Новини

Фондация Виа Понтика се присъединява към инициативата за забрана на износа на опасни пестициди, забранени на територията на Европейския съюз, към трети страни. Тази практика създава двоен стандарт, при който забранените пестициди се връщат в ЕС чрез вносни продукти, което поставя под заплаха здравето на гражданите и околната среда.

Повече от 86 000 души вече подписаха петицията. Важността на подписването на тази петиция е огромна. Всеки глас има значение и може да допринесе за промяната на настоящата политика, свързана с безопасността на храните и защитата на околната среда.

Присъединете се към нас и подпишете петицията тук!

На 3 октомври се проведе първата онлайн среща по проект ‘Използване на силата на водораслите за намаляване на замърсяването и за син растеж’ – BSB00091 AlgaeRevive.

Партньорите Фондация „Виа Понтика“, България (Водещ партньор); Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас, България; Институт за управление на водите „Цотне Мирцхулава“ към Техническия университет на Грузия; Одески държавен аграрен университет, Украйна; Гръцка земеделска организация „ДИМИТРА“ и Университет „Овидий“ в Констанца, Румъния обсъдиха основните цели на проекта, предстоящите дейности и плана за действие за следващите месеци. Основните акценти на срещата бяха стратегията за използване на водораслите за пречистване на морските води, изследователските методи и сътрудничеството между партньорите за успешно изпълнение на проекта.

Екипът на Фондация „Виа Понтика“ благодари на всички партньори за активното участие и приноса им към срещата! Щастливи сме, че бяхме „виртуални“ домакини на събитието!

Очаквайте информация за напредъка на проекта тук, както и на Фейсбук страницата на проекта.

На 25 септември в Европейския парламент се проведе конференция на тема „Защита на селскостопанските работници и гражданите в селските райони от пестициди“. Събитието беше организирано от Европейската мрежа за борба с пестицидите (Pesticide Action Network Europe) в сътрудничество с евродепутатите Кристоф Клержо и Мари Тусен, с участието на експерти, учени и представители на неправителствени организации, сред които беше и Ина Агафонова, председател на Управителния съвет на Фондация „Виа Понтика“.

Конференцията засегна сериозни проблеми, свързани с използването на пестициди и тяхното въздействие върху здравето на хората и околната среда. Основен акцент беше поставен върху уязвимите групи, като децата и селскостопанските работници, които са изложени на повишен риск от хронични заболявания, включително рак и невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон.

Един от ключовите моменти в дискусията бяха научните доказателства за вредите от хроничното излагане на пестициди. Докладът на д-р Пол Шийпърс от университета Вагенинген показа, че конвенционалните фермери са изложени на значителни количества пестициди, докато биологичните фермери показват по-ниски нива на остатъци от пестициди в телата си.

На проведената конференция беше подчертана важността на засилването на общественото участие в защитата на здравето и околната среда, както и необходимостта от подобряване на законодателството и неговото прилагане.

Конференцията приключи с призив за по-строго законодателство и по-добро прилагане на регулациите, за стимулиране на устойчиви земеделски практики, за да се гарантира безопасността на хората и околната среда от вредите, причинени от пестицидите.

Фондация „Виа Понтика“ има удоволствието да сподели с вас важен призив за проекти от инициативата MedWet, насочен към отбелязването на Световния ден на влажните зони 2025. Това събитие, отбелязвано всяка година на 2 февруари, цели да повиши осведомеността относно значението на влажните зони за човечеството и околната среда.

MedWet, с подкрепата на Френската агенция за биоразнообразие (OFB), предлага финансиране на проекти, насочени към образователни и информационни инициативи за младата аудитория (до 25 години) в Средиземноморския регион. Основните цели на тези проекти включват насърчаване на глобални усилия за опазване на влажните зони и създаване на мрежа от екологични инициативи в региона.

Краен срок за подаване на проекти: 11 ноември 2024 г.
Обявяване на финансирането: 8 януари 2025 г.

За повече информация и участие, можете да разгледате пълния текст на призива за проекти тук.

Не пропускайте възможността да допринесете за опазването на влажните зони в Средиземноморието!

През последните години замърсяването на водите се превърна в нарастващ проблем в цяла Европа. Нов доклад разкрива тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA), химикал, който е страничен продукт от определени пестициди и индустриални процеси и принадлежи към групата на пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS), известни като „вечни химикали“ заради тяхната устойчивост в околната среда.

Основни констатации от доклада

Докладът, изготвен от Европейската мрежа за действие по пестицидите (PAN Europe) в сътрудничество с различни екологични организации, разкрива няколко шокиращи факта:

• Широко разпространено замърсяване: Всички водни проби, анализирани в изследването, съдържат PFAS, като над 98% от откритите химикали са TFA. Това показва, че TFA е доминиращият замърсител в европейските водни източници.
• Превишаване на безопасните граници: Приблизително 79% от водните проби надвишават предложената безопасна граница от 500 нанограма на литър (ng/l) за общо PFAS в питейната вода. Това предизвиква сериозни опасения за безопасността на питейната вода в Европа.
• Изследването откри замърсяване с TFA в повърхностни и подземни води в десет държави от ЕС, което го прави най-голямото известно регионално замърсяване на води от човешки създаден химикал.
• Основните източници на TFA включват PFAS пестициди в селското стопанство, емисиите от хладилни агенти, индустриалното замърсяване и пречиствателните станции.

Защо замърсяването с TFA е важен проблем?

Присъствието на TFA и други PFAS във водата представлява сериозна заплаха както за околната среда, така и за общественото здраве. PFAS химикалите са известни със своето натрупване в околната среда и способността си да причиняват различни здравословни проблеми, включително ракови заболявания, увреждане на черния дроб и отслабване на имунната система.

Замърсяването с TFA е особено тревожно, защото засяга както повърхностните, така и подземните води в селскостопанските райони, което подсказва, че PFAS пестицидите са основният източник на това замърсяване.

Източниците на замърсяване с TFA

Основните източници на замърсяване с трифлуороцетна киселина (TFA) са предимно PFAS пестицидите, използвани в селските райони. Освен тях, сериозен принос имат и промишлените емисии, хладилните агенти и отпадъчните води. С течение на времето тези химикали се разграждат до TFA, което води до мащабно замърсяване на големи територии, като най-високите нива се наблюдават в регионите с интензивна употреба на селскостопански пестициди.

Какво трябва да се направи?

Докладът призовава за незабавни и решителни действия за справяне с проблема със замърсяването с TFA. Докладът подчертава нуждата от спешни и конкретни мерки, включително:

• Забрана на пестицидите на PFAS: Въвеждане на бърза забрана на пестициди, базирани на PFAS, за предотвратяване на по-нататъшно замърсяване.
• Подобрена регулация: Въвеждане на строги ограничения и мониторинг за TFA съгласно Рамковата директива на ЕС за водите и Регламента за химикалите REACH.
• Обществена осведоменост: Обучение на обществеността за опасностите от експозицията на PFAS и застъпничество за по-безопасни алтернативи на тези химикали.

Замърсяването на водоизточниците с трифлуороцетна киселина (TFA) и други PFAS химикали представлява сериозна заплаха за околната среда и общественото здраве, която не може да бъде пренебрегвана. Без навременни и строги регулаторни действия този проблем ще се задълбочи, оставяйки бъдещите поколения да се борят с тежките последици. Настъпил е моментът европейските правителства да предприемат решителни мерки за ограничаване на тези опасни замърсители и за защита на водоизточниците ни.

С пълния доклад можете да се запознаете тук.

Фондация Виа Понтика се присъединява към PAN Europe в призива към държавите членки да се противопоставят на подновяването на каптан и 8-хидроксихинолин, два пестицида, които се преразглеждат за продължаване на употребата в ЕС.

Каптан е фунгицид, свързан с потенциални рискове за човешкото здраве и околната среда. Класифициран е като вероятен канцероген за хора и има неблагоприятни ефекти върху водните организми. Подобно, 8-хидроксихинолин също представлява рискове поради своята токсичност за водните организми и потенциални ендокринни разстройства.

Призоваваме за прекратяване на употребата на тези вещества, подчертавайки нуждата от по-безопасни и устойчиви алтернативи за защита на човешкото здраве и околната среда. Подновяването на такива опасни химикали противоречи на целите на ЕС за безопасна околна среда и подкопава усилията за устойчиво земеделие.

Фондация Виа Понтика подкрепя призива на PAN Europe за строги регулаторни действия за опазване на биоразнообразието, насърчаване на екологично земеделие и осигуряване на по-здравословно бъдеще за всички.

За повече подробности, моля, вижте оригиналното писмо от PAN Europe тук.

Германското федерално бюро по химикали (BfC) наскоро подаде значимо предложение до Европейската агенция по химикали (ECHA), целящо да класифицира трифлуороцетната киселина (ТФА) и нейните неорганични соли като репродуктивни токсиканти. Това предложение се основава на нови научни доказателства, свързващи излагането на ТФА, страничен продукт от някои хладилни агенти и пестициди, с репродуктивна токсичност.

ТФА е устойчив химикал, попадащ в категорията на ПФАС (пер- и полифлуороалкилни вещества), известни с дълготрайното си присъствие в околната среда. Тези химикали, често наричани „вечни химикали“, са откривани в различни среди, като водни тела и почви, основно чрез атмосферни депозити и отток от земеделски дейности.

Предложението на BfC подчертава потенциалните опасности от ТФА, акцентирайки на способността му да причинява репродуктивни вреди, с предложена класификация Repr. 1B (предполагаем репродуктивен токсикант за хора). Тази класификация се основава на изследвания върху животни, показващи неблагоприятни ефекти върху плодовитостта и развитието. Освен това, сегашната класификация на ТФА като остър токсикант при вдишване ще бъде повишена от Acute Toxicity 4 H332 на Acute Toxicity 3 H331, отразявайки по-високите му нива на токсичност.

Германската агенция също така предлага ТФА и неговите соли да бъдат категоризирани под класовете опасности PMT (устойчив, мобилен и токсичен) и vPvM (много устойчив, много мобилен). Тези класификации подчертават потенциала на ТФА да причинява широко разпространено и дълготрайно замърсяване на водните ресурси, което представлява значителни екологични и здравни рискове.

Това предложение инициира 18-месечен процес на преглед от Комитета по оценка на риска (RAC) на ECHA, който приканва заинтересованите страни да представят своите данни и аргументи. Ако бъде одобрено, новата класификация ще влезе в сила след решение на Европейската комисия и преходен период.

Д-р Ян Авербек от BfC подчертава необходимостта от тази класификация, основана на последните резултати от изследванията, за да се комуникират ефективно опасните свойства на ТФА и да се осигурят защитни мерки. Този ход подчертава непрекъснатите усилия за справяне с въздействията на ПФАС и други устойчиви химикали върху околната среда и здравето.

За повече информация, посетете оригиналната статия.