ИНОВАТИВНА БАЗА ДАННИ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ С ТВЪРДИ ОТПАДЪЦИ ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА В БУРГАС

На 25 септември 2019 г. в експозиционен център „Флора“ в гр. Бургас ще бъде представена иновативна онлайн платформа, която предоставя данни за теченията на Черно море и замърсяването с твърди отпадъци. Платформата е разработена така, че в нея да могат да бъдат добавяни данни както от научни организации, така и от отделни граждани, които са наблюдавали отпадъци. Системата ще позволи проследяване на замърсяването с твърди отпадъци по един по-пълен и достъпен начин и ще подпомогне както научните изследвания в областта, така и доброволческата дейност по почистване на Черно море.  Платформата е разработена от екипа по проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (BSB552 RedMarLitter), в който водещият партньор Фондация «Виа Понтика» си партнира с община Бургас и два университета – «Овидиус» от Констанца, Румъния и Държавния университет на Тбилиси, Грузия и обхваща данни от трите държави. Впоследствие се очаква тя да бъде допълнена и с данни от другите държави от Черноморския басейн.

Представянето на онлайн базата данни е част от втората мониторингова среща по проект BSB552 RedMarLitter, която ще се проведе в периода 24-26 септември 2019 г.

Проектът се изпълнява по приоритет 2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци“ на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“.

В допълнение към текущите процедури по проекта, заинтересованите групи и подизпълнителите, ангажирани в проект RedMarLitter ще имат възможност да се включат в мониторингова кампания. В синхрон с досегашния нестандартен подход на 25 септември 2019 от 10 часа на плажа северно от Бургаски солници, съвместно с Висше военноморско училище, ВВМУ-Варна ще бъде демонстрирана работа на терен и презентация на техники и методи на провеждане на кампания за мониторинг. Мероприятието ще продължи с презентационен панел в Експозиционен център „Флора“, Бургас, където в отворени дискусии експерти и партньори ще имат възможност да обменят знания във връзка с напредъка по заложените дейности и представяне на създадената компютърно моделирана платформа за следене на морски отпадъци.

 

Данни за връзка за допълнителна информация:

Ана Янчева

Координатор на проекта

моб.тел: +359 899 840 138

e-mail: [email protected]

 

 

В Париж ще изградят най-голямата покривна зеленчукова градина в света

 

 

Френската компания за иновации в градски култури Agropolis, планира да изгради най-голямата покривна градина в света. Стопанството ще се появи на покрива на изложбения център Porte de Versailles в покрайнините на френската столица. Предвидено е да произвежда до 30 вида плодове и зеленчуци.

Всички продукти във фермата трябва да се отглеждат без пестициди, по модела на вертикалното земеделие – наричан още аеропоника . Това има две предимства: не само ограничава източниците на замърсители, тъй като растенията не растат директно в почвата, но също така позволява много ефективно управление на дъждовните води. Площта на съоръжението ще бъде 14 хиляди квадратни метра. Отглежданите продукти ще се продават в ресторант с капацитет 300 души, който също ще бъде изграден на покрива на сградата, съобщава Fertilizer Daily.

Проектът се осъществява като част от стартиралата през 2014 г. програма Parisculteurs, според която до 2020 г. зеленчуци, цветя и билки трябва да се появят на 100 хектара покриви на изоставени сгради в различни райони на града. Планирано е една трета от тази площ да бъдат селскостопански култури.

Потенциалните потребители на тези култури ще бъдат по-голямата част от жителите на Париж, обясни авторът на проекта Паскал Харди. Също така във фермата ще се провеждат образователни турове и други събития, освен това ще се  отдават под наем малки парцели. Този проект трябва да бъде интегриран в нов модел на местна икономика, като един от начините за драстично ограничаване на въглеродното въздействие.

Компанията Agripolis е позната на пазара от няколко десетилетия. През това време тя е построила няколко летищни ферми и висящи градини в най-добрите хотели по света.

Александър Попов

agrozona.bg

 

 

СЗО призовава за повече изследвания на микропластиците и за борба с пластмасовото замърсяване

 

 

Пластмасите са широко разпространени в ежедневието. Около 8 милиона метрични тона пластмаса годишно се изхвърлят в океана. Веднъж попаднали във водата, каквото не се изхвърли от вълните на брега, в по-голямата си част се разбива на миниатюрни частици. Най-малките частици – тези, които са по-малки от 5 милиметра – се наричат микропластика. Според данните, световните океани съдържат около 236 000 тона микропластика. Някои отломки биват разнасяни от водите, други потъват в зависимост от собствената им плътност, а трети биват погълнати от риби и ракообразни, които пък стават храна за други животни, включително птици и хора.

За момента ефектът върху човешкото здраве е сравнително неизследвана територия, но специалистите се притесняват, че пластмасата може да съдържа високи концентрации на замърсители като полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди. Въпреки че експерименти не са провеждани върху хора, тези върху животни показват, че микрочастиците са способни да проникнат в кръвта на засегнатото същество, лимфната система и може би черния дроб, като същевременно се събират в червата и носят потенциално вредни последици за органите и хормоналната регулация.

Световната здравна организация следи и анализира постъпващите доказателства и на 22 август 2019 г. излезе със съобщение за новините, което гласи следното:


Днес Световната здравна организация (СЗО) призовава за допълнителна оценка на микропластиката в околната среда и нейното потенциално въздействие върху човешкото здраве след публикуването на анализ на настоящите изследвания, свързани с микропластиката в питейната вода. Организацията също така призовава за намаляване на замърсяването с пластмаса, за да се възползва околната среда и да се намали излагането на хора.

„Спешно трябва да знаем повече за въздействието на микропластиците върху здравето, защото те са навсякъде – включително и в нашата питейна вода“, казва д-р Мария Нейра, директор, отдел „Обществено здраве, околна среда и социални детерминанти на здравето“ към СЗО. „Въз основа на ограничената информация, с която разполагаме, микропластиците в питейна вода изглежда не представляват риск за здравето на сегашните нива. Но трябва да разберем повече. Трябва също да спрем увеличаването на замърсяването с пластмаса в световен мащаб.“

Според анализа ( analysis), който обобщава най-новите знания за микропластиката в питейна вода, няма вероятност микропластиците, по-големи от 150 микрометра, да бъдат абсорбирани в човешкото тяло и поемането на по-малки частици се очаква да бъде ограничено. Абсорбцията и разпределението на много малки микропластични частици, включително в обхвата на наноразмери, обаче могат да бъдат по-високи, въпреки че данните са изключително ограничени.

Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се получи по-точна оценка на експозицията на микропластиката и нейното потенциално въздействие върху човешкото здраве. Те включват разработване на стандартни методи за измерване на микропластичните частици във вода; повече проучвания за източниците и появата на микропластици в сладка вода; и ефикасността на различни процеси на лечение.

СЗО препоръчва на доставчиците на питейна вода и регулаторите да дават приоритет на премахването на микробни патогени и химикали, които са известни рискове за човешкото здраве, като тези, причиняващи смъртоносни диарични заболявания. Това има двойно предимство: системите за пречистване на отпадни води и питейна вода, които третират съдържанието на фекалиите и химикалите, също са ефективни за отстраняване на микропластиката.

Пречистването на отпадни води може да премахне повече от 90% от микропластиците от отпадъчните води, като най-голямото отстраняване идва от третично пречистване, като филтриране. Конвенционалното пречистване на питейна вода може да премахне частици, по-малки от микрометър. Понастоящем значителна част от населението в световен мащаб не се възползва от адекватно пречистване на водата и канализацията. Чрез решаване на проблема с излагането на хора на фекално замърсена вода, общностите могат едновременно да се справят с проблемите, свързани с микропластиката.

Тук може да изтеглите доклада на СЗО за 2019 г. :

Downloads

 

Искате ли да победим изменението на климата? Засадете 1 трилион дървета!

Общата територия на Земята, включително свободните площи по света и настоящите горски райони, които могат да бъдат засадени с дървета

 

Искате ли да помогнете за спасяването на света от изменението на климата? Вземете  малко семена или разсад и започнете да засаждате дървета, тъй като утре няма!

Един трилион новозасадени дървета могат да спасят планетата от парниковия ефект, обявиха швейцарски учени. Те са изчислили, че новите дървета за десетилетия ще могат да погълнат почти 830 милиарда тона въглероден диоксид от атмосферата. Такива новозасадени дървета биха могли да намалят въглерода (част от въглеродния диоксид на парниковите газове) от атмосферата с близо 25%, като го сведат до нива, които не се наблюдавани от близо 100 години, казват учените. Ползата ще е бърза, защото дърветата пречистват въздуха най-добре, когато са млади, твърдят в специална статия в списание «Сайънс»  еколози от Федералния технологичен институт в Цюрих.

Учените отправят апел към всички екоактивисти и  протестиращи срещу климатичните промени по света да спасят планетата, като започнат да садят дървета.

„Всички знаехме, че възстановяването на горите може да играе роля в борбата с изменението на климата, но нямахме научно разбиране за това какво въздействие може да окаже това“, се казва в изявлението на един от старши сътрудниците на изследването Томас Кроутер, доцент по екология в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих ( ETH Цюрих).

Ако свободните площи по света, които сумарно са колкото територията на САЩ, бъдат засадени с дървета, те биха уловили две трети от произведените от човека парникови емисии. Дори при съществуващите градове и обработваеми площи, има 9 милиона квадратни километра свободно пространство, на което могат да бъдат засадени поне 1 трилион дървета, уточняват швейцарските еколози.

„Всяко друго решение срещу климатичните промени би изисквало всички да променим поведението си, или някакво решение от политици, които могат да вярват или да не вярват в климатичните промени, или пък научно откритие, каквото още не е направено – каза Том Краутър от екипа. – Това е най-евтиното – хиляди пъти“, а и най-ефективното.

„Ще отнеме десетилетия, докато новите гори пораснат и постигнат този потенциал“, допълва Кроутер. „Жизненоважно е да защитаваме горите, които съществуват днес, да изпълняваме другите климатични решения и да продължим постепенно да премахваме изкопаемите горива от нашите икономики, за да избегнем опасните климатични промени“.

Швейцарските еколози са първите, изчислили колко дървета може да има на Земята, къде е възможно да бъдат отглеждани те и колко въглерод могат да погълнат. Учените са използвали Гугъл Ърт, за да установят къде могат да бъдат засадени повече дървета. Така установили, че шестте държави с най-много свободна площ за засаждане на дървета са Русия, САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и Китай.

Проучването показва къде в света могат да се засаждат тези дървета и колко въглерод могат да усвоят. (Дърветата вземат въглероден диоксид от атмосферата и го използват в процес, наречен фотосинтеза, който им позволява да растат, като в крайна сметка складират този въглерод в листата си и други части.) Русия има най-много пространство – 583 000 квадратни мили (1,5 милиона квадратни км) , следвана от САЩ – 397 700 квадратни мили (1 милион квадратни километра), са установили изследователите. Следващите топ претенденти са Канада с 302 700 квадратни мили (784 000 квадратни км), Австралия с 223 900 квадратни мили (578 900 квадратни км), Бразилия с 191 900 квадратни мили (497 000 квадратни км) и Китай със 155 200 квадратни мили (402 000 квадратни км) на разположение за нови зелени засаждения.

Засаждането на дървета в тези региони би увеличило покритата част от Земята с гори с една трета, без това да се отразява на земята, която хората използват в градовете и в селското стопанство. След като тези дървета пораснат, те могат да усвоят 225 милиарда тона (205 милиарда метрични тона) въглерод, или около две трети от 330 милиарда тона (300 милиарда метрични тона) въглерод, който хората са отделили в атмосферата след започването на индустриалната революция.

Според ръководителя на изследването Жан-Франсоа Бастен има място поне за още един трилион, а може би и трилион и половина. Сега на планетата ни има три трилиона дървета.

Създадената от еколози карта показва и кои дървета са най-подходящите.

Изследването е публикувано онлайн на 4 юли в списание Science.

Live Science

 

Сбогом, пластмаса! Индонезийци са измислили страхотни екологични биоразградими торбички

 

Компания в Индонезия е създала найлонова торбичка, толкова екологична, че можете да я изядете.

Тя е направена от маниока, зеленчуковият корен, който е основен в хранителния режим на много от хората в Африка, Латинска Америка и Азия, но който може да се използва и в производството.

Компанията, Avani Eco със седалище в Бали е създала торбичка, за която казват, че изглежда като пластмаса, но е напълно разградима и компостируема.

Освен това се разтваря във вода, така че ако животните я изядат, няма да им причини вреда. Казват, че всъщност е толкова безопасна, че хората дори биха могли да я погълнат.

 

 

Огън върху лед

Пожарите в Арктика това лято са с безпрецедентни размери, продължителност и сила и са опасни заради ефекта на снежната топка, който съзадават

Северният полярен кръг е имагинерната линия, която разделя сравнително комфортната за хората зона от ледения арктически свят. Отвъд нея няма пингвини, но има бели мечки, глетчери, айсберги и много студ. Поне така си го представяхме доскоро. Днес огромни територии на и отвъд тази въображаема линия са обхванати от стотици съвсем не въображаеми пожари. Те са с огромен обхват и свирепа интензивност и бушуват вече месец в Сибир, Гренландия, Аляска и Северозападна Канада, опасвайки Арктика с огнен пръстен. Токсичната димна пелена се стеле от Урал на изток до Ванкувър и Сиатъл на запад и е видима от Космоса.

Горските пожари не са необичайни през лятото дори в тези северни региони. Този път обаче те са с безпрецедентни размери, продължителност и сила, казва Марк Парингтън, експерт по горски пожари към Системата за наблюдение на атмосферата „Коперник“ (CAMS). В последните години температурите в целия пояс около Северния ледовит океан се покачват много по-бързо, отколкото средното за планетата, и причиняват засушавания. Сухата земя е по-уязвима за пожари, обикновено вследствие на светкавици. Рекордните жеги и силните ветрове в последния месец пък са подхранили огнищата до страховитите им мащаби, обяснява експертът, цитиран от BBC.

В Аляска, където през юни бяха измерени 32 градуса по Целзий, има над сто пожара, някои с размер на 100 000 футболни игрища. В Канада само един от пожарите бе достигнал площ колкото Люксембург. Пожари и в Гренландия ускоряват топенето на ледовете, което и без това тази година се случва с безпрецедентно темпо заради горещите вълни.

 

Най-мащабно и опасно обаче е положението в Сибир, където стотици по-малки и по-големи огнища горят на територия с размерите на Белгия. В няколко области, включително в третия по големина град в Русия – Новосибирск, бе обявено извънредно положение, след като въздухът се изпълни с токсичен дим и сажди. Наложи се обаче местното население да привлече медийното внимание и да инициира подписки, преди това да се случи. Със значително закъснение президентът Владимир Путин изпрати и армията да помага на пожарните служби и местните хора. Предвид мащабите и трудния достъп в тези отдалечени райони обаче ефектът от човешките усилия е ограничен. Обливането с вода от самолети е опасно заради дима и не е особено ефективно в тези гъсти, никога непрочиствани гори, пълни със суха дървесина. По-ефективно е правенето на просеки с булдозери като буфер пред огъня. Но силните пламъци успяват и да ги прескочат.

Ако сушата продължи, пожарите може да бушуват и до октомври, когато ще завали дъжд или сняг. Резултатът ще е унищожаване на милиони и милиони хектари вековни борови гори.

Извън преките щети за земята, хората и икономиките мащабните пожари са особено опасни заради ефекта на снежната топка. Според оценките на CAMS от юни досега те са изхвърлили в атмосферата рекордните почти 80 мегатона въглероден диоксид – повече, отколкото създава Швеция за цяла година. В същото време са унищожени огромни площи с гори и растителност, на които разчитаме за абсорбацията му. Така емисиите ще бъдат в нетен плюс и ще допринесат за допълнителното повишаване на температурите. А това ускорява топенето на ледовете и води до още климатични аномалии.

И така, добре дошли в новия свят. В него Европа се пече в сахарски жеги, Арктика гори, Гренландия се топи… И това, изглежда, ще бъде новата нормалност.

capital.bg

 

Полуфиналистите се събират в Торино за Европейската академия за социални иновации

За Академията

От какво се нуждаят социалните новатори, когато започват? 50 000 евро за инвестиране в техния бизнес очевидно е смяна на играта – но също така важни са и уменията! Ето защо всяка година провеждаме Европейска академия за социални иновации – тридневно обучение на място и работа в мрежа, където нашите полуфиналисти в областта на конкуренцията събират жизненоважните знания, от които се нуждаят, за да изведат идеите си на следващо ниво.

Тази година в Торино поканихме експерти от света на банковото дело, местното самоуправление, както и водещи учени в социални иновации за индустрията, които да предоставят на нашите предприемачи практическите инструменти, необходими, за да разширят и разпространят своите предизвикателни проекти за пластмасовите отпадъци.
Но нека не говорим само – ето какво казаха някои от участниците за своите три дни в Торино …

Лина Радвилайте от The Plastomobile (Литва)

„Академията беше толкова полезна – нямаме търпение да приложим знанията, които сме събрали тук! Експертите наистина знаят за какво говорят. В момента изграждаме нашия екип, така че успяхме да научим някои ценни уроци за това как да постигнем най-добре това, към което сме тръгнали.
Нашият проект в момента е наше хоби и страст, но смятаме, че този конкурс може да бъде трамплинът, за да го качим на следващо ниво!“

Симона Стилиянова от Fountains , България (България)

„Обичам Академията. Събраха се съмишленици от цяла Европа. Тук научих, че не е нужно да действаме сами – има цяла общност като нас.
Сега се чувствам много по-добре подготвена за моя проект и съм толкова развълнувана да започна да прилагам научените неща! “

 

Константин Ферсета от  Kidibot Plastic Battles  (Румъния)

„Като новатори често сме малко заслепени от усилията, които влагаме в нашите проекти и идеи. Академията ни учи как да възприемаме обективно чуждото мнение. Срещнахме се с няколко страхотни експерти, които ни помогнаха особено много в оценката на въздействието на това, което правим. Прилагайки това на практика, можем наистина да видим как ще завършим с по-добър продукт. “


Ариана Далфра от ReciclaGaMe (Италия)

„В Академията се свързахме с толкова много увлекателни проекти, за които съм сигурна, че ще оформят рамката на бъдещето.
Експертите ни помогнаха да идентифицираме проблемите си – сега виждам грешките, които правим и как можем да подобрим нашия бизнес модел и комуникация. Имаме много по-ясна картина какво следва да направим по-нататък. “

Какво се случва след това?

След три изпълнени с работа дни в Торино, полуфиналистите се отправиха към къщи, за да работят по своите планове за развитие. Те ще бъдат подкрепени в този процес от местни инструктори, които ще предоставят съвети. След това всичко зависи от съдийската комисия, която ще избере първите 10 … и с 30 отлични проекта, от които да избира, решението със сигурност ще бъде трудно!

eusic.challenges.org

Tesco, Sainsbury’s и Iceland обявиха най-новите си инициативи за намаляване на пластмасите

Водещите търговци на хранителни стоки започнаха тази седмица още един кръг от инициативи за намаляване на пластмасовите отпадъци като част от по-широкия стремеж на индустрията за намаляване на въздействието им върху околната среда.

След подобен ход от Asda по-рано този месец, Tesco обяви, че ще спре да използва пластмасови торби за превоз на стоки при доставка на хранителни продукти в онлайн бизнеса си. Решението, което следва шестмесечни проучвания, означава, че всяка година ще бъдат доставени 250 милиона по-малки пластмасови торби за носене, а с близо 2000 тона ще намалее производството на пластмаса годишно.

Директорът по качеството на Tesco, Сара Бредбъри, заяви: „Търсим начини да намалим количеството пластмаса, което използваме. Знаем, че това е важен въпрос за клиентите, колегите и бизнеса ни и знаем, че трябва да направим повече. Премахването на пластмасовите торби за носене от нашето онлайн пазаруване е един от многото начини, с които правим промени, за да помогнем на клиентите да намалят използването на пластмаса. “

Междувременно, след като започна седмицата, разкривайки, че е изпробвала премахването на пластмасовите торби за насипни плодове и зеленчуци в магазините си, Sainsbury заяви вчера, че ще бъде първият търговец на дребно, който ще замени черните пластмасови тави на охладените готови ястия с алтернатива за рециклиране.

Тази седмица стартиралата във всички магазини в цялата страна за най-популярните готови ястия на Sainsbury, фирмата замества черните пластмасови тави, използвани преди за тави от естествена CPET, форма на рециклируема пластмаса. Новият материал, който лесно може да се открие в заводите за рециклиране, ще бъде прилаган при всички охладени готови ястия до ноември тази година.

Очаква се този ход да се намали употребата с над 1000 тона трудна за рециклиране пластмаса всяка година.

Джудит Батчелар, директор на марката Sainsbury, коментира: „Това е фантастично развитие в устойчивата иновация на опаковките и ние сме горди да представим нашата нова, напълно рециклируема тава за храни тази седмица. Нашият ангажимент за намаляване на въздействието ни върху околната среда продължава и обявяването днес е допълнение към по-широките стъпки, които предприехме като бизнес тази година.

И накрая, Исландия започна да премахва всички пластмасови торби от един от своите магазини, като ги замени изцяло с хартиени алтернативи.

Процесът ще се проведе в магазина на Hackney, като на клиентите се предлагат изключително здрави хартиени торби за 15p. По-леки хартиени торбички за хартия (10p), торби от юта (£ 1), маркови памучни чанти на Дисни (£ 1), и малки хартиени торби за месни продукти също ще бъдат достъпни, осигурявайки пълна гама от опции без пластмаса за клиенти.

В същото време Iceland ще изпробва и хартиените торби от 15p заедно с пластмасовите многократна чанта за пазаруване (15p) в Северен Уелс, Уирал и Чешир, обхващайки 25 магазина. Това допълнително проучване ще бъде пуснато в още 15 магазина в района на Манчестър от 10 август и ще бъде използвано за наблюдение на предпочитанията на потребителите в среда, в която двете опции се предлагат една до друга.

И двете проучвания ще се проведат за шест месеца, като констатациите ще бъдат анализирани и използвани за информиране на дългосрочния подход на търговеца на дребно за замяна на пластмасови носители за еднократна употреба.

Миналата година Iceland беше първият търговец на дребно в световен мащаб, който се ангажира да премахне цялата пластмаса от етикетирането на опаковките до края на 2023 година.

Коментирайки последната си инициатива, Ричард Уокър, управляващ директор на Iceland, каза: „Ние знаем, че много клиенти използват„многократна чанта за пазаруване ”само веднъж и търговията на дребно трябва да работи заедно с нас, за да променим това поведение и да се намерят алтернативни решения. През миналата година в Обединеното кралство бяха продадени над 1.2 милиарда многократни чанти за пазаруване и това трябва да се промени драстично.

„Тези проучвания ще ни помогнат да разберем как се чувстват нашите клиенти относно премахването на един от най-често срещаните предмети, свързани с пластмасата, торбите в супермаркета и как те реагират на различни алтернативи. Очакваме с нетърпение да видим как клиентите реагират и как ще използваме резултатите от проучванията в по-широките ни планове за намаляване на пластмасовия ни боклук.“

 

kamcity.com

 

3 юли-Mеждународен ден за свят без пластмасови торбички

 

Флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба се състоя на Синия пазар във Варна на 3-и юли – международен ден за свят без пластмасови торбички. Акцията е идея на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и е част от предприетите в различни градове на страната инициативи под надслов „Свободни от пластмаса“.

Точно в 14:00ч. младежи тръгнаха от района на Юнашкия салон към Синия пазар и спираха всеки минувач с найлонова торбичка в ръце. „Когато отиваш на пазар, вземи своя торба и на щанда кажи: „Не, мерси, нося си!“ (#НеМерсиНосяСи). С това послание доброволците подаряваха на гражданите и гостите на Варна пазарски торбички за многократна употреба.

 

 

За пълно премахване на пластмасовите изделия за еднократна употреба на територията на Банско се споразумяха местната власт и представителите на бизнеса в курорта. В Международния ден без найлонови торбички в търговските обекти се предлагаха хартиени пликове и чанти от плат, брандирани с логото на кампанията „неРАЗДЕЛНО Банско“.

Интегрираната кампания за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците, както и намаляването на неразградимите, стартира точно преди месец, като в нея са ангажирани училища, партньорски институции, бизнесът и домакинствата в Банско. Пилотната мярка за събирането на зеления отпадък, който се компостира в регионалното депо или в домашни компостери, стартира миналата година, а резултатът е над 10 тона оползотворена маса.

Община Банско и бизнесът подписаха на 03.07.2019 споразумение, което цели до 2021 година пластмасовите изделия за еднократна упротреба да бъдат премахнати напълно, а хартиените, стъклени и пластмасови опаковки да се събират разделно на 100 процента. В хранителните магазини се предоставяха хартиени пликове и чанти от плат, с цел те да изместят найлоновите торбички. Деца участваха в сътворяването на най-дългата рисунка на тема „Зелени идеи“ .

Пластмасовите торби и опаковки от храна и напитки са пагубни за околната среда, а в дългосрочен план – и за здравето на човека. България е на последно място в статистиката на Европа за екологично самосъзнание и информираност. По 246 найлонови торби употребява всеки българин годишно (трето място в Европа). Средно по 12 минути използваме една торбичка преди да я изхвърлим.

Повечето найлонови торби се произвеждат от материал, който не може да бъде рециклиран. Те не се разграждат, а се разпадат до 400 години на миниатюрни части (микро пластмаси), които влизат в хранителната верига.

Защо се организира този световен ден и защо е важно да спрем употребата на пластмасови торбички и всякакви пластмасови изделия за еднократна употреба?

  • Защото до момента в България мерките за намаляване на употребата на еднократни полиетиленови пазарски торбички няма успех. Забраната на тези торбички се подкрепя от европейското занконодателство и би била много по-ефективна мярка, ако я приложим в България.
  • Ежегодно по света се използват до 1 трилион полиетиленови торбички, което се равнява на 1 милион всяка минута. Средностатистическият полезен живот на една полиетиленова торбичка трае 12 минути, след които тя се превръща в ненужен отпадък;
  • В Европейския съюз годишно се употребяват 800 000 тона полиетиленови торбички за еднократна употреба, или 191 броя на глава от населението, но от тях се рециклират едва 6%. Останалото количество приключва в най-добрия случай на сметищата, където често създава проблеми като запушва колекторните тръби за инфилтрат (вредните отпадни води от отпадъците), или замърсява околната среда не само в градовете, но и на отдалечени места в природата;
  • Лекотата на полиетиленовите торбички позволява разпространението им надалеч – огромно количество отиват в световните морета и океани, където причиняват смъртта на над 100 000 морски животни годишно;
  • Полиетиленовите торбички се произвеждат от невъзобновяеми и ограничени суровини – петрол и природен газ. 40 % от използвания петрол в световен мащаб отива за производство на пластмаса;
  • Всяка година умират над 1 000 000 морски птици, заради погълната пластмаса, която объркват с храна;
  • При изследвания на морската вода във всеки литър отношението на планктона и пластмасата е 1 към 6 в полза на пластмасата.

Всички тези ужасяващи статистики не са само цифри, а показват реален проблем, който всеки от нас може да предотврати, като спре използването на пластмаса за еднократна употреба и използва платнени торби, вместо найлонови.

 

Фондация Виа Понтика получи сертификат от Европейската комисия

 

Зелената седмица на ЕС е нашата годишна възможност да вземем отношение за европейската политика в областта на околната среда. Организирано от Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, това ключово събитие в календара на политиката в областта на околната среда привлича политици, водещи природозащитници и всички заинтересовани граждани от Европа и от целия свят.

Зелената седмица на ЕС 2019 се проведе от 13 до 17 май.Тази година в центъра на вниманието е прилагането на законите в областта на околната среда.Екологичните закони имат огромно влияние върху живота ни. Те подобряват качеството на водата и въздуха, защитават природата и насърчават рециклирането и управлението на отпадъците.

Днес политиката в областта на околната среда е едно от най-сериозните постижения на европейската интеграция. Европа е дом на най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света. Тя до голяма степен успява да защити застрашените видове и местообитания, да възстанови екосистемите и да постигне по-устойчиво селско стопанство, рибарство и горско стопанство.

Фондация Виа Понтика е горда, че заема челни позиции в изпълнението на политиките в областта на околната среда в България. Свидетелство за това е полученият сертификат подписан от г-н Кармену Вела – комисар по околната среда, морските въпроси и риболова на ЕК за участие в Европейската зелена седмица 2019.

Колективът на Фондация Виа Понтика е решен да продължи с удвоени сили да допринася за по-ефикасна и ефективна защита на околната среда, за спиране загубата на биологично разнообразие и подобряване състоянието на видовете, местообитанията и екосистемите в България.