Човешката дейност променя климата по безпрецедентни и понякога необратими начини, се казва в голям научен доклад на ООН.
Забележителното проучване предупреждава за все по -екстремни горещи вълни, засушавания и наводнения и за преодоляване на ключова температурна граница за малко повече от десетилетие.
Докладът „е червен код за човечеството“, казва генералният секретар на ООН.
Но учените казват, че катастрофата може да бъде избегната, ако светът действа бързо.
Има надежда, че дълбоките съкращения на емисиите на парникови газове могат да стабилизират повишаването на температурите.
Повтаряйки констатациите на учените, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш (António Guterres) каза: „Ако обединим силите си сега, можем да предотвратим климатичната катастрофа. Но, както става ясно от днешния доклад, няма време за забавяне и няма място за оправдания. Разчитам на правителствата, лидерите и всички заинтересовани страни, за да гарантират, че COP26 (ключовата среща на високо равнище за климата в Глазгоу) ще бъде успешен. “
Трезвата оценка на бъдещето на нашата планета е направена от Междуправителствената комисия на ООН по изменението на климата (IPCC), група учени, чиито констатации са одобрени от правителствата на света.
Техният доклад е първият голям научен преглед за изменението на климата от 2013 г. Публикуването му идва по -малко от три месеца преди ключовата среща на високо равнище за климата в Глазгоу, известна като COP26.
В силни, уверени тонове в документа на IPCC се казва „недвусмислено е, че човешкото влияние е затоплило атмосферата, океаните и сушата“.
Според проф. Ед Хокинс (Ed Hawkins) от Университета в Рединг, Великобритания и един от авторите на доклада, учените не могат да бъдат по -ясни по този въпрос.
„Това е констатация на факт, не можем да бъдем по -сигурни; недвусмислено и неоспоримо е, че хората затоплят планетата.“
Петтери Таалас (Petteri Taalas), генерален секретар на Световната метеорологична организация, заяви: „Използвайки спортни термини, може да се каже, че атмосферата е била изложена на допинг, което означава, че сме започнали да наблюдаваме крайности по-често от преди.“
Авторите казват, че от 1970 г. глобалните повърхностни температури са се повишили по-бързо, отколкото през всеки друг 50-годишен период през последните 2000 години.
Това затопляне „вече засяга много метеорологични и климатични крайности във всеки регион по света“.
Независимо дали става въпрос за горещи вълни като тези, които наскоро бяха преживяни в Гърция и западна Северна Америка, или наводнения като тези в Германия и Китай, „тяхното приписване на човешкото влияние се засили“ през последното десетилетие.
Ключови моменти от доклада на IPCC
Глобалната повърхностна температура е била с 1.09°C по-висока през десетилетието между 2011-2020, отколкото между 1850-1900.
Последните пет години са най -горещите в историята от 1850 г.
Скорошният темп на покачване на морското равнище се е утроил почти в сравнение с 1901-1971 г.
Човешкото влияние е „много вероятно“ (90%) да е основният двигател на глобалното отстъпление на ледниците от 90-те години на миналия век и намаляването на арктическия морски лед.
„На практика е сигурно“, че горещите крайности, включително горещите вълни, са станали по -чести и по -интензивни от 1950 -те години насам, докато студените събития са станали по -редки и по -малко тежки.
Новият доклад също така пояснява, че затоплянето, което сме преживели досега, е променило много от нашите системи за планетарна подкрепа, които са необратими във времеви интервали от векове до хилядолетия.
Океаните ще продължат да се затоплят и ще станат по -кисели. Планинските и полярните ледници ще продължат да се топят десетилетия или векове.
„Последиците ще продължат да се влошават при всяко затопляне“, казва професор Хокинс.
„И за много от тези последствия няма връщане назад.“
Що се отнася до повишаването на морското равнище, учените са моделирали вероятния диапазон за различни нива на емисии.
Не може да се изключи обаче покачване с около 2 м до края на този век – нито пък 5 м издигане до 2150 г.
Макар и малко вероятни, тези резултати биха заплашили много милиони хора в крайбрежните райони с наводнение до 2100 г.
Един ключов аспект на доклада е очакваният темп на покачване на температурата и какво означава това за безопасността на човечеството.
Почти всяка нация на Земята се присъедини към целите на Парижкото споразумение за климата през 2015 г.
Този пакт има за цел да запази покачването на глобалните температури доста под 2°C този век и да продължи усилията да го поддържа под 1,5°C .
Този нов доклад казва, че при всички сценарии за емисии, разгледани от учените, и двете цели ще бъдат нарушени този век, освен ако не настъпи огромно намаляване на въглерода.
Авторите смятат, че 1.5°C ще бъде достигнат до 2040 г. във всички сценарии. Ако емисиите не бъдат намалени през следващите няколко години, това ще се случи още по -рано.
Това беше предвидено в специалния доклад на IPCC за 1.5°C през 2018 г. и това ново проучване сега го потвърждава.
„Ще ударим градус и половина в отделни години много по-рано. Вече го ударихме за два месеца по време на Ел Ниньо през 2016 г.“, каза проф. Малте Майнсхаузен (Malte Meinshausen) , автор на IPCC от Университета в Мелбърн, Австралия.
„Най -добрата прогноза на новия доклад е средата на 2034 г., но несигурността е огромна и варира между сега и никога.“
Последиците от покачване с над 1.5°C за период от година би било нежелателно в свят, който вече е преживял бързо покачване на екстремни събития с повишаване на температурата от времето преди индустрията с 1.1°C .
„Ще видим още по -интензивни и по -чести горещи вълни“, каза д -р Фридерике Ото (Friederike Otto) от Оксфордския университет, Великобритания и един от авторите на доклада на IPCC.
„И също ще видим увеличаване на събитията с обилни валежи в световен мащаб, а също и увеличаване на сушата в някои региони на света.“
Проф. Каролина Вера (Carolina Vera), заместник-председател на работната група, изготвила документа, заяви: „Докладът ясно показва, че вече преживяваме последствията от изменението на климата навсякъде. Но ще преживеем по-нататъшни и едновременни промени, които се увеличават с всеки следващ ритъм на затопляне. “
И така, какво може да се направи?
Докато този доклад е по -ясен и уверен относно недостатъците на затоплянето, учените се надяват повече, че ако можем да намалим наполовина глобалните емисии до 2030 г. и да достигнем нетни нулеви емисии до средата на този век, можем да спрем и евентуално да обърнем нарастването на температури.
Достигането на нетни нулеви емисии включва максимално намаляване на емисиите на парникови газове, като се използва чиста технология, след което се погребват всички останали изпускания, използвайки улавяне и съхранение на въглерод, или усвояването му чрез засаждане на дървета.
„Имаше идея преди, че можем да получим повишаване на температурите дори след нетни нулеви емисии “, казва друг съавтор, проф. Пиърс Форстър от Университета в Лийдс, Великобритания.
„Но сега очакваме природата да бъде любезна към нас и ако успеем да постигнем нетни нулеви емисии, се надяваме, че няма да получим допълнително повишаване на температурата; и ако успеем да постигнем нулеви парникови газове, в крайна сметка би трябвало да можем да обърнем част от това повишаване на температурата и да се охлади малко. “
Пет бъдещи въздействия
Температурите ще достигнат 1,5 ° C над нивата от 1850-1900 до 2040 г. при всички сценарии на емисии.
Вероятно Арктика ще бъде практически без лед през септември поне веднъж преди 2050 г. при всички оценени сценарии.
Ще се наблюдава все по -често появяване на някои екстремни събития, „безпрецедентни в историческия запис“ дори при затопляне с 1.5°C .
Екстремни събития на морското равнище, които са се случвали веднъж на век в близкото минало, се очаква да се случват поне веднъж годишно на повече от половината места за измерване на приливите и отливите до 2100 г.
Вероятно ще има увеличаване на количеството на пожарите в много региони.
Докато бъдещите прогнози за затопляне са по -ясни от всякога в този доклад и много въздействия просто не могат да бъдат избегнати, авторите предупреждават и срещу фатализма.
„Намаляването на глобалното затопляне наистина свежда до минимум вероятността да се стигне до тези повратни точки“, каза д -р Ото. „Ние не сме обречени.“
Преломната точка се отнася за момента, когато част от климатичната система на Земята претърпи рязка промяна в отговор на продължаващото затопляне.
За политическите лидери докладът е поредният в дълга поредица от сигнали за събуждане, но тъй като е толкова близо до глобалната среща на високо равнище COP26 през ноември, той носи допълнителна тежест.
Matt McGrath (Мат Макграт)-Кореспондент по околна среда
Следвайте Мат в on Twitter.
bbc.com
