Новини

Какво правите след като прочетете сутрешния си вестник (ако все още си купувате такъв, разбира се)?

В Япония го… засаждат!

Всъщност така наречената “растителна хартия” не е нещо ново. Технологията – рециклирана хартия + семенца трева или цветя, е позната от няколко години, но за първи път влиза в масово производство и употреба.

Първият зелен вестник

Пионерът е един от най-големите японски ежедневници -毎日新聞 (The Mainichi Shimbunsha), или „Майничи Шимбун”.

Наскоро издателите му пуснаха в продажба 4 милиона екземпляра и… бяха поразени от търсенето и положителните реакции на хората.

Как се градинарства със зелен вестни?

Огромният успех на инициативата се дължи донякъде и на лесния (и красив) начин, който дава на читателите на ежедневници да се превърнат в градинари.

Достатъчно е да накъсат прочетеното издание, да го заровят в саксии или градините си и от време на време да го поливат. Резултатът (и удовлетворението) скоро са на лице.

Зеленият японски вестник и децата

Екологично отговорното поведение е лесно и приятно като… игра. Японският ежедневник, отпечатан на растителна хартия е ярко доказателство: достигнал до всички основни училища в страната, той бързо се превърнал в любимо занимание.

Учениците чели, засаждали, а после седмица след седмица се любували на все по-уханния резултат на любознателността си…

Вижте видео:

 THE MAINICHI NEWSPAPERS

jasmin.bg

На 01.02.2019 г. в 11:00 часа, в сградата на Централното управление на „Български пощи“ ЕАД  в гр. София, ще се състои валидиране на серия от четири пощенски марки на тема „Виа Понтика – пътят на птиците“, илюстриращи 4 от най-красивите видове водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие – розов пеликан, голям гмурец, малка бяла чапла и малък корморан.

Датата 01.02.2018  не е избрана случайно. Тя идва в навечерието на Световния ден на влажните зони – 02 февруари, който ден Фондация „Виа Понтика“ ще отбележи, освен с валидирането на серията пощенски марки, и с три събития в гр. Бургас, за които можете да научите повече на страницата на фондация viapontica.org и на страницата на инициативата worldwetlandsday.org

Инициативата за създаването на марките е на Фондация Виа Понтика, чийто ангажимент към биологичното разнообразие и опазването на планетата е споделен с множество държавни и неправителствени организации. На събитието са поканени представители на МОСВ, ИАОС, РИОСВ, Община Бургас, Съюза на българските филателисти, както и авторитетни организации, работещи в сферата на опазването на околната среда, биоразнообразието и орнитологията.

Влажните зони са бъдещето ни! Основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: опазване на климата, водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергиен източник, дивеч, транспорт, други продукти, включително лечебни растения, отдих и туризъм. Целта на отбелязването на Световния ден на влажните зони тази година е да се повиши информираността за значението на влажните зони в опазването на климата.

Едни от най-важните и значими за България влажни зони са Бургаските. Те са и основно място за  дейността на Фондация Виа Понтика. Бургаският езерен комплекс е основен пункт по миграционния път „Виа Понтика“ – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. Тук птиците традиционно спират да почиват, а някои и остават да зимуват и гнездят. В района на езерата са установени 254 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение, като 9 от тях са световно застрашени, а застрашени в Европа са 95 вида.

С инициирането на издаването и пускането в употреба на тази серия от четири марки, Фондация Виа Понтика цели да популяризира богатството от биологично разнообразие, което все още имаме, да промени отношението на хората към защитените територии и видове, за да има чиста природа за поколенията след нас.

Фондация Виа Понтика за първи път си сътрудничи с театралната школа към Общинския детски комплекс в Бургас, за да създаде интерактивна пиеса по случай Световния ден на влажните зони и да подчертае конкретни въпроси, свързани с изменението на климата.

Събитието ще се проведе на 8 февруари 2019 г. в ОУ „Александър Коджакафалията“, където ученици, родители, учители и институции ще могат да присъстват на нестандартната арт постановка.

Публиката има специална роля в пиесата, тъй като  един от главните герои е в търсене на креативни идеи за опазване на крайбрежните влажни зони.

За да отбележи Световния ден на влажните зони, Фондация Виа Понтика, в партньорство с Община Бургас и Бургаски Свободен Университет, за втора поредна година избра да събере ученици от град Бургас в аулата на Бургаския свободен университет.

Събитието ще се проведе на 25 януари 2019 г. от 14:00 часа под мотото „Влажни зони и климатични промени“ и ще включва изграждане на тематични арт инсталации и конкурси, посветени на опазването на Бургаските влажни зони.

Основните интерактивни дейности са свързани с крайбрежните влажни зони и тяхното значение за устойчивото развитие. Акцент в събитието ще бъде приказката „Тайният свят на езерото Вая“, чрез която  децата ще се запознаят със застрашените видове и техните характерни влажни местообитания.

Разбира се, награди ще очакват най-креативните творби.

На 18 януари 2019 г. от 09:30 ч Фондация „Виа Понтика” съвместно с Природонаучен музей Бургас и ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“ организира „Академия за еко детективи”.

Самото събитие ще има интерактивен подход към изследванията на околната среда и изменението на климата в района на Бургаските влажни зони. Подрастващите ще се запознаят с последиците от изменението на климата и ще помогнат за трансформирането на нашето поведение чрез решаване на казуси, свързани с опазването на влажните зони.

Интерактивните игри като „Кутията на мистериите“ и „Намирането на органичното решение“ ще насърчат творчеството и критичното мислене в решаването на актуални екологични предизвикателства.

Около 8 милиона тона пластмаса се очаква да влязат в океаните всяка година. Океаните обаче могат да осигурят решение на проблема с пластмасовото замърсяване. В ново изследване, публикувано в Bioresource Technology, учените съобщават, че някои соленоводни микроорганизми, които се хранят с водорасли могат да произвеждат биоразградими пластмаси по устойчив начин.

Тъй като традиционните пластмаси се получават от нефт, биопластмасите са устойчива алтернатива, при която се използва растителна материя като суровина. Но отглеждането на растения изисква големи количества земя, сладка вода и тор. Биопластмасите, направени от евтини, в идеалния случай отпадъчни материали, биха били много по-устойчиви. Новата разградима пластмаса на основата на водорасли се вписва в сметката. Тя може да бъде произведена устойчиво в големи количества в морето от нехранителни източници, казват изследователите от университета в Тел Авив.

Наличните в търговската мрежа биопластмаси са направени от напълно разградим полимер, наречен polyhydroxyalkanoate – полихидроксиалканоат (PHA – ПХА), който естествено се произвежда от бактерии или други микроорганизми чрез ферментация на захар или мазнини. Микробите обикновено се хранят с растително масло или с чисти въглеродни източници като глюкоза, която се получава от царевица или захарна тръстика.

Изследователите от Университета в Тел Авив са използвали едноклетъчни микроби, наречени Haloferax Mediterranei. Доказано е, че те произвеждат ПХА в солена вода. Но преди това изследователите са отглеждали микробите в традиционните източници на биомаса.

Израелският екип използва водорасли като изходна суровина. Той храни със седем различни вида водорасли микроба. Микробите произвеждат най-много ПХА, когато се хранят с Ulva lactuca, известна още като морска салата, установиха изследователите.

Резултатите могат да доведат до устойчив и екологично чист метод за производство на биопластика и биоенергия от отглежданата в морето биомаса, пишат изследователите.

„Сега провеждаме фундаментални изследвания, за да намерим най-добрите бактерии и водорасли, които биха били най-подходящи за производството на полимери за биопластмаси с различни свойства“, заяви професорът по околната среда и земята Александър Голберг.

Източник: Ghosh, S. et al. Macroalgal biomass subcritical hydrolysates for the production of polyhydroxyalkanoate (PHA) by Haloferax mediterranei. Bioresource Technology, 2019.

Prachi Patel (Прачи Пател)

anthropocenemagazine.org

Най-дълбоката точка на Земята е силно замърсена с пластмаса, установиха учените, доказвайки колко обширно е замърсен светът.
Учените изследвали дълбините на Марианската падина в западната част на Тихия океан, близо до дълбочината Чалънджър (Предизвикател), най-ниското място на планетата. Те открили най-високите нива на микропластика, открити в океаните, в сравнение с проучвания на други места в Тихия, Атлантическия и Арктическия океани.

„Изкуствените пластмаси са замърсили най-отдалечените и най-дълбоките места на планетата“, казват китайските изследователи. „Зоната на хадала (hadal – най-дълбокият регион на океана) е вероятно една от най-големите мивки за микропластични отпадъци на Земята, с неизвестни, но потенциално вредни въздействия върху тази крехка екосистема.“

Други неотдавнашни проучвания показаха обхвата на човешкото въздействие, като това в Марианската падина с „необичайни“ нива на замърсители (“extraordinary” levels of pollutants), както и намерената пластмаса в стомасите на дълбоководните същества (plastic being found in stomachs). Микропластмасите също са открити в швейцарските планини, чешмяната вода и човешките изпражнения- Swiss mountains, tap water , human faeces.

Всяка година в океаните се изливат много милиони тонове пластмаса, но къде отива всичко това замърсяване, не е добре известно. Изследователите от Института за дълбоководни науки и инженерство в Хайнан събрали проби от дънни води и седименти от 2 500 м до 11 000 м под морското равнище. За сравнение, Еверест е на 8,850 метра над морското равнище.

Анализът, публикуван в списанието Geochemical Perspectives Letters, установява, че концентрацията на микропластмасите се увеличава със спускането на пробните места надолу. В дъното те достигат максимума от 2 200 частици/литър в седимента и 13 частици/литър във водата.

Изследователите твърдят, че микропластмасите в падината вероятно идват от индустриализираните страни в Източна Азия, включително Китай и Япония. Падината е тясна, V-образна бездна и затова улавя потъващите частици. Земетресенията са относително често срещани тук и те могат да помогнат за разклащане на утайките в падината, заявиха изследователите.

Повечето от микропластмасите са влакна с дължина от няколко милиметра, най-вероятно от дрехи, бутилки, опаковки и риболовни съоръжения. Полиестерът е най-често срещаната пластмаса в седиментите, а полиетилен терефталат, използван за бутилки и дрехи, е най-често срещаният във водните проби.

Доказано е, че микропластмасите увреждат морския живот, който вече е доста поразен от свръхулов и изменението на климата. Изследователите казват: “ Спешна необходимост има от по-нататъшна работа за оценка на въздействието на микропластмасите върху крехките екосистеми на хадала.“

Damian Carrington Редактор по околна среда

The Guardian

Система, предназначена да намали замърсяването на пластмаса в Тихия океан, все още не води до резултати след няколко месеца в морето.
Системата за почистване на океана Cleanup System 001, U-образна плаваща бариера, създадена от организацията The Ocean Cleanup, пристигна в централната част на Северния Тих океан при Големия тихоокеански боклук през октомври. Но системата не успява да задържа пластмасата, съобщи организацията във вторник.

Устройството е с дължина 2000 фута и 10 футова пола, която виси под него под водата. То отплава от Сан Франциско през септември, с цел почистване на половината от Големия тихоокеански боклук за 5 години.

Океанските сборища на боклуци се образуват от въртящи се океански течения, наречени „спирали“, които изхвърлят морски отломки (отпадъци, риболовни съоръжения и пластмаси) на едно място, според Националната океанска и атмосферна администрация. Има няколко сборища на боклуци в океаните- две от тях са в Тихия океан.

Този, известен като Големият тихоокеански боклук, се намира между Хаваите и Калифорния и е с площ около два пъти по-голяма от Тексас или три пъти по-голяма от Калифорния.

Основателят на The Ocean Cleanup, Боян Слат, заяви пред CNN по-рано тази година, че Големият тихоокеански боклук съдържа около 1,8 трилиона парчета пластмаса, тежащи около 80 000 тона.
Джош Дюбоа, шеф на комуникациите в „Океаното почистване“, каза пред CNN през септември, че се очаква системата да е в състояние да събира 50 тона пластмаса от океана всяка година.

По време на брифинг във вторник организацията заяви, че системата концентрира пластмасата, но не е в състояние да я задържи.
„В крайна сметка, единственият начин наистина да видим как работи системата беше да я поставим в средата, за която е предназначена“, казаха от организацията, като заявиха, че работят за идентифициране на причината. Един от възможните проблеми е, че системата не се движи достатъчно бързо.
„Изглежда, че системата понякога пътува по-бавно от пластмасата, което осигурява на уловената пластмаса възможността отново да напусне системата.“

Организацията също така каза, че системата, която те наричат Уилсън, създава ефект на електрически ток, като взаимодейства с водата, което води до това, малки частици пластмаса, да се движат и натрупват около системата.
Тя също така е забелязала, че системата създава вълни, които вероятно предотвратяват навлизането на пластмаса в устието на устройството.

„Ще продължим да тестваме и наблюдаваме системата, докато не се почувстваме уверени, че трябва да направим някакви промени и ако е необходимо, те ще бъдат приложени на по-късен етап“, каза организацията. „Убедени сме, че тези тестове ще ни дадат повече за текущото състояние на Уилсън, което ще ни позволи скоро да направим системата за почистване напълно оперативна“.

Някои критици поставиха под съмнение амбициозната система за очистване на океана, дори преди да стигне до Големия тихоокеански боклук. Мириам Голдщайн, директор на океанската политика в Центъра за американски прогрес, каза, че разполагането на устройство с такъв размер ще създаде собствена среда, а морският живот ще расте върху него или под него.

Голдщайн също постави под въпрос усилията за събиране на пластмаса в средата на океана, вместо на първо място да се съсредоточат усилията върху спирането на отпадъците да достигат океана.

Гизела Креспо и Дейвид Уилямс, CNN

Националният съвет по биологично разнообразие към МОСВ одобри включването на защитената зона „Рила – буфер“ в екологичната мрежа Натура 2000. Това се случва след 11-годишно отлагане и след решение на Европейския съд. Така последната територия от Орнитологично важните места в България, която бе извън Натура 2000, ще получи законова защита.

Тази зона обхваща гори и пасища от Орнитологично важно място „Рила“, в съседство с НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“, които още към 1 януари 2007 г. е трябвало да бъдат включени в екологичната мрежа. Включването на тази територия в Натура 2000 е изключително важно за опазване на застрашените видове птици, обитаващи горите. В нея се опазват най-големите по площ компактни местообитания на врабчовата кукумявка и на пернатоногата кукумявка, както и значителна част от популациите на белогърбия и трипръстия кълвач – видове с ограничено разпространение само във високите планини. Други особено важни видове са лещарката, глухарят, ливадният дърдавец, скалният орел, орелът змияр, соколът скитник.

Решението за включване на „Рила-буфер“ е демонстрация на готовността на страната ни да изпълни задълженията си по чл.4 на Директивата за птиците. Още на датата на присъединяването към ЕС, България трябваше да обяви достатъчно по брой и площ защитени зони за птици, за да гарантира прилагането на специални мерки за опазване на застрашените и мигриращите видове. За избора на местата следва да се прилагат единствено научни орнитологични критерии, като икономически съображения не могат да се вземат в предвид. Европейският съд още през 1997 г. е приел критериите на BirdLife International като най-подходящи.

ОВМ „Рила“ е обявено като Корине място с международна значимост още през 90-те години, а през 2005 г. е одобрено от BirdLife International като място с международно значение за голям брой застрашени гнездящи видове птици. През 2006 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) внесе надлежно попълнена документация за 114 предложени защитени зони за птици, включително ОВМ Рила. Тогава обаче НСБР не одобри цялата територия на ОВМ Рила, като се базира на ясно икономически аргументи. От тогава продължава злополучната история на цялостната защита на ОВМ Рила, въпреки че през 2007 г. БАН потвърждава необходимостта цялата територия да бъде включена Натура 2000 и, въпреки че през 2010 г. широк кръг експерти орнитолози от различни институции се обединиха около предложението цялото ОВМ да влезе в Натура, като териториите извън двата парка да се обединят в една зона – Рила-буфер. Решението за „Рила-буфер“ бе отлагано на три заседания на НСБР, последното от които през 2016 г. Тогава решението бе отложено под натиска на общините, въпреки последното предупреждение, отправено от Европейската Комисия (ЕК) към България. Това стана причина България да бъде дадена на съд и през пролетта на 2018 г. бе осъдена от Европейския съд за неспазване на задълженията си по Директивата за птиците.

На заседанието на НСБР беше разгледана и защитената зона около Рила за природните местообитания. Съгласно решенията от серия биогеографски семинари (двустранен процес между държавата и ЕК) обявяването на зоната е необходимо за опазване на местообитания на кафява мечка и критично застрашения вид риба главоч. Бяха разгледани три варианта на зоната – на Сдружение за изследователски практики, на Националния природонаучен музей към БАН и на Министерството на земеделието, храните и горите.

Предложението, което отговаря най-точно на научните критерии, е това на НПМ. То беше и подкрепено от представители на научната общност и от двамата представители на природозащитните организации. Зоната, предложена от МЗХГ, под името „Ниска Рила“, е с два пъти по-малка площ, фрагментирана e и не осигурява целите на опазване. Въпреки това обаче, членовете на съвета и представители на администрацията имаха превес и бе одобрен орязаният вариант. Това е нарушение на изискванията на директивата, тъй като на етап обявяване на зоните е необходимо да се взимат предвид единствено научните критерии.

Важно е процесът по обявяване на защитените зони „Рила-буфер“ и „Ниска Рила“ да бъде завършен, както се изисква по закон, и действията на правителството, местните власти и гражданите да бъдат насочени към ефективното опазване и управление на защитените зони от Натура 2000, като се стимулират природосъобразните дейности и не се допуска разрушаване на местообитанията и безпокойството на видовете.

agrozona.bg

Все по често говорим за климатичните промени. В полския град Катовице се провежда 24-тата Конференция на ООН по климатичните промени, но големият липсващ там е френският министър-председател Едуар Филип, който отмени пътуването си, за да се справя с протестите във Франция. Недоволството на „жълтите жилетки“ беше породено заради планираното увеличение на цените на горивата, което в страната е известно като „такса екология“. За климатичните промени и за мерките, които трябва да бъдат взети, гост в студиото на Сутрешния блок на БНТ беше френският климатолог проф. Едуар Бар, който днес ще изнесе лекция в БАН.

Такса „Екология“ предизвика огромни протести във Франция, които продължават вече един месец. Проф. Бар каза, че това показва колко е трудно да се приемат мерки, които са в добра посока за бъдещето. По негово мнение тези мерки не са обяснени добре на хората, но е важно да започнем тази промяна в екологичната политика.

Проф. Едуар Бар, климатолог: Париж беше лидер в битката с климатичните проблеми. Учените се опитват да организират нещата на международно ниво. Посланието от 20 години е едно и също – за намаляване на вредните емисии. Тревожно и трудно е, че тези допълнителни данъци за някои домакинства могат да имат влияние и трябва да се опитаме за най-бедните да бъдат подпомогнати в този преход.

По отношение на темата за глобалното затопляне, проф. Бар беше категоричен, че нещата трябва да се разглеждат в глобален аспект, както и в исторически. Промените трябва да се отчитат като вековни, като хилядолетни, за да имаме идея кое и изключително и кое не е. Сигурно е, че основните промени, затоплянето, промените в климата се увеличават от въглеродния газ.

Проф. Бар е носител на редица престижни награди, сред които са Рицар на Почетния легион на Френската република, на Големия медал на принц Алберт Първи от Океанографския институт на Монако, както и е почетен член на Кралската академия на Белгия.

Лекцията на проф. Бар ще е на английски език и е на тема „Палеоклиматични вариации в района около Черно море по време на последния ледников период“. Климатът около бреговете на Черно море е повлиян от резките събития, които са се случили през последното хилядолетие в Северния Атлантически океан, информира в лекцията си френския климатолог.

Според него чрез големия си вододел, хидрологията на Черно море е засегната от разтопяването на евразийския феноскандинавски леден пласт. Изучаването и документирането на тази променливост е от ключово значение за установяване на чувствителността на региона към климатичните промени в миналото и съвременността. Това е от значение и за да се направи достоверно пресъздаване на околната среда, обитавана от праисторическите жители на тези райони, за които свидетелстват известните находища, сред които пещерата „Бачо Киро“ в България, пояснява проф. Едуар Бар.

BNT