Създават Черноморски център за син растеж и иновации

 

Свързано изображение

 

Черноморски център за син растеж и иновации ще бъде създаден в Бургас, който да обединява в себе си учени, граждански организации, местни и държавни власти и да изпълнява определени политики на ЕК за син растеж.  В момента се сформира местна работна група, която да оформи концепцията, след което ще се търси финансиране на проекта. Това коментира проф. Севдалина Турманова, заместник областен управител по време на националния форум, провел се във връзка с отбелязването на Международния ден на Черно море в Бургас.

Практически  подтик към подобен център даде проблемът с потъналия преди столетие кораб „Мопанг“  край Созопол, при който се установи, че няма държавна лаборатория, която може да се включи при разрешаването на проблема с изтегляне на горивото от потъналия кораб.

Целта на Черноморския център за син растеж и иновации е да се развие морската идея на България чрез осигуряване на научни изследвания, технологични   решения и иновации в басейна на Черно море за постигане на устойчив син растеж. Да се развива и изгражда изследователска инфраструктура и потенциал  чрез лаборатории, методологии и технологии. Да се създават партньорства на местно и регионално ниво и да се популяризират приоритетите на интегрираната морска политика. А също да се разработват инструменти в подкрепа на сини иновативни проекти и идеи.

Основни двигатели на идеята  са областна администрация, Община Бургас и „Черноморски институт“, които са готови с разписани определени политики, задачи и дейности, върху които да се стъпи и силно се надяват към тях да се присъединят всички институции, включително и граждански организации, заинтерсовани от проекта.

 

 

За казуса „Мопанг“ говори в своето приветствие към участниците във форума областният управител Вълчо Чолаков, който изрази становището, че в Бургас се полагат усилия да се развие лаборатория, която да може да решава подобни проблеми, която освен това да надгражда в грижите за морето, защото „то е природна даденост, която изисква специални грижи“.

„Програмите – за лаборатории,  за кариери и син растеж, които са отворени в момента дават възможност за финансиране на подобен център“, поясни проф. Турманова.  Могат да бъдат  финансирани 7 сини лаборатории, 7 сини кариери и 9 центъра за син иновационен растеж. Всички те са разписани с определен бюджет и изискват съфинансиране от българска страна. По-големият дял от средствата ще бъде европейски, но се изисква и съфинансиране“, поясни тя.

В своето приветствие към участниците във форума кметът Димитър Николов призова  към спояване на общите идеи и опазване и развитие на общите ресурси. „От декларативния стил да преминем към прагматичния ефект“, призова градоначалникът.

faragency.bg

Манифест на европейската коалиция „Граждани за наука в регулирането на пестицидите“

 

ГРАЖДАНИ ЗА НАУКА В РЕГУЛИРАНЕТО НА ПЕСТИЦИДИ – ЕВРОПЕЙСКА КОАЛИЦИЯ

ТОЧНА НАУКА, БЕЗОПАСНО ХРАНЕНЕ И ЗДРАВА СРЕДА

МАНИФЕСТ

Европейският съюз има едни от най-добрите правила за пестициди в света – на теория. Но това не се прилага на практика. Нова коалиция „Граждани за наука в регулирането на пестицидите“ стартира този манифест, за да призове за реформа.

Това действие идва в решаващо време, когато Европейската комисия преразглежда законодателството относно пестицидите като част от своята програма REFIT. В допълнение, комисията по рибарство и аквакултури на Европейския парламент, свикана от заинтересовани членове на ЕП вследствие на противоречията за повторно одобрение на глифозат, ще представи своите препоръки за реформа на процеса за разрешаване на пестицидите в края на 2018 г.

ПРОБЛЕМЪТ

Регламентът на ЕС за пестицидите изрично дава приоритет на защитата на здравето на хората и животните, и околната среда. Тя се основава на принципа на предпазните мерки, за да се гарантира, че пестицидите или продуктите, пускани на пазара, нямат неблагоприятно въздействие върху здравето на хората или животните, или върху околната среда.  Правилата обаче не се прилагат както трябва и регулаторната система позволява частни интереси да имат предимство пред здравето и околната среда.

Основните конфликти на интереси продължават да съществуват в регулаторната система за пестициди. Например индустрията прави свои собствени тестове за безопасност и е силно ангажирана с разработването на методите за оценка на риска. Панелът за пестициди на EFSA-Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) отговарящ за разработването насоки за оценка на риска, продължава да включва хора с финансови връзки с агрохимичната промишленост. Експертните групи на ЕОБХ, които провеждат партньорската проверка на документацията на заявлението и публикуват становище дали отговаря на критериите за одобрение на пестицида, се състоят от анонимни национални държавни служители, чийто конфликт на интереси е неизвестен. Досиетата на Монсанто, вътрешните документи на Monsanto, разкрити при съдебни спорове за ракови заболявания в САЩ, показват как индустрията може активно да подкопава науката. Вече е ясно, че промишлеността трябва да се държи на една ръка разстояние от тестването за безопасност, оценката на риска и управлението на риска.

Резултатът от неправилното прилагане на регламента е бързото срутване на биологичното разнообразие (птици, пчели, пеперуди, жаби и насекоми) в селскостопанските райони и сериозна вреда за хората (включително увреждане на мозъка на неродения плод и постоянно нарастване броя на заболелите от рак, свързан с хормоните, като рак на гърдата и простатата). В допълнение към неспособността си да защити здравето и околната среда, сегашната система също не успява да защити продоволствената сигурност на бъдещите поколения, тъй като биоразнообразието, опрашителите и плодородието на почвите – елементите на продуктивно и устойчиво селско стопанство – са изложени на риск от пестициди.

РЕШЕНИЯТА:

 

Необходима е пълна реформа на сегашните системи за оценка на риска от пестициди и управление на риска, както следва:

A. ДА БЪДЕ ПРИОРИТЕТ ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ, ОКОЛНАТА СРЕДА И УСТОЙЧИВОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО

  1. Европейската комисия трябва да дава одобрение на дадено пестицидно вещество само когато всички научни доказателства показват, че веществото или крайният продукт не причиняват неблагоприятни последици върху хората, животните и околната среда, всички начини на употреба, предложени от промишлеността, се считат за безопасни от ЕОБХ и няма по-безопасна алтернатива (вещество или практика).
  2. Директивата за устойчивото използване на пестициди трябва да се спазва: пестицидите трябва да се използват само като крайна мярка, когато всички останали нехимични алтернативи са били приложени и не дават резултат.
  3. Европейската комисия, като управител на риска, трябва да действа прозрачно и с отчетност. Тя трябва да изпълни задължението си съгласно регламента за пестицидите и да даде приоритет на общественото здраве и околната среда пред всички други съображения, като например частната печалба. Процесът на вземане на решения – дискусиите между Европейската комисия и държавите-членки или всяка друга организация -трябва да са публични.
  4. Да се даде възможност на фермерите от ЕС да подобрят своите практики, без да бъдат „наказвани“ от пазарите, Европейската комисия да не ги поставя в положение на нелоялна конкуренция и следователно трябва да забранява вносните продукти, съдържащи остатъци от неодобрени пестициди или съдържащи остатъци от пестицид над допустимите нива, без никакви изключения.

B. ДА БЪДЕ СИГУРНО, ЧЕ ИЗДАВАЩИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ СЕ БАЗИРАТ НА ДАННИ, КОИТО СА ПЪЛНИ, ПУБЛИЧНИ, АКТУАЛНИ И БЕЗ ПОВЛИЯВАНЕ ОТ ИНДУСТРИЯТА

  1. Изпитанията за безопасност на пестицидите трябва да се извършват от независими лаборатории, а не от самата промишленост за пестициди. Процесът да се заплаща от фонд, предоставен от отрасъла, който се управлява от независим публичен орган като ЕОБХ.
  2. За да се предотврати подбор на благоприятни данни, всички изследвания за безопасност трябва да бъдат предварително регистрирани. Никакво проучване за безопасност, което не е регистрирано, да не се използва в подкрепа на регулаторното разрешение за някой пестицид.
  3. Всички експерти, участващи в оценката на риска, да бъдат обект на строга политика и правила за конфликт на интереси. Всички връзки с търговски интереси ще ги изключват от процеса.
  4. Съществуващите насоки за оценка на риска трябва да бъдат напълно преразгледани от независими учени, тъй като в много случаи те са били проектирани и подкрепяни от индустрията и са предубедени в полза на интересите на индустрията.
  5. Финансираните от ЕС научноизследователски програми трябва да забраняват на свързаните с отрасъла лица да се присъединят към проекти, които разработват или оценяват методологиите за оценка на риска.
  6. Изискванията за данни, за да се прецени дали даден пестицид трябва да бъде разрешен, трябва спешно да бъдат актуализирани, тъй като основните въздействия върху здравето, като имунотоксичност, нарушения на ендокринната система и невротоксичност при развитието, не са адекватно обхванати и въздействията върху екосистемите на околната среда са силно подценени.
  7. Промишлените досиета трябва да се приемат в процеса на издаване на разрешение само когато се предоставят всички изисквани данни, включително всички независими публикации, разгледани от експертите, свързани със здравните и екологичните последици от пестицида. Пестицидите, които не отговарят на всички изисквания на регламента, трябва да бъдат забранени.
  8. Формулите на пестицидите, продавани и използвани (а не само изолираната активна съставка), трябва да се изпитват и оценяват за критични крайни точки (напр. мутагенност, канцерогенност, токсичност за развитието и ендокринно разстройство), отнасящи се до хора, бозайници и всички нецелеви видове като пчели, птици, жаби и земни червеи.
  9. Смесицата от остатъци от пестициди, на която всеки ден се излагат гражданите на ЕС, трябва да се вземе предвид при изчисляването на „безопасни“ дневни нива на експозиция. Докато това бъде осъществено, при всички оценки на риска от пестициди трябва да се прилага допълнителен коефициент 10 за „безопасност“. Този допълнителен коефициент за безопасност да се прилага и при изчисляването на приемливите концентрации на пестициди в околната среда.

C. ДА СЕ ПОЗВОЛИ НА ВЗЕМАЩИТЕ РЕШЕНИЯ, НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НА НАУЧНАТА ОБЩНОСТ ДА ПРОВЕРЯВАТ ИНТЕГРИТЕТА И ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЛИНИЯТА НА ПОВЕДЕНИЕ

  1. Всички резултати и данни за всички тестове за безопасност на пестицидите се публикуват в интернет в последователен и лесен за търсене формат.
  2. Национални органи трябва да провеждат рутинно независимо наблюдение за въздействието на пестицидите върху здравето и околната среда. Мониторингът да се изплаща от фонд, осигурен от промишлеността за пестициди, но управляван от независим орган. Не трябва да има контакт по тези въпроси между органите за мониторинг и промишлеността.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако регламентът на ЕС беше правилно приложен и методите за оценка на риска бяха преработени, за да бъдат научно строги и обективни, известен брой пестициди, които преди се считаха за безопасни, биха показали опасност за човешкото здраве и / или за околната среда и би трябвало да бъдат забранени или ограничени.

Изброените по-горе реформи ще доведат до по-високо ниво на защита на здравето и околната среда. Предвид многобройните нехимични алтернативи за растителна защита, основаващи се на екологични методи, реформите също така ще стимулират иновациите в селското стопанство в по-устойчива посока. В резултат на това може да се гарантира продоволствена сигурност не само за настоящето, но и за бъдещето, като се защитят основните изисквания за селското стопанство: биологичното разнообразие, почвеното плодородие и качеството на водите.

Създадено от „Граждани за наука в регулирането на пестицидите“, коалиция от организации на гражданското общество, институции, научни и правни експерти.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПОДДРЪЖНИЦИ

По азбучен ред:

Accademia delle Erbe Spontanee

Action Citoyenne OGM Pesticides

Aktion Agrar

Alliance for Cancer Prevention

Asociación de Fibromialgia de Gran Canaria

Asociación Española de Educación Ambiental

Association de Défense de l’Environnement et de la Nature de l’Yonne (ADENY )

Austrian Beekeeping Federation

Austrian Doctors for a Healthy Environment (AGU)

Bat Conservation Ireland

Beyond GM, UK

Biomasa Peninsular

Biorespect

BirdLife Europe

Bodensee Akademie

Breast Cancer Action Germany

Breast Cancer UK

BugLife

Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland (BUND)

Bündnis für eine enkeltaugliche Landwirtschaft e.V.“ (Alliance for a Grandchildren-Proof Agriculture)

Bürgerinitiative Landwende e.V. (Citizens’ Initiative for an Agricultural Turnaround, Germany)

Center for International Environmental Law (CIEL)

Centre for Sustainable Alternatives (CEPTA)

Česko proti chudobě a nerovnostem (Czechia Against Poverty and Inequalities)

ChemTrust

Circular Economy – VšĮ „Žiedine ekonomika“

ClientEarth

Colibri Foundation

Coop Denmark

Coordination against BAYER-dangers

Corporate Europe Observatory

DNR- Deutscher Naturschutzring

Docteur ès Psychologie, Neuropsychologie

Društvo za opazovanje in proučevanje ptic Slovenije (DOPPS-Birdlife Slovenia)

Dutch Bee Conservation, Bijenlint

Earth Thrive

Eco Design Competence Center, Latvia

Eco Hvar Croatia

Ecocity

Ecologistas en Accion

Estonian Green Movement (Friends of the Earth Estonia)

European Center for Constitutional and Human Rights (ECCHR)

European Environmental Burreau (EEB)

European Federation of Trade Unions in the Food, Agriculture and Tourism (EFFAT)

European Network for Community-led Initiatives on Climate Change  and Sustainability (ECOLISE)

European Network on Ecological Reflection and Action (EcoRopa)

European Professional Beekeepers Association (EPBA)

Federation of Beekeeping Associations in Romania (ROMAPIS)

Fondo para la Defensa de la Salud Ambiental (Fodesam)

Foro Asturias Sostenible

France Nature Environnement (FNE)

Friends of the Earth Spain

Fundacion Alborada

Fundación Amigos de las Abejas

Fundación VivoSano

Gemeinnützigen Netzwerks für UmweltKranke (Genuk)

Generations Futures

Global 2000 (Friends of the Earth Austria)

GLS Bank, Germany

GM Watch

Grüne Liga

Health and Environment Alliance (HEAL)

Health Environment Justice Support (HEJ-support)

Institut Marquès

Institute for Sustainable Development Slovenia

Instituto Ramazzini

Inter-Environnement Wallonie (IEW)

International Society of Doctors for Environment (ISDE )

International Union of Food, Agricultural, Hotel, Restaurant, Catering, Tobacco and Allied Workers’ Associations (IUF)

Justice Pesticides, France

Kleinbauern-Vereinigung VKMB, Bern, Switzerland

Kom op Tegen Kanker, Belgium

La Ribera en Bici

Leefmilieu, Netherlands

Legambiente, Italy

Medical School Kapodistrian University of Athens

Natur&ëmwelt a.s.b.l.

Nature & Progrès Belgique

Naturschutzbund Deutschlan – NABU

Navdanya International

NOAH (Friends of the Earth Denmark)

Open House

Pesticide Action Network Europe

Pesticide Action Network Germany

Pesticide Action Network Italy

Pesticide Action Network UK

Plan B for Slovenia

Plataforma por um comércio international justo (TROCA)

POLLINIS

Povod institute for culture and the development of international relations in culture

proBiene – Freies Institut für ökologische Bienenhaltung

Public Eye

Quercus-National Association for Nature Conservation

Réseau Environnement Santé, France

Rezero- Fundació per a la Prevenció de Residus i el Consum

Ruskin Mill Trust

Safe Food Advocacy Europe

Save our Seeds

SFC-SQM Madrid

Slow Food Europe

Slow Food Valencia

SOS Polinizadores

SumOfUs

Suspergintza Elkartea

The Cancer Prevention and Education Society

The Danish Ecological Council (EcoCouncil)

The Danish Society for Nature Conservation

Umweltinstitut München e. V. (Environment Institute Munich)

Union Nationale de l’Apiculture Française

University of Salento, Centro Di Ricerca Euro Americano sulle Politiche Costituzionali  (CEDEUAM), Italy

VELT

Via Pontica Foundation

WeMoveEU

Women Engage for a Common Future (WECF)

Women Engage for a Common Future International (WECF)

WWOOF France

ZERO – Associação Sistema Terrestre Sustentável

Zukunftsstiftung Landwirtschaft (ZSL)

ИНДИВИДУАЛНИ ПОДДРЪЖНИЦИ

Dr Fiorella Belpoggi, Head of the Research Area,  Ramazzini Institute, Bologna, Italy; Dr. Peter Clausing, toxicologist, PAN Germany; Mr Paul Whaley, Lancaster Environment Centre, Lancaster University, UK ; Prof. Barbara Demeneix, Muséum National d’Histoire Naturelle, Paris, France ; Dr Aleksandra Čavoški, University of Birmingham, UK; Dr Michael Antoniou, Department of Medical and Molecular Genetics, King’s College London, UK; Dr Robin Mesnage, Department of Medical and Molecular Genetics, King’s College London, UK; Prof. Erik Millstone, Science Policy Research Unit, University of Sussex, UK; Prof. Brian Wynne, Centre for the Study of Environmental Change, Lancaster University, UK; Doz. Dr. Hanns Moshammer, Environmental Health, Medical University of Vienna, Austria; Dr. P. Nicolopoulou-Stamati, Prof. Environmental Pathology, Medical School, Kapodistrian University of Athens, Greece; Mr. Carlos de Prada, Environmental Journalist, Global 500 Award of United Nations, Spain; Cristina Amaro da Costa, Polytechnic Institute of Viseu, Portugal; Prof. Michele Carducci, Centro di Ricerca EuroAmericano sulle Politiche Costituzionali CEDEUAM, Universita del Salento, Italy; Tanya van der Wacht and René Dekker, Westerwinkel, Germany; Terence J Roe, Whitton House, The Netherlands; Dra. Marisa Lopez-Teijon, CEO of Institut Marquès, Spain; Dr. Gottfried Arnold, Pediatrician, Germany; Prof. Miquel Porta, Universitat Autonoma de Barcelona (UAB IMIM), Spain; Dra. Mariana F. Fernandez, Assosiate Professor, University of Granada, Spain; Dr. Gottfried Arnold, Pediatrician, Germany; Dr. Walther Enßlin, Germany; Prof. Gerhard Hägele, Hilden, Germany; Assoc. Prof. Dr. Johann Zaller, University of Natural Resources and Life Sciences, Vienna, Austria; Prof. Dr. Matthias Liess, UFZ-Helmholtz Centre for Environmental Research, Germany.

 

В Бургас се проведе кръгла маса посветена на Международния ден на Черно море

 

 

На 30 октомври 2018 г. в гр. Бургас, Културен център „Морско казино“, зала „Георги Баев“, от 13:00, под патронажа на областния управител Вълчо Чолаков се проведе кръгла маса на тема „Общ дневен ред за Черно море. Декларацията от Бургас“, посветена на Международния ден на Черно море. Събитието се организира от Областна администрация – Бургас, Община Бургас и Черноморски институт в лицето на проф. Маруся Любчева. В него взеха участие и представители на Фондация Виа Понтика.

Форумът имаше амбицията да обедини представители на централната и местната власт, институциите, бизнеса и граждански сектор, изследователи, хора, свързани с морето, в дебат за аспектите на интегрираната морска политика. Той бе открит от кмета на Община Бургас г-н Димитър Николов и управителя на Област Бургас г-н Вълчо Чолаков.

В основните панели бяха застъпени темите за общия морски дневен ред на Черно море, транспортната свързаност в Черноморския басейн, стратегическото пространствено планиране и конвенцията за опазване на Черно море. Основен аспект бе и представянето на местните общности като катализатор за устойчив растеж и инвестиции.

Гледната точка за водене на политика отдолу нагоре беше изложена от д-р Лозана Василева, заместник-министър МЗХ. По време на форума презентираха също проф. д-р Севдалина Турманова, заместник областен управител и регионален представител на Българска академия на науките за Бургас и областта, Ивелина Василева, председател на Комисията по околна среда в НС, Анита Ангелова, началник отедел “Национална транспортна политика” МТИТС, Мария Георгиева, представител на МРРБ и инж. Десислава Консулова – директор Басейнова дирекция “Черноморски регион”.

 

 

В панела посветен на местните инициативи беше представена идеята за стартиране работа по създаване на Черноморски център за син растеж и иновации, като заместник-областният управител проф. Севдалина Турманова запозна присъстващите с детайли по предложението. Сформирана бе местна работна група, част от която стана Фондация Виа Понтика.

В синхрон със старта на още една инициатива, подета от заместник – кмета по Европейски политики и околна среда, Руска Бояджиева- “На море с кафе без пластмаса”, мероприятието стартира с поднасянето на кафе в ядливи чашки. Всичко това бе заявка за по-нестандартен подход на намиране на решения и реализиране на инициативи.

Фондация Виа Понтика благодари за поканата за участие и предоставената възможност за сътрудничество. Очакваме и с нетърпение първите практически аспекти на работата. Ключовата дума за подобни форуми е взаймодействие. Да си пожелаем спорна работа и още ползотворни срещи!

ENVI каза „Да“ на 35 процента рециклирано съдържание в пластмасовите бутилки

 

FEAD (Европейска федерация за управление на отпадъците и екологичните услуги) приветства вота на ENVI (Комисия на Европейския парламент по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните) на 10 октомври с който се изменя предложението за директива за намаляване на въздействието на някои пластмасови продукти върху околната среда (Директива за“ пластмасите за еднократна употреба „).

FEAD напълно подкрепя доклада, който ще направи задължително да се произвеждат съдове за напитки, състоящи се от най-малко 35 процента рециклирана пластмаса до 2025 г:

„Това предложение, както се потвърждава в доклада, ще насърчи създаването на стабилен пазар за рециклирани материали, както и ще осигури кръгово използване на пластмаси. Това е ключов инструмент в преориентирането на все по-нарастващото производство на продукти за еднократна употреба, докато рециклируемите такива не следват същата тенденция. Събирането до 90 на сто от пластмасови бутилки през 2025 г., както се предлага в директивата, е приветствана първа стъпка, но няма да бъде достатъчна, за да се насочат пластмасовите пазари към по-малко бутилки за еднократна употреба. Проектирането за рециклируеми опаковки е необходимо за улесняване на рециклирането и е необходим силен сигнал, за да се стимулира както предлагането на рециклируеми пластмаси, така и търсенето на рециклирани пластмаси. Докладът  на Европейския парламент, за включването на най-малко 35 на сто рециклирана пластмаса в производството на опаковки за напитки е ключова първа стъпка в тази посока и ние напълно подкрепяме включването му в правния текст.

 

Нашата индустрия е готова

 

Наистина, около 10 милиарда евро ще са необходими, като стойност на инвестициите в нашия сектор за иновации и разширяване на разделното събиране, сортиране и рециклиране за всички пластмаси, на равнище ЕС. Нашата индустрия е готова да направи необходимите инвестиции, ако има законодателни мерки, които гарантират значително поглъщане на пластмасовите рециклиращи материали; което става още по-необходимо, с всяка изминала минута, с оглед на китайската забрана за внос на определени отпадъчни потоци. Да пресъздадем визията на една нова икономика за пластмаси в реалност ще изисква обединени усилия в цялата стойностна верига на производството на пластмаси.

FEAD се надява, че положителният вот от 10 октомври на комисията ENVI, ще доведе до също толкова положителен вот на 23 октомври по време на пленарната сесия, когато дойде време всички членове на Европейския парламент да гласуват, за да решат дали искат задължителното рециклирано съдържание в пластмасовите бутилки да бъде част от тяхното наследство. Това е последна възможност на Европейския парламент да вземе решение преди края на мандата им: ако не стане сега, ЕС ще загуби най-малко три години “

Източник: FEAD

 

ООН за бързи действия по климата

 

Светът ще трябва да предприеме бързи действия, ако иска да ограничи затоплянето на климата до 1,5 градуса по Целзий, заявиха експерти на ООН за климата и предупредиха, че има значителни рискове, ако този праг бъде надхвърлен, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Междуправителствената експертна група по климатичните промени, която е лауреат на Нобелова награда за мир, публикува в южнокорейския град Инчеон доклад от 728 страници, в който описва подробно благоприятното въздействие върху времето, човешкото здраве и екосистемите на Земята, ако световните лидери успеят да ограничат в бъдеще предизвикваното от хората затопляне до половин градус по Целзий, вместо възприетата цел от 1 градус по Целзий.

Учените прогнозират, че ако това стане, от недостиг на вода ще страдат два пъти по-малко хора, отколкото сега; ще има по-малко смъртни случаи и заболявания, дължащи се на жега, смог и инфекциозни заболявания; нивото на моретата и океаните ще се покачи с 10 см по-малко; ще има значително по-малко горещи вълни, проливни дъждове и суша; ледената покривка на Западна Антарктика няма да се разтопи необратимо; повечето коралови рифове ще бъдат спасени.

„За някои хора това е без съмнение въпрос на живот или смърт“, заяви Натали Махоуолд от университета Корнел, която е една от авторите на доклада.

През 2010 г. участниците в международните преговори за климата приеха целта да се ограничи затоплянето до 2 градуса в сравнение с прединдустриалната епоха, напомня АП. Това бе наречено „целта от 2 градуса“.

През 2015 г., когато бе договорено историческото Парижко споразумение за климата, беше определена двояка цел: 2 градуса по Целзий и по-високата цел от 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха. Целта от 1,5 градуса бе по настояване на уязвимите страни, които нарекоха целта от 2 градуса „смъртна присъда“.

classa.bg

 

Глифозат – убиецът на пчели

 

И все пак глифозат не е чак толкова безобиден, за колкото се приема. Хербицидът дори може да е една от причините за високата смъртност при пчелите, показват нови данни.

 

За глифозат много се спори, защото съществува подозрението, че предизвиква рак. Ново изследване в САЩ хвърля светлина върху друг предполагаем страничен ефект на този хербицид. Учени от университета в Тексас са изследвали въздействието на глифозата върху пчелите и правят извода, че хербицидът представлява сериозна опасност за тези насекоми.

При първия експеримент учените захранили пчелите със захарен разтвор, в който бил примесен глифозат – в концентрацията, която той се среща и в природата. Контролна група пчели получила само захарен разтвор без глифозат. Учените маркирали пчелите с различни цветни точици, за да могат да ги различават в кошера.

Три дни по-късно пчелите, поели глифозат, изгубили част от полезните бактерии в червата си. Учените заключават от това, че глифозатът може би унищожава бактериални култури в червата на пчелите, а това отслабва имунната им система. На което пък, според тях, се дължи масовото измиране на пчели по света.

Предпочитано средство за борба с плевелите

Широкоспектърните хербициди, съдържащи глифозат, например „Раундъп“ на „Монсанто“, са истински унищожители на плевелите. Глифозатът се използва вече от 40 години. Всяка година само в Германия се изпръскват над 5 хиляди тона глифозат – в частни градини, в градски паркове, край железопътни линии. Най-големи количества от този хербицид се използват в селското стопанство: близо 40% от обработваемата земя в Германия се третира с глифозат.

За нуждите на изследването учените маркирали пчелите с различни цветове

Привържениците и противниците на глифозата разгорещено спорят дали и в какви концентрация е вреден хербицидът, разработен през 1950 година от концерна „Монсанто“. Водят се стотици съдебни дела по жалби на хора, които твърдят, че са се разболели от рак вследствие от контакт с глифозат. Многобройните студии, търсещи отговор на този въпрос, досега не дават еднозначни резултати. Според Агенцията за борба срещу рака на Световната здравна организация (СЗО), глифозатът „навярно предизвиква рак“. Други служби, включително здравните власти в Германия и в Европа, не са единодушни по въпроса. Европейският настоява най-късно през 2022 година глифозатът да бъде забранен. През 2017 година Еврокомисията препоръча лицензът на хербицида да бъде удължен за пет години. Тоест, ново решение ще има през 2022.

Заплаха за биологичното разнообразие и за животните

По-малко спорни от въпроса, дали глифозатът предизвиква онкологични заболявания, са неговите въздействия върху околната среда. Германското Министерство на околната среда е обезпокоено от факта, че хербицидът убива безразборно растенията. Също и тези, които са от жизнено значение за животните. Еколозите предупреждават за опасността от възникване на монотонни земеделски площи без насекоми и птици. Наскоро Европейската агенция за химикалите ECHA окачестви глифозата като препарат, който не причинява рак, но пък „предизвиква тежки увреждания на очите и при дълга употреба е отровен за водните организми.

В Германия 40 процента от обработваемите площи се третират с глифозат

Особено обезпокояваща е новината, че хербицидът може да е вреден за пчелите, чиято популация и без това е намаляла драстично в много части на света. В Китай, например, започнаха да опрашват ябълковите и крушовите дървета на ръка, тъй като няма достатъчно пчели. Вероятно комбинацията от различни фактори е причината за измирането на пчелите. Към тях експертите причисляват вредители като акара Вароа, липсата на достатъчно хранителни вещества, заради употребата на химически продукти за растителна защита, както и променените климатични условия.

Още един елемент от пъзела

Новото изследване обаче свързва директно употребата на глифозат с измирането на пчелите. Учените са установили, че пчелите умират по-често ако техният чревен микробиом е бил под влиянието на глифозат и ако са били изложени на един определен патоген – бактерията Serratia marcescens. При експеримента, половината от пчелите със здрав микробиом, са били живи и на осмия ден, след като са били изложени на въздействието на патогена. Но само една десета от пчелите, чиито микробиом е бил променен чрез глифозат, са оцелели. Затова учените препоръчват да не се пръска глифозат върху цъфтящи растения, за да не се застрашават пчелите.

classa.bg

В Бургас се проведе еко семинар по изпълнението на международен проект за почистване на Черно море

 

В експоцентър „Флора“ на град Бургас се проведе еко семинар на тема „Въздействието на замърсяването с твърди отпадъци в Черно море и други аспекти на опазването на околната среда“ , в който взеха участие изтъкнати учени и преподаватели, работещи в сферата на опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси.

 

 

Семинарът беше открит от Севдалина Турманова, заместник областен управител, професор в университета „Проф. д-р  А. Златаров” и регионален представител на Българска академия на науките за Бургас и областта. Приветствени думи поднесе и Руска Бояджиева, заместник кмет по европейски политики и околна среда. В семинара участват също и представители на РИОСВ – Бургас  и Басейнова дирекция „Черноморски район“.

 

 

Семинарът е част от изпълнението на проекта „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “. Самото име на избраната дискусионна тема е предизвикателство и със сигурност изразените мнения в рамките на този форум ще бъдат един много сериозен  принос  към  определянето  на целите, ползите и начините за успешно осъществяване на проекта, който е по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ на ЕС, приоритет  2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на  морските отпадъци“ и ще се изпълнява съвместно с Община Бургас и партньори от Румъния (Университет на Констанца) и Грузия (Държавен университет на Тбилиси), като водещ партньор е Фондация „Виа Понтика“, България. Осъществява се изцяло с финансовата подкрепа на ЕС.

 

 

Проектът  стартира през втората половина на месец август 2018 г. и ще продължи 30 месеца до февруари 2021.Основната му цел e намаляване на замърсяването на Черноморския басейн  чрез проследяване  и анализиране на основните отпадъчни потоци и изпълнение на пилотни дейности за почистване на предварително определени райони от морски отпадъци. По време на изпълнението ще бъде разработена също компютърна карта на разпределението на отпадъците, чиято цел е да се предвидят техните движения, методика за идентифициране на горещи точки и насоки за екологосъобразно управление на морските отпадъци, както и документален филм за проекта. Ще бъдат организирани трансгранични кампании за почистване.

 

 

Основните теми, които се разискваха през първия ден на семинара бяха : „Зауствания и брегови емитери“, „Замърсяване на Черно море с пластмасови отпадъци“, „Пластмасите и лагуните по света – какви са опасностите за Черно море“, „Дистанционни и визуални наблюдения на морските отпадъци“, „Мониторинг на морските отпадъци по българското Черноморие“ , „Мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно. Методи за пробонабиране, разпространение и оценка“ и „Представяне на проект More Care, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция“.

 

 

През втория ден бяха разгледани и дискутирани: „Отпадъците в Черно море – отговорността на хората пред устойчивото развитие на морската екосистема“, „Оценка на риска от замърсяване в Черно море“,“Корабите като източник на замърсяване на Черно море с твърди отпадъци“, „Как ние, като потребители, влияем на замърсяването на Черно море и какво всеки от нас може да направи още сега“, „Опръстеняването като метод за изследване миграцията на птиците и някои интересни резултати от опръстеняване, проведено в резерват Атанасовско езеро“,  „Замърсяване с пластмаси на Черно море“ (дистанционно от Германия) и „Екологични проблеми на Черно море“.

 

 

По време на семинара се водиха оживени дискусии, включително по основните въпроси, които са предмет на форумa.

 

 

Самото име на избраната тема е предизвикателство и със сигурност изразените мнения в рамките на този форум ще бъдат един много сериозен  принос  към  определянето  на целите, ползите и начините за успешно осъществяване на проекта по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“, финансиран от ЕС.

 

 

 

 

Пресконференция по повод стартирането на проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“

 

В заседателната зала на община Бургас от 10.00 часа на 27.09.2018 се проведе начална пресконференция по повод стартирането на проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“, който е финансиран от оперативната програма „Черноморски басейн 2014-2020“. Водещ партньор на проекта е фондация „Виа Понтика“ съвместно с Община Бургас, Университетът в Констанца, Румъния и Държавният университет на Тбилиси в Грузия.

С помощта на мултимедийна презентация г-жа Руска Бояджиева, заместник-кмет по европейски политики и околна среда в Община Бургас и г-жа Ина Агафонова, председател на Управителния съвет на фондация „Виа Понтика“, запознаха присъстващите с целите, предвидените дейности и очакваните резултати на проекта.

 

 

Основната цел – разработването на иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море,  насочена към опазване чистотата на Черно море и крайбрежните райони, както и специфичните цели на проекта ще се реализират от партньорите от трите държави, които да анализират натоварването, да проследят основните замърсяващи потоци и да извършат почистване на отпадъци в избрани застрашени райони. Наличната информация ще бъде събрана в обща база данни, като проектът има за задача да открие пътя на основните потоци отпадъци, да ги свърже с въздушните и морските течения и да локализира потенциалните точки на концентрация. За постигането на тази задача ще бъде направена компютърна карта на разпределението на отпадъците, чиято цел е да се предвидят техните движения. Ще бъдат организирани трансгранични кампании за почистване.

 

 

По време на изпълнението ще бъде разработена също Методика за идентифициране на горещи точки и Насоки за екологосъобразно управление на морските отпадъци, както и документален филм за проекта.

Стартиралият вече проект през втората половина на месец август 2018 г. ще продължи 30 месеца до февруари 2021.

Пресконференцията бе отразена широко в медиите. 36 от тях запознаха читателите, слушателите и зрителите си с проекта, неговата функция, инициативите и очакваните резултати.

 

 

Следващото събитие по проекта е семинар на тема „Въздействието на замърсяването с твърди отпадъци в Черно море и други аспекти на опазването на околната среда“, който ще се проведе в експоцентър „Флора“ в периода 2-3 октомври 2018 г. В него ще вземат участие изтъкнати учени и преподаватели, работещи в сферата на опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси.

 

 

Как гъбичките могат да спасят света

 

Семейство от здравни супергерои, чиито възможности варират от борба с рака до почистване на замърсяването: посрещнете скромните гъбички.

Гъбички(фунги) са всички членове на група еукариотни организми, неподвижно прикрепени, без хлорофил, листа и стъбла и включващи микроорганизми като дрожди и плесени, както и по-познатите гъби.(Б.пр.)

Гъбичките са навсякъде, но ние не знаем колко са те точно. Според проучване от 2011 г. може да има около 5,1 милиона. Те са едновременно приятел и враг: източници на лекарства и болести.

Гъбите, може би най-лесно разпознаваемата форма на гъбичките, са приветствани като най-новите суперхрани, но някои експерти твърдят, че гъбичките дори имат потенциал да спасят света от най-лошите крайности на човечеството.

Подобни открития са още едно напомняне за това как биологичното разнообразие на нашата планета е от съществено значение за здравето и благосъстоянието на всичко, което се намира върху нея. Ето защо са необходими проекти като „Тропически горски алианс 2020“, глобално партньорство, което обединява правителства, частния сектор и организации на гражданското общество за спиране на обезлесяванетос цел защита на нашия естествен свят.

 

 

10 фантастични факти за гъбичките:

1. Гъбичките често се описват като „петото царство на живота на Земята“; те не са нито растения, нито животни, микроби, нито протозои. Техните спори могат да преживеят екстремни температури, радиация и дори извънземно пространство: през 1988 г. руските космонавти забелязаха, че нещо се разраства извън титановия кварцов прозорец на космическата станция Мир – и се хранят през него. Това се оказа гъбичка.

  1. Най-големият жив организъм на планетата ни е една гъба от вида Armillaria, известна като „медна гъба“, поради сладкия вкус. Намира се в района на Сините планини в Орегон, Америка, тежи около 22 000 паунда (9 979 кг) и се разпростира на забележителните 3.8 мили (3.8 километра).
  2. Гъбичките живеят навсякъде: във водата, в дърветата, в почвата, във въздуха – и в телата ни. Учените са започнали да оценяват колко важни са малките, микроскопични организми – включително гъбичките, които живеят по нашата кожа и в червата за нашето здраве. Изследванията за т.нар. микробиоми са концентрирани главно върху бактериите, но експертите смятат, че гъбичният еквивалент – микобиома – може да играе важна роля за здравето на нашата имунна система.
  3. Гъбите имат страхотен вкус, но са несмилаеми, ако не са сготвени. Готвенето освобождава основни хранителни вещества, от които се нуждаем за здравословен живот, включително протеини, витамини B, C и D и селен (което помага за предотвратяване на рак). Те са добър източник на желязо, мед, рибофлавин, ниацин и съдържат диетични фибри. Една портобелова гъба може да съдържа повече калий, отколкото един банан.
  4. И двата вида-гъбички, годни за консумация и негодни за консумация, са били използвани за медицински цели в продължение на хиляди години. Например старогръцкият философ Хипократ, основателят на съвременната медицина, използвал Fomes fomentarius, вид, намиращ се по дърветата, за заздравяване на рани; Calvatia gigantea, или гигантска пърхутка, е била използвана от местните американци за спиране на кървенето.
  5. Penicillium- група от плесени (тип гъбички), формира основата на пеницилина, лекарство, което е спасило безброй животи, след като е разработено в края на 20-те години на миналия век.
  6. Форма на дървесна гъба е призната като възможна защита срещу биохимични оръжия, включително едра шарка и антракс. Такива свойства има гъбичката, известна като Laricifomes officinalis, когато се намира на лиственица и Fomitopsis officinalis, а когато се развива на дугласка ела, смърч и бучиниш, е устойчива на грипни вируси. Въпреки че е местен вид за Европа и Северна Америка, тази гъбичка става все по-рядка; още една причина е да разгледаме по-добре как защитаваме нашето растително и животинско биоразнообразие.
  7. Основната работа на повечето гъбички е да поддържат естествения свят. Заедно с бактериите, гъбичките са важни като разграждащи средства в почвената хранителна мрежа. Те превръщат органичната материя, която трудно се смила във форми, които могат да се използват от други организми. Техните нишки – или хифези – физически свързват почвените частици заедно, което помага на водата да влезе в почвата и увеличава способността на земята да задържа течността.
  8. Експерти твърдят, че здравите корени на растенията са заразени с гъбички и зависими от тях. И те смятат, че някои видове гъбички могат да облагодетелстват някои дървета, поради което многоот тях могат да бъдат намерени под трепетлики, брястове и дъбове. Връзката между растенията и гъбичките е взаимно изгодна: гъбичките се изхранват от растенията, в които живеят, докато техните хифи защитават домакините си от паразити като насекоми и вредни микроорганизми.
  9. Фунгите дори биха могли да помогнат да спасим света от замърсяване. Някои видове, като например стридената гъба, произвеждат ензими, които разграждат въглеводородите в нефта. Някои от тях могат да абсорбират тежки метали като живак и дори да разграждат полиуретанови пластмаси. Учените също експериментират, за да видят дали някои видове гъбички биха могли да абсорбират радиацията след ядрени бедствия.

Автор: Adam Jezard (Адам Джезард), Formative Content
Мненията, изразени в тази статия, са на самия автор, а не на World Economic Forum (Световeн икономически форум).

weforum.org

Засиленият „зелен растеж“ може да добави 26 трлн. долара към глобалната икономика: проучване

Един човек сърфира пред вятърната ферма Бърбо Банк близо до Ню Брайтън, Великобритания, 3 септември 2018 г., РОЙТЕРС / Фил Нобл

 

ОСЛО / ЛОНДОН (Ройтерс)- Засиленият „зелен растеж“ може да добави 26 трлн. долара към световната икономика до 2030 г., твърди проучване, публикувано в сряда, което се опитва да разсее страховете, че пренасочването от изкопаемите горива ще подкопае растежа.

„Зелен растеж“ е термин за описание пътя на икономическия растеж, който използва природните ресурси по устойчив начин. Той се използва глобално, като алтернативна концепция на типичния индустриален икономически растеж.

Американският президент Доналд Тръмп например заяви миналата година, че оттегля САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то налага определяните от него „драконови финансови и икономически ограничения“ върху страната му.

В същото време Глобалната комисия по икономиката и климата (Global Commission on the Economy and Climate), която включва бивши държавни ръководители, бизнес лидери и икономисти, казва, че има „безпрецедентна инерция“ към по-зелен растеж, която ще засили заетостта и икономиките на страните.

Дръзките действия към климата може да донесат общи нетни ползи в размер на 26 трлн. долара от сега до 2030 г. – сума, която няма да бъде генерирана, ако бизнесът продължи, както обикновено, казва Комисията.

„Все още има усещане, че преминаването към нисковъглероден курс ще бъде скъпо“, казва водещият автор на проучването Хелън Маунтфорд за Ройтерс. „Това, което се опитваме да направим с този доклад, е веднъж завинаги да забием пироните в ковчега на тази идея“.

Проучването на Комисията добавя подробни прогнози, след като през 2014 г. тя публикува доклад, за да подчертае икономическите възможности, които се отварят, при отдалечаването от изкопаемите горива.

По-умните инвестиции в по-чиста енергия, градове, храни и употреба на земите, вода и индустрия може да генерират 65 млн. нови работни места през 2030 г., което се равнява на работните сили на Египет и Великобритания взети заедно, показва проучването.

С пренасочването от изкопаемите горива към по-чистите енергии, например вятърната и соларната енергия, може да се избегнат 700 хил. преждевременни смъртни случая в следствие на замърсяване на въздуха през 2030 г., добавя докладът.

Проучването препоръчва по-високи цени на емисиите от въглероден двуокис от по 40-80 долара за тон до 2020 г. за големите икономики.

Реформи с цел предоставянето на субсидии в енергийния сектор, заедно с по-високи въглеродни цени, може да носят държавни приходи от по 2,8 трлн. долара годишно, се казва още в проучването.

Бившият президент на Мексико Фелипе Калдерон, който е почетен председател на Комисията, коментира, че проучването е „манифест как можем да превърнем по-добрия растеж и по-добрия климат в реалност“.

Тръмп, който се съмнява, че причинените от човека емисии от парникови газове са основната причина за климатичните промени и иска вместо това да насърчи развитието на въглищната индустрия, заяви, че Парижкото споразумение от 2015 г. може да струва 2,7 млн. работни места в САЩ до 2025 г.

Докладът обаче прогнозира, че загубените позиции в САЩ в областта на изкопаемите горива могат лесно да бъдат компенсирани от ръст на заетостта при възобновяемите източници и строителството. Според проучването 476 хил. души сега работят във вятърната и слънчевата енергетика в САЩ.

Въпреки сигналите за климатични промени докладът казва, че „не постигаме напредък достатъчно бързо“, за да ограничим повишаването на температурата, което се свързва с повече наводнения, горещи вълни, пожари и покачващо се морско равнище.

 

Алистър Дойл, Нина Честни
Редактор Дейвид Щамп

reuters.com