Новини

Ново проучване моделира екосистемни услуги на местно ниво в подкрепа на градското планиране в Амстердам, Холандия. Изследователите оценяват как екосистемните услуги могат да се променят в града, след като е разработена зелена инфраструктура (ЗИ) – естествена и полуестествена,  характеризираща както паркове, така и зелени покриви. Чрез идентифициране на ключовите фактори, които генерират стойност за жителите, подходът може да помогне на планиращите да оптимизират зелената инфраструктура и да информират за нейната важност лицата, вземащи решения, инвеститорите и жителите.

ЗИ в почвата, растителността и водите (като последната понякога се нарича „синя инфраструктура“) предоставя на хората ценни екосистемни услуги. Такива структури могат да смекчат замърсяването и екстремните метеорологични условия – дърветата, например, абсорбират въглероден диоксид, осигуряват сянка и поглъщат проливен дъжд, както и осигуряват възможности за отдих и водят до увеличаване на стойността на имотите. Необходими са обаче инструменти, за да се оцени как най-добре да се включи ЗИ в градското развитие, казват изследователите зад базираното в Амстердам проучване. Тъй като 850-хилядното население на града ще се увеличи с прогнозните 70 000 до 2025 г., необходимото развитие на „сивата“ инфраструктура (застроени и павирани площи) ще се конкурира за ресурси, което прави все по-важно да се оправдае стойността и значението на ЗИ, отбелязват изследователите.

В подкрепа на планирането и комуникацията относно ЗИ, изследването прилага подход, наречен Модел на естествения капитал, за количествено определяне и картографиране на социално-икономическите ползи от екосистемните услуги. Амстердам изпълнява своя пространствен план за Импулс за Зелено Качество (Green Quality Impulse-KwaliteitsImpuls Groen) за разширяване и подобряване на географския индекс на града до 2025 г., в съответствие с целите за преход в устойчива, устойчива на климата и социално привлекателна градска среда. Изследователите прилагат модела на естествения капитал в три сценария, свързани с този план, всеки от които улавя различни потенциални нива на промяна в географския индекс, и сравняват ползите с референтен сценарий (който не предвижда увеличаване на зелената инфраструктура).

Трите сценария са „Зелени квартали“ (прогнозира значително увеличение на растителността чрез преобразуване на паркоместа и създаване на зелени покриви); „Зелена мрежа“ (която предвижда укрепени екологични местообитания и пътеки за отдих за колоездене, туризъм и др., главно чрез засаждане на повече дървета); и „Градски паркове“ (който планира съществуващите паркове да бъдат подобрени с по-нататъшна растителност и създаване на нови паркове).

За да разработят тези сценарии, изследователите се консултираха с местните власти относно планираните промени и работиха с фирма за градски дизайн, за да предвидят къде ще се намира ЗИ, като се вземат предвид прогнозираните промени в жилищната инфраструктура. След това бяха оценени шест вида ползи за всеки сценарий: качество на въздуха, физическа активност, стойност на имота, градско охлаждане, здраве в града и съхранение на вода.

Според модела най-голямото общо увеличение на ползите от екосистемните услуги е установено в сценария на зелените квартали, въпреки че той има най-ниското нетно разширяване на растителната покривка (249 хектара (ха)) и дървесната растителност. Това се дължи на приложението на зелените квартали, които обикновено се намират в гъсто населени, застроени райони, където повече хора могат да получат ползи за здравето и физическата активност. Тези обезщетения се оценяват на 22 милиона евро годишно (6 милиона евро от намалена смъртност; 3 милиона евро от намалени разходи за здраве; и 13 милиона евро от намалени разходи за труд – поради фактори като намален брой отсъствия, повишена производителност и по-малко посещения на граждани при общопрактикуващ лекар).

Сценарият на зелената мрежа разкрива най-високото подобрение на качеството на въздуха (намаляване на нивата на прахови частици (PM10) с 8 100 килограма годишно – чрез увеличаване на дървесната покривка, запазваща замърсяването, с 454 ха) и съхранението на вода (поради способността на растителността да попивапри дъжд), което намалява разходите за пречистване на водата). Това довежда до ползи за здравето и икономиката на стойност съответно 0,4 милиона евро и 1,1 милиона евро годишно.

Сценарият за градските паркове донася най-големи ползи от охлаждането поради увеличената дървесна покривка (258 ха), което намалява ефекта на градския топлинен остров с 0,04 ° C. Като цяло обаче това довежда до относително ниски стойностни увеличения на ползите.

Допълнителни семинари разкриха, че градостроителите се интересуват по-малко от икономическата стойност, генерирана от ЗИ, отколкото от социално-икономическото благосъстояние. Тъй като обаче липсата на информираност за такива ползи може да доведе до превръщането на градската природа в сградна инфраструктура, изследователите отбелязват необходимостта от икономически аргумент за инвестиране в ЗИ.

Изследователите не успяват да изчислят точните разходи за моделирания ЗИ, но признават, че може да бъде най-скъпо да се въведе ЗИ в гъсто населени райони, където има малки или никакви градини, което представлява компромис в сценария, даващ най-големи ползи (зелени квартали). Те също така признават, че моделът подлежи на опростяване, например като се използва само един индикатор- за подобряване на качеството на въздуха (намаляване на праховите частици) и не се вземат предвид сложностите като ефекта на уличните дървета, улавящи замърсяването. Въпреки това, той предоставя полезен инструмент за оценка на ползите от Амстердамския Импулс за Зелено Качество, твърдят те, предоставяйки подробна информация за това как различните стратегии могат да повлияят на предоставянето на екосистемни услуги и позволяват на планиращите да оптимизират и популяризират предоставянето на екосистемни услуги чрез ЗИ.

ec.europa.eu

В рамките на проект BioLearn Федерация Зелени Балкани организира семинар на тема: „Тълкуване на специфични знания за местните общности в защитени зони: Опит в областта на проекта BioLearn“. Поради преобладаващата епидемиологична ситуация срещата се проведе на 19 и 20 ноември 2020 г. чрез телеконференция, и в нея участваха изтъкнати учени, преподаватели и експерти в различни области, свързани с управлението и опазването на околната среда и отпадъците, НПО и др.

Проектът „BioLearn BSB142 -Екологично съзнание и поведение за спиране на замърсяването в значими влажни зони на Черноморския басейн” е насочен към ограничаване на замърсяването на влажните зони чрез образователни, информационни и обучителни дейности. Във фокуса попадат ключови влажни зони от крайбрежието на Турция, Гърция, Грузия, Украйна и не на последно място България. Разположени на миграционни пътища или места за зимуване на редки и защитени водолюбиви птици, тези водни обекти са ключови за опазването на птиците. В същото време често тези места са заплашени от замърсяване от различен тип в резултат на човешка дейност. В тази връзка правителствени и неправителствени организации от изброените страни обединяват усилията си за справяне с този мащабен проблем, за чието решаване са нужни продължителни и координирани усилия.

Основната цел на семинара бе да се обмени информация, опит и знания относно текущото състояние на влажните зони, както и начините за популяризиране стойността и значението на биологичното разнообразие и разбиране на проблемите на опазването на околната среда чрез информация и образование.

Форумът бе на английски език, но хора с други езици в мрежата също бяха добре дошли.

По време на първия ден бяха изнесени доклади от известни учени и еколози за състоянието, проблемите и бъдещето на редица Рамсарски места и защитени зони на „Натура-2000“, като Поморийското езеро, Пода, Атанасовското езеро и Екопарк за биологично разнообразие и алтернативен туризъм „Вая“-България, Еврос  Делта-Гърция, Дунавската делта-Украйна.

Основателят и ръководител на Фондация Виа Понтика Ина Агафонова в своя доклад представи подобряването на капацитета за опазване на околната среда, устойчивото използване и управление на общите природни ресурси чрез инвестиционни дейности в езерото Вая и създаването на туристически обект за устойчиво развитие на туризма в региона, а именно Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм “Вая” .

Фондация Виа Понтика, като НПО координатор на Програмата за комуникация, изграждане на капацитет, обучение, публичност и повишаване на осведомеността на Рамсарската комвенция (The Ramsar Convention’s Programme on communication, capacity building, education, participation and awareness (CEPA), организира редица събития през годината. При работата си със заитересованите страни, екипът на Екопарка се води от текущата програма (2016-2024 г). Тя е разработена във връзка с четвъртия стратегически план на Конвенцията. Насърчаването на екосистемните функции и услуги и подпомагането на договарящите страни с висококачествени насоки за разумно управление на влажните зони са от основно значение за Рамсарската конвенция. Конвенцията разглежда комуникацията, изграждането на капацитет, образованието, участието и осведомеността като важни инструменти в подкрепа на изпълнението на стратегическия план.

Докладите предизвикаха жив интерес и редица участници направиха изказвания с коментари, задаваха въпроси и се чуха мненията на представители на частния сектор и други заинтересовани страни.

Вторият ден бе посветен на презентации от всички партньори в проекта относно обучението на млади хора и организиране на кампании за повишаване на обществената осведоменост.

Семинарът завърши с обсъждане на работата по изготвянето на Наръчника за най-добри образователни и обучителни практики.

Екопарк ВАЯ – Представяне 2020, като инструмент на ПРОГРАМАТА RAMSAR CEPA

Бургас бе домакин на  работна среща на Националната Рибарска Мрежа с представители на науката на тема „Синя икономика и Сини иновации“. Форумът се проведе на 19.11.2020 г. от 10:00 часа в Експозиционен център „Флора“.

Целите на работната среща бяха:

–  Да се представи дейността на българската научна общност, местните инициативни рибарски групи, неправителствените организации, общините и други заинтересовани страни, в областта на Синята икономика и Сините иновации;

–  Да се обменят знания, опит и добри практики за проекти и инициативи в областта на Синята икономика и Сините иновации, реализирани на национално и европейско ниво;

-Да се обсъдят възможностите за бъдещи съвместни инициативи и засилване на сътрудничеството между заинтересованите страни – представители на науката, публичния, стопанския и нестопанския сектор.

Събитието се реализира с подкрепата на Европейския фонд за морско дело и рибарство и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

Работната среща бе открита от Стоян Котов – директор на дирекция „Морско дело и рибарство“ към Министерство на земеделието, храните и горите, което е Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

По време на форума водещи учени и експерти представиха свои научни изследвания и иновативни разработки в областта на синята икономика. Специално участие онлайн взе проф. д-р Милен Балтов – съпредседател на Работната група на заинтересованите страни за Стратегическия дневен ред за иновации и развитие в Черно море към ГД „Изследвания и иновации“ на Европейската комисия.

Експертите от Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа разкриха възможностите за финансиране на проекти за научни изследвания и иновации в областта на Синята икономика, както и добри европейски практики в областта. Местна инициативна рибарска група „Несебър-Месемврия“ взе участие във форума с фотоизложба на тема „Живот сред рибарските мрежи – Несебър 2020“.

В рамките на втория тематичен панел от работната среща, която включваше представяне на проекти и иновативни разработки с участие на български университети, неправителствени организации и местни инициативни рибарски групи, взе участие и представител на Фондация Виа Понтика.

„Всички партньори по проект BSB552/RedMarLitter „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “, се обединяват около схващането, че ключов фактор за осъществяването на стратегии като „Синя икономика“ и „Син растеж“ е осигуряване на знания, законова стабилност и сигурност за опазването на моретата и океаните чрез намаляване на замърсяването от реките, които се вливат в тях, корабоплаването и земните източници, както и мерки за предотвратяване и контрол на атмосферното замърсяване. Тези усилия трябва да се съчетаят максимално с насърчаване на сътрудничеството  между  крайбрежните държави“ заяви основателят и ръководител на Фондация Виа Понтика Ина Агафонова в своя доклад „Чисто Черно море – надеждата и бъдещето на морската икономика“. Той бе изслушан с голямо внимание, защото постави остро проблемите и бариерите пред развитието на Синята икономика.

В рамките на последния тематичен панел бяха проведени интерактивни сесии за обсъждане на актуални въпроси, свързани с бъдещото развитие на Синята икономика и търсенето на решения за засилване на сътрудничеството между науката, бизнеса, публичния и неправителствения сектор за разработване на Сини иновации.

Събитието бе организиранo от Министерството на околната среда и водите и в него участваха представители на Черноморската комисия, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, държавната и местната власт, учени и еколози.

Тазгодишното издание на конференцията бе под мотото „Заедно за по-синьо Черно море“. Нейната цел бе да подпомогне целенасоченото и устойчиво развитие на Черноморския регион, като се отчита, че извършеното до момента в рамките на Общия дневен ред на Черно море, както и на други политически, икономически и екологични формати, е добра основа за надграждане и постигане на балансирано опазване на Черно море и икономическото развитие на региона.

Местоположението на Бургас има геостратегическо значение, което обуславя развитието на града като регионален, национален и международен център в икономическо, логистично, културно и социално отношение. Наличието на влажни зони в непосредствена близост до морето с изключително биоразнообразие допринася за уникалния облик на града. Бургас има и ключова роля за установяването на международни партньорства с градове от другите черноморски държави и за провеждането на европейската политика за икономическо развитие на региона.

„Вярвам, че Черно море се нуждае от вдъхновената ни работа, за да опазим чувствителната му екосистема и да гарантираме устойчиво развитие на крайбрежните райони. Пред участниците в международна онлайн конференция, организирана от МОСВ и посветена на утрешния Международен ден на Черно море, представих законодателната рамка за опазване на морската среда, която продължаваме да усъвършенстваме и надграждаме“, информира бургаският депутат Ивелина Василева.

Председателката на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание обяви още: „Очакваме в парламента да бъдат представени за разглеждане промените, свързани с новия европейски законодателен пакет за намаляване на отпадъците и пластмасата за еднократна употреба, който трябва да влезе в сила от средата на следващата година и е много важен за уязвим воден басейн като Черно море. Очакваме и новия Национален план за управление на отпадъците за периода до 2028 г., както и националната Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика.“

Доброто взаимодействие между институциите и регионалното сътрудничество ще имат още по-голямо значение за Черно море в новия програмен период, особено в контекста на предизвикателствата, пред които сме изправени – антропогенния натиск, Зелената сделка и преходът към кръгова икономика, последствията от промените в климата и пандемията.

Международният ден на Черно море (31 октомври) отбелязва годишнината от подписването през 1996 г. на международно ниво на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Планът е във връзка с Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (т. нар. Букурещка конвенция) подписана през 1992 г. от шестте черноморски държави – България, Грузия, Русия, Румъния, Турция и Украйна.

Отбелязването му цели да обърне общественото внимание към проблемите на морето и начините за неговото опазване. Поради своята специфика Черно море е една от най-уязвимите морски екосистеми в света. За да бъдат запазени неговата жизненост и ресурси все по-неотложна става нуждата интензивните човешки дейности в морето да бъдат много внимателно преценени и по-щадящо прилагани.

По материали на burgas.bg и flagman.bg

Нов доклад на IUCN (Международният съюз за опазване на природата) установява, че приблизително 229 000 тона пластмаса попадат в Средиземно море всяка година, което се равнява на над 500 транспортни контейнера всеки ден. Ако не се вземат значителни мерки за справяне с лошо управляваните отпадъци, основният източник на изтичане, това ще се удвои поне до 2040 г.
Въз основа на компилация от данни от полеви проучвания и използвайки методологията за отпечатък на морски пластмаси на IUCN (IUCN marine plastic footprint methodology), докладът Mare Plasticum: The Mediterranean (Пластмасово море: Средиземно море), разработен в партньорство с Environmental Action, оценява потоците от пластмаси от 33 страни около Средиземноморския басейн. Той установява, че макропластмасите, получени от неправилно управлявани отпадъци, съставляват 94% от общото изтичане на пластмаса. Веднъж попаднала в морето, пластмасата се утаява най-вече във седиментите под формата на микропластмаси (частици, по-малки от 5 мм). Докладът изчислява, че в Средиземно море са се натрупали повече от един милион тона пластмаса.

Замърсяването с пластмаса може да причини дългосрочни щети на сухоземните и морските екосистеми и биологичното разнообразие. Морските животни могат да се заплитат или да поглъщат пластмасови отпадъци и в крайна сметка да умрат от изтощение и глад. Освен това пластмасовите отпадъци отделят в околната среда химически вещества като омекотители или забавители на горенето, които могат да навредят както на екосистемите, така и на човешкото здраве, особено в полузатворено море като Средиземно море. Както става ясно от доклада, настоящите и планираните мерки не са достатъчни, за да намалят изтичането на пластмаса и да предотвратят тези въздействия, казва Мина Епс(Minna Epps), директор на морската програма на IUCN -Global Marine and Polar Program.

Според доклада Египет (около 74 000 тона / година), Италия (34 000 тона / година) и Турция (24 000 тона / година) са страните с най-висок процент на изтичане на пластмаса в Средиземно море, главно поради големи количества лошо управлявани отпадъци и големи крайбрежни популации. На глава от населението, обаче, Черна гора (8 кг / година / човек), Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония (всяка, от които допринася с около 3 кг / година / човек) имат най-високите нива на изтичане.

„Правителствата, частният сектор, изследователските институции и други индустрии и потребители трябва да работят съвместно за препроектиране на процесите и веригите за доставки, да инвестират в иновации и да приемат устойчиви модели на потребление и подобрени практики за управление на отпадъците, за да затворят пластмасовия кран“, казва Антонио Троя(Antonio Troya), ръководител на Центъра за средиземноморско сътрудничество на IUCN-Centre for Mediterranean Cooperation.

Подобряването на управлението на отпадъците, започва със събирането на отпадъци, което има най-голям потенциал да намали изтичането на пластмаса с течение на времето, според доклада. В него се твърди, че повече от 50 000 тона изтичане на пластмаса в Средиземно море би могло да бъде избегнато всяка година, ако управлението на отпадъците се подобри до световните стандарти за най-добри практики само в топ 100 от допринасящите за замърсяването градове. Освен това докладът подчертава, че забраните могат да бъдат ефективни интервенции, ако се прилагат широко – например, според него глобалната забрана на пластмасовите торбички около морето допълнително ще намали изтичането на пластмаса с около 50 000 тона годишно.

Замърсяването с пластмаса е вредно за морската дива природа, напр. чрез заплитане или чрез причиняване на глад при поглъщане. Смята се също, че се натрупва в хранителната мрежа с потенциално отрицателно въздействие върху човешкото здраве.

Този доклад е част от поредица публикации по програмата IUCN’s Close the Plastic Tap. Изданието е подкрепено от Фондация Mava.

Публикацията е достъпна тук.

За повече информация, моля свържете се с:

Lourdes Lázaro, IUCN Center for Mediterranean Cooperation, [email protected], Tel. +34.952.028.430 Ext. 308; Mobile: +34 609729780

www.iucn.org

Акценти от доклада на PAN Europe

AN Europe извърши проучване–investigation, за да установи дали пестицидите, забранени в ЕС [съгласно 1107/2009 и законодателството на PIC1], се откриват в храни, продавани на пазара на ЕС, като се използват официалните данни за мониторинг на остатъците от пестициди в храните.- EU official food pesticide residue monitoring data.

Акценти:

▼ 74 пестицида – които са забранени за употреба в ЕС поради опасения за здравето и околната среда – са открити като остатъци в 5811 проби от храни (6,2% от всички тествани проби), като повечето са растителни продукти (75,2%).

▼ Екзотични плодове, продавани в Европа, като гуава (85%), годжи бери (55%), хлебни плодове (42%) и черемоя (40%) са на върха в списъка, заедно с чайове (37%), пипер на зърна (29 %) и листа от кориандър (25%).

▼ Най-често се открива силно токсичният фунгицид карбендазим, мутагенно вещество, също токсично за репродукцията (1596 проби), това са повече проби, отколкото някои от разрешените фунгициди! Открити са и други пестициди, силно токсични за пчелите или водните организми, като хлорфенапир, фенбутатин-оксид и фенпропатрин. Нашият анализ показва, че наличието на остатъци от такива пестициди в определени храни всъщност е законно.

▼ Голям брой различни пестициди, забранени в ЕС, е открит в храни, идващи от Китай (30), Индия (25), Тайланд (23), Бразилия (13), Виетнам (14) и Мароко (12) и други.

▼ Неотдавнашно проучване на Public Eye и Greenpeace Unearthed разкри, че 41 забранени пестицида са били обявени за износ от ЕС през 2018 г., предимно от 7 държави. Нашето проучване показва, че поне 22 от тях са се върнали в ЕС, тъй като са били открити в храни, консумирани на европейския пазар, а 19 от тях са били открити главно във вносни храни.

Съгласно стратегията Farm to Fork Strategy, ЕС се ангажира да определи търговска политика, която подкрепя европейски екологичен преход и в същото време насърчава глобален преход към устойчиви системи за хранително-вкусова промишленост. Ангелики Лисимачу, служител по научната политика в PAN Europe, казва: „Въздействието на опасните пестициди върху човешкото здраве и биологичното разнообразие е глобално и ЕС трябва да поеме водеща роля в спирането на подкрепата за всякакви практики, които застрашават човешкото здраве и биологичното разнообразие“.

Освен това, „като първа стъпка ЕС трябва да спре производството и продажбите на забранени пестициди и да приеме подход с нулева толерантност към такива остатъци в храните. Освен това трябва спешно да се обърне внимание на пестицидните смеси в храните. По-важното е, че всичко това трябва да се случи заедно с развитието и насърчаването на селскостопански практики и алтернативи на употребата на пестициди, които работят заедно с природата и насърчават биологичното разнообразие, вместо да го унищожават „.

Контакти:

PAN Europe
Angeliki Lysimachou, +32 496 39 29 30, [email protected]

Прикачени файлове:

Press Communication banned pesticides in EU food.pdf

Technical_Residues of Hazardous Pesticides in EU food_Final.pdf

Report_Banned pesticides in EU food_Final.pdf

Стани доброволец!
Присъедини се и помогни!

Фондация Виа Понтика и Община Бургас канят гражданите на град Бургас и околните селища да се включат в почистването на плажа северно от Черноморски солници. Доброволците се събират на 30.09.2020 г. в 13:30 ч. Организирането на събитието е дело на екипа, работещ по проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ на съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“.

Присъединете се и помогнете за възстановяване на екоравновесието на Бургаските плажове! Запознайте се с нови хора, инвестирайте време, енергия и идеи в една добра кауза и изпитайте удовлетворението, че помагате и давате своя принос за положителна промяна на своя град!

Световният ден на мигриращите птици ще бъде отбелязан от хората по целия свят в събота, 10 октомври 2020 г. с тема „Птиците свързват нашия свят“.

Птиците могат да бъдат намерени навсякъде: в градовете и в провинцията; в парковете и задните дворове, в горите и планините и във влажните зони и по бреговете. Те свързват всички тези местообитания и те свързват и нас, напомняйки ни за собствената ни връзка с планетата, околната среда, дивата природа и помежду ни. Чрез сезонните си движения мигриращите птици също ни напомнят за природните цикли.

Тази година темата за Световния ден на мигриращите птици беше избрана, за да подчертае тези връзки и значението на опазването и възстановяването на екологичната свързаност и целостта на екосистемите, които поддържат естествените цикли на мигриращите птици и които са от съществено значение за тяхното оцеляване и благосъстояние.

Приблизително 1800 от 11 000 вида птици в света мигрират, като някои покриват огромни разстояния. Тъй като мигриращите птици зависят от мрежа от обекти, които пресичат националните граници по техните миграционни пътища за развъждане, хранене, почивка и зимуване, международните действия за тяхната защита са от съществено значение.

Очаква се през Световния ден на мигриращите птици в много страни да се проведат стотици виртуални разговори и вълна от онлайн взаимодействия, посветени на мигриращите птици, като образователни програми се предлагат на практика от много организации, включително училища, паркове, зоопаркове, гори, убежища за диви животни, влажни зони, музеи и библиотеки.

Кампанията, ръководена от ООН, има за цел да повиши осведомеността относно мигриращите птици и значението на международното сътрудничество за тяхното опазване. Тя е организирана от партньорство за сътрудничество между двата договора на ООН – Конвенцията за мигриращите видове (CMS) и Африкано-евразийското споразумение за мигриращите водни птици (AEWA) и базираната в Колорадо организация с нестопанска цел „Околна среда за Америка” (EFTA).

Събития по целия свят

В резултат на COVID 19 събитията, отбелязващи Световния ден на мигриращите птици 2020, ще се случат предимно на закрито и онлайн.
Очаква се през деня в много страни да се проведат виртуални разговори и вълна от онлайн взаимодействия, посветени на мигриращите птици: www.worldmigratorybirdday.org/octoberevents

Изявления за подкрепа

Изявления за подкрепа за Световния ден на мигриращите птици, описание на кампанията и нейната история, както и подробности за регистрирани събития могат да бъдат намерени на уебсайта на глобалната кампания:

www.worldmigratorybirdday.org

Социална медия:

Pack: https://bit.ly/WMBD2020

@WMBD
#WorldMigratoryBirdDay
#WMBD2020
#BirdsConnectOurWorld

Прелетните птици имат значение

♡ Мигриращите птици са жизненоважни за функционирането на екосистемите на нашата планета, от съществено значение за поддържането на живота на Земята.
♡ Мигриращите птици носят многобройни ползи за хората, като предоставят разпространение на семена, опрашване, контрол на вредителите и други екосистемни услуги и функции.
♡ Те също така осигуряват големи икономически ползи и работни места, например чрез туризъм, изследвания и образование и развлекателни дейности като наблюдение на птици и фотография.
♡ Птиците са изиграли важна роля в човешката култура. Те са отразени в изкуството, песните, танците, театъра, музиката и религията през цялата човешка история.
♡ Птиците ни вдъхновяват и ни помагат да се свържем не само помежду си, но и да се свържем отново с природата.

Екологичната свързаност е от съществено значение за мигриращите птици

♡ Свързаността гарантира, че мигриращите птици могат да се движат между местата за почивка, размножаване и хранене, които ги поддържат по време на техния жизнен цикъл.
♡ В продължение на повече от сто милиона години мигриращите птици са еволюирали и са разработили сложни миграционни стратегии, адаптирани към изменението на климата, годишните цикли на времето и специфичната наличност на храна.
♡ Мигриращите птици трябва да могат да пътуват безпрепятствено по мрежа от добре функциониращи места за размножаване, спиране и зимуване, за да се възпроизвеждат, зареждат с енергия и оцеляват.
♡ Въздействието на редица човешки дейности върху околната среда засяга птиците в различни страни по техните миграционни пътища, така че е от съществено значение страните да работят заедно и дейностите по опазване да бъдат координирани и да се провеждат във всички страни, през които преминават по време на пътуванията си.

За Световния ден на прелетните птици

Световният ден на мигриращите птици се отбелязва в два пикови дни всяка година (вторите съботи на май и октомври), за да се подчертае необходимостта от международно сътрудничество, за да се гарантира опазването на мигриращите птици и техните местообитания в световен мащаб. Регистрираните събития за отбелязване на Световния ден на мигриращите птици през 2020 година ще включват фестивали на птици, образователни програми, медийни събития, викторини, състезания и прожекции на филми.

За първи път Световният ден на мигриращите птици се провежда през 2006 г. за насърчаване на опазването на мигриращите птици и за противодействие на негативната публичност, която получават по целия свят, поради опасения относно тяхната роля като потенциални разпространители на високопатогенния птичи грип (HPAI) вирус подтип H5N1 – сега често наричан птичи грип. Оттогава Световният ден на мигриращите птици придобива популярност с над 2000 събития, организирани в над 100 държави от началото на кампанията.

Конвенцията за мигриращите видове (CMS)- Convention on Migratory Species (CMS) и Африкано-евразийското споразумение за мигриращите водни птици (AEWA) –African-Eurasian Migratory Waterbird Agreement (AEWA) – два междуправителствени договора за диви животни, администрирани от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) – организират кампанията в партньорство с базираната в Колорадо организация с нестопанска цел Environment for the Americas (EFTA) -Околна среда за Америка (EFTA).

www.worldmigratorybirdday.org

За Конвенцията за мигриращите видове (CMS)

Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни има за цел да запази сухоземните, водните и птичи мигриращи видове в целия им ареал. Това е междуправителствен договор, занимаващ се с опазването на дивата природа и местообитанията в глобален мащаб. След влизането в сила на конвенцията през 1979 г.  броят на нейните членове непрекъснато нараства, като включва 131 страни от Африка, Централна и Южна Америка, Азия, Европа и Океания.

www.cms.int @bonnconvention

Относно Африкано-евразийското споразумение за мигриращите водни птици (AEWA)

Споразумението за опазване на африканско-евразийските мигриращи водни птици (AEWA) е междуправителствен договор, посветен на опазването на мигриращите водни птици, които мигрират по афро-евразийските пътища. Споразумението обхваща 255 вида птици, екологично зависими от влажните зони за поне част от годишния им цикъл. Договорът обхваща 119 държави от ареала от Европа, Африка, Близкия изток и части от Азия и Канада. 80 държави и Европейският съюз станаха договаряща страна по споразумението.

www.unep-aewa.org  @UNEP_AEWA

Околна среда за Америка (EFTA)

EFTA е базирана в Колорадо организация с нестопанска цел, която предоставя двуезични образователни материали и информация за птиците и опазването на птиците, за да повиши осведомеността за мигриращите птици и да насърчи действия, които защитават мигриращите птици в цяла Америка.

https://www.environmentamericas.org/

За повече информация, моля свържете се с:

Флориан Кийл, Информационен служител, секретариатите на CMS и AEWA в Бон, Германия.Florian Keil, Information Officer, CMS and AEWA Secretariats in Bonn, Germany. Email: [email protected]  | Tel: +49 228 8152451

Сюзън Бонфийлд, Изпълнителен директор, Околна среда за Америка , Боулдър, Колорадо, САЩ . Susan Bonfield, Executive Director, Environment for the Americas, Boulder, CO, USA. Email: [email protected] | Tel: +001 970-393-1183

Повече от 8 милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година, така че изграждането на система, която се отдалечава от нашата икономика „вземете, направете, изхвърлете“ е от решаващо значение. Разглеждаме възможните промени на бутилка душ гел, за да проучим как може да се постигне нов икономически модел.

Представете си това. Изчерпвате душ гела и шампоана, така че при следващото си посещение в супермаркета се насочвате към щанда за тоалетни принадлежности и бързо сканирате наличното. Вместо наредени един до друг цветни пластмасови контейнери, виждате това : различни видове пластмасови опаковки, но не в цветовете, с които сте свикнали – те са предимно сиви, с няколко цветни нотки тук-там. Обаче, най-вече няма бутилки. Душ геловете и шампоаните са в твърда форма, спретнато опаковани в картонени кутии или на разположение в насипно състояние. Има и куп контейнери за многократна употреба, разположени до големи дозатори течен сапун и шампоан.

В един свят, който е все по-предпазлив в използването на пластмаса, ето как би могло да изглежда пазаруването на продукти за лична хигиена и вече се работи, за да стигнем до там. В бордовите зали, лаборатории и фабриките на големите компании за потребителски стоки се задават важни въпроси относно тяхната роля в тази промяна. Според Лила Дилкес-Хофман(Leela Dilkes-Hoffman), старши изследовател-анализатор за инициативата за нова икономика на пластмаси към Фондация Елън Макартур (Ellen MacArthur Foundation), която води кампания срещу отпадъците, компаниите трябва да се питат как да доставят продукти, а не как да доставят опаковки. „Мога ли да го направя в твърда форма? Мога ли да го направя в бутилка за многократна употреба? Мога ли да го направя в бутилка, която притежава потребителят? “ тя казва.

Тъй като кризата с пластмасовите отпадъци достига нови висоти на спешност, възможностите за елиминиране и повторно използване на опаковките все повече ще стават част от комбинацията от стратегии, които компаниите предприемат, за да станат част от кръговата пластмасова икономика. Повече от 8 милиона тона отпадъци-8m tonnes попадат в океаните всяка година, така че изграждането на система, която ни отдалечава от сегашната линейна икономика „вземи, направи, разхити“ е от решаващо значение.

За компанията за потребителски стоки Henkel, която стои зад познати марки като Right Guard и Sellotape, всички стратегии са на масата. Докато работите в направленията за продукти за грижа за тялото, продавани в твърд бар формат или в течно състояние с възможност за презареждане продължават, разработването на рециклирането е със същия приоритет, за да се предотврати по-нататъшното изтичане на пластмасови отпадъци в океаните.

„Ние поемаме отговорност за това, което пускаме на пазара по отношение на дизайна на опаковките“, казва Филип Бланк ( Philippe Blank), ръководител на кръговата икономика и устойчивост на опаковките в Henkel Beauty Care. „Трябва да проектираме нашите продукти по правилния начин, така че те да могат да бъдат рециклирани със съществуващата инфраструктура за управление на отпадъците.“ Не е лесна задача, дадена е на изключително разнообразни системи в цяла Европа и по света. „Когато разговаряте с експерти в бранша – продължава той, – всички споделяме едни и същи високи нива на болка, когато става въпрос за рециклиране на опаковки.“

Разглеждането на типична бутилка душ гел помага да се разбере сложността на предизвикателството.
При липсата на възможност за момента този продукт да се продава в твърдо състояние или като част от система за пълнене, да приемем, че все още се предлага в позната спрей бутилка, с капачка отгоре. Капачката може да бъде направена от различен вид пластмаса спрямо бутилката, а етикетът може да е от друг тип. Въпреки че тази бутилка, когато е изпратена за рециклиране в европейска държава, обикновено може да бъде рециклирана, но поради сместа от пластмаси полученият преработен материал е с по-ниско качество, отколкото ако се използва само един вид пластмаса. За да създадем стабилен пазар за рециклирани пластмаси и да намалим зависимостта си от необработени пластмаси на основата на изкопаеми горива, по-желана е пластмасата от по-висок клас. „Рециклиращият иска много чист, незамърсен материал, за да може да го продаде на добра цена на пазара“, обяснява Марилу Валенте (Marilu Valente), индустриален дизайнер, базиран в Германия.

Другият фактор, който означава, че рециклираната пластмаса е по-малко желана, е, че тя обикновено е сива или непрозрачна – резултат от това, че всички наши ярко оцветени пластмасови бутилки се преработват заедно. От маркетингова гледна точка включването на тази сива, рециклирана пластмаса обратно в типично цветни опаковки на продукти може да бъде предизвикателство.

Едно от решенията е да се проектират продукти, направени от една пластмаса, в един цвят. Бутилката на Valente Nepenthes bottle, както и етикетите на тези две кутии, също може да се презареждат. „Това привлече много внимание на пазара“, казва тя. Не само за току-що посочените възможности, но и за дизайна, който според нея помага за повишаване на осведомеността сред потребителите. Бутилката няма капачка, вместо това нейният гъвкав чучур може да бъде огънат, за да запуши отвора за наливане. Бланк се съгласява, че мономатериалният подход е ключов. „Трябва да проектираме опаковки по начин, който да използва в най-добрия случай само един материал“, казва той.

Междувременно, за да помогне на дизайнерите на опаковки да направят информиран избор, Хенкел разработи своя софтуер „дизайн за рециклиране“-“design for recycling”, EasyD4R. Този инструмент се използва в началните етапи от разработването на продукта, за да се провери възможността за рециклиране на различни материали. „Този инструмент позволява бърза оценка дали опаковката в ръката ви или концепцията за опаковката ще могат да се рециклират в съответствие с международните стандарти“, казва Колин Зенгер (Colin Zenger), който ръководи разработката на софтуера в Henkel. В духа на сътрудничество и за споделяне на най-добри практики между други компании, EasyD4R бе пуснат за изтегляне безплатно.

Макар да е ясно, че се случват иновации зад кулисите в корпорации като Хенкел, за да се справят с предизвикателствата около рециклирането, все още съществува „малкият“ проблем със 150 милиона тона пластмаса-150m tonnes , която вече е в морската среда. Пластмасата, която се възстановява от социалното предприятие Plastic Bank , например, с което Хенкел и други компании за потребителски стоки си партнират, ще бъде преработена в този със сив или облачен цвят материал, към който продължаваме да се връщаме.

Така че засега, независимо от усилията за рационализиране на пластмасовия състав на етапа на проектиране и производство, като превърнем повече от съществуващите неща в нови продукти, ще трябва ли потребителите да свикнат с по-заглушена палитра? „Това, което всъщност е ключово от гледна точка на собственика на марката, е, че се отваряме към сивото като новата красота“, казва Бланк.

Всъщност, с целта на Хенкел да намали количеството на необработените пластмаси от изкопаеми източници в потребителските продукти с 50% – което ще бъде постигнато чрез увеличаване на дела на рециклираната пластмаса до над 30% – и всички опаковки да бъдат 100% рециклируеми до 2025 г. , индустрията за красота може да започне да изглежда много по-едноцветна. В голямата схема на нещата обаче това изглежда малка цена, която да платим за изпълнени с живот и чисти океани.

от Sarah LaBrecque (Сара ЛаБрек)
 Илюстрация: Bee Johnson / Guardian

theguardian.com

Микропластмасите идват от различни източници, като тези пластмасови влакна от синтетичен текстил- AdobeStock

Атлантическият океан съдържа между 12–21 милиона тона микропластични отпадъци, много по-високи стойности от предварително определените, съобщава ново проучване, публикувано в Nature Communications.
Учените направиха оценка на изобилието от полиетилен, полипропилен и полистирен, трите най-разпространени пластмаси, употребявани за опаковки на стоки, които заедно съставляват над половината от глобалните пластмасови отпадъци до дълбочина от 200 метра. Изследователите количествено определиха замърсяването в проби, събрани на 12 места по протежение на 10 000 км, посока север-юг, от Атлантическия океан, простиращи се от Саутхемптън до Фолклендските острови.

Оценката на екологичните щети и тези за околната среда, причинени от натрупване на микропластика, е възпрепятствана от липсата на стабилни системни количествени оценки, за натрупването, особено в отдалечени места като океаните.
Терминът микропластика се използва за описание на малки парчета пластмаса, обикновено с дължина по-малка от пет милиметра, които могат да бъде изключително вредни за океанския и водния живот. Те идват от най-различни източници, включително разграждането на по-големи парчета пластмаса, микрочастици, намиращи се в продукти за лична хигиена, пластмасови пелети, използвани в промишленото производство и пластмасови влакна, използвани в синтетичен текстил, като найлон.

„Имахме тази фантастична възможност да се присъединим към годишната експедиция на Meridional Transect в Южния Атлантически океан“, казва д-р Кациарина Паборцава(Katsiaryna Pabortsava) от Националния център по океанография в Саутхемптън и съавтор на статията на Forbes. „Целият смисъл на експедицията е да събира биогеохимични данни за това как работят океаните, как се променят нивата на въглеродния двуокис и т.н.“

На всяко от местата се вземат проби от три дълбочини под повърхността на океана: на 10 метра, на 10-30 метра под смесения слой на океана и още 100 метра под средната проба (обща дълбочина 200 метра). Пластмасите са анализирани до разделителна способност от 25 микромилиметра (една хилядна част от милиметъра). В близкия повърхностен океан са открити до 7000 микропластични частици от тези три типа полимер (с размери 32–651 микромилиметра) на кубичен метър морска вода.

Въз основа на тенденциите за генериране на пластмасови отпадъци от 1950–2015 г. (като например изследванията на Роланд Гейер и Джена Джамбек) и приемайки, че Атлантическият океан последователно получава част от глобалните пластмасови отпадъци в продължение на 65 години, изследователите изчисляват, че вносът на пластмаса към атлантическите води и седименти е бил 17–47 милиона тона. Когато намерената микропластична маса от трите проби се сравни с предварително изчислените запаси от морска пластмаса, се установява, че общата маса на материала в момента балансира около или дори може да надвишава прогнозирания внос на пластмаса в Атлантическия океан след 1950 г.

„Предишни документи са разгледали крайбрежните райони на около 40 километра от брега и до голяма степен са се базирали на битовите отпадъци. Но ако мислите за всички източници на пластмаса, има много повече от битови отпадъци. Така че към това, което е изхвърлено в морето, по принцип не се разглежда например, внесеното от ветровете в океана. Това също не е било взето предвид “, каза Паборцава.

Това не е първият път, когато учените достигат до извода, че проблемът е много по-лош, отколкото се смяташе досега. Малко преди това учени прецедиха води край бреговете на Обединеното кралство и САЩ, използвайки мрежи с по-малък размер на дупките от тези, които обикновено се използват за филтриране на микропластмаса и откриха, че количеството на частиците е много по-голямо от очакваното. Концентрациите могат да надхвърлят 3700 частици на кубически метър, това е повече от броя на зоопланктона, който бихте намерили.

Микропластичното замърсяване е засегнало цялата планета, открито е както в арктическия сняг, така и в дълбините на океаните. Частиците могат да съдържат токсични химикали и патологични микроби и се знае, че вредят на много морски същества. Също така е известно, че хората ги консумират чрез храна и вода, и дори чрез вдишване.

Ново проучване на пет различни вида храна от морски обитатели разкрива следи от пластмаса във всяка тествана проба. Изследователи от университета в Куинсланд закупили сурови проби от популярна морска храна от местен пазар в Бризбейн, включително 10 стриди, 10 тигрови скариди, 10 калмара, пет сини раци и 10 сардини. Намерени са следи от пластмасово замърсяване във всяка проба, като най-високото съдържание е в сардините, според изследването.

Освен това микропластмасовите и нанопластмасовите частици вече могат да бъдат открити в човешките органи за първи път в резултат на най-нова техника. Не е ясно обаче дали те имат потенциално въздействие върху човешкото здраве -това все още не е напълно изяснено.

Scott Snowden (Скот Сноудън)

forbes.com