Новини

На 20 декември 2013 г., на 68-та си сесия, Общото събрание на ООН обяви 3 март, денят на подписване Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), да се чества като Световeн ден на ООН за дивата природа с цел повишаване осведомеността за дивите животни и растения в света. Резолюцията на Общото събрание на ООН определи също така Секретариата на CITES като фасилитатор за глобалното отбелязване на този специален ден за дивата природа по календара на ООН. Световният ден на дивата природа се превърна в най-важното глобално ежегодно събитие, посветено на дивата природа.

Световният ден на дивата природа се отбелязва през 2019 г. под мотото „Животът под водата: за хората и за планетата”, което го привежда в съответствие с цел 14 от Целите на ООН за устойчиво развитие.

Океанът съдържа близо 200 000 идентифицирани вида, но действителните числа могат да бъдат милиони. В световен мащаб пазарната стойност на морските и крайбрежните ресурси и индустрии се оценява на 3 трилиона щатски долара годишно, около 5% от световния БВП. Над три милиарда души зависят от морското и крайбрежното биоразнообразие за прехраната си. Морската дива природа е поддържала човешката цивилизация и развитие в продължение на хилядолетия- от осигуряване на храна и препитание, до материал за занаятчийство и строителство. Тя също обогатява живота ни в културно, духовно и рекреационно отношение по различни начини.

Възможността, животът под водата да ни предостави тези блага е силно повлияна, тъй като океаните на нашата планета и видовете, които живеят в тях, са подложени на непрекъснати заплахи. Сега около 40% от океаните са силно засегнати от най-значимата и пряка заплаха -прекомерна експлоатация на морските видове, както и от други заплахи като замърсяване, загуба на крайбрежни местообитания и изменение на климата. Тези заплахи имат силно въздействие върху живота и препитанието на тези, благоденствието на които зависи от морските екосистеми, особено жените и мъжете в крайбрежните общности.

Това е първият Световен ден на дивата природа, който се фокусира върху живота под водата. Това е чудесна възможност да се повиши осведомеността за спиращото дъха разнообразие на морския живот, решаващото значение на морските видове за човешкото развитие и как можем да се уверим, че те ще продължават да предоставят тези блага и на бъдещите поколения.

Тази история първоначално се появява в Reveal и е част от сътрудничеството с Climate Desk. Climate Desk е създаден в сътрудничество с Food & Environment Reporting Network -независима новинарска организация създадена с нестопанска цел.

Докато земеделските производители на соя наблюдават как през последните две години убиецът на плевели дикамба, опустошава милиони декари посеви, пчеларят от Арканзас Ричард Койс забелязва паралелна катастрофа, която се разгръща сред плевелите край тези полета.

Когато Койс забелязва изсъхващите плевели, той осъзнава, че пчелните семейства, които са произвеждали по 100 килограма мед преди три лета, вече едва успяват да се справят наполовина: дикамба вероятно е унищожила храната на пчелите му.

През октомври Агенцията за защита на околната среда(EPA) удължи одобрението си за употреба на убиеца на плевелите върху генетично модифицирани соя и памук, най-вече в Южния и Средния Запад, с още две години. Същевремено EPA заяви: „Очакваме, че няма да има неблагоприятни въздействия върху пчелите или други опрашители“.

Но учените предупредиха EPA още преди години, че дикамба ще промени зоната си на действие в отрицателна посока и ще убие плевелите, които са жизненоважни за пчелите. Последиците от решенията на EPA сега се заплитат в хранителната верига.

Дикамба вече е унищожила площи от негенетично модифицирани соя и специални култури, като например домати и винено грозде на стойност милиони долари.  Сега тя изглежда е основен фактор за големи финансови загуби за пчеларите. Загубите на пчелни семейства не засягат само снабдяването на страната с мед: пчелите опрашват селскостопански площи, произвеждащи плодове, ядки и зеленчуци, на стойност повече от 15 милиарда долара годишно, предимно в Калифорния, според Министерството на земеделието.

„Изглежда, че всички са засегнати“, казва Брет Адий, чието семейство управлява най-голямото в страната пчелно стопанство в Южна Дакота. Той мисли, че 2018 може да бъде „годината с най-слаба реколта в историята на Съединените щати за производство на мед.“

От 2016 до 2017 г. производството на мед в САЩ спада с 9%. Официалните статистически данни за 2018 г. още не са публикувани.

Пчеларите отдавна се борят да защитят кошерите си от паразити, вируси, инсектициди и други заплахи, разрушаващи пчелните семейства. Всички тези фактори, както и изменението на климата, са свързани с разпадането на пчелните семейства,нещо което се появи преди повече от десетилетие и унищожи 30% до 90% от кошерите на някои пчелари. Сега с дикамба, пчеларите трябва да се борят с бич, който може да унищожи храната и местообитанията на пчелите.

Преди девет години, земеделският еколог Дейвид Мортенсен е казал на служители на EPA, че разрешаването на употребата на дикамба върху генетично модифицирани култури би представлявало сериозен риск за дивите растения и опрашителите, които ги поддържат. През 2011 г. собствените учени на EPA цитират работата на Мортенсен, за да заключат, че повишената употреба на дикамба може да повлияе на опрашителите.

Но агенцията регистрира дикамба през 2016 г. въпреки предупрежденията, разкриха от Investigative Reporting  и Food & Environment Reporting Network през ноември. Миналата есен агенцията разшири одобрението си до 2020 година.

Дяволски добро  доказателство

Никой от факторите не може да обясни причините за загубите на пчелните семейства. Но доказателствата са „доста ужасяващи“ за това, че дикамба засяга и опрашителите, и самите пчели, според Мортенсен, председател на Департамента за земеделие, хранене и хранителни продукти на Университета на Ню Хемпшир.

Дикамба уврежда близо 5 милиона акра соя в Средния Запад през последните две години и „знаете, че всички части на полета, разположени близо до увредените култури, са били унищожени от хербицида“, казва той, „което означава, че широколистните растения, които пчелите предпочитат са били унищожени. Дикамба има малък ефект върху тревите, включително царевицата и пшеницата, но дори и малките дози могат да наранят соята, дивите цветя и други широколистни растения.

Дикамба беше гореща тема на годишната среща на Американската асоциация на производителите на мед по-рано този месец, каза Дарън Кокс, пчелар от Юта, който се оттегли като ръководител на асоциацията миналата година. „Много сме загрижени за дикамба и влиянието, което той оказва върху производството на мед и здравето на пчелите,” добави той.

Тазгодишната реколта от мед беше „много лоша“ в няколко региона, отбеляза Кокс. Засушаването в някои от водещите щати, произвеждащи мед, не само изчерпва източниците на храна на пчелите, но и води до по-голямо използване на хербициди, тъй като стресираните растения не усвояват лесно химикалите. В резултат на това, каза той, „тенденцията е да имате отслабено  пчелно семейство поради липса на източниците на храна за пчелите.“

Южна Дакота, където е базирана фермата Adee Honey Farms, съобщава за около 250 000 декара увредена от дикамба соя от 2017 г. насам. Фермата обикновено управлява от 80 000 до 90 000 кошера, „но нашите бяха толкова унищожени през последните няколко години, че започнахме да използваме пчелите на други хора“, каза Адий.

Повече от 70% от търговските медоносни пчели в страната се транспортират за опрашване на милиони декара бадемови градини в Калифорния всяка зима. Но през този сезон пчеларите се затрудняват да напълнят камионите си с кошери и са изправени пред огромни намаления на това, което обикновено е най-голямият им приход за годината.

Лайл Джонстън, президент на Професионалната пчеларска асоциация в Колорадо, обикновено изпраща на бадемовите стопанства 75 000 кошера, включително около 7 000 негови. Джонстън не е имал проблеми с пчелите си, които отглежда далеч от селскостопанските нива. (Колорадо е сред 34 –те щата, където е законно да се пръска дикамба върху генетично модифицирани култури, въпреки че малко площи са засадени със соя). Но след три десетилетия транспортиране на пчели в Калифорния той казва, че никога не е имало толкова много пчелари, които да му се оплакват, че са стигнали до фалит. Койс и няколко други пчелари, които обикновено му изпращат около 10 камиона пчели, изпращат наполовина този сезон.
Много пчелари близо до соевите полета твърдят, че губят половината от кошерите си – загуби, подобни на тези, които се дължат на разпадането на пчелните семейства. „Не можем да развъждаме пчелите достатъчно бързо, за да поддържаме загубите и да поддържаме здрави пчелните семейства „, каза Адий.

Гари Маккрил от „Маккрил Хони Фърмс“ в Северна Дакота смята, че дикамба, разпръскван близо до кошерите, може да направи пчелите по-уязвими към патогени, студ и други стресори. Маккрил загубил близо 40% от кошерите си миналата есен. Предишната година беше още по-лошо, казва той: „Нашето пчелно предприятие е опустошено.“

През последните две години, когато стотици хиляди декара соя от Северна Дакота бяха повредени от дикамба, Маккрил загубва около 3000 кошера и повече от четвърт милион долара от договорите за опрашване. Миналата година Северна Дакота забрани прилагането на дикамба след 30 юни, но беше вече твърде късно.

До началото на юли, „медният поток просто се изключи, както се изключва кранчето“, отбелязва той. – И никога не се възобнови. След падането на студа в Северна Дакота през есента, пчелите на Макрил започват да замръзват до смърт. Дори когато живакът спадне под нулата, може да видите няколко мъртви пчели, казва той, „но шепа мъртви пчели? Това е необичайно.

Не е ясно дали дикамба засяга способността на пчелите да съхраняват топлината. Макрил се надява да разбере, като изпрати проби на мъртви пчели на лабораторията Strong Microbials, управлявана от микробиолога Слава Строголов в Милуоки. Строголов ще тества за дикамба и други пестициди в червата на пчелите.

Строголов смята, че дикамба може да навреди на чревните микроби, които са критични за здравето на пчелите. „Когато пчелите кацнат върху пръсканото цвете, те ще погълнат полен и червата ще бъдат първите, които са изложени на тези химикали“, казва той. Пчелите разчитат на чревните бактерии за смилане на полен. Ако не получат достатъчно прашец, не могат да произведат мазнините, от които се нуждаят, за да се справят със студа.

Загубата на диви източници на прашец

Койс се убеждава, че рязкото намаление на производство в медната му ферма, която е най-голямата пчеларска кооперация в Арканзас, се дължи на дикамба, след като прочита едно от изследванията на Мортенсен. Изследванията показват, че дози дикамба, които имитират пръскането с убиеца на плевели, забавят цъфтежа и намаляват наполовина броя на цветовете, произведени от растенията, както и броя на посещенията на опрашители.

Койс за пръв път вижда симптомите от ефекта на дикамба при основния източник на пчелна храна, наречен redvine (червена лоза)-цъфтящо увивно растение, което се изкачва по дървесните навеси  и по оградите. През 2017 г. лъскавите листа на сълзите на червената лоза изглеждали изкривени и повяхнали. Миналото лято, казва той, червените лози бяха мъртви.

Пчелите зависят от червената лоза за нектар и цветен прашец, източник на протеин, който помага на пчелните семейства да оцелеят при ниски температури, паразити и други стресори. Ако кралиците нямат цветен прашец, те няма да снесат яйца, а популацията стагнира или намалява.

Когато Койс инспектирал кошерите по-близо до Мисисипи, на места, където фермерите не са използвали дикамба, той открил, че червените лози са обсипани с цветове  и шушулки. Близките кошери бучели от пчели, които произвеждали 100 килограма мед и пет до шест рамки със съхраняван цветен прашец.

Но по-голямата част от пчелните семейства в Арканзас, където държели по-голямата част от своите 13 000 кошера, били твърде анемични, за да се доставят на калифорнийските производители на бадеми. „Миналата година“, казва Койс, „се оказа, че е катастрофа за нас.“

През последните години някои пчелари- търговци се опитаха да преместят кошерите си в хълмистата страна на Арканзас, за да се измъкнат от пестицидите, каза Джон Завислак, експерт по ентомология и пчеларство в университета в Арканзас. Но сезонната суша през юли и август оставя дивите цветя в хълмовете без много нектар и кошерите без много мед. Исторически, кошерите се справяли по-добре около земеделските площи, казва той, защото поливните полета поддържат цъфтящи цветята, а пчеларите биха могли да преместят пчелите, за да избегнат пестицидите.

Но движещите се кошери не работят с убийците на плевели като дикамба, който може да се изпари в продължение на дни след пръскането. „Ситуацията с дикамба е съвсем нова“, каза Завислак. Пчеларите се опитват да се приспособят, добавя той, „но те не могат да поддържат стотици или хиляди пчелни семейства в райони, които просто не произвеждат нищо.“

И въпреки че селскостопанските площи помагат на пчелите по време на суша, последните изследвания на Завислак показват, че пчелите получават лъвския дял от своя прашец от дивата растителност.

На Нова Година, след като загубиха повече от 1 милион долара от мед и договори за опрашване през последните две години, семейство Койс затвориха Crooked Creek Bee Co., техния бизнес за търговия с мед и планират да се преместят до Мисисипи.

„Можем да произвеждаме само около 50% от меда, който сме произвеждали преди използването на дикамба при селскостопанските култури“, казва Койс. – Нямаме друг избор, освен да напуснем Арканзас.“

wired.com

Яйцата на птиците във  Високата Арктика съдържат химически добавки, използвани в пластмасите

Учените предупреждават за въздействието на пластмасовото замърсяване в най-девствените кътчета на планетата след откриването на химически добавки в яйцата на птиците във  Високата Арктика.

Яйцата, снесени от полярни буревестници на остров Принц Леополд в канадската част на Арктика, са показали положителен резултат за фталати, които нарушават действието на хормоните, и които са семейство от химикали, които се добавят към пластмасите, за да бъдат гъвкави. Това е първият път, в който тези химикали са били открити в яйца на птици в Арктика.

Смята се, че замърсителите са се разтворили от пластмасови отпадъци, които птиците са погълнали, докато ловят риба, сепия и скариди в Ланкастър Саунд на входа на Северозападния проход. Птиците прекарват по-голямата част от живота си в хранене в морето, връщайки се към гнездата си само, за да се размножават.

Полярните буревестници имат мазна течност в стомасите си, която изстрелват чрез повръщане по нашественици, които застрашават гнездата им. Учените смятат, че фталатите са намерили път в течността и оттам са преминали в кръвообращението и яйцата, които женските са снесли.

Дженифър Провенчър (Jennifer Provencher) от Канадската служба за дивата природа изтъква, че е тревожно да се откриват тези пластмасови добавки в яйцата на птиците в такава девствена от човешко присъствие околна среда. Полярните буревестници в Арктика имат тенденция да се натъкват на далеч по-малко пластмаса от други птици.

Тестовете на Провенчър са показали, че майките са предали смесица от замърсители на неродените си пилета.

„Това е наистина трагично“, подчертала тя на среща на Американската асоциация за развитие на науката във Вашингтон, добавяйки: „Тази птица, от самото начало на своето развитие, ще има тези замърсители вътре в себе си.“

Дженифър Провенчър анализира жълтъка и албумина на яйца на полярни буревестници, събрани на остров Принц Леополд, и установява, че тестът е положителен за фталати. Химикалите разрушават хормоните или ендокринната система и са свързани с вродени дефекти, проблеми с плодовитостта и множество метаболитни заболявания. Много фталати са забранени в детските играчки заради тези рискове.

Необходими са повече усилия, за да се потвърди дали добавките причиняват вреда. „Ние знаем, че тези химикали често са ендокринни разрушители и знаем, че те могат да прекъснат хормоналното развитие и да причинят деформации. Но дали те действително причиняват вреда на яйцата, е нещо, което не знаем – каза Провенчер.

По-нататъшни тестове откриват следи от други пластмасови замърсители в яйцата на полярни буревестници и трипръсти чайки, събрани от същите места за гнездене. Яйцата от двете птици са били положителни за SDPAs и BZT-UVs, които се добавят към пластмасите, за да ги предпазят съответно от деградация и загуба на цвета при слънчева светлина.

Сега учените смятат да търсят пластмасови замърсители в яйцата и на други популации от птици, които поглъщат повече пластмасови отпадъци. „Трябва да разгледаме дали те поглъщат същите химикали, дали имат по-високи нива на тези химикали или  поглъщат и други, допълнителни химикали“, казва Провенчер. „Откритието, че поне някои от тези замърсители навлизат в яйцата, наистина отваря вратата за много други въпроси, които трябва да си задаваме в областите с по-високи концентрации на пластмаса.“

Полярните буревестници са големи птици, подобни на албатрос, които се носят ниско над вълните в търсене на храна. Повече от половин милион двойки гнездят на скалите на Великобритания, като повечето са на шотландското крайбрежие и северните острови.

„Тъй като полярните буревестници могат да живеят 40 години и повече, птиците са били изложени на значителните пластмасови отпадъци в моретата само за няколко поколения. Това означава, че птиците не са имали време да се адаптират към променящата се среда“, казва Провенчер.

Алекс Бонд (Alex Bond), биолог, който изучава морските птици и морските отпадъци в Природонаучния музей в Лондон, казва: „Това е още един пример за често невидимите въздействия, които пластмасите могат да имат върху дивата природа. Може да не е достатъчно, за да доведе до смъртност, но със сигурност не е нещо положително и в комбинация с натиска от други замърсители – от пластмаси и от плячката на птиците – допринася за увеличените заплахи, пред които са изправени много от морските птици в света.“

Линдси Додс (Lyndsey Dodds), ръководител на британската морска политика във WWF, казва: „Нашата култура на изхвърляне на отпадъци във водата задушава естествения свят с пластмаса, като задушава океаните и вреди на дивата природа; 90% от морските птици в света имат парченца пластмаса в стомаха си и сега чуваме, че дори техните яйца не са имунизирани от пластичната чума. Трябва да предприемем спешни действия в световен мащаб и у дома, за да елиминираме пластмасата от природата до 2030 г. “

Иън Семпл (Ian Sample)

The Guardian

Днес в Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“, който се намира на 15 километра от Бургас, бяха пуснати в естествена среда над 40 птици – големи белочели гъски, зеленоглави патици, както и един розов пеликан. Птиците са пострадали при бракониерство. Излекувани са в Спасителния център за диви животни в Стара Загора и със съдействието на Фондация „Виа Понтика“ днес полетяха отново на свобода.

„Избрахме да пуснем птиците тук, защото този резерват е едно уникално място, от тук минава миграционният път Виа Понтика и има огромна численост от птици през цялата година“, посочи д-р Руско Петров, оперативен управител на Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“. Нашите рехабилитирани пациенти, които са маркирани, много бързо се смесиха с дивите обитатели на резервата.

Ана Янчева е управител на Екопарка, който работи съвместно със Зелени Балкани и клиниката в Стара Загора, където се лекуват пострадали животни. В екопарка помагат на птиците след тяхното излекуване и им дават възможност да се адаптират в естествената си среда.

Розовият пеликан, който е на възраст около една година, беше прострелян с няколко сачми, една от които сериозно повреди крака на птицата. Освен него, във водите на езерото Вая се възстановяват белочели и зеленоглави патици, които също бяха пуснати на вода. Техните крила са били подрязани от бракониери. Сега, те се захранват и до няколко дни се очаква да има подобрение в състоянието им.

Ана Янчева пояснява: “Ако има санкции, бракониерите няма да си позволяват да нараняват животните. Но има и друг проблем. Това е непознаването на видовете. Нашата задача е, да ги показваме по-често и хората, те да имат познанието, че това е защитен вид и не би трябвало да го нараняват. Много животни са пострадали заради неразбиране.“

Христина Клисурова от Зелени балкани е един от хората, които се грижеха за простреляният розов пеликан. Тя е доволна, че той вече е на свобода и си спомня, колко тежко е било състоянието на птицата в началото. Тя сподели: „Птицата беше почти безпомощна. След направения преглед беше взето решение счупеното крило да остане в покой. Не бяха извадени и сачмите, защото това щеше да е по-опасно за птицата. Сачмата, с която пеликанът беше уцелен в областта на корема, също се локализира. И така, след един месец възстановяване и лечение, пеликанът е свободен“.

Този случай завърши щастливо, но какво е бъдещето на птиците, които зимуват или живеят целогодишно във водоемите край Бургас? Оказва се, че до голяма степен то зависи и от всеки човек, който се докосва до дивата природа.

Видео от събитието може да видите ТУК:

Ето и фотoрепортаж от събитието:

Източници: Actualno.com и БТА

Видео – Тодор Ставрев

Фото-  Ваня Янчева

Повече биоземеделие, по-големи тревни площи, по-малко пестициди: над 1 милион баварци подкрепиха проектозакон за по-голямо биоразнообразие. Селските стопани обаче казват, че това било гавра с тях. Така ли е?

„Това е сензационен успех, повратен момент в опазването на природата и биологичните видове“, казва Норберт Шефер от баварското Сдружение за защита на птиците. Инициативата „Всенародно допитване за биологичното разнообразие – спасете пчелите“, която се подкрепя от неговата организация, накара над 10% от баварските избиратели да се включат в подписката за подкрепа на проектозакон, подкрепящ биологичното разнообразие в Бавария.

Законопроектът си поставя амбициозни цели, някои от които дори разтревожиха селските стопани. Предвидено е на 30% от площите в бъдеще да се развива биологично земеделие, в момента то заема дял от само 10%. Става дума също и за създаването на нови местообитания за животни, за оставянето на по-голяма площ за тревни ивици и храсти между нивите, за по-късното косене на ливадите, за използването на по-малко химически препарати.

И всичките тези мерки – с цел да се спре измирането на насекомите. В някои региони на Бавария популациите от пеперуди например са намалели радикално – с до 90%, твърдят инициаторите на допитването. А броят на птиците е намалял наполовина през последните 30 години.

Гавра със селските стопани?

Не е изненадващо, че Съюзът на селските стопани в Мюнхен реагира с раздразнение. Ставало дума за „отнемане на собственост“ и „гавра със селските стопани“. Конфликтът между жителите на града и селото не е нов, но напоследък той става все по-ожесточен: използването на глифозат, масовото животновъдство, използването на антибиотици, кастрирането на прасенцата – това са само някои от проблемите, по които се спори. Жертва почти винаги са селските стопани. С право? И да, и не.

От една страна проблемите на селското стопанство не са приоритетни, защото едва 1,4% от трудещите се работят в аграрния сектор. В същото време тези въпроси засягат живота на всички хора. Селските стопани произвеждат нашата храна, а от това как работят зависи и състоянието на околната ни среда. Над 80% от площите в Германия са заети от ниви и гори. А кой носи отговорност за начина, по който се обработват земите? Само селските стопани?

Селското стопанство е силно регулирано – всеки грам тор, всяко зрънце за посев, всяко животно подлежи на документиране и регистрация. А и огромните финансови субсидии от ЕС налагат своя отпечатък на начина, по който се произвежда продукцията. С други думи: селските стопани далеч не са напълно независими в работата си. Те зависят от решенията на политиката, а в крайна сметка и от поведението на потребителите.

Катастрофалните последици от регулациите

Резултатът от цялото това държавно регулиране е просто катастрофален – особено за околната среда. Броят на насекомите в Германия е намалял със 76% през последните 30 години, се казва в изследване на германски, британски и холандски учени. И в други държави положението не е по-добро.

„Измирането на насекомите е придобило шокиращи размери“, казва съавторът на изследването Франсиско Санчес-Байо в интервю пред в. „Гардиън“. „Ако нещата продължават така, след 100 години няма да има изобщо никакви насекоми“, казва той още. Виновник за това е най-вече индустриализираното селско стопанство.

В Брюксел в момента обсъждат селскостопанската политика от 2020 г. нататък. Има шанс да се избегнат големите грешки от миналото. А дали няма да се стигне и до революция, която да започне от Бавария?

Вотът на гражданите е ясен и политиката сега ще трябва да се съобрази с него. А може би Бавария няма да остане единствената германска провинция, чиито избиратели активно се застъпват за биологичното разнообразие. „Тази сутрин вече ми се обадиха от три други провинции за съвет“, казва Норберт Шефер от баварското Сдружение за защита на птиците.

dw.com

За да отбележи Световния ден на влажните зони, Фондация Виа Понтика проведе редица образователни програми за деца и ученици под формата на арт събития. В партньорство с училищното ръководство на ОУ “Александър Георгиев – Коджакафалията“ на 08.02.2019 г се състоя за втора поредна година „Арт Ивент“ –фестивал на приложните изкуства и екологията.

На събитието присъстваха проф. д-р Севдалина Турманова, заместник областен управител и регионален представител на Българска академия на науките за Бургас и областта, Милена Ярмова, главен експерт в РИОСВ Бургас, доц. д-р Светла Далакчиева, главен уредник в Природо-научен музей Бургас и Михаил Ненов, директор на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“.

Под мотото „Влажни зони и климатичните промени“ чрез интерактивен подход подрастващите научиха нови неща за изследванията на околната среда и изменението на климата в района на Бургаските влажни зони и неблагоприятните последици от това изменение.

С изграждането на тематични арт инсталации под звуците на музика и конкурсни задачи, посветени на опазването на Бургаските влажни зони, над 50 деца от пети и шести клас се запознаха с редките и застрашени видове и техните характерни местообитания край езерото Вая.

В решаването на актуалните екологични предизвикателства учениците проявиха критично мислене и имаха много оригинални творчески  идеи.

Разбира се, накрая всички получиха образователни листовки, екологични чанти за пазар, а най-креативните творби бяха отличени със специални награди.

Кръговата икономика обикновено се възприема като прогресивна алтернатива на нашата разточителна линейна икономика, където суровините се използват за производство на продукти, които захранват днешния необуздан потребителски глад и след това се изхвърлят.

Идеята за кръговата икономика е избухнала едва през 80-те години на миналия век, но това не означава, че практиките в основата на кръговата икономика, като например ремонтирането, рециклирането, обновяването или пренасочването, са еднакво нови. Всички тези стратегии имат за цел да поддържат материалите в употреба – било като обекти или като сурови компоненти – толкова дълго, колкото е възможно. И всички те едва ли са революционни.

Пренасочването на предмети и материали може да е толкова старо, колкото и самата употреба на инструменти. По времето на палеолита, по-малки кремъчни инструменти са направени от стари брадви. Хората в периода на неолита не са имали никакъв проблем да използват повторно стоящи камъни, за да построят своите гробници, каквито са наблюдавани в Локмариакер във Франция. Дори керамиката, изработена от глина и поради това достъпна в изобилие, често се е рециклирала. Старата керамика често се разтривала на прах и се използвала в глината за нови съдове. На Минойския Крит този керамичен прах, известен като грог, също е бил използван за производство на кал, от която са построени къщите.

На един терен в Унгария от бронзовата епоха, където разкопаваме земята, редовно намираме вретена от счупени съдове. Големите камъни на това място представляват интерпретативна дилема поради непрекъснатата им повторна употреба и пренасочване от шлифовъчен камък до наковалня и от опора на врата до стена. Всъщност до 20-ти век ремонти, повторна употреба и пренасочване са били обичайните начини за справяне с материалната култура. Доминирането на разточителната линейна икономика е истинска историческа аномалия по отношение на използването на ресурсите.

Но трябва да внимаваме да не попаднем в капана на „благородния дивак“. Нашите предци не са били екологични светии. Те са замърсявали околностите си чрез минно дело, изгаряли са цели гори и също са създавали огромни количества отпадъци. Само погледнете Монте Тестаччо, голям изкуствен хълм в Рим, изцяло направен от счупени амфори.

Когато нещата са в изобилие, хората лесно приемат разточително и експлоататорско отношение. Но в по-голямата част от миналото повечето неща не са били в изобилие и така е била приета основната практика на кръговата икономика. Това не се е случило поради идеологическа мотивация, а по необходимост.

Праисторическо рециклиране

Археолозите обикновено не използват терминологията на кръговата икономика и описват горните примери просто като повторна употреба. Това може отчасти да обясни защо дълбоките корени на основните практики на кръговата икономика не се обсъждат по-широко. Същото важи и за рециклирането.

Когато се възприеме много широко определение за рециклиране (като се мисли за него, например като използване на предходно изхвърлени артефакти), произходът на тази практика може да бъде проследен чак от времето на палеолита. Но нека се съсредоточим върху разбирането за рециклирането, както се използва днес. Това е практика, при която отпадъците (употребявани обекти) се превръщат напълно в суровина за нови продукти.

Тази практика на пълна трансформация влиза в репертоара на човешкото поведение много по-рано, отколкото си мислите. Тя става основна практика на една икономика още от бронзовата епоха.

От около 2500 г. пр.н.е., праисторическите хора започват да съчетават мед и калай редовно, правейки метал, известен като бронз. Масовото използване на този изкуствен материал довел до значителни промени. Обществата се преориентирали икономически, защото правенето на бронз означавало преместване на материали на дълги разстояния. Свързването на източниците с крайните потребители довело до засилване на търговията. Поради тези причини бронзовата епоха се счита за формираща епоха във формирането на Европа, в която сме свидетели на появата на общоевропейски мрежи за обмен и мащабна търговия.

Бронзът също карал хората да мислят по нов начин. Процесът на металообработване се различава значително от други, по-ранни занаяти. Дърводобивът и каменното резбарство включват отстраняването на материал, поради което те са известни като редукционни технологии. Междувременно козметиката, тъкането и керамиката са добавъчни технологии. Бронзът е различен в това, че е трансформираща технология. Суровината се стопява до течно състояние и се излива в матрица. Калъпите са били първите проекти, документиращи дизайна на предмет, който трябва да бъде произведен – и възпроизведен. Това може да не звучи много вълнуващо за нас сега, но за праисторическите хора, участващи в това, трябва да е бил един основополагащ начин за работа с материали.

Само си представете, ако се счупи каменна брадва, бихте могли да пренастроите парчетата, но няма да можете да ги преработите отново като брадва. За разлика от това, ако вашата бронзова брадва се счупи, можете да я претопите и да произведете отново същата брадва със същото качество. Рециклирането, като основна икономическа практика, е изобретено през бронзовата епоха.

Кръгови икономики

Бронзът не е първият метал, използван по такъв начин; началото на употребата на метали започва с чистата мед, която се набива във форма. Но само в началото на бронзовата епоха рециклирането започва да се извършва в голям мащаб.

От средата на бронзовата епоха, в цяла Европа, бронзът е бил рециклиран. Ние знаем това, защото археолозите са анализирали металния състав на стотици предмети, показващ изчерпването на някои елементи, в резултат на честото рециклиране. Освен това, „старият“ метал е бил търгуван. Корабокрушение, открито край бреговете на Дувър, носи голямо количество френски бронзови предмети, датирани до 1100 г. пр. Хр., предназначени за рециклиране в Обединеното кралство.

Като политически термин бихме искали да запазим кръговата икономика в настоящето, но практиките, които са част от нея, отдавна са част от човешкото съществуване. В това отношение бронзовата епоха може да се разглежда като първи пример за кръгова икономика на практика. Бронзът е бил основен материал за този период и неговата икономика се върти около рециклирането. Признайте това и ние започваме да виждаме, че не кръговата икономика е нова. По-скоро линейната и разточителна икономика е аномалията.

Красотата на всичко това е, че можем да използваме миналото за добро. Основните ценности на кръговата икономика се коренят в нашето минало и по този начин, те могат да помогнат за оформянето и вдъхновяването за модерна изработка, която по принцип трябва да се върти около устойчивостта и дълготрайността.

Майкъл Куйперс – Доцент в Институт за история на науката „Макс Планк“

heritagedaily.com

Фондация Виа Понтика съвместно с Природонаучен музей Бургас и ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“ реализираха образователна програма  „Академия за еко детективи” с цел отбелязване Световния ден на влажните зони и повишаване на информираността за значението им сред младото поколение. Основното послание на тазгодишния Световен ден на влажните зони е „Влажните зони намаляват вредните влияния от промените в климата“.

На мероприятието присъстваха  г-жа Руска Бояджиева, зам. кмет по европейски политики и околна среда и д-р Георги Митев, директор ОДБХ Бургас.

Мултимедийни презентации и беседа запознаха учениците с изследванията на околната среда и изменението на климата в района на Бургаските влажни зони, както и огромното значение на влажните зони за живота на Земята. Участниците научиха интересни факти за дивите растения, птици и животни, за водното богатство и уникалните забележителности на Черноморския регион.

Експертите разказаха за значението на жизненоважните функции на влажните зони – намаляване на наводненията, източник на питейна вода, подобряване качеството на водите, както и природните решения срещу климатичните промени. Честотата на природните бедствия се увеличава и по-голямата част от тях са свързани с водите. Поради климатичните промени се очаква дори засилване на тази негативна тенденция в бъдеще. В същото време голяма част от обществото и особено младото поколение,  не е достатъчно запозната с ролята на влажните зони и това доколко те ни предпазват. Често на влажните зони се гледа като на запустели терени, които трябва да бъдат усвоявани за различни други ползвания. По преценка на учените най-малко 64% от влажните зони в световен мащаб са изчезнали от 1990 г. досега.

В открития урок бяха представени мерките, които Община Бургас предприема за подпомагането, опазването и насърчаването на устойчивото ползване на Бургаските влажни зони. Подчертано бе, че всички ние можем да допринесем за обръщане на загубата на влажни зони, така че да продължим да се възползваме от благата, които предоставят на природата и хората.

В следващия етап на „Академията“ учениците взеха участие в образователни игри  на тема влажни зони. Te oтговаряха на въпроси, свързани с ключови понятия и видове влажни зони, както и за влажните зони в Бургас и региона.

Включването на интерактивни игри като „Кутията на мистериите“ и „Намирането на органичното решение“  бе не само забавно и развиващо социалните умения, но и наистина чудесен инструмент за насърчаване творчеството и критичното мислене в решаването на актуални екологични предизвикателства и предизвика истински мозъчен щурм и надпревара.

Учениците от еко клуб „Капитан Планета“ разпознаваха водолюбиви птици в музея и решаваха кръстословици със „супа от букви“. Други намираха обяснение  на загадки, свързани с природата и нейното опазване и наблюдаваха интересна музейна презентация, посветена на Бургаските влажни зони. Смях, шеги и закачки допълниха преживяването.

В синхрон с концепцията всички деца получиха листовки с информация за влажните зони и практични сувенири като платнени торбички за пазар и алуминиеви бутилки за вода.

Накрая всички стигнаха до извода, че никога не е късно да поемеш отговорност за собствените си действия и тържествено си обещаха, че вече няма да си купуват пластмасови бутилки за вода, ще се откажат от найлоновите торбички в магазина и ще си изключват зарядните устройства преди да излязат от вкъщи – по нещо мъничко, но всеки ден с грижа към природата. Така, както тя се грижи за нас, така и ние да се погрижим за нея. И сега ние имаме решенията и просто се нуждаем от волята и действието.

Едни от най-красивите птици, срещащи се по българското Черноморие са изобразени на серия от четири пощенски марки, която днес, 01.02.2019 г., бе валидирана от председателя на Съюза на българските филателисти Спас Панчев в сградата на Централното управление на „Български пощи“ ЕАД.  В кратката церемония взеха участие също: Ина Агафонова, създател на Фондация Виа Понтика, която е инициатор за създаването на марките,  Айлин Хасан – главен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата“ и младата художничка Наталия Алексиева, илюстрирала марките с 4 от най-красивите видове водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие – розов пеликан, голям гмурец, малка бяла чапла и малък корморан. С поставянето на печата за пускане в употреба, те ще станат част от колекциите на филателистите и ще украсява писмата, които изпращаме до своите близки и приятели.

Датата 01.02.2019  не е избрана случайно. Тя идва в навечерието на Световния ден на влажните зони – 02 февруари, който Фондация „Виа Понтика“ ще отбележи, освен с валидирането на серията пощенски марки, и с три събития в гр. Бургас, за които можете да научите повече на страницата на фондация viapontica.org и на страницата на инициативата worldwetlandsday.org

Влажните зони са бъдещето ни! Основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: опазване на климата, водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергиен източник, дивеч, транспорт, други продукти, включително лечебни растения, отдих и туризъм.

Мотото на отбелязването на Световния ден на влажните зони тази година е: „Да  повишим информираността за значението на влажните зони в опазването на климата“.

Не е необходимо просперитетът на човечеството да е за сметка на Земята, затова Фондация „Виа Понтика“ има за цел да обърне процеса на загуба на биологично разнообразие и рушенето на екосистеми и сведе до минимум най-силните отрицателни въздействия, упражнявани върху природата в едни от най-важните и значими за България влажни зони- Бургаските.

Бургаският езерен комплекс е основен пункт по миграционния път „Виа Понтика“ – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. Тук птиците традиционно спират да почиват, а някои и остават да зимуват и гнездят. В района на езерата са установени 254 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение, като 9 от тях са световно застрашени, а застрашени в Европа са 95 вида.

С инициирането на издаването и пускането в употреба на тази серия от четири марки, Фондация Виа Понтика цели да популяризира богатството от биологично разнообразие, което все още имаме, да промени отношението на хората към защитените територии и видове, за да има чиста природа и за поколенията след нас. И както казва Бан Ки-мун – бивш генерален секретар на ООН: „Въпреки, че индивидуалните стъпки изглеждат малки на фона на глобалните заплахи и тенденции, обединяването на усилията на милиарди хора в обща цел, може да направи значими промени“.

Представете си планета без пластмаса. Едно бъдеще без огромни острови от отпадъци, носещи се през величествените океани на Земята. Възможен свят, където по дърветата няма найлонови торбички вместо плод и листа, a животните не поглъщат разпилените от вятъра пластмасови продукти, които мислят за храна.

Бъдещето започва от днес. И от нас. С малки крачки към голямата цел. Първите стъпки дори може да са върху сърф и да ви отведат на екологично приключение по цялото протежение на българското Черноморие от Дуранкулак до Резово.

Точно това се случи през 2018 г., когато сърфистите Илияна Стоилова и Йоан Колев в партньорство с Kaufland България се понесоха по вълната на бъдещето. Те започнаха с попътен вятър уиндсърф борбата си с пластмасата. Тогава ви разказахме за тяхното предизвикателство Wind2WindChallenge, което ги провокира да изминат над 300 километра по вода, за да привлекат вниманието към замърсяването на Черно море с пластмаса.

Пластмасата обаче не е само в морето – тя е навсякъде около нас. Kaufland, Илияна и Йоан създадоха видео с практични съвета за ограничаване на пластмасата при пазаруване. Защото голямата промяна не се случва изведнъж, започва постепенно и от основни неща. Вълната към екологично чисто и красиво бъдеще се засилва от ежедневното ни поведение. Не всеки кара сърф, но всеки минава през магазина. И именно там, макар и с малки стъпки, вече може да започне битка с пластмасата

Ето ги и полезните пет начина за по-малко пластмасата при пазаруване:

1: Без пликче за плодове и зеленчуци – етикет директно върху тях или собствена торбичка за дребните

2: Напитки в стъклени бутилки

3: Продукти с картонени, хартиени и метални опаковки

4: Торбичка за прясно изпечен хляб

5: На касата торбичка за многократна употреба или рециклируема

По време на Wind2WindChallenge Илияна и Йоан бяха придружавани от морски биолози на борда на моторна лодка с портативна апаратура, които изследваха на място проби морска вода, за да установят нивата на чистота, състоянието на морската екосистема и нейната биологична активност.

„Това е още една малка, но необходима стъпка към решаване на проблема“, коментира д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, който работи в Лабораторията за морска екология и е един от двамата морски биолози, които съпровождаха сърфистите по време на предизвикателството. Ръководеното от него изследване, което продължи седмица след предизвикателството, потвърди очакванията, че най-често наблюдаваните отпадъци в морето са пластмасовите. Според редица съвременни изследвания, те най-трудно се разграждат.

Данните сочат, че 85% от всички морски отпадъци в българската акватория са от пластмаса. Според прогнози 70% от морските отпадъци се утаяват на дъното, 15% остават да плават в морския стълб или на морската повърхност, а 15% стигат до крайбрежието.

През лятото основните замърсители на плажовете са предмети, оставени или изхвърлени от туристи – фасове, пластмасови чаши и опаковки. През пролетта и есента големият проблем са пластмасовите капачки, които са сравнително леки и лесно се пренасят от морето.

Предизвикателството и данните от проучването сочат ясно посоката – борба с пластмасата.

За това работят и от Kaufland вече няколко години. Още от 2013 г. компанията се отказва от микропластмасата при производството на собствени козметични, санитарни и хигиенни марки продукти, както и перилни и почистващи препарати.

Планът е до 2025-а да намали пластмасата с най-малко 20%, а пластмасовите опаковки на собствените марки продукти да са 100% рециклируеми. До края на 2019-а  целенасочено няма да се предлагат определени пластмасови стоки, а само техни устойчиви алтернативи.

Вълната на бъдещето започва от пазаруването в магазина и може да ни отведе на приключение в морето. Морето, което заедно можем да направим отново чисто и свободно. И идеално за сърф.

webcafe.bg