Фондация Виа Понтика за първи път си сътрудничи с театралната школа към Общинския детски комплекс в Бургас, за да създаде интерактивна пиеса по случай Световния ден на влажните зони и да подчертае конкретни въпроси, свързани с изменението на климата.

Събитието ще се проведе на 8 февруари 2019 г. в ОУ „Александър Коджакафалията“, където ученици, родители, учители и институции ще могат да присъстват на нестандартната арт постановка.

Публиката има специална роля в пиесата, тъй като  един от главните герои е в търсене на креативни идеи за опазване на крайбрежните влажни зони.

За да отбележи Световния ден на влажните зони, Фондация Виа Понтика, в партньорство с Община Бургас и Бургаски Свободен Университет, за втора поредна година избра да събере ученици от град Бургас в аулата на Бургаския свободен университет.

Събитието ще се проведе на 25 януари 2019 г. от 14:00 часа под мотото „Влажни зони и климатични промени“ и ще включва изграждане на тематични арт инсталации и конкурси, посветени на опазването на Бургаските влажни зони.

Основните интерактивни дейности са свързани с крайбрежните влажни зони и тяхното значение за устойчивото развитие. Акцент в събитието ще бъде приказката „Тайният свят на езерото Вая“, чрез която  децата ще се запознаят със застрашените видове и техните характерни влажни местообитания.

Разбира се, награди ще очакват най-креативните творби.

На 18 януари 2019 г. от 09:30 ч Фондация „Виа Понтика” съвместно с Природонаучен музей Бургас и ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“ организира „Академия за еко детективи”.

Самото събитие ще има интерактивен подход към изследванията на околната среда и изменението на климата в района на Бургаските влажни зони. Подрастващите ще се запознаят с последиците от изменението на климата и ще помогнат за трансформирането на нашето поведение чрез решаване на казуси, свързани с опазването на влажните зони.

Интерактивните игри като „Кутията на мистериите“ и „Намирането на органичното решение“ ще насърчат творчеството и критичното мислене в решаването на актуални екологични предизвикателства.

Около 8 милиона тона пластмаса се очаква да влязат в океаните всяка година. Океаните обаче могат да осигурят решение на проблема с пластмасовото замърсяване. В ново изследване, публикувано в Bioresource Technology, учените съобщават, че някои соленоводни микроорганизми, които се хранят с водорасли могат да произвеждат биоразградими пластмаси по устойчив начин.

Тъй като традиционните пластмаси се получават от нефт, биопластмасите са устойчива алтернатива, при която се използва растителна материя като суровина. Но отглеждането на растения изисква големи количества земя, сладка вода и тор. Биопластмасите, направени от евтини, в идеалния случай отпадъчни материали, биха били много по-устойчиви. Новата разградима пластмаса на основата на водорасли се вписва в сметката. Тя може да бъде произведена устойчиво в големи количества в морето от нехранителни източници, казват изследователите от университета в Тел Авив.

Наличните в търговската мрежа биопластмаси са направени от напълно разградим полимер, наречен polyhydroxyalkanoate – полихидроксиалканоат (PHA – ПХА), който естествено се произвежда от бактерии или други микроорганизми чрез ферментация на захар или мазнини. Микробите обикновено се хранят с растително масло или с чисти въглеродни източници като глюкоза, която се получава от царевица или захарна тръстика.

Изследователите от Университета в Тел Авив са използвали едноклетъчни микроби, наречени Haloferax Mediterranei. Доказано е, че те произвеждат ПХА в солена вода. Но преди това изследователите са отглеждали микробите в традиционните източници на биомаса.

Израелският екип използва водорасли като изходна суровина. Той храни със седем различни вида водорасли микроба. Микробите произвеждат най-много ПХА, когато се хранят с Ulva lactuca, известна още като морска салата, установиха изследователите.

Резултатите могат да доведат до устойчив и екологично чист метод за производство на биопластика и биоенергия от отглежданата в морето биомаса, пишат изследователите.

„Сега провеждаме фундаментални изследвания, за да намерим най-добрите бактерии и водорасли, които биха били най-подходящи за производството на полимери за биопластмаси с различни свойства“, заяви професорът по околната среда и земята Александър Голберг.

Източник: Ghosh, S. et al. Macroalgal biomass subcritical hydrolysates for the production of polyhydroxyalkanoate (PHA) by Haloferax mediterranei. Bioresource Technology, 2019.

Prachi Patel (Прачи Пател)

anthropocenemagazine.org

Най-дълбоката точка на Земята е силно замърсена с пластмаса, установиха учените, доказвайки колко обширно е замърсен светът.
Учените изследвали дълбините на Марианската падина в западната част на Тихия океан, близо до дълбочината Чалънджър (Предизвикател), най-ниското място на планетата. Те открили най-високите нива на микропластика, открити в океаните, в сравнение с проучвания на други места в Тихия, Атлантическия и Арктическия океани.

„Изкуствените пластмаси са замърсили най-отдалечените и най-дълбоките места на планетата“, казват китайските изследователи. „Зоната на хадала (hadal – най-дълбокият регион на океана) е вероятно една от най-големите мивки за микропластични отпадъци на Земята, с неизвестни, но потенциално вредни въздействия върху тази крехка екосистема.“

Други неотдавнашни проучвания показаха обхвата на човешкото въздействие, като това в Марианската падина с „необичайни“ нива на замърсители (“extraordinary” levels of pollutants), както и намерената пластмаса в стомасите на дълбоководните същества (plastic being found in stomachs). Микропластмасите също са открити в швейцарските планини, чешмяната вода и човешките изпражнения- Swiss mountains, tap water , human faeces.

Всяка година в океаните се изливат много милиони тонове пластмаса, но къде отива всичко това замърсяване, не е добре известно. Изследователите от Института за дълбоководни науки и инженерство в Хайнан събрали проби от дънни води и седименти от 2 500 м до 11 000 м под морското равнище. За сравнение, Еверест е на 8,850 метра над морското равнище.

Анализът, публикуван в списанието Geochemical Perspectives Letters, установява, че концентрацията на микропластмасите се увеличава със спускането на пробните места надолу. В дъното те достигат максимума от 2 200 частици/литър в седимента и 13 частици/литър във водата.

Изследователите твърдят, че микропластмасите в падината вероятно идват от индустриализираните страни в Източна Азия, включително Китай и Япония. Падината е тясна, V-образна бездна и затова улавя потъващите частици. Земетресенията са относително често срещани тук и те могат да помогнат за разклащане на утайките в падината, заявиха изследователите.

Повечето от микропластмасите са влакна с дължина от няколко милиметра, най-вероятно от дрехи, бутилки, опаковки и риболовни съоръжения. Полиестерът е най-често срещаната пластмаса в седиментите, а полиетилен терефталат, използван за бутилки и дрехи, е най-често срещаният във водните проби.

Доказано е, че микропластмасите увреждат морския живот, който вече е доста поразен от свръхулов и изменението на климата. Изследователите казват: “ Спешна необходимост има от по-нататъшна работа за оценка на въздействието на микропластмасите върху крехките екосистеми на хадала.“

Damian Carrington Редактор по околна среда

The Guardian

Система, предназначена да намали замърсяването на пластмаса в Тихия океан, все още не води до резултати след няколко месеца в морето.
Системата за почистване на океана Cleanup System 001, U-образна плаваща бариера, създадена от организацията The Ocean Cleanup, пристигна в централната част на Северния Тих океан при Големия тихоокеански боклук през октомври. Но системата не успява да задържа пластмасата, съобщи организацията във вторник.

Устройството е с дължина 2000 фута и 10 футова пола, която виси под него под водата. То отплава от Сан Франциско през септември, с цел почистване на половината от Големия тихоокеански боклук за 5 години.

Океанските сборища на боклуци се образуват от въртящи се океански течения, наречени „спирали“, които изхвърлят морски отломки (отпадъци, риболовни съоръжения и пластмаси) на едно място, според Националната океанска и атмосферна администрация. Има няколко сборища на боклуци в океаните- две от тях са в Тихия океан.

Този, известен като Големият тихоокеански боклук, се намира между Хаваите и Калифорния и е с площ около два пъти по-голяма от Тексас или три пъти по-голяма от Калифорния.

Основателят на The Ocean Cleanup, Боян Слат, заяви пред CNN по-рано тази година, че Големият тихоокеански боклук съдържа около 1,8 трилиона парчета пластмаса, тежащи около 80 000 тона.
Джош Дюбоа, шеф на комуникациите в „Океаното почистване“, каза пред CNN през септември, че се очаква системата да е в състояние да събира 50 тона пластмаса от океана всяка година.

По време на брифинг във вторник организацията заяви, че системата концентрира пластмасата, но не е в състояние да я задържи.
„В крайна сметка, единственият начин наистина да видим как работи системата беше да я поставим в средата, за която е предназначена“, казаха от организацията, като заявиха, че работят за идентифициране на причината. Един от възможните проблеми е, че системата не се движи достатъчно бързо.
„Изглежда, че системата понякога пътува по-бавно от пластмасата, което осигурява на уловената пластмаса възможността отново да напусне системата.“

Организацията също така каза, че системата, която те наричат Уилсън, създава ефект на електрически ток, като взаимодейства с водата, което води до това, малки частици пластмаса, да се движат и натрупват около системата.
Тя също така е забелязала, че системата създава вълни, които вероятно предотвратяват навлизането на пластмаса в устието на устройството.

„Ще продължим да тестваме и наблюдаваме системата, докато не се почувстваме уверени, че трябва да направим някакви промени и ако е необходимо, те ще бъдат приложени на по-късен етап“, каза организацията. „Убедени сме, че тези тестове ще ни дадат повече за текущото състояние на Уилсън, което ще ни позволи скоро да направим системата за почистване напълно оперативна“.

Някои критици поставиха под съмнение амбициозната система за очистване на океана, дори преди да стигне до Големия тихоокеански боклук. Мириам Голдщайн, директор на океанската политика в Центъра за американски прогрес, каза, че разполагането на устройство с такъв размер ще създаде собствена среда, а морският живот ще расте върху него или под него.

Голдщайн също постави под въпрос усилията за събиране на пластмаса в средата на океана, вместо на първо място да се съсредоточат усилията върху спирането на отпадъците да достигат океана.

Гизела Креспо и Дейвид Уилямс, CNN

Националният съвет по биологично разнообразие към МОСВ одобри включването на защитената зона „Рила – буфер“ в екологичната мрежа Натура 2000. Това се случва след 11-годишно отлагане и след решение на Европейския съд. Така последната територия от Орнитологично важните места в България, която бе извън Натура 2000, ще получи законова защита.

Тази зона обхваща гори и пасища от Орнитологично важно място „Рила“, в съседство с НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“, които още към 1 януари 2007 г. е трябвало да бъдат включени в екологичната мрежа. Включването на тази територия в Натура 2000 е изключително важно за опазване на застрашените видове птици, обитаващи горите. В нея се опазват най-големите по площ компактни местообитания на врабчовата кукумявка и на пернатоногата кукумявка, както и значителна част от популациите на белогърбия и трипръстия кълвач – видове с ограничено разпространение само във високите планини. Други особено важни видове са лещарката, глухарят, ливадният дърдавец, скалният орел, орелът змияр, соколът скитник.

Решението за включване на „Рила-буфер“ е демонстрация на готовността на страната ни да изпълни задълженията си по чл.4 на Директивата за птиците. Още на датата на присъединяването към ЕС, България трябваше да обяви достатъчно по брой и площ защитени зони за птици, за да гарантира прилагането на специални мерки за опазване на застрашените и мигриращите видове. За избора на местата следва да се прилагат единствено научни орнитологични критерии, като икономически съображения не могат да се вземат в предвид. Европейският съд още през 1997 г. е приел критериите на BirdLife International като най-подходящи.

ОВМ „Рила“ е обявено като Корине място с международна значимост още през 90-те години, а през 2005 г. е одобрено от BirdLife International като място с международно значение за голям брой застрашени гнездящи видове птици. През 2006 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) внесе надлежно попълнена документация за 114 предложени защитени зони за птици, включително ОВМ Рила. Тогава обаче НСБР не одобри цялата територия на ОВМ Рила, като се базира на ясно икономически аргументи. От тогава продължава злополучната история на цялостната защита на ОВМ Рила, въпреки че през 2007 г. БАН потвърждава необходимостта цялата територия да бъде включена Натура 2000 и, въпреки че през 2010 г. широк кръг експерти орнитолози от различни институции се обединиха около предложението цялото ОВМ да влезе в Натура, като териториите извън двата парка да се обединят в една зона – Рила-буфер. Решението за „Рила-буфер“ бе отлагано на три заседания на НСБР, последното от които през 2016 г. Тогава решението бе отложено под натиска на общините, въпреки последното предупреждение, отправено от Европейската Комисия (ЕК) към България. Това стана причина България да бъде дадена на съд и през пролетта на 2018 г. бе осъдена от Европейския съд за неспазване на задълженията си по Директивата за птиците.

На заседанието на НСБР беше разгледана и защитената зона около Рила за природните местообитания. Съгласно решенията от серия биогеографски семинари (двустранен процес между държавата и ЕК) обявяването на зоната е необходимо за опазване на местообитания на кафява мечка и критично застрашения вид риба главоч. Бяха разгледани три варианта на зоната – на Сдружение за изследователски практики, на Националния природонаучен музей към БАН и на Министерството на земеделието, храните и горите.

Предложението, което отговаря най-точно на научните критерии, е това на НПМ. То беше и подкрепено от представители на научната общност и от двамата представители на природозащитните организации. Зоната, предложена от МЗХГ, под името „Ниска Рила“, е с два пъти по-малка площ, фрагментирана e и не осигурява целите на опазване. Въпреки това обаче, членовете на съвета и представители на администрацията имаха превес и бе одобрен орязаният вариант. Това е нарушение на изискванията на директивата, тъй като на етап обявяване на зоните е необходимо да се взимат предвид единствено научните критерии.

Важно е процесът по обявяване на защитените зони „Рила-буфер“ и „Ниска Рила“ да бъде завършен, както се изисква по закон, и действията на правителството, местните власти и гражданите да бъдат насочени към ефективното опазване и управление на защитените зони от Натура 2000, като се стимулират природосъобразните дейности и не се допуска разрушаване на местообитанията и безпокойството на видовете.

agrozona.bg

Все по често говорим за климатичните промени. В полския град Катовице се провежда 24-тата Конференция на ООН по климатичните промени, но големият липсващ там е френският министър-председател Едуар Филип, който отмени пътуването си, за да се справя с протестите във Франция. Недоволството на „жълтите жилетки“ беше породено заради планираното увеличение на цените на горивата, което в страната е известно като „такса екология“. За климатичните промени и за мерките, които трябва да бъдат взети, гост в студиото на Сутрешния блок на БНТ беше френският климатолог проф. Едуар Бар, който днес ще изнесе лекция в БАН.

Такса „Екология“ предизвика огромни протести във Франция, които продължават вече един месец. Проф. Бар каза, че това показва колко е трудно да се приемат мерки, които са в добра посока за бъдещето. По негово мнение тези мерки не са обяснени добре на хората, но е важно да започнем тази промяна в екологичната политика.

Проф. Едуар Бар, климатолог: Париж беше лидер в битката с климатичните проблеми. Учените се опитват да организират нещата на международно ниво. Посланието от 20 години е едно и също – за намаляване на вредните емисии. Тревожно и трудно е, че тези допълнителни данъци за някои домакинства могат да имат влияние и трябва да се опитаме за най-бедните да бъдат подпомогнати в този преход.

По отношение на темата за глобалното затопляне, проф. Бар беше категоричен, че нещата трябва да се разглеждат в глобален аспект, както и в исторически. Промените трябва да се отчитат като вековни, като хилядолетни, за да имаме идея кое и изключително и кое не е. Сигурно е, че основните промени, затоплянето, промените в климата се увеличават от въглеродния газ.

Проф. Бар е носител на редица престижни награди, сред които са Рицар на Почетния легион на Френската република, на Големия медал на принц Алберт Първи от Океанографския институт на Монако, както и е почетен член на Кралската академия на Белгия.

Лекцията на проф. Бар ще е на английски език и е на тема „Палеоклиматични вариации в района около Черно море по време на последния ледников период“. Климатът около бреговете на Черно море е повлиян от резките събития, които са се случили през последното хилядолетие в Северния Атлантически океан, информира в лекцията си френския климатолог.

Според него чрез големия си вододел, хидрологията на Черно море е засегната от разтопяването на евразийския феноскандинавски леден пласт. Изучаването и документирането на тази променливост е от ключово значение за установяване на чувствителността на региона към климатичните промени в миналото и съвременността. Това е от значение и за да се направи достоверно пресъздаване на околната среда, обитавана от праисторическите жители на тези райони, за които свидетелстват известните находища, сред които пещерата „Бачо Киро“ в България, пояснява проф. Едуар Бар.

BNT

ДО Г-Н НЕНО ДИМОВ МИНИСТЪР

 МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ МИНИСТЪР

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ МИНИСТЪР

 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

Брюксел, 23-11-2018

Относно: Действия, необходими за осигуряване на по-високо ниво на защита от пестициди в Европа

Уважаеми г-н Министър на околната среда и водите,

Уважаеми г-н Министър на здравеопазването,

Уважаеми г-н Министър на земеделието, храните и горите,

Ние, членовете на европейската коалиция „Граждани за наука в областта на регулирането на пестицидите“, състояща се от над 120 организации за опазване на околната среда, здравеопазване, профсъюзи, потребители, научни и медицински организации и институции, както и заинтересовани лица, Ви призоваваме да предприемете действия за спешно реформиране на настоящата процедура за разрешаване употребата на пестициди и защита на гражданите и околната среда от всякакви потенциални вреди, причинени от използването на пестициди при производството на нашата храна и управлението на публични (или частни) зони.

Целта на европейския регламент (ЕО) № 1107/2009 за пестицидите е да осигури „високо ниво на защита на здравето на хората и животните и околната среда“ и се основава на принципа на предпазните мерки. Законът обаче не се прилага правилно на практика. Най-големи конфликти на интереси съществуват в регулаторната система за пестициди. Документите на Монсанто – вътрешни документи на Монсанто, които наскоро бяха разкрити в съдебните дела, свързани с ракови заболявания в САЩ – показват как индустрията може активно да подкопава науката.[1]. Академичната научна литература многократно се отхвърля по време на оценката на риска и последните независими научни прегледи показват, че индустрията не докладва за всички неблагоприятни ефекти, установени в изследванията на токсичността, спонсорирани от нея (индустрията) и така се  създава невярното впечатление, че конкретен пестицид е безопасен[2]^,[3]. Ясно е, че индустрията трябва да се държи на една ръка разстояние от тестването за безопасност, оценката на риска и управлението на риска.

Проучванията продължават да разкриват необичайно висок процент на заболявания в земеделските семейства и жителите в селскостопанските райони [4] както и високи нива на остатъци от пестициди, открити в храните [5]. Освен това, лошото състояние на околната среда [6]^,[7] и намаляването на биологичното разнообразие и дивата природа в близост до селскостопанските райони все повече се документират [8]^,[9]. Очевидно сегашната система за оценка и управление на риска от пестициди се проваля, а пестициди, които причиняват вреда на хората, животните и околната среда, са погрешно разрешени за употреба. Реформата на сегашната система е спешна и е необходимо по-добро прилагане на принципа на предпазливост.

Предвид неотложната необходимост от сериозно подобрение на системата Ви каним да прочетете и да предприемете последващи действия по нашия манифест „Здравословна наука, безопасна храна и здравословна околна среда“, който изисква прилагането на 15 практични решения, които се налагат поради провала на текущата система за оценка на риска и управление на риска.

Нашето искане идва в решаващ момент: Европейската комисия представи предложение за увеличаване на прозрачността в европейското законодателство в областта на храните, Европейският парламент създаде специален комитет (PEST), който да разследва процедурата за разрешаване на пестициди от страна на Европейския съюз и ще представи препоръките си тази година. Важни решения ще се вземат на 27 ноември и 6 декември и ние Ви молим за Вашите действия, за да се засили нивото на защита от вредата, причинена от пестицидите. Освен това Европейската комисия преразглежда законодателството в областта на пестицидите като част от своята програма REFIT. Това е важен момент, даващ възможност за голямо  подобряване на системата, както на равнище на ЕС, така и на национално ниво и затова молим за Вашата подкрепа.

Действията ви сега ще помогнат за засилване на прилагането на правилата на ЕС, които имат за цел да осигурят високо ниво на защита от пестицидите в Европа.

Предварително Ви благодаря за любезното внимание! Поздрави!

Франсоа Вейерет, Президент на Pesticide Action Network Europe + други групи  НПО

От името на коалиция Citizens for Science in Pesticide Regulation-Граждани за наука в регулирането на пестицидите

[1] Baum, Hedlund, Aristei & Goldman (Attorneys). Monsanto Papers- Secret documents released in 2017. https://bit.ly/2vpvF5R

[2] Portier C (2017). Open letter to European Commissioner: Review of the Carcinogenicity of Glyphosate by EChA, EFSA and BfR. https://on.nrdc.org/2RRMQ7w

[3] Mie A, Rudén C, Grandjean P (2018). Safety of Safety Evaluation of Pesticides: developmental neurotoxicity of chlorpyrifos and chlorpyrifos-methyl. Environ Health 17:77 https://doi.org/10.1186/s12940-018-0421-y

[4] Bellanger et al (2015). Neurobehavioral Deficits, Diseases, and Associated Costs of Exposure to Endocrine-Disrupting Chemicals in the European Union. https://academic.oup.com/jcem/article/100/4/1256/2815066

[5] PAN Europe (2017). How many pesticides did you eat today? Plenty, according to European Food Safety Authority. April 13. https://www.pan-europe.info/press-releases/2017/04/how-many-pesticides-did-you-eat-today-plenty-according-european-food-safety

[6] Stehle S, Schulz R (2015). Pesticide authorization in the EU — environment unprotected? Environmental Science and Pollution Research 22(24):19632–19647. https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11356-015-5148-5

[7] Stehle S (2015). EU – European Union or Environment Unprotected? The EcoTox Blog. Sept 21. http://www.master-ecotoxicology.de/ecotox-blog/eu-european-union-or-environment-unprotected/

[8] Hallmann CA et al (2017). More than 75 percent decline over 27 years in total flying insect biomass in protected areas. PLOS ONE 12(10): e0185809.

[9] Woodcock BA et al (2015). Impacts of neonicotinoid use on long-term population changes in wild bees in England. Nature Communications 7:12459. DOI:10.1038/ncomms12459.

Копия на писмата може да свалите ТУК:

Letter to EU Ministers_Coalition Citizens for Science in Pesticide

Regulation-1_MOSV

Letter to EU Ministers_Coalition Citizens for Science in Pesticide Regulation-1_MZ

Letter to EU Ministers_Coalition Citizens for Science in Pesticide Regulation-1_MZHG

МАНИФЕСТ

ГРАЖДАНИ ЗА НАУКА В РЕГУЛИРАНЕТО НА ПЕСТИЦИДИ – ЕВРОПЕЙСКА КОАЛИЦИЯ

ТОЧНАНАУКА, БЕЗОПАСНО ХРАНЕНЕ И ЗДРАВА ОКОЛНА СРЕДА

МАНИФЕСТ

Европейският съюз има едни от най-добрите правила за пестициди в света – на теория. Но това не се прилага на практика. Нова коалиция „Граждани за наука в регулирането на пестицидите“ стартира този манифест, за да призове за реформа.

Това действие идва в решаващо време, когато Европейската комисия преразглежда законодателството относно пестицидите като част от своята програма REFIT. В допълнение, комисията по рибарство и аквакултури на Европейския парламент, свикана от заинтересовани членове на ЕП вследствие на противоречията за повторно одобрение на глифозат, ще представи своите препоръки за реформа на процеса за разрешаване на пестицидите в края на 2018 г.

ПРОБЛЕМЪТ

Регламентът на ЕС за пестицидите изрично дава приоритет на защитата на здравето на хората и животните, и околната среда. Тя се основава на принципа на предпазните мерки, за да се гарантира, че пестицидите или продуктите, пускани на пазара, нямат неблагоприятно въздействие върху здравето на хората или животните, или върху околната среда.  Правилата обаче не се прилагат както трябва и регулаторната система позволява частни интереси да имат предимство пред здравето и околната среда.

Основните конфликти на интереси продължават да съществуват в регулаторната система за пестициди. Например индустрията прави свои собствени тестове за безопасност и е силно ангажирана с разработването на методите за оценка на риска. Панелът за пестициди на EFSA-Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) отговарящ за разработването насоки за оценка на риска, продължава да включва хора с финансови връзки с агрохимичната промишленост. Експертните групи на ЕОБХ, които провеждат партньорската проверка на документацията на заявлението и публикуват становище дали отговаря на критериите за одобрение на пестицида, се състоят от анонимни национални държавни служители, чийто конфликт на интереси е неизвестен. Досиетата на Монсанто, вътрешните документи на Monsanto, разкрити при съдебни спорове за ракови заболявания в САЩ, показват как индустрията може активно да подкопава науката. Вече е ясно, че промишлеността трябва да се държи на една ръка разстояние от тестването за безопасност, оценката на риска и управлението на риска.

Резултатът от неправилното прилагане на регламента е бързото срутване на биологичното разнообразие (птици, пчели, пеперуди, жаби и насекоми) в селскостопанските райони и сериозна вреда за хората (включително увреждане на мозъка на неродения плод и постоянно нарастване броя на заболелите от рак, свързан с хормоните, като рак на гърдата и простатата). В допълнение към неспособността си да защити здравето и околната среда, сегашната система също не успява да защити продоволствената сигурност на бъдещите поколения, тъй като биоразнообразието, опрашителите и плодородието на почвите – елементите на продуктивно и устойчиво селско стопанство – са изложени на риск от пестициди.

РЕШЕНИЯТА:

Необходима е пълна реформа на сегашните системи за оценка на риска от пестициди и управление на риска, както следва:

A. ДА БЪДЕ ПРИОРИТЕТ ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ, ОКОЛНАТА СРЕДА И УСТОЙЧИВОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО

1. Европейската комисия трябва да дава одобрение на дадено пестицидно вещество само когато всички научни доказателства показват, че веществото или крайният продукт не причиняват неблагоприятни последици върху хората, животните и околната среда, всички начини на употреба, предложени от промишлеността, се считат за безопасни от ЕОБХ и няма по-безопасна алтернатива (вещество или практика).
2. Директивата за устойчивото използване на пестициди трябва да се спазва: пестицидите трябва да се използват само като крайна мярка, когато всички останали нехимични алтернативи са били приложени и не дават резултат.
3. Европейската комисия, като управител на риска, трябва да действа прозрачно и с отчетност. Тя трябва да изпълни задължението си съгласно регламента за пестицидите и да даде приоритет на общественото здраве и околната среда пред всички други съображения, като например частната печалба. Процесът на вземане на решения – дискусиите между Европейската комисия и държавите-членки или всяка друга организация -трябва да са публични.
4. Да се даде възможност на фермерите от ЕС да подобрят своите практики, без да бъдат „наказвани“ от пазарите, Европейската комисия да не ги поставя в положение на нелоялна конкуренция и следователно трябва да забранява вносните продукти, съдържащи остатъци от неодобрени пестициди или съдържащи остатъци от пестицид над допустимите нива, без никакви изключения.

B. ДА БЪДЕ СИГУРНО, ЧЕ ИЗДАВАЩИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ СЕ БАЗИРАТ НА ДАННИ, КОИТО СА ПЪЛНИ, ПУБЛИЧНИ, АКТУАЛНИ И БЕЗ ПОВЛИЯВАНЕ ОТ ИНДУСТРИЯТА

5. Изпитанията за безопасност на пестицидите трябва да се извършват от независими лаборатории, а не от самата промишленост за пестициди. Процесът да се заплаща от фонд, предоставен от отрасъла, който се управлява от независим публичен орган като ЕОБХ.
6. За да се предотврати подбор на благоприятни данни, всички изследвания за безопасност трябва да бъдат предварително регистрирани. Никакво проучване за безопасност, което не е регистрирано, да не се използва в подкрепа на регулаторното разрешение за някой пестицид.
7. Всички експерти, участващи в оценката на риска, да бъдат обект на строга политика и правила за конфликт на интереси. Всички връзки с търговски интереси ще ги изключват от процеса.
8. Съществуващите насоки за оценка на риска трябва да бъдат напълно преразгледани от независими учени, тъй като в много случаи те са били проектирани и подкрепяни от индустрията и са предубедени в полза на интересите на индустрията.
9. Финансираните от ЕС научноизследователски програми трябва да забраняват на свързаните с отрасъла лица да се присъединят към проекти, които разработват или оценяват методологиите за оценка на риска.
10. Изискванията за данни, за да се прецени дали даден пестицид трябва да бъде разрешен, трябва спешно да бъдат актуализирани, тъй като основните въздействия върху здравето, като имунотоксичност, нарушения на ендокринната система и невротоксичност при развитието, не са адекватно обхванати и въздействията върху екосистемите на околната среда са силно подценени.
11. Промишлените досиета трябва да се приемат в процеса на издаване на разрешение само когато се предоставят всички изисквани данни, включително всички независими публикации, разгледани от експертите, свързани със здравните и екологичните последици от пестицида. Пестицидите, които не отговарят на всички изисквания на регламента, трябва да бъдат забранени.
12. Формулите на пестицидите, продавани и използвани (а не само изолираната активна съставка), трябва да се изпитват и оценяват за критични крайни точки (напр. мутагенност, канцерогенност, токсичност за развитието и ендокринно разстройство), отнасящи се до хора, бозайници и всички нецелеви видове като пчели, птици, жаби и земни червеи.
13. Смесицата от остатъци от пестициди, на която всеки ден се излагат гражданите на ЕС, трябва да се вземе предвид при изчисляването на „безопасни“ дневни нива на експозиция. Докато това бъде осъществено, при всички оценки на риска от пестициди трябва да се прилага допълнителен коефициент 10 за „безопасност“. Този допълнителен коефициент за безопасност да се прилага и при изчисляването на приемливите концентрации на пестициди в околната среда.

C. ДА СЕ ПОЗВОЛИ НА ВЗЕМАЩИТЕ РЕШЕНИЯ, НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НА НАУЧНАТА ОБЩНОСТ ДА ПРОВЕРЯВАТ ИНТЕГРИТЕТА И ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЛИНИЯТА НА ПОВЕДЕНИЕ

14. Всички резултати и данни за всички тестове за безопасност на пестицидите се публикуват в интернет в последователен и лесен за търсене формат.
15. Национални органи трябва да провеждат рутинно независимо наблюдение за въздействието на пестицидите върху здравето и околната среда. Мониторингът да се изплаща от фонд, осигурен от промишлеността за пестициди, но управляван от независим орган. Не трябва да има контакт по тези въпроси между органите за мониторинг и промишлеността.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако регламентът на ЕС беше правилно приложен и методите за оценка на риска бяха преработени, за да бъдат научно строги и обективни, известен брой пестициди, които преди се считаха за безопасни, биха показали опасност за човешкото здраве и / или за околната среда и би трябвало да бъдат забранени или ограничени.

Изброените по-горе реформи ще доведат до по-високо ниво на защита на здравето и околната среда. Предвид многобройните нехимични алтернативи за растителна защита, основаващи се на екологични методи, реформите също така ще стимулират иновациите в селското стопанство в по-устойчива посока. В резултат на това може да се гарантира продоволствена сигурност не само за настоящето, но и за бъдещето, като се защитят основните изисквания за селското стопанство: биологичното разнообразие, почвеното плодородие и качеството на водите.

Създадено от „Граждани за наука в регулирането на пестицидите“, коалиция от организации на гражданското общество, институции, научни и правни експерти.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПОДДРЪЖНИЦИ

ПО АЗБУЧЕН РЕД

Accademia delle Erbe Spontanee

Action Citoyenne OGM Pesticides

Aktion Agrar

Alliance for Cancer Prevention

Asociación de Fibromialgia de Gran Canaria

Asociación Española de Educación Ambiental

Association de Défense de l’Environnement et de la Nature de l’Yonne (ADENY )

Austrian Beekeeping Federation

Austrian Doctors for a Healthy Environment (AGU)

Bat Conservation Ireland

Beyond GM, UK

Biomasa Peninsular

Biorespect

BirdLife Europe

Bodensee Akademie

Breast Cancer Action Germany

Breast Cancer UK

BugLife

Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland (BUND)

Bündnis für eine enkeltaugliche Landwirtschaft e.V.“ (Alliance for a Grandchildren-Proof Agriculture)

Bürgerinitiative Landwende e.V. (Citizens’ Initiative for an Agricultural Turnaround, Germany)

Center for International Environmental Law (CIEL)

Centre for Sustainable Alternatives (CEPTA)

Česko proti chudobě a nerovnostem (Czechia Against Poverty and Inequalities)

ChemTrust

Circular Economy – VšĮ „Žiedine ekonomika“

ClientEarth

Colibri Foundation

Coop Denmark

Coordination against BAYER-dangers

Corporate Europe Observatory

DNR- Deutscher Naturschutzring

Docteur ès Psychologie, Neuropsychologie

Društvo za opazovanje in proučevanje ptic Slovenije (DOPPS-Birdlife Slovenia)

Dutch Bee Conservation, Bijenlint

Earth Thrive

Eco Design Competence Center, Latvia

Eco Hvar Croatia

Ecocity

Ecologistas en Accion

Estonian Green Movement (Friends of the Earth Estonia)

European Center for Constitutional and Human Rights (ECCHR)

European Environmental Burreau (EEB)

European Federation of Trade Unions in the Food, Agriculture and Tourism (EFFAT)

European Network for Community-led Initiatives on Climate Change  and Sustainability (ECOLISE)

European Network on Ecological Reflection and Action (EcoRopa)

European Professional Beekeepers Association (EPBA)

Federation of Beekeeping Associations in Romania (ROMAPIS)

Fondo para la Defensa de la Salud Ambiental (Fodesam)

Foro Asturias Sostenible

France Nature Environnement (FNE)

Friends of the Earth Spain

Fundacion Alborada

Fundación Amigos de las Abejas

Fundación VivoSano

Gemeinnützigen Netzwerks für UmweltKranke (Genuk)

Generations Futures

Global 2000 (Friends of the Earth Austria)

GLS Bank, Germany

GM Watch

Grüne Liga

Health and Environment Alliance (HEAL)

Health Environment Justice Support (HEJ-support)

Institut Marquès

Institute for Sustainable Development Slovenia

Instituto Ramazzini

Inter-Environnement Wallonie (IEW)

International Society of Doctors for Environment (ISDE )

International Union of Food, Agricultural, Hotel, Restaurant, Catering, Tobacco and Allied Workers’ Associations (IUF)

Justice Pesticides, France

Kleinbauern-Vereinigung VKMB, Bern, Switzerland

Kom op Tegen Kanker, Belgium

La Ribera en Bici

Leefmilieu, Netherlands

Legambiente, Italy

Medical School Kapodistrian University of Athens

Natur&ëmwelt a.s.b.l.

Nature & Progrès Belgique

Naturschutzbund Deutschlan – NABU

Navdanya International

NOAH (Friends of the Earth Denmark)

Open House

Pesticide Action Network Europe

Pesticide Action Network Germany

Pesticide Action Network Italy

Pesticide Action Network UK

Plan B for Slovenia

Plataforma por um comércio international justo (TROCA)

POLLINIS

Povod institute for culture and the development of international relations in culture

proBiene – Freies Institut für ökologische Bienenhaltung

Public Eye

Quercus-National Association for Nature Conservation

Réseau Environnement Santé, France

Rezero- Fundació per a la Prevenció de Residus i el Consum

Ruskin Mill Trust

Safe Food Advocacy Europe

Save our Seeds

SFC-SQM Madrid

Slow Food Europe

Slow Food Valencia

SOS Polinizadores

SumOfUs

Suspergintza Elkartea

The Cancer Prevention and Education Society

The Danish Ecological Council (EcoCouncil)

The Danish Society for Nature Conservation

Umweltinstitut München e. V. (Environment Institute Munich)

Union Nationale de l’Apiculture Française

University of Salento, Centro Di Ricerca Euro Americano sulle Politiche Costituzionali  (CEDEUAM), Italy

VELT

Via Pontica Foundation

WeMoveEU

Women Engage for a Common Future (WECF)

Women Engage for a Common Future International (WECF)

WWOOF France

ZERO – Associação Sistema Terrestre Sustentável

Zukunftsstiftung Landwirtschaft (ZSL)

ИНДИВИДУАЛНИ ПОДДРЪЖНИЦИ

Dr Fiorella Belpoggi, Head of the Research Area,  Ramazzini Institute, Bologna, Italy; Dr. Peter Clausing, toxicologist, PAN Germany; Mr Paul Whaley, Lancaster Environment Centre, Lancaster University, UK ; Prof. Barbara Demeneix, Muséum National d’Histoire Naturelle, Paris, France ; Dr Aleksandra Čavoški, University of Birmingham, UK; Dr Michael Antoniou, Department of Medical and Molecular Genetics, King’s College London, UK; Dr Robin Mesnage, Department of Medical and Molecular Genetics, King’s College London, UK; Prof. Erik Millstone, Science Policy Research Unit, University of Sussex, UK; Prof. Brian Wynne, Centre for the Study of Environmental Change, Lancaster University, UK; Doz. Dr. Hanns Moshammer, Environmental Health, Medical University of Vienna, Austria; Dr. P. Nicolopoulou-Stamati, Prof. Environmental Pathology, Medical School, Kapodistrian University of Athens, Greece; Mr. Carlos de Prada, Environmental Journalist, Global 500 Award of United Nations, Spain; Cristina Amaro da Costa, Polytechnic Institute of Viseu, Portugal; Prof. Michele Carducci, Centro di Ricerca EuroAmericano sulle Politiche Costituzionali CEDEUAM, Universita del Salento, Italy; Tanya van der Wacht and René Dekker, Westerwinkel, Germany; Terence J Roe, Whitton House, The Netherlands; Dra. Marisa Lopez-Teijon, CEO of Institut Marquès, Spain; Dr. Gottfried Arnold, Pediatrician, Germany; Prof. Miquel Porta, Universitat Autonoma de Barcelona (UAB IMIM), Spain; Dra. Mariana F. Fernandez, Assosiate Professor, University of Granada, Spain; Dr. Gottfried Arnold, Pediatrician, Germany; Dr. Walther Enßlin, Germany; Prof. Gerhard Hägele, Hilden, Germany; Assoc. Prof. Dr. Johann Zaller, University of Natural Resources and Life Sciences, Vienna, Austria; Prof. Dr. Matthias Liess, UFZ-Helmholtz Centre for Environmental Research, Germany.

Манифестът може да свалите тук на български език : Граждани_за_наука_в_регулирането_на_пестицидите

Манифестът може да свалите тук на английски език: :Manifesto_Citizens for Science in Pesticide Regulation_FINAL

Неотложното засаждане на диви цветя ще привлече опрашители и ще даде тласък на хранителните култури на земеделските стопани, смята експерт, който ще представи плана пред ООН

Сривът на популациите на пчелите може да се обърне, ако страните приемат нова стратегия за фермерите.Това  ще съобщи на конференцията на ООН за биологичното разнообразие тази седмица архитектът на нов генерален план за опрашителите .
Stefanie Christmann (Стефани Кристман) от Международния център за изследвания в селското стопанство в сухите райони ще представи резултатите от ново проучване, което показва значителни печалби в доходите и биологичното разнообразие, ако се отдели една четвърт от обработваемата земя за цъфтящи икономически култури като подправки, маслодайни семена, лечебни и фуражни растения.

Конференцията на ООН вече обсъжда нови насоки относно опрашителите, които препоръчват намаляването и постепенното премахване на употребата на съществуващите пестициди, но изследванията на Christmann показват, че това може да се направи без финансова болка или загуба на продукция.

Необходимостта от промяна става все по-очевидна. Повече от 80% от хранителните култури изискват опрашване, но популациите от насекоми, които извършват по-голямата част от тази работа, са се сринали. В Германия тази есен се отчита срив 75% за последните 25 години. Пуерто Рико е видяло още по-рязък спад. Числа не са налични в повечето държави, но почти всички съобщават за обезпокоителен спад.

Отговорите на правителствата варират значително. По-рано тази година Бразилия, един от най-големите износители на храни в света, се оттегли, когато про-агробизнес конгресмени гласуваха за премахване на ограниченията за пестициди, забранени в други страни.

За разлика от това, ЕС забрани най-широко използваните инсектициди в света – известни като неоникотиноиди и много европейски страни засаждат диви цветя, за да привличат насекоми.

Но тази политика е скъпа и носи малко или никакъв доход на земеделските производители. През последните пет години Кристман е работила по различен подход, който нарича „земеделие с алтернативни опрашители“ с полеви опити в Узбекистан и Мароко.

Същността на тази техника е да се отдели една от всеки четири култивационни ивици за цъфтящи култури, като маслодайни семена и подправки. В допълнение, може да се осигурят опрашители с евтина гнездова опора, като стари дървета или увредени почви, в които могат да живеят земно гнездещи пчели. Слънчогледите също могат да бъдат засадени наблизо като вятърни заслони.

„Има много ниска бариера, така че всеки, в дори най-бедната страна, да може да направи това. Няма оборудване, няма технология, а само малка инвестиция в семена. Много е лесно. Можете да видите как да го направите със снимки, изпратени на мобилен телефон. “

В сравнение с контролните полета на чистите монокултури бяха открити „невероятни“ ползи за фермерите и увеличаване на изобилието и разнообразието на опрашители. Културите се опрашват по-ефективно, има по-малко вредители, като листни въшки и зеленика, а добивите се увеличават по количество и качество.

Във всичките четири различни климатични зони, които е изучавала, общият доход на земеделските стопани се е увеличил, въпреки че ползите са били най-силно изразени при деградирали земи и ферми без пчелни семейства. Най-големите печалби са при полусухия климат, където добивите от тиква са се увеличили с 561%, патладжана- с 364%, едрия боб- с 177% и пъпешите -с 56%. В районите с подходящ дъжд реколтата от домати се е удвоила, а реколтата от патладжан се е повишила с 250%. В планинските полета производството на тиквички се е утроило и тиквичките са удвоили размера си.

В друго проучване, финансирано от германското министерство на околната среда, Кристман ще тества петгодишен план за преминаване от работа с малки пилотни проекти към големи производители чрез вмъкване на цъфтящи ивици от рапица и други продаваеми култури между монокултурите.

Тя също така се надява да види промени в националните политики за ландшафта. Работейки с туристически, селскостопански и комуникационни министерства, тя има за цел да се повиши осведомеността за икономическите ползи от дивите опрашители и да насърчи повече засаждане на диви цветя, храсти и цъфтящи дървета.

„Цялата околна среда ще бъде по-богата, по-красива и по-устойчива на изменението на климата“, казва мисионерът на пчелите Кристман. „Ще имаме много повече насекоми, цветя и птици. И това би било много по-устойчиво. Дори най-бедните страни по света могат да направят това. “

Тъй като повече страни ценят предимствата, тя се надява, че те ще бъдат готови да се присъединят към коалицията на страните, ангажирани с отмяната на понижението на популациите на опрашителите. Понастоящем в тази „коалиция на желаещите“ има само 24 страни, предимно от Европа. Накрая се надява, че ще има достатъчна подкрепа за многостранното споразумение за околната среда относно опрашителите, подобно на международната конвенция за търговия със застрашени видове. „Надявам се, че конференцията тази седмица ще бъде първата стъпка към създаването на многостранно споразумение, защото това е, от което имаме нужда“, казва Кристман. Тя очаква съпротива от страна на агрохимическите компании. „Мисля, че“ Монсанто „няма да хареса това, защото иска да продаде своите пестициди и този подход намалява вредителите по естествен начин“, допълва тя.

Кристман е свикнала с изпитанията. Когато за пръв път насочи фокуса върху опрашителите на световната конференция в областта на селското стопанство през 2010 г., делегатите й се засмяха. В продължение на много години се бореше да спечели средства и две години тя трябваше да използва спестяванията си, за да финансира работата си по програмите за опрашване.

Сега тя има подкрепата на германското правителство и глас на световната сцена, единственото препятствие е времето. „Това не може да чака. Пчелите, мухите и пеперудите се нуждаят от спешно действие. Сега съм на 59 години и искам да ги предпазя, преди да се пенсионирам, така че трябва да побързам „, казва тя.

Спадът на опрашителите ще бъде подчертан в нов глобален доклад за генетичните ресурси за храни, който ще бъде издаден следващата година. Въз основа на доклади от правителствата по целия свят проектът ще покаже, че дори министерствата на земеделието – които отдавна се съпротивляват на природозащитните действия – са наясно с необходимостта от промяна.

„Страните твърдят, че използваме прекалено много пестициди и броят на птиците и пчелите намалява. Трябва да направим нещо по въпроса или нашите селскостопански системи няма да работят „, казва Irene Hoffmann  (Ирене Хофман), която ръководи проучването на Организацията по прехрана и земеделие на ООН – ФАО. „Това е разочароващо и понякога е страшно. Ситуацията е тежка, но има начини да я решим. “

Jonathan Watts (Джонатан Уотс)

theguardian.com