Новини

Тази статия обсъжда критичната роля на градските зелени площи в крайбрежните региони за борбата с въздействието на изменението на климата, в тясно съответствие с целите на проекта MoreAdaptBSB. Той подчертава как базираните на природата решения като презасаждане на местна растителност, възстановяване на деградирали влажни зони и интегриране на зелена инфраструктура в градското планиране могат да намалят рисковете от ерозия, наводнения и покачване на морското равнище. Статията подчертава успешни казуси от Европа, демонстрирайки как иновативни технологии като дистанционно наблюдение и AI инструменти са били използвани за наблюдение и управление на тези пространства ефективно. Освен това, той изследва значението на ангажираността на общността и трансграничното сътрудничество за осигуряване на дългосрочна устойчивост на тези инициативи.

Подобряване на устойчивостта на крайбрежието: Ролята на градските зелени площи в адаптирането към климата

Тъй като крайбрежните градове са изправени пред нарастващи заплахи от изменението на климата – вариращи от покачване на морското равнище до силни бури – градските зелени площи се очертават като жизненоважен инструмент за устойчивост. Крайбрежните влажни зони, градските паркове и зелените коридори осигуряват естествена защита срещу опасности за околната среда, като същевременно предлагат значителни екологични, социални и икономически ползи.

Предизвикателството на крайбрежната уязвимост

Регионите около Черно море са особено уязвими от въздействието на изменението на климата. Проблеми като ерозия, наводнения и загуба на местообитания се усложняват от бързата урбанизация, която често намалява естествения капацитет на екосистемите да поемат шокове. Тези предизвикателства изискват иновативни, мащабируеми и базирани на природата решения.

Зелените пространства като решения, базирани на природата

Градските зелени площи действат като буфери, абсорбират излишната дъждовна вода по време на бури и намаляват ефекта на градския топлинен остров. В крайбрежните райони влажните зони и мангровите гори играят съществена роля за стабилизирането на бреговете и осигуряването на критични местообитания за биоразнообразието. Възстановяването на тези пространства може значително да намали физическите и финансовите разходи при бедствия, свързани с климата.

Технологична интеграция

Последният напредък в технологиите революционизира начина, по който управляваме и наблюдаваме зелените площи. Инструменти като дронове, дистанционни сензори и изкуствен интелект позволяват събиране на данни в реално време, което позволява ранно откриване на уязвимости. Тези технологии не само повишават ефективността, но и насърчават по-голяма прозрачност и трансгранично сътрудничество.

Ролята на ангажираността на общността

Един от най-ефективните начини за гарантиране на успеха на инициативите за зелени площи е чрез участие на общността. Обучението на местното население относно важността на тези пространства и активното им включване в тяхното управление изгражда дългосрочно управление. Програми като гражданска наука, при които отделните хора допринасят за мониторинга на биоразнообразието, могат да имат трайно въздействие върху обществената осведоменост и действия.

Трансгранично сътрудничество

Проекти като MoreAdaptBSB подчертават значението на транснационалните партньорства за справяне с изменението на климата. Чрез споделяне на знания, ресурси и опит страните от Черноморския басейн могат колективно да разработят иновативни решения и да осигурят тяхното ефективно прилагане.

Заключение

Градските зелени площи не са просто естетически добавки към нашите градове – те са критични компоненти на едно устойчиво и издръжливо бъдеще. Инвестирането в тяхното възстановяване и интегриране, особено в крайбрежните райони, е от съществено значение за адаптирането към реалностите на променящия се климат. Съвместните усилия като MoreAdaptBSB служат като модел за това как страните могат да работят заедно, за да защитят своята споделена среда, като същевременно овластяват местните общности.

На 17 декември проектът AlgaeRevive, съфинансиран от Европейския съюз по програмата Interreg NEXT за Черноморския басейн, отбеляза значим момент с първата лична среща на своите партньори. Срещата, проведена в Бургас, България, събра представители от Гърция, Румъния, Грузия и Украйна, предоставяйки възможност за пряко сътрудничество и преглед на напредъка.

Проектът AlgaeRevive се фокусира върху създаването на устойчива екосистема за научни изследвания и иновации в региона на Черно море, като използва водораслите като инструмент за намаляване на замърсяването на морето и насърчаване на растежа на синята икономика. Целта на инициативата е да се справи с актуалните екологични предизвикателства в региона, като същевременно осигури устойчив икономически растеж чрез иновативни решения, базирани на природни ресурси.

По време на срещата партньорите обсъдиха напредъка на проекта и очертаха следващите стъпки. Основна тема беше подготовката на пилотни проекти, които ще демонстрират ефективността на водораслите в намаляването на замърсяването в Черно море. Тези пилотни проекти ще играят ключова роля в доказването на потенциала на екологичните решения за възстановяване на морските екосистеми.

Освен това бяха обсъдени и финансовите въпроси, като партньорите се увериха, че проектът разполага с необходимите ресурси за изпълнение на поставените цели. Важно място беше отделено и на комуникационните стратегии за популяризиране на инициативата и ангажиране на по-широката общественост. Разговорите се фокусираха върху използването на социалните медии и други канали за максимално разпространение на информацията за проекта и неговото въздействие върху региона.

Срещата беше пример за успешна съвместна работа, като всички партньори споделиха своите знания и идеи. Духът на екипна работа и отдаденост към целите на проекта беше ясен през целия процес. Партньорите на AlgaeRevive са решени да продължат сътрудничеството си, като работят за реализирането на проектните цели и създаването на дълготрайно въздействие върху екологичната и икономическа устойчивост на Черноморския регион.

Благодарим на всички партньори за тяхното активно участие и ангажимент към успеха на проекта. Очаквайте още актуализации, докато работим заедно за изграждането на по-здравословно и устойчиво бъдеще за Черно море.

На 5 декември 2024 г. в сградата на Басейнова дирекция „Черноморски район“ във Варна се проведе 43-то заседание на Басейновия съвет. На събитието, което събра представители на различни организации и институции, взеха участие и представители на Фондация Виа Понтика, в лицето на председателя на Управителния съвет, г-жа Ина Агафонова.

Заседанието беше открито с преглед и одобрение на протокола от предходното 42-ро заседание. В дневния ред бяха включени важни точки като представяне на проекта на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) за периода 2022–2027 г., допълнен след публични консултации, както и на Морската стратегия за същия период. Представени бяха и допълненията към докладите за екологична оценка на тези документи.

По време на заседанието беше обсъдено и изпълнението на проекта SCIRENA – инициатива за подобряване на екологичния статус на Черно море. Последвалата дискусия предостави възможност на участниците да зададат въпроси и да дадат свои предложения за бъдещото управление на водните ресурси в региона.

Фондация Виа Понтика активно се ангажира с темите на устойчивото управление на екосистемите и опазването на биоразнообразието. Участието на нашия представител в подобни форуми е част от усилията ни да допринесем за опазването и възстановяването на устойчиви водни и морски екосистеми.

За повече информация относно дейностите на фондацията и нашата работа в областта на опазването на околната среда, посетете нашия уебсайт или ни следете в социалните мрежи.

По повод празника на града Никулден, Фондация „Виа Понтика“ организира раздаване на прясна риба на жители от местната общност. Инициативата се проведе в партньорство с общинските структури и с подкрепата на доброволци, които помогнаха за логистиката и разпределението на рибата.

Целта на инициативата беше не само да се осигури традиционният никулденски обяд за повече семейства, но и да се покаже важността на солидарността и подкрепата в обществото. Рибата, предоставена от Фондацията, е добита от устойчиви източници, като по този начин затвърждаваме ангажимента си към опазване на природните ресурси и екосистемите.

„Никулден е празник, който обединява хората, и ние искахме да дадем своя принос, за да бъде той още по-специален за местната общност,“ споделиха представители на Фондация „Виа Понтика“.

Благодарим на всички, които се включиха в организацията, и пожелаваме на всички здраве, благополучие и споделена радост в празничния ден!

За последните 22 години Европейският съюз, въпреки ясните си закони за защита на околната среда, не е блокирал нито един пестицид, който унищожава насекомите – жизненоважните „малки неща, които движат света“. Това е заключението на тревожен доклад на Европейската мрежа за борба с пестицидите (PAN Europe), с който фондация „Виа Понтика“ като член активно се ангажира. Докладът разкрива мащабни манипулации в полза на химическата индустрия, които застрашават екосистемите ни и влошават биоразнообразието.

Как се стигна дотук?
Вместо да прилага законите, които изискват забрана на опасните пестициди, ЕС е разчитал на насоки, изготвени със съдействието на големите химически корпорации Bayer и Syngenta. Тези „насоки“ позволяват на производителите да заобикалят регулациите, с което се нанасят катастрофални щети върху насекомите – основата на хранителните вериги и опрашването.

Ето какво показва докладът:

Пълна липса на защита: Нито една субстанция не е била блокирана поради вредата върху насекомите, въпреки че доказателствата за опустошителното им въздействие се трупат.
Манипулации на научни данни: Използват се деградирани земи като стандарт за „здравословна“ екосистема, а дългосрочните ефекти на пестицидите се прикриват чрез краткотрайни тестове.
Конфликти на интереси: Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) е наела експерти с връзки към химическата индустрия, за да изготвят нови методологии, които още повече да отслабят защитата на околната среда.

Какво е заложено на карта?
Насекомите са незаменима част от природата. Те не само опрашват растенията, но и поддържат почвата здрава, регулират вредителите и са храна за много други животни. Без тях екосистемите се сриват, а заедно с тях – и селското стопанство, и нашето бъдеще.

Вместо да работят за тяхната защита, новите насоки на EFSA допълнително ще намалят защитата на насекомите. Ако тези методологии бъдат приети:

– Растителноядните насекоми ще бъдат обявени за „вредители“, което ще оправдае тяхното унищожаване.
– Ще се използват компютърни модели вместо реални тестове, което ще направи резултатите трудно проверими.
– Пестицидите ще продължат да се тестват само за 48 часа, игнорирайки дългосрочните им ефекти.

Има ли надежда?
„Това не е крайният изход,“ заявява д-р Мартин Дермин, изпълнителен директор на PAN Europe. „Имаме още време да поправим тази огромна грешка. ЕС трябва да се върне към основните си принципи – да поставя природата над печалбите на химическите гиганти.“

Фондация „Виа Понтика“ и други организации настояват за:

Спешно премахване на конфликтите на интереси в регулациите;
Назначаване на независими учени, които да създават насоки, базирани на реални научни данни;
Ускорена забрана на пестицидите, които унищожават насекомите и екосистемите.

Какво следва?
Докладът „Licence to Kill“ е призив за действие. Фондация „Виа Понтика“ ще продължи да се бори за създаване на ефективни регулации, които да защитават насекомите и природата. Защото това е не само екологичен, но и морален дълг към бъдещите поколения.

Повече информация за доклада тук.

Фондация Виа Понтика се присъединява към инициативата за забрана на износа на опасни пестициди, забранени на територията на Европейския съюз, към трети страни. Тази практика създава двоен стандарт, при който забранените пестициди се връщат в ЕС чрез вносни продукти, което поставя под заплаха здравето на гражданите и околната среда.

Повече от 86 000 души вече подписаха петицията. Важността на подписването на тази петиция е огромна. Всеки глас има значение и може да допринесе за промяната на настоящата политика, свързана с безопасността на храните и защитата на околната среда.

Присъединете се към нас и подпишете петицията тук!

На 3 октомври се проведе първата онлайн среща по проект ‘Използване на силата на водораслите за намаляване на замърсяването и за син растеж’ – BSB00091 AlgaeRevive.

Партньорите Фондация „Виа Понтика“, България (Водещ партньор); Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас, България; Институт за управление на водите „Цотне Мирцхулава“ към Техническия университет на Грузия; Одески държавен аграрен университет, Украйна; Гръцка земеделска организация „ДИМИТРА“ и Университет „Овидий“ в Констанца, Румъния обсъдиха основните цели на проекта, предстоящите дейности и плана за действие за следващите месеци. Основните акценти на срещата бяха стратегията за използване на водораслите за пречистване на морските води, изследователските методи и сътрудничеството между партньорите за успешно изпълнение на проекта.

Екипът на Фондация „Виа Понтика“ благодари на всички партньори за активното участие и приноса им към срещата! Щастливи сме, че бяхме „виртуални“ домакини на събитието!

Очаквайте информация за напредъка на проекта тук, както и на Фейсбук страницата на проекта.

На 25 септември в Европейския парламент се проведе конференция на тема „Защита на селскостопанските работници и гражданите в селските райони от пестициди“. Събитието беше организирано от Европейската мрежа за борба с пестицидите (Pesticide Action Network Europe) в сътрудничество с евродепутатите Кристоф Клержо и Мари Тусен, с участието на експерти, учени и представители на неправителствени организации, сред които беше и Ина Агафонова, председател на Управителния съвет на Фондация „Виа Понтика“.

Конференцията засегна сериозни проблеми, свързани с използването на пестициди и тяхното въздействие върху здравето на хората и околната среда. Основен акцент беше поставен върху уязвимите групи, като децата и селскостопанските работници, които са изложени на повишен риск от хронични заболявания, включително рак и невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон.

Един от ключовите моменти в дискусията бяха научните доказателства за вредите от хроничното излагане на пестициди. Докладът на д-р Пол Шийпърс от университета Вагенинген показа, че конвенционалните фермери са изложени на значителни количества пестициди, докато биологичните фермери показват по-ниски нива на остатъци от пестициди в телата си.

На проведената конференция беше подчертана важността на засилването на общественото участие в защитата на здравето и околната среда, както и необходимостта от подобряване на законодателството и неговото прилагане.

Конференцията приключи с призив за по-строго законодателство и по-добро прилагане на регулациите, за стимулиране на устойчиви земеделски практики, за да се гарантира безопасността на хората и околната среда от вредите, причинени от пестицидите.

Фондация „Виа Понтика“ има удоволствието да сподели с вас важен призив за проекти от инициативата MedWet, насочен към отбелязването на Световния ден на влажните зони 2025. Това събитие, отбелязвано всяка година на 2 февруари, цели да повиши осведомеността относно значението на влажните зони за човечеството и околната среда.

MedWet, с подкрепата на Френската агенция за биоразнообразие (OFB), предлага финансиране на проекти, насочени към образователни и информационни инициативи за младата аудитория (до 25 години) в Средиземноморския регион. Основните цели на тези проекти включват насърчаване на глобални усилия за опазване на влажните зони и създаване на мрежа от екологични инициативи в региона.

Краен срок за подаване на проекти: 11 ноември 2024 г.
Обявяване на финансирането: 8 януари 2025 г.

За повече информация и участие, можете да разгледате пълния текст на призива за проекти тук.

Не пропускайте възможността да допринесете за опазването на влажните зони в Средиземноморието!