Фото: Христо Анестев

Фондация „Виа Понтика“ има удоволствието да ви покани, да се включите в кампанията за намаляване на отпадъците, която се провежда с подкрепата на ЕС под надслов „НАШЕТО МОРЕ – НАШЕТО БЪДЕЩЕ“*.

Целта на кампанията е прилагане на мерки за намаляване на отпадъците, популяризирането им и повишаване осведомеността на жителите и гостите на гр. Бургас.

Кампанията за намаляване на отпадъците ще бъде с продължителност 8 дни (от 16.07.2021 г. до 23.07.2021 г. включително) и ще се проведе на плаж „Крайморие“ (кв. Крайморие, гр. Бургас) и на Бургаското езеро (Екопарк „Вая“).

Откриването на кампанията ще се състои на 16.07.2021 г. (петък) на плаж „Крайморие“ с организирането на ЕКО РАБОТИЛНИЦА ЗА ДЕЦА.

ЕКО РАБОТИЛНИЦАТА ще се проведе на 16.07.2021 г. в часовете от 10:00 до 12:00 ч. и от 16:00 до 18:00 ч. и ще включва изработване на различни полезни и красиви предмети от отпадъци. При интерес еко работилницата ще работи по време на цялата кампания.

На 20.07.2021 г. (вторник) от 10:00 ч. в Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „ВАЯ“ на река Чакърлийка, вливаща се в Бургаското езеро (Вая), ще бъде направено ПИЛОТНО ДЕМОНСТРАЦИОННО ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ в крайбрежната зона, носени от вливащите се в морето реки.

По време на целия период на кампанията в района на плаж „Крайморие„ ще бъде разположен ВРЕМЕНЕН ИНОВАТИВЕН ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР, създаден с отпадъчни материали с цел повишаване на осведомеността. Около информационния център ще бъдат поставени атрактивни съоръжения за разделно събиране на отпадъци и тематични информационни табели. Всеки посетител на плажа ще има възможност да научи разбираемо поднесена информация за значимостта на проблема с морските отпадъци.

Фото: Христо Анестев

Ако не знаеш:

• до каква степен отпадъците вредят на морските организми и човека,

• колко време отнема на различните типове отпадъци да се разградят напълно,

• какви са ползите от рециклирането,

• кои отпадъци могат да се рециклират и кои – не,

но искаш да научиш отговорите на тези и много други интересни въпроси, докато се забавляваш, те очакваме на плажа в Крайморие!

Ако знаеш, включи се, за да покажем, че сме готови да се грижим за нашето море!

НАШЕТО МОРЕ Е НАШЕТО БЪДЕЩЕ! НЕ БЪДИ БЕЗРАЗЛИЧЕН! ВКЛЮЧИ СЕ И ТИ!

*Кампанията „НАШЕТО МОРЕ – НАШЕТО БЪДЕЩЕ“ се провежда с финансовата подкрепа на ЕС по проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ – BSB552 RedMarLitter, Програма „Черноморски басейн 2014-2020“.

Фото: Христо Анестев

Фондация „Виа Понтика“ има удоволствието да ви покани, да се включите в кампанията за намаляване на отпадъците, която се провежда с подкрепата на ЕС под надслов „НАШЕТО МОРЕ – НАШЕТО БЪДЕЩЕ“*.

Целта на кампанията е прилагане на мерки за намаляване на отпадъците, популяризирането им и повишаване осведомеността на жителите и гостите на гр. Бургас.

Кампанията за намаляване на отпадъците ще бъде с продължителност 8 дни (от 16.07.2021 г. до 23.07.2021 г. включително) и ще се проведе на плаж „Крайморие“ (кв. Крайморие, гр. Бургас) и на Бургаското езеро (Екопарк „Вая“).

Откриването на кампанията ще се състои на 16.07.2021 г. (петък) на плаж „Крайморие“ с организирането на ЕКО РАБОТИЛНИЦА ЗА ДЕЦА.

ЕКО РАБОТИЛНИЦАТА ще се проведе на 16.07.2021 г. в часовете от 10:00 до 12:00 ч. и от 16:00 до 18:00 ч. и ще включва изработване на различни полезни и красиви предмети от отпадъци. При интерес еко работилницата ще работи по време на цялата кампания.

На 20.07.2021 г. (вторник) от 10:00 ч. в Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „ВАЯ“ на река Чакърлийка, вливаща се в Бургаското езеро (Вая), ще бъде направено ПИЛОТНО ДЕМОНСТРАЦИОННО ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ в крайбрежната зона, носени от вливащите се в морето реки.

По време на целия период на кампанията в района на плаж „Крайморие„ ще бъде разположен ВРЕМЕНЕН ИНОВАТИВЕН ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР, създаден с отпадъчни материали с цел повишаване на осведомеността. Около информационния център ще бъдат поставени атрактивни съоръжения за разделно събиране на отпадъци и тематични информационни табели. Всеки посетител на плажа ще има възможност да научи разбираемо поднесена информация за значимостта на проблема с морските отпадъци.

Фото: Христо Анестев

Ако не знаеш:

• до каква степен отпадъците вредят на морските организми и човека,

• колко време отнема на различните типове отпадъци да се разградят напълно,

• какви са ползите от рециклирането,

• кои отпадъци могат да се рециклират и кои – не,

но искаш да научиш отговорите на тези и много други интересни въпроси, докато се забавляваш, те очакваме на плажа в Крайморие!

Ако знаеш, включи се, за да покажем, че сме готови да се грижим за нашето море!

НАШЕТО МОРЕ Е НАШЕТО БЪДЕЩЕ! НЕ БЪДИ БЕЗРАЗЛИЧЕН! ВКЛЮЧИ СЕ И ТИ!

*Кампанията „НАШЕТО МОРЕ – НАШЕТО БЪДЕЩЕ“ се провежда с финансовата подкрепа на ЕС по проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ – BSB552 RedMarLitter, Програма „Черноморски басейн 2014-2020“.

Организатори на кампанията:

Фондация „Виа Понтика“ Ви кани да се включите под надслов ,,Нашето Море – Нашето Бъдеще“.

Тема и цел на кампанията:

Кампанията се провежда във връзка с изпълнението на проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (RedMarLitter) и по-конкретно Договор № Д-21-00-01/25.06.2021 г. Като част от изпълнението на договора се предвижда да бъдат приложени пилотни мерки за намаляване на замърсяването с твърди морски отпадъци в демонстрационен участък от българското Черноморие.

В тази връзка, ще бъде обособен временен информационен център (излязла от употреба каравана, която да е изрисувана по подходящ начин) и ще бъдат поставени временни съоръжения за разделно събиране на отпадъците (с атрактивен външен вид, привличащ вниманието на хората). Целта на настоящата кампания е да бъдат определени графичните материали (снимки/ рисунки/ анимации и други), които ще бъдат изобразени върху информационния център и съоръженията за разделно събиране на отпадъци.

Право на участие: Право на участие в кампанията имат лица, живеещи на територията на цяла България, без ограничение във възрастта. Допустимо е както индивидуално участие, така и съавторство на предложените графични материали.

Общи условия на кампанията: Участието в кампанията ще се осъществява посредством представяне на цялостна концепция за оформлението на информационния център (отвътре и отвън) и на съоръженията за разделно събиране на отпадъци. Концепцията може да се състои от снимки, рисунки, анимации или друго приложимо. Единственото условие е тя да е насочена към проблема с отпадъците в морето – напр. да включва тематични илюстрации, любопитни факти и т.н. Всеки участник може да представи концепция само за информационния център, само за съоръженията за разделно събиране на отпадъците или и за двете. Един участник може да предложи не повече от 3 варианта за оформление на информационния център (отвътре и отвън) и не повече от 5 варианта за съоръженията за разделно събиране на отпадъците. Графичните материали трябва да бъдат изпратени в подходящ формат, който да позволява правилната им визуализация на e-mail адресите на организаторите, съответно [email protected] и [email protected].

Срок за участие: Срокът за изпращане на графичните материали е до 08.07.2021 г. включително. Получени графични материали след този срок няма да бъдат оценявани.

Оценяване: Оценяването ще се извърши от представители на организаторите, като критериите за оценка ще бъдат: принадлежност към темата на кампанията, естетическо изпълнение, оригиналност, визуално въздействие. Оценяването ще бъде извършено отделно за графичните материали, предложени за информационния център и за съоръженията за разделно събиране на отпадъците. Имената на победителите ще бъдат обявени на уеб-страниците на организаторите, а графичните материали, предложени от тях, ще бъдат изобразени съответно върху информационния център и съоръженията за разделно събиране на отпадъците.

Приемане на регламента на кампанията: С изпращането на графични материали, участниците декларират, че са запознати с регламента на капманията и го приемат без възражения.

Кампанията се организира от „П-Юнайтед“ ЕООД в изпъление на договор 2021-00-01/25.06.2021 г.

Документ, публикуван от Seas At Risk, предупреждава за катастрофалните последици за околната среда от нов бум на минното дело, като същевременно показва, как може да бъде предотвратено то. Отварянето на повече мини на сушата и изтласкването на минната  индустрия в крехки екосистеми като дълбокото море за стимулиране на икономическия растеж не е реалистичен път напред. Конкретни алтернативи на този модел вече съществуват и могат да направят копаенето ненужно.

„Освобождаване от мините – план за 2050 г. за свят без мини на сушата и в дълбоките морета“- ‘‘Breaking Free From Mining – A 2050 blueprint for a world without mining on land and in the deep sea’ показва стъпките, необходими за отдалечаване от модели, които влошават екологичните и климатични кризи, и преминаване към по-устойчиво общество, оборудвано за справяне с тях и освобождаване от зависимостта му от крайни ресурси.

Копаенето е една от най-замърсяващите индустрии в света и допринася за изменението на климата. Производството на седем метала (желязо, алуминий, мед, цинк, олово, никел и манган) е причина за 7% от всички емисии на парникови газове и основна причина за загубата на биологично разнообразие, нарушенията на човешките права, политическата нестабилност и принудителните измествания към Глобален юг (Глобален юг е термин, който често се използва за идентифициране на страни с по-ниски доходи от едната страна на така нареченото глобално разделение Север-Юг, а от другата страна са страните от Глобалния север (често приравнявани на развитите страни).

Тъй като кризата с околната среда и климата се засилват, така необходимият преход към неутрална към въглерода икономика се фокусира най-вече върху технологиите и иновациите, като широкомащабното внедряване на инфраструктура за възобновяема енергия, електрически превозни средства и цифровизация. Разчитането обаче само на прехода към „зелена икономика“, без да се отдалечава от прекомерното потребление и парадигмата на безкрайния икономически растеж изисква огромни количества метали и минерали за батерии, електронни устройства или енергийна инфраструктура.

„Технологиите и иновациите са важна част от решението на продължаващото влошаване на климата и биологичното разнообразие. Но ние се нуждаем и от много по-дълбоки социални и икономически промени “, казва Ан Дом (Ann Dom), старши съветник по политиките в Seas At Risk, „и това включва формиране на различен разказ за устойчиво бъдеще“.

Без него очакваният ръст в търсенето на метали би довел до отварянето на повече мини на сушата и добива на ресурси в нови граници като дълбокото море, екосистемата, която поддържа целия живот на Земята. Планират се стотици нови мини в цяла Европа, докато няколко европейски държави понастоящем притежават лицензи за проучване на дълбоководни минни дейности в международни води и биха могли да започнат минни операции още през 2023 г.

„Освен ако не постигнем  промяна“, обяснява Моника Вербек, изпълнителен директор в Seas At Risk, „металите са на път да се превърнат във изкопаемите горива на 21 век“.

Документът излага алтернативни пътища към различно общество и икономика, насочвайки читателя към 2050 г. и свят, в който сме се отдалечили от прекомерната експлоатация на природните ресурси, където добивът на първични метали е отминал, морето е защитено от разрушаване на екосистемата.

Използвайки подход, основан на науката и фактите, статията определя 2020 г. като повратна точка за добива и началото на прехода към общество след растеж. В него се обсъждат съществуващи и възникващи алтернативи – включително краят на планирано излизане от употреба и нарастване на ремонта, повторната употреба и преработката на стоки; преминаване към разпределено производство на енергия; и системи за мобилност, по-малко зависими от частни автомобили, наред с много други – и как те трябва да станат инструмент за фундаментална трансформация към общество, основано на нуждите, а не на растежа, благосъстоянието и използването на ресурси в рамките на нашата планета.

Принасянето в жертва на цели екосистеми на сушата и в дълбоките морета, за да подхрани нов бурен добив, не само ще влоши планетарната криза, но е и ненужно, както се вижда от фактическия алтернативен разказ, представен в статията. Докато работим към свят без изкопаеми горива, можем да си представим и такъв без добив.

Относно Seas At Risk (Морета в риск)

Seas At Risk е сдружение на екологични организации от цяла Европа, които работят заедно, за да гарантират, че животът в нашите морета и океани е изобилен, разнообразен, устойчив на климата и незастрашен от човешки дейности. Неговата мисия е да популяризира амбициозни политики за морска защита на европейско и международно ниво. С над 30 членове, представляващи по-голямата част от европейските държави, Seas At Risk говори от името на милиони граждани, които се грижат сериозно за здравето и благосъстоянието на моретата и океаните.

Тази статия първоначално е публикувана на Seas-At-Risk.org и е препубликувана като част от редакционно партньорство със Earth.Org.

Изображение: EO фотограф Ноел Гевара (Noel Guevara)

earth.org

Световният ден на океаните напомня за всяка една от основните роли на океаните в ежедневието.Те са белите дробове на нашата планета и основен източник на храна и лекарства и критична част от биосферата.

Целта на Деня е да информира обществеността за въздействието на човешките действия върху океана, да развие световно движение на гражданите за океана и да мобилизира и обедини световното население по проект за устойчиво управление на световния океан.

Второто изцяло виртуално честване на Световния ден на океаните на ООН-fully virtual celebration, на 8 юни 2021 г., подчертава темата за 2021 г.: „Океанът: Живот и поминък“.

Продуцирано от Отдела по океанските въпроси и морското право към Службата по правни въпроси на ООН, в партньорство с организацията с нестопанска цел Oceanic Global и представящ партньор Blancpain, тазгодишното  събитие хвърля светлина върху чудесата на океана и как той е източник на живот, подкрепящ човечеството и всеки друг организъм на Земята.

Темата тази година е особено актуална в началото на Десетилетието на ООН за океанология за устойчиво развитие-UN Decade of Ocean Science for Sustainable Development, което ще продължи от 2021 до 2030 г. Десетилетието ще засили международното сътрудничество за развитие на научните изследвания и иновативните технологии, които могат да свържат науката за  океаните с нуждите на обществото.

Допълнителни източници:

unep.org

Пандемията, с която светът се бори вече почти 1,5 години, показва колко пагубни могат да бъдат последствията от загубата на екосистемата. Чрез свиване на площта на естествените местообитания за животните, ние създадохме идеални условия за разпространение на патогени – включително коронавируси. Фактът ни напомня, че само със здрави екосистеми можем да подобрим поминъка на хората, да противодействаме на климатичните промени и да спрем срива на биологичното разнообразие.

Темата за Световния ден на околната среда 2021 е „Възстановяване на екосистемите“, а Пакистан ще бъде световният домакин за деня. Този Световен ден на околната среда ще започне Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите (2021-2030), глобална мисия за съживяване на милиарди хектари, от гори до земеделски земи, от върха на планините до дълбините на морето.

Прекалено дълго хората експлоатират и унищожават екосистемите на планетата. На всеки три секунди светът губи достатъчно гора, за да покрие футболно игрище и през последния век сме унищожили половината от влажните зони.

До 50% от кораловите рифове в света вече са загубени и до 90% от кораловите рифове могат да бъдат загубени до 2050 г., дори ако глобалното затопляне е ограничено до увеличение с 1,5 градуса по Целзий.

Загубата на екосистеми лишава света от поглъщатели на въглерод, като гори и влажни зони, във време, когато човечеството може най-малко да си го позволи.

Глобалните емисии на парникови газове нарастват в продължение на три последователни години и планетата е едно място за потенциално катастрофални климатични промени. Сега трябва основно да преосмислим връзката си с живия свят, с естествените екосистеми и тяхното биологично разнообразие и да работим за тяхното възстановяване.

Какво е екосистема?

Екосистемата е общност от растения и животни, взаимодействащи помежду си в даден район, а също и с неживата им среда.

Неживата среда включва времето, земята, слънцето, почвата, климата и атмосферата. Екосистемата е свързана с начина, по който всички тези различни организми живеят в непосредствена близост един до друг и как взаимодействат помежду си.

Какво е възстановяване на екосистемата?

Възстановяването на екосистемата означава предотвратяване, спиране и обръщане на тези щети – да се премине от експлоатация на природата към нейното излекуване.

Възстановяването на екосистемите означава подпомагане на възстановяването на екосистеми, които са били деградирани или унищожени, както и опазване на екосистемите, които все още са непокътнати. Възстановяването може да се случи по много начини – например чрез активно засаждане или чрез премахване на натиска, за да може природата да се възстанови сама.

Как може да се възстанови екосистемата?

Всички видове екосистеми могат да бъдат възстановени, включително гори, земеделски земи, градове, влажни зони и океани.

Инициативи за възстановяване могат да стартират почти всички, от правителствата и агенциите за развитие до бизнеса до общностите и физическите лица. Това е така, защото причините за деградацията са много и различни и могат да окажат въздействие в различен мащаб.

Например деградацията може да бъде резултат от вредни политики като субсидии за интензивно земеделие или слаби закони за владение, които насърчават обезлесяването.

Езерата и бреговите линии могат да бъдат замърсени поради лошо управление на отпадъците или индустриална авария. Търговският натиск може да остави градовете с твърде много асфалт и твърде малко зелени площи.

За Световния ден на околната среда

Световният ден на околната среда се отбелязва на 5 юни всяка година с цел насърчаване на осведомеността и опазването на околната среда.

Според ООН „честването на този ден ни дава възможност да разширим основата за просветлено мнение и отговорно поведение от страна на отделни лица, предприятия и общности за опазване и подобряване на околната среда“.

Денят се отбелязва чрез ангажиране на правителства, бизнес организации, известни личности и граждани, за да съсредоточат усилията си върху належащи екологични проблеми.

business-standard.com

ЗАПОВЕД

№ ПП-03-2021/25.05.2021 г.

за откриване на процедура за определяне на изпълнител

На основание чл. 49 – 53 ЗУСЕСИФ и ПМС №160/01.07.2016 г.:

І. Откривам процедура за определяне на изпълнител, съгласно чл. 49 – 53 ЗУСЕСИФ и ПМС № 160/01.07.2016 г., с предмет „Намаляване на замърсяването с отпадъци в демонстрационен участък от българското Черноморие чрез пилотно прилагане на иновативни мерки” по проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ –RedMarLitter, референтен номер: 552, Договор № 91173/08.08.2018, по приоритет 2.2 „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци” на СОП за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство „Черноморски басейн 2014-2020”.

ІІ. Определям избора на изпълнител да се извърши чрез публична покана.

ІІІ. Одобрявам поканата и документацията за участие.

ІV. Публикуването на публичната покана да се осъществи на интернет страницата на Фондацията www.viapontica.org с дата на публикуване 26.05.2021 до изтичане на обявения срок в поканата – 09.06.2021 г. до 17:00 ч., спазвайки разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от ПМС 160/01.07.2016 г.

1. Поканата и цялата документация за участие в процедурата за определяне на изпълнител да се предостави за публикуване в Единния информационен портал на Европейските структурни и инвестиционни фондове www.eufunds.bg

VІ. Срок за получаване на офертите – до 17:00 часа на 09.06.2021 г.

VII. Офертите се подават на адрес: гр. Бургас, бул. „Иван Вазов“ № 1, ет. 2 за Фондация „Виа Понтика“ до 17:00 ч. на 09.06.2021 г. на основание Параграф 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС160/01.07.2016 г., както и чрез куриер с обратна разписка на същия адрес до изтичане на определения срок.

VIII. Критерият за избор на изпълнител, с който да бъде сключен договор, е най-ниска цена.

Възложител:

Ина Агафонова – Председател на УС

Фондация „Виа Понтика“

Вижте документацията: NEW_procedure_BSB552_Pilot_measures_VPF_final

„Трябва да защитим природата, да възстановим екосистемите и да установим баланс в отношенията си с планетата. Наградите ще бъдат огромни. Като обърнем загубата на биологично разнообразие, можем да подобрим човешкото здраве, да осъществим устойчиво развитие и да се справим с извънредната ситуация в областта на климата. Съществуват решения за защита на генетичното разнообразие на нашата планета на сушата и в морето. Всеки има своята роля. „

                                                                   Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН

Организацията на обединените нации обяви 22 май за Международен ден на биологичното разнообразие (МДБР), за да увеличи разбирането и осведомеността по въпросите на биологичното разнообразие.  Най-напред Общото събрание на ООН през 1993 г.бе определило 29 декември (датата на влизане в сила на Конвенцията за биологичното разнообразие) за Международен ден на биологичното разнообразие, но през декември 2000 г. Общото събрание на ООН прие 22 май като МДБР, за да отбележи приемането на текста на конвенцията на 22 май 1992 г. от Заключителния акт на Конференцията за приемане на съгласувания текст на Конвенцията за биологичното разнообразие в Найроби, Кения. Отчасти това беше направено, защото за много държави беше трудно да планират и проведат подходящи тържества за датата 29 декември, като се има предвид броят на празниците, които съвпадат през това време на годината.

Тъй като глобалната общност е призвана да преразгледа връзката ни с природния свят, едно е сигурно: въпреки всички наши технологични постижения ние сме напълно зависими от здрави и жизнени екосистеми за водата, храната, лекарствата, дрехите, горивото, подслона и енергия, назоваваме само няколко.

Тази година 2021 темата е „Ние сме част от решението“- „We’re part of the solution“. Лозунгът беше избран да бъде продължение на инерцията, генерирана миналата година по общата тема „Нашите решения са в природата“- „Our solutions are in nature“, която послужи като напомняне, че биологичното разнообразие остава отговор на няколко предизвикателства за устойчиво развитие.

От природосъобразните решения на климата, здравните проблеми, продоволствената сигурност и устойчивия поминък, биологичното разнообразие е основата, върху която можем да надграждаме по-добре. Това е основното послание от Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD), ключов международен инструмент за устойчиво развитие.

Когато биоразнообразието има проблем, човечеството има проблем

Биологичното разнообразие често се разбира от гледна точка на голямото разнообразие от растения, животни и микроорганизми, но включва и генетични различия във всеки вид – например между сортове култури и породи добитък – и разнообразието от екосистеми (езера, гори,

пустини, селскостопански пейзажи), които са домакини на множество видове взаимодействия между своите членове (хора, растения, животни).

Ресурсите на биологичното разнообразие – Biological diversity resources са стълбовете, върху които изграждаме цивилизации. Рибите осигуряват 20 процента от животински протеини на около 3 милиарда души. Над 80 на сто от човешката диета се осигурява от растения. Около 80% от хората, живеещи в селските райони в развиващите се страни, разчитат на традиционни растителни лекарства за основно здравеопазване.

Но загубата на биологично разнообразие заплашва всички, включително здравето ни. Доказано е, че загубата на биологично разнообразие може да разшири зоонозите –biodiversity loss could expand zoonoses– болести, предавани от животни на хора – докато, от друга страна, ако запазим биоразнообразието непокътнато, то предлага отлични инструменти за борба с пандемии като тези, причинени от коронавирусите.

Въпреки че все повече се признава, че биологичното разнообразие е глобален актив с огромна стойност за бъдещите поколения, броят на видовете значително се намалява от определени човешки дейности. Предвид важността на общественото образование и осведомеността по този въпрос, ООН реши да се чества ежегодно Международния ден за биологичното разнообразие-International Day for Biological Diversity.

cbd.int

На 20.05.2021 г. в експозиционен център „Флора“ в Морската градина на гр. Бургас се проведе еднодневен семинар на тема „Бъдещето на морето“.

Отчитайки голямата  значимост  на  морската  среда  на  Черно  море  в  икономическо, социално и здравно отношение, Фондация „Виа Понтика“ и Община Бургас организираха инициативата „Бъдещето на морето“, като част от програмата на Европейския морски ден в България 2021 г. и по проект “Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ – BSB552 “RedMarLitter”, изпълняван по Програма „Черноморски басейн 2014-2020 г.“

Форумът предостави възможност да се включат в една интересна дискусия учени, експерти и местни ръководители с цел начертаване на бъдещите хоризонти за действия по опазване и съхраняване богатствата на Черно море и най-вече опазването му от замърсяване с твърди морски отпадъци. Темите, обсъдени на предишното издание на форума, проведено през 2018 г., дадоха повод за проактивно участие на всички заинтересовани страни в сегашното издание, с цел обмен на информация и предложения за бъдещи дейности.

Приветствия и откриване на семинара направиха председателят на Общинския съвет на град Бургас проф. д-р Севдалина Турманова, ръководител на Регионалния академичен център на БАН и Весна Балтина, зам.кмет по “Стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към проблемите на климата” в Община Бургас.

Във встъпителното си слово Ина Агафонова, основателят и председател на Фондация Виа Понтика, подчерта че е дошъл моментът за действие – промените в Черно море ни казват, че няма време за губене и всички трябва да вложим усилия за пpeдпpиeмaне на cтъпĸи зa пpeдoтвpaтявaнe щeтитe нa Чepнo мope и крайбрежнaтa cpeдa, да активираме действията си за опазването и съхраняването на неговите живи ресурси и дa зacилим cътpyдничecтвoтo, ĸaĸтo мeждy oтдeлнитe нaции, тaĸa и нa peгиoнaлнo нивo.

„Този морски ден и отбелязването му има за цел да повиши осведомеността на обществото за значението на морето и морската индустрия. Нашето Черно море безспорно е много важен ресурс, но и чувствителна екосистема. То е част от нашата култура, част от перспективите ни за развитие на устойчив туризъм, морски дейности и рибарство. Много е важно политиките по опазването му да са общи. Усилията ни трябва да са добре планирани, насочени към изграждане на екологична инфраструктура и сформирането на една култура, която да бъде припозната от черноморските общини.“, каза по време на семинара Весна Балтина, зам.кмет по “Стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към проблемите на климата” в Община Бургас.

Проф. д-р Севдалина Турманова, председател на Общински съвет Бургас, ръководител на Регионалния академичен център на БАН и преподавател в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ докладва проекта  „Повишаване  знанията за морската околна среда за устойчиво управление на морските ресурси и постигане на син растеж“, целящ създаване на научна база данни за видовете плаващи отпадъци в морските води и по морското дъно в зони с повишен антропогенен натиск, разработване на класификация и оценката им, което ще допринесе за подобряване на знанията за морската среда, повишаване на ангажираността и отговорността за опазването на морската околна среда, подобряване състоянието на морската околна среда с въвеждане на мерки за намаляване на отпадъците в морето и възможност за устойчиво управление и развитие на природните ресурси в Бургаския залив.

Проф. д-р Маруся Любчева от Сдружение “Черноморски институт”, гр. Бургас,  разгледа темата „Синьо измерение на Зелената сделка в България“, като  подчерта, че Синята икономика е неразделна част от Зелената сделка на ЕС. В допълнение добави, че новият подход към Синята икономика включва подкрепа за крайбрежните общности и Европейска стратегия за декарбонизация. Новият подход към устойчива синя икономика ще допълни останалите компоненти на Европейската зелена сделка.

Мая Велчева, директор на дирекция „Европейски политики“, Община Бургас представи проекта „Прилагане на мерки за намаляване на морските отпадъци в Бургаския залив“, финансиран по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени (ООСКП) на Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021. Основна цел на проекта е да се подобри екологичният статус на морските води в Бургаския залив и да се повиши обществената информираност, самосъзнание и отговорност на гражданите за намаляване и предотвратяване на морските отпадъци.

Доц. д-р Даниела Тонева, ръководител катедра “Екология и опазване на околната среда” при Техническия университет Варна и инж. Венета Стефанова от П-Юнайтед ЕООД съобщиха за програмата за „Идентифициране на „горещи точки“ на замърсяване с твърди морски отпадъци“, при което ще се наблюдава  качеството и количеството на всички събрани от конкретно място,  макроотпадъци и микроотпадъци по плажните / бреговите ивици на българското крайбрежие на Черно море, плаващи по морската повърхност, отложени по морското дъно и в биота. Мониторинговата програма ще осигурява информация за движещите сили (туризъм, урбанизация, пристанища, корабоплаване, търговски и рекреационен риболов) и количествена информация за оказвания натиск от въвеждане на отпадъци в морската околна среда и въздействията върху плажовете, морската повърхност и дъно.

Янко Янков, управител на “Клуб за спортен риболов Гларус” – партньор по проект “Плаване през Черно море“, който се осъществява по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство „Черноморски басейн 2014-2020“, представи резултатите от него. Проектът е насочен към преодоляване на съществуващите пречки за туристическите потоци между черноморските пристанища и пристанищата на Северно Егейско море.

Следобедният панел на семинара бе открит с доклад на тема „Национални политики за управление на отпадъците“, изнесен от  Детелина Иванова, директор “Регионална инспекция по околната среда и водите” гр. Бургас.В него бяха включени анализ и оценка на законодателството, програмни документи и политики в сектор „Управление на отпадъци”.

Представяне на проект „Трансграничните региони сътрудничат за син растеж“ (BLUE GROWTH COLLABs), финансиран по Програма Interreg – ИПП за трансгранично сътрудничество България – Турция 2014-2020 г. направи доц. д-р Светлана Желева, зам. ректор по научноизследователската дейност, Университет “Проф. Асен Златаров” гр. Бургас. За изпълнението на проекта Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас си партнира с Тракийски университет – Одрин за създаване на изследователски центрове за син растеж в трансграничния регион, с инициативи за сътрудничество на научноизследователски институции в областта на опазването на околната среда, намаляване на замърсяването, устойчиво управление на водните екосистеми и ефективно използване на морските и водни ресурси.

Инж. Ива Стаменова-Йорданова от П-Юнайтед ЕООД изнесе доклад на тема „Мерки за намаляване на твърдите морски отпадъци“, относно инициативи за намаляване на количеството отпадъци в морската среда, включително обучения и повишаване на осведомеността по отношение на замърсяването на морските води,  извършване на експертни анализи, проучвания и оценки, разработване на уеб-базиран модел, прилагане на демонстрационни дейности, организиране и провеждане на кампании.

Силвия Атанасова,  eксперт “Сътрудничество и иновации” Звено за управление на Националната рибарска мрежа в доклада си  „Грижата за морето – грижа за нашето бъдеще. Предизвикателства, възможности и перспективи“ представи последователните усилия на организацията да популяризира добрите практики и успешните решения на проблема с твърдите отпадъци в морската среда, поведението на човека сред природата и отговорността за нея.

Последният доклад на семинара касаеше „Резултати от проучване за замърсяване на Поморийско езеро с отпадъци, вкл. микропластмаси“. Той бе изнесен от Димитър Попов, координатор на проект BSB142 BioLearn „Екологично съзнание и поведение за спиране на замърсяването в значими влажни зони на Черноморския басейн“, изпълняван от СНЦ Зелени Балкани.

С него бе свързана и образователна инсталация, състояща се от информационен киоск и макети на обикновения делфини, съдържащи богата информация за Черно море и неговите обитатели, но също така и за глобалния проблем със замърсяването с отпадъци, която бе пренесена от Природонаучната експозиция на РИМ Бургас и подредена в Експозиционен център „Флора. Участниците в семинара и посетителите на Центъра можеха да се запознаят с видовете делфини, които се срещат в Черно море, със звуците, които те издават, но и с тревожната информация за степента на замърсеност с отпадъци на влажните зони и по специално на Поморийското езеро.

В последвалата дискусия ясно се открои мнението, че в мерките за намаляване замърсяването, подобряване на управлението на живите ресурси, насърчаване на човешкото развитие по начин, който не уврежда околната среда, cпopeд всички проучвания и доклади, не се влагат достатъчно ycилия и подобряване на състоянието на морската вода и oпaзвaнe нa pecypcитe не се забелязват и не обхващат районите, които са близо до урбанизираните територии и промишлени обекти. Поради това дори за минута не трябва да бъдат изоставени усилията за спасяване на Черно море и крайбрежието му от екологична катастерофа!

В дискусията се включиха и други учени и експерти, които представиха интересни и ценни данни и резултати от проучвания на Черно море, като всички материали от събитието ще бъдат достъпни съвсем скоро на страницата на проекта www.redmarlitter.eu

Фондация “Виа Понтика” се включва в инициативата на Европейската комисия “Европейски ден на морето в моята страна” по повод Европейски морски ден 2021г

На 20 май отбелязваме Европейския ден на морето. Обявяването му е сред ключовите инициативи на Интегрираната морска политика на ЕС, стартирана през 2007 г. Денят на морето среща заинтересовани лица от бизнеса и гражданското общество, професионално ангажирани с морската политика, както и журналисти от целия ЕС и извън него за обсъждане на широкия кръг въпроси, свързани с интегрираното морско управление, новите технологии, производството на енергия, морското пространствено планиране, системите за морско наблюдение и др.

Инициативата “Европейски ден на морето в моята страна” е важна част от дейностите по повишаване на осведомеността и насочване на общественото внимание към темите, свързани с морето, които през последните години разширяват своя мащаб и набират все по-голяма популярност.

По този повод Фондация “Виа Понтика” организира два Информационни дни под надслов “Да спасим Черно море от отпадъци”, които ще се проведат на 21.05.2021г пред Експозиционен център “Флора” в Морската градина на гр. Бургас и 22.05.2021г пред Културен център “Морско казино”, гр. Бургас.

ФБ – https://fb.me/e/BTE9tXQk

***