Семинар относно мерките за опазване, прилагани по силата на природозащитните директиви в местата на Натура 2000, които са благоприятни за опрашителите

 

 

В сряда, 13 ноември 2019 г., в Генералната дирекция по околна среда (DG ENV) на Европейската комисия, Брюксел, Белгия, се проведе семинар за мерките за опазване, прилагани съгласно директивите за природата в местата на Натура 2000, които благоприятстват опрашителите.

Събитието беше организирано от Европейския регионален офис на IUCN (Международен съюз за опазване на природата). IUCN Europe осигурява ключови връзки с институциите на ЕС и е основен фокус за европейските политики и партньорства в областта на природата.

През  последните  години общественото  внимание  беше  привлечено  от  бедственото положение на пчелните популации, при които се наблюдаваха загуби в ЕС и по света. Зад това широко оповестено явление стои проблем от много по-голям мащаб, а именно драстичното влошаване на числеността и многообразието сред всички европейски диви насекоми  опрашители,  в  това  число  дивите  пчели,  сирфидните  (осоподобни)  мухи, пеперудите и молците. Множество видове опрашители са изчезнали или са застрашени от изчезване.

Това  е  сериозен  повод  за  тревога,  тъй  като  опрашителите  са  неразделна  част  от здравите екосистеми. Без тях състоянието на много растителни видове би се влошило и накрая  те  биха  изчезнали  заедно  със  зависещите  от  тях  организми,  което  би  имало тежки екологични, социални и икономически последици.

Модератор на семинара беше Катарина Ферейра, Европейски координатор за опазване на биологичното разнообразие. Участваха експерти от всички европейски страни. Представител на Фондация Виа Понтика също взе участие.

 

 

Семинарът започна с „Уводни бележки и цел на семинара“ от Майкъл O’Брайан (Генералната дирекция по околна среда, ЕК, Белгия). В сутрешното заседание бяха разгледани следните теми:

Преглед на инициативата за опрашители на ЕС – Вуджадин Ковачевич (Генералната дирекция по околна среда, ЕК, Белгия)
-Разнообразие на мрежата на опрашители във варовити тревни площи – Наташа де Маникор (Университет в Лил, Франция)
– Планове за действие при местообитания с варовити тревни площи (6210) и европейски сухи терени (4030), открояващи елементи, важни за опрашителите – Евелин Ъндерууд (Институт за европейска политика по околна среда, Белгия)
-Тенденции и опазване на пеперудите извън и в рамките на Натура 2000 – Ирма Уинхоф (Британско опазване на околната среда, Великобритания)
-Мотивиране на мениджърите за прилагане на приятелски практики с опрашители в местата по Натура 2000 – Себастиен Хюс (Регионален природен парк на Лотарингия, Франция)
– Разпределение на базирани на резултати схеми за опазване на опрашителите в местата по Натура 2000: случаят с регионите Тарнава Маре и Погани Хавас в Румъния – Разван Попа (Фондация Адепт, Румъния)
-Биоразнообразие и специфични мерки за опазване в аграрните пейзажи в полза на опрашителите. ЛАЙФ- Храна и биоразнообразие – Ванеса Санчес (Фондация Глобал Натюр, Испания)
-Работа със земеделските производители за подобряване на условията за дивите пчели в обектите по Натура 2000 – Ан Ерланд Ескилдсен (Датски съвет по земеделие и храна, СЕГЕС)

След обяд се състояха 3 брейк-аут сесии. Продължителността на всяка сесия бе около 40 минути и всяка сесия включваше приблизително 14 участници. Участниците се редуваха сред 3-те групи, като по този начин се гарантираше, че ще могат да представят своите виждания по всички въпроси. Целта на тези модерирани групи за дискусии и прекъсване бе да се идентифицират най-добрите практики за управление на опрашителите, взаимодействия с частния сектор и местните заинтересовани страни и да се обсъди ефективността и осъществимостта на мерките за опазване и подходите за управление, прилагани в местата на Натура 2000 съгласно директивите за природата за опазване на опрашителите и техните общи местообитания

Ина Агафонова, основател и председател на УС на Фондация Виа Понтика сподели, че почти всички участници са стигнали до извода, че е важно да се подобрят познанията за опрашителите и причините и последиците, свързани с влошаването на състоянието им и сочат интензивното селскостопанско управление и използването на пестициди като най-значимите заплахи за опрашителите. Другите заплахи като урбанизацията, замърсяването, инвазивните чужди видове, заболяванията и изменението на климата също са посочени като значими от повечето участници.

Експертите в семинара поставят ударението върху възстановяването и поддържането на местообитанията на опрашителите в селска и градска среда и върху преодоляването на свързаната с пестицидите заплаха за опрашителите. Мнозинството от експертите определят Директивата за местообитанията и общата селскостопанска политика на ЕС като ключови инструменти за закрила и подпомагане на местообитанията на опрашителите.

Всички участници в семинара подчертават значението на повишаването на осведомеността, привличането на участието на обществеността в решенията и улесняването на сътрудничеството и обмена на познания, както и необходимостта от инициатива на ЕС с цел подпомагане действията на национално, регионално и местно равнище.

 

 

Тръмп започва едногодишен процес за официално излизане от Парижкото споразумение за климата

 

• Изходът няма да бъде окончателен до деня след изборите през 2020 година

• Франция и Китай ще подпишат пакт за „необратимост“ на климатичното споразумение

 

Доналд Тръмп обявява решението си през юни 2017 г. да се оттегли от Парижкото споразумение за климата. Снимка: Кевин Ламарк / Ройтерс

 

Доналд Тръмп придвижи официално процесът за излизане от Парижкото споразумение за климата, превръщайки Съединените щати в единствената страна в света, която няма да участва в пакта, докато глобалните температури ще се повишат 3C и влошаването на екстремното време ще доведе милиони в бедност.

Документацията, изпратена от правителството на САЩ за оттегляне, слага началото на едногодишен процес за излизане от сделката, договорена на конференцията на ООН за изменение на климата в Париж през 2015 г. Администрацията на Тръмп, обаче,няма да може да финализира излизането си до деня след президентските избори през ноември 2020г.

Френският президентски кабинет заяви, че Еманюел Макрон и китайският му колега Си Дзинпин ще подпишат пакт в Пекин в сряда, в който се прави позоваване на „необратимостта“ на Парижкото климатично споразумение.

Официален представител на Елисейския дворец изрази разочарование от хода на Тръмп, като заяви: „Съжаляваме за това, но то прави френско-китайското партньорство за климата и биологичното разнообразие още по-необходимо.“

Американският държавен секретар Майк Помпео обяви развитието в понеделник следобед, заявявайки, че споразумението ще бъде „несправедлива икономическа тежест, наложена на американските работници, фирми и данъкоплатци“ и че САЩ вече са намалили топлинните емисии.

Но организаторите на местните усилия за преодоляване на кризата в Америка твърдят, че САЩ все още ще се опитват да играят роля в борбата с климатичната криза, въпреки действията на федералното правителство.

Карл Поуп, заместник-председател на групата „Залогът на Америка“, заяви, че членовете й – които се заклеват да продължат да се борят с извънредните ситуации на климата – произвеждат повече от половината от топлинните емисии в страната и представляват около 70% от американския брутен вътрешен продукт. Друга организация, Американският алианс за климата, включва губернаторите на 25 щата, представляващи 55% от населението на САЩ.

В Парижкото споразумение САЩ се съгласиха да намалят замърсяването с топлинни емисии до 2025 г. с поне 26% под нивата от 2005 г.

 

Демонстранти протестират срещу решението на Тръмп да излезе от Парижкото споразумение за климата през юни 2017 г. Снимка: Скот Олсън / Гети Имиджис

 

Десетки страни също преследват цели, за да достигнат до нула емисии до 2050 г. Но те представляват само около 11% от климатичния отпечатък в света и изключват най-големите излъчватели: Китай, САЩ и Индия.

Ако се сравняват наравно с тези по-напреднали страни, ще се наложи правителството на САЩ да премахне замърсяването от електроцентрали, захранвани с въглища и природен газ, транспорт, производствени съоръжения и селско стопанство. Местното действие само по себе си вероятно не е достатъчно.

„Ние не смятаме, че е вероятно само с щатите, които имаме,да променим нещата, смятаме, че трябва цялата страна да се движи заедно“, каза Поуп.

Критиката на видни политически и екологични дейци беше бърза и силна.

Бившият вицепрезидент и активист на кампанията за климата Ал Гор каза в изявление, публикувано в Twitter: „Никой човек или партия не може да спре набраната инерция за решаване на климатичната криза. Но онези, които се опитват, ще бъдат запомнени със своето самодоволство, съучастие и непреходност в опитите си да пожертват планетата заради своята алчност. “

Гор, съполучател на Нобелова награда (с Междуправителствения комитет по изменението на климата) за усилията му да повиши осведомеността за климатичната криза, определи политиката на Тръмп като „безразсъдна“, но също така отбеляза, че процесът на изтегляне ще може да започне чак след изборите през 2020 г.

„Дори ако [Тръмп] продължи това, ще отнеме само 30 дни, за да ни върне [към споразумението] нов президент“, добави Гор. „Това решение в крайна сметка е в ръцете на избирателите.“

Председателят на Камарата на представителите на САЩ, Нанси Пелоси, нарече ходът на Тръмп „катастрофално решение, което разпродава бъдещето на нашите деца“.

Жан Су, енергиен директор в Института за климатично законодателство на Центъра за биологично разнообразие, заяви: „Америка е с исторически принос за катастрофата, предизвикваща извънредни ситуации в климата, довели до пожарите в Калифорния, наводнения в Югоизтока и останалия свят.“

„Следващият президент трябва да изплати този изключителен дълг за климата, като бързо придвижи Америка към 100% чиста енергия и финансира декарбонизацията на глобалния юг“, каза Су, като се позовава на развиващия се свят.

В допълнение, администрацията на Тръмп също изтегли ангажиментите на САЩ за финансиране, за да помогне на развиващия се свят да намали замърсяването.

Джон Кери и Чък Хейгъл, съответно държавен секретар и секретар по отбраната на президента Барак Обама, във „Вашингтон пост“, обявиха „тъмен ден за Америка“.

 

Администрацията на Доналд Тръмп последователно игнорира или отрече климатичната криза. Снимка: Саул Льоб / AFP / Гети Имиджис

 

„Промените в климата вече засягат всеки сектор и регион на Съединените щати, тъй като стотици най-добри учени от 13 федерални агенции поясниха в доклад, който самият Бел дом публикува миналата година“, казаха те. „Последните пет години бяха най-топлите, регистрирани някога. Без рязко намаляване на замърсяването, изменението на климата ще рискува десетки хиляди животи в САЩ всяка година до края на века. “

 

 

Те нарекоха споразумението в Париж „начало, а не финал”, но „най-добрият ключ за запалване, който светът би могъл да постигне, да предизвика международно сътрудничество по този критичен въпрос”.

Сенаторът Том Карпер, главният демократ в панела за околната среда в Сената, заяви: „За пореден път президентът Тръмп изоставя нашите глобални съюзници в името на неправомерната политическа изгода. Сега Америка стои сама – близо 200 държави се присъединиха към този глобален ангажимент за борба с изменението на климата, дори глобални парии като Северна Корея и страни, разкъсани от гражданската война като Сирия.“
Карпер каза, че Тръмп се отказва от „огромната икономическа възможност“ и ползите за общественото здраве.

Тръмп последователно игнорира или отрича климатичната криза. Агенциите му въвеждат регулации за електроцентрали и автомобили и подсилват изкопаемите горива, когато е възможно. Той обеща, за всеобщ ужас, да излезе от Парижкото споразумение по време на кампанията си.
Демократичните представители на изборите през 2020 г., заявиха, че ще поставят страната на път да неутрализира замърсяването на климата до 2050 г.

 

Грета Тунберг към световните лидери: „Как се осмелявате – откраднахте мечтите ми и детството ми“ – видео

 

Нейт Хултман, директор на Центъра за глобална устойчивост на Университета в Мериленд и водещ автор на тазгодишния доклад на САЩ /America’s Pledge report/, посочи новите закони в Ню Мексико, Невада, Вашингтон, Мейн, Ню Йорк, Вашингтон и Пуерто Рико за 100% чистота на енергийни цели. Хавай и Калифорния вече имаха такива закони. Заедно те представляват 16% от електроенергията на страната, което е повече от удвояване на дела от 2018 г., каза той.
„Друг начин да се погледне на това е, че решението на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение е подкрепено в действителност само от около 30% от икономиката и 35% от населението“, каза Хултман.
Дори след като САЩ се оттеглят, страната може да участва като наблюдател в международните преговори за климата.
Но въпреки усилията на субнационалните правителства, последните анализи показват, че САЩ все още са далеч от поетите ангажименти, независимо дали Тръмп се е оттеглил.
САЩ също са далеч от неутрализиране на климатичните емисии до средата на века, което както твърдят много експерти, ще е необходимо усилията на всички страни, за да се избегне най-лошото от кризата.
„Все още можем да стигнем до там със сериозна промяна в политиката през следващите години“, каза Кейт Ларсен, директор на международните изследвания на енергетиката и климата в Родиум.

Емили Холдън

theguardian.com

Евростат: България е на второ място в ЕС по рециклиране на пластмасови опаковки

България е на второ място в ЕС по дял на рециклираните пластмасови отпадъци, стана ясно от данни на Евростат. Проучването е направено през 2017 година.

65% от този вид боклук се рециклира у нас. Първенец в това начинание е Литва със 74%. След нас се надеждат Кипър, Словения, Чехия и Словакия.

Средно 42% са били рециклираните пластмасови отпадъци в ЕС през годината на проведеното проучване. На дъното на статистиката са богатите страни като Финландия, Франция, Люксембург. Последна се нарежда Малта с 24 % преработени пластмаси.

В сравнение с 2005 г. обемът на рециклиране на пластмасовите отпадъци нараства с 18%. Тази тенденция се наблюдава в различна степен във всички държави членки на ЕС, с изключение на Хърватия.

dnes.bg

Национална кръгла маса „Морето – граница или врата“

 

На 1 Ноември 2019 г. от 10:00 ч. в Експозиционен център „Флора“ Бургас се проведе за единадесети път Национална кръгла маса „Морето – граница или врата“. Събитието събра заедно представители на регионалната и местна власт, университетите, образователните структури, културните институти, неправителствени организации и граждани.

Патронът на мероприятието доц. д-р Маруся Любчева, г-жа Руска Бояджиева зам.-кмет по европейски политики и околна среда и проф. Диана Радойнова, член на академичния състав на ИУТО – „Асен Златаров“ – Бургас, откриха събитието и дадоха тон на един приятелски разговор за предизвикателствата, преимуществата и ресурсите на Черноморския басейн.

Екипът на Фондация „Виа Понтика“ представи проекта „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (BSB552 RedMarLitter)  като част от панелът посветен на околна среда и екоиновации.

 

 

В дискусията бяха поставени въпросите за сътрудничеството в Черноморски регион чрез развитие на синя икономика и участието в местни инициативни рибарски групи. На фокус бяха изведени нетрадиционни теми като градска морска култура и редки артефакти от региона, разкриващи многообразието от креативни икономически и културни възможности за постижения.

Удачно подбраната дата в Деня на народните будители и след Международния ден на Черно море, успешно обедини идеите за синергия и импулс за работа в направленията достъпност на изследванията и интегрирана морска политика чрез иновации.

Статиите и изследванията, представени на конференцията ще бъдат публикувани в специален сборник.

Информационна среща за последствията върху Черно море, причинени от морските отпадъци

 

На 30 октомври  2019 г., в навечерието на Международния ден на Черно море, Басейнова дирекция „Черноморски район“ на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) организира Информационна среща за повишаване на осведомеността по отношение на последствията върху морската околна среда, причинени от морските отпадъци, която се проведе в  Културен център „Морско казино“, Бургас.

В нея взеха участие както експерти от МОСВ, Национален институт по метеорология и хидрология(НИМХ) към Българска академия на науките (БАН), Спасителен център за диви животни “Зелени балкани“ и Фондация Виа Понтика, така и представители на бизнес сектора и широката общественост.

Координаторът на проекта „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “, приоритет  2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на  морските отпадъци“ по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“  г-жа Ана Янчева, от Фондация Виа Понтика, представи напредъка и очакваните резултати по действията, предприети от Фондация Виа Понтика съвместно с партньора Община Бургас, касаещи Мярка 5 от Морската стратегия на Република България. Тя съобщи, че успоредно с основните дейности по проекта и представянето на иновативната база данни, в подкрепа на провежданата целенасочена политика за намаляване замърсяването на Черно море и крайбрежните райони, партньорите Фондация Виа Понтика и Община Бургас регулярно организират провеждане на образователни кампании и семинари  за деца, ученици, студенти и широката общественост, кампании за насърчаване и популяризиране на дейностите по превенция на замърсяването и за почистване на плажните / бреговите ивици чрез участие на доброволци и изготвяне на информационни материали (постери, брошури, листовки и др.) и клипове за разпространение чрез уебсайтoвете redmarlitter.eu, viapontica.org и други средства за масова комуникация.

Мярка No.5 касае координирано организиране и подкрепа на провеждането на годишни кампании за повишаване на осведомеността на бизнес сектора (търговци, плажни концесионери, потребители на плажни услуги, рибари и т.н.) и обществеността (туристи, студенти, деца и т.н.), по отношение на последствията върху морската околна среда, причинени от морските отпадъци, както и необходимостта от тяхното рециклиране.

СНЦ “Зелени балкани“  представи  проекта „Подкрепа за прилагането на РДМС в Черно море чрез създаване на регионална система за мониторинг на китоподобните (Д1) и мониторинг на шума (Д11) за постигане на ДЕС“ – CeNoBS,започнал в началото на тази година и обединил усилията на партньори от България, Монако, Румъния, Украйна и Турция.

Професор д-р Йордан Марински (НИМХ) съобщи резултатите и предстоящите задачи, стоящи пред проект „Прилагане на законодателството за опазване на околната среда в прилежащите зони на морските пристанища с помощта на иновативни инструменти за обучение“ – ECOPORTIL, който е на път да приключи месец октомври тази година. Водещ партньор на проекта е Технологичния образователен институт на Епир, Гърция, а партньори са : ДП „Пристанищна инфраструктура“, България, Университет на Егейско море – Научно звено, Гърция, Национален институт по метеорология и хидрология – Българска академия на науките, България, Морски институт на Източното Средиземноморие, Кипър и Институт по транспорта, Албания.

Община Бургас в лицето на г-жа Мая Русева, директор на дирекция „Европейски политики и програми“, сподели за добрите практики и предприетите сериозни стъпки насочени към ограничаване на пластмасовите продукти сред служителите и подизпълнителите ангажирани в дейностите и проектите на общината.

Отчита се като добър пример, създаването на серия от събития за проекти на сходна тематика, за да се обменят опит и добри практики по отношение на последствията върху морската околна среда и човешкото здраве, причинени от морските отпадъци, както и необходимостта от тяхното рециклиране.

Темите предизвикаха много коментари и станаха причина за изчерпателна дискусия по повишаването на осведомеността и насърчаването на действия за опазване на Черно море.

Кръгово настъпление срещу пластмасите

Повече от 100 партньори от публичния и частния сектор, чиято дейност е по цялата верига на пластмасите, подписаха в Брюксел декларацията Circular Plastics Alliance – Declaration на Алианса за кръгова употреба на пластмасите, който насърчава  доброволните действия в подкрепа на един добре работещ пазар на рециклирани пластмаси в ЕС.

Целта е до 2025 г. по 10 милиона тона рециклирана пластмаса ежегодно да се използват за производството на нови продукти в Европа. Така се разкрива възможността ЕС да се превърне в световен лидер в рециклираните пластмаси – фактор за съхраняване на околната среда, нови работни места и запазване на конкурентоспособността.

В декларацията, която подписват малки и средни предприятия, големи корпорации, сдружения на бизнеса, стандартизатори, научноизследователски организации и местни и национални органи, се призовава за преминаване към нулеви пластмасови отпадъци в природата и към нулево депониране на пластмаси. В нея са предвидени конкретни действия за постигане на целта:

– подобряване на проектните решения на пластмасовите изделия, така че да бъдат годни за

рециклиране и използване на повече рециклирани пластмаси;

– идентифициране на местата с неоползотворен потенциал за по-активно събиране, сортиране

и рециклиране на пластмасови отпадъци в целия ЕС и на тези с недостиг на инвестиции;

– разработване на програма за научноизследователска и развойна дейност в областта на

кръговата употреба на пластмасите;

– изграждане на прозрачна и надеждна система за следене на потоците пластмасови отпадъци в ЕС.

Сдруженията на бизнеса и фирмите също се призовават да представят ангажименти за използване или производство на повече рециклирана пластмаса.

 

Резервите

Потенциалът за рециклиране на пластмасови отпадъци в ЕС все още е до голяма степен неоползотворен, особено в сравнение с други материали, като хартия, стъкло или метал. От събираните ежегодно в Европа 27 милиона тона пластмасови отпадъци по-малко от една трета достига заводите за рециклиране. Поради това през 2016 г. в Европа са продадени под 4 милиона тона рециклирани пластмаси, което е едва 8% от пазара на пластмаси в ЕС.

Алиансът за кръгова употреба на пластмасите се ангажира да спомогне за разширяването на пазара на рециклирани пластмаси в ЕС с повече от 15%.

Алиансът за кръгова употреба на пластмасите определя като приоритетни пет теми:

  1. събиране и сортиране на пластмасовите отпадъци;
  2. проектни решения, позволяващи рециклиране;
  3. съдържание на рециклирана пластмаса в продуктите;
  4. НИРД и инвестиции, включително химическо рециклиране;
  5. мониторинг на рециклираните пластмаси в ЕС.

economynews.bg

 

Първи ocтрoви от боклук са открити в Черно море

 

 

Първи ocтрoви oт бoклуци ca зaбeлязaни дa плaвaт из Чeрнo мoрe. Нaхoдкaтa e уникaлнa и притecнитeлнa, тъй кaтo дoceгa пoдoбни oбрaзувaния ce зaбeлязвaхa ocнoвнo в ширините нa гoлeмитe oкeaни, пишe в. „Тeлeгрaф“, базирайки се на публикации в руски сайтове.

Гигaнтcкoтo cтрупвaнe нa боклуци във вoдaтa билo видянo oт групa руcки учeни, излeзли в мoрeтo дa брoят пoпулaциятa нa дeлфини, cъoбщават oт Института по екология и еволюция „A.Н. Северцов“ на Руската академия на науките. Експедицията е използвала двумоторен летящ кораб La 8 – осемместен самолет-амфибия, на борда на който се е провеждал мониторинга на делфините в морето от 18 до 26 септември 2019.

„450 пъти учените забелязаха острови от боклук – големи и малки. Плaвaхa, кaктo oпaкoвки, тaкa и oтдeлни плacтмacoви кoнcтрукции, фрaгмeнти oт мрeжи и шaмaндури. Чecтo бoклуцитe бяхa кoнцeнтрирaни нa oгрoмни пeтнa, нaд кoитo caмoлeтът лeтeшe някoлкo минути“, oтбeлязвa ръкoвoдитeлят нa нaучнaтa групa нa прoeктa „Пoлeти c дeлфини“ инж. Димитрий Глaзoв, водещ изследовател на Института по екология и еволюция „A.Н. Северцов“ на Руската академия на науките.

Cпoрeд учени oт БAН бoклуцитe, oфoрмили ocтрoвите,  нaй-вeрoятнo ca дoшли пo р. Дунaв, кoятo e ocнoвният изтoчник нa зaмърcявaнe зa Чeрнo мoрe.

Нa втoрo мяcтo e кoрaбният трaфик, кoйтo cъщo гeнeрирa бoклуци, a тaкивa мoгaт дa ce видят пo мaршрутa нa мнoгo плaвaтeлни cъдoвe.

Източници:

meduzata.com

interfax.ru

 

Иновативна база данни за замърсяването на Черно море

 

На 25 септември 2019 г. в експозиционен център „Флора“ в гр. Бургас беше представена иновативна онлайн платформа, която предоставя данни за теченията в Черно море и замърсяването с твърди отпадъци. Платформата е разработена така, че в нея да могат да бъдат добавяни данни както от научни организации, така и от отделни граждани, които са установили процеси на замърсяване. Системата позволява проследяване на замърсяването с твърди отпадъци по един по-пълноценен и достъпен начин и ще подпомогне както научните изследвания в областта, така и доброволческата дейност по почистване.

 

 

Платформата е разработена от екипа по проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (BSB552 RedMarLitter), в който водещият партньор Фондация «Виа Понтика» си партнира с община Бургас и два университета – «Овидиус» от Констанца, Румъния и Държавния университет на Тбилиси, Грузия и обхваща данни от трите държави. Впоследствие се очаква тя да бъде допълнена и с данни от другите държави от Черноморския басейн.

 

 

Проектът се изпълнява по приоритет 2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци“ на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“. А представянето на онлайн платформата стана под шапката на втората мониторингова среща по проект BSB552 RedMarLitter, която се проведе в периода 24 – 26 септември 2019 г.

 

 

В допълнение към текущите проектни дейности, представители на всички заинтересовани групи имаха възможност да участват в мониторингова кампания. В съответствие с интерактивния ни подход, на 25 септември 2019 г., от 10 ч. на плаж северно от Бургаските солници и в сътрудничество с Военноморската академия „Н.Й. Вапцаров“,беше демонстрирана работа на терен и презентация на техники и методи на провеждане на кампания за мониторинг.

 

 

Акцент на текущата среща бяха откритите дискусии с експерти и партньори, които срещаха мнения и обратна връзка при обмена на знания относно напредъка на планираните дейности и представянето на създадената компютърна платформа за мониторинг на морските отпадъци. На дневен ред вече е изпълнението на актуализирания план за работа и интеграция на иновативни методики. Участието на външни изпълнители, регионални експерти, местни и академични институции беше високо оценено от екипа на всички партньори на RedMarLitter.

Ужасяващ доклад: Океанът е в по-голяма опасност, отколкото мислехме

Последният доклад на ООН за IPCC разглежда как изменението на климата се отразява на водата на нашата планета и установява, че са в ход покачване на морското равнище, унищожаване на местообитанията на животните и опасни бури – и всички те са отрицателно взаимнозависими.

 

[Снимка: НАСА / Център за космически полети на Годард, andrej67 / iStock, Per Bjørkum / Unsplash, johnnorth / iStock]

 

Всяка година, когато хората отделят милиарди метрични тона CO2 в атмосферата, почти една трета от емисиите се озовават в океана, променяйки химичния баланс на водата. И тъй както климатът се променя, океанът също поглъща почти цялата допълнителна топлина на Земята, топи се ледът, което причинява покачване на морското равнище и което прави водата неподходяща за морски живот и променя времето на планетата. Нов доклад на IPCC, експертния отдел на ООН, който изучава промените в климата, излага точно за какво става въпрос и какви са резултатите за океана и за хората, които за всичко разчитат на океана, пряко или косвено.

„Това, което заключава този доклад, е, че ще бъдем ударени по много начини“, казва Марк Спалдинг, старши морски учен за The Nature Conservancy, една от организациите, допринесли за доклада. Поредицата от потенциални бедствия от променящия се океан е ужасяваща: Тъй като затоплящата се вода топи ледени покривки в Гренландия и Антарктида, нивото на морето се повишава всяка година, което поставя стотици милиони хора, които живеят в ниско разположените крайбрежни райони, на риск от наводнение. По-топлият океан предизвиква урагани. Морските топлинни вълни могат да стимулират разтежа на токсичните водорасли и да затворят риболова. Тъй като водата абсорбира CO2, тя става по-кисела, което представлява друга заплаха за кораловите рифове.

„И всички тези въздействия могат да се изострят взаимно – кораловите рифове например „играят ролята на морска стена“, казва Спалдинг. „Те седят на брега като бариера и разбиват вълните, преди вълните да стигнат до сушата.“ Когато бурите се усилват, тази естествена защита се губи.

За морските екосистеми тези заплахи се натрупват на фона на други човешки въздействия. „Голяма част от другите щети, които причиняваме на местообитанията, влошават заплахата от изменението на климата“, казва той. „Ние прекаляваме с улова на риба, повреждаме кораловите рифове, замърсяваме водата. Тази идея, за вредите, които хората добавят към проблема, се появява доста ясно в този доклад.

Обратната страна на това е, че можем да направим нещо по въпроса. Ако успеем да намалим някои от тези паралелни проблеми, можем поне да си купим известно време, за да се справим с частта от изменението на климата.

“Nature Conservancy например работи по проекти за възстановяване на коралови рифове и други морски екосистеми, както в един проект на Карибите, който създава застрахователна полица за коралови рифове; хотелите в района плащат премия всеки месец, така че ако се стигне до буря, финансирането може незабавно да се използва за възстановяване на рифовете в защита на хотелите. Други проекти са възстановяването на мангровите гори-те са крайбрежна екосистема, която е уникално добра при изсмукване на въглерод от въздуха.

Най-голямата промяна, която трябва да се случи, разбира се, е преминаване към икономика с нулеви въглеродни емисии. „Какво ще стане, зависи от решенията, които вземаме сега и през следващите няколко години“, казва Спалдинг. „Следваме ли обичайния си бизнес път? Или наистина го променяме и се стремим към [затопляне само с] 1,5 градуса?” Разликата между ограничаването на глобалното затопляне само с 1,5 градуса по Целзий, вместо с 2 градуса, може да звучи малка. Но всъщност е огромна.

„Това е стряскащо различно между едното и другото. При сценария с най-ниски емисии все още говорим за само един метър повишаване на морското равнище за няколко стотин години. А при сценарий с високи емисии говорим за няколко метра повишаване на морското равнище, което честно казано е „падане на завесата“ за цели нации – дори заможни нации и градове, които са на брега. “

 

Adele Peters (Адел Питърс)

fastcompany.com

 

ИНОВАТИВНА БАЗА ДАННИ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ С ТВЪРДИ ОТПАДЪЦИ ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА В БУРГАС

На 25 септември 2019 г. в експозиционен център „Флора“ в гр. Бургас ще бъде представена иновативна онлайн платформа, която предоставя данни за теченията на Черно море и замърсяването с твърди отпадъци. Платформата е разработена така, че в нея да могат да бъдат добавяни данни както от научни организации, така и от отделни граждани, които са наблюдавали отпадъци. Системата ще позволи проследяване на замърсяването с твърди отпадъци по един по-пълен и достъпен начин и ще подпомогне както научните изследвания в областта, така и доброволческата дейност по почистване на Черно море.  Платформата е разработена от екипа по проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (BSB552 RedMarLitter), в който водещият партньор Фондация «Виа Понтика» си партнира с община Бургас и два университета – «Овидиус» от Констанца, Румъния и Държавния университет на Тбилиси, Грузия и обхваща данни от трите държави. Впоследствие се очаква тя да бъде допълнена и с данни от другите държави от Черноморския басейн.

Представянето на онлайн базата данни е част от втората мониторингова среща по проект BSB552 RedMarLitter, която ще се проведе в периода 24-26 септември 2019 г.

Проектът се изпълнява по приоритет 2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци“ на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“.

В допълнение към текущите процедури по проекта, заинтересованите групи и подизпълнителите, ангажирани в проект RedMarLitter ще имат възможност да се включат в мониторингова кампания. В синхрон с досегашния нестандартен подход на 25 септември 2019 от 10 часа на плажа северно от Бургаски солници, съвместно с Висше военноморско училище, ВВМУ-Варна ще бъде демонстрирана работа на терен и презентация на техники и методи на провеждане на кампания за мониторинг. Мероприятието ще продължи с презентационен панел в Експозиционен център „Флора“, Бургас, където в отворени дискусии експерти и партньори ще имат възможност да обменят знания във връзка с напредъка по заложените дейности и представяне на създадената компютърно моделирана платформа за следене на морски отпадъци.

 

Данни за връзка за допълнителна информация:

Ана Янчева

Координатор на проекта

моб.тел: +359 899 840 138

e-mail: [email protected]