Бисфенол-А (BPA) е или безвреден химикал, който е чудесен за направата на пластмаса, или един от най-опасните проблеми на съвременното общество. Зависи кого питаш.
BPA е в състава на много видове пластмаси и епоксидни смоли, които облицоват повечето алуминиеви кутии, както и термични хартии. /Термичната хартия е специална фина хартия, покрита с химикал (често съдържащ BPA), която променя цвета си при излагане на топлина. Използва се в термични принтери и особено в евтини или леки устройства, като например тотализатори, касови апарати и терминали за кредитни карти-бел. на преводача/.
Бисфенол-А е ендокринен разрушител, който наподобява естрогена-хормон, който е особено важен при сексуалното развитие и това е фактът, който тревожи много хора. Newsweek разговаря с около 20 учени, лидери в областта на изследванията на BPA, като мнозинството твърди, че е вероятно (макар и не сигурно), химическото вещество да играе роля в развитието на здравни проблеми като затлъстяване, диабет, проблеми с фертилитета и репродуктивните органи , податливост към различни видове рак и когнитивни / поведенчески дефицити като ADHD(Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност).
„В изследванията има твърде много данни … отново и отново …, за да се игнорира и да се предположи, че BPA няма ефект върху хората“, казва Гейл Принс, физиолог от Университета на Илинойс в Чикаго.
Но пластмасовата индустрия, финансираните от нея изследователи и, най-важното, много регулаторни агенции – включително Администрацията по храните и лекарствата в САЩ (FDA) и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), заявяват, че BPA е безопасен за хората на нивата, на които са изложени хората.
„BPA, използван в опаковането на храни, не представлява риск за здравето на потребителите“, казва говорителят на FDA Тереза Айзенман. Катрин Сан Джон, заедно с американската група American Chemistry Council (Американски съвет по химия), казва, че BPA е безопасен и се позовава на твърдения, направени от FDA и EFSA, за подкрепа. Джон Рост, председател на North American Metal Packaging Alliance (Северноамерикански алианс за метални опаковки), заявява категорично, че в BPA няма нищо за притеснение, добавяйки: „Аз го сервирам на петте си деца всеки ден“.
Рискове при фетуса
BPA за първи път е синтезиран през 1891 г. от руски химик и изследван за използване като изкуствен естроген през 30-те години на миналия век, когато се установява, че имитира въздействието на този хормон върху човешкото тяло. Две десетилетия по-късно производителите започнаха да го използват, за да произвеждат пластмаси, по-специално поликарбонат, и естрогенните му свойства най-често се пренебрегват.
BPA е сравнително евтин за получаване и много ефективен за направата на структурно здрави пластмаси, от които се произвеждат издръжливи и често прозрачни продукти, които се противопоставят на разпадането при нагряване или охлаждане. И е страхотен за предотвратяване на корозия в кутиите. „Около 75% от консервите в Северна Америка са облицовани с BPA“, казва Рост. „И до голяма степен благодарение на смоли с BPA, не е имало нито един случай на смъртоносна болест, предизвикана директно от американските консервни кутии след от 37 години насам, защото веществото предотвратява корозията и разрушаването на метала“, твърди той.
Използването на BPA продължава да расте през последните няколко десетилетия. От 2012 г. досега са произведени 10 милиарда паунда от материала, с обща пазарна стойност за 2013 г., надхвърляща 13 милиарда долара. Пазарът се очаква да се увеличава с около 5% годишно в близко бъдеще. Всеки ден производството и продажбата на BPA води до десетки милиони долари.
Но учените предполагат, че това може да бъде компенсирано от голяма, скрита цена: неговото въздействие върху човешкото здраве. Към днешна дата има около 1000 проучвания върху BPA за животни и по-голямата част от тях показват, че причинява или е свързан с много здравословни проблеми- от промени в плодовитостта, повишен риск от ракови заболявания и сърдечно-съдови проблеми до увреждане развитието на мозъка, казва Фредерик Фом Саал, дългогодишен изследовател на продукта в Университета на Мисури-Колумбия.
„Има само проучвания върху животни, защото би било неетично да се дават екстремно високи дози на хората“, казва Ана Сото, ендокринолог в Университета Туфтс. Докато тестването върху животни може да бъде добро начало за разбиране как химикалът може да повлияе върху човешкото тяло, такива тестове не са убедителни. Поради тази причина учените са провели около 100 човешки епидемиологични изследвания, за да разгледат моделите на здраве и болести в реалния живот. Те също показват корелация между експозицията на BPA и гореспоменатите заболявания.
Учените са особено обезпокоени от експозицията върху развиващия се плод и бебетата. Когато мозъкът на плода започне да се развива, той е най-уязвим за ендокринните разрушители като BPA, показват проучванията. А проучванията върху животни предполагат, че ранното излагане на BPA има значително въздействие върху мозъка и другите органи. Извършени са и някои епидемиологични изследвания. Епидемиологът на Брауновия университет, Джоузеф Браун, например, показа връзката между ранното детство, свързано с BPA и по-късни поведенчески проблеми.
По-голямата част от изследванията върху животни досега са включвали големи дози- количества много по-големи, отколкото смятаме, че повечето хора срещат. Но ние наистина не знаем.
То е в кръвта ви!
Няколко дузини проучвания през последните пет години са открили средни нива на BPA в кръвта в ниския диапазон, около 1 милиардна част (ppb- части на милиард). „Много от негативните последици за здравето в проучванията върху животни са показали, че се проявяват на тези нива“, казва Лаура Вандънбърг, която проучва ендокринните нарушения в Университета в Масачузетс, Амхърст. Но установените методи за тестване на токсичността на веществата – степента, до която могат да навредят на човешкото тяло – предполагат, че токсичното въздействие е повече или по-малко пропорционално на погълнатото количество. Ендокринните разрушители като BPA, които действат като хормони, „не играят според правилата“, казва Патриша Хънт, генетик от Университета в Уошингтън. Хормоните могат да имат много различни ефекти при ниски и високи нива. Естрогенно химично вещество може да индуцира растежа на клетките при ниски нива, но да ги инхибира например при високи концентрации. Регулаторните агенции са започнали да го признават, но все пак „продължават да разчитат на стандартните токсикологични тестове“, казва Хънт.
FDA твърди, че проучванията показват, че експозицията в ниския обхват на ppb трябва да бъде извънредна, в резултат на това, което Айзенман от FDA нарича „добре познат проблем на замърсяването“, който възниква по време на събирането на кръвни проби. BPA се намира също в праха и всички учени се съгласяват, че е много трудно да се избегне замърсяване при тестване на това химично вещество. Но не е невъзможно. Много изследователи казват, че шепа лаборатории са създали протоколи за контрол на замърсяването. Едно изследване по метода на кръгов тест през 2014 г., когато кръвта с известни концентрации на BPA беше тествана в различни институции, установи, че три лаборатории са идентифицирали и измерили проби с много ниски нива на BPA, докато една лаборатория не е успяла, казва Ванденберг. Документът също така установява, че лабораториите за предотвратяване на замърсяването могат и сега да го проследяват, добавя тя.
Както се съобщава в края на 2014 г. от Фом Саал и колега в списание Molecular and Cellular Endocrinology (Молекулярна и клетъчна ендокринология), девет проучвания, които използват методи за избягване на замърсяване (като тестване на фоновите нива на химичното вещество), откриват серумните нива на BPA в близост или над 1 ppb.
Джъстин Тийгардън, изследовател в Pacific Northwest National Laboratory (Национална лаборатория на северозападната част на Тихия океан), публикува изследване миналия месец, проследяващо влиянието на консумирането на супа, съдържаща шест пъти приемливия дневен прием на FDA (което е пет микрограма на килограм телесно тегло, според Айзенман). 10-те тествани мъже завършиха с кръвни концентрации на BPA от около 0,1 ppb, 10 пъти по-ниски от нивата, открити в прегледа на Фом Саал. Тийгардън казва, че по-голямата част от хората вероятно имат нива на BPA в кръвта много по-ниски от това, тъй като тестваните са били изложени на „хиляди пъти „повече BPA, отколкото повечето хора са изложени“.
Но на изследването на Тийгардън за стандартна експозиция може да липсва ключов елемент: нехранителни източници. BPA може да получите в кръвния поток и от работа с касови бележки, например. И когато химикалът попадне в тялото по този начин, казва Фом Саал, той заобикаля черния дроб, който обикновено обезврежда голямо количество от погълнатия BPA. Това води до значителни нива на химичното вещество в кръвния поток, показва проучване на JAMA за 2014 г., публикувано в Journal of the American Medical Association(Списание на Американската медицинска асоциация). Фом Саал твърди, че FDA, EFSA и други регулаторни агенции все още не са обърнали внимание- и дори не признават, че тези източници на експозиция на BPA допринасят за концентрацията му в кръвта.
Тийгардън не е съгласен, обаче, да заеме същата основна позиция като FDA: нивата на кръвта, съобщени от Фом Саал и другите са грешни, поради замърсяване. Струва си обаче да се отбележи, че проучването на Тийгардън беше финансирано от Американския съвет по химия – търговска група, която представлява компании, които произвеждат химикали като BPA. Съветът финансира и други проучвания за BPA и всички заключиха, че химикалът няма вредни ефекти. Един анализ от 2006 г., направен от Фом Саал и Уейд Уелшън показва, че 11 от 11 проучвания, финансирани от индустрията, заключават, че BPA няма значителни въздействия, докато 109 от 119 проучвания, които не са финансирани от индустрията (92%), са открили ефекти от BPA.
„Това е озадачаващо, когато видите такива несъответствия – няма смисъл от научна гледна точка“, казва Андреа Гор, професор по фармакология и токсикология в Тексаския университет в Остин и главен редактор на списание Endocrinology (Ендокринология). Д-р Цаба Лерант, лекар и изследовател от Училището по медицина в Йейл, чиито изследвания са показали, че BPA намалява броя на синапсите (връзките между мозъчните клетки) в мозъка на маймуните, е по-директен: „Изследвания, финансирани от индустрията, не са надеждни“.
През юни 2014 г. FDA потвърди, че BPA е безопасен по начина, по който в момента се използва от производителите на пластмаси. Но агенцията също така отхвърли, като незначещи нищо, голямото мнозинство от проучванията за безопасност на BPA, които нейните собствени учени прегледаха в подготовката за това официално становище. Според FDA, например, всички 48 епидемиологични изследвания са „безполезни“ за извършената от агенцията оценка на риска – формален процес, който се ангажира да реши дали даден химикал е безопасен за човешкото здраве или не.
В някои случаи бележките на рецензентите не съвпадат със зашеметяващото твърдение на FDA, че няма какво да се види тук. Например, проучващите пишат за едно изследване от 2013 г. „Тези данни подкрепят правдоподобните взаимоотношения между нивата на BPA в урината и затлъстяването“. За друг документ, касаещ хиперактивността, те казват, че „трябва да се разглежда като част от все повече появяващи се изследвания, намиращи връзка между експозиция на BPA и поведение. „Но нито едно от тези заключения за намерени връзки не се споменава в заключението, че BPA е безопасна.
„Мисля, че има силно влияние от химическата промишленост и нейните лобисти – имат пари и време“, казва Гор, добавяйки, че изследователите имат много малко от двете. През 2013 г. например, Американският съвет по химия е изразходвал повече от 11 млн. долара за разходи за лобиране, според Центъра за реагираща политика. Промишлените групи също са финансирали, а в някои случаи са покровителствали изследвания, проведени от правителствени учени. Едно от разследванията от 2008 г. в милуоксия вестник „Сентинел“ установи, че „правителствен доклад, който твърди, че бисфенол-А е безопасен, е написан предимно от хора от пластмасовата промишленост и други с финансов дял в спорния химикал“.
Химическата игра „Удари къртицата“
/ „Удари къртицата“ е аркадна игра, в която играчите използват дървен чук,за да ударят играчки- къртици, които се появяват на случаен принцип,за да се върнат обратно в дупките си-бел на преводача/.
Въпреки продължаващата подкрепа на FDA за BPA, химическото вещество вече се заменя на пазара поради опасенията на потребителите с вещества като бисфенол-S, които се държат по подобен начин и в някои отношения дори могат да бъдат по-лоши. Това често се случва, когато компаниите установят, че веществото, което използват, може да е вредно или да бъде избягвано от потребителите и трябва да намерят публично приемливо заместване, нещо, което Браун нарича „игра на химически удар“.
Има многобройни примери, в които индустрията се е опитала да зароди съмнения, за да запази на пазара продукти, за които има доказателства и за които разумно бихте заключили, че може да не са безопасни, казва д-р Филип Гранджан, изследовател и лекар в Харвард. Лобирането от страна на химическите компании позволява да се използват такива продукти в бензина в продължение на десетилетия по-дълго, отколкото е необходимо и това поврежда развиващите се мозъци на хиляди деца, казва той.
Казусът не е толкова ясен с BPA, поради несъответствия и несигурност в данните, казва Хедър Патсаул, ендокринолог и биолог в Държавния университет в Северна Каролина. „Ние наистина не разбираме как тези неща ни засягат на ниски нива и какво означава това през целия живот“, добавя тя.
Но повечето изследователи смятат, че има достатъчно „писано на стената“, както посочва и Фом Саал, за да се приемат по-строги правила, поне докато BPA се проучи по-задълбочено. „Трябва да действате или не“, казва Сото, въпреки несигурността. „Мисля, че имаме достатъчно доказателства, ако сме отговорни-да действаме.“
Douglas Main
