Новини

За поредна година Фондация “Виа Понтика” се включва в инициативата на Европейската комисия “Европейски ден на морето в моята страна” по повод Европейския ден на морето 2022 г.

Европейският ден на морето (EMD) е годишно двудневно събитие, по време на което европейската морска общност се среща, за да се свържете, обсъди и очертае съвместни действия по морските въпроси и устойчивата синя икономика. Тазгодишното издание ще се проведе в Равена, Италия на 19-20 май. Темата за 2022 г. е „Устойчива синя икономика за зелено възстановяване“.

Но заинтересованите страни не трябва да чакат до основното събитие през май, за да се включат в дейностите на Европейския ден на морето през 2022 г. Всъщност от 1 април започнаха събитията „Европейски ден на морето в моята страна“ в цяла Европа. Продължавайки до 31 октомври, тези събития ще се провеждат във физически, виртуален и хибриден формат.

Миналата година се проведоха рекордни събития за 2021 EMD In My Country в 25 държави и всички морски басейни на ЕС. Тъй като 2022 г. е Европейската година на младежта, организаторите търсят особено събития, насочени към младежки дейности.

По този повод Фондация “Виа Понтика” организира Еко работилница  – създаване на предмети на изкуството с отпадъчни материали в Екопаркa за биоразнообразие и алтернативен туризъм “Вая”, като акцент ще бъдат птиците в Екопарка.

Деца и родители, които имат интерес в областта на околната среда, са поканени да участват в опазването на природата, преработката на отпадъци и превръщането им в полезни и красиви неща. Еко работилницата има за цел посетителите не само да развиват своята естетика и умения при изработката на различни предмети от отпадъци, а да изградят мироглед и желание за опазване на природата и да бъдат убедени, че всяка малка крачка, която се прави в тази посока оказва положително влияние.

Излекувани птици от екипа на Спасителния център за диви животни – Стара Загора, днес бяха пуснати на свобода в Екопарк „Вая“ край Бургас. Екопаркът за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“ е разположен край едноименното езеро „Вая“, което е най-голямото естествено езеро в България. Той е част от Натура 2000 и е защитена зона.

Сътрудничеството със Спасителен център за диви животни – Стара Загора на „Зелени Балкани“ е много активно и като резултат езерото често дава подслон на спасени от бракониерство птици и е естествена среда и сигурно място за възстановяване на излекувани птици, на пострадали мигриращи, както и на редки птици в беда.

Заедно със 78 екологични и земеделски организации, Виа Понтика подписа писмо, призоваващо за съдържателна земеделска статистика относно пестицидите

Продуктите за растителна защита (ПРЗ) представляват пестициди, които се използват за защита на растителните култури. Създадената от ЕС рамка цели да постигне устойчива употреба на продуктите за растителна защита, като ограничи рисковете и въздействието върху здравето на хората и върху околната среда и насърчи прилагането на интегрирано управление на вредителите. Комисията и държавите членки са предприели действия за насърчаване на устойчивото използване на ПРЗ, но напредъкът при измерването и намаляването на свързаните с тях рискове е ограничен.

Ревизираната статистика за регулирането на селскостопанските суровини и продукция е в последния етап на законодателния процес. Докато Европейският парламент прие позиция, която прави статистиката на земеделските стопанства подходяща за бъдещето и значима за обществеността и за доставчиците на питейна вода, предложенията на държавите-членки са далеч от предложенията на Комисията и биха направили невъзможно измерването на напредъка към целите, определени в Стратегия „От фермата до вилицата“.

Прилагането на интегрирано управление на вредителите е задължително за земеделските стопани, но не е изискване при осъществяването на плащанията в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) и спазването му е слабо. Наличните статистически данни на ЕС и новите показатели за риска не отразяват доколко успешна е политиката за постигане на устойчиво използване на ПРЗ.

НПО и фермерските асоциации отправят препоръки, свързани с проверката на интегрираното управление на вредителите на равнището на земеделското стопанство, подобряването на статистиката за продуктите за растителна защита и разработването на по-добри показатели за риска. Същото важи и за биоцидите, торовете, ветеринарномедицинските продукти за животни и антибиотиците във фуражите.

По-съдържателните данни ще бъдат от полза за всички- от широката общественост, през фермерите до доставчиците на питейна вода. Нека се възползваме от тази възможност!

Openтворено писмо от 79 организации относно статистиката за пестицидите 25.02.2022

Юбилейна възпоменателна монета с висока обществена и световна значимост, популяризираща огромното птиче богатство на България ще бъде пусната от Българската народна банка по повод Световния ден на влажните зони 2022 г. Сребърната монета, изобразяваща голям гребен гмурец (Podiceps cristatus), ще бъде с номинал 10 лева и с еднократно тегло 23,33 г.

Емисията е инициирана от Фондация „Виа Понтика” с подкрепата на Община Бургас и се основава на факта, че по-голямата част от пернатоto многообразие на България се среща край Бургаският езерен комплекс, в който влиза най-голямото българско езеро Вая. Главна спирка по пътя Виа Понтика – древен римски път, съвпадащ с невидимата небесна магистрала на птиците, мигриращи от Европа към Африка, той може да бъде наречен „Елдорадо“ на водните птици, като много от тях са редки за България, за Европа, а 9 от тях и за света.

Ангажиментът на Фондация „Виа Понтика” към биоразнообразието и опазването на планетата е споделен с много правителствени и неправителствени организации и е високо оценен не само в България, но и в световен мащаб, като  Фондация Виа Понтика бе определена за НПО Координатор на CEPA на Рамсарската конвенция за 2018-2020.

Заедно с една от най-активните в областта на опазване на околната среда   България,  давана като пример за активна дейност и добър административен капацитет – Община Бургас, Фондация Виа Понтика успешно реализира национални и международни проекти в областта на опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси.

Генералната асамблея на ООН на своята 75-та сесия от 30 август 2021 г. прие Резолюция за Световния ден на влажните зони.

Резолюцията е съвместно подкрепена от 75 държави-членки и може да бъде намерена на шестте официални езика на Организацията на обединените нации на следния адрес: https://undocs.org/en/A/75/L.125.

Секретариатът представя настоящата резолюция на вниманието на всички държави-членки, организациите от системата на ООН и други заинтересовани страни, включително организации на гражданското общество, академични среди и частния сектор, за подходящо спазване.

Резолюция

Общото събрание,

Потвърждавайки своята резолюция 70/1 от 25 септември 2015 г., озаглавена „Преобразуване на нашия свят: Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.“, в която прие изчерпателен, широкообхватен и ориентиран към хората набор от универсални и трансформиращи цели и задачи за устойчиво развитие, ангажимент да работи неуморно за пълното изпълнение на Дневния ред до 2030 г., признаване, че изкореняването на бедността във всичките й форми и измерения, включително крайната бедност, е най-голямото глобално предизвикателство и незаменимо изискване за устойчиво развитие, и неговия ангажимент за постигане на устойчиво развитие в трите му измерения – икономическо, социално и екологично – по балансиран и интегриран начин, и надграждайки постиженията на Целите на хилядолетието за развитие, и стремейки се да се справи с недовършената дейност,

Потвърждавайки също така своите резолюции 53/199 от 15 декември 1998 г. и 61/185 от 20 декември 2006 г. относно обявяването на международни години и резолюция 1980/67 на Икономическия и социален съвет от 25 юли 1980 г. относно международните години и годишнини, по-специално параграфи 1—10 от приложението към него относно договорените критерии за обявяване на международни години, както и параграфи 13 и 14, в които се посочва, че международен ден или година не трябва да се провъзгласяват, преди да бъдат направени основните договорености за неговото организиране и финансиране ,

Потвърждавайки допълнително, че влажните зони са от решаващо значение за хората и природата, като се има предвид присъщата стойност на тези екосистеми и техните ползи и услуги, включително техния екологичен, климатичен, социален, икономически, научен, образователен, културен, развлекателен и естетически принос към устойчивото развитие и човешкото благополучие,

Отчитайки, че влажните зони са сред екосистемите с най-високи темпове на упадък, загуба и деградация, и като се има предвид, че се предвижда индикаторите за текущите негативни тенденции в глобалното биоразнообразие и функциите на екосистемите да продължат в отговор на преки и косвени двигатели като бърз растеж на човешкото население, неустойчиво производство и потребление и свързаното с тях технологично развитие, както и неблагоприятните въздействия на изменението на климата,

Отчитайки, че влажните зони са от съществено значение за постигането на Целите за устойчиво развитие, свързани с изкореняването на бедността, храната и храненето, здравословния начин на живот, равенството между половете, качеството и наличността на водата, енергийните доставки, намаляването на природните бедствия, иновациите и развитието на подходяща инфраструктура, устойчиви и устойчиви човешки селища, смекчаване и адаптиране към изменението на климата, океаните, моретата и морските ресурси, биоразнообразието и устойчивото използване на екосистемите,

Припомняйки цел 6 за устойчиво развитие, която се фокусира върху осигуряването на наличност и устойчиво управление на водата и канализацията за всички, и нейната цел 6.6, която се стреми да защити и възстанови свързаните с водата екосистеми; Цел 14, относно опазването и устойчивото използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие, включително нейната цел 14.2, която се стреми към устойчиво управление и защита на морските и крайбрежните екосистеми; и Цел 15, свързана с живота на сушата, и нейната цел 15.1, която се стреми да гарантира опазването, възстановяването и устойчивото използване на сухоземните и вътрешните сладководни екосистеми и техните услуги, включително влажните зони, в съответствие със задълженията по международни споразумения,

Потвърждавайки отново важната роля на Конвенцията за влажните зони с международно значение, особено като местообитание на водолюбивите птици (Рамсарска конвенция) за гарантиране на опазването и разумното използване на всички влажни зони чрез местни и национални действия и международно сътрудничество, както и нейния принос за постигане на устойчиво развитие в целия свят,

Като има предвид, че секретариатът на Рамсарската конвенция е съхранител на индикатора за цел за устойчиво развитие 6.6.1, който наблюдава промяната в обхвата на свързаните с водата екосистеми във времето, и че Конвенцията е партньорска агенция за показатели 6.5.1, 14.5.1 и 15.1.2,

Отбелязвайки решение III/21 на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие от 15 ноември 1996 г., припомняйки ролята на Рамсарската конвенция като водещ партньор в изпълнението на дейности, свързани с влажните зони съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие, и признавайки важния принос, който Рамсарската конвенция има за постигане на целите за биологично разнообразие от Айчи на Стратегическия план за биологично разнообразие 2011–2020 г.,

Признавайки, че 171 държави са станали договарящи се страни по Конвенцията за влажните зони с международно значение, особено като местообитание на водолюбивите птици към юли 2021 г., и че секретариатът на Рамсарската конвенция предоставя информационни материали, за да помогне за повишаване на осведомеността на обществеността за значението и стойността на влажните зони на 2 февруари всяка година, годишнината от датата на приемане на Конвенцията, през 1971 г.

Приема бележка от резултата от тринадесетата среща на Конференцията на договарящите се страни по Конвенцията за влажните зони с международно значение, особено като местообитание на водолюбивите птици, проведена в Дубай, Обединени арабски емирства, от 21 до 29 октомври 2018 г., и по-специално нейната резолюция XIII. 1, в който Конференцията приканва Общото събрание да признае 2 февруари всяка година, датата на приемане на Конвенцията за влажните зони, за Световен ден на влажните зони,

1. Решава да обяви 2 февруари, датата на приемане на Конвенцията за влажните зони с международно значение, особено като местообитание на водолюбивите птици (Рамсарска конвенция), за Световен ден на влажните зони;
2. Приканва всички държави-членки, организации на системата на ООН и други глобални, регионални и субрегионални организации, както и други съответни заинтересовани страни, включително гражданското общество, международни и национални неправителствени организации и лица, да наблюдават и повишават осведомеността по света за Деня на влажните зони по подходящ начин, в съответствие с националните приоритети;
3. Подчертава, че разходите за всички дейности, които могат да възникнат от прилагането на настоящата резолюция, следва да се поемат от доброволни вноски и че тези дейности ще зависят от наличието и предоставянето на доброволни вноски;
4. Приканва секретариата на Рамсарската конвенция, в сътрудничество със съответните организации от системата на Организацията на обединените нации, да улесни провеждането на Световния ден на влажните зони, като се имат предвид разпоредбите, съдържащи се в приложението към резолюция 1980/67 на Икономическия и социален съвет, както и приканва секретариата на Рамсарската конвенция да информира Общото събрание на неговата седемдесет и шеста сесия за изпълнението на настоящата резолюция;
5. Изисква от генералния секретар да доведе настоящата резолюция до вниманието на всички държави-членки, организациите от системата на Организацията на обединените нации и други съответни заинтересовани страни, включително организации на гражданското общество, академични среди и частния сектор, за подходящо отбелязване.

През последния четвърт век конференции на ООН за климата, натоварени със задачата да спасят човечеството от самото себе си, бяха смятани за хаотичен провал (Копенхаген през 2009 г.), друга, за зашеметяващ успех (Париж през 2015 г.), а останалите се озоваха някъде по средата.

Тази година COP26 вдъхнови всички тези реакции наведнъж.

Шведската активистка Грета Тунберг, която ръководешв 100 000 -ден марш по улиците на Глазгоу, Шотландия, отхвърли двуседмичната среща като „фестивал на зеленото измиване (на ръцете)“.

Но всеотдайни експерти на арената на преговорите приветстваха солидния – дори исторически – напредък в преодоляването на екзистенциалната заплаха от глобалното затопляне.

По-често наблюдателите се колебаеха между одобрение и критика, надежда и отчаяние.

„Пактът за климата от Глазгоу е повече, отколкото очаквахме, но по-малко, отколкото се надявахме“, казва Дан Мичъл, ръководител на климатичните опасности в британското метеорологично бюро.

Измерването на ефикасността на мерките, обявени на срещата на върха COP26, до голяма степен зависи от критерия, използван за тяхното измерване.

В сравнение с това, което беше преди, първият призив от 196 държави за намаляване на енергията от въглища или обещанието за удвояване на финансовата помощ всяка година – до приблизително 40 милиарда долара – за да могат бедните нации да се подготвят за въздействието върху климата, са огромни стъпки напред .

Също така и разпоредбата, задължаваща държавите да обмислят поставянето на по-амбициозни цели за намаляване на въглеродното замърсяване всяка година, а не веднъж на всеки пет години.

Но всички тези трудно спечелени печалби на COP26 намаляват по значимост, когато се подреждат срещу твърдата наука.

Изходната лента на Глазгоу

Непрекъснатата каскада през 2021 г. от смъртоносни наводнения, горещи вълни и горски пожари в четири континента, в съчетание с все по-подробни прогнози, не оставят никакво съмнение, че надхвърлянето на ограничението за затопляне от 1,5 градуса по Целзий, предвидено в Парижкото споразумение, ще тласне Земята в червената зона.

„Като оптимист през целия си живот, виждам резултата от Глазгоу по-скоро, като наполовина пълен, отколкото наполовина празен“, каза Алдън Майер, старши анализатор в мозъчния тръст за климата и енергията E3G.

„Но атмосферата реагира на емисиите – а не на решенията на COP – и предстои много работа, за да се превърне силната реторика тук в реалност.

Тази година също беше част 1 от първия цялостен синтез на науката за климата от седем години на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (IPCC).

Установено е, почти сигурно, че глобалното затопляне ще премине 1.5°C, вероятно в рамките на десетилетие. Междувременно нивата на океана се покачват по-бързо от очакваното и ще го правят в продължение на векове.

А горите, почвата и океаните – които поглъщат повече от половината от въглеродното замърсяване на човечеството – показват признаци на насищане.

След това съществува заплахата от „преломни точки“, които биха могли да доведат до това, че вечната замръзнала земя ще отдели огромни количества въглероден диоксид и метан, басейнът на Амазонка ще се трансформира в савани, а стопяването на ледените покривки, ще отдели достатъчно маса вода, за да се потопят градове и делти, където живеят стотици милиони души.

„Не се заблуждавайте, все още сме на пътя към ада“, каза Дейв Рей, ръководител на Института по изменението на климата към Университета в Единбург.

„Но Глазгоу поне създаде изходно платно.“

Постоянна разбиваща история

Част 2 от доклада на IPCC за въздействията върху климата, видян изключително от AFP преди публикуването му през февруари 2022 г., разкрива още една огромна разлика между малките стъпки на COP26 и това, което е необходимо в дългосрочен план.

Подпомагането на уязвимите нации да се справят с мултиплициращия ефект от глобалното затопляне върху екстремните метеорологични условия скоро може да изисква трилиони долари годишно, а не десетките милиарди, поставени на масата на COP26, става ясно от черновата версия на доклада.

„Разходите за адаптация са значително по-високи от очакваните по-рано, което води до нарастваща „пропаст във финансирането на адаптацията“, се казва в резюме на доклада от 4000 страници.

Неуспехът на богатите нации да предоставят 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се страни, още повече затруднява да си представим откъде ще дойдат тези трилиони.

Глазгоу отбеляза прехода от изясняване на правилата за Парижкия договор от 2015 г. към прилагане на неговите разпоредби.

Но за разлика от последствията от други големи COP, климатичната криза ще остане в центъра и тази постоянна разбиваща история скоро няма да се оттегли на заден план.

Как ще се развие тази сага ще зависи много от четирите големи емисии в света, които са колективно отговорни за 60% от световното замърсяване с въглерод.

Съединените щати и Европейският съюз обещаха въглероден неутралност до 2050 г. и наскоро поставиха по-амбициозни цели за намаляване на емисиите за 2030 г., но отказаха да създадат фонд, поискан от повече от 130 развиващи се страни, за да помогнат за плащането на вече нанесените щети по климата.

Всички сектори, всички държави

Китай и Индия — които представляват 38% от глобалните емисии през 2021 г. и увеличават процента си— устояха на натиска да обещаят да се отклонят от изкопаемите горива.

Пекин категорично отказва да направи това, което според учените е изпълнимо и необходимо, за да остане под 2° C: пикът на емисиите им е много по-рано от 2030 г.

Ако обаче климатичната политика остане в затруднение, глобалният капитал вече се влива в това, което някои наричат ​​най-мащабната икономическа трансформация в човешката история.

В Глазгоу бившият губернатор на Bank of England Марк Карни се похвали, че близо 500 банки, застрахователи и мениджъри на активи на стойност 130 трилиона долара са готови да финансират действия в областта на климата.

„Ако трябваше да трансформираме само един сектор или да преместим една страна от изкопаемите горива, щяхме да го направим отдавна“, коментира Кристиана Фигерес, която оглавяваше конвенцията на ООН за климата, когато беше сключена Парижката сделка.

„Но всички сектори на глобалната икономика трябва да бъдат декарбонизирани и всички страни трябва да преминат към чисти технологии.

Откъде може да потекат част от тези пари – и кой може да бъде пропуснат – също е в центъра на вниманието, като големи инвестиционни сделки са обявени за Южна Африка, а други са в процес на подготовка за нововъзникващи икономики като Индонезия и Виетнам.

Но има малък стимул за частния капитал да помогне на най-бедните и най-уязвими от климата страни да се справят с опустошенията на климата и да укрепят своята защита.

„Не можем просто да чакаме стимулите на отворения пазар да намерят своя път, трябва да определим цените на въглерода в световен мащаб, трябва да поставим научно обосновани цели, които да се превърнат в закони за климата“, каза Йохан Рокстром, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.

japantimes.co.jp

Изменение на Законопроекта за хуманно отношение към животните (Съзнание) след доклад на LSE (Лондонско училище по икономика и политически науки)  относно съзнанието на десетоноги и главоноги

• Раците, октоподи и омари да бъдат признати като съзнателни същества при вземането на решения на правителството
• Десетоногите ракообразни (декаподи) и главоногите мекотели ще бъдат признати в обхвата на Законопроекта за хуманно отношение към животните (Съзнание)
• Изменението на Законопроекта следва резултатите от научните изследвания в Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) относно съзнанието на десетоноги и главоноги
• Съществуващите индустриални практики няма да бъдат засегнати и няма да има пряко въздействие върху улова им или в кухните на ресторантите

Днес обхватът на Законопроекта за хуманно отношение към животните (Sentience) е разширен, за да признае омари, октоподи и раци и всички други десетоноги ракообразни и главоноги мекотели като съзнателни същества.

Този ход следва констатациите от поръчан от правителството независим преглед от Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE), който заключи, че има сериозни научни доказателства, че ракообразните и главоногите са разумни.

Законопроектът за хуманно отношение към животните (Съзнание) вече признава всички животни с гръбначен стълб (гръбначни) като съзнателни същества. Въпреки това, за разлика от някои други безгръбначни, декаподите ракообразни и главоногите имат сложна централна нервна система, един от ключовите отличителни белези на съзнанието.

Днешното съобщение няма да засегне никое съществуващо законодателство или индустриални практики като риболов. Няма да има пряко въздействие върху улова им или ресторантьорството. Вместо това, той е предназначен да гарантира, че хуманното отношение към животните е добре обмислено при бъдещо вземане на решения.

Министърът на хуманното отношение към животните лорд Зак Голдсмит каза:

„Обединеното кралство винаги е било водещо по отношение на хуманното отношение към животните и нашият план за действие за хуманно отношение към животните отива още по-далеч, като излага нашите планове за въвеждане на едни от най-силните защити в света за домашни любимци, добитък и диви животни“.

Законопроектът за хуманното отношение към животните предоставя решаваща гаранция, че благосъстоянието на животните е правилно взето предвид при разработването на нови закони. Науката вече е ясна, че ракообразните и мекотелите могат да усещат болка и следователно е правилно, че са обхванати от този жизненоважен законодателен акт.

Законопроектът, когато стане закон, ще предизвика създаването на Animal Sentience Committee -Комитет за съзнанието на животните, съставен от експерти от тази област. Те ще могат да издават доклади за това, доколко добре правителствените решения са взели предвид благосъстоянието на разумните животни, като министрите трябва да отговарят на Парламента.

thefishingdaily.com

Какво представлява Зелената писта?

On the Green Track -На зелената писта е кампания на Европейския съюз за биоразнообразието и природата за младите хора, организирана в сътрудничество с Глобалната младежка мрежа за биоразнообразие (GYBN), която ще се осъществи през пролетта на 2022 г., преди втората фаза на Конференцията на ООН за биоразнообразието CBD COP15 и по време на Европейската година на младежта.

От името на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия имаме удоволствието да ви поканим да станете част от пътуването по Зелената писта- become one of the Green Track Stops. Можете да допринесете за дебата за бъдещето на природата и биоразнообразието преди Конференцията на ООН за биоразнообразието CBD COP15, като организирате събитие, насочено към младежта!

Ако вие или вашата организация искате – или вече планирате – да организирате събитие, ангажиращо младите хора между март и май 2022 г. на тема като природа/биоразнообразие, кръгова икономика, нулево замърсяване, устойчив начин на живот или други, това е чудесна възможност да го изпратите и да станете една от спирките на Зелената писта в маршрута на Зелената писта.

Какво означава организирането на Green Track Stop на практика? Като станете една от спирките на зелената писта, вашето събитие ще се възползва от:

 • Видимост на уебсайта на кампанията на Европейската комисия и в каналите на социалните медии на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия и други платформи;

• Възможност за кобрандиране на вашето събитие с визуалната идентичност на кампанията;

• Редактиран инструментариум с шаблони и материали за комуникация и популяризиране на събитието, както и насоки за организиране на събития;

• Улесняване на достъпа до дигитални инструменти за организиране на онлайн събития;

• Възможност за участие в информационна сесия за организатори на събития.

Всички видове събития са добре дошли – конференции, срещи, публични дискусии, дебати, артистични представления и т.н., стига да се ангажират с младите хора в ЕС. Събития могат да бъдат организирани от младежки организации или мрежи, университети, колективи и граждани. Те могат да се провеждат на местно, регионално, национално или европейско ниво. Събитията могат да се организират онлайн, лично или в хибриден формат и могат да се провеждат на всеки език на ЕС.

Не пропускайте тази възможност и изпратете заявката си за събитие до 10 декември 2021 г.- submit your event application by 10 December 2021!!

За всички ваши въпроси относно кампанията или тази покана за събития, моля, посетете уебсайта на поканата за събития-call for events  website, достъпен на всички езици на ЕС, и се консултирайте с Насоките за кандидатстване. Ако имате нужда от допълнителна информация, можете да се свържете с екипа на кампанията на thegreentrack@gopacom.eu.

Очакваме с нетърпение да причислим вашето събитие към нашите спирки на Зелената писта през 2022 г.

Микропластмасата е „едно от най-големите бедствия, причинени от човека на нашето време“, според Natural History Museum-Природонаучния музей. Това е лоша новина, като се има предвид, че те са навсякъде; в чешмяна вода, в храната, която купувате,в дрехите, които носите и във въздуха, който дишате.

Най-големите микропластмаси могат да се видят с просто око и са с размери под половин сантиметър – малко по-малки от ширината на молив. Но много от тях са достатъчно малки, за да действат като прашинки, които можем по невнимание да вдишаме или да ядем с храна. Най-малките частици се наричат ​​нанопласти и са достатъчно малки, за да проникнат дълбоко в човешкото тяло.

Нови открития на University of Portsmouth – Университета в Портсмут, показани в Good Morning Britain – Добро утро Великобритания, установиха, че в домовете ни има толкова много синтетичен материал, че може да вдишваме до 7000 микропластмасови частици на ден. Използвайки специализирано оборудване, учените измерват типичен семеен дом и установяват, че най-високата концентрация е в спалнята на осемгодишната дъщеря на семейството, чиято стая е украсена с пластмасово легло, килим и меки играчки.

Въпреки че изследванията са в начален стадий, рисковете от тези пластмаси могат да бъдат сериозни – някои проучвания свързват високата експозиция с риск от рак и нарушаването на хормоналния баланс. При проучвания върху животни е доказано, че частиците влияят на метаболизма, чревните бактерии и имунната система, наред с другите неща.

Все още не е известно как може да изглежда здравословното ниво на микропластмаса, но Dr Sabine Donnai – д-р Сабине Донай, главен изпълнителен директор на клиниката Viavi, е категорична, че много хора на Запад са над прага. При тестовете в нейната клиника пациентите често се връщат с опасно високи нива на пластмаса в телата си, казва тя. „Има огромни количества [микропластмаса] и разнообразие от тях“, казва тя. „Намираме твърди пластмаси като BPA или фталати, които намират в гъвкава пластмаса като хранително фолио. Ако ядете много чипс, ще хапнете хрупкави пакетчета от пластмаса.

Но тя е сигурна, че всеки може да намали експозицията си с няколко лесни промени. „Има лесни победи и ниско висящи плодове (лесни за убиране- т.е.леко постижими цели)“, казва тя. Нека се разровим в тези предложения по-долу.

1. Пластмасови кутии за храна

От гледна точка на пластмасата, може би е по-добре да имате вашето къри през уикенда в ресторанта, отколкото да го доставяте. Всеки път, когато пластмасовите контейнери се нагряват, химическите промени в материала означават, че той може да извлече микрочастици във вашата храна. „Нямам нищо против да имам ягоди в пластмасова кутия“, казва д-р Донай, но когато пластмасата се нагрява, това е различна история.

Ако не можете да избегнете кутиите за вкъщи, опитайте се да не претопляте храната в тях, когато имате остатъци или яжте директно от тях. Вместо това използвайте чинии.

2. Бутилирана вода

Канадско изследване от 2019 г. установи, че бутилираната вода съдържа 22 пъти повече микропластмаса от чешмяната вода, което означава, че някой, който пие изключително бутилирана вода, би погълнал 130 000 повече частици годишно, в сравнение с 4 000 от чешмяната вода.

„Бутилката вода в хладилника, която е студена, е добра, но [ще бъде по-лошо] веднага щом я поставите в горещата си кола“, казва Донай. „Или може да е стояла в горещ склад, преди да я купите.

Тя препоръчва да използвате стъклена бутилка, когато сте в движение, и да я напълните с вода, която е преминала през филтър за обратна осмоза, което може да помогне за премахване на микропластмасите в чешмяната вода.

3. Залепващо фолио

„Залепващото фолио е лошо: никога не печете с него в микровълнова фурна и не го слагайте върху гореща храна“, казва Донай. Вместо това можете да покриете храната в хладилника с кърпа, покрита с естествен пчелен восък, и да я покриете с чиния, когато печете в микровълновата.

4. Чаши за кафе за еднократна употреба

Топлината на кафето ще насърчи пластмасата да се процеди във вашата напитка. Вместо това донесете си стъклена чаша за многократна употреба от вкъщи или помислете да изпиете кафето си в кафене. „Виждам хора, които вървят по улицата и пият през пластмасови капаци на чаши за кафе и си мисля: „Какво правиш?““, казва Донай.

Можете също да намалите консумацията на пластмаса, като кажете не на сламките и пиете от стъклени чаши.

5. Бебешки шишета

Миналата година изследователи от Trinity College Dublin публикуваха документ, който показва, че до 16,2 милиона бита микропластмаса са открити във всеки литър адаптирано мляко, направено в полипропиленови бебешки бутилки. В проучването най-високите нива са открити в бутилки, стерилизирани с гореща вода, процес, който „значително“ увеличава отделянето на пластмаси. Изследователите стигнаха до заключението, че има „спешна“ нужда от повече изследвания, за да се види дали това количество микропластмаса е безопасно за здравето на бебето.

За да намалите експозицията на вашето бебе, можете да помислите за смяна на пластмасови бебешки бутилки със стъклени версии. Като алтернатива можете да използвате други методи за стерилизация, които не включват нагряване, като машини за стерилизация с UV светлина или със стерилизиращ прах или таблетки.

6. Играчки

Донай също така предлага да разгледате други източници на пластмаса в живота на вашите деца, включително бебешките играчки за дъвчене или бибероните, които са особено вредни, защото влизат в устата. По същия начин тя препоръчва на възрастните да спрат да дъвчат края на химикалките.

Хелън Чандлър-Уайлд /Helen Chandler-Wilde/

yahoo.com

Микропластмасата е „едно от най-големите бедствия, причинени от човека на нашето време“, според Natural History Museum-Природонаучния музей. Това е лоша новина, като се има предвид, че те са навсякъде; в чешмяна вода, в храната, която купувате,в дрехите, които носите и във въздуха, който дишате.

Най-големите микропластмаси могат да се видят с просто око и са с размери под половин сантиметър – малко по-малки от ширината на молив. Но много от тях са достатъчно малки, за да действат като прашинки, които можем по невнимание да вдишаме или да ядем с храна. Най-малките частици се наричат ​​нанопласти и са достатъчно малки, за да проникнат дълбоко в човешкото тяло.

Нови открития на University of Portsmouth – Университета в Портсмут, показани в Good Morning Britain – Добро утро Великобритания, установиха, че в домовете ни има толкова много синтетичен материал, че може да вдишваме до 7000 микропластмасови частици на ден. Използвайки специализирано оборудване, учените измерват типичен семеен дом и установяват, че най-високата концентрация е в спалнята на осемгодишната дъщеря на семейството, чиято стая е украсена с пластмасово легло, килим и меки играчки.

Въпреки че изследванията са в начален стадий, рисковете от тези пластмаси могат да бъдат сериозни – някои проучвания свързват високата експозиция с риск от рак и нарушаването на хормоналния баланс. При проучвания върху животни е доказано, че частиците влияят на метаболизма, чревните бактерии и имунната система, наред с другите неща.

Все още не е известно как може да изглежда здравословното ниво на микропластмаса, но Dr Sabine Donnai – д-р Сабине Донай, главен изпълнителен директор на клиниката Viavi, е категорична, че много хора на Запад са над прага. При тестовете в нейната клиника пациентите често се връщат с опасно високи нива на пластмаса в телата си, казва тя. „Има огромни количества [микропластмаса] и разнообразие от тях“, казва тя. „Намираме твърди пластмаси като BPA или фталати, които намират в гъвкава пластмаса като хранително фолио. Ако ядете много чипс, ще хапнете хрупкави пакетчета от пластмаса.

Но тя е сигурна, че всеки може да намали експозицията си с няколко лесни промени. „Има лесни победи и ниско висящи плодове (лесни за убиране- т.е.леко постижими цели)“, казва тя. Нека се разровим в тези предложения по-долу.

1. Пластмасови кутии за храна

От гледна точка на пластмасата, може би е по-добре да имате вашето къри през уикенда в ресторанта, отколкото да го доставяте. Всеки път, когато пластмасовите контейнери се нагряват, химическите промени в материала означават, че той може да извлече микрочастици във вашата храна. „Нямам нищо против да имам ягоди в пластмасова кутия“, казва д-р Донай, но когато пластмасата се нагрява, това е различна история.

Ако не можете да избегнете кутиите за вкъщи, опитайте се да не претопляте храната в тях, когато имате остатъци или яжте директно от тях. Вместо това използвайте чинии.

2. Бутилирана вода

Канадско изследване от 2019 г. установи, че бутилираната вода съдържа 22 пъти повече микропластмаса от чешмяната вода, което означава, че някой, който пие изключително бутилирана вода, би погълнал 130 000 повече частици годишно, в сравнение с 4 000 от чешмяната вода.

„Бутилката вода в хладилника, която е студена, е добра, но [ще бъде по-лошо] веднага щом я поставите в горещата си кола“, казва Донай. „Или може да е стояла в горещ склад, преди да я купите.

Тя препоръчва да използвате стъклена бутилка, когато сте в движение, и да я напълните с вода, която е преминала през филтър за обратна осмоза, което може да помогне за премахване на микропластмасите в чешмяната вода.

3. Залепващо фолио

„Залепващото фолио е лошо: никога не печете с него в микровълнова фурна и не го слагайте върху гореща храна“, казва Донай. Вместо това можете да покриете храната в хладилника с кърпа, покрита с естествен пчелен восък, и да я покриете с чиния, когато печете в микровълновата.

4. Чаши за кафе за еднократна употреба

Топлината на кафето ще насърчи пластмасата да се процеди във вашата напитка. Вместо това донесете си стъклена чаша за многократна употреба от вкъщи или помислете да изпиете кафето си в кафене. „Виждам хора, които вървят по улицата и пият през пластмасови капаци на чаши за кафе и си мисля: „Какво правиш?““, казва Донай.

Можете също да намалите консумацията на пластмаса, като кажете не на сламките и пиете от стъклени чаши.

5. Бебешки шишета

Миналата година изследователи от Trinity College Dublin публикуваха документ, който показва, че до 16,2 милиона бита микропластмаса са открити във всеки литър адаптирано мляко, направено в полипропиленови бебешки бутилки. В проучването най-високите нива са открити в бутилки, стерилизирани с гореща вода, процес, който „значително“ увеличава отделянето на пластмаси. Изследователите стигнаха до заключението, че има „спешна“ нужда от повече изследвания, за да се види дали това количество микропластмаса е безопасно за здравето на бебето.

За да намалите експозицията на вашето бебе, можете да помислите за смяна на пластмасови бебешки бутилки със стъклени версии. Като алтернатива можете да използвате други методи за стерилизация, които не включват нагряване, като машини за стерилизация с UV светлина или със стерилизиращ прах или таблетки.

6. Играчки

Донай също така предлага да разгледате други източници на пластмаса в живота на вашите деца, включително бебешките играчки за дъвчене или бибероните, които са особено вредни, защото влизат в устата. По същия начин тя препоръчва на възрастните да спрат да дъвчат края на химикалките.

Хелън Чандлър-Уайлд /Helen Chandler-Wilde/

yahoo.com

Милион животни и растения по света са застрашени. Въздействията могат да бъдат толкова сериозни, колкото и въздействието върху изменението на климата “, пише швейцарският вестник Tages-Anzeiger.

„Първото предложение в проекта на новото Споразумение за опазване на биологичното разнообразие, което беше обсъдено на Световния конгрес по дивата природа миналата седмица и е планирано да бъде подписано следващата пролет в Кунмин, Китай, е отличен пример:„ Биоразнообразието и ползите, които носи, са от съществено значение за благосъстоянието на човечеството и здравето на планетата. “

Но какви са конкретните ползи от биоразнообразието за хората? Какво точно ще бъде заложено на карта, ако повече животни и растения изчезнат? И кога ще усетим последиците от изчезването?“

„Важността на всеки отделен вид е трудно да се схване“, казва Йозеф Сетел, експерт по биоразнообразие в Германския център за изследване на околната среда Хелмхолц (UFZ) в Хале и съпредседател на Междуправителствената научна политическа платформа на IPBES за биоразнообразие и екосистемни услуги. Част от проблема се крие в огромните информационни пропуски, като се започне от факта, че от 8,1 милиона животински вида в света са известни само около 1,7 милиона. Още по-малко се знае какви функции изпълнява даден вид в сложните природни системи. Ясно е обаче, че всеки вид има своя собствена функция и че е невъзможно да се премахнат толкова животни и растения от системата, колкото искате, така че да няма последствия.“

„Това е като да започнеш да премахваш нитове от летящ самолет“, казва Сетел. „Един липсващ нит е добре, но в един момент, когато липсват твърде много нитове, самолетът ще се разбие.“ Самолетната катастрофа е равносилна на факта, че големите природни системи, от които хората също зависят, ще престанат да функционират“, се казва в статията.

„Например говорим за достатъчно храна за хората. Всеки десети зависи от рибата, пряко като източник на протеини, или косвено като източник на доходи. В същото време рибните запаси в океаните вече са намалели с 33% от прекомерен улов“, посочва той изданието.

„Растителната храна също е застрашена от изчезването на видове:„ Повече от 75% от растенията за консумация от човека, включително много плодове и зеленчуци, трябва да бъдат опрашвани от животни “, казва Флориан Титце, директор на международната политика по биоразнообразие в природозащитната организация. WWF „Ясно е, че глобалното изчезване на насекоми, много от които са опрашители, не може да остане незабелязано.“

„Важно е също хората да стоят на топло и да могат да готвят топла храна: около 2 милиарда души по света отопляват домовете си и готвят храна с дърва. Става дума и за поддържане на здравето на хората: здравето на около 4 милиарда души зависи от лечебните растения. Например 70% от лекарствата за рак се основават на естествени съставки или имат естествен прототип“, се казва в статията.

„Накрая, биоразнообразието предпазва и от естествени заплахи: например кораловите рифове, действащи като буфер, смекчават силата на буреносните вълни и са вид естествено подсилване срещу високи вълни. На някои места растежът на коралови рифове дори може да компенсира повишаването на морското равнище, причинено от изменението на климата, но може да не продължи дълго, тъй като коралите, които образуват рифове, са сред живите същества, които са особено засегнати от изменението на климата. Предвижда се, че 70% до 90% от тях ще изчезнат, когато климатът се затопли само с 1,5 градуса по Целзий“, отбелязва Tages-Anzeiger.

„Докладът на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги, публикуван през 2019 г., изброява много повече ползи, които природата предоставя на хората. Има общо 18 категории. В допълнение към споменатите, като опрашване или осигуряване на храна, става дума и за образуване на почви, поддържане на въздуха чист или регулиране броя на вредителите и патогените. При 14 от тях потенциалът за „насърчаване на добро качество на живот за хората“ е намалял през последните 50 години, пишат авторите.

„Кога изчезването на един вид ще стигне толкова далеч, че въздействието ще се усети по целия свят, е трудно да се предвиди. Ясно е обаче, че това не е въпрос на далечно бъдеще и че не остава много време за действие .” Това ще се случи в обозримо бъдеще, казва Сетел … – Ако продължим в същия дух, вероятно ще дойде след няколко десетилетия или години. Но това е субективна оценка, базирана на данните, които знам.“

„Колкото повече различни видове обитават естествените системи, толкова по-стабилни са те и следователно са по-безопасни за хората“, обобщава Tages-Anzeiger.

Тина Байер /Tina Baier/

tagesanzeiger.ch