Защо изчезва черният пясък на Черноморието

Ако сте вървели по скалистите плажове около Черноморието, сигурно сте забелязвали тъмни ивици пясък там, където иначе всичко е златисто. Този черен пясък не е замърсяване и не е признак, че нещо се случва с морето. Той е геоложко явление — а начинът, по който сега можем да го наблюдаваме, казва нещо по-широко за състоянието на брега.

Скала, а не отпадък

Тъмният пясък по Черноморието най-често е магнетит — естествен железен минерал, по-тежък от кварцовите зърна, от които е съставен обичайният златист пясък. Вълните и течението действат като сепаратор: по-леките зърна се отнасят, по-тежкият магнетит остава и се концентрира на ивици, особено там, където брегът е скалист и вълнението по-силно. Явлението е познато в геологията на плажове с подобен произход по цял свят и само по себе си не е тревожен знак.

Проблемът не е черният пясък. Проблемът е скоростта, с която се променя брегът около него.

Бряг под натиск

По данни от формуляра за кандидатстване на проект MoreAdaptBSB (BSB00479, програма Interreg NEXT Black Sea Basin), около 19% от черноморския бряг — близо 800 километра — се руши с над един метър годишно. Ерозията не е нова, но темпото ѝ расте заедно с по-честите бури, покачването на морското равнище и намаляващите естествени буфери като дюни и влажни зони.

Тук навлизаме в територия, в която дребен визуален детайл — разположението на по-тъмна ивица пясък — става част от по-голяма картина. Как се променя брегът с времето е въпрос, на който досега трудно се отговаряше без скъпо и рядко теренно оборудване.

Защо все пак е добра новина

Защото за първи път разполагаме с инструменти да следим тази промяна текущо, а не със задна дата.

В рамките на MoreAdaptBSB изграждаме уеб инструмент за оценка на климатичната уязвимост на цялото Черноморие, комбиниращ сателитни данни и дронов анализ. По проект AlgaeRevive инвестирахме в морски дрон и плаваща мониторингова станция, разположени при Бургаското езеро и Узунгерен–Пода — оборудване, което остава на терена и след края на проектите.

Разликата между „забелязваме ерозията, когато вече е закъсняло“ и „виждаме я, докато все още можем да реагираме“ е разликата между загубен бряг и опазен бряг. Затова пилотният обект в Приморско по MoreAdaptBSB тръгва не с багери, а с анализ — сателитни изображения и дронова проверка на терен — и едва след това с конкретен план за залесяване и укрепване.

Какво остава да се провери

Черният пясък по конкретни плажове около Бургас все още няма публикувано теренно измерване на състава си от наша страна — geoложкото обяснение по-горе е общоприето научно знание, не резултат от собствено изследване на фондацията. Ако в бъдеще направим точков анализ на състава на пясъка в съчетание с мониторинга по MoreAdaptBSB, ще допълним този текст с конкретните данни.

Засега най-важното остава да можем да видим брега такъв, какъвто наистина е — и то докато все още има какво да се направи.