Подпишете петицията за забрана на износа на опасни пестициди!

Фондация Виа Понтика се присъединява към инициативата за забрана на износа на опасни пестициди, забранени на територията на Европейския съюз, към трети страни. Тази практика създава двоен стандарт, при който забранените пестициди се връщат в ЕС чрез вносни продукти, което поставя под заплаха здравето на гражданите и околната среда.

Повече от 86 000 души вече подписаха петицията. Важността на подписването на тази петиция е огромна. Всеки глас има значение и може да допринесе за промяната на настоящата политика, свързана с безопасността на храните и защитата на околната среда.

Присъединете се към нас и подпишете петицията тук!

 

Проект AlgaeRevive първа онлайн партньорска среща

На 3 октомври се проведе първата онлайн среща по проект ‘Използване на силата на водораслите за намаляване на замърсяването и за син растеж’ – BSB00091 AlgaeRevive.

Проектът се финансира по програма Interreg NEXT Черноморски басейн на Европейския съюз.

Партньорите Фондация „Виа Понтика“, България (Водещ партньор); Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас, България; Институт за управление на водите „Цотне Мирцхулава“ към Техническия университет на Грузия; Одески държавен аграрен университет, Украйна; Гръцка земеделска организация „ДИМИТРА“ и Университет „Овидий“ в Констанца, Румъния обсъдиха основните цели на проекта, предстоящите дейности и плана за действие за следващите месеци. Основните акценти на срещата бяха стратегията за използване на водораслите за пречистване на морските води, изследователските методи и сътрудничеството между партньорите за успешно изпълнение на проекта.

Екипът на Фондация „Виа Понтика“ благодари на всички партньори за активното участие и приноса им към срещата! Щастливи сме, че бяхме „виртуални“ домакини на събитието!

Очаквайте информация за напредъка на проекта тук, както и на Фейсбук страницата на проекта.

Интеррег NEXT Черноморски басейн: Стартира проект AlgaeRevive

Фондация „Виа Понтика“ стартира работа по проекта AlgaeRevive, съфинансиран от Европейския съюз по програмата Interreg NEXT за Черноморския басейн.

Наименование на проекта: „Използване на силата на водораслите за намаляване на замърсяването и за син растеж“

Код на проекта и акроним: BSB00091 – AlgaeRevive
Крайната цел на проекта AlgaeRevive е да се създаде устойчива и иновативна екосистема за изследване, иновации и промишлено усвояване на водорасли в Черноморския регион.
Проектът се фокусира върху използването на водорасли за намаляване на замърсяването на морето и проучване на възможностите за приложението им в промишлеността.
Проектът включва създаването на Център за изучаване на черноморските водорасли (Algae K-Hub), който ще служи като платформа за изследвания, обмен на знания и развитие на капацитета на партньорските институции. Ще се използва изкуствен интелект за наблюдение и прогнозиране на цъфтежа на водорасли в Черно море. Освен това ще се проведат пилотни дейности за индустриално приложение, като се изследват подходящи места за култивиране, разработват се ефективни методи за производство и се проучват възможности за използване на водорасли в храни, енергия и биопластмаси.
 
Водещ партньор: Фондация „Виа Понтика“, България

Партньори:

Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, България

Институт за управление на водите „Цотне Мирцхулава“ към Техническия университет на Грузия

Одески държавен аграрен университет, Украйна

Гръцка земеделска организация „Димитра“, Гърция

Университет „Овидий“ в Констанца, Румъния

Програмен приоритет: Син и Умен Регион

Срок: 30 месеца

09/2024 – 03/2027

Общ бюджет: 1.470.899,04 евро 

Европейско съфинансиране:1.323.809,13 евро

Призив за проекти за Световния ден на влажните зони 2025

Фондация „Виа Понтика“ има удоволствието да сподели с вас важен призив за проекти от инициативата MedWet, насочен към отбелязването на Световния ден на влажните зони 2025. Това събитие, отбелязвано всяка година на 2 февруари, цели да повиши осведомеността относно значението на влажните зони за човечеството и околната среда.

MedWet, с подкрепата на Френската агенция за биоразнообразие (OFB), предлага финансиране на проекти, насочени към образователни и информационни инициативи за младата аудитория (до 25 години) в Средиземноморския регион. Основните цели на тези проекти включват насърчаване на глобални усилия за опазване на влажните зони и създаване на мрежа от екологични инициативи в региона.

Краен срок за подаване на проекти: 11 ноември 2024 г.
Обявяване на финансирането: 8 януари 2025 г.

За повече информация и участие, можете да разгледате пълния текст на призива за проекти тук.

Не пропускайте възможността да допринесете за опазването на влажните зони в Средиземноморието!

Фондация „Виа Понтика“ публикува новия си отчет „Комуникация за ангажимент“ към Глобалния договор на ООН

Фондация „Виа Понтика“ публикува своя най-нов отчет „Комуникация за ангажимент“ (Communication of engagement – COE) като част от участието ни в глобалната инициатива на ООН Глобален Договор. Този важен документ демонстрира нашия постоянен ангажимент към устойчивото развитие и следването на десетте принципа за устойчиво развитие на Глобалния договор, които включват защита на правата на човека, спазване на трудовите стандарти, опазване на околната среда и борба с корупцията.

Отчитайки нашата мисия, продължаваме да работим активно за опазване на биоразнообразието, както на видовете, така и на техните екосистеми и местообитания. Водещите цели на фондация „Виа Понтика“ включват не само защита на природата, но и изграждането на природозащитни структури, утвърждаване на биоразнообразието в социален, етичен и културен контекст, както и активиране на положителното и проактивно отношение към природата сред обществото. Чрез нашите инициативи ние се стремим да вдъхновим и да ангажираме повече хора и организации да се включат в опазването на природата.

Вярваме, че с обединени усилия можем да постигнем значителни промени и да вдъхновим повече хора и организации да се включат в устойчивите практики. Призоваваме ви да се запознаете с нашия последен отчет и да научите повече за нашата работа и постигнатите резултати.

Разгледайте пълния текст на отчета тук: https://unglobalcompact.org/participation/report/cop/detail/481998.

sustainable development goals

Фондация Виа Понтика започва работа по новия проект MoreAdapt – по-устойчиво бъдеще за Черноморския регион

Фондация Виа Понтика стартира работа по проекта MoreAdaptBSB, който има за цел да подпомогне адаптацията на крайбрежните и градски екосистеми в Черноморския регион към климатичните промени. Тази инициатива е ключова стъпка към опазването на природата и осигуряването на устойчиво бъдеще за всички нас. Проектът MoreAdaptBSB е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата Interreg NEXT Черноморски басейн, която подкрепя трансграничното сътрудничество за по-зелено и устойчиво развитие в региона.

Защо е важен проектът?
Климатичните промени вече се усещат в нашия регион – ерозия на крайбрежията, наводнения, горещини и нови видове болести, които застрашават растенията и природните ресурси. Проектът MoreAdaptBSB ще използва нови технологии, за да събира информация и да разработи решения, които ще ни помогнат да сме по-устойчиви на тези промени.

Основна цел на проекта:
Проектът MoreAdaptBSB има за цел да подобри способността на региона да се справя с климатични предизвикателства като ерозия, наводнения, повишаване на морското равнище и други природни явления. Чрез използване на природосъобразни решения и модерни технологии като дистанционно наблюдение, проектът ще допринесе за възстановяването на зелени площи в уязвими територии.

Партньори по проекта са Университет „Овидиус“ в Констанца (Румъния) – Водещ партньор, Търговска камара на Халкидики (Гърция), Община Касандра (Гърция), Одески държавен аграрен университет (Украйна), Фондация „Виа Понтика“(България) и Община Приморско (България).

Основните дейности включват възстановяване на зелени площи в четири пилотни локации, разработване на дигитален инструмент за оценка на климатичната уязвимост в региона и провеждане на съвместни инициативи и събития за обмен на опит и знания между различните партньори.

Проектът MoreAdaptBSB ще допринесе за създаването на по-зелени, устойчиви и адаптивни градски и крайбрежни зони в Черноморския регион, насърчавайки трансграничното сътрудничество и ангажираността на местните общности.

Продължителност: 30 месеца

07/2024 – 01/2027

Общ бюджет: 1.594.728,00 евро

Европейско финансиране: 1.435.255,20 евро

 
 

TFA: „Вечният химикал“ във водата, която пием

През последните години замърсяването на водите се превърна в нарастващ проблем в цяла Европа. Нов доклад разкрива тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA), химикал, който е страничен продукт от определени пестициди и индустриални процеси и принадлежи към групата на пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS), известни като „вечни химикали“ заради тяхната устойчивост в околната среда.

Основни констатации от доклада

Докладът, изготвен от Европейската мрежа за действие по пестицидите (PAN Europe) в сътрудничество с различни екологични организации, разкрива няколко шокиращи факта:

  • Широко разпространено замърсяване: Всички водни проби, анализирани в изследването, съдържат PFAS, като над 98% от откритите химикали са TFA. Това показва, че TFA е доминиращият замърсител в европейските водни източници.
  • Превишаване на безопасните граници: Приблизително 79% от водните проби надвишават предложената безопасна граница от 500 нанограма на литър (ng/l) за общо PFAS в питейната вода. Това предизвиква сериозни опасения за безопасността на питейната вода в Европа.
  • Изследването откри замърсяване с TFA в повърхностни и подземни води в десет държави от ЕС, което го прави най-голямото известно регионално замърсяване на води от човешки създаден химикал.
  • Основните източници на TFA включват PFAS пестициди в селското стопанство, емисиите от хладилни агенти, индустриалното замърсяване и пречиствателните станции.

Защо замърсяването с TFA е важен проблем?

Присъствието на TFA и други PFAS във водата представлява сериозна заплаха както за околната среда, така и за общественото здраве. PFAS химикалите са известни със своето натрупване в околната среда и способността си да причиняват различни здравословни проблеми, включително ракови заболявания, увреждане на черния дроб и отслабване на имунната система.

Замърсяването с TFA е особено тревожно, защото засяга както повърхностните, така и подземните води в селскостопанските райони, което подсказва, че PFAS пестицидите са основният източник на това замърсяване.

Източниците на замърсяване с TFA

Основните източници на замърсяване с трифлуороцетна киселина (TFA) са предимно PFAS пестицидите, използвани в селските райони. Освен тях, сериозен принос имат и промишлените емисии, хладилните агенти и отпадъчните води. С течение на времето тези химикали се разграждат до TFA, което води до мащабно замърсяване на големи територии, като най-високите нива се наблюдават в регионите с интензивна употреба на селскостопански пестициди.

Какво трябва да се направи?

Докладът призовава за незабавни и решителни действия за справяне с проблема със замърсяването с TFA. Докладът подчертава нуждата от спешни и конкретни мерки, включително:

  • Забрана на пестицидите на PFAS: Въвеждане на бърза забрана на пестициди, базирани на PFAS, за предотвратяване на по-нататъшно замърсяване.
  • Подобрена регулация: Въвеждане на строги ограничения и мониторинг за TFA съгласно Рамковата директива на ЕС за водите и Регламента за химикалите REACH.
  • Обществена осведоменост: Обучение на обществеността за опасностите от експозицията на PFAS и застъпничество за по-безопасни алтернативи на тези химикали.

Замърсяването на водоизточниците с трифлуороцетна киселина (TFA) и други PFAS химикали представлява сериозна заплаха за околната среда и общественото здраве, която не може да бъде пренебрегвана. Без навременни и строги регулаторни действия този проблем ще се задълбочи, оставяйки бъдещите поколения да се борят с тежките последици. Настъпил е моментът европейските правителства да предприемат решителни мерки за ограничаване на тези опасни замърсители и за защита на водоизточниците ни.

С пълния доклад можете да се запознаете тук.

Фондация Виа Понтика Призовава за Съпротива срещу Подновяването на Опасни Пестициди

Фондация Виа Понтика се присъединява към PAN Europe в призива към държавите членки да се противопоставят на подновяването на каптан и 8-хидроксихинолин, два пестицида, които се преразглеждат за продължаване на употребата в ЕС.

Каптан е фунгицид, свързан с потенциални рискове за човешкото здраве и околната среда. Класифициран е като вероятен канцероген за хора и има неблагоприятни ефекти върху водните организми. Подобно, 8-хидроксихинолин също представлява рискове поради своята токсичност за водните организми и потенциални ендокринни разстройства.

Призоваваме за прекратяване на употребата на тези вещества, подчертавайки нуждата от по-безопасни и устойчиви алтернативи за защита на човешкото здраве и околната среда. Подновяването на такива опасни химикали противоречи на целите на ЕС за безопасна околна среда и подкопава усилията за устойчиво земеделие.

Фондация Виа Понтика подкрепя призива на PAN Europe за строги регулаторни действия за опазване на биоразнообразието, насърчаване на екологично земеделие и осигуряване на по-здравословно бъдеще за всички.

За повече подробности, моля, вижте оригиналното писмо от PAN Europe тук.

Германското бюро по химикали представя предложение за свързване на ТФА с репродуктивна токсичност

Германското федерално бюро по химикали (BfC) наскоро подаде значимо предложение до Европейската агенция по химикали (ECHA), целящо да класифицира трифлуороцетната киселина (ТФА) и нейните неорганични соли като репродуктивни токсиканти. Това предложение се основава на нови научни доказателства, свързващи излагането на ТФА, страничен продукт от някои хладилни агенти и пестициди, с репродуктивна токсичност.

ТФА е устойчив химикал, попадащ в категорията на ПФАС (пер- и полифлуороалкилни вещества), известни с дълготрайното си присъствие в околната среда. Тези химикали, често наричани „вечни химикали“, са откривани в различни среди, като водни тела и почви, основно чрез атмосферни депозити и отток от земеделски дейности.

Предложението на BfC подчертава потенциалните опасности от ТФА, акцентирайки на способността му да причинява репродуктивни вреди, с предложена класификация Repr. 1B (предполагаем репродуктивен токсикант за хора). Тази класификация се основава на изследвания върху животни, показващи неблагоприятни ефекти върху плодовитостта и развитието. Освен това, сегашната класификация на ТФА като остър токсикант при вдишване ще бъде повишена от Acute Toxicity 4 H332 на Acute Toxicity 3 H331, отразявайки по-високите му нива на токсичност.

Германската агенция също така предлага ТФА и неговите соли да бъдат категоризирани под класовете опасности PMT (устойчив, мобилен и токсичен) и vPvM (много устойчив, много мобилен). Тези класификации подчертават потенциала на ТФА да причинява широко разпространено и дълготрайно замърсяване на водните ресурси, което представлява значителни екологични и здравни рискове.

Това предложение инициира 18-месечен процес на преглед от Комитета по оценка на риска (RAC) на ECHA, който приканва заинтересованите страни да представят своите данни и аргументи. Ако бъде одобрено, новата класификация ще влезе в сила след решение на Европейската комисия и преходен период.

Д-р Ян Авербек от BfC подчертава необходимостта от тази класификация, основана на последните резултати от изследванията, за да се комуникират ефективно опасните свойства на ТФА и да се осигурят защитни мерки. Този ход подчертава непрекъснатите усилия за справяне с въздействията на ПФАС и други устойчиви химикали върху околната среда и здравето.

За повече информация, посетете оригиналната статия.

Използването на глифозат ще бъде частично забранено в България

Използването на глифозат ще бъде частично забранено в България. Той вече няма да бъде разрешен за употреба на обществени места като  паркове, градини, спортни и развлекателни съоръжения, училищни и детски площадки, както и в близост до здравни и образователни сгради.

Хербициди, съдържащи глифозат, ще бъдат разрешени само за професионална употреба в България. Само потребители, сертифицирани от Българската агенция по безопасност на храните, ще могат да закупуват и използват този химикал. Българската агенция по безопасност на храните заявява, че всички производители и търговци са задължени да променят своето използване:

Да не се използва от непрофесионални потребители, всички продукти, съдържащи глифозат, трябва да бъдат категоризирани в категорията за професионална употреба. Не е одобрен за въздушно пръскане. Не е разрешен като десикант или дефолиант преди жътвата на земеделски култури. Не е разрешен за третиране на водни канали. Да не се прилага в обществени пространства, като паркове и градини, спортни и развлекателни съоръжения, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни и образователни сгради. Да не се прилага в защитени зони, определени в Закона за водите или други зони, определени със заповед на министъра на околната среда и водите. „Действието на българското министерство е добра стъпка за намаляване на употребата на опасния химикал срещу плевели, който е катастрофално вреден за човешкото здраве, биоразнообразието, почвата и водата,“ каза д-р Светла Николова от АГРОЛИНК България.

„Частичната забрана на глифозат в България е значителна стъпка в защитата на нашето здраве и околна среда. Това решение подчертава важната роля на гражданското общество в защитаването на по-безопасни практики и насърчаването на устойчиво земеделие. С ограничаването на употребата на този вреден хербицид в обществени пространства и уязвими райони, България заема проактивна позиция в защитата на биоразнообразието, здравето на почвата и качеството на водата. Приветстваме значителния принос на АГРОЛИНК към тази важна регулаторна промяна, която представлява значима стъпка към по-здравословно и устойчиво бъдеще за България,“ каза Ина Агафонова от Фондация Виа Понтика, член на PAN Europe от България.

Новата регулация е публикувана на страницата на БАБХ в регистъра на разрешените продукти за растителна защита. Българската агенция по безопасност на храните тепърва ще представи как ще контролира изпълнението на забраните и ограниченията. До момента хербицидите, съдържащи глифозат, могат да се купуват свободно от агроаптеки и магазини. Производителите ги етикетират без необходимите инструкции за употреба и предупреждения за опасните им последствия.

Голямото съдебно дело за глифозат

През декември 2023 г. Европейската комисия даде зелена светлина за още 10 години на глифозат в Европейския съюз. Това е катастрофа за здравето, биоразнообразието, почвата и водата. Много независими научни изследвания показват опасностите. Повторното одобрение на глифозат е нарушение на Закона на ЕС за пестицидите, който гласи, че здравето и околната среда трябва да са на първо място. В случай на значителни съмнения трябва да се прилага предпазният принцип.

Заедно с ClientEarth (ЕС), Générations Futures (Франция), GLOBAL 2000 (Австрия), PAN Germany и PAN Netherlands, ние започнахме правно предизвикателство срещу неотдавнашното решение на Европейската комисия за повторно одобрение на глифозат. След подробно изследване на процеса на повторно одобрение на глифозат и идентифициране на няколко критични недостатъка, подадохме Искане за вътрешен преглед до Комисията, което отбелязва първата стъпка в тази правна битка.

България показва, че държавите членки могат индивидуално да предприемат стъпки срещу глифозат, докато ние водим борбата срещу решението на Европейската комисия в съда.