Новини

В експоцентър „Флора“ на град Бургас се проведе еко семинар на тема „Въздействието на замърсяването с твърди отпадъци в Черно море и други аспекти на опазването на околната среда“ , в който взеха участие изтъкнати учени и преподаватели, работещи в сферата на опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси.

Семинарът беше открит от Севдалина Турманова, заместник областен управител, професор в университета „Проф. д-р  А. Златаров” и регионален представител на Българска академия на науките за Бургас и областта. Приветствени думи поднесе и Руска Бояджиева, заместник кмет по европейски политики и околна среда. В семинара участват също и представители на РИОСВ – Бургас  и Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Семинарът е част от изпълнението на проекта „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “. Самото име на избраната дискусионна тема е предизвикателство и със сигурност изразените мнения в рамките на този форум ще бъдат един много сериозен  принос  към  определянето  на целите, ползите и начините за успешно осъществяване на проекта, който е по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ на ЕС, приоритет  2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на  морските отпадъци“ и ще се изпълнява съвместно с Община Бургас и партньори от Румъния (Университет на Констанца) и Грузия (Държавен университет на Тбилиси), като водещ партньор е Фондация „Виа Понтика“, България. Осъществява се изцяло с финансовата подкрепа на ЕС.

Проектът  стартира през втората половина на месец август 2018 г. и ще продължи 30 месеца до февруари 2021.Основната му цел e намаляване на замърсяването на Черноморския басейн  чрез проследяване  и анализиране на основните отпадъчни потоци и изпълнение на пилотни дейности за почистване на предварително определени райони от морски отпадъци. По време на изпълнението ще бъде разработена също компютърна карта на разпределението на отпадъците, чиято цел е да се предвидят техните движения, методика за идентифициране на горещи точки и насоки за екологосъобразно управление на морските отпадъци, както и документален филм за проекта. Ще бъдат организирани трансгранични кампании за почистване.

Основните теми, които се разискваха през първия ден на семинара бяха : „Зауствания и брегови емитери“, „Замърсяване на Черно море с пластмасови отпадъци“, „Пластмасите и лагуните по света – какви са опасностите за Черно море“, „Дистанционни и визуални наблюдения на морските отпадъци“, „Мониторинг на морските отпадъци по българското Черноморие“ , „Мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно. Методи за пробонабиране, разпространение и оценка“ и „Представяне на проект More Care, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция“.

През втория ден бяха разгледани и дискутирани: „Отпадъците в Черно море – отговорността на хората пред устойчивото развитие на морската екосистема“, „Оценка на риска от замърсяване в Черно море“,“Корабите като източник на замърсяване на Черно море с твърди отпадъци“, „Как ние, като потребители, влияем на замърсяването на Черно море и какво всеки от нас може да направи още сега“, „Опръстеняването като метод за изследване миграцията на птиците и някои интересни резултати от опръстеняване, проведено в резерват Атанасовско езеро“,  „Замърсяване с пластмаси на Черно море“ (дистанционно от Германия) и „Екологични проблеми на Черно море“.

По време на семинара се водиха оживени дискусии, включително по основните въпроси, които са предмет на форумa.

Самото име на избраната тема е предизвикателство и със сигурност изразените мнения в рамките на този форум ще бъдат един много сериозен  принос  към  определянето  на целите, ползите и начините за успешно осъществяване на проекта по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“, финансиран от ЕС.

В заседателната зала на община Бургас от 10.00 часа на 27.09.2018 се проведе начална пресконференция по повод стартирането на проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“, който е финансиран от оперативната програма „Черноморски басейн 2014-2020“. Водещ партньор на проекта е фондация „Виа Понтика“ съвместно с Община Бургас, Университетът в Констанца, Румъния и Държавният университет на Тбилиси в Грузия.

С помощта на мултимедийна презентация г-жа Руска Бояджиева, заместник-кмет по европейски политики и околна среда в Община Бургас и г-жа Ина Агафонова, председател на Управителния съвет на фондация „Виа Понтика“, запознаха присъстващите с целите, предвидените дейности и очакваните резултати на проекта.

Основната цел – разработването на иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море,  насочена към опазване чистотата на Черно море и крайбрежните райони, както и специфичните цели на проекта ще се реализират от партньорите от трите държави, които да анализират натоварването, да проследят основните замърсяващи потоци и да извършат почистване на отпадъци в избрани застрашени райони. Наличната информация ще бъде събрана в обща база данни, като проектът има за задача да открие пътя на основните потоци отпадъци, да ги свърже с въздушните и морските течения и да локализира потенциалните точки на концентрация. За постигането на тази задача ще бъде направена компютърна карта на разпределението на отпадъците, чиято цел е да се предвидят техните движения. Ще бъдат организирани трансгранични кампании за почистване.

По време на изпълнението ще бъде разработена също Методика за идентифициране на горещи точки и Насоки за екологосъобразно управление на морските отпадъци, както и документален филм за проекта.

Стартиралият вече проект през втората половина на месец август 2018 г. ще продължи 30 месеца до февруари 2021.

Пресконференцията бе отразена широко в медиите. 36 от тях запознаха читателите, слушателите и зрителите си с проекта, неговата функция, инициативите и очакваните резултати.

Следващото събитие по проекта е семинар на тема „Въздействието на замърсяването с твърди отпадъци в Черно море и други аспекти на опазването на околната среда“, който ще се проведе в експоцентър „Флора“ в периода 2-3 октомври 2018 г. В него ще вземат участие изтъкнати учени и преподаватели, работещи в сферата на опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси.

Семейство от здравни супергерои, чиито възможности варират от борба с рака до почистване на замърсяването: посрещнете скромните гъбички.

Гъбички(фунги) са всички членове на група еукариотни организми, неподвижно прикрепени, без хлорофил, листа и стъбла и включващи микроорганизми като дрожди и плесени, както и по-познатите гъби.(Б.пр.)

Гъбичките са навсякъде, но ние не знаем колко са те точно. Според проучване от 2011 г. може да има около 5,1 милиона. Те са едновременно приятел и враг: източници на лекарства и болести.

Гъбите, може би най-лесно разпознаваемата форма на гъбичките, са приветствани като най-новите суперхрани, но някои експерти твърдят, че гъбичките дори имат потенциал да спасят света от най-лошите крайности на човечеството.

Подобни открития са още едно напомняне за това как биологичното разнообразие на нашата планета е от съществено значение за здравето и благосъстоянието на всичко, което се намира върху нея. Ето защо са необходими проекти като „Тропически горски алианс 2020“, глобално партньорство, което обединява правителства, частния сектор и организации на гражданското общество за спиране на обезлесяванетос цел защита на нашия естествен свят.

10 фантастични факти за гъбичките:

1. Гъбичките често се описват като „петото царство на живота на Земята“; те не са нито растения, нито животни, микроби, нито протозои. Техните спори могат да преживеят екстремни температури, радиация и дори извънземно пространство: през 1988 г. руските космонавти забелязаха, че нещо се разраства извън титановия кварцов прозорец на космическата станция Мир – и се хранят през него. Това се оказа гъбичка.

2. Най-големият жив организъм на планетата ни е една гъба от вида Armillaria, известна като „медна гъба“, поради сладкия вкус. Намира се в района на Сините планини в Орегон, Америка, тежи около 22 000 паунда (9 979 кг) и се разпростира на забележителните 3.8 мили (3.8 километра).
3. Гъбичките живеят навсякъде: във водата, в дърветата, в почвата, във въздуха – и в телата ни. Учените са започнали да оценяват колко важни са малките, микроскопични организми – включително гъбичките, които живеят по нашата кожа и в червата за нашето здраве. Изследванията за т.нар. микробиоми са концентрирани главно върху бактериите, но експертите смятат, че гъбичният еквивалент – микобиома – може да играе важна роля за здравето на нашата имунна система.
4. Гъбите имат страхотен вкус, но са несмилаеми, ако не са сготвени. Готвенето освобождава основни хранителни вещества, от които се нуждаем за здравословен живот, включително протеини, витамини B, C и D и селен (което помага за предотвратяване на рак). Те са добър източник на желязо, мед, рибофлавин, ниацин и съдържат диетични фибри. Една портобелова гъба може да съдържа повече калий, отколкото един банан.
5. И двата вида-гъбички, годни за консумация и негодни за консумация, са били използвани за медицински цели в продължение на хиляди години. Например старогръцкият философ Хипократ, основателят на съвременната медицина, използвал Fomes fomentarius, вид, намиращ се по дърветата, за заздравяване на рани; Calvatia gigantea, или гигантска пърхутка, е била използвана от местните американци за спиране на кървенето.
6. Penicillium- група от плесени (тип гъбички), формира основата на пеницилина, лекарство, което е спасило безброй животи, след като е разработено в края на 20-те години на миналия век.
7. Форма на дървесна гъба е призната като възможна защита срещу биохимични оръжия, включително едра шарка и антракс. Такива свойства има гъбичката, известна като Laricifomes officinalis, когато се намира на лиственица и Fomitopsis officinalis, а когато се развива на дугласка ела, смърч и бучиниш, е устойчива на грипни вируси. Въпреки че е местен вид за Европа и Северна Америка, тази гъбичка става все по-рядка; още една причина е да разгледаме по-добре как защитаваме нашето растително и животинско биоразнообразие.
8. Основната работа на повечето гъбички е да поддържат естествения свят. Заедно с бактериите, гъбичките са важни като разграждащи средства в почвената хранителна мрежа. Те превръщат органичната материя, която трудно се смила във форми, които могат да се използват от други организми. Техните нишки – или хифези – физически свързват почвените частици заедно, което помага на водата да влезе в почвата и увеличава способността на земята да задържа течността.
9. Експерти твърдят, че здравите корени на растенията са заразени с гъбички и зависими от тях. И те смятат, че някои видове гъбички могат да облагодетелстват някои дървета, поради което многоот тях могат да бъдат намерени под трепетлики, брястове и дъбове. Връзката между растенията и гъбичките е взаимно изгодна: гъбичките се изхранват от растенията, в които живеят, докато техните хифи защитават домакините си от паразити като насекоми и вредни микроорганизми.
10. Фунгите дори биха могли да помогнат да спасим света от замърсяване. Някои видове, като например стридената гъба, произвеждат ензими, които разграждат въглеводородите в нефта. Някои от тях могат да абсорбират тежки метали като живак и дори да разграждат полиуретанови пластмаси. Учените също експериментират, за да видят дали някои видове гъбички биха могли да абсорбират радиацията след ядрени бедствия.

Автор: Adam Jezard (Адам Джезард), Formative Content
Мненията, изразени в тази статия, са на самия автор, а не на World Economic Forum (Световeн икономически форум).

weforum.org

Един човек сърфира пред вятърната ферма Бърбо Банк близо до Ню Брайтън, Великобритания, 3 септември 2018 г., РОЙТЕРС / Фил Нобл

ОСЛО / ЛОНДОН (Ройтерс)- Засиленият „зелен растеж“ може да добави 26 трлн. долара към световната икономика до 2030 г., твърди проучване, публикувано в сряда, което се опитва да разсее страховете, че пренасочването от изкопаемите горива ще подкопае растежа.

„Зелен растеж“ е термин за описание пътя на икономическия растеж, който използва природните ресурси по устойчив начин. Той се използва глобално, като алтернативна концепция на типичния индустриален икономически растеж.

Американският президент Доналд Тръмп например заяви миналата година, че оттегля САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то налага определяните от него „драконови финансови и икономически ограничения“ върху страната му.

В същото време Глобалната комисия по икономиката и климата (Global Commission on the Economy and Climate), която включва бивши държавни ръководители, бизнес лидери и икономисти, казва, че има „безпрецедентна инерция“ към по-зелен растеж, която ще засили заетостта и икономиките на страните.

Дръзките действия към климата може да донесат общи нетни ползи в размер на 26 трлн. долара от сега до 2030 г. – сума, която няма да бъде генерирана, ако бизнесът продължи, както обикновено, казва Комисията.

„Все още има усещане, че преминаването към нисковъглероден курс ще бъде скъпо“, казва водещият автор на проучването Хелън Маунтфорд за Ройтерс. „Това, което се опитваме да направим с този доклад, е веднъж завинаги да забием пироните в ковчега на тази идея“.

Проучването на Комисията добавя подробни прогнози, след като през 2014 г. тя публикува доклад, за да подчертае икономическите възможности, които се отварят, при отдалечаването от изкопаемите горива.

По-умните инвестиции в по-чиста енергия, градове, храни и употреба на земите, вода и индустрия може да генерират 65 млн. нови работни места през 2030 г., което се равнява на работните сили на Египет и Великобритания взети заедно, показва проучването.

С пренасочването от изкопаемите горива към по-чистите енергии, например вятърната и соларната енергия, може да се избегнат 700 хил. преждевременни смъртни случая в следствие на замърсяване на въздуха през 2030 г., добавя докладът.

Проучването препоръчва по-високи цени на емисиите от въглероден двуокис от по 40-80 долара за тон до 2020 г. за големите икономики.

Реформи с цел предоставянето на субсидии в енергийния сектор, заедно с по-високи въглеродни цени, може да носят държавни приходи от по 2,8 трлн. долара годишно, се казва още в проучването.

Бившият президент на Мексико Фелипе Калдерон, който е почетен председател на Комисията, коментира, че проучването е „манифест как можем да превърнем по-добрия растеж и по-добрия климат в реалност“.

Тръмп, който се съмнява, че причинените от човека емисии от парникови газове са основната причина за климатичните промени и иска вместо това да насърчи развитието на въглищната индустрия, заяви, че Парижкото споразумение от 2015 г. може да струва 2,7 млн. работни места в САЩ до 2025 г.

Докладът обаче прогнозира, че загубените позиции в САЩ в областта на изкопаемите горива могат лесно да бъдат компенсирани от ръст на заетостта при възобновяемите източници и строителството. Според проучването 476 хил. души сега работят във вятърната и слънчевата енергетика в САЩ.

Въпреки сигналите за климатични промени докладът казва, че „не постигаме напредък достатъчно бързо“, за да ограничим повишаването на температурата, което се свързва с повече наводнения, горещи вълни, пожари и покачващо се морско равнище.

Алистър Дойл, Нина Честни
Редактор Дейвид Щамп

reuters.com

Огромно замърсяване на Черно море с пластмасови отпадъци

Световно изследване показва, че пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове.

Замърсяването с микропластмаса на Българското Черноморие е съпоставимо с най-мръсните морета в света.

Проучването е проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” през август миналата година. Негови автори са учени от БАН, участвали и доброволци на „Грийнпийс“. Изчисленията показват, че през август 2017 г. в изследвания район, между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър.

„Всеки ден само в Черно море, и то само от българските брегове е установено, че попадат 3 тона пластмасови отпадъци, което е наистина страшно”, коментира Кремена Ватева, доброволец- „Грийнпийс”.

frognews.bg

Франция възнамерява да въведе от 2019 година система „бонус-малус“, за да насърчи потребителите да използват предимно рециклирана пластмаса, предаде „Франс прес“. Целта на начинанието е да се създадат повече пунктове за рециклиране и да се използват материали, които щадят околната среда.

Докъде е стигнал процесът на рециклиране

Според неотдавнашен доклад на ООН 9 процента от произведените някога 9 милиарда тона пластмасови изделия в света са били рециклирани. През последните години нещата напредват, но не всички страни са достигнали до едно и също ниво.Например в Европа 31 процента от близо 26-те милиона тона пластмасови отпадъци, събрани през 2016 година, са били рециклирани по данни на европейската федерация на сектора „ПластиксЮръп“ (PlasticsEurope) спрямо около 10 процента в САЩ.

Цифрите също са много различни при отделните видове пластмаса. Полиетилентерефталатът, от който са съставени бутилките, подлежи на обработка и рециклираната материя може да бъде използвана без никакви трудности.

Обратното – кофичките от кисело мляко се изгарят, както и съставките, които се използват в автомобилната промишленост, тъй като са твърде скъпи за рециклиране.

Сред недостатъците са все още липсващите пазари за рециклираните суровини, по-високите цени спрямо продуктите от изкопаеми суровини, както и съмненията за свойствата на тези материали. Освен това голяма част от пластмасите просто не се събират отделно.

Какво са биопластмасите

Генеричният термин „биопластмаси“ може да доведе до объркване, защото той обозначава едновременно пластмасите с биопроизход (произведени изцяло или частично от естествени възобновяеми съставки) и биоразградимите пластмасови материи. Някои от тях могат да произлизат от изкопаеми ресурси.

Биопластмасите могат да комбинират тези две свойства – на биопроизход и биоразградимите -но не винаги случаят е такъв. От 2.05 милиона тона биопластмаса, произведена през 2017 година в света, по-малко от половината (880 хил. тона) е била биоразградима според европейската федерация „Биопластикс“ (Bioplastics).

Производствените мощности за биопластмаси са съсредоточени най-вече в Азия (56 процента), която е и основният производител на традиционна пластмаса, следвана от Европа (18 процента) и Северна Америка (16 процента).

През 2017 година 58 процента от биопластмасите, произведени в света, са използвани за опаковки, изпреварвайки силно текстилната промишленост (11 процента), потребителските стоки (7 процента) и автомобилната и други транспортни индустрии (също 7 процента).

Какъв е пазарният им дял

Световното производство на биопластмаси през миналата година е било 0.75 процента от световния пазар на полимери според „Биопластикс“.

Тези материали са все по-популярни заради екологичното осъзнаване на правителствата,компаниите и потребителите: европейската федерация предвижда растеж от 19 процента в света за периода 2017-2022 година.

Производствените им цени обаче остават спирачка. „Компостируемите пластмаси са от два до три пъти по-скъпи от традиционните пластмаси“, твърди Жан-Марк Нони, отговорник за устойчивото развитие във френската компания за опаковки „Сфер“ (Sphere).

Що се отнася до пластмасите от биоизточници, те са от „30 до 50 процента по-скъпи“, добавя той. Увеличението на обемите, усъвършенстването на производствените процеси и повишените цени на петрола би трябвало да спомогнат за конкурентоспособността им.

Как се използват

Биоразградимите пластмаси имат най-вече задачата да заместят конвенционалната пластмаса в продуктите, които има по-голяма опасност да се озоват в природата, като фините торбички или кухненските съдове за еднократна употреба. Индустриалците работят и върху прилагането на техники за биоразграждане в морето, за да се борят срещу замърсяването на океаните.

Пластмасите с биопроизход могат да заместят която и да е пластмаса, произлязла отнефтохимическата промишленост, тъй като произведената молекула е същата. Някои европейски страни са определили прагове за включването им в торбичките за еднократна употреба. Но за да обосноват по-високите им цени, производителите на биопластмаси се опитват да разработят материали с нови свойства: по-леки, по-здрави и дори незамърсяващи околната среда.

dnevnik.bg

Съединените щати са вторият водещ замърсител в света след Китай, но отхвърли предпазните мерки за опазване на околната среда в рамките на правителството на Тръмп, който обяви, че изменението на климата е „китайска фалшификация“ и излезе от Парижкото споразумение, подписано от повече от 190 нации като път към ограничаване на вредните емисии. (Снимка на Ройтерс)

Някои от газовете с парников ефект, допринасящи за затоплянето на планетата и за климатичните промени, са достигнали рекордни нива в света през миналата 2017 г. Това е заключението в американски научен доклад за климата, в чието изготвяне са участвали стотици учени, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Според доклада, който се публикува всяка година от Националната агенция за океанографски и атмосферни изследвания на САЩ и на Американското дружество на метеоролозите, съвкупност от индикатори показва, че затоплянето на планетата се е ускорило през 2017 г. под действието на изгарянето на изкопаеми горива, които увеличават концентрацията на парниковите газове в атмосферата.

Франс прес припомня, че през 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще изтегли страната си от международното споразумение за климата, договорено в Париж.

САЩ са втори замърсител света след Китай, но избирането на републиканеца милиардер за президент доведе на власт така наречените „климатоскептици“, които се съмняват, че човешката дейност е отговорна за затоплянето на планетата и които започнаха да отменят законодателството на администрацията на президента демократ Барак Обама, предназначено да смекчи вредното въздействие на човешката дейност.

Докладът, публикуван днес, в обем от 300 страници е изготвен от 450 учени от около 60 страни. В него се използва над дузина пъти думата „анормален“, за да се опишат бурите, сушата, високите температури или рекордното топене на леда в Арктика през 2017 г.

Ето основните изводи:

Увеличаване на парниковите газове

Миналата година концентрацията в атмосферата на трите газа с парников ефект, които са най-опасни, а именно въглероден диоксид, метан и диазотен оксид (азотен протоксид), е достигнала нови рекорди. Годишната концентрация на въглероден оксид на повърхността на земята е достигнала 405 части на милион. Глобалното нарастване на въглероден диоксид почти се умножило четирикратно от началото на 60-те години, се допълва в документа.

Горещината настъпва

През 2016 г. бе счупен рекордът за най-гореща година, но 2017 г. също не остана по-назад с доста по-високи температури от средното в голяма част от планетата, отбелязва документът.

В зависимост на данните, на които се основава статистиката, 2017 г. е втората или третата най-топла година от средата на 19 век и е била най-топлата година без Ел Ниньо, откакто данните са системно събирани, се подчертава в доклада. Ел Ниньо е килиматичен феномен, който води до покачване на температурите.

Миналата година са били регистрирани рекордни температури в Аржентина, Уругвай, Испания и България. Мексико чупи рекорда си за горещина за четвърта последователна година.

Потопи и суши

Проливните дъждове през 2017 г. са били определено над средното. На други места на планетата обаче е имало по-дълги периоди на суша, се казва в доклада. В него се споменава и за по-високи температури на океаните, които водят до по-висока влажност, по-специално през трите последни години, което предизвиква повече проливни дъждове.

Намаляване на ледовете и ледниците

В Арктика температурата на земята е била с 1.6 градуса по Целзий над средната, регистрирана през периода 1981 г. – 2010 г. Докладът подчертава, че Арктика не е преживявала толкова анормално високи температури на въздуха и на повърхността на водата от 2000 години насам. През март максималната площ на морския лед е била най-малката от 37 години, през които тя се измерват с помощта на сателити.

Ледниците на планетата също са се свили за 38-а последователна година.

Катастрофални избелвания на коралите

Затоплянето на океаните има също така сериозни последици върху коралите и предизвиква тяхното избелване, което лишава рибите и други морски организми от ценен хабитат. Най-скорошният период на избелване на коралите продължи три пълни години, от юни 2014 г. до май 2017 г.. Той е бил най-дългият и най-разпространеният, който някога е бил регистриран, се казва в документа.

АФП

Новозеландският премиер Джасинда Ардърн води група ученици в петък, 10 август 2018 г за почистване на плажa в Лиала Бей в Уелингтън, Нова Зеландия.

Ардърн съобщи в петък, че Нова Зеландия планира да забрани пластмасовите торбички за еднократна употреба от следващия юли, защото нацията се опитва да живее в чист и зелен свят.

Стотици милиони пликчета се използват всяка година, заяви министър-председателят Джасинда Ардърн и напомни за катастрофалните последици за околната среда и най-вече върху морските видове. „Трябва да бъдем много по-находчиви в справянето с боклуците и това е едно добро начало“, обяви тя.

„Започваме постепенно изваждане от употреба на пластмасовите торбички, за да се грижим по-добре за нашата околна среда, да запазим репутацията на Нова Зеландия като чиста и зелена страна“, добави министър-председателя.

Двете основни вериги супермаркети в Нова Зеландия вече обявиха собствените си планове за постепенно премахване на пластмасовите торбички за еднократна употреба до края на тази година.

Редица държави и щати въведоха забрани или ограничения за пластмасовите торбички за еднократна употреба, включително Франция, Белгия, Китай, Хавай и Калифорния.

Асошиейтед Прес

23 проекта за близо 20 млн. евро по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020” г. ще бъдат реализирани в Бургас, Варна и Стара Загора.

Съвместната оперативна програма по Европейски инструмент за съседство „Черноморски басейн“ 2014-2020 г. е с общ бюджет близо 54 млн. евро. Териториалният й обхват включва Североизточен и Югоизточен регион на България, Централна Македония, Източна Македония и Тракия в Гърция, югоизточен регион на Румъния, Турция с градовете, Истамбул, Текирдаг, Одрин, Къркларели, Коджаели, Сакария, Дюздже, Болу, Ялова, Зонгулдак, Карабюк, Бартън, Кастамону, Чанкири, Синоп, Самсун, Токат, Чорум, Амасия, Трабзон, Орду, Гиресун, Ризе, Артвин, Гюмюшхане. Държави – партньори на програмата са Армения, Грузия, Молдова и Украйна с Одеса, Николаев, Херсон, области Запорожие и Донецк, Крим и Севастопол.

Основната цел на програмата за Черноморския басейн е „да подобри благосъстоянието на хората в районите на Черноморския басейн чрез устойчив растеж и съвместна защита на околната среда, като се насърчи икономическото и социалното развитие в регионите от двете страни на общите граници и се решат общите предизвикателства в областта на околната среда, общественото здраве, безопасността и сигурността“.

Очаквани резултати:
• По-силни трансгранични възможности за бизнес в сферата на туризма и културни сектори на страните от Черноморския басейн;
• Повишени трансгранични връзки за търговия и модернизация в сектора на селското стопанство и свързаните с него сектори в страните от Черноморския басейн;
• Подобрен достъп на трансграничен пренос на данни за мониторинг на околната среда и информация в рамките на Черноморския басейн;
• Повишена осведоменост за екологичните предизвикателства и добрите практики за управление на отпадъците, свързани с речни и морски отпадъци в Черноморския басейн.

23 -те проекта са одобрени в рамките на първата покана за набиране на проектни предложения на програмата и в тях участват 20 български партньори. В ход е процесът по сключване на договори на одобрените проектни предложения, веднага след което предстои стартирането им и тяхното реално изпълнение. Това съобщиха от Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ).

От област Бургас общини и неправителствени организации участват в 6 проекта по програмата, като бюджетът на българските партньори е на стойност над 1,6 млн. евро. Сред тях са общините Бургас, Созопол и Малко Търново, Фондация „Виа Понтика“, Сдружение „Съвет за развитие на туризъм в Община Несебър“, Сдружение „Зелена Странджа“ и др.

„Проектът  „Иновационни технологии и методи за намаляване на морските твърди отпадъци по Черноморието“ ще бъде реализиран съвместно с партньори от Румъния (Университет Констанца) и Грузия (Държавен университет в Тбилиси), като водещ партньор е фондация „Виа Понтика“, съобщи Ина Агафонова от Фондация Виа Понтика.

Основната цел на проекта е да се намали замърсяването на Черноморския басейн чрез проследяване и анализ на основните отпадъчни потоци и провеждане на пилотни дейности за почистване на предварително дефинирани площи от твърди морски отпадъци.

За тази цел ще бъдат извършени следните основни дейности:

1. Проучване на текущото състояние на определена целева зона на брега на Черно море, събиране на информация за източниците на замърсяване, количеството и състава на морските твърди отпадъци и мониторинга;
   2. Изготвяне на ръководство за управление на отпадъците в морската среда;
   3. Разработване на методология за идентифициране на т. нар. „горещи точки“ като източници на точково и дифузно замърсяване;
   4. Разработване на уебсайт на проекта;
   5. Създаване на документален филм за целите на проекта;
   6. Разработване и разпространение на информационни материали за проекта.

Продължителността на проекта „Иновационни технологии и методи за намаляване на морските твърди отпадъци по Черноморието“ е 30 месеца – от 01.09.2018 до 28.02.2021. Средствата за реализирането му са 100% безвъзмездно финансиране от ЕС.

Изложба с фотографии на известни личности, които позират голи с морски обитатели, беше открита в галерия „Credo Bonum“ в София. Организатор на събитието е д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет към Софийския университет, съвместо с природозащитната организация WWF.

Сред знаменитостите, осмелили се да застанат пред обектива, прикривайки телата си единствено с морски създания, са имената на актрисите Хелена Бонъм Картър и Джуди Денч.

Провокативната изложба е част от световно движение FishLove, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики. Към всяка от фотографиите присъства и информация дали съответният вид се добива устойчиво и дали е подходящо да го използваме като потребители.

Наскоро доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН предупреди, че годишната консумация на риба се увеличава два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята. Днес средното количество изядена риба на човек възлиза на над 19 кг годишно, което е два пъти повече в сравнение с преди половин век. В резултат само за четири десетилетия морските видове са намалели с 39%.

Статистиката показва, че глобалната индустрия, свързана с аквакултури и с риболов, възлиза на 171 млн тона за 2016 г. А в същото време повече от 800 милиона души на планетата зависят от морските животни за храната и доходите си. 98% от тях живеят в развиващите се страни.

В контекста на тази стряскаща тенденция основната цел на кампанията е да обърне общественото внимание към неустойчивите риболовни практики, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми.

Изложбата е включена официално и в поредицата от събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. Фотографиите може да се разгледат до 27 август в галерия „Credo Bonum“.

Ето някои от тях:

Джош Бролин подкрепя кампанията на FishLove, чиято цел е да се повиши информираността за морска щети, причинени от неустойчивите риболовни практики

Хелена Бонам Картър хвърли дрехите си за каузата на FishLove

Звездата на X-Files Джилиън Андерсън също се съблече, за да повиши осведомеността за унищожаването на морските екосистеми

В добро настроение:Ема Томпсън и съпругът й Грег Уайз намериха смешната страна на голата им снимка, целяща да подкрепи световното движение FishLove

Източници: dnevnik.bg

dailymail.co.uk