуди, големи мухи, скакалци, щурци и стоножки, но лови и дребни гущери, птици и бозайници. Някои плодове като череши и смокини са в диетата й в ограничена степен.
Гнездене
Гнездото често е построено на крайпътно дърво с добра видимост във всички посоки на около 4 до 10 метра височина. То е изградено от двете птици от стъблата на различните цъфтящи растения като бял смил (Gnaphalium) и мащерка (Thymus) и облицовано с кичури от вълна, косми, корени и пера.
Женската снася 5 – 7 яйца. Инкубационният период трае около петнадесет дни и най-вече мъти женската, макар че и двамата родители вземат участие. И двамата хранят малките, които са готови да напуснат гнездото след около четиринадесет дни.Имат едно поколение годишно през периода май-юни.
Природозащитен статус
В Европа броят на черночелата сврачка е намаляващ. Намаляването на броя може да се дължи на поредица от влажни лета, водещи до недостиг на насекоми. Друг фактор могат да бъдат промените в земеделските практики, като малките заграждения с различни култури и парчетата гори са заменени от големи полета. В резултат на това тази птица е посочена като застрашен вид в приложение I към Директивата за птиците на Европейската комисия. Защитен вид от Закона за биологичното разнообразие в България.
