Новини

Стани доброволец!
Присъедини се и помогни!

Фондация Виа Понтика и Община Бургас канят гражданите на град Бургас и околните селища да се включат в почистването на плажа северно от Черноморски солници. Доброволците се събират на 30.09.2020 г. в 13:30 ч. Организирането на събитието е дело на екипа, работещ по проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ на съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“.

Присъединете се и помогнете за възстановяване на екоравновесието на Бургаските плажове! Запознайте се с нови хора, инвестирайте време, енергия и идеи в една добра кауза и изпитайте удовлетворението, че помагате и давате своя принос за положителна промяна на своя град!

Световният ден на мигриращите птици ще бъде отбелязан от хората по целия свят в събота, 10 октомври 2020 г. с тема „Птиците свързват нашия свят“.

Птиците могат да бъдат намерени навсякъде: в градовете и в провинцията; в парковете и задните дворове, в горите и планините и във влажните зони и по бреговете. Те свързват всички тези местообитания и те свързват и нас, напомняйки ни за собствената ни връзка с планетата, околната среда, дивата природа и помежду ни. Чрез сезонните си движения мигриращите птици също ни напомнят за природните цикли.

Тази година темата за Световния ден на мигриращите птици беше избрана, за да подчертае тези връзки и значението на опазването и възстановяването на екологичната свързаност и целостта на екосистемите, които поддържат естествените цикли на мигриращите птици и които са от съществено значение за тяхното оцеляване и благосъстояние.

Приблизително 1800 от 11 000 вида птици в света мигрират, като някои покриват огромни разстояния. Тъй като мигриращите птици зависят от мрежа от обекти, които пресичат националните граници по техните миграционни пътища за развъждане, хранене, почивка и зимуване, международните действия за тяхната защита са от съществено значение.

Очаква се през Световния ден на мигриращите птици в много страни да се проведат стотици виртуални разговори и вълна от онлайн взаимодействия, посветени на мигриращите птици, като образователни програми се предлагат на практика от много организации, включително училища, паркове, зоопаркове, гори, убежища за диви животни, влажни зони, музеи и библиотеки.

Кампанията, ръководена от ООН, има за цел да повиши осведомеността относно мигриращите птици и значението на международното сътрудничество за тяхното опазване. Тя е организирана от партньорство за сътрудничество между двата договора на ООН – Конвенцията за мигриращите видове (CMS) и Африкано-евразийското споразумение за мигриращите водни птици (AEWA) и базираната в Колорадо организация с нестопанска цел „Околна среда за Америка” (EFTA).

Събития по целия свят

В резултат на COVID 19 събитията, отбелязващи Световния ден на мигриращите птици 2020, ще се случат предимно на закрито и онлайн.
Очаква се през деня в много страни да се проведат виртуални разговори и вълна от онлайн взаимодействия, посветени на мигриращите птици: www.worldmigratorybirdday.org/octoberevents

Изявления за подкрепа

Изявления за подкрепа за Световния ден на мигриращите птици, описание на кампанията и нейната история, както и подробности за регистрирани събития могат да бъдат намерени на уебсайта на глобалната кампания:

www.worldmigratorybirdday.org

Социална медия:

Pack: https://bit.ly/WMBD2020

@WMBD
#WorldMigratoryBirdDay
#WMBD2020
#BirdsConnectOurWorld

Прелетните птици имат значение

♡ Мигриращите птици са жизненоважни за функционирането на екосистемите на нашата планета, от съществено значение за поддържането на живота на Земята.
♡ Мигриращите птици носят многобройни ползи за хората, като предоставят разпространение на семена, опрашване, контрол на вредителите и други екосистемни услуги и функции.
♡ Те също така осигуряват големи икономически ползи и работни места, например чрез туризъм, изследвания и образование и развлекателни дейности като наблюдение на птици и фотография.
♡ Птиците са изиграли важна роля в човешката култура. Те са отразени в изкуството, песните, танците, театъра, музиката и религията през цялата човешка история.
♡ Птиците ни вдъхновяват и ни помагат да се свържем не само помежду си, но и да се свържем отново с природата.

Екологичната свързаност е от съществено значение за мигриращите птици

♡ Свързаността гарантира, че мигриращите птици могат да се движат между местата за почивка, размножаване и хранене, които ги поддържат по време на техния жизнен цикъл.
♡ В продължение на повече от сто милиона години мигриращите птици са еволюирали и са разработили сложни миграционни стратегии, адаптирани към изменението на климата, годишните цикли на времето и специфичната наличност на храна.
♡ Мигриращите птици трябва да могат да пътуват безпрепятствено по мрежа от добре функциониращи места за размножаване, спиране и зимуване, за да се възпроизвеждат, зареждат с енергия и оцеляват.
♡ Въздействието на редица човешки дейности върху околната среда засяга птиците в различни страни по техните миграционни пътища, така че е от съществено значение страните да работят заедно и дейностите по опазване да бъдат координирани и да се провеждат във всички страни, през които преминават по време на пътуванията си.

За Световния ден на прелетните птици

Световният ден на мигриращите птици се отбелязва в два пикови дни всяка година (вторите съботи на май и октомври), за да се подчертае необходимостта от международно сътрудничество, за да се гарантира опазването на мигриращите птици и техните местообитания в световен мащаб. Регистрираните събития за отбелязване на Световния ден на мигриращите птици през 2020 година ще включват фестивали на птици, образователни програми, медийни събития, викторини, състезания и прожекции на филми.

За първи път Световният ден на мигриращите птици се провежда през 2006 г. за насърчаване на опазването на мигриращите птици и за противодействие на негативната публичност, която получават по целия свят, поради опасения относно тяхната роля като потенциални разпространители на високопатогенния птичи грип (HPAI) вирус подтип H5N1 – сега често наричан птичи грип. Оттогава Световният ден на мигриращите птици придобива популярност с над 2000 събития, организирани в над 100 държави от началото на кампанията.

Конвенцията за мигриращите видове (CMS)- Convention on Migratory Species (CMS) и Африкано-евразийското споразумение за мигриращите водни птици (AEWA) –African-Eurasian Migratory Waterbird Agreement (AEWA) – два междуправителствени договора за диви животни, администрирани от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) – организират кампанията в партньорство с базираната в Колорадо организация с нестопанска цел Environment for the Americas (EFTA) -Околна среда за Америка (EFTA).

www.worldmigratorybirdday.org

За Конвенцията за мигриращите видове (CMS)

Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни има за цел да запази сухоземните, водните и птичи мигриращи видове в целия им ареал. Това е междуправителствен договор, занимаващ се с опазването на дивата природа и местообитанията в глобален мащаб. След влизането в сила на конвенцията през 1979 г.  броят на нейните членове непрекъснато нараства, като включва 131 страни от Африка, Централна и Южна Америка, Азия, Европа и Океания.

www.cms.int @bonnconvention

Относно Африкано-евразийското споразумение за мигриращите водни птици (AEWA)

Споразумението за опазване на африканско-евразийските мигриращи водни птици (AEWA) е междуправителствен договор, посветен на опазването на мигриращите водни птици, които мигрират по афро-евразийските пътища. Споразумението обхваща 255 вида птици, екологично зависими от влажните зони за поне част от годишния им цикъл. Договорът обхваща 119 държави от ареала от Европа, Африка, Близкия изток и части от Азия и Канада. 80 държави и Европейският съюз станаха договаряща страна по споразумението.

www.unep-aewa.org  @UNEP_AEWA

Околна среда за Америка (EFTA)

EFTA е базирана в Колорадо организация с нестопанска цел, която предоставя двуезични образователни материали и информация за птиците и опазването на птиците, за да повиши осведомеността за мигриращите птици и да насърчи действия, които защитават мигриращите птици в цяла Америка.

https://www.environmentamericas.org/

За повече информация, моля свържете се с:

Флориан Кийл, Информационен служител, секретариатите на CMS и AEWA в Бон, Германия.Florian Keil, Information Officer, CMS and AEWA Secretariats in Bonn, Germany. Email: [email protected]  | Tel: +49 228 8152451

Сюзън Бонфийлд, Изпълнителен директор, Околна среда за Америка , Боулдър, Колорадо, САЩ . Susan Bonfield, Executive Director, Environment for the Americas, Boulder, CO, USA. Email: [email protected] | Tel: +001 970-393-1183

Повече от 8 милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година, така че изграждането на система, която се отдалечава от нашата икономика „вземете, направете, изхвърлете“ е от решаващо значение. Разглеждаме възможните промени на бутилка душ гел, за да проучим как може да се постигне нов икономически модел.

Представете си това. Изчерпвате душ гела и шампоана, така че при следващото си посещение в супермаркета се насочвате към щанда за тоалетни принадлежности и бързо сканирате наличното. Вместо наредени един до друг цветни пластмасови контейнери, виждате това : различни видове пластмасови опаковки, но не в цветовете, с които сте свикнали – те са предимно сиви, с няколко цветни нотки тук-там. Обаче, най-вече няма бутилки. Душ геловете и шампоаните са в твърда форма, спретнато опаковани в картонени кутии или на разположение в насипно състояние. Има и куп контейнери за многократна употреба, разположени до големи дозатори течен сапун и шампоан.

В един свят, който е все по-предпазлив в използването на пластмаса, ето как би могло да изглежда пазаруването на продукти за лична хигиена и вече се работи, за да стигнем до там. В бордовите зали, лаборатории и фабриките на големите компании за потребителски стоки се задават важни въпроси относно тяхната роля в тази промяна. Според Лила Дилкес-Хофман(Leela Dilkes-Hoffman), старши изследовател-анализатор за инициативата за нова икономика на пластмаси към Фондация Елън Макартур (Ellen MacArthur Foundation), която води кампания срещу отпадъците, компаниите трябва да се питат как да доставят продукти, а не как да доставят опаковки. „Мога ли да го направя в твърда форма? Мога ли да го направя в бутилка за многократна употреба? Мога ли да го направя в бутилка, която притежава потребителят? “ тя казва.

Тъй като кризата с пластмасовите отпадъци достига нови висоти на спешност, възможностите за елиминиране и повторно използване на опаковките все повече ще стават част от комбинацията от стратегии, които компаниите предприемат, за да станат част от кръговата пластмасова икономика. Повече от 8 милиона тона отпадъци-8m tonnes попадат в океаните всяка година, така че изграждането на система, която ни отдалечава от сегашната линейна икономика „вземи, направи, разхити“ е от решаващо значение.

За компанията за потребителски стоки Henkel, която стои зад познати марки като Right Guard и Sellotape, всички стратегии са на масата. Докато работите в направленията за продукти за грижа за тялото, продавани в твърд бар формат или в течно състояние с възможност за презареждане продължават, разработването на рециклирането е със същия приоритет, за да се предотврати по-нататъшното изтичане на пластмасови отпадъци в океаните.

„Ние поемаме отговорност за това, което пускаме на пазара по отношение на дизайна на опаковките“, казва Филип Бланк ( Philippe Blank), ръководител на кръговата икономика и устойчивост на опаковките в Henkel Beauty Care. „Трябва да проектираме нашите продукти по правилния начин, така че те да могат да бъдат рециклирани със съществуващата инфраструктура за управление на отпадъците.“ Не е лесна задача, дадена е на изключително разнообразни системи в цяла Европа и по света. „Когато разговаряте с експерти в бранша – продължава той, – всички споделяме едни и същи високи нива на болка, когато става въпрос за рециклиране на опаковки.“

Разглеждането на типична бутилка душ гел помага да се разбере сложността на предизвикателството.
При липсата на възможност за момента този продукт да се продава в твърдо състояние или като част от система за пълнене, да приемем, че все още се предлага в позната спрей бутилка, с капачка отгоре. Капачката може да бъде направена от различен вид пластмаса спрямо бутилката, а етикетът може да е от друг тип. Въпреки че тази бутилка, когато е изпратена за рециклиране в европейска държава, обикновено може да бъде рециклирана, но поради сместа от пластмаси полученият преработен материал е с по-ниско качество, отколкото ако се използва само един вид пластмаса. За да създадем стабилен пазар за рециклирани пластмаси и да намалим зависимостта си от необработени пластмаси на основата на изкопаеми горива, по-желана е пластмасата от по-висок клас. „Рециклиращият иска много чист, незамърсен материал, за да може да го продаде на добра цена на пазара“, обяснява Марилу Валенте (Marilu Valente), индустриален дизайнер, базиран в Германия.

Другият фактор, който означава, че рециклираната пластмаса е по-малко желана, е, че тя обикновено е сива или непрозрачна – резултат от това, че всички наши ярко оцветени пластмасови бутилки се преработват заедно. От маркетингова гледна точка включването на тази сива, рециклирана пластмаса обратно в типично цветни опаковки на продукти може да бъде предизвикателство.

Едно от решенията е да се проектират продукти, направени от една пластмаса, в един цвят. Бутилката на Valente Nepenthes bottle, както и етикетите на тези две кутии, също може да се презареждат. „Това привлече много внимание на пазара“, казва тя. Не само за току-що посочените възможности, но и за дизайна, който според нея помага за повишаване на осведомеността сред потребителите. Бутилката няма капачка, вместо това нейният гъвкав чучур може да бъде огънат, за да запуши отвора за наливане. Бланк се съгласява, че мономатериалният подход е ключов. „Трябва да проектираме опаковки по начин, който да използва в най-добрия случай само един материал“, казва той.

Междувременно, за да помогне на дизайнерите на опаковки да направят информиран избор, Хенкел разработи своя софтуер „дизайн за рециклиране“-“design for recycling”, EasyD4R. Този инструмент се използва в началните етапи от разработването на продукта, за да се провери възможността за рециклиране на различни материали. „Този инструмент позволява бърза оценка дали опаковката в ръката ви или концепцията за опаковката ще могат да се рециклират в съответствие с международните стандарти“, казва Колин Зенгер (Colin Zenger), който ръководи разработката на софтуера в Henkel. В духа на сътрудничество и за споделяне на най-добри практики между други компании, EasyD4R бе пуснат за изтегляне безплатно.

Макар да е ясно, че се случват иновации зад кулисите в корпорации като Хенкел, за да се справят с предизвикателствата около рециклирането, все още съществува „малкият“ проблем със 150 милиона тона пластмаса-150m tonnes , която вече е в морската среда. Пластмасата, която се възстановява от социалното предприятие Plastic Bank , например, с което Хенкел и други компании за потребителски стоки си партнират, ще бъде преработена в този със сив или облачен цвят материал, към който продължаваме да се връщаме.

Така че засега, независимо от усилията за рационализиране на пластмасовия състав на етапа на проектиране и производство, като превърнем повече от съществуващите неща в нови продукти, ще трябва ли потребителите да свикнат с по-заглушена палитра? „Това, което всъщност е ключово от гледна точка на собственика на марката, е, че се отваряме към сивото като новата красота“, казва Бланк.

Всъщност, с целта на Хенкел да намали количеството на необработените пластмаси от изкопаеми източници в потребителските продукти с 50% – което ще бъде постигнато чрез увеличаване на дела на рециклираната пластмаса до над 30% – и всички опаковки да бъдат 100% рециклируеми до 2025 г. , индустрията за красота може да започне да изглежда много по-едноцветна. В голямата схема на нещата обаче това изглежда малка цена, която да платим за изпълнени с живот и чисти океани.

от Sarah LaBrecque (Сара ЛаБрек)
 Илюстрация: Bee Johnson / Guardian

theguardian.com

Микропластмасите идват от различни източници, като тези пластмасови влакна от синтетичен текстил- AdobeStock

Атлантическият океан съдържа между 12–21 милиона тона микропластични отпадъци, много по-високи стойности от предварително определените, съобщава ново проучване, публикувано в Nature Communications.
Учените направиха оценка на изобилието от полиетилен, полипропилен и полистирен, трите най-разпространени пластмаси, употребявани за опаковки на стоки, които заедно съставляват над половината от глобалните пластмасови отпадъци до дълбочина от 200 метра. Изследователите количествено определиха замърсяването в проби, събрани на 12 места по протежение на 10 000 км, посока север-юг, от Атлантическия океан, простиращи се от Саутхемптън до Фолклендските острови.

Оценката на екологичните щети и тези за околната среда, причинени от натрупване на микропластика, е възпрепятствана от липсата на стабилни системни количествени оценки, за натрупването, особено в отдалечени места като океаните.
Терминът микропластика се използва за описание на малки парчета пластмаса, обикновено с дължина по-малка от пет милиметра, които могат да бъде изключително вредни за океанския и водния живот. Те идват от най-различни източници, включително разграждането на по-големи парчета пластмаса, микрочастици, намиращи се в продукти за лична хигиена, пластмасови пелети, използвани в промишленото производство и пластмасови влакна, използвани в синтетичен текстил, като найлон.

„Имахме тази фантастична възможност да се присъединим към годишната експедиция на Meridional Transect в Южния Атлантически океан“, казва д-р Кациарина Паборцава(Katsiaryna Pabortsava) от Националния център по океанография в Саутхемптън и съавтор на статията на Forbes. „Целият смисъл на експедицията е да събира биогеохимични данни за това как работят океаните, как се променят нивата на въглеродния двуокис и т.н.“

На всяко от местата се вземат проби от три дълбочини под повърхността на океана: на 10 метра, на 10-30 метра под смесения слой на океана и още 100 метра под средната проба (обща дълбочина 200 метра). Пластмасите са анализирани до разделителна способност от 25 микромилиметра (една хилядна част от милиметъра). В близкия повърхностен океан са открити до 7000 микропластични частици от тези три типа полимер (с размери 32–651 микромилиметра) на кубичен метър морска вода.

Въз основа на тенденциите за генериране на пластмасови отпадъци от 1950–2015 г. (като например изследванията на Роланд Гейер и Джена Джамбек) и приемайки, че Атлантическият океан последователно получава част от глобалните пластмасови отпадъци в продължение на 65 години, изследователите изчисляват, че вносът на пластмаса към атлантическите води и седименти е бил 17–47 милиона тона. Когато намерената микропластична маса от трите проби се сравни с предварително изчислените запаси от морска пластмаса, се установява, че общата маса на материала в момента балансира около или дори може да надвишава прогнозирания внос на пластмаса в Атлантическия океан след 1950 г.

„Предишни документи са разгледали крайбрежните райони на около 40 километра от брега и до голяма степен са се базирали на битовите отпадъци. Но ако мислите за всички източници на пластмаса, има много повече от битови отпадъци. Така че към това, което е изхвърлено в морето, по принцип не се разглежда например, внесеното от ветровете в океана. Това също не е било взето предвид “, каза Паборцава.

Това не е първият път, когато учените достигат до извода, че проблемът е много по-лош, отколкото се смяташе досега. Малко преди това учени прецедиха води край бреговете на Обединеното кралство и САЩ, използвайки мрежи с по-малък размер на дупките от тези, които обикновено се използват за филтриране на микропластмаса и откриха, че количеството на частиците е много по-голямо от очакваното. Концентрациите могат да надхвърлят 3700 частици на кубически метър, това е повече от броя на зоопланктона, който бихте намерили.

Микропластичното замърсяване е засегнало цялата планета, открито е както в арктическия сняг, така и в дълбините на океаните. Частиците могат да съдържат токсични химикали и патологични микроби и се знае, че вредят на много морски същества. Също така е известно, че хората ги консумират чрез храна и вода, и дори чрез вдишване.

Ново проучване на пет различни вида храна от морски обитатели разкрива следи от пластмаса във всяка тествана проба. Изследователи от университета в Куинсланд закупили сурови проби от популярна морска храна от местен пазар в Бризбейн, включително 10 стриди, 10 тигрови скариди, 10 калмара, пет сини раци и 10 сардини. Намерени са следи от пластмасово замърсяване във всяка проба, като най-високото съдържание е в сардините, според изследването.

Освен това микропластмасовите и нанопластмасовите частици вече могат да бъдат открити в човешките органи за първи път в резултат на най-нова техника. Не е ясно обаче дали те имат потенциално въздействие върху човешкото здраве -това все още не е напълно изяснено.

Scott Snowden (Скот Сноудън)

forbes.com

За размножаването на птиците, времето е всичко. Повечето видове имат просто тесен времеви прозорец, за да получат необходимата им храна за отглеждане на разплода – след като пукне пролет и преди други видове птици да се появят внезапно и да се конкурират. Ново проучване предполага, че със затоплянето на климата, птиците не само се размножават по-рано, но и прозорците им за размножаване се свиват – някои само до 4 – 5 дни. Това може да доведе до засилена конкуренция за храна, която може да застраши много птичи популации.

Обикновено птиците се размножават, когато времето даде знак за началото на пролетта, така че пилетата им се излюпват, когато храната им, растения и насекоми, е най-обилна. Но глобалното затопляне накара много видове да се размножават по-рано през годината; този ефект е особено забележим при по-високите ширини, където температурите се повишават по-бързо, отколкото в близост до екватора. Малко проучвания обаче са изследвали как изменението на климата влияе върху продължителността на размножителните прозорци, което предполага проследяване отблизо на броя на родените пилета всяка година, както и общите тенденции в популацията.

За да разберете как продължителността на размножителните периоди се е променила във времето, екип, ръководен от Мария Хелфорс (Maria Hällfors), еколог от Хелзинкския университет, анализира обширен набор от данни от любители орнитолози, координирани от Финландския природонаучен музей.

Наборът от данни се простира от 1975 до 2017 г. и включва гнездови записи на 73 вида и повече от 820 000 птици на площ от 1000 квадратни километра във северните гори на Финландия. Всяка година обучените доброволци поставят уникално номерирани пръстени около краката на новоизлюпените пиленца, за да проследят движението и оцеляването им. Тъй като пилетата трябваше да достигнат определен размер, за да получат пръстен, изследователите успяват да използват времето за маркиране, за да разберат, кога всяко пиле се е излюпило – и следователно, кога се появява разплод.

Средно началото и края на размножителните периоди се случват по-рано през годината, съобщават Хелфорс и колегите й в Proceedings of the National Academy of Sciences. И при това, краят се измества назад по-бързо от началото, което води до среден прозорец за размножаване, който е с 1,7 дни по-кратък през 2017 г., отколкото през 1975 г. През същия период средната температура във Финландия се е повишила с 0,8 ° C, което предполага, че много видове птици активно реагират на променящите се температури, казва Хелфорс.

„За видовете е добре, ако могат да следват оптималните условия, тъй като климатът се променя“, казва тя. Въпреки това, по-късите разплодни прозорци означават, че повече птици се размножават по-рано през сезона – рисково време за оцеляване на пилетата, особено ако времето стане внезапно студено. Освен това, тъй като много видове от късния сезон изместват развъдните си прозорци нагоре, това би могло да означава по-голяма конкуренция за храни и места за гнездене, оставяйки някои пилета гладни. Въпреки че изследователите не са успели да определят общите тенденции в популациите от тези набори от данни, Хелфорс очаква тези промени да имат голямо влияние върху броя на птиците, като някои видове изпреварват други.

Люсина Халупка (Lucyna Halupka), еколог от университета във Вроцлав, нарича изследването „много важен документ“, защото е едно от малкото, които измерват продължителността на размножителния период. За две десетилетия, според нея, много учени, изучаващи птиците и изменението на климата, са разгледали само най-ранните и средните размножителни периоди или средни периоди за мътене на конкретни групи птици. Въпреки това тя предупреждава, че тъй като изследването е ограничено до Финландия, откритията могат да не се прилагат универсално; бъдещите проучвания трябва да проучат как се движат размножителните сезони в други региони, където ефектът от изменението на климата е различен. Те също трябва да се опитат да определят как изместването на развъдните прозорци влияе върху размера на популацията, казва тя.

За Хелфорс новите открития илюстрират силата на дългосрочното събиране на данни. „Представете си орнитолозите, биещи тревога за птиците през 70-те години на миналия век“, казва тя. „Те вероятно не биха могли да си представят, че техните данни ще бъдат използвани през 2020 г., за да се разгледат промените в климата.“ Освен това са ценно допълнение към други текущи изследвания за изменението на климата, казва биологът по опазване на околната среда Стюарт Бътчарт(Stuart Butchart) от BirdLife International. „Това е още едно проучване, което показва, че цели общности от видове вече са показали съществени реакции на изменението на климата през последните десетилетия.“

Шарлот Хартли-Charlotte Hartley

• Twitter

sciencemag.org

На 17.07.2020 г. екипът на Фондация Виа Понтика взе участие в кампания по почистване в района на езерото Вая, квартал Горно Езерово и други влажни зони около град Бургас. Кампанията се осъществява в рамките на проект „Съвместни трансгранични инициативи за намаляване на отпадъци в Егейско и Черно море (Seas without waste), финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег – ИПП България-Турция 2014-2020. 

Проектът има за цел да допринесе за ефективността на предприетите от властите мерки за решаване на проблема с морските отпадъци, като общо предизвикателство в опазването на околната среда на Черно и Егейско море.

Основните дейности включват почистване и премахване на сметището в района на канала „Вая“ край Бургас. Предвидени са и редица кампании, насочени към почистване на морските отпадъци и повишена ангажираност на обществото към проблемите, свързани със защитата на морето от замърсяване и подобряване на околната среда.

В рамките на проекта ще бъдат представени добрите практики за управление на отпадъците от влажни зони и намаление на морските отпадъци, различни системи за събиране на отпадъци в Европейския Съюз и България, законодателните мерки и прилагането на законодателството.

В синхрон с работата на Фондация Виа Понтика по проекта „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “, приоритет  2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на  морските отпадъци“ по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ и като част от изграденото сътрудничество на местно институционално ниво, екипът на Фондацията подкрепя партньорите от Областна управа Бургас и с удоволствие ще се включи в предстоящите инициативи посветени на редуциране на морските отпадъци и почистване на влажните зони около Бургас и замърсените места по южното Черноморие.

Миниатюрните пластмасови частици, носени от вятъра, са по-голям източник на замърсяване на океана от реките, твърдят учени

Трафик по магистрала. Средната автомобилна гума губи 4 кг през живота си, според Андреас Щол от Норвежкия институт за въздушни изследвания. Снимка: Руи Виеира/ПA

Пренасяните от вятъра микропластмаси са по-голям източник на замърсяване на световния океан от отпадъците от вливащите се реки, установи проучване на специалисти от Норвежкия институт за изследване на въздуха.

Изследването е концентрирано върху частиците, отделяни от автомобилните гуми и спирачните дискове при износването им. То установява, че всяка година се отделят 550 000 тона частици, по-малки от 0,01 мм и почти половината от тях отиват в океана. Над 80 000 тона, пренесени от вятъра, падат върху покрити с лед и сняг територии и вероятно допринасят за топенето, тъй като тъмните частици абсорбират слънчевата светлина.

Микропластмасите са замърсили цялата планета – от арктическия сняг и алпийските почви до дълбините на океана. Частиците може да съдържат токсични химикали и вредни микроби и е доказано, че вредят на морските обитатели. Хората ги поглъщат с водата и храната и ги вдишват, но ефектът върху човешкия организъм още не е изследван.

Предишни изследвания предполагаха, че микропластичните частици могат да бъдат разнесени от вятъра по целия свят, но новото проучване е първото, което оценява ефекта. Учените се концентрирали върху финия прах произлизащ от гуми и спирачки, тъй като има повече данни за това, как се пробразуват в миниатюрни пластмасови частици, за разлика от данните за други източници, като пластмасови бутилки и опаковки например.

„Пътищата са значим източник на микрочастици пластмаса за отдалечените райони, в това число и за океаните“, казва ръководителят на изследването Андреас Щол от Норвежкия институт за изследване на въздуха. Той твърди, че автомобилната гума губи средно около 4 кг от теглото си, докато е в употреба. „Това е огромно количество пластмаса в сравнение например с дрехите, чиито фибри често биват откривани в реките. Но от дрехата си няма да загубите около килограм във вид на частици пластмаса“, казва ученият.

Досега на въздушното пренасяне на частиците не е обръщано особено внимание, защото за да се пренесат по този начин, те трябва да са наистина малки и е трудно да бъдат идентифицирани като пластмаси. „Най-малките частици вероятно са най-важни от гледна точка на здравето и екологичните последици, защото можем да ги вдишваме и вероятно могат да проникват и в кръвоносната система“, казва ученият.

Изследването, публикувано в списанието Nature Communications, използва два метода за оценка на количеството фини частици, произхождащи от гуми и спирачки. След това екипът използва добре установени модели на атмосферната циркулация, за да оцени как те се разнасят по целия свят.

Щол признава значителните несигурности в данните, като например колко бързо частиците падат на земята при дъжд. Изследването предполага, че най-фините частици могат да останат във въздуха един месец. Но той е уверен, че изводите от изследванетo са на прав път. Следващата стъпка е да се ускори разработването на техники за измерване на фините частици, така че да могат да се проверяват реални проби от цял свят.

Деони Алън от Университета на Стратклайд в Шотландия, който не е част от изследователския екип, казва: „Това много добре проведено проучване показва, че има много вредни последици от микропластмаса, идваща от източници, за които повечето хора дори не са се сещали. Това е един от първите документи за моделиране на пренос на дълги разстояния и показва докъде могат да се придвижват тези замърсители и колко важна е атмосферата в част от цикъла на замърсяване с пластмаса.“

Ерик ван Себиле, от Утрехтския университет в Холандия, казва: „Проучването показва колко взаимосвързани са девствените отдалечени райони с това, което правим в нашите градове и по нашите пътища.“ Себиле проучва микропластичните потоци в океаните и планира да работи със групата на Щол за разработване на глобална картина на замърсяването с пластмаса, което ще помогне да се определи как най-добре да се справим с проблема.
„Трябва да сме загрижени“, каза той. „Все още не знаем наистина каква е цялата вреда от всички тези миниатюрните пластмасови частици, но принципът на предпазливост гласи, че трябва да бъдем внимателни и да търсим безопасност за тези неща.

Щол казва, че проблемът със замърсяването от гумите и спирачките вероятно ще се влоши, преди да стане по-добър, тъй като електрическите автомобили стават по-чести: „Електрическите автомобили обикновено са по-тежки от автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Това означава повече износване на гумите и спирачките.“

Намаляването на микропластичното замърсяване от превозните средства ще е трудно, твърди също той: „Производителите ще трябва да реагират по някакъв начин, ако това наистина стане голям проблем.“ Междувременно Щол казва, че хората трябва да намалят употребата на пластмаси, когато могат да направят това и да осигурят рециклирането на използваните такива.

theguardian.com

Екипът на Фондация „Виа Понтика“ взе участие в работна среща на заинтересованите страни на тема „Замърсяване на Поморийско езеро с отпадъци“, организирана по проект „Екологично съзнание и поведение за спиране на замърсяването в значими влажни зони на Черноморския басейн (BioLEARN)”, финансиран от Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн 2014-2020“ (ENI CBC Joint Operational Programme BLACK SEA BASIN 2014-2020)“. Събитието се проведе на 30 юни от 10:00 часа в НЧ“Светлина“, град Поморие.

Основна цел на срещата бе запознаване и включване на заинтересованите страни и обществеността в търсенето на решение за проблема със замърсяване с отпадъци на значими влажни зони на Черноморски басейн. Работната среща даде възможност за ангажиране широката аудитория и управленските институции в подкрепа на научните изследвания, насочени към намаляване на замърсяването на крайбрежните влажни зони с отпадъци.

На срещата опит и данни обмениха експерти от различни сфери, свързани с управлението и опазването на околната среда и отпадъците, морския транспорт, рибарството, науката, неправителствени и природозащитни организации, граждани, студенти и др.

Координатор проекти на Фондация Виа Понтика, Ана Янчева, съвместно с професор доктор Мирослав Цветков и доц. д-р Даниела Тонева представиха идентифицирани горещи точки и работа в прогрес по компютърно моделираната карта към база данни на проект „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ BSB552 RedMarLitter.

Предстоят нова среща и мобилна изложба, заложени като част от дейностите по проекта.

Фондация Виа Понтика и Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“ се включиха в представяне на мобилна изложба посветена на зелените пространства на Бургас. 300 снимки участваха във фотоконкурса „Бургас в унисон с природата“, който беше организиран от читалище „Изгрев“, по повод 2020 – Европейска година на „по-зелените” градове и в рамките на третото издание на „Изгрев парк фест“.

Компетентно жури избра най – добрите 30 снимки, които са отпечатани на платна и могат да бъдат видени в мобилна изложба. От тях най – добрите 6 са определени за победители в конкурса.

На 5 юни, когато бе Световния ден на околната среда се състоя откриването на фотоекспозицията  в парк „Изгрев“, а през целия месец публиката има възможност да я разгледа в десет открити пространства на бургаските комплекси, представена от местните читалища, активни участници в Изгрев парк фест.

Фондация Виа Понтика и Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“ се включиха активно в представянето на мобилната изложба посветена на зелените пространства в кв. Долно Езерово на град Бургас. Събитието се състоя в Народно читалище „Просвета 1927“.

Благодарим на организаторите за поканата и се радваме, че така добре се вписахме в представената тематика – „Бургас в унисон с природата“. Радвахме се на засилен интерес от млади почитатели на природата и биоразнообразието в региона. И по този начин всеки от нас, осъзнал отговорността си, се превръща в посланик към „по-зелено“ бъдеще.

Част от участниците в конференцията

На 12.06.2020 от 17:30 на открита сцена „Охлюва“ в Морската градина, Бургас, се състоя връчване на награди, сертификати и грамоти на участниците в IV-тата Национална екологична конференция „Да мислим екологично за бъдещето“- 2020.

Независимо от усложнената обстановка, свързана с карантината за Ковид-19, академичният колектив на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ не се отказа от своите научни изяви. Катедра „Екология и опазване на околната среда“ в университета реши да замени  реалното провеждане на своята станала вече традиционна научна конференция на тема  „Да мислим екологично за бъдещето“ с виртуално. Тя се проведе изцяло онлайн в периода  1-3 май 2020. Всички заинтересувани можеха да  следят протичането  й  онлайн през YouTube.com.

В конференцията се даде възможност за научна изява не само на университетски преподаватели и специалисти с екологични компетенции, но и на ученици и студенти.

Участниците имаха възможност да представят реферати и научни съобщения относно най-актуалната екопроблематика  на съвременния свят по следните тематични направления:

• Ролята на сътрудничеството в опазването околната среда;
• Устойчиви и екологично чисти технологии;
• Алтернативните енергийни източници за намаляване на зависимостта от          изкопаеми горива;
• Биогорива;
• Метеорология и хидрология
• Спътников мониторинг върху околната среда;
• Защитени територии;
• Биологично разнообразие;
• Екологичен мониторинг;
• Мониторинг на храните;
• Управление на екологичните проекти;
• Екология на селското стопанство и промишлеността;
• Екотуризъм и екологичното въздействие на туризма;
• Управление и рециклиране на отпадъци;
• Обработка на отпадъците (заводи, сметища).

Академични преподаватели, студенти, учители, ученици, експерти и гости взеха дейно участие в онлайн конференцията. Най-добрите работи бяха отличени  с награди, сертификати и грамоти.

За завършващите средно образование ученици грамотата е равностойна на отлично представяне (оценка Отличен 6) на предварителен кандидатстудентски изпит по общообразователен предмет. С посочената оценка учениците, подготвили отличените работи, могат да участват в класирането за специалностите „Екология и опазване на околната среда“ (редовно или задочно обучение) или „Екология и екологичен мениджмънт“ (редовно обучение).

Фондация Виа Понтика също бе поканена да вземе участие в IV-тата Национална екологична конференция и прие поканата с благодарност към организаторите.

Фондация Виа Понтика отличи Йоана Христова и Йолина Радославова, възпитаници на АЕГ „Гео Милев“- Бургас, за тяхната презентация посветена на популацията на червеногушата гъска. Момичетата получиха и специални рекламни бутилки и ваучери за посещение на Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“, където ще посетят бърдуочинг беседа.

Вижте отличената работа на Йоана Христова и Йолина Радославова: Червеногушата гъска_