3 юли-Mеждународен ден за свят без пластмасови торбички

 

Флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба се състоя на Синия пазар във Варна на 3-и юли – международен ден за свят без пластмасови торбички. Акцията е идея на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и е част от предприетите в различни градове на страната инициативи под надслов „Свободни от пластмаса“.

Точно в 14:00ч. младежи тръгнаха от района на Юнашкия салон към Синия пазар и спираха всеки минувач с найлонова торбичка в ръце. „Когато отиваш на пазар, вземи своя торба и на щанда кажи: „Не, мерси, нося си!“ (#НеМерсиНосяСи). С това послание доброволците подаряваха на гражданите и гостите на Варна пазарски торбички за многократна употреба.

 

 

За пълно премахване на пластмасовите изделия за еднократна употреба на територията на Банско се споразумяха местната власт и представителите на бизнеса в курорта. В Международния ден без найлонови торбички в търговските обекти се предлагаха хартиени пликове и чанти от плат, брандирани с логото на кампанията „неРАЗДЕЛНО Банско“.

Интегрираната кампания за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците, както и намаляването на неразградимите, стартира точно преди месец, като в нея са ангажирани училища, партньорски институции, бизнесът и домакинствата в Банско. Пилотната мярка за събирането на зеления отпадък, който се компостира в регионалното депо или в домашни компостери, стартира миналата година, а резултатът е над 10 тона оползотворена маса.

Община Банско и бизнесът подписаха на 03.07.2019 споразумение, което цели до 2021 година пластмасовите изделия за еднократна упротреба да бъдат премахнати напълно, а хартиените, стъклени и пластмасови опаковки да се събират разделно на 100 процента. В хранителните магазини се предоставяха хартиени пликове и чанти от плат, с цел те да изместят найлоновите торбички. Деца участваха в сътворяването на най-дългата рисунка на тема „Зелени идеи“ .

Пластмасовите торби и опаковки от храна и напитки са пагубни за околната среда, а в дългосрочен план – и за здравето на човека. България е на последно място в статистиката на Европа за екологично самосъзнание и информираност. По 246 найлонови торби употребява всеки българин годишно (трето място в Европа). Средно по 12 минути използваме една торбичка преди да я изхвърлим.

Повечето найлонови торби се произвеждат от материал, който не може да бъде рециклиран. Те не се разграждат, а се разпадат до 400 години на миниатюрни части (микро пластмаси), които влизат в хранителната верига.

Защо се организира този световен ден и защо е важно да спрем употребата на пластмасови торбички и всякакви пластмасови изделия за еднократна употреба?

  • Защото до момента в България мерките за намаляване на употребата на еднократни полиетиленови пазарски торбички няма успех. Забраната на тези торбички се подкрепя от европейското занконодателство и би била много по-ефективна мярка, ако я приложим в България.
  • Ежегодно по света се използват до 1 трилион полиетиленови торбички, което се равнява на 1 милион всяка минута. Средностатистическият полезен живот на една полиетиленова торбичка трае 12 минути, след които тя се превръща в ненужен отпадък;
  • В Европейския съюз годишно се употребяват 800 000 тона полиетиленови торбички за еднократна употреба, или 191 броя на глава от населението, но от тях се рециклират едва 6%. Останалото количество приключва в най-добрия случай на сметищата, където често създава проблеми като запушва колекторните тръби за инфилтрат (вредните отпадни води от отпадъците), или замърсява околната среда не само в градовете, но и на отдалечени места в природата;
  • Лекотата на полиетиленовите торбички позволява разпространението им надалеч – огромно количество отиват в световните морета и океани, където причиняват смъртта на над 100 000 морски животни годишно;
  • Полиетиленовите торбички се произвеждат от невъзобновяеми и ограничени суровини – петрол и природен газ. 40 % от използвания петрол в световен мащаб отива за производство на пластмаса;
  • Всяка година умират над 1 000 000 морски птици, заради погълната пластмаса, която объркват с храна;
  • При изследвания на морската вода във всеки литър отношението на планктона и пластмасата е 1 към 6 в полза на пластмасата.

Всички тези ужасяващи статистики не са само цифри, а показват реален проблем, който всеки от нас може да предотврати, като спре използването на пластмаса за еднократна употреба и използва платнени торби, вместо найлонови.

 

Фондация Виа Понтика получи сертификат от Европейската комисия

 

Зелената седмица на ЕС е нашата годишна възможност да вземем отношение за европейската политика в областта на околната среда. Организирано от Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, това ключово събитие в календара на политиката в областта на околната среда привлича политици, водещи природозащитници и всички заинтересовани граждани от Европа и от целия свят.

Зелената седмица на ЕС 2019 се проведе от 13 до 17 май.Тази година в центъра на вниманието е прилагането на законите в областта на околната среда.Екологичните закони имат огромно влияние върху живота ни. Те подобряват качеството на водата и въздуха, защитават природата и насърчават рециклирането и управлението на отпадъците.

Днес политиката в областта на околната среда е едно от най-сериозните постижения на европейската интеграция. Европа е дом на най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света. Тя до голяма степен успява да защити застрашените видове и местообитания, да възстанови екосистемите и да постигне по-устойчиво селско стопанство, рибарство и горско стопанство.

Фондация Виа Понтика е горда, че заема челни позиции в изпълнението на политиките в областта на околната среда в България. Свидетелство за това е полученият сертификат подписан от г-н Кармену Вела – комисар по околната среда, морските въпроси и риболова на ЕК за участие в Европейската зелена седмица 2019.

Колективът на Фондация Виа Понтика е решен да продължи с удвоени сили да допринася за по-ефикасна и ефективна защита на околната среда, за спиране загубата на биологично разнообразие и подобряване състоянието на видовете, местообитанията и екосистемите в България.

Клуб по подводен риболов „Черноморец“ Бургас поде еко инициатива

 

С началото на сезона бургаският клуб „Черноморец“ поде еко инициатива за чисти води. Състезателите от най-успешния през годините тим, предизвикват другите клубове и запалените по подводния и спортен риболов в страната да се включат в международната кампания #onefishoneplastic , заедно с тях. Гмуркането да не бъде само с улов, но и почистване на морето. Всеки, който уцели риба, но открие и отпадък от пластмаса да „улови“ и него.

„Целите са две  – да не се прекалява с улова (и една риба е достатъчна) и да се почисти морето от отпадъците. Можете да бъдете добрия пример, ако след като уловите риба, но и отпадък, се снимате с тях и споделите снимката във Фейсбук.  Ще е чудесно, ако тази идея бъде подета от повече хора. Надяваме се, че мисленето ни по отношение на морето, ще се промени, било то и с такива малки крачки“, пишат състезателите на „Черноморец“ – Бургас на страницата на клуба във Фейсбук.

 

Световен ден на океаните 2019: 5 начина, по които можете да защитите океаните

 

 

Днес е Световният ден на океаните – денят, в който се отбелязва величието на световните океани и се повишава осведомеността за тяхното опазване.

Защо са толкова важни? Океаните в света генерират около 70% от земния кислород. Те регулират климата и времето на земното кълбо. Те поддържат морския живот. Те ни осигуряват храна и съставки за много от нашите лекарства. Накратко, здравите океани допринасят за една здравословна земя. Но нашите океани и морският живот са под заплаха: от замърсяване и прекомерен риболов, за да назовем само две от предизвикателствата, пред които са изправени.

Световният ден на океаните е празник, който се състои от поредица събития по целия свят и всяка година се тематизира. Постоянният фокус на Световния ден на океаните е да вдъхнови световна борба срещу пластмасовото замърсяване. А темата тази година е „Пол и океани“. Целта е да се подчертае важната роля на равенството между половете за гарантиране на ефективното опазване на нашите океани, морета и морски живот.
Денят ще бъде използван за популяризиране на напредъка на равенството между половете в такива свързани с океана области като морските научни изследвания, миграцията по море и трафика на хора и разработването на политики.

 

5 начина да защитите океаните:

1.Фокусирайте се върху използването на пластмаса

Въпреки че процесите на рециклиране се развиват непрекъснато, когато става въпрос за пластмаса, най-добре е да не я използвате изобщо.
Вземете чаши за многократна употреба в кафенето, използвайте многократна чанта за носене в супермаркета, изберете зеленчуци и плодове без ГМО, кажете „не“ на пластмасови сламки … Има много неща, които можете (и трябва!) да направите.

2. Купете риба и морски дарове, получени по устойчив начин

Може да обичаме треска и чипс или риба тон на масата. Лошата новина е, че изчерпваме основната им популация. Добрата новина е, че в морето има много други риби.
Попитайте Вашия снабдител-рибар за текущо устойчиви варианти, като мерлуза, писия, скумрията или сайда. Ако не сте сигурни дали рибата, която искате да закупите, е получена по устойчив начин, потърсете го в Marine Conservation Society’s Good Fish Guide (Ръководство за рибни продукти на Обществото за опазване на морската среда).

 3.Посетете плаж и съберете отпадъците там.

Или пък, защо да не се присъедините към събитие за почистване на плажа в общността.

4.Подпомагайте благотворителни организации в подкрепа на океаните

От The Marine Conservation Society до Plastic Oceans UK има редица благотворителни организации, които можете да подкрепите, за да помогнете на световните океани и морета.
Можете също така да спонсорирате морски животни – защо не и кит или делфин чрез Hebridean Dolphin and Whale Trust?

   5. Говорете за океаните

Продължавайте разговора. Страхотно е да се включите в самия Световен ден на океаните, но има и други 364 дни в годината.
Продължавайте да мислите за начините, по които можете да помагате, да разпространявате информация в местната общност, и ако отидете на плаж това лято – навсякъде по света – дръжте под око пластмасата и ако е безопасно да го направите, почистете я.

standard.co.uk

Фондация Виа Понтика участва в среща по мярка 5 от Морската стратегия на Република България

Основна схема на повърхностните морски течения и основни наземни източници и горещи точки на морското замърсяване в Черноморския регион

 

На 5 юни  2019 г., Световния ден на околната среда, Басейнова дирекция „Черноморски район“ на Министерство на околната среда и водите организира Информационна среща за повишаване на осведомеността по отношение на последствията върху морската околна среда, причинени от морските отпадъци в хотел „Черно море“ Варна.

В нея взеха участие освен експерти от ИО-БАН, МОСВ, СНЦ “Зелени балкани“ и Фондация Виа Понтика и представители на бизнес сектора, както и на широката общественост.

Координаторът на проекта „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно мореRedMarLitter Ана Янчева, от Фондация Виа Понтика, представи напредъка и очакваните резултати по действията, предприети от Фондация Виа Понтика съвместно с партньора Община Бургас, касаещи Мярка 5 от Морската стратегия на Република България. Тя съобщи, че успоредно с основните дейности по проекта, в подкрепа на провежданата целенасочена политика за намаляване замърсяването на Черно море и крайбрежните райони, партньорите Фондация Виа Понтика и Община Бургас регулярно организират провеждане на образователни кампании и семинари  за деца, ученици, студенти и широката общественост, кампании за насърчаване и популяризиране на дейностите по превенция на замърсяването и за почистване на плажните / бреговите ивици чрез участие на доброволци и изготвяне на информационни материали (постери, брошури, листовки и др.) и клипове за разпространение чрез уебсайтoвете redmarlitter.eu, viapontica.org и средствата за масова информация.

Мярка No 5 касае координирано организиране / подкрепа на провеждането на годишни кампании за повишаване на осведомеността на бизнес сектора (търговци, плажни концесионери, потребители на плажни услуги, рибари и т.н.) и обществеността (туристи, студенти, деца и т.н.), по отношение на последствията върху морската околна среда, причинени от морските отпадъци, както и необходимостта от тяхното рециклиране.

СНЦ “Зелени балкани“  представи  проекта „Подкрепа за прилагането на РДМС в Черно море чрез създаване на регионална система за мониторинг на китоподобните (Д1) и мониторинг на шума (Д11) за постигане на ДЕС“ – CeNoBS,започнал в началото на тази година и обединил усилията на партньори от България, Монако, Румъния, Украйна и Турция.

Институт по океанология към Българска академия на науките (ИО-БАН) съобщи резултатите и предстоящите задачи, стоящи пред проект „Прилагане на законодателството за опазване на околната среда в прилежащите зони на морските пристанища с помощта на иновативни инструменти за обучение“ – ECOPORTIL, който е на път да приключи месец октомври тази година. Водещ партньор на проекта е Технологичния образователен институт на Епир, Гърция, а партньори са : ДП „Пристанищна инфраструктура“, България, Университет на Егейско море – Научно звено, Гърция, Национален институт по метеорология и хидрология – Българска академия на науките, България, Морски институт на Източното Средиземноморие, Кипър и Институт по транспорта, Албания.

По проектът ANEMONE – “Оценка на уязвимостта на екосистемата на Черно море към натиск от човешки дейности“ , по който работят Национален институт за морски изследвания и развитие “Григоре Антипа”, Румъния – координатор на проекта, НПО Mare Nostrum, Румъния, Институт по океанология – БАН, България, Съвет за научни и технологични изследвания на Турция – Изследователски център Мармара, Турска морска научна фондация,Турция и Украински научен център по екология на морето Украйна, бе поднесена информация за целите и дейностите му.

Темите предизвикаха много коментари и станаха причина за гореща дискусия по повишаването на осведомеността и насърчаването на действия за опазване на Черно море.

Прессъобщение: Опасният спад в природата е „безпрецедентен“; изчезването на видовете „се ускорява“

 

Настоящият глобален отговор е недостатъчен;
„Трансформационни промени“ са необходими за възстановяване и защита на природата;
Може да се преодолее противопоставянето на капиталовложения и общественото благо;
Най-изчерпателна оценка от този вид;
1 000 000 вида застрашени от изчезване.

 

Природата намалява в световен мащаб с безпрецедентни в човешката история темпове – и скоростта на изчезване на видовете се ускорява, като сериозното въздействие върху хората по света вече е повече от вероятно, предупреждава знаковият нов доклад от Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (Intergovernmental Science-Policy Platform on Biodiversity and Ecosystem Services (IPBES), резюмето на което бе одобрено на седмата сесия на пленарната сесия на IPBES, която се проведе миналата седмица (29 април – 4 май) в Париж.

„Преобладаващите доказателства за глобалната оценка на IPBES, със широк спектър от различни области на познание, представляват невъобразима картина“, заяви председателят на IPBES сър Робърт Уотсън. „Здравето на екосистемите, от което ние и всички други видове зависим, се влошава по-бързо от всякога. Ние подкопаваме самите основи на нашите икономики, поминък, продоволствена сигурност, здраве и качество на живот в световен мащаб.“

„Докладът ни казва също, че не е твърде късно да се направи разлика, но само ако започнем сега на всяко ниво от местно до глобално,“ каза той. „Чрез„ трансформативна промяна ”природата все още може да бъде запазена, реставрирана и използвана по устойчив начин – това е също така ключ към постигането на повечето други глобални цели. Под промяна на трансформацията имаме предвид фундаментална, цялостна реорганизация на технологични, икономически и социални фактори, включително парадигми, цели и ценности. “

„Държавите-членки на Пленарната сесия на IPBES вече признаха, че по своята същност трансформативните промени могат да очакват опозиция от страна на тези, които имат интереси в статуквото, но също така, че подобна опозиция може да бъде преодоляна от по-широката общественост“, каза Уотсън.

Глобалният доклад за оценка на биоразнообразието и екосистемните услуги на IPBES е най-изчерпателният и завършен досега. Това е първият междуправителствен доклад по рода си и се основава на забележителната оценка на хилядолетието за екосистемите от 2005 г., въвеждащ новаторски начини за оценка на доказателствата.

Събран от 145 експертни автори от 50 страни през последните три години, с входящи данни от други 310 автори, докладът оценява промените през последните пет десетилетия, като предоставя цялостна картина на връзката между пътищата за икономическо развитие и тяхното въздействие върху природата. Той предлага и редица възможни сценарии за следващите десетилетия.

Въз основа на систематичния преглед на около 15 000 научни и правителствени източника, докладът също съобщава (за първи път в този мащаб) за предаваните с поколенията местни знания, по-специално за решаване на въпроси, свързани с коренното население и местните общности.

„Биоразнообразието и приносът на природата към хората са нашето общо наследство и най-важната„ поддържаща мрежа “на човечеството. Но нашата защитна мрежа е почти разкъсвана ”, каза проф. Сандра Диаз (Аржентина), която председателства съвместно оценката с проф. Йозеф Сетеле (Германия) и проф. Едуардо Брондицио (Бразилия и САЩ). „Разнообразието в рамките на видовете, между видовете и екосистемите, както и много фундаментални приноси, които извличаме от природата, намаляват бързо, въпреки че все още имаме средства да осигурим устойчиво бъдеще за хората и планетата.“

Докладът установява, че около 1 милион животински и растителни вида са застрашени от изчезване, много в рамките на десетилетия, повече от всякога в човешката история.

Средната популация на местните видове в повечето основни местообитания на земята е спаднало с поне 20%, най-вече от 1900 г. насам. Повече от 40% от видовете земноводни, почти 33% от коралите формиращи рифовете и повече от една трета от всички морски бозайници са застрашени. Картината е по-малко ясна за видовете насекоми, но наличните доказателства подкрепят предварителна оценка, че 10% са застрашени. От 16-ти век най-малко 680 гръбначни животни са изчезнали и повече от 9% от всички домашни породи бозайници, използвани за храна и селско стопанство, са изчезнали до 2016 г., като най-малко 1 000 и повече породи все още продължават да са застрашени.

„Екосистемите, видовете, дивите популации, местните сортове и породите домашни растения и животни се свиват, влошават или изчезват. Съществената, взаимосвързана мрежа от живот на Земята става все по-малка и все по-разкъсана, ”каза проф. Сеттеле. „Тази загуба е пряк резултат от човешката дейност и представлява пряка заплаха за човешкото благосъстояние във всички региони на света.“

За да се повиши релевантността на доклада, авторите на оценката са класирали за първи път в този мащаб и на базата на задълбочен анализ на наличните доказателства, петте директни фактора за промяна в природата с най-големи относителни глобални въздействия досега. Тези виновници са в низходящ ред: (1) промени в използването на земята и морето; (2) пряка експлоатация на организми; (3) изменение на климата; (4) замърсяване и (5) инвазивни чужди видове.

Докладът отбелязва, че от 1980 г. насам емисиите на парникови газове са се удвоили, повишавайки средните глобални температури с поне 0,7 градуса по Целзий – с изменението на климата, което вече оказва влияние върху природата от нивото на екосистемите до това на генетиката – очаква се въздействието да се увеличи през следващите десетилетия, а в някои случаи, да надхвърли въздействието на промяната в използването на земята и морето и другите фактори.

Въпреки постигнатия напредък в опазването на природата и прилагането на политики, докладът също така констатира, че глобалните цели за опазване и устойчиво използване на природата и постигане на устойчивост не могат да бъдат удовлетворени от настоящите тенденции, а целите за 2030 г. и след това могат да бъдат постигнати единствено чрез промени в икономиката, социалната сфера, политически и технологични фактори. Като се има предвид добрият напредък по компонентите само на четири от 20-те цели за биоразнообразие от Аичи, вероятно е повечето от тях да бъдат пропуснати до крайния срок през 2020 г. Сегашните негативни тенденции в биоразнообразието и екосистемите ще подкопаят напредъка към 80% (35 от 44) от оценените цели на Целите на устойчивото развитие, свързани с бедността, глада, здравето, водата, градовете, климата, океаните и земята (ЦУР 1, 2, 3, 6, 11, 13, 14 и 15). Затова загубата на биоразнообразие се оказва не само екологичен въпрос, но също така и въпрос на развитие, икономика, сигурност, социален и морален въпрос.

„За да разберем по-добре и, което е по-важно, да се справим с основните причини за увреждането на биологичното разнообразие и приноса на природата към хората, ние трябва да разберем историята и глобалната взаимосвързаност на сложните демографски и икономически непреки движещи сили на промяната, както и социалните ценности,които ги подкрепят ”, каза проф. Брондицио. „Ключовите непреки двигатели включват увеличаване на населението и потребление на глава от населението; технологични иновации, които в някои случаи са намалели и в други случаи са увеличили вредите за природата; и, критичнопогледнато – някои въпроси на управлението и отчетността. Появява се модел на глобална взаимосвързаност и „телекомуникация“ – добиването и производството на ресурси често се извършват в една част на света, за да задоволят нуждите на отдалечени потребители в други региони.“

Други значими констатации на доклада включват:

*  Три четвърти от земната среда и около 66% от морската среда са значително променени от човешките действия. Средно тези тенденции са били по-малко тежки или избягвани в райони, държани или управлявани от коренните народи и местните общности.
* Повече от една трета от земната повърхност на света и почти 75% от ресурсите на сладководни ресурси сега са посветени на производството на зърнени култури или домашни животни.
*Стойността на производството на селскостопански култури се е увеличила с около 300% от 1970 г. насам, добивът на суров дървен материал е нараснал с 45% и приблизително 60 милиарда тона възобновяеми и невъзобновяеми ресурси вече се добиват в световен мащаб всяка година – като почти се удвоява призводството от 1980 година.

*Деградацията на земята е намалила производителността на 23% от глобалната земна повърхност, годишно, в световн мащаб, култури на стойност около 577 милиарда щатски долара са изложени на риск поради загуба на опрашители и 100-300 милиона души са изложени на повишен риск от наводнения и урагани поради загуба на крайбрежни местообитания и защита.
*През 2015 г. 33% от морските рибни запаси са били добивани на неустойчиви нива; 60% са били максимално устойчиви, като само 7% са събрани на нива, по-ниски от тези, които могат да се ловят устойчиво.
*Градските райони са се увеличили повече от два пъти от 1992 г. насам.

*Пластмасовите замърсявания са се увеличили десетократно от 1980 г. насам, 300-400 милиона тона тежки метали, разтворители, токсични утайки и други отпадъци от промишлени съоръжения се изхвърлят годишно в световните води, а торовете, навлизащи в крайбрежните екосистеми, са произвели повече от 400 мъртви зони в океана на обща площ повече от 245 000 km2 (591-595) – площ по-голяма от тази на Обединеното кралство.
*Отрицателните тенденции в природата ще продължат до 2050 г. и след това във всички сценарии на политиката, разгледани в доклада, с изключение на тези, които включват трансформираща промяна – поради предвижданите въздействия от увеличаването на промените в земеползването, експлоатацията на организмите и изменението на климата, въпреки значителните различия между регионите.

Докладът представя и широк спектър от илюстративни действия за устойчивост и пътища за постигането им в и между секторите като селското стопанство, горското стопанство, морските системи, сладководните системи, градските райони, енергетиката, финансите и много други. В него се подчертава значението на, наред с другото, приемането на интегрирани управленски и междусекторни подходи, които отчитат компромисите с производството на храни и енергия, инфраструктурата, управлението на сладководните и крайбрежни води и опазването на биологичното разнообразие.

Като ключов елемент на по-устойчивите бъдещи политики се посочва и еволюцията на глобалните финансови и икономически системи за изграждане на устойчива глобална икономика, като се избягва сегашната ограничена парадигма на икономически растеж.

„IPBES представя авторитетната наука, знания и политически възможности на вземащите решения за тяхното разглеждане“, каза изпълнителният секретар на IPBES, д-р Ан Ларигаудери. „Благодарим на стотиците експерти от цял свят, които доброволно изразходваха своето време и знания, за да помогнат за справяне със загубата на видовете, екосистемите и генетичното разнообразие – една наистина глобална и генерационна заплаха за човешкото благосъстояние.“

The IPBES Media Team

Международният съюз за опазване на природата(IUCN) подкрепя глобалната Харта срещу замърсяването на океаните с пластмаса

 

На неотдавнашната среща на високо равнище на защитници на природата Nature Champions Summit в Канада, IUCN подписа подкрепената от Канада Харта срещу замърсяването на океаните с пластмаса. Този план от пет части символизира глобалния ангажимент на най-високо равнище за преосмисляне на връзката на света с пластмасите и пренасочване на икономиките към нулеви пластмасови отпадъци.

Хартата срещу замърсяването на океаните с пластмаса- Ocean Plastics Charter , подкрепена от Канада и одобрена от Европейския съюз, Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство на срещата на върха на Г-7 миналата година, е знаменателно споразумение, което очертава конкретни стъпки за изкореняване на пластмасовото замърсяване. Хартата признава необходимостта от спешни действия от всички сектори на обществото за преодоляване и предотвратяване на широкомащабните опустошителни въздействия на морските отпадъци върху здравето и устойчивостта на нашите океани, морета и крайбрежни общности.

Хартата осигурява рамка за предотвратяване на лошо управление на пластмасовите отпадъци и гарантира, че пластмасите трябва да бъдат възстановявани и могат да бъдат използвани повторно или рециклирани. В нея също така се подчертава значението на това да не се третира пластмасата като продукт за еднократна употреба, а да включва рециклиране като се цели намаляване на ненужната употреба на пластмаси и свързаните с тях отпадъци.
Освен IUCN, Хартата вече е подписана от повече от 20 страни и над 50 компании и организации по целия свят.

„Това е знак, че в целия свят набира инерция желанието за справяне с пластмасовото замърсяване. Хартата е в съответствие с глобалната програма „Затвори пластмасовата чешма“ на IUCN, която се застъпва за подхода на управление на жизнения цикъл на пластмасите. Утвърждаването на Хартата допринася за тази работа и ще позволи на IUCN да надгради установените партньорства и да насърчи нови сътрудничества за справяне с проблема с пластмасите ”, каза Кириак Сендашонга (Cyriaque Sendashonga), глобален директор на IUCN Policy Policy и Program Group, след като присъства на срещата на високо равнище на защитниците на природата в Монреал.

iucn.org

Отбелязване на Европейската зелена седмица 2019 в Бургас

 

 

 

 

 

Европейската зелена седмица е най-голямото ежегодно европейско събитие относно политиката за околната среда, което привлича участници от правителствените среди, промишлеността, неправителствените организации, научните среди и медиите за осъществяване на уникален обмен на идеи и най-добри практики, както и мотивиране на гражданите да се включат в природозащитните акции на ЕС и да направят своя собствен принос.

За отбелязване на Европейската зелена седмица 2019 в рамките на съвместна инициатива на Европейската комисия, Фондация Виа Понтика в партньорство с Община Бургас, РИОСВ-Бургас, Проект Булеварт и Община Камено избра да събере ученици, гости и граждани в Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“.

Събитието се проведе на 30 май 2019 г. и включи:

1/ Отворени врати – Посещение на депото за отпадъци „Братово – запад“ и открита лекция от експерт – сепариране на количества отпадъци, съхранение на опасни и специфични отпадъци, представяне на площадки за рециклиране и инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци.

2/ Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“

а/Ти можеш ли да компостираш?- запознаване с тази екосъобразна практика, чрез която хората могат да превърнат хранителни и биологични отпадъци в хумус, като по този начин окажат помощ на природата.

б/ Подари ми цвете!- Инициатива за улавяне на усмивки

в/ Състезание за разделно събиране на отпадъци

г/ Викторина на тема „Околна среда“

Децата обогатиха знанията си по екология и искрено се забавляваха сред красивата флора и фауна на Екопарк „Вая“.

Събитието уважиха г-жа Руска Бояджиева – зам.- кмет по европейски политики и околна среда, г-н Павлин Михов – директор на Дирекция Околна среда  -Община Бургас, г-жа Даниела Алексиева – Иновационни системи – Бургас и експерти от Община Бургас.

Председателят на Комисията по околната среда и водите в 44 НС Ивелина Василева и зам.-областният управител проф. Севдалина Турманова изпратиха поздравителни адреси за старта на събитието.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Венелин Тодоров и Ваня Янчева

Участие в обучението на бенефициенти по Програмата за трансгранично сътрудничество ИПС “Черноморски басейн 2014-2020”

 

Екип на Фондация Виа Понтика, участващ в управлението на проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “, приоритет  2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на  морските отпадъци“ по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“  и партньорите от Община Бургас взеха участие в обучението на бенефициенти по първата покана за представяне на предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество ИПС Черноморски басейн 2014-2020. Събитието се проведе на 22 май 2019 г. в хотел Черно море, Варна.

Обучителната сесия имаше за цел да повиши капацитета на бенефициентите с цел осигуряване на гладко и коректно изпълнение на финансираните проекти, да представи основни правила и регулации свързани с правилното и акуратно отчитане на дейностите и използваните ресурси, да сподели практически примери и казуси от предходния програмен период и други реализирани проекти за избягване на грешки и нарушения и подобряване на средата за работа.

Разгледани бяха следните теми:

-Преглед на общите правила за изпълнение на проекта

-Създаване на система и процедури по Контрол на първо ниво (FLC) и правила за осигуряване на национално съфинансиране

-Докладване: напредък, междинни и окончателни доклади – -вътрешна и външна комуникация чрез Експресна поща – правила за информация и видимост

-Промени (чрез уведомление или допълнение) към договора за безвъзмездна помощ

-Вътрешен мониторинг на проекта. Външен мониторинг – честота, аспекти, които ще бъдат наблюдавани

-Разходи: Общ контекст на проверката и специфични правила

-Проверка на място

На Световния ден на пчелите: Slow Food Europe e част от действията за спасяване на пчелите

По време на Световния ден на пчелите, пчеларите в Европа се опасяват, че държавите-членки ще подкопаят забраната за убийците на пчелите-неоникотиноиди, като отварят вратата за подобни вредни пестициди. Slow Food Europe е част от общоевропейско действие за търсене на пчелоустойчиви стандарти за пестициди в Европа.
Около 75% от световните хранителни култури разчитат на опрашването на животни. Според ФАО (Организация за прехрана и земеделие, ООН) днешните видове се сблъскват със 100 до 1 000 пъти по-високи от нормалните стойности поради човешки въздействия. Въвеждането на пестициди изпрати равновесието между селското стопанство и пчелите в криза, нанасяйки вреда на нецелеви видове, оставяйки остатъци от пестициди в околната среда и хранителната верига още много години след употребата им. Неотдавнашният доклад на ФАО за биоразнообразието показа значителен спад на броя на птиците и насекомите, по-специално на пчелите и други опрашители, като посочи пестицидите като един от основните фактори.

Slow Food Europe е загрижена, че при отсъствието на строги европейски правила за безопасност, много пестициди, които убиват пчелите, ще продължат да се използват, и повече ще дойдат на пазара, което ще направи много прочутата забрана на три неоникотиноидни пестицида в Европа миналата година излишна , Slow Food Europe е сигурна, че за да спаси пчелите, ЕС трябва да забрани всички пестициди, които убиват пчелите, а не само три от тях.

Символично, по време на Световния ден на пчелите, представители на държавите-членки на ЕС се събират, за да обсъдят прилагането на стандартите за оценка на токсичността, известни като Bee Guidance Document -Ръководство за пчелите, разработен от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) през 2013 г. Въпреки това EFSA е приложил изцяло новите правила само за оценката на три неоникотиноиди (имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам), които са били забранени в ЕС през 2018 г. До днес националните правителства на ЕС не успяха да подкрепят използването на Ръководството за пчелите от 2013 г. във всички други решения за пестициди. Омбудсманът на ЕС наскоро призна, че процесът на приемане на Ръководството за пчелите е „лошо управление“, тъй като Комисията е отказала да предостави публичен достъп до позициите на държавите-членки.

Slow Food Europe активно се застъпва за пълното прилагане на документа за насочване на пчелите и е част от съвместна коалиция от организации на гражданското общество, която изисква лицата, вземащи решения, да спасят пчелите и за по-голяма прозрачност в процеса на оценка на риска. На 9 май най-скорошните съвместни действия се състояха в няколко европейски града: пчелари и екологични групи подадоха петиция, подписана от над 230 000 европейци на своите национални министри на земеделието в 7 европейски столици, с молба да подобри начина, по който ЕС тества всички нови пестициди. Местната група пчелари и активисти на Slow Food се обърнаха към Министерството на земеделието в Рим и преди срещата в Брюксел помоли италианското правителство ефективно да защити пчелите от вредни пестициди.

На Световния ден на пчелите Slow Food стартира и международна акция „Slow Bees”, която цели да повиши защитата на опрашителите и да осигури по-голям резонанс, обхват и видимост към заплахите, които пчелите и другите опрашители, растенията и биологичното разнообразие срещат днес. Световната мобилизация, която ще действа, ще бъде стартирана онлайн, използвайки хештеговете #onetreeforahive #plantoneforpollinators #slowtreesforbees.

slowfood.com

 

Нов доклад за Световния ден на пчелите рисува мрачна картина от изчезване и спад