Европейска Зелена седмица 2019

 

Европейската „Зелена седмица 2019 г.“ ще се проведе от 13 до 17 май. Официалното събитие по откриването – на което ще присъстват еврокомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова, Кармену Вела и маршалът на област Мазовия, Адам Струзик – ще се проведе в област Мазовия, във Варшава, Полша на 13.05.2019.

Конференцията на високо равнище във връзка с европейската Зелена седмица е планирана от 15 до 17 май в Брюксел. Отворена е за заинтересовани групи от природозащитници и по-широката аудитория, като също ще включва и церемонията по награждаване на „Европейската седмица за намаляване на отпадъците“ , организирана от Комитета по районите на ЕС и церемонията по награждаване на LIFE, съответно на 15 и 16 май.

Повод за дискусия

Организирана от Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия в продължение на близо 20 години и привличаща водещи фигури от цял свят, „Зелената седмица“ е най-голямото ежегодно дискусионно събитие на тема европейска политика за околната среда. То насърчава дебати между европейски, национални и местни заинтересовани групи с цел да се генерират нови идеи, които да се вложат в разработването на политики и въвеждането им.

Тези дебати поддържат растежа на общоевропейска общност от дейци, който участват в изграждането на екологична устойчивост и в споделянето на практики, както и в мотивирането на гражданите да се включат в природозащитните акции на ЕС и да направят своя собствен принос.

Темата на 2019 г.

Законите за околната среда на ЕС имат огромно влияние върху нашият живот. Те подобряват качеството на водата и въздуха, защитават природата и окуражават рециклирането. Но за да доведат наистина до промяна, те трябва да се прилагат с пълна сила.

На  27 март 2019 г. Европейската комисия публикува комплект доклади за състоянието на прилагането на законите за околната среда в Европа: Преглед на изпълнението на политиките в областта на околната среда. Европейската „Зелена седмица 2019 г.“ ще прецени откритията на този Преглед, като задава въпроси като: С какво законите за околната среда на ЕС са от полза за гражданите? Как изглежда успешното им прилагане? Защо и къде съществуват пропуски в прилагането? Как могат заинтересовани групи да поемат изпълнението на закони на ЕС? И как може ЕС да улесни всичко това, като гарантира, че гласовете на гражданите  се чуват?

Виж още:

Преглед на изпълнението на политиките в областта на околната среда — Комисията помага на държавите членки да прилагат по-ефективно европейските правила, така че да се осигури защита на гражданите и да се повиши качеството им на живот

Преглед на изпълнението на политиките за околната среда 2019 – ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРИЯ

 

Партньорски събития

Както всяка година, европейската „Зелена седмица“ ще включва много партньорски събития организирани из цяла Европа през месеците април и май от огромно разнообразие от заинтересовани групи, включително местни власти, неправителствени организации и бизнеси. Примерите включват:

  • имитация на съдебен процес по проблем, свързан с прилагането на законодателството за околната среда, организирано от студенти в Юридическия факултет на град Лион на 26 април;
  • жива лаборатория в Гьотеборг на 08 май, която позволява на доставчици на продукти без вредно съдържание да ги представят на потенциални купувачи, като начално училище Хоппет, без съдържание на вредни съставки;
  • семинар „Знай какво има под повърхността” за съхранение на подводното наследство от 15 до 19 май, провеждан основно на лодка, в близост до италианските Егадски острови.

Предизвикателство #MyGreenAction /#МоетоЗеленоДействие

Провеждано от 21 март до 10 май, предизвикателството #MyGreenAction приканва млади европейци да споделят снимки, видеа или илюстрации на действия, които са предприели, за да осигурят по-зелено бъдеще, през своите собствени профили в Инстаграм или Туитър, или под официални публикации на Европейската комисия във Фейсбук за предизвикателството #MyGreenAction. На всеки две седмици, три предложения ще бъдат избрани и представени в профилите в социалните мрежи на Комисията и десетте най-добри предложения от всички ще бъдат включени във видео, което ще се прожектира на европейската „Зелена седмица“.

Европейски избори

Европейската „Зелена седмица 2019 г.“ се провежда по време на предизборната кампания за Европейски избори от 23 до 26 май. Чрез демонстриране на активирането на дейностите за защита на околната среда от страната на ЕС през последните години, тя представя възможност да се насърчава напълно информирано демократично участие (особено сред тези, които гласуват за първи път).

Виж още:

Общи предизвикателства и как да се обединят усилията за постигане на по-добри резултати-EN

 

news.cision.com/eu-green-week-2019

Никога не е твърде рано да започнеш да се интересуваш как можеш да защитиш природата

 

На 30 април Фондация Виа Понтика съвместно с ръководството и ученици от ОУ „Михаил Лъкатник“ Бургас, проведе мероприятие с екологична насоченост на територията на Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“ в контекста на Световните дни на мигриращите птици. Събитието е част от програмата на годишната кампания -Дни на мигриращите птици, за която можете да научите повече на адрес worldmigratorybirdday.org.

 

 

На територията на парка бяха изградени пет различни локации, които ни позволиха да ангажираме децата в следните дейности: наблюдение на птици, скаутинг, пчеларство, приложни изкуства и лов на съкровища.

 

 

 

В контекста на Световните дни на мигриращите птици научихме децата как и кога се наблюдава миграцията на птиците. По време на интерактивната беседа, подрастващите се запознаха с основните редки и защитени видове птици на територията на екопарка, нужната екипировка за тяхното наблюдение и други много любопитни факти свързани с гнезденето и популацията на мигриращите птици.

 

 

 

 

Представихме им още нагледни уроци как се оцелява сред природата и как да използваме и да се държим отговорно към природните ресурси. Какви са основните трикове и хитрини, които ползват опитните скаути и колко е важна предварителната ни подготовка.

 

 

 

 

Сред нашето пчелно стопанство децата имаха възможност да се запознаят с различните видове кошери, да наблюдават специален демонстрационен, стъклен кошер и да опитат от био производството. Това медено приключение имаше за цел да разкаже за важността на пчелните семейства спрямо цялото човешко съществуване и да научи малките посетители, че тяхното опазване е от жизнена важност.

 

 

 

 

Приложните изкуства и спортните занимания, на които се посветихме след това само допринесоха за приятното преживяване и възможността за осмисляне на всичко научено по време на реализираното екологичното обучение.

 

 

До нови срещи в споделената ни грижа за природата!

 

Ден на Земята 2019 – „Защитете нашите видове“

 

Днес е Международният ден на Земята. Той се отбелязва всяка година на 22 април за привличане на вниманието върху опазването на планетата и съхраняването на живота върху нея. Повече от 1 милиард души от 192 държави участват всяка година в събитията, посветени на Деня на Земята, което го прави най-голямото гражданско движение в света.

Денят на Земята за първи път е отбелязан в САЩ през 70-те години на миналия век и става глобален през 90-те години. Идеята за честване на този ден е предложена от Гейлорд Нелсън, американски сенатор от Уисконсин. Нелсън, който е бил свидетел на опустошенията, причинени от огромния петролен разлив в Санта Барбара, Калифорния през 1969 г., разбрал неотложността на въпроса.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, започнало от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването страната ни е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята.

На 22 април 1992 г. Президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Документът е връчен на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г.

Всяка година организацията Международна мрежа за Деня на Земята се фокусира върху актуална тема, свързана с опазването на планетата. Мотото на кампанията тази година е „Да защитим нашите видове“.

 

 

Ето призива на Международната мрежа за Деня на Земята:

 

„В природата нищо не съществува само.“
– Рейчъл Карсън, 1962

 

Подаръците на природата за нашата планета са милионите видове, които познаваме и обичаме, и още много други, които остават да бъдат открити. За съжаление, човешките същества безвъзвратно нарушават баланса на природата и в резултат на това светът е изправен пред най-голяма вероятност на изчезване, след като загубихме динозаврите преди повече от 60 милиона години. Но за разлика от съдбата на динозаврите, бързото изчезване на видовете в нашия свят днес е резултат от човешката дейност.

Безпрецедентното глобално унищожаване и бързото намаляване на популациите на растения и диви животни са пряко свързани с причините, предизвикани от човешката дейност: изменението на климата, обезлесяването, загубата на местообитания, трафика и бракониерството, неустойчивото земеделие, замърсяването и пестицидите- назоваваме само няколко. Въздействията са много обширни.

Ако не действаме сега, изчезването може да бъде най-трайното наследство на човечеството.
Всички живи същества имат присъща стойност и всяка играе уникална роля в сложната мрежа на живота. Трябва да работим заедно, за да защитим застрашени и изчезващи видове: пчели, коралови рифове, слонове, жирафи, насекоми, китове и др.

Добрата новина е, че степента на изчезване все още може да бъде забавена и много от нашите намаляващи, застрашени и изчезващи видове все още могат да се възстановят, ако сега работим заедно, за да изградим общо глобално движение на потребителите, избирателите, педагозите, религиозните лидери и учените, които да изискват незабавни действия.

Мрежата на Деня на Земята приканва хората да се присъединят към нашата кампания за защита на нашите видове. Нашите цели са:

-Обучение и повишаване на осведомеността за ускоряващия се темп на изчезване на милиони видове и причините и последствията от това явление.
-Постигане на големи политически победи, които защитават широки групи от видове, както и отделни видове и техните местообитания.
-Изграждане и активиране на глобално движение, което обхваща защита на природата и нейните ценности.
-Насърчаване на индивидуални действия като хранене на растителна основа и спиране употребата на пестициди и хербициди.

 

Обучение на бенефициенти от първата покана за представяне на предложения по съвместна оперативна програма Черноморски басейн 2014-2020 г

 

За да се осигурят предпоставки за безпроблемно изпълнение на проектите, договорени в рамките на първата покана за предложения за съвместна оперативна програма Черноморски басейн 2014-2020 г., структурите за управление на програмата организираха обучителна сесия, посветена на бенефициентите от първата покана за представяне на предложения.

Програмата за Черноморския басейн за периода 2014-2020 г. е част от трансграничното сътрудничество на Европейския съюз (CBC) в рамките на Европейския инструмент за съседство (ENI).

ENI CBC получава финансиране от ENI, както и от Европейския фонд за регионално развитие и от Инструмента за предприсъединителна помощ, които се обединяват. Всички източници на финансиране могат да бъдат използвани от двете страни на външната граница на ЕС за действия от обща полза.

Програмата за трансгранично сътрудничество за Черноморския басейн за 2014–2020 г. се основава на предишната рамка за сътрудничество, програма за ENPI CBC за трансгранично сътрудничество за Черноморския басейн 2007-2013 г., по която бяха отпуснати и изпълнени 62 проекта в 8 държави около басейна на Черно море.

Целевите групи за събитието бяха водещите бенефициенти и бенефициентите на договорените проекти в рамките на първата покана за представяне на предложения.

Събитието се проведе в Букурещ, Румъния, на 16-17 април 2019 г. Обучението имаше за цел да повиши капацитета на бенефициентите и да им предостави резюме на Ръководството за изпълнение на проекта с акцент върху общите правила за изпълнение на проекта; вътрешна и външна комуникация; управление на проекти, нередности, измами и корупция; докладване; изменение на договора за безвъзмездна помощ; мониторинг на проектите, проверки на разходите и проверки на място.

Проектът „Иновативни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в  крайбрежните райони на Черно море “, приоритет  2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на  морските отпадъци“ по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ бе представляван от председателя на Управителния съвет на Фондация Виа Понтика, г-жа Ина Агафонова, България – Водещ партньор и г-жа Ралука Трандафир от Университета Овидиус в Констанца, Румъния – Партньор.

Европарламентът налага забрана на пластмаси за еднократна употреба

 

 

В сряда Парламентът подкрепи нов закон, който забранява пластмасови изделия предназначени за еднократна употреба, като чинии, прибори, сламки и клечки за уши.

560 евродепутати гласуваха в полза на споразумението с министрите на ЕС, срещу 35 „против“ и 28 „въздържал се“.

Следните продукти ще бъдат забранени в ЕС до 2021 г.:

  • Прибори за еднократна употреба (вилици, ножове, лъжици и пръчици за хранене)
  • Пластмасови чинии за еднократна употреба
  • Пластмасови сламки
  • Изработени от пластмаса клечки за уши
  • Пластмасови дръжки за балони
  • Оксоразградими пластмаси и съдове за храна, както и чашки изработени от експандиран полистирен

Нови цели за рециклиране и повече отговорност за производителите

Държавите членки ще трябва да достигнат целта от 90% за събиране на пластмасови шишета до 2029 г., като пластмасовите шишета трябва да бъдат с поне 25% рециклирано съдържание до 2025 г. и 30% до 2030 г.

Споразумението също засилва прилагането на принципа „замърсителят плаща“, по-специално за тютюна, като въвежда разширена отговорност за производителя. Този нов режим ще се прилага също така за риболовните приспособения, като гарантира, че производителят, а не рибарите, поема разходите за събирането на изгубените в морето мрежи.

И накрая, законодателството постановява, че етикетирането относно отрицателните последици върху околната среда от изхвърлянето на пластмасови цигарени филтри на улицата, както и за други изделия като пластмасови чашки, мокри кърпички и хигиенни продукти, трябва да бъде задължително..

Цитат

Момчил Неков (С&Д, България) коментира: „Забрана на пластмасови продукти като чинии, прибори, клечки за уши и други е стъпка в правилната посока. Всеки ден се изпиват близо 2,5 милиарда напитки, една трета от които се продават в чашки за еднократна употреба. Това са хиляди тонове отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани. Забрана за подобни отпадъци, освен че намалява отпечатъка върху околната среда, създава възможности за иновации и стартиращи бизнеси за нови продукти. Радвам се, че има и български успех в тази насока, а именно чашките „къпфи“, изобретени от Младен Джалъзов и Мирослав Запрянов – продукт, който се търси и налага и у нас, и в чужбина. Алтернативи имат и другите продукти – „ядливи“ прибори или клечки за уши с дърво, а не пластмаса. Правилата и инвестициите са най-добрата предпоставка за по-добър живот на идващите поколения европейци“.

Бързи факти

Според Европейската комисия, повече от 80% от отпадъците по плажовете са от пластмаса. Посочените продукти в забраната покриват 70% от всички морски отпадъци. Поради бавното си разграждане, пластмасата се натрупва в моретата, океаните и плажовете в ЕС и по света. Пластмасови остатъци са открити в морските обитатели – тюлени, китове, морски костенурки и птици, в рибата и ракообразните, следователно и в хранителната верига на човека.

europarl.europa.eu

Проведе се втора работна среща по проекта BSB552 / RedMarLitter

 

 

В рамките на проект  „Иновационни техники и методи за намаляване на  морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ – “RedMarLitter” BSB 552 се проведе втора работна среща в Бургас в периода 19-22 март 2019.

 

 

Партньорите по проекта от България, Румъния и Грузия се събраха в Бизнес инкубатор Бургас и обсъдиха напредъка по проекта и предстоящите дейности по неговото изпълнение.

 

 

След въведение от водещия партньор Фондация „Виа Понтика“ и приемане на дневния ред на 20.03, срещата продължи в работен формат под формата на дискусия и обсъждане на изпълнените до момента дейности по работния график, както  и необходимите следващи стъпки.

 

 

На 21.03. Община Бургас представи разработената Интернет платформа по проекта, нейната структура и дизайн. Партньорите имаха възможност да се запознаят с функционалностите и в реално време изпробваха панела за управление със собствените си акаунти.

 

 

По време на срещата партньорите се запознаха с академични представители от Бургас в лицето на експертите на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – катедра „Екология и опазване на околната среда“, които ежегодно организират конференцията „Да мислим екологично за бъдещето“.

 

 

Мотото на конференцията е в унисон с целите на проекта и за техните колеги от Грузия и Румъния, партньори по проекта,  беше важно и интересно да обменят знания и опит, свързани със замърсяване на водите на Черноморски басейн.

 

 

Като част от програмата на събитието, Фондация „Виа Понтика“ организира посещение на Еко парк за биоразнообразие и алтернативен туризъм „Вая“ – един перспективен проект на Фондацията, изцяло обвързан с грижата към природата и опазване на екологичното разнообразие.

Регионален семинар за синя икономика „Към общ морски дневен ред за Черно море“

 

След декларацията на министрите от 2018 г. в Бургас за обща морска програма за Черно море, Механизмът за син растеж организира регионален семинар за синята икономика. Семинарът се проведе на 19 март 2019 г. в Истанбул, Турция. В него взеха участие и представители на Фондация Виа Понтика.

 

 

Семинарът се организира с подкрепата на Европейската комисия и с участието на Постоянния международен секретариат на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (BSEC PERMIS).

След поредица от национални кръгли маси в различни черноморски страни бе дадена възможност да се чуят различни мнения и възгледи в области от взаимен интерес и необходимите действия за подкрепа на синята икономика в региона.

 

 

Дискусиите бяха организирани около следните теми:
• Научни изследвания и иновации;
• Морска свързаност;
• Рибарство и аквакултури;
• Устойчивост;
• Крайбрежен и морски туризъм;
• Сини кариери и умения.

 

 

Семинарът събра експерти по политиката, учени, предприемачи и регионални организации за обсъждане на предизвикателствата и възможностите за сътрудничество по крайбрежните и морските въпроси в Черно море, които също така търсеха да намерят съвместни действия за подкрепа на новаторска, устойчива и устойчива синя икономика за Черноморския регион.

 

Днес е Световният ден на дивата природа

 

 

На 20 декември 2013 г., на 68-та си сесия, Общото събрание на ООН обяви 3 март, денят на подписване Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), да се чества като Световeн ден на ООН за дивата природа с цел повишаване осведомеността за дивите животни и растения в света. Резолюцията на Общото събрание на ООН определи също така Секретариата на CITES като фасилитатор за глобалното отбелязване на този специален ден за дивата природа по календара на ООН. Световният ден на дивата природа се превърна в най-важното глобално ежегодно събитие, посветено на дивата природа.

Световният ден на дивата природа се отбелязва през 2019 г. под мотото „Животът под водата: за хората и за планетата”, което го привежда в съответствие с цел 14 от Целите на ООН за устойчиво развитие.

Океанът съдържа близо 200 000 идентифицирани вида, но действителните числа могат да бъдат милиони. В световен мащаб пазарната стойност на морските и крайбрежните ресурси и индустрии се оценява на 3 трилиона щатски долара годишно, около 5% от световния БВП. Над три милиарда души зависят от морското и крайбрежното биоразнообразие за прехраната си. Морската дива природа е поддържала човешката цивилизация и развитие в продължение на хилядолетия- от осигуряване на храна и препитание, до материал за занаятчийство и строителство. Тя също обогатява живота ни в културно, духовно и рекреационно отношение по различни начини.

Възможността, животът под водата да ни предостави тези блага е силно повлияна, тъй като океаните на нашата планета и видовете, които живеят в тях, са подложени на непрекъснати заплахи. Сега около 40% от океаните са силно засегнати от най-значимата и пряка заплаха -прекомерна експлоатация на морските видове, както и от други заплахи като замърсяване, загуба на крайбрежни местообитания и изменение на климата. Тези заплахи имат силно въздействие върху живота и препитанието на тези, благоденствието на които зависи от морските екосистеми, особено жените и мъжете в крайбрежните общности.

Това е първият Световен ден на дивата природа, който се фокусира върху живота под водата. Това е чудесна възможност да се повиши осведомеността за спиращото дъха разнообразие на морския живот, решаващото значение на морските видове за човешкото развитие и как можем да се уверим, че те ще продължават да предоставят тези блага и на бъдещите поколения.

 

Пестицидите увреждат пчелите буквално по всички възможни начини

 

Тази история първоначално се появява в Reveal и е част от сътрудничеството с Climate Desk. Climate Desk е създаден в сътрудничество с Food & Environment Reporting Network -независима новинарска организация създадена с нестопанска цел.

Докато земеделските производители на соя наблюдават как през последните две години убиецът на плевели дикамба, опустошава милиони декари посеви, пчеларят от Арканзас Ричард Койс забелязва паралелна катастрофа, която се разгръща сред плевелите край тези полета.

Когато Койс забелязва изсъхващите плевели, той осъзнава, че пчелните семейства, които са произвеждали по 100 килограма мед преди три лета, вече едва успяват да се справят наполовина: дикамба вероятно е унищожила храната на пчелите му.

През октомври Агенцията за защита на околната среда(EPA) удължи одобрението си за употреба на убиеца на плевелите върху генетично модифицирани соя и памук, най-вече в Южния и Средния Запад, с още две години. Същевремено EPA заяви: „Очакваме, че няма да има неблагоприятни въздействия върху пчелите или други опрашители“.

Но учените предупредиха EPA още преди години, че дикамба ще промени зоната си на действие в отрицателна посока и ще убие плевелите, които са жизненоважни за пчелите. Последиците от решенията на EPA сега се заплитат в хранителната верига.

Дикамба вече е унищожила площи от негенетично модифицирани соя и специални култури, като например домати и винено грозде на стойност милиони долари.  Сега тя изглежда е основен фактор за големи финансови загуби за пчеларите. Загубите на пчелни семейства не засягат само снабдяването на страната с мед: пчелите опрашват селскостопански площи, произвеждащи плодове, ядки и зеленчуци, на стойност повече от 15 милиарда долара годишно, предимно в Калифорния, според Министерството на земеделието.

„Изглежда, че всички са засегнати“, казва Брет Адий, чието семейство управлява най-голямото в страната пчелно стопанство в Южна Дакота. Той мисли, че 2018 може да бъде „годината с най-слаба реколта в историята на Съединените щати за производство на мед.“

От 2016 до 2017 г. производството на мед в САЩ спада с 9%. Официалните статистически данни за 2018 г. още не са публикувани.

Пчеларите отдавна се борят да защитят кошерите си от паразити, вируси, инсектициди и други заплахи, разрушаващи пчелните семейства. Всички тези фактори, както и изменението на климата, са свързани с разпадането на пчелните семейства,нещо което се появи преди повече от десетилетие и унищожи 30% до 90% от кошерите на някои пчелари. Сега с дикамба, пчеларите трябва да се борят с бич, който може да унищожи храната и местообитанията на пчелите.

Преди девет години, земеделският еколог Дейвид Мортенсен е казал на служители на EPA, че разрешаването на употребата на дикамба върху генетично модифицирани култури би представлявало сериозен риск за дивите растения и опрашителите, които ги поддържат. През 2011 г. собствените учени на EPA цитират работата на Мортенсен, за да заключат, че повишената употреба на дикамба може да повлияе на опрашителите.

Но агенцията регистрира дикамба през 2016 г. въпреки предупрежденията, разкриха от Investigative Reporting  и Food & Environment Reporting Network през ноември. Миналата есен агенцията разшири одобрението си до 2020 година.

 

Дяволски добро  доказателство

Никой от факторите не може да обясни причините за загубите на пчелните семейства. Но доказателствата са „доста ужасяващи“ за това, че дикамба засяга и опрашителите, и самите пчели, според Мортенсен, председател на Департамента за земеделие, хранене и хранителни продукти на Университета на Ню Хемпшир.

Дикамба уврежда близо 5 милиона акра соя в Средния Запад през последните две години и „знаете, че всички части на полета, разположени близо до увредените култури, са били унищожени от хербицида“, казва той, „което означава, че широколистните растения, които пчелите предпочитат са били унищожени. Дикамба има малък ефект върху тревите, включително царевицата и пшеницата, но дори и малките дози могат да наранят соята, дивите цветя и други широколистни растения.

Дикамба беше гореща тема на годишната среща на Американската асоциация на производителите на мед по-рано този месец, каза Дарън Кокс, пчелар от Юта, който се оттегли като ръководител на асоциацията миналата година. „Много сме загрижени за дикамба и влиянието, което той оказва върху производството на мед и здравето на пчелите,” добави той.

Тазгодишната реколта от мед беше „много лоша“ в няколко региона, отбеляза Кокс. Засушаването в някои от водещите щати, произвеждащи мед, не само изчерпва източниците на храна на пчелите, но и води до по-голямо използване на хербициди, тъй като стресираните растения не усвояват лесно химикалите. В резултат на това, каза той, „тенденцията е да имате отслабено  пчелно семейство поради липса на източниците на храна за пчелите.“

Южна Дакота, където е базирана фермата Adee Honey Farms, съобщава за около 250 000 декара увредена от дикамба соя от 2017 г. насам. Фермата обикновено управлява от 80 000 до 90 000 кошера, „но нашите бяха толкова унищожени през последните няколко години, че започнахме да използваме пчелите на други хора“, каза Адий.

Повече от 70% от търговските медоносни пчели в страната се транспортират за опрашване на милиони декара бадемови градини в Калифорния всяка зима. Но през този сезон пчеларите се затрудняват да напълнят камионите си с кошери и са изправени пред огромни намаления на това, което обикновено е най-голямият им приход за годината.

Лайл Джонстън, президент на Професионалната пчеларска асоциация в Колорадо, обикновено изпраща на бадемовите стопанства 75 000 кошера, включително около 7 000 негови. Джонстън не е имал проблеми с пчелите си, които отглежда далеч от селскостопанските нива. (Колорадо е сред 34 –те щата, където е законно да се пръска дикамба върху генетично модифицирани култури, въпреки че малко площи са засадени със соя). Но след три десетилетия транспортиране на пчели в Калифорния той казва, че никога не е имало толкова много пчелари, които да му се оплакват, че са стигнали до фалит. Койс и няколко други пчелари, които обикновено му изпращат около 10 камиона пчели, изпращат наполовина този сезон.
Много пчелари близо до соевите полета твърдят, че губят половината от кошерите си – загуби, подобни на тези, които се дължат на разпадането на пчелните семейства. „Не можем да развъждаме пчелите достатъчно бързо, за да поддържаме загубите и да поддържаме здрави пчелните семейства „, каза Адий.

Гари Маккрил от „Маккрил Хони Фърмс“ в Северна Дакота смята, че дикамба, разпръскван близо до кошерите, може да направи пчелите по-уязвими към патогени, студ и други стресори. Маккрил загубил близо 40% от кошерите си миналата есен. Предишната година беше още по-лошо, казва той: „Нашето пчелно предприятие е опустошено.“

През последните две години, когато стотици хиляди декара соя от Северна Дакота бяха повредени от дикамба, Маккрил загубва около 3000 кошера и повече от четвърт милион долара от договорите за опрашване. Миналата година Северна Дакота забрани прилагането на дикамба след 30 юни, но беше вече твърде късно.

До началото на юли, „медният поток просто се изключи, както се изключва кранчето“, отбелязва той. – И никога не се възобнови. След падането на студа в Северна Дакота през есента, пчелите на Макрил започват да замръзват до смърт. Дори когато живакът спадне под нулата, може да видите няколко мъртви пчели, казва той, „но шепа мъртви пчели? Това е необичайно.

Не е ясно дали дикамба засяга способността на пчелите да съхраняват топлината. Макрил се надява да разбере, като изпрати проби на мъртви пчели на лабораторията Strong Microbials, управлявана от микробиолога Слава Строголов в Милуоки. Строголов ще тества за дикамба и други пестициди в червата на пчелите.

Строголов смята, че дикамба може да навреди на чревните микроби, които са критични за здравето на пчелите. „Когато пчелите кацнат върху пръсканото цвете, те ще погълнат полен и червата ще бъдат първите, които са изложени на тези химикали“, казва той. Пчелите разчитат на чревните бактерии за смилане на полен. Ако не получат достатъчно прашец, не могат да произведат мазнините, от които се нуждаят, за да се справят със студа.

 

Загубата на диви източници на прашец

Койс се убеждава, че рязкото намаление на производство в медната му ферма, която е най-голямата пчеларска кооперация в Арканзас, се дължи на дикамба, след като прочита едно от изследванията на Мортенсен. Изследванията показват, че дози дикамба, които имитират пръскането с убиеца на плевели, забавят цъфтежа и намаляват наполовина броя на цветовете, произведени от растенията, както и броя на посещенията на опрашители.

Койс за пръв път вижда симптомите от ефекта на дикамба при основния източник на пчелна храна, наречен redvine (червена лоза)-цъфтящо увивно растение, което се изкачва по дървесните навеси  и по оградите. През 2017 г. лъскавите листа на сълзите на червената лоза изглеждали изкривени и повяхнали. Миналото лято, казва той, червените лози бяха мъртви.

Пчелите зависят от червената лоза за нектар и цветен прашец, източник на протеин, който помага на пчелните семейства да оцелеят при ниски температури, паразити и други стресори. Ако кралиците нямат цветен прашец, те няма да снесат яйца, а популацията стагнира или намалява.

Когато Койс инспектирал кошерите по-близо до Мисисипи, на места, където фермерите не са използвали дикамба, той открил, че червените лози са обсипани с цветове  и шушулки. Близките кошери бучели от пчели, които произвеждали 100 килограма мед и пет до шест рамки със съхраняван цветен прашец.

Но по-голямата част от пчелните семейства в Арканзас, където държели по-голямата част от своите 13 000 кошера, били твърде анемични, за да се доставят на калифорнийските производители на бадеми. „Миналата година“, казва Койс, „се оказа, че е катастрофа за нас.“

През последните години някои пчелари- търговци се опитаха да преместят кошерите си в хълмистата страна на Арканзас, за да се измъкнат от пестицидите, каза Джон Завислак, експерт по ентомология и пчеларство в университета в Арканзас. Но сезонната суша през юли и август оставя дивите цветя в хълмовете без много нектар и кошерите без много мед. Исторически, кошерите се справяли по-добре около земеделските площи, казва той, защото поливните полета поддържат цъфтящи цветята, а пчеларите биха могли да преместят пчелите, за да избегнат пестицидите.

Но движещите се кошери не работят с убийците на плевели като дикамба, който може да се изпари в продължение на дни след пръскането. „Ситуацията с дикамба е съвсем нова“, каза Завислак. Пчеларите се опитват да се приспособят, добавя той, „но те не могат да поддържат стотици или хиляди пчелни семейства в райони, които просто не произвеждат нищо.“

И въпреки че селскостопанските площи помагат на пчелите по време на суша, последните изследвания на Завислак показват, че пчелите получават лъвския дял от своя прашец от дивата растителност.

На Нова Година, след като загубиха повече от 1 милион долара от мед и договори за опрашване през последните две години, семейство Койс затвориха Crooked Creek Bee Co., техния бизнес за търговия с мед и планират да се преместят до Мисисипи.

„Можем да произвеждаме само около 50% от меда, който сме произвеждали преди използването на дикамба при селскостопанските култури“, казва Койс. – Нямаме друг избор, освен да напуснем Арканзас.“

 

wired.com

Пластмасите достигнаха до най-девствените места на планетата, казват учените

 

Яйцата на птиците във  Високата Арктика съдържат химически добавки, използвани в пластмасите

 

Учените предупреждават за въздействието на пластмасовото замърсяване в най-девствените кътчета на планетата след откриването на химически добавки в яйцата на птиците във  Високата Арктика.

Яйцата, снесени от полярни буревестници на остров Принц Леополд в канадската част на Арктика, са показали положителен резултат за фталати, които нарушават действието на хормоните, и които са семейство от химикали, които се добавят към пластмасите, за да бъдат гъвкави. Това е първият път, в който тези химикали са били открити в яйца на птици в Арктика.

Смята се, че замърсителите са се разтворили от пластмасови отпадъци, които птиците са погълнали, докато ловят риба, сепия и скариди в Ланкастър Саунд на входа на Северозападния проход. Птиците прекарват по-голямата част от живота си в хранене в морето, връщайки се към гнездата си само, за да се размножават.

Полярните буревестници имат мазна течност в стомасите си, която изстрелват чрез повръщане по нашественици, които застрашават гнездата им. Учените смятат, че фталатите са намерили път в течността и оттам са преминали в кръвообращението и яйцата, които женските са снесли.

Дженифър Провенчър (Jennifer Provencher) от Канадската служба за дивата природа изтъква, че е тревожно да се откриват тези пластмасови добавки в яйцата на птиците в такава девствена от човешко присъствие околна среда. Полярните буревестници в Арктика имат тенденция да се натъкват на далеч по-малко пластмаса от други птици.

Тестовете на Провенчър са показали, че майките са предали смесица от замърсители на неродените си пилета.

„Това е наистина трагично“, подчертала тя на среща на Американската асоциация за развитие на науката във Вашингтон, добавяйки: „Тази птица, от самото начало на своето развитие, ще има тези замърсители вътре в себе си.“

Дженифър Провенчър анализира жълтъка и албумина на яйца на полярни буревестници, събрани на остров Принц Леополд, и установява, че тестът е положителен за фталати. Химикалите разрушават хормоните или ендокринната система и са свързани с вродени дефекти, проблеми с плодовитостта и множество метаболитни заболявания. Много фталати са забранени в детските играчки заради тези рискове.

Необходими са повече усилия, за да се потвърди дали добавките причиняват вреда. „Ние знаем, че тези химикали често са ендокринни разрушители и знаем, че те могат да прекъснат хормоналното развитие и да причинят деформации. Но дали те действително причиняват вреда на яйцата, е нещо, което не знаем – каза Провенчер.

По-нататъшни тестове откриват следи от други пластмасови замърсители в яйцата на полярни буревестници и трипръсти чайки, събрани от същите места за гнездене. Яйцата от двете птици са били положителни за SDPAs и BZT-UVs, които се добавят към пластмасите, за да ги предпазят съответно от деградация и загуба на цвета при слънчева светлина.

Сега учените смятат да търсят пластмасови замърсители в яйцата и на други популации от птици, които поглъщат повече пластмасови отпадъци. „Трябва да разгледаме дали те поглъщат същите химикали, дали имат по-високи нива на тези химикали или  поглъщат и други, допълнителни химикали“, казва Провенчер. „Откритието, че поне някои от тези замърсители навлизат в яйцата, наистина отваря вратата за много други въпроси, които трябва да си задаваме в областите с по-високи концентрации на пластмаса.“

Полярните буревестници са големи птици, подобни на албатрос, които се носят ниско над вълните в търсене на храна. Повече от половин милион двойки гнездят на скалите на Великобритания, като повечето са на шотландското крайбрежие и северните острови.

„Тъй като полярните буревестници могат да живеят 40 години и повече, птиците са били изложени на значителните пластмасови отпадъци в моретата само за няколко поколения. Това означава, че птиците не са имали време да се адаптират към променящата се среда“, казва Провенчер.

Алекс Бонд (Alex Bond), биолог, който изучава морските птици и морските отпадъци в Природонаучния музей в Лондон, казва: „Това е още един пример за често невидимите въздействия, които пластмасите могат да имат върху дивата природа. Може да не е достатъчно, за да доведе до смъртност, но със сигурност не е нещо положително и в комбинация с натиска от други замърсители – от пластмаси и от плячката на птиците – допринася за увеличените заплахи, пред които са изправени много от морските птици в света.“

Линдси Додс (Lyndsey Dodds), ръководител на британската морска политика във WWF, казва: „Нашата култура на изхвърляне на отпадъци във водата задушава естествения свят с пластмаса, като задушава океаните и вреди на дивата природа; 90% от морските птици в света имат парченца пластмаса в стомаха си и сега чуваме, че дори техните яйца не са имунизирани от пластичната чума. Трябва да предприемем спешни действия в световен мащаб и у дома, за да елиминираме пластмасата от природата до 2030 г. “

 

Иън Семпл (Ian Sample)

The Guardian