• Изходът няма да бъде окончателен до деня след изборите през 2020 година
• Франция и Китай ще подпишат пакт за „необратимост“ на климатичното споразумение
Доналд Тръмп обявява решението си през юни 2017 г. да се оттегли от Парижкото споразумение за климата. Снимка: Кевин Ламарк / Ройтерс
Доналд Тръмп придвижи официално процесът за излизане от Парижкото споразумение за климата, превръщайки Съединените щати в единствената страна в света, която няма да участва в пакта, докато глобалните температури ще се повишат 3C и влошаването на екстремното време ще доведе милиони в бедност.
Документацията, изпратена от правителството на САЩ за оттегляне, слага началото на едногодишен процес за излизане от сделката, договорена на конференцията на ООН за изменение на климата в Париж през 2015 г. Администрацията на Тръмп, обаче,няма да може да финализира излизането си до деня след президентските избори през ноември 2020г.
Френският президентски кабинет заяви, че Еманюел Макрон и китайският му колега Си Дзинпин ще подпишат пакт в Пекин в сряда, в който се прави позоваване на „необратимостта“ на Парижкото климатично споразумение.
Официален представител на Елисейския дворец изрази разочарование от хода на Тръмп, като заяви: „Съжаляваме за това, но то прави френско-китайското партньорство за климата и биологичното разнообразие още по-необходимо.“
Американският държавен секретар Майк Помпео обяви развитието в понеделник следобед, заявявайки, че споразумението ще бъде „несправедлива икономическа тежест, наложена на американските работници, фирми и данъкоплатци“ и че САЩ вече са намалили топлинните емисии.
Но организаторите на местните усилия за преодоляване на кризата в Америка твърдят, че САЩ все още ще се опитват да играят роля в борбата с климатичната криза, въпреки действията на федералното правителство.
Карл Поуп, заместник-председател на групата „Залогът на Америка“, заяви, че членовете й – които се заклеват да продължат да се борят с извънредните ситуации на климата – произвеждат повече от половината от топлинните емисии в страната и представляват около 70% от американския брутен вътрешен продукт. Друга организация, Американският алианс за климата, включва губернаторите на 25 щата, представляващи 55% от населението на САЩ.
В Парижкото споразумение САЩ се съгласиха да намалят замърсяването с топлинни емисии до 2025 г. с поне 26% под нивата от 2005 г.
Демонстранти протестират срещу решението на Тръмп да излезе от Парижкото споразумение за климата през юни 2017 г. Снимка: Скот Олсън / Гети Имиджис
Десетки страни също преследват цели, за да достигнат до нула емисии до 2050 г. Но те представляват само около 11% от климатичния отпечатък в света и изключват най-големите излъчватели: Китай, САЩ и Индия.
Ако се сравняват наравно с тези по-напреднали страни, ще се наложи правителството на САЩ да премахне замърсяването от електроцентрали, захранвани с въглища и природен газ, транспорт, производствени съоръжения и селско стопанство. Местното действие само по себе си вероятно не е достатъчно.
„Ние не смятаме, че е вероятно само с щатите, които имаме,да променим нещата, смятаме, че трябва цялата страна да се движи заедно“, каза Поуп.
Критиката на видни политически и екологични дейци беше бърза и силна.
Бившият вицепрезидент и активист на кампанията за климата Ал Гор каза в изявление, публикувано в Twitter: „Никой човек или партия не може да спре набраната инерция за решаване на климатичната криза. Но онези, които се опитват, ще бъдат запомнени със своето самодоволство, съучастие и непреходност в опитите си да пожертват планетата заради своята алчност. “
Гор, съполучател на Нобелова награда (с Междуправителствения комитет по изменението на климата) за усилията му да повиши осведомеността за климатичната криза, определи политиката на Тръмп като „безразсъдна“, но също така отбеляза, че процесът на изтегляне ще може да започне чак след изборите през 2020 г.
„Дори ако [Тръмп] продължи това, ще отнеме само 30 дни, за да ни върне [към споразумението] нов президент“, добави Гор. „Това решение в крайна сметка е в ръцете на избирателите.“
Председателят на Камарата на представителите на САЩ, Нанси Пелоси, нарече ходът на Тръмп „катастрофално решение, което разпродава бъдещето на нашите деца“.
Жан Су, енергиен директор в Института за климатично законодателство на Центъра за биологично разнообразие, заяви: „Америка е с исторически принос за катастрофата, предизвикваща извънредни ситуации в климата, довели до пожарите в Калифорния, наводнения в Югоизтока и останалия свят.“
„Следващият президент трябва да изплати този изключителен дълг за климата, като бързо придвижи Америка към 100% чиста енергия и финансира декарбонизацията на глобалния юг“, каза Су, като се позовава на развиващия се свят.
В допълнение, администрацията на Тръмп също изтегли ангажиментите на САЩ за финансиране, за да помогне на развиващия се свят да намали замърсяването.
Джон Кери и Чък Хейгъл, съответно държавен секретар и секретар по отбраната на президента Барак Обама, във „Вашингтон пост“, обявиха „тъмен ден за Америка“.
Администрацията на Доналд Тръмп последователно игнорира или отрече климатичната криза. Снимка: Саул Льоб / AFP / Гети Имиджис
„Промените в климата вече засягат всеки сектор и регион на Съединените щати, тъй като стотици най-добри учени от 13 федерални агенции поясниха в доклад, който самият Бел дом публикува миналата година“, казаха те. „Последните пет години бяха най-топлите, регистрирани някога. Без рязко намаляване на замърсяването, изменението на климата ще рискува десетки хиляди животи в САЩ всяка година до края на века. “
Те нарекоха споразумението в Париж „начало, а не финал”, но „най-добрият ключ за запалване, който светът би могъл да постигне, да предизвика международно сътрудничество по този критичен въпрос”.
Сенаторът Том Карпер, главният демократ в панела за околната среда в Сената, заяви: „За пореден път президентът Тръмп изоставя нашите глобални съюзници в името на неправомерната политическа изгода. Сега Америка стои сама – близо 200 държави се присъединиха към този глобален ангажимент за борба с изменението на климата, дори глобални парии като Северна Корея и страни, разкъсани от гражданската война като Сирия.“
Карпер каза, че Тръмп се отказва от „огромната икономическа възможност“ и ползите за общественото здраве.
Тръмп последователно игнорира или отрича климатичната криза. Агенциите му въвеждат регулации за електроцентрали и автомобили и подсилват изкопаемите горива, когато е възможно. Той обеща, за всеобщ ужас, да излезе от Парижкото споразумение по време на кампанията си.
Демократичните представители на изборите през 2020 г., заявиха, че ще поставят страната на път да неутрализира замърсяването на климата до 2050 г.
Грета Тунберг към световните лидери: „Как се осмелявате – откраднахте мечтите ми и детството ми“ – видео
Нейт Хултман, директор на Центъра за глобална устойчивост на Университета в Мериленд и водещ автор на тазгодишния доклад на САЩ /America’s Pledge report/, посочи новите закони в Ню Мексико, Невада, Вашингтон, Мейн, Ню Йорк, Вашингтон и Пуерто Рико за 100% чистота на енергийни цели. Хавай и Калифорния вече имаха такива закони. Заедно те представляват 16% от електроенергията на страната, което е повече от удвояване на дела от 2018 г., каза той.
„Друг начин да се погледне на това е, че решението на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение е подкрепено в действителност само от около 30% от икономиката и 35% от населението“, каза Хултман.
Дори след като САЩ се оттеглят, страната може да участва като наблюдател в международните преговори за климата.
Но въпреки усилията на субнационалните правителства, последните анализи показват, че САЩ все още са далеч от поетите ангажименти, независимо дали Тръмп се е оттеглил.
САЩ също са далеч от неутрализиране на климатичните емисии до средата на века, което както твърдят много експерти, ще е необходимо усилията на всички страни, за да се избегне най-лошото от кризата.
„Все още можем да стигнем до там със сериозна промяна в политиката през следващите години“, каза Кейт Ларсен, директор на международните изследвания на енергетиката и климата в Родиум.
Емили Холдън
theguardian.com